Текстът е създаден с подкрепата на Updata One
Търсенето и намирането на работа в днешно време изисква не само гъвкавост от страна на служителя. Процесът става все по-равностоен и двустранен. И ако досега нормата беше много повече в подкрепа на редица желания от страна на компаниите, сега кандидатите все по-смело заявяват своите нужди да се чувстват приети и разбрани в корпоративния свят.
Има ли жената своето високо място в реформиращия се професионален контекст? Ще спрем ли да гледаме на майката като на по-малко желан и несигурен кандидат? А дали изкуственият интелект няма да ни отвее всички, независимо от пола? С тези и други въпроси поглеждаме към Updata One, където ни очакват четири дами, които, без да държат да го изтъкват, могат да сложат ключовата дума УСПЕХ и в личния си, и в професионалния си свят.
Милена Илиева е съвсем истински мениджър „Човешки ресурси“ в Updata One и се доверява на изкуствения интелект (ИИ). Не вижда заплаха в него, защото, както казва, е много трудно ИИ да усети чувствителността в организационната култура. Според нея технологиите по-скоро освобождават време и пространство за важните неща. В сферата на HR например това означава да се автоматизират административни процеси.
„Слушах един футурист, който каза точно това – колкото по-технологичен става бизнесът, толкова по-човешка ще става стратегията за развитието на този бизнес.“
Паралелно с процесите по автоматизация се развива и друг тренд – отминава времето на вертикалната йерархична структура. Според Милена в следващите няколко години ще приключим и с традиционните длъжностни характеристики.
„Ролите ще стават все по-комплексни и затова сред най-ценните качества, които работодателите ще търсят, ще бъде да можеш да се адаптираш бързо, да усвояваш ново знание и да намираш правилния начин да позиционираш компанията си.“
Милена Илиева е убедена, че хората трябва да виждат смисъл в това, което правят всеки ден, и да откриват развитие и през различната добавена стойност, която могат да имат за организацията. Затова според нея допълнителните придобивки в една фирма са по-скоро изкуствен мотиватор, „който компенсира репутацията на един работодателски бранд.“ По-ценното, обобщава тя, е да създаваш общност и смисъл.
В Updata One работят около 500 души от целия свят. Това, което ги обединява, е нуждата да получиш признание за нещата, които правиш. „Вниманието, това, че някой е видял и оценил позитивно твоите усилия, е може би едно от най-ценните неща, които ни държат като общност“, казва Милена.
В последните няколко години държавните регулации са по-гъвкави по отношение на майчинството и това помага и на бизнеса, казва Милена Илиева. Тя си спомня, че наемането на жена на висок пост преди 20 години е било свързано с доста колебания – все пак кой ще ѝ гледа децата, като се разболеят?! А ако няма деца, все в някакъв момент може и да роди – пак не е удобно. Накратко, в корпоративния свят се е възприемало, че мениджърските роли са несъвместими с женския пол.
В тази връзка, преди разговора си с нас Милена прави малко проучване сред настоящия си екип дали някога са били питани на интервю за работа планират ли да имат деца.
„Една-единствена дама в екипа сподели, че никога не са ѝ задавали този въпрос, но всички други, уви, са ни питали. Нямам нито един колега, на когото да са му задавали подобен въпрос.“
Тук ви даваме малко пауза да си помислите върху горното и продължаваме нататък.
Като психолог Милена знае, че животът ни включва всички социални роли. Важното е когато си в професионалната роля например, да можеш да си фокусиран.
„Има момент, в който семейството и децата ти стават основен фокус и трябва да можеш да си позволиш да намалиш темпото. Не да спреш работа, а да промениш фокуса и да акцентираш на това, което ти е важно. Когато си в ролята на родител или на съпруга, или на майка, да можеш качествено да отделяш внимание на всяка една от тези социални роли. А работодателят следва да знае, че в различните етапи от живота и на мъжа, и на жената тези социални роли се променят. И да може да даде гъвкавост и възможност на служителя да се адаптира и да продължи да бъде успешен в професионалното си развитие, независимо през какво минава.“
Милена забелязва, че често след майчинство жените постигат кариерен пик. Според нея майките развиват емоционалната си интелигентност, стават по-търпеливи в работата си и засилват комуникативните си умения.
