fbpx

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Захарина Георгиева пише до своето момиче.


Здравей, малко мое мишле, както обичам да те наричам.

Аз съм с теб от първата ти глътка въздух. Живя под сърцето ми 9 месеца, за да заживееш в сърцето ми завинаги. Отделяли сме се за часове и след това отново си в моите прегръдки.

Казват, че връзката между родител и дете се изграждала поетапно, но между мен и теб сякаш се получи от първия поглед и стон. Дали защото обстоятелствата бяха такива и единственият човек, на когото можех да разчитам в повечето време от отглеждането ти бях аз самата, дали защото съм живяла мъничко самотно и съм те търсила, и съм те чакала, а може би и всичко взето заедно.

Всяка майка ще опише ролята си в розово.

Аз също, но не бих спестила и разказ за локвите след разразилата се буря. Защото животът ни обагря с всичките си цветове, дори и с тези, които много-много не обичаме. И да, брояла съм звездите цяла нощ, държейки те на ръце, и съм смесвала моите с твоите сълзи.

Опитвах се да бъда, опитвам се да дам най-доброто във всяка ситуация. И някой път от безсилие гласът ми е говорил високо, а след това угризения са запълвали сърцето ми. Най-важното за мен е ти да си щастлива, да изживееш всички детски вълшебства и най-вече тези, които аз не съм опитвала.

Ти пък ми подаряваш нов начин да изживея пропуснатото и всичко да си дойде на мястото.

Сега си още мъничка, но се надявам, като пораснеш, да ме виждаш в очите си като борбена майка, успяла въпреки трудностите да ти даде обич и да те научи да бъдеш и да търсиш доброто. Ако трябва да избирам кой да изяде последния бонбон, знаеш, винаги го пазя за теб. Но искам да те науча да обичаш и себе си. След като ти се появи и минаха няколко години, аз всъщност се научих, чак сега, да правя това и със себе си.

С твоята поява започна и моят нов живот.

Благодаря ти за смисъла в дните и за радостта, която ми донесе твоята поява. А това, което искам да ти даде моето писмо, е утеха, ако ме няма, надежда, че излиза дъга след всяка буря и моята безусловна обич към теб, която ще е винаги и ще бъде завинаги. И както брегът посреща морската вълна с отворени обятия, така и аз ще бъда твоят пристан и, при нужда, светещ в тъмното морски фар. 

Обичам те, мое мишле. Мама е щастлива. 

Честита 2020! Изтощените ли сте вече?

С всичко, което се случва постоянно, е много лесно човек да забрави да се грижи за себе си. Как да се фокусираме върху себе си, когато покрай нас стават толкова много неща, без да споменаваме дори притесненията, които имаме за семейство, работа, пари, стрес и всичко останало?

Изобщо не трябва да е толкова трудно, колкото звучи. Ето 8 прости начина как да сме по-добри към себе си през 2020-а според New York Times.

Отделяйте повече време за себе си

Ако успявате да прекарате време сами, може да подобрите отношенията си с другите, както и креативността и увереността си. Може да регулирате емоциите си така, че да се справяте по-добре в трудни ситуации, смятат експерти.

"Не че самотата винаги е добра идея, но би могла да бъде нещо хубаво", ако сте отворени да отхвърлите силно застъпеното на Запад схващане, че времето прекарано сам със себе си е негативно преживяване, в което човек попада по принуда, смята Туй-ви Нгуен, асистент-преподавателка в департамента по психология на университета Дърам, която изучава самотата. Тя добавя, че усамотението може да ни помогне в регулирането на емоциите, което пък ни подготвя за по-добри отношения с другите хора.

Възможността да улавяме по-добре моментите, в които имаме нужда от усамотение, за да презаредим и да помислим, може да ни помогнат при справянето с негативните емоции и преживявания като стрес или прегряване, казва психотерапевтът Емили Робъртс.

Намерете време, за да не правите нищо

Тичането насам-натам и отмятането на задачи от безкрайни списъци са станали начин на изразяване на статус: "Ужасно съм зает, защото съм просто толкова важен..." и т.н. в същия дух.

Може би е време да спрем с тази заетост. Да си зает – ако изобщо сме такива – едва ли е индикатор за някакъв статус, както си мислим. Но влиянието му е истинско и състояния като прегаряне, тревожност и заболявания вследствие на стрес растат с всеки ден.

Какъв е начинът за излизане от тази лудост? Да не правим нищо.

