Свикнали сме Исландия да е пример (освен че сме свикнали да е главозамайващо красиво) за грижа за по-слабите, за равенство между половете, за това, че можеш да осъдиш европейски шампион, че не ти плаща бременността. Но както ще бъде демонстрирано днес, дори и там не всичко е идеално.

Днес десетки хиляди жени и небинарни хора в Исландия, включително министър-председателката на страната, ще спрат работа. Ще спрат и платената, и неплатената работа. Това е първа подобна стачка от близо половин век насам.

Организаторите се надяват стачката на жените да спре живота в Исландия. Сред потвърдилите участници в нея са министър-председателката Катрин Якобсдотир, работнички от риболовната промишленост, учителки и медицински сестри. Целта – да се привлече вниманието към продължаващата разлика в заплащането на жените и мъжете в страната и широко разпространеното насилие, основано на пола.

Днешният ден ще отбележи първата целодневна женска стачка от 1975 г. насам. Тогава 90% от исландските жени отказаха да работят като част от kvennafrí (почивен ден на жените), което доведе до основна промяна, чийто връх беше първата жена в света, избрана за президент на държава. Проблемът – основното искане за оценяване на труда на жените остава неудовлетворено 48 години по-късно.

Исландия е световен лидер по отношение на равенството между половете, но...

Въпреки че Исландия е световен лидер по отношение на равенството между половете – страната оглави класацията на Световния икономически форум за 2023 г. за равенство между половете за 14-та поредна година, в някои професии исландските жени все още печелят с 21% по-малко от мъжете. А освен това над 40% от жените са преживели насилие, основано на пола, или сексуално насилие.

Организаторите на стачката също така казват, че професиите, които традиционно се свързват с жените – като чистене и грижа за деца или възрастни хора, продължават да бъдат подценявани и недостатъчно платени.

„За Исландия се говори сякаш е рай на равенството“, казва Фрея Стейнгримсдотир, една от организаторките на стачката и директорка по комуникациите на BSRB, Исландската федерация на обществените работници. „Но в рая на равенството не трябва да има 21% разлика в заплатите и 40% жени, преживели насилие, основано на пола. Това не е нещото, към което жените по света се стремят. Исландия носи отговорността оправдава на високите очаквания“, каза Стейнгримсдотир.

Наричате това равенство?

Въпреки че има и други женски стачки след първата през 1975 г. (през 1985, 2005, 2010, 2016 и 2018), във вторник ще е първата целодневна такава. Мотото ѝ е Kallarðu þetta jafnrétti? (Наричате това равенство?). Стачката е резултат от организация по места и в нейното планиране участват около 40 различни организации.

Жените и небинарните хора в цялата страна са призовани да не извършват никаква платена или неплатена работа във вторник, включително домакински задачи у дома, „за да демонстрират значението на своя принос към обществото“. Но някои са подготвили неща предварително, за да улеснят живота на мъжете си. „Третата смяна е реална, жените стачкуват, но... „Нека се уверим, че всичко ще работи гладко“ е манталитетът, в който сме заседнали и от който трябва да се измъкнем“, казва Стейнгримсдотир. „За един ден това не е наш проблем, така че нека не се опитваме да ги улесним.“

Премиерът Якобсдотир: Показвам солидарност

Най-малко 25 000 души се очаква да присъстват на събитието в Рейкявик. Много други ще участват в 10 събития в цялата страна с население от 372 520 души. Това би трябвало да бъде най-голямата женска стачка в Исландия. Обявявайки участието си, Якобсдотир каза, че очаква кабинетът на министър-председателя да спре да работи. „Първо и най-вече показвам солидарност с исландските жени“, каза тя пред mbl.is.

Дрифа Снаедал, която е в изпълнителния комитет на женската стачка и е говорителка на центъра за консултиране и обучение за сексуално насилие Stígamót, твърди, че увеличеният достъп до порнография сред децата допринася за насилието срещу жени. Статусът на жените в обществото и тяхната парична стойност на работното място също са свързани със сексуалното насилие, казва тя. „Сега се опитваме да свържем точките. Насилието срещу жени и подценяваната работа на жените са двете страни на една и съща монета. И те си влияят една на друга“, обяснява Снаедал.

Статистиката твърди, че една на всеки шест десетокласнички е била изнасилена. А 58% от тийнейджърките са жертва на дигитално сексуално насилие. Според Снаедал жените не могат да разчитат на съдебната система, когато става въпрос за престъпления със сексуално насилие. „Търпението на жените се изчерпа“, категорична е тя.

Любопитно е, че този път се правят опити да бъдат включени и чужденките, които живеят и работят на острова. Съответно сайтът на стачката има английска и полска версия. Причината е съвсем прозаична – чужденките в Исландия работят повече и получават по-малко. А това не им позволява да сложат край на токсична връзка.

Ето това може би е баща еднорог, който си признава, че бащите са облагодетелствани и ужасно жалени за всичко в сравнение с майките. Разбира се, че има изключения, но докато мъжете и жените не станат равни в задълженията и отношенията си вкъщи, няма да постигнат и така желаното от всички равенство и в обществото, смята Тони Симпсън и вероятно е прав.

Тази година празнувах шестия си Ден на бащата. В 8:38 сутринта бях събуден от мечешката прегръдка на сина ми, който ми заяви, че закуската е почти готова. Докато лежах в леглото, опитвайки се да не заспя отново, на лицето ми се разля усмивка, защото за мен този ден означава тонове любов и огромно внимание от семейството ми.

Полубуден слязох по стълбите и видях масата отрупа с бекон, яйца, картофени палачинки и портокалов сок заедно с две специални картички за Деня на бащата и балон, на който пишеш Супер Татко. 15-месечната ми дъщеря много-много не разбира идеята на празника, но пък беше широко усмихната, за да посрещне най-любимия си мъж на света. Остатъкът от деня можеше да не включва нищо друго, но тези няколко минути ми бяха достатъчни, за да се изпълни сърцето ми с радост в един перфектен Ден на бащата.