И все пак има моменти, в които професионалният ни ентусиазъм спада. В такива моменти хората като Милена в организациите следва да започнат да търсят къде се крие отговорът и как да се промени подходът. Всичко това става през разговори с хората.
„Всяко следващо поколение, което влиза в работна среда, е много по-независимо Младите хора търсят автономност и са силно изявени индивидуалисти. В момента организациите още напипват кои са работещите решения, за да държим хората дългосрочно ангажирани.“
Тя дава пример с поколението Z и не е съгласна, че е трудно: „просто се опитваме да ги напъхаме в калъп, който вече не пасва“, смята Милена.
И понеже говорихме с HR директора на Updata One надълго и нашироко, решихме да проверим дали това, което ни разказа, се претворява на практика в компанията. Запознахме се с три жени от този голям мултинационален екип и си казахме някои интересни и важни неща за работата и майчинството, майчинството и работата.
Стела Пъчева
Стела Пъчева е Project Lead в A Data Pro – една от компаниите, част от Updata One. Тя отговаря за екип от хора, които четат новини със специфично съдържание и извличат най-ценното от информацията за крайните клиенти на компанията. Освен координацията и навременното изпълнение на задачите, тя се грижи и за финансовата страна на процеса.
Стела има над десет години корпоративен опит, преди да влезе в настоящата си роля. Кариерата ѝ се развива постепенно с натрупване на отговорности и управленски опит.
„Винаги съм вярвала, че човек израства най-сигурно, когато минава през различни нива и наистина разбира как работи системата отвътре.“
Решението да кандидатства за сегашната си позиция идва в момент на естествена промяна, а новата възможност се появява случайно в разговор. Позицията отговаря напълно на профила ѝ, а допълнителен бонус за нея е мястото на офиса в центъра на София: „Веднага си представих как след работа се разхождам из любимата си градска среда.“
Още при започване на работа в A Data Pro преди седем години, Стела се сблъсква с модел на работа, който по онова време е по-скоро изключение – дистанционна и с екип, разпръснат по цял свят. „Компанията е абсолютен пионер в гъвкавата работа години преди това да стане масова практика“, коментира Стела.
Макар днес дистанционната работа да е нещо естествено, преди седем години за нея това е било ново предизвикателство. Тя идва от среда със 100% физическо присъствие и строго наблюдение, затова по-скоро ѝ се е наложило да се отучи да контролира всичко с очите си.
„Оказа се, че доверието работи много по-добре от надзора.“
Въпреки че началото ѝ във фирмата е свързано с колеблив адаптивен период, още на първите неформални фирмени събития Стела усеща, че започва да се приобщава.
Позицията ѝ не позволява рутинност и тя няма два еднакви дни. „Работата ми изисква постоянно превключване между стратегическа картина и оперативни дейности.“ Избира да работи дистанционно, когато е планирала стратегическо мислене и анализи, а присъствените дни са за срещи и комуникация на живо.
Стела посреща второто си майчинство в A Data Pro. Завръщането ѝ е изненадващо плавно: „Нещата влязоха в релси буквално за няколко дни.“
Подкрепа след майчинството Стела получава както от мениджмънта, така и от близка колежка, с която „три пъти са си редували майчинството“. „Това е късмет – да си имаш такова другарче, което веднага да може да те въведе. 100% подкрепа и от мениджмънта при всички обстоятелства. Но е и въпрос на нагласа. В крайна сметка правиш нещата, защото трябва, без излишно драматизиране, и така влизаш в коловоза“, казва още Стела.
Особено важно за нея е усещането, че докато си гледа детето, не е „заличена от картата“ и продължава да получава покани за събития и лични съобщения.