Контраинтуитивно, но скуката може да е изключително добър инструмент в посока продуктивност, защото "ако енергията ни е изцяло изчерпана, продуктивността ни няма да бъде добра, защото нямаме гориво, което да горим и с което да сме продуктивни", казва Крис Бейли, експерт по продуктивност и автор на блога "Живот в продуктивност".

Създавайте случайни, лесни приятелства

Например родителите, които засичате като оставяте детето на училище. Любимият ви барман. Другите хора, разхождащи кучетата си в парка.

Социологът Марк Граноувътър нарича тези безобидни приятелства "леки връзки". Освен че тези връзки може да повлияят на работата ни, биха могли да имат и позитивен отпечатък върху това да се чувстваме добре като се свързваме с някаква социална група, смята д-р Граноувътър в своето изследване. Други проучвания показват, че безобидните приятели може да дадат препоръки за услуги и да ни накарат да бъдем по-емпатични. Освен това има голяма вероятност да се чувстваме по-малко самотни, казва друго изследване.

Проучване от 2014 г. показва, че колкото повече познати има човек (съседи, баристата в кварталното кафене, хора от фитнеса), толкова по-щастлив се чувства. Поддържането на тази мрежа от познанства също подпомага чувството ни за принадлежност към общност.

Научете се да се радвате на нещата, когато са хубави

Да се притеснявате какво лошо би могло да се случи, само краде от радостта на момента.

В научна работа, разглеждаща вредите и ползите от негативните очаквания, учените открили, че студентите, които са предрекли, че ще имат лоша оценка на изпита, се чувства зле дни преди да излязат резултатите. И нещо по-лошо, стресът, който са изживели, не намалява разочарованието им, щом получат работите си.

Една основна причина, поради която хората се притесняват, е, че някъде дълбоко в себе си си мислят, че това им помага. И все пак трябва да приемем, че не можем да сме перфектно подготвени за възможните предизвикателства.

"Има безкрайно много лоши неща, които може да се случат (макар повечето от тях да са малко вероятни), и човек просто няма как да ги предвиди всичките", смята д-р Мишел Дюга, преподавател по психология в Университета Квебек.

Имайте предвид, че едно проучване показва, че сме покъртително слаби в предвиждането как бихме се чувствали в дадена ситуация и нещата обикновено се развиват по-добре, отколкото си представяме, докато се страхуваме. Д-р Дюга споделя следното, чуто от клиент: "Опитвам се да се тревожа за всичко лошо, което може да се случи, за да не бъда хванат неподготен. Това, което ужасно ме дразни, е, че ми се случват лоши неща, но те никога не са тези, за които съм се притеснявал!"

Отдавайте се на любимите си кофти удоволствия

Телевизионните предавания и филми, които обичаме, дори да знаем, че са лоши. Кофти книгите, които просто не можем да оставим. Ужасните еднодневни хитове, които не можем да си признаем колко харесваме.

Да, това са малките ни удоволствия – някои хора ги наричат бързата храна на медийната ни диета. Но ако ни харесват, защо тогава да се чувстваме виновни? Трябва да сме свободни да харесваме каквото си искаме! И се оказва, че тези т.нар. кофти удоволствия може и да излязат добри за нас, стига да им се наслаждаваме с мярка.

"Когато си почиваме, си мислим, че трябва да използваме това време продуктивно за решаване на проблеми", казва д-р Кристин Неф, асоцииран преподавател в департамента по образователна психология в Университета на Тексас в Остин. И макар "това да е добро от гледна точка на оцеляването", казва д-р Неф, постоянното въртене на хипотетични проблеми в главата ни "не е особено добре за щастието ни."

Ако си вземем ментална почивка, докато се наслаждаваме на нещо, което не изисква интензивна интелектуална концентрация, бихме могли да излезем от режим "Решаване на проблеми" и да подобрим способността си продуктивно да се справяме със стресови фактори, както и да се свържем по-позитивно с другите хора.

Научете се да приемате комплименти – дори и от себе си

Да се хвалиш сам след голяма победа може и да изглежда малко странно. Искаш да отбележиш добрата работа, но не искаш да звучиш арогантно. Има крехък баланс в това кротко да отпразнуваш добре свършената работа, без да изглеждаш тъпак.

Въпреки тази неловкост получаването на похвала за работата ни храни мозъка с положителни емоции и ни помага да постигаме повече. Някои компании използват похвалите в опит да увеличат продуктивността и дори приходите и експертите твърдят, че психологическото влияние на това да имаш позитивно виждане за постиженията си може да намали стреса и да окуражи добрите навици.