След вкусната закуска се изтърколих на дивана, пуснах си голф шоу и скролвах в социалната мрежа няколко минути. Видях постове от жени, които оповестяваха, че техният съпруг е най-добрият баща на света. Жена ми знае, че не съм фен на такива постове и предпочитам да запази любовните си послания за мен, а не да ги споделя с публика от пасивни познати.

Но четенето на безброй такива постове ме накара да се замисля какво точно означава "Най-добър баща". Има милиони чаши, тишърти, картички и какви ли още не предмети, брандирани с тези думи. Изглежда, че летвата за това какво е добър баща е прекалено ниска.

Дълги години беше достатъчно просто да присъстваш в живота на децата си, за да си добър баща. Може би да смениш някой и друг памперс, да поиграеш на топка или да заведеш детето на новото филмче на Дисни. Но мисля, че вместо да определяме какво е добър баща, сравнявайки го с други бащи, трябва да започнем да дефинираме добрия баща, сравнявайки го с всички родители генерално.

Докато аплодираме бащите, че са "в наличност", майките са тези, които правят закуска постоянно, опаковат кутиите с обяд, приготвят вечеря, къпят и четат книги преди лягане. Майките записват часовете при доктора, записват децата на училище, следят ваксинационния паспорт и всички други безкрайни задачи, които трябва да се свършат преди едно дете да започне да посещава детска градина например. Половината от нещата, които майките правят, остават тотално незабелязани от много бащи.

Обществото ни и културата ни на работа принуждават майките да си вземат отпуска, когато децата са болни, защото в компаниите се смята, че работата на бащата е прекалено важна и отговорна, за да си позволи да отсъства.

Така че преди смело да провъзгласим някого за най-страхотния баща на света, нека и ние като бащи си дадем сметка каква част от отговорността носим и да осъзнаем какви усилия влагат половинките ни в отглеждането на децата. Не трябва само да се стараем да подобряваме живота на децата си, но има нужда и да отнемем малко от бремето на майките в ролята им на водещия родител.

Наясно съм, че всяко семейство е различно и има много чудесни мъже, които приемат родителството като екипно усилие, но истината е, че бащите биват оправдавани често. Ако един мъж не се появи на балетен рецитал или е прекалено строг с детето си, решаваме, че е изключително зает с работа или е много стресиран; но когато жена демонстрира подобно поведение, сме склонни да я окачествим като лоша майка. И ако ще прилагаме същите стандарти при бащите като при майките, е добре да се отнасяме и толкова благосклонно към жените, както към мъжете.

Равенството на жените има различни проявления, но за да станат истински равни мъжете и жените, всичко това трябва да започне в дома.

Близо 90% от хората имат известни предубеждения към жените според нов индекс, чиято цел е да подчертае шокиращия обхват на неочаквано бурната враждебна реакция в глабален план срещу половото равенство.

91% от мъжете и 86% от жените имат поне един предразсъдък към жени, що се отнася до политика, икономика, образование, насилие или репродуктивни права.

Първият индекс за половата социална норма анализира данни от 75 страни, които заедно правят повече от 80% от населението на Земята. На базата на тези анализи става ясно, че повече от половината хора смятат, че мъжете са по-добри политически лидери, а повече от 40% мислят, че мъжете са по-добри и като бизнес ръководители. Близо една трета от мъжете и жените мислят, че е приемливо мъж да бие жена си.

Програмата за развитие на Обединените нации, под чиято шапка излизат данните, призовава правителствата да изковат законодателство и политики, които да са насочени към дълбоко вкоренените предразсъдъци.

"Всички знаем, че живеем в свят, доминиран от мъже, но с този доклад можем да подплатим предубежденията с числа, казва Педро Консейсао, директор на службата за човешко развитие към Програмата за развитие на ООН, цитиран от The Guardian. "А данните според мен са шокиращи. Нашият доклад показва, че има модел, който се повтаря отново и отново. Голям напредък в по-базови области на включеност и овластяване. Но когато стигнем до области, даващи повече възможности за развитие, удряме на камък.

Докато в много държава предубежденияta намаляват, в други изглежда, че отново си намират място. Ако вземем цялата информация, с която разполагаме, ще видим, че като цяло по-скоро нещата вървят към завръщане на предразсъдъците, вместо към тяхното изкореняване."

Анализът се прави на базата на два комплекта данни, събрани в повече от 100 държави. Проучването се казва World Values Survey и има за цел да разгледа променящите се нагласи и как те влияят на социалния и политическия живот. Данните покриват два периода: 2005-2009 г. и 2010-2014 г.

От 75 страни, включени в проучването, има само 6, в които мнозинството хора няма предубеждения към жените. И макар че повече от 50% от хората в Андора, Австралия, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия и Швеция нямат предразсъдъци, основани на пола, дори там има модел, който не говори за особен прогрес.

Например Швеция е една от няколкото държави, редом с Южна Африка, Индия, Руанда и Бразилия, в която процентът хора, имащи поне един предразсъдък, се е увеличил по време на деветте години разглеждан период. Повече от половината хора от Великобритания и САЩ имат поне едно предубеждение.

Данните сочат, че, ако настощото темпо се задържи, в 67 страни - дом на 2.1 милиарда момичета и жени, глобалните цели за затваряне на пропастта в равенството между мъже и жени, няма да достигне определените си цели до 2030 г."

И това не са само най-бедните страни. Ако трендът продължи в следващите две десетилетия, САЩ ще е една от тях.

„Още в първия ден, в който влязох в компанията, ми бяха поверени изключително отговорни проекти за важни клиенти - без абсолютно никой да походи скептично към мен, заради това, че съм майка на две деца и може да се наложи да отсъствам“.

Това каза днес Анна Марич, която ръководи програмата за включване и многообразие в Accenture Bulgaria, при представяне на глобално проучване, според което културата на равенство на работното място е мощен генератор на иновации и растеж за бизнеса.