Според Стела гъвкавостта в компанията е ключов фактор: „Родителството ни прави доста ефективни. Гледаме да не губим време.“
Десислава Петрова работи в компанията вече близо 20 години. Днес тя е Training and Development Manager (мениджър „Обучение и развитие“) в Updata One, което по-конкретно означава, че помага на хората да придобият уменията, от които се нуждаят, за да са добри професионалисти, както ни обяснява самата тя.
Десислава Петрова
„Бях още студентка трети курс международни отношения, когато влязох в компанията. Започнах като журналист и тогава ме привлече работата с езици.“
В компанията попада след кариерна борса, на която оставя контактите си. По това време току-що е започнала да учи италиански. „Бях отбелязала А1 – съвсем начално ниво. Но те имаха нужда от човек с италиански и ме потърсиха именно заради това“, спомня си тя.
Първите месеци са интензивни, защото журналистическият италиански се оказва по-сложен, отколкото е очаквала. „Екипът ми ми съдействаше постоянно през първите месеци и това всъщност ми помогна да се справя“, казва Десислава.
Най-трудният период обаче идва години по-късно – след първото ѝ майчинство, когато трябва да съчетава новата си роля на родител с кариерно израстване. Налага се да прекъсне майчинството си по-рано от предварителния план, а детето ѝ не е прието в ясла.
„Аз съм перфекционист. Да знам, че не мога да съм 100% нито майка, нито 100% да съм този професионалист, който искам да бъда, защото работя от вкъщи с едно дете… Разбира се, и семейството ми помагаше, доколкото може, но това със сигурност беше много, много труден момент и особено предвид, че съвпадна с развитие в кариерата ми.“
По същото време Десислава става първият обучител в компанията и започва да изгражда процесите по обучение от нулата.
„Не мога да си представя без подкрепата на колегите си как бих се справила. Изобщо не мога да си представя да работя в среда, в която липсва такава подкрепа.“
След второто майчинство Десислава преминава в настоящата си позиция на мениджър „Обучение и развитие“ за цялата компания. „Отвъд този тренинг екип, който ръководех, вече бях отговорна за всички процеси на обучение и развитие, включително с външни доставчици и външни фирми“, уточнява тя.
Днес, след две майчинства и години опит, тя е убедена, че е намерила правилното място за развитие: „Никога не съм имала колебания дали това е моето място. Везните винаги се накланят в полза на тази фирма именно заради баланса между личен и професионален живот.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Пътят на Анна Ценова започва в сферата на маркетинга още след университета – първоначално със стаж в Плевен, след това с работа в инвестиционен посредник в София, за да стигне до A Data Pro (част от Updata One) през 2020 г.
Анна Ценова
Годините в предишната компания ѝ дават стабилност и дълбочина, но и усещане за затворен цикъл. Преходът към настоящата ѝ позиция на маркетинг мениджър не е свързан с класическа обява и подбор, а с препоръка от позната и преминава в по-скоро човешки разговор, а не конвенционален тип интервю.
„Много по-лесно е да говориш открито от какво има нужда компанията и какво можеш да дадеш, отколкото да избираш хора по снимка и пет изречения.“
Култура на свобода и креативност – това са ключовите фактори, които задържат Анна в настоящата компания.
„Хората са много приятелски настроени един към друг, имат топли отношения. Колкото и да си говорим, че не ни плащат да се харесваме, работата се върши много по-добре, когато се харесваме, независимо че понякога имаме противоречия – това е напълно нормално. Но много по-лесно работиш с хора, които харесваш и с които усещаш, че си от една кръвна група.“
Тя описва организацията като по-скоро хоризонтална структура с пъргъв процес на вземане на решения и отвореност към идеи.
„Една нова идея би могла много бързо да се интегрира и да доведе до резултат или пък да катастрофира, но това пак е окей – лоша идея да катастрофира по-бързо, вместо да седи с години наред в действие, само защото „така си го правим.“
Днес е ясно, че Анна се чувства на мястото си, но в началото „адаптацията не е мигновена“.