И дори и да не можете да приемате комплименти или пък не получавате достатъчно признания за работата си отвън, все пак можете да се радвате на психологическите ползи от това като отбелязвате сами постиженията си.

Възползвайте се от неочакваната радост на повтарящите се преживявания

Новостите са силно надценени и проучванията показват, че е много по-вероятно да се насладите на нещо от втория път.

"Да направиш нещо веднъж може да предизвика усещането, че вече си го "видял", оставяйки те без нюансите, които всъщност носят радостта", според Ед О'Браян, професор по поведенчески науки в Бизнес факултета на Чикагския университет.

"Когато едно преживяване има много пластове информация, която може да се разкрие пред нас, може би е добре да го повторим", казва О'Браян. "Проблемът е, че е трудно да кажем кои преживявания ще са такива и нашите изследвания показват, че хората прекалено бързо решават, че са "видели всички пластове", дори и в тези случаи, в които не са."

Нора Ардашева ни гостува с размисли по темата за мисията на жената да създава живот и за това какво се случва, ако животът - тази злобна кучка, понякога е решил друго...

Въпреки че сме в Европа, все пак единият ни крак е в Ориента. Нищо, че в много семейства жената осигурява прехраната, и едновременно с това, като един същи циркаджия - от онези с многото пръчки и чинии връз тях - гледа децата, домакинството и социалните ангажименти на семейството, за да са на ниво.

Ако тя върши всичко това, обществото няма проблем с нея, но ако не успее да износи и роди дете, то тогава адът се отприщва. Това се случва по един много цивилизован и прикрит начин, но не и за нея.

Тя трябва да приеме въпросите, зададени дискретно в началото и станали жестоки по-нататък.

Трябва да преодолее собствените си страхове и мечти, и да намира обяснение на необяснимите неща.

При това – сама!

Никой не отправя неуместен въпрос или упрек към мъжа в семейството. В един по-жесток сценарий, той дори си позволява да се влее в групата на недоволните.

Ориент!

Аз имам щастието да имам двама приятели от детството, които, макар и изпаднали в идентична ситуация, реагираха по различен, безкрайно цивилизован и човешки начин на това житейско изпитание.

Преминаха през всичко, което можеше да им помогне, изживяха всяка част от ужаса , на който са подложени бездетните семейства, запазвайки невероятното си чувство за хумор и желанието за пълноценен живот.

Само от отсъствието им по време на някои големи събирания разбирахме, че са преживели поредния провал. Подкрепяхме ги от все сърце, кой както може, понякога може би и нетактично, но винаги с безрезервна любов и нескрито уважение към силата им.

И така - 15 години!

Един ден, на поредната сбирка, тя каза:

- Хора, аз се отказах! Ще се радвам на вашите деца, ще ги обичам като свои и това е!

Приехме решението им без драма. Достойно решение на силни и достойни хора.

Започна нов период в живота на семейството и най-вече на жената.

Спирайки лекарствата, тя се промени неузнаваемо. Красива, млада, успешна, интелигентна - светът ѝ направи път и тя постигна невероятни върхове.

Имам един незабравим спомен с тях. С една много голяма и шумна компания летувахме на планина. То не беше почивка, а кулинарна вакханалия!

В региона още се носят легенди за нас... Канехме музикантите на масата да си хапнат и починат, а ние взимахме инструментите и микрофоните им и….що вино се изпи, мани, мани.

Единият ден решихме да отидем на Кръстова гора. Е, отидохме, разгледахме, всеки запали свещ и се събрахме при колите, за да се отправим към поредния ресторант, когато забелязахме, че тях ги няма.

Отидох в параклиса да ги повикам. Стояха двамата, един до друг, пред Богородица – безмълвни и незабелязващи нищо и никого.

Тихо се измъкнах и излязох, а отвън лудата ни компания, сякаш разбрала какво се случва, беше странно притихнала.

Същата компания, която година след това стоеше под прозорците на родилния дом и от очите на иначе опаки и страховити мъже се стичаха сълзи на радост, защото се беше родило това така дълго чакано и изстрадано прекрасно дете.

Дете, което скоро ще има рожден ден и което израсна на майтап между малко попрезрелите приятели на родителите си, дете, умно и интелигентно по един обясним начин, дете, което свикна на празниците да е около нас и ни прие като приятели, лели, чичовци, баби и дядовци едновременно и когато приготвя списък с присъстващите, ние сме в графа “моите хора“.