Докладът на опериращата в IT сектора глобална компания „Getting to Equal 2019“, установява, че във фирмите със стабилна култура на равенство, където всеки има възможност да напредва и да се развива, творческият потенциал на служителите и тяхната готовност и способност за иновации са 6 пъти по-високи.

Стъпвайки на резултатите от изследването, компанията си поставя две основни цели по отношение на равенството между половете в глобален мащаб. Да се постигне балансирана работна сила между половете до 2025 г., а до 2020 г. да се увеличи процентът на жените на позицията „Управляващ директор“ до 25% в световен мащаб.

Екипът на Accenture’s Advanced Technology Center в България се ангажира да повиши нивото на работната среда за жените в сектора, каза още Анна Марич. Тази година под надслов „Равни в работата, заедно в успеха“ ще се проведат редица инициативи, които целят да създадат здравословна работна среда не само за дамите, които вече са в сектора, но и за всички, които се колебаят да направят тази крачка“, добави тя.

Анна Марич сподели, че има дългогодишен опит в IT сектора, но след раждането на двете си деца много време е отлагала момента да се върне на работа в голяма компания. „Попадайки в Accenture Bulgaria преди две години, напълно преобърнах представите си за работа в голяма фирма, благодарение на културата на компанията към жените. Откакто съм тук, не съм пропуснала нито една родителска среща, не се е налагало да пренебрегна нито един ангажимент, свързан с децата ми, заради работата. Която в същото време не е малко“, каза Марич. По думите ѝ компанията цени майчинството, разглеждайки го не като отдалечаване на жената от професионалния ѝ живот, а като ценен опит.

Освен доброто отношение, компанията има конкретни политики, които насърчават професионалното развитие на жените. „Знаем, че като работодател трябва ние да направим първите стъпки към подпомагане на кариерата на жените в страната ни, затова въведохме допълнителни придобивки за всяка жена, която е или ще стане част от екипа ни в България. Част от тях са: гъвкаво работно време, home office, бонус „майчинство“, сватбен бонус и други“.

Част от основните теми в инициативите на Accenture Bulgaria в следващите месеци ще бъде женското професионално самочувствие, споделиха още от компанията. „За времето, в което съм в IT сектора, често ми се е случвало да казвам "Не мога, сигурно някой мъж на мое място ще се справи по-добре…“, сподели Анна Марич. „Винаги обаче се е намирал някой колега, който да ми каже, че сама се подценявам и че няма начин да не се справя. Така че, колкото по-бързо се отървем от тази посока на мислене, от този наш собствен предразсъдък, толкова по-лека и успешна кариера ще имаме – затова е важно да говорим за това“.

Accenture предприема действия за постигане на равенство в работната среда не само по отношение на половете. Кампанията за приобщаване ще обхване широк кръг от характеристики в различието – по отношение на възраст, способности, етническа принадлежност, раса, религия, полова идентичност, сексуална ориентация, каза Петър Торнев, старши мениджър на Accenture Bulgaria.

Accenture е водеща международна компания, която предоставя широк спектър от услуги и решения в категориите: стратегии, консултиране, дигитални услуги, технологии и операции. Компанията има около 469 000 служители в повече от 120 държави.

По темата:

Властите в Обединените арабски емирства отнесоха подигравки, след като се оказа, че всички наградени в инициативата за насърчаване на равенството между половете на работното място са мъже, съобщава Гардиън.

Шейх Мохамед (Мохамед бин Рашид ал-Мактум), вицепрезидент на ОАЕ и емир на Дубай, връчи в неделя награди в няколко категории, свързани с правителствени инициативи подкрепящи равновесието между половете. Те бяха получени от министерството на финансите, федералния орган за конкурентоспособност и статистика и министерството на човешките ресурси, които бяха представени само от мъже.

Заместник-премиерът и министър на вътрешните работи, генерал-лейтенант шейх Саиф бин Зайед ал-Нахаян, бе признат за „най-добра личност, подкрепяща баланса между половете“ за усилията си да бъде разрешен отпуск по майчинство в армията на ОАЕ.

В социалните мрежи награждаването беше посрещнато с присмех и коментари като: "Уау, наистина съм потресен от това равноправие Един от тези пичове е облечен в сиво!"

Наградите на индекса за равнопоставеност на половете в ОАЕ са признание за напредъка, постигнат в по отношение на женското участие, заложени от правителството още през 2015 г.

Проучване на Програмата за развитие на ООН от 2018 г. установи, че ОАЕ е страната от Персийския залив, която е на първо място по отношение на равенството между половете и е постигнала значителен напредък в привличането на жените към работната сила.

Докладът установи, че от 2015 г. 135 000 жени от ОАЕ са участвали на пазара на труда в сравнение със само 1000 през 1975 г., а 43% от жените вече имат бакалавърски степени в сравнение с 23% от мъжете.

Въпреки това, според правозащитни организации, дискриминацията по полов признак все още е траен проблем. Това се отнася особено за правната система, която дава предимство на мъжете в семейните и личните въпроси като брака, развода и попечителството на децата. Законът на ОАЕ допуска и домашното насилие, щом то не надхвърля границите, определени от Шериата.

Още по темата:

Въпреки че днес разпределението на ролите между мъжете и жените е много по-равнопоставено и светът е пълен със семейства, в които доминираща финансова роля има жената, в глобален мащаб нещата не изглеждат така.

Изравняването на възнагражденията на мъжете и жените на пазара на труда ще отнеме още над 200 години, прогнозират авторите на доклад на Световния икономически форум (СИФ), предава БТА.

Годишният доклад за равенството обхваща 149 страни и изследва нивата му в четири области: образование, здравеопазване, политика и трудов пазар.

Според експертите на СИФ има подобрение в заплащането спрямо миналата година, когато разликата между възнагражденията за мъжете и жените се бе увеличила за пръв път от 10 години.

Намалява обаче участието на жените в политическия живот и достъпа им до системите на здравеопазване и образование.

Изводите на експертите са, че при сегашното темпо неравенствата между мъжете и жените в повечето области ще бъдат премахнати едва след най-малко 108 години.