„Хората са много отворени и хем са готови да ти помогнат, хем не те държат за ръката и да имаш усещането, че постоянно някой те следи и ти диша във врата. Но ти си имаш отговорности, задачи и резултати, които гониш. Хората около теб могат да ти помогнат, но финалното решение и крайните резултати са си твои.“
Майчинството си Анна е карала на предишното си работно място и споделя, че завръщането ѝ след него е било предизвикателство. „Беше ми много странно, че около мен всички хора могат да се оправят сами – хапват си, няма „ходи ми се до тоалетната“, никой не се нуждае от мен, затова бях много щастлива. Но също така усещах, че ми е много трудно в началото да водя нормален разговор, и то за нещо различно от детето ми.“
Това, което наблюдава в Updata One, е, че можеш да управляваш времето си, да имаш баланс, включително и възможност да заведеш детето си в офиса, когато няма на кого да го оставиш.
„Ако днес ми се наложи да работя от вкъщи, мога да го направя, без да се чувствам виновна. Тази гъвкавост ми е много полезна, затова донякъде успявам да се справям с всичките си роли.“
В компанията Анна ръководи комуникациите към външния свят на всички брандове в групата. Определя работата си като вълнуващо приключение, което всеки ден поема в нова посока. В свят на постоянна промяна тя намира в Updata One възможност да учи, да подобрява и да създава. И именно това я мотивира всяка сутрин да започва работата си с очакване, а не по навик.
Текстът е създаден с подкрепата на Updata One.
Бащите (и осиновителите) да имат право на платен отпуск от два месеца до навършване на 8-годишна възраст на детето - това предвиждат промени в Кодекса на труда, които са публикувани за обществено обсъждане на сайта на социалното министерство, пише Дневник.
Предложенията са съобразени с европейска директива от 2019 г., която регулира равновесието между професионалния и личния живот на родителите. Според сега действащото законодателство бащата има право единствено на 15 дни платен отпуск от датата на изписване на детето от болницата.
Той може да се възползва и от платения отпуск на майката (осиновителката), който тя може да му прехвърли след навършване на 6-месечна възраст на детето или след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване.
В предложението за промяна е регламентирано, че правото на двумесечния платен отпуск от бащите (осиновителите) ще може да се ползва само ако бащата не е ползвал отпуск, прехвърлен му от майката (осиновителката) на детето.
Обезщетението ще му се изплаща от Държавното обществено осигуряване, като тепърва предстои да се уточни размерът му. Работодателят може да му откаже правото на отпуск с мотивиран писмен отговор, пише също в мотивите към предложението за изменение на Кодекса на труда.
По сега действащото законодателство всеки от родителите има право на 6 месеца неплатен отпуск до навършване на 8-годишна възраст на детето, от които 5 месеца могат да бъдат прехвърляни на другия родител.
Проектът е публикуван за обществено обсъждане до 3 май 2022 г. Предвижда се промените да влязат в сила от 1 август.
Когато се започва нова работа, винаги има притеснения ще се справя ли, ще ме харесат ли новите колеги, работодателят ще бъде ли доволен от мен… Но докато никой не може да определи какво точно ще се случи спрямо нечии субективни усещания, то има някои неща, които са си съвсем точни и ясни, когато си говорим за започването на нова работа.
Някои основни моменти при подписването на трудов договор накратко обясняват от счетоводна къща Fourmate, които вече ни разказаха какво трябва да знаем, когато се връщаме на работа след майчинство. Ще продължим съвместно с тях да ви предлагаме текстове със съвети и информация по всякакви въпроси, свързани с трудови правоотношения, права на родителите на работното място, лично счетоводство, работна заплата, законодателни рамки и всичко, каквото се сетите и за което обикновено не ви се мисли, но е добре да знаете.
Изпитателен срок
Когато подписвате трудов договор, обикновено работодателят е включил срок на изпитване, като максималният е 6 месеца. Срокът на изпитване може да бъде уговорен както в полза на двете страни, така и в полза само на работодателя. Когато трудовият договор е уговорен със срок на изпитване и за двете страни, всяка една от тях може да го прекрати без предизвестие, позовавайки се на чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).