Всички обичаме това дете по един категоричен начин, както майка му беше обещала да обича нашите деца и го прави и до днес. Гордеем се с постиженията и успехите му, и наблюдаваме растежа му с любов и интерес.

За нас тя е чудо!

Доказателство, че не ние решаваме какво и кога да ни се случи. Дали е Вселената или безсмъртната ни душа, но е сила, която знае много повече и отсъжда много по-мъдро.

Иска ми се това откровение да е за нашите прекрасни деца - наша гордост, урок, мисия, грижа и радост. Наши учители и ученици едновременно.

И ми се иска никога да не забравяме, че мисията често се появява под друга форма в живота на хората. Да не забравяме, че това да родиш и отгледаш дете не те прави успял и доказал се човек, както и това, че поради причини, зависещи или независещи от теб, не си го направил, не те прави провалил се и недостоен такъв.

Докато мога да мисля, ще поддържам правото на всеки да решава собствената си съдба, без да пречи на останалите да правят същото.

Що се отнася до нашите географски ширини обаче, ми се струва, че ни трябва един Мойсей… да ни поведе на разходка. Поне 40-годишна…

Всеки от нас доста често среща поне една майка, която а) скоро е родила; б) има рожден ден; в) има имен ден; г) 8 март е; д) Денята на майката е (който се отбелязва на различна дата в различните държави, а в България масово се отбелязва на 8 март, защото българката, нали, не е жена, ако не е майка... иначе по християнския календар Денят на майката е на Благовещение); е) все някакъв повод ще изникне, който налага търсене на най-добрият подарък за някоя майка.

Обикновено ужасът от предстоящия повод се изписва основно в очите на мъжа ѝ или приятелите ѝ мъже. Разбира се, има хора, които успяват чудесно да се справят със задачата. Но сега все пак ще се опитаме да помогнем на всички да намерят най-добрият подарък. Толкова прекрасен, че да зарадват искрено всяка майка.

И така, какво може да се подари на една жена, като се има предвид И ролята ѝ на стожер в обществената единица „Семейство“ и във вечния цикъл на живота? Как се избира подарък за човека, доставил с доста мъки 3-те килограма живот и който след това полага всекидневни грижи и възпитание на поколението, със смесица от благородство, дъга, еднорози и вълшебен прах?

Не върви, нали, на този прекрасен човек да му подарим чинии, вълнени чорапи или отвертка-шестогран. Ако случайно сте хукнали да купувате едно от изброените - за Бога, спрете се на секундата!

Ами тогава какво?

Злощастният татко често разчита на рекламите по телевизията, където изключително спретнати и усмихнати, стегнати, фризирани и гримирани жени ахват от блаженство, когато той им подари цветя/парфюм/прах за пране/натурален сок от портокал.

По-смелите решават да въвлекат и децата в някаква обща идея за идеален подарък-изненада за мама, като например да ѝ поднесат закуска в леглото, с което ѝ показват колко важна е за семейството, носейки ѝ поднос като на кралица.

Боже. Мой. Милостиви. Моля. Те. Без. Закуска. В. Леглото.

Добрите намерения не са гаранция за добро изпълнение. Мама обикновено се буди от миризмата на прегорял хляб и истерично тряскане на посуда в кухнята. Търпеливо трябва да изчака около час и половина, колкото ще отнеме на милото ѝ семейство да сипе кафе в чаша и да сложи препечена филийка с конфитюр на чиния, които да бъдат донесени в спалнята. Тя трябва да се престори на заспала и да се събуди с приятна изненада, за да зарадва останалите членове на семейството - все пак, дори когато тя е в центъра на вниманието, майката трябва да се грижи за самочувствието и на останалата част от семейството.

И така, тя се буди. И какво открива?

Ако кафето не е студено, ще е студена препечената филийка, която ще има вкус на стелка. Конфитюрът от филийката непременно ще капне върху възглавницата, което ще значи, че мама трябва да смени и изпере спалното бельо. Мама ще остане търпеливо усмихната и изненадана (сега разбрахте ли защо по-горе говорехме за благородство!) и ще отиде в кухнята, където ще завари сцена от апокалиптичен филм на Ридли Скот. Ще успее да преброи всички тигани, защото ще са използвани, няма да храни котките, защото те ще са изблизали маслото от купичката, в която иначе седи с похлупак, ще измете кухненския под наред с трохите от половин хляб, които са паднали от плота.