202 години пък ще бъдат необходими, за да се намали неравнопоставеността на трудовия пазар. Въпреки че тази област напредък има, той не е голям: разликата в заплатите продължава да бъде близо 51%.

По-рано тази година анализ на международния сайт за сравнение на заплати Paylab.com показа, че средната разлика в заплатите на жените и мъжете у нас е от 28 до 30% в полза на мъжете. За сравнение в Хърватия и Словения разликите са средно от 10 до 11%. Според същия анализ има разлики дори когато сравняваме заплатите на най-добре платените жени и техните колеги мъже. Средно възнаграждението на тези жени достига само 78% от средната заплата на най-високоплатените мъже. До голяма степен това се дължи на факта, че жените много по-често заемат ръководни длъжности в по-малко прогресивни отрасли.

Годишният доклад за равенството на СИФ показва подобна тенденция: жените са слабо представени в секторите на дейност, които са в растеж и изискват умения и познания в науката, технологиите, инженерството и математиката. Жените са едва 22 процента от специалистите в сектора на изкуствения интелект.

Ситуацията с равенството на половете, разбира се, е различна в отделните страни и региони. Начело са скандинавските страни, като най-голяма степен на равенство има в Исландия, Норвегия, Швеция и Финландия.

Сирия, Ирак, Пакистан и Йемен са държавите с най-големи неравенства между мъжете и жените. Сред 20-те най-големи икономики в света Франция е начело, заемайки 12-о място в световната класация, следвана от Германия, която е на 14-о място, Великобритания (15), Канада (16) и Република Южна Африка (19). САЩ слизат от 49-о на 51-о място.

Очаква се страните от Западна Европа да заличат разликите между жените и мъжете през следващите 61 години. В Близкия изток и Северна Африка това ще отнеме 153 години.

Да не забравяме обаче и едно друго изследване, според което работещите майки, които осигуряват по-големия дял от семейните доходи, е два до три пъти по-вероятно да управляват изцяло графика на дома и семейството, за разлика от партньорите им – работещи мъже.

Т. е. колкото повече пари изкарва майката, толкова повече семейни отговорности има. Така че има какво още да се желае по отношение на равенството и в още една, пета, област: семейството.

В днешно време жените допринасят за домакинството и бюджета толкова, колкото и мъжете, а има и доста жени, които изкарват повече пари от партньора си мъж.

Тогава защо толкова много работещи майки продължават да носят на плещите си по-голямата част от домакинските и семейни отговорности?

Организацията Bright Solutions, която е водещ доставчик на предучилищно образование, предлага частни ясли и детски градини, финансирани от работодателя и образователни консултациин с офиси в Канада, Ирландия, Великобритания, Индия и  Холандия, е провела изследване за "психическия товар", който майките носят на плещите си.

Проучването доказва, че такова бреме действително съществува и то оказва влияние върху майките на работа и у дома.

Работещите майки, които осигуряват по-големия дял от семейните доходи, е два до три пъти по-вероятно да управляват изцяло графика на дома и семейството, за разлика от партньорите им - работещи мъже.

Какъв е този "психически товар"?

Ако сте майка, най-вероятно не си задавате този въпрос. Но нека се опитаме да опишем.

Затворете очи и си помислете за списъка от сутрешно водене на децата на ясла, градина и училище, вечерно взимане от ясла, градина и училище, болен баща на децата, пазаруване няколко пъти в седмицата, насрочени месечни прегледи при педиатъра, инцидентни посещения при педиатъра, предстоящ зъболекарски преглед, училищен проект за детето, предстоящ рожден ден на детето, припомнете си колко памперса са останали в опаковката и кога трябва да купите нова, списъка за пазаруване за седмицата, какви продукти има в хладилника и какво ще приготвите за вечеря в следващите няколко дни, детето какво не яде и към какво е алергично, прането, което трябва да приберете, прането, което трябва да изперете и т.н.

Това са част от всекидневните ви задачи за няколко дни... само за няколко дни, и задачите, които следите вие. Не защото бащите са некомпетентни идиоти или не искат да поемат тези отговорности.

Татковците днес участват и помагат много повече отвсякога преди. Но исторически и на практика майките следят нещо да не се забрави, да не се изпусне, да не се разпадне. Майките са основният двигател на семейството и основно те се грижат за дома и членовете на семейството.

Ако все още повдигате вежда скептично, изчислете сама колко часа е работната ви седмица - работата у дома и служебната.

Обичайната работна седмица в България е около 40-50 часа седмично, в зависимост от типа дейност и месторабота. Можете и сами да направите калкулацията, ако сте работеща майка с дете на възраст около 8 години.

Изчислете след края на служебния ви работен ден колко часа седмично прекарвате в пазаруване, подготовка на проект за училище, планиране и разпределение на графика на семейството, готвене, чистене, пране и т.н.

Обичайно работният ден на тази майка започва в 6:30 и приключва в 20:30.

Ако плащахте на друг човек да върши това, щяхте да плащате за около 90-часова работна седмица.

90-часова! 

Изследването, цитирано по-горе, показва още, че отговорностите на работещата майка само се увеличават, ако тя носи по-голямата част от семейния бюджет:

• Майките с по-висок семеен доход е три пъти по-вероятно да планират и следят всекидневния график на свободното и учебно време на децата и допълнителните им занятия, в сравнение със същата ситуация, ако бащата носи по-големия доход.
• Майките доброволстват три пъти по-често за училищни дейности.
• Отново майките следят два пъти по-отговорно дали всички ангажименти и уговорки на семейството са спазени.
• 86% от работещите майки казват, че те отогварят за по-голямата част от семейните и домакински ангажименти.

Какво е решението на този проблем? Време е всяко семейство да се замисли и да разбие остарелите патриархални стереотипи у дома и на работното място, които са просто неприложими за 2018-та година.

Работодателите трябва да осъзнаят, че голяма част от служителите им имат двойна задача и две позиции - работят еднакво усърдно и у дома, и в офиса.