В случаите, когато трудовият договор е сключен със срок на изпитване в полза на работодателя, правото да го прекрати по този член е само негово. Ако вие искате да напуснете работа, трябва да входирате молба за напускане. В трудовия договор трябва да бъде отбелязано какъв е срокът за предизвестие, в случай че искате да напуснете работа.
Когато молбата ви за напускане не бъде удовлетворена, може да се позовете на чл. 326 от КТ. Максималният срок на предизвестие, който може да се договори, е 3 месеца. След изтичане на изпитателния срок трудовият договор става безсрочен и неговото прекратяване става с предизвестие за всяка от страните, освен ако не се прекрати по взаимно съгласие.
Ако сте майка на дете до 3 години, трябва да знаете, че работодателят не може да ви освободи без ваше съгласие. Ако реши да прекрати трудовия ви договор, трябва да бъде с ваше съгласие или да поиска разрешение от Инспекция по труда. Трябва да знаете, че това е в сила за безсрочни трудови договори, след като е изтекъл срокът на изпитване. Още нещо, което трябва да знаете за изпитателния срок: в него не се включва времето, през което сте в отпуск или в отпуск за временна неработоспособност (болничен).
Заплата
Трябва да знаете, че в трудовият договор се посочва брутната сума на заплатата, която сте договорили. Върху тази сума се изчисляват осигурителните вноски и данъци, които работодателят удържа.
За да може да се възползвате от доплащането за прослужено време, трябва да предоставите трудовата си книжка, за да може работодателят да заложи натрупания до момента трудов стаж и да ви начисли клас прослужено време към заплатата. Като това доплащане е само за сходни длъжности, които сте заемали досега.
С подписване на трудовия договор трябва да получите и длъжностна характеристика, в която да са описани вашите задължения и отговорности във фирмата.
Отпуск
В трудовия договор се посочва и полагаемате се платена годишна отпуска. Всеки служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Ако постъпвате на работа за първи път, трябва да имате 4 месеца трудов стаж, за да имате право да ползвате платен отпуск.
В случай че вече имате този трудов стаж при предишни работодатели, това ограничение отпада. Полагаемите се дни платена отпуска за календарната година се изчисляват на база отработените месеци при съответния работодател. Трябва да знаете, че освен основният платен годишен отпуск в Кодекса на труда са предвидени и други случаи, в които може да ползвате платен отпуск. Те са описани в чл. 157 от КТ.
Може и много да ви се иска да се върнете на работа след майчинството, за да разнообразите малко дните си, или, както казват някои: "Да тръгна на работа, че да си почина от тези деца!". Може и въобще да не ви се връща, но така или иначе този момент да е дошъл. При всички положения е добре да знаете какъв е редът, на какво имате право, какво НЯМАТ право да искат от вас и изобщо всичко необходимо, за да се върнете и да влезете в час бързо и яростно.
Сигурни сме, че съветите в този текст ще ви свършат работа, защото ги дава Камелия Калайджиева – управител на счетоводна къща Fourmate. В нея работят чудесни професионалисти, издълбоко познаващи тънкостите на счетоводно-данъчния свят, които освен компетентни са и изключително търпеливи и готови да отговорят на всякакви въпроси.
Заради опита и подхода им започваме редовно да ви предлагаме текстове, в които те ще ни съветват и информират по всякакви въпроси, свързани с трудови правоотношения, права на родителите на работното място, лично счетоводство, работна заплата, законодателни рамки и всичко, каквото се сетите и за което обикновено не ви се мисли, но е добре да знаете.
При завръщане на работа след майчинство всяка майка трябва да знае, че има натрупана неизползвана отпуска от 20 дни на година за периода на майчинството (възможно е отпуската да е повече, ако в трудовия договор е залегнала такава).
Тя би била доста удобна за ползване, в случай че детето например по-трудно се адаптира към посещаването на ясла/детска градина. Натрупаната неизползвана отпуска може да се ползва накуп или на части. Може да бъде изплатена под формата на пари само при напускане.