Да обобщим накратко, ако не сте внимавали с идеята за закуска в леглото: мама се буди от задушлива миризма на прегоряло, лепне от размазан конфитюр, ще пере половин ден и има да чисти кухня. Ами, благодаря, АМА НЕ, нямаше нужда, дет' се вика.

Да заведем майката и семейството на обяд някъде е друга чудесна идея за приятна изненада-подарък за отрудената майка. Звучи примамливо и лесно за изпълнение. Ще облечем децата, ние ще се облечем, ще се качим в колата и ще отидем на онова място на язовира, което мама много харесва, където ще похапнем вкусна храна, сготвена от някой друг, ще се чекираме във Фейсбук, ще се снимаме усмихнати с децата и ще запомним този ден като приятен.

Какво може да се обърка?!

В действителност, още преди да стигнете, сте загубили час от живота си. Бебето се е наакало, другото дете не може да си намери любимата жълта блуза, майката се опитва няколко пъти да се напъха в любимите дънки отпреди бременността, колата трябва да бъде разчистена от празни пластмасови бутилки... да не изреждаме списъка, че ще загубим още един час.

Някак си успявате да не се сбиете с другите шофьори по пътищата, които завиват без мигач, правят обратен завой на светофара или паркират напреко върху пешеходната пътека. Когато пристигате на въпросното любимо на мама място се оказва, че и други мами са били изненадани със същата идея. Налага се да паркирате напреко на пешеходната пътека, защото другата възможност за паркиране е в язовира.

Само след около час чакане, сядате на освободената маса пред тоалетната. Самият обяд го пропускате, защото точно като сервират храната, бебето се разплаква и трябва да бъде накърмено, а другото изгладняло дете ви изяжда порцията. Снимките също ги пропускате, защото искате да забравите този ден.

Не бойте се, мили татковци, мъже и гаджета. Виждаме паниката в очите ви и ще ви подадем спасителен пояс. Ще споделим една от големите тайни на майчинството, която повече майки няма да си кажат без бой.

Перфектният подаръка за една майка е

да не е майка за малко

Точно така. Обожаваме децата си, семейството си, но сме майки по 365 дни, всеки ден, 24 часа на ден. Когато ни подарявате нещо, нека е да не сме майки за час, два или ден, при това в екстремни условия, като на ръба на язовир.

Мечтаният подарък за майката е ДА СЕ НАСПИ. Изобщо – да спи. Много да спи. Да спи непробудно и без някой да я буди или ръчка. Да подремне. Да подремне няколко пъти в рамките на един ден. Да не готви. Да не мие чинии и да не зарежда миялната. Да не пуска пералня. И да не простира. Да не събира сухите дрехи от простора. Да не слуша семейни спорове. Да не сменя памперс. Да не мие наакано дупе. Да не помага с домашно по математика. Да не глади. Да не става да храни бебето няколко пъти нощем.

Най-добрият подарък за майката е да я няма за малко.

Под „няма я“, имаме точно това предвид – няма я, отишла е на фризор, или на маникюр, или на пазар (но пазар ЗА СЕБЕ СИ, а не за да напазарува, за да сготви гювеч), или на кино, или на бар, на дискотека, на разходка, седнала е да си чете книжка, да гледа филм или всичко изброено едно след друго.

Всяка майка иска поне за малко да проведе смислен разговор с възрастен, който е за различна от децата тема, и иска поне за малко това, което прави, да не е прекъсвано от „Мамо?“.

Поглеждаме излющения лак на палеца на крака, който лакирахме преди 5 месеца и със сигурност знаем, че това е най-добрият подарък за една майка – някой друг да е майка за малко. Искаме в края на деня да целунем децата за лека нощ, когато са вече нахранени, изкъпани, с пижами, сънени и завити и да пропуснем цялата пледоария преди този момент.

Ако не вярвате, попитайте майката дали такъв подарък би ѝ харесал.

Затова, мили татковци, мъже, гаджета и съпрузи, пропуснете букета цветя. Това, което искаме е тиха спалня, в която можете тихичко да се присъедините към нас, след като сме се изкъпали сами, необезпокоявани от деца, нахранили сме се на спокойствие, лакирали сме си ноктите и сме успели най-накрая да прочетем книгата, която започнахме преди 3 години.

След хубав, дълбок и непрекъснат сън, майчините ни запаси от благородство, дъга, еднорози и вълшебен прах пак ще са пълни.

cross