От своя страна бащите трябва да осъзнаят същия факт - че жените отдавна не са дойки и готвачки и трябва да спрат да "помагат" и да започнат да поемат своята половина от семейните и домакински ангажименти.

„Момчетата не плачат“ е един от най-лесните начини само с една реплика да възпитате у бъдещия мъж куп отрицателни и грешни възгледи за хората и отношенията между тях.

Живеем в 21 век, в ера на равенство на половете, заобиколени от образовани хора и възможности за продължаващо цял живот образование, има свобода на словото и на изразяване на всякакви емоции и чувства.

Тогава защо все още има момчета, които искрено вярват, че само момичетата плачат и е срамно един мъж да плаче?

Не е възможно да вярвате в частичното равенство между половете - просто няма такъв филм. Не може да си изберете в какво да са равни мъжете и жените според удобствата и предпочитанията ви.

Ако не искате равно заплащане за един и същи труд, тогава разбирате защо жената изобщо няма място на пазара на труда.

Ако смятате, че е задача на майката да научи сина си как да се държи, в какво да вярва и какъв човек да се стреми да бъде, значи приемате, че ролята на мъжа е да е работен добитък, който изкарва пари и се ползва за разплод, но не участва във възпитанието на поколението, докато тя чисти, готви, пере и гледа децата, защото така трябва.

Звучи крайно, нали?

Така е, защото няма как да учите едно момче, че изразяването на чувства или това да си грижовен, мил и да споделяш, е присъщо само на момичетата, които са по-слаби, лабилни и не могат сами да се справят с живота заради емоционалността си.

Ако правиш това, не можеш и да очакваш някой ден той да се отнася с уважение към жените и да не чака да му сервират вечерята.

Уважителното отношение към жената е много повече от това да не си готованец – това означава да приемаш жената до себе си като равен индивид и нейното мнение, чувства, бъдеще, притеснения, болки и възгледи да са еднакво важни, колкото твоите.

Обаче откъде да започнете? Не може на 3-годишно момче да му четете лекции за равенството на половете, нали?

До голяма степен възрастните хора са такива, каквито са се оформили като деца чрез най-детското – играта. Децата се учат за света чрез игра! Тогава има ли играчки за момчета, които да ги насърчават да изразяват чувствата си?

Не, няма такива. Играчките, които подтикват детето да се грижи за нещо, да го милва, гушка, да му говори нежно, да го обича, са момичешките кукли.

Липсата на играчка, която да насърчава едно момче да изразява чувствата си, ги учи, че този тип игра или този вид играчки не са за тях. Те са за момичетата.

Куклите учат момичетата да бъдат любезни, грижовни, възпитателни, емоционални и да подхождат творчески към прическата, облеклото и т.н. Всичко това, някакси, е обратното на схващането за мъжественост, която играчките за момчета вдъхват.

Моят сега 9-годишен син никога не е бил ограничаван да играе с камиончета или с кукли. Ето какво научих от неговите игри и собствения му избор да играе с каквото той иска.

„Дума дупка прави“. Ако имате деца, вече сте разбрали, че до определена възраст те са буквалисти и приемат за чиста монета и еднозначно всяка дума. Много е възможно вие да сте с прогресивно мислене и да искате да възпитате децата си в ценности и уважение, но заобикалящата среда да работи срещу вас.

Може това да са по-възрастни роднини, съседи без усет за лично пространство, възпитатели в яслата и т.н. Може бабата на момчето ви да е боядисала стената в синьо и да е закачила пушки, пистолети и танкове от пода до тавана.

Аз разбрах, че като промениш езика, променяш смисъла. Тогава „кукла“ вече не е просто петбуквена дума, която е достатъчна, за да подминете този щанд в магазина. Ако наречете куклата „приятел“, тогава говорите на универсалния детски език. Всички деца си имат приятелчета и момчето ви си има „другарче“, а не „кукла“.

„Винаги пръв и най-добър“ е посланието, с което се възпитава масово българското момче. От съвсем ранна възраст по всякакъв начин им се втълпява, че за да бъдат „истински мъже“, те трябва да са конкуренти, силни, самодостатъчни, безкомпромисни, категорични, да мачкат, да се борят на всяка цена и да разчитат само на себе си.

Момичетата, обаче, са учени на друго. Учим ги да са мили, отстъпчиви, нежни, да разчитат на приятелките си, защото са раними и някой трябва да ги защитава и спасява. И двете посоки са крайности. Погрешно е да учим момчетата, че да си уязвим е слабост – напротив, да показваш, че си уязвим, а понякога - и да си човек, те научава на емоционална устойчивост и сила на характера. Ключът към щастието, успеха и успешното професионално развитие лежи в способността да изграждаме пълноценни и стабилни взаимоотношения.

Момчетата не са бесни хулигани с денонощно желание за разруха. Още от ранна детска възраст все ми повтаряха, че „момчетата са диви“, „необуздани“, „с възрастта стават агресивни“, „нормално е да се бият“ и така нататък, все едно от раждането подготвят майката на момче да изтърпи някакво военно положение на диктатура вкъщи, където от онзи бесен, разюздан хипопотам сина ѝ трябва да бъдат опазени всички беззащитни същества и предмети, защото той ще ги съсипе, счупи, надраска, хвърли, сдъвче или разглоби.

Това не е вярно. Всяко дете има нужда от ласка и милувка, то търси човешката близост и самото то предлага своята. По-големият ми син израсна заобиколен от котки, а сега няма по-грижовен и внимателен брат (на малкия ми син, който сега е на 1 година).

Ако имате момче, сигурно сте забелязали как внимателно и с колко обич се слага любимата играчка на възглавницата вечер, как се гушка новото любимо камионче или как падналата в пясъка зомби фигурка се почиства и изтупва. Това е грижа.

Момчетата могат да са много грижовни, внимателни и отговорни, не по-малко от едно момиче. Да е добър с животните, да се грижи за семейството си, да помага винаги, когато и с каквото може, да завие заспалата си майка и да каже мила дума на брат си – защо това да го прави по-малко мъж?