Също така, в случай че детето боледува, работодателят няма право да ви отказва да ползвате отпуск по болест. Първите три дни от болничния са за сметка на работодателя, като за този период той ви дължи 70% от заплатата. Останалите дни са за сметка на държавата, като от НОИ ще ви изплащат 80% от заплатата като обезщетение за болничен.
Всеки родител има право на 40 дни годишно болничен за гледане на болно дете. Отделно от това има и отпуск за гледане на здраво дете, в случай че е наложена карантина в детската градина или училище.
Работодателят е длъжен да ви плаща същата заплата, както преди майчинството. Намаляване на заплащането е възможно само с писмено съгласие на служителя.
Майките, които се връщат по-рано на работа, ще получават половината от майчинството си.
В случай че искате да смените работодателя си след изтичане на отпуска по майчинство, тогава следва да отправите 30-дневно предизвестие към настоящия си работодател (възможно е срокът на предизвестие да е по-голям, ако е посочено в трудовия договор ).
В случай че вашият работодател е съгласен, също така е възможно и трудовият договор да бъде прекратен веднага, без да е нужно да се изчаква да изтече едномесечното предизвестие. При напускане работодателят е длъжен да ви изплати натрупаната неизползвана отпуска.
В случай че усещате, че вашият работодател не желае да ви върне на работа, е важно още в първия ден от връщането ви на работа да заведете в деловодството на фирмата заявление, че на днешна дата, предвид изтичане на отпуската ви, се явявате на работното си място. Това е важно, тъй като в противен случай работодателят би могъл да твърди, че не сте явили на работното си място и да пристъпи към дисциплинарно уволнение.
Ако ви уволнят неправомерно, имате срок от 2 месеца да обжалвате в съда. За целта ще ви бъде необходим адвокат, но тези разноски ще бъдат за сметка на работодателя, в случай че той загуби делото и бъдете възстановени на работа.
Всяка служителка, която се завърне на работа след майчинство, но все още кърми, има право на отпуск за кърмене по 1 час два пъти дневно или два часа наведнъж, докато детето навърши осем месеца.
В случай че детето е недоносено или са близнаци, разрешените часове са три. След навършване на осем месеца на ден се полага един час за кърмене от работното време, докато лекар прецени, че детето трябва да бъде кърмено.
До навършване на шест години на детето, майката трябва да полага нощен или извънреден труд, само ако е дала писменото си съгласие за това.
Майката на дете до три години не може да бъде командирована без нейното изрично писмено съгласие.
След като ни разказа какво удоволствие е да се гласува с бебе в количка, която трябва да литне през N-брой стъпала, Велина Велинова ни припомня какви са правата ни като бременни и защо не трябва да се връзваме на работодатели, опитващи се да ни лишат от тях. Благодарим на actualno.com за възможността да препечатаме текста на Велина.
"Ти ли си бременната?", чух съскащ глас зад рамото си, докато пишех поредната си статия. Работех за новинарски сайт и ходех вдъхновена в редакцията всеки ден. Екипът беше страхотен, все още сме приятели – 4 години след като бяхме принудени да напуснем. От онзи същия съскащ глас, който ми подсказа, че бременността е проблем за фирмата.
"От утре можеш да не идваш на работа", каза ми въпросният редактор (жена, между другото), по телефона в 22 часа вечерта. "Каква е причината?", попитах. "Нямаме нужда от репортер, който ще излиза в майчинство." Да, обаче трудовият ми договор не споменаваше и дума за прекратяване поради забременяване. Е, не просто бях на бюрото си на следващия ден, но и отидох с документ от болницата, удостоверяващ бременността. Да не кажат после "Не си ни уведомила, не знаехме." Момичетата от човешки ресурси замръзнаха. Кротко прибраха снимката от видеозона и чух да си шепнат: "Какво ще казваме на шефа?"
Когато без никакви медицински причини пък ми забраниха да ходя на събития, тоест лишиха ме от възможността ефективно да упражнявам професията си, получиха от мен нотариална покана. Следващата стъпка щеше да бъде Комисията за защита от дискриминация. Спряха да ме тормозят.