Равенството на половете не значи равенство на жените. Децата преповтарят много неща, които виждат у най-близките си, защото възприемат възгледите, ценностите и дори езика на семейството си като най-нормалното нещо на света.

Все по-често виждам примери, в които мъжът е считан за някакво битово същество, което подлежи на „тренировка“, „научаване“ и „свикване“. Идеята, че се отнасяме към възрастни мъже като към кученце, което иначе е добричко, но няма още правилни навици и ние трябва да го научим, е изначално сбъркана и води до жестоки вреди - не само за мъжете, но и за жените, които се борят да бъдат третирани равнопоставено.

Без да съм мъж ми се струва, че е ужасно обидно човек на същите години като мен, който няма пенис, а матка, да смята, че е необходимо да ме дресира и да ме учи, като че ли аз нямам собствен мозък и преценка.

Това отношение наистина е обидно за интелекта на човека, който в повечето случаи е избран от вас да продължи гените ви. Между жените и мъжете има само две разлики – мъжете не могат да раждат и да кърмят, всичко друго е въпрос на възпитание и образование.

Синът ви няма „пиле“, а пенис и нищо няма „да му стане“, ако му разрешите да си играе с кукла и не му казвате, че „само момичетата плачат“.

Освен ако не вярвате, че трябва "пилето" или "шушата" да ръководят живота на сина или дъщеря ви.

И за завършек - както пее Мадона, „момичетата могат да носят дънки и да си подстригват косата късо, да носят ризи и ботуши, защото е ОК да си момче, а когато едно момче изглежда като момиче, е унизително, така ли? Да си момиче е срамно, така ли?“

Днес Елка Стоянова е тук, за да ни покаже няколко основни неща за Доналд Тръмп, които, всъщност, са валидни за голяма част от мъжете. Изведнъж обаче се оказа, че поведението и изказванията му може и да го спънат в състезанието за президент на САЩ. Ето защо...

"Grab them by the pussy"

Тази сочна, живописна фраза не е част от рап-парче, нито реплика от треторазрядно порно. И във свят, в който ушите ни са свикнали на къде-къде по-брутални изказвания, вероятно никой нямаше да обърне внимание на подобна реплика, ако същата не излизаше от устата на един американски кандидат-президент. Още в петък, когато записът с изказването на Тръмп по отношение на жените изтече в медиите, това стана новина номер едно по света.

Рядко в малката ми Вселена, запълнена с неща от рода на 24-часови детски канали, срещи с приятели, книжките за приспиване, служебните задължения, удоволствието от готвенето и изслушването на малките и големи драми на малките и големи наследници, се случват протуберанси. Но дори и за човек, умишлено избягващ сблъсъка с големия, лош свят, ми се случва да се впечатля от избухването на някоя свръхнова.

Защото в контекста на останалата част от изказването му и цялостното поведение на Тръмп, репликата е не просто илюстративна и унизителна, но и злокобна. Безброй мъже по всички краища на света се хвалят с „подвизите“ и „методите“ си в небрежни разговори. Вероятно и го правят доста по-описателно и пикантно. Но повечето не се стремят към властта да решават съдбите на цели народи.

Тръмп не е просто поредният мачо, хвалещ се с успехи сред жените. Изреченото, в светлината на цялата му простащина, маркира едно – че евентуалният бъдещ президент на Щатите е убеден, че за да има една жена, е достатъчно да я сграбчи за скута. И с удоволствие споделя емпиричното с останалите от своя вид. А тези от неговия вид никак не са малко.

Но се оказа, че вместо да сграбчи котето, му настъпи опашката.

Доналд Дък, извинете, Тръмп, който, след като не е спирал да се упражнява с обиди през досегашната си кампания върху различни прослойки, етноси и националности, накрая взе, че се захвана с една непредсказуема част от електората – жените.

Нито расизмът, нито политическата му некомпетентност, нито наглото му отношение към различните успяха да съсипят кампанията му. Как да предположи в цялата си арогантност, че именно с демонстрираното презрение към „слабия пол“ ще настъпи котето по опашката? И че това коте ще му отхапе главата!

Фактите са, че в момента русият перчем на кандидат президента на САЩ се люлее тревожно, защото сексизмът и мизогенията му станаха световно достояние, а маниерът му да говори за жените като за низши създания и да се хвали с откровено унизителното си отношение в миналото и сега към тях, го постави в поза партер спрямо подкрепящата го Републиканска партия. Не само това - направо разклати позицията му на кандидат.

Много пресметнат ход от страна на врага, а ако врагът не е знаела за предстоящия компромат, сигурно подскача от радост и вече се вижда избрана.

В действителност Тръмп се извини, макар и с неохота.

Понеже съм жена, а както би казал Тръмп, ние, женките, не разбираме нищо от политика, не мога да предположа как би се отразило неблагоразумието му да подценява жените на крайния вот - привържениците на Тръмп са му такива именно заради откровената простотия, която те наричат простота - и са константа.

Мъжкар, печен, милионер, с буен алаброс, абе, наш човек - с една стена и две думи поставя на място всякакви разни там неистински американци и всички други, които не са истински мъже. Как да не ти се иска да си като него, особено ако живееш в Хармъни, щата Минесота и цял живот не си виждал друго, освен съседите си - бели, православни, истински американци, поне трето поколение?

Нелеп прототип на Джони Браво, но колкото и да е нелеп, колкото и избирането му да е евентуална катастрофа в световен аспект, не мога да отрека, че Тръмп е толкова великолепен екземпляр, че спокойно можеше и да е наш кандидат.

Продължавам да не разбирам само едно – как някой се е изненадал от подобна реплика. Тя не представя нова информация. Нито формира ново отношение. Този свят е мъжки. Той е мъж. А мъжете(повечето) мислят така. Това е грубо, но това е реалността.

Последиците пораждат един съществен въпрос: защо е цялата тази полемика, която превръща една изречена от Тръмп простотия в крайъгълният камък на едно политическо убийство?