Въпросът е защо изобщо една бременна трудоспособна служителка може да бъде обект на натиск от страна на работодателите? Моят случай е от преди почти 3 години и е случаят на милиони жени по света, независимо в каква сфера са решили да се развиват професионално. В близките седмици се натъкнах на няколко подобни истории, които ми припомниха, че дискриминацията по признак бременност все още е ежедневие.
Кратка история 1:
Голяма папка прикрива голям корем. Неуспешно и излишно. Гледам водеща по национална телевизия, която се опитва неловко да скрие очевидното. Какъв е проблемът? Защо ѝ се налага неестествено да държи ръцете си около корема, докато операторът демонстрира акробатични умения, за да я снима под "правилен" ъгъл (само от кръста нагоре)? Зрителят е оставен с усещането, че бременността на екран е нещо срамно, което трябва да бъде прикривано. А как ли се чувства водещата? Дали и тя мисли така, или това е политика на шефовете ѝ? Изпитва ли натиск и може ли той да се отрази на здравето ѝ в такъв чувствителен за нея и бебето период?
Кратка история 2:
"Имам роднина съдия, ще те оправим тебе", е чувала моя приятелка, която е била освободена без предизвестие от работата си като касиерка в голяма верига магазини. Забременяла и ѝ казали, че вече нямат нужда от нея. Понечила да възрази, че още е трудоспособна, но споменаването на съда я стреснало и подписала насила документите за прекратяване на договора ѝ. Не е била в изпитателен срок.
Кратка история 3:
"Планирате ли да имате деца?" е въпрос, който са чували не едно и две кандидатстващи за работа млади момичета. Познавам жена, чието интервю е започнало с думите: "Смятате ли да раждате в близките 5 години?" На удивения ѝ поглед е получила следното разяснение: "Не ни трябват жени, които да излязат в майчинство."
Кратка история 4:
Фрапиращ е случаят на моя близка, която беше допълнително натоварвана въпреки бременността си. Работеше в деловодството на голяма компания и непрекъснато трябваше да снове между етажите за всякакви документи. Недоволен от това, че е станала "бавна" заради очерталото се вече коремче, шефът ѝ настояваше да изпълнява задачите си все по-бързо, сякаш да ѝ докаже, че бременността не пречи на служебните ѝ задължения. Резултатът от този натиск беше падане по стълбите, преждевременно раждане и бебче в кувьоз. Сега, година и половина по-късно, тя отново работи. На друго място, разбира се!
Сигурна съм, че и вие можете да допълните списъка с още десетки подобни истории. Всъщност майките са сред най-уязвимите групи в обществото – майчинските добавки са мизерни, жените често изпадат в трудова изолация за поне 2 години и после трябва отново да се научат да виреят в работна среда. Това е и причина работодателите трудно да дават шанс на жена, излизаща от майчинство. "Само памперси и сополи ще са ѝ в главата, а и с тия вируси в детските градини ще излиза честно в болнични, за какво да си губя времето с нея", тече вътрешният диалог на шефовете.
Капитализмът се интересува от печалбата, а бременната жена или тази в майчинство не са изгодни. Това е напълно вярно, само че в краткосрочен план. Ако се помисли в перспектива, без точно тези жени капитал изобщо не би имало. Те раждат и отглеждат бъдещата работна ръка, без която проспериращо общество е невъзможно. Дори крайните капиталисти няма как да възразят, че животът е най-висшата ценност – "работната ръка", най-висшата им цел, все пак трябва да има работно детство, работен университет, работна биография. Без бременните и майките живот няма как да се появи. На кого тогава ще пробутвате стоките и услугите си, немили и недраги работодатели, които захвърляте такива кадри без оглед на уменията им?
Преди да ги уволните доброзорно, помислете върху следното: В глава първа, член 4 от Закона за защита от дискриминация е записано: "Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на (...) семейно положение". Именно в тази хипотеза попада бременността. Ако бременната не познава правата си обаче, лесно се поддава на натиска да напусне работата си. В кодекса на труда пък чл. 333 постановява, че в някои случаи работодателят е длъжен да поиска писмено разрешение от областната инспекция по труда, преди да уволни служител. Това са особени случаи, сред които попадат и майките на деца до 3-годишна възраст. Дори да се получи разрешение от инспекцията, това не означава, че уволнението не може да се оспори в съда.
Бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение инвитро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328: при закриване на предприятието, при отказ да се премести заедно с предприятието в друго населено място, когато заеманата длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, или при невъзможност на работника да изпълнява задълженията си. Бременната може да бъде освободена и без предизвестие, но единствено ако срещу нея има влязла в сила присъда или е дисциплинарно уволнена.
Затова, скъпи дами, следващият път, в който на работа ви погледнат накриво заради наедрялото тяло, просто се усмихнете и отметнете коси през рамо. Никой не може да ви уволни. Нека само опита! Колкото до тъпите въпроси за бъдещи творчески планове, свързани с деца – ако точно тази длъжност не е последната ви надежда, можете спокойно да отвърнете: "Ако майка Ви разсъждаваше като Вас, щяхте ли да се родите?"
Гергана Янакиева е тук с тъжна равносметка след вече прекратения си трудов договор и с няколко кариерни съвета за жени, намиращи се на професионален кръстопът към края на майчинството си.
Вероятно бих могла да започна това писмо към бившия си вече работодател със следното: “Вие, долни, безскрупулни, неетични и бездушни "хора", съсипахте живота ми. Изхвърлихте ме като мръсно куче на улицата, без много обяснения, без съчувствие, без капка морал, закон или вина, без уважение. А с онази гнусна наглост и недосегаемост в очите.
Нямате никакво уважение и лоялност към служителите си, държите се с тях като с клиентите си. Когато ви устройва какво правят - не обръщате внимание. Когато сгафят или не ви играят по свирката - отвръщате с безпощадността на 300 свирепи, жадни за кръв пирани.
Притежавате, да, притежавате много талантливи и интелигентни професионалисти и най-вече хора, които обаче не можете да оцените, мотивирате или дори поощрите. За това, че ви служат и слугуват денонощно, че ви обгрижват повече от децата и близките си, че дори избират да имат вас пред тях, че ви поставят на пиедестал, че запушват болката и огорчението и незнайно защо - продължават да ви копаят пари.
Бих могла да започна писмото така, но няма. Вместо това, ще започна така:
Съжалявам, че се оставих да стигна до тук. Съжалявам, че точно след като приключи майчинството ми, реших да започна работа при вас. Едно обещание за по-добро и светло бъдеще. Или по-скоро надежда за такова. Съжалявам, че надцених себе си, че надцених и вас.
Съжалявам, че не се отрезвих по-рано къде съм попаднала и не се махнах по-рано.
Съжалявам, че се самозалъгвах и не исках да се откажа дълго време.
Съжалявам, че се притеснявах какво ще си помислят другите. Съжалявам, че работата при вас ми беше адски скучна и неудовлетворяваща, дори и когато се справях перфектно. Съжалявам, че се демотивирах и я вършех само по задължение.
Съжалявам, че не се трогнах от онази дежурна среща-на-4-очи-за-сплашване, от откровените ви лъжи и блъфове, така и останали си неоформени в официален писмен вид. Съжалявам, че това ви разгневи още повече.
Съжалявам, че тихомълком изчакахте и нескопосано подпитахте кога/ако синът ми става на 3 години, за да ме разкарате по-лесно, без досадни усложнения и проверки от институции. Съжалявам, че това стана чак след като изпитателният ми срок беше вече минал.
Съжалявам, че позволих стресът и напрежението да минат през мен… и да останат там за известно време. Съжалявам, че след вас станах 42 килограма, разболях се от един куп болести, а за невидимите такива - дори не ми се мисли.
Нали се сещате - за онези, които не излизат на изследванията, но заради които след години някой може