С какво точно тази му изцепка се отличава от десетките, стотици други, които той изръси в досегашната кампания, не по-малко пикантни и напълно достатъчни да го дисквалифицират от състезанието? Особено тези, насаждащи расизъм и страх, както и очевидното непознаване на световната политическа сцена и процесите, течащи на нея.

Ами, оказва се, че е думата „pussy”. Но по мотиви, нямащи нищо общо със защита на достойнството на жените. Партията, застанала зад Тръмп, всъщност няма никакъв интерес да губи гласовете на жените, в частност – на белите жени. И то точно от тази прослойка, която нейният кандидат в президентската надпревара тъй щедро хваща тук-таме.

Така де. Расизмът и данъчните престъпления не са проблеми, които засягат съществена избирателна прослойка. Гласовете на този тип избиратели са изключени от изборните сметки още при започването на кампанията. Но белите, кротки степфордски съпруги са важен електорат. Което води до какъв извод? Че Републиканската партия е в сериозна криза. Криза, която може да се превърне в гибелна за нея, още повече, че кандидатът ѝ не за пръв път е заклеймяван като женомразец и дори е обвиняван в изнасилване и сексуален тормоз.

Тръмп е сериен сексуален насилник.

Извън факта, че точно такъв човек е допуснат до финала на битка от световно ниво - все пак, кампанията в Щатите ще определи човека, който в следващите пет години ще дърпа конците в света – Тръмп е интересен с един особен парадокс в поведението си. Доста типичен за представители на неговия вид, срещащ се и по нашите земи. Парадокс, който засяга отново пряко жените, в ролите им на съпруги или дъщери.

Говоря за безумния парадокс на бащите (от породата „тръмп“) да смятат, че е наложително да възпитат феминистично дъщерите си, но в никакъв случай, пази боже, не допускат такова поведение от жените си.

Именно тая феминистична шизофрения, вероятно породена от факта, че не са имали късмета да им се роди син, се проявява в поведението на Тръмп спрямо дъщеря му Иванка, родена от първия му брак с Ивана. Докато и бившите, и настоящата му жени почти през целият му активен живот са държани в сянка (като изключим великолепния панаир, който продължи месеци покрай развода му с Ивана; за втората му жена почти нищо не се чу, а Мелания имаше една злополучната поява, колкото да демонстрира балканска хубост и световна простотия с онази изплагиатствана реч), дъщерята Иванка е сред основните участници в кампанията му. И демонстрира съвършен продукт.

Бляскава, образована, умна, с доказан бизнес нюх, Иванка е всичко онова, което баща ѝ би искал… от сина си. Какъв малшанс, че е дъщеря! Но пък Тръмп е практичен - работи с какъвто материал разполага. Затова много удобно не прилага спрямо дъщеря си схващанията си за жените като втора категория.

Колкото до съпругата, както самият той казва в интервютата си, от жена си очаква, като се прибере вечер, масата да е сервирана точно в шест, благодаря. И много се ядосвал - уточнява - ако не е.

Изобщо, отношенията на Тръмп с жените са сложна работа. Но нека сме справедливи - отношенията му с жените са емблематични за повечето отношения на тая клета планета.

В една откровено мъжка демография, в която дъщерите са насърчавани от бащите си да могат да сритват задници, да имат кариери, да са образовани и борбени, да се женят за някой, който няма да им пречи, за равнопоставеност в отношенията на тия бащи дори не им и идва наум. Целият този фарс е мотивиран с драмата на някои мъже, че са били лишени от мъжки наследник.

Такива като Тръмп просто си казват - ясно е, че в брака мъжа командва парада, но щом се налага дъщерята да се жени, ми е удобно да позволим малко феминизъм - тя ще вземе мойта роля и на нея ще ѝ сервират вечерята в шест, да е ясно! Изобщо, Тръмп-мъжете приемат еманципацията като лично отношение.

При такива ярки проявления на становището му за (не)равенството на половете, не е учудващо, че Тръмп е предложен за кандидат от ония шовинистично-сексистки джентълмени от Men`s Right Movement (Движение за права на мъжете).

От онези клети, ентусиазирани фронтмени на неомаскулинизма, които вдигат шум и създават бури в чаши, използвайки пола си като основен аргумент и оръжие, докато жените им (в това число и Ивана Тръмп, която в годините на брака им, докато Доналд се правеше на важен, бачкаше и успя да натрупа собствено състояние) търчат между дома и работата.

Тръмп може и да дава на дъщеря си Иванка възможностите, каквито се полагат на един мъж, но в същото време е кандидат на партия, която, освен че е изградила цялата си платформа на база проблемите между половете, в прав текст заявява, че мъжете са привилегировани спрямо жените. Партия, която ясно се е заявила за ограничаването на репродуктивните права, която не се свени да лобира за ограничаването на финансирането за фондове на програми от типа на Head Start и партия, чиято платформа съдържа откровено мизогинистични и шовинистични постулати.

Тръмп може и да смята, че неговата дъщеря заслужава равнопоставеност. Но също така смята, че вашите - не. На вашите мястото им е в кухнята.

Ами, това е. Дразнеща и потискаща реалност за типично поведение - миазма, която явно не ходи само по гората и по нашите ширини, ами чак американски кандидати за президенти полазва. Миазмата на двойният аршин, мерещ според цвят, националност, а в случая - пол.

Да смяташ, че потомството ти има право на признание и равенство, защото ти си от привилегирования пол, но жена ти и останалите дъщери и жени по света - не. Най-важното е, всъщност, жена ти да не забравя кой е мъжът вкъщи и да сервира вечерята точно в шест.

И сигурно на американците (тия с глави на раменете и сърца между трето и четвърто ребро) им е още по-мъчително и депресиращо, когато такова поведение е демонстрирано от кандидат за президент, а наоколо има хора, които го намират за правилно и го легализират.

ПП. И да не забравя - благодаря на онези дузини мои приятели и познати - свестни, възпитани и образовани мъже и жени, които около мен са мнозинство и за които дали имат син или дъщеря не е определящо в старанието да възпитат свестен човек, нито им е драма да приготвят вечерята, независимо от пола си.

Защото приготвянето на вечерята е проява на любов.

Изискването да е сервирана в шест - демонстрация.

За която обаче, както казват по нашия край, ху кеърс.

Ние, жените, също гласуваме.

Мая Донева ни е на гости и е бясна от реакциите на хората със закостенялото си мнение по въпроса за работещите майки. Кой, всъщност, трябва да гледа децата, кой трябва да си стои вкъщи и кой каква роля трябва послушно да изпълнява, за да го приемат и да не го сочат с пръст като лош родител? Това са сериозни въпроси, които  Мая засяга, докато защитава правото си да работи...

Имам нужда да напиша това, защото имах супер успешен месец- водя тренинги в Тунис, Португалия и Кипър и бях лектор на най-голямото младежко събитие в Европа за 2016-та ЕУЕ в Страсбург.

Но.... в този мега- успешен месец получих на няколко пъти един и същи въпрос, който доста ме обърка. Първо ме обърка, после ме ядоса и огорчи, после ме изнерви, после пак ме обърка...

"Кой ти гледа децата?"

"Добре, че имаш мъж, който ти помага за децата".

До тази констатация достигнаха едновременно на няколко места няколко различни мъже и жени - една част приятели, една част познати. Други просто не скриха изненадата си, че имам деца и че мога да си позволя „лукса“ да работя това, което работя- да водя тренинги в Тунис, Кипър и Мадейра в рамките на един месец.

Кой ТИ гледа децата е ебаси тъпият въпрос.

Няма жена, която да е ОК да я смятат за безотговорна майка, та няма как да не ме жегне този въпрос. Всеки път отговарях с нескрита радост, че децата МИ си имат баща и той също СИ ги гледа. Щото, освен че отговорно участва в правенето на децата, смята, че е полезно и да ги възпитава, и да прекарва време с тях.

И аз, и Тишо бяхме на по 24, когато решихме, че искаме деца - наивна работа, но пък проработи. И някакси логично следваше, че освен правенето на децата, след това е обща работа и да им помогнем да пораснат и да се грижим това да стане щастливо. И понеже не сме в 12-ти век - даже и двамата смятахме това за нормално.
Обаче, дори след този отговор получавах смесица от „О, ти си късметлийка!“ или „Хубаво е, че те разбира“, както и любимото ми, което, ако щете вярвайте, този месец чух 3 пъти:

„ А децата ти въобще помнят ли коя си, като пътуваш толкова?“

Както казах, няма жена, която да бъде ОК с това някой (който и да е) да я смята за калпава майка, чиито деца не я помнят. И тогава малко дадох назад - точно преди да забия един на последния питащ, всъщност се запитах сама - аз питала ли съм някога колегите ми мъже кой ИМ гледа децата?

Защо е ОК един мъж да изкарва пари и да се шматка по света, правейки това, което обича, още повече, ако е успешен? Защо? И защо когато една жена прави същото, това я прави късметлийка заради мъжа до нея? Не заради това, което е самата тя? Не заради работата ѝ? А заради мъжа ѝ? И защо децата са женска работа, а изкарването на пари - мъжка?

Всеки, който познава Тишо, знае, че съм късметлийка, ама не защото МИ гледа децата. Между другото, той работи в Спешното в една от най-големите болници и доста често нощем и аз МУ гледам децата. Разликата е, че докато аз работя, обикновено си правим снимки и видимо има информация в Инстаграм къде съм била, но докато той снима счупени крайници на рентгена, не му е до тагване на въпросните снимки.

Но нека пак се върнем обратно в темата- аз лично смятам, че и аз, и Тишо сме късметлии, че сме се намерили, но не заради това, че СИ гледаме децата. Всяка двойка си има своя динамика и приемам, че има мъже, които не обичат да гледат деца или да сменят памперси, както има жени, които искат да си седят вкъщи и да не работят.

Обаче... децата се правят от двама, логично би трябвало да се гледат от двама. Аргументът, че понеже жената бременее и ражда и, ето, видиш ли - тя, природата, го била казала. Във времена, в които всяка физическа работа има технически заместител, и някоя машина може да свърши работата на всяка яка батка, не харесвам аргумента с природата. И не знам защо родителството в крайна сметка трябва да значи задължително: майка прекарва време с дете. Защо не "семейството прекарва време заедно"? Защо не "баща ( ОМГ!) прекарва време с дете"?

Защо майката по дефолт трябва да бъде там, а бащата да е отстрани и при нужда да се скара или да цапне два-три шамара? Нима един татко не може да успокои едно плачещо дете? Нима една майка не може да лови риба със сина си? Защо отпуската по майчинството се казва майчинство, а не родителство? Не разбирам, не харесвам и не живея по този начин и съм готова да споря до утре, поне.

И последно - ако трябва да съм съвсем честна, всъщност съм сигурна, че това, което работя, ме прави по-добра майка, отколкото ако работех работа, която не харесвам - от 9 до 5 всеки ден, и всяка вечер се прибирам кисела и налична за преброяване в семейното гнездо. Работата ми е смахната и пътувам много. Но я обожавам и тя ме прави по-свестен човек, отколкото ако бях без нея. Човек, който разказва за всяко пътешествие на децата си и човек, който, когато си е вкъщи, всъщност се наслаждава на всяка една минута.

Искам да завърша този феминистки пост с това, че за мен мъжете и жените не са еднакви, но са равни. Не мога да повярвам, че тази теза още има нужда от защита. Мъжете и жените могат да бъдат еднакво добри родители - разбира се, че в различни сфери и по различен начин, но могат. Могат и еднакво добре да работят, да празнуват, да страдат, да обичат и да се ядосват – отново по различен начин, но в това му е чарът. Никой с никой не е еднакъв, но всеки е равен с другия.

Текстът е предоставен на Майко Мила от mayadbeee.blogspot.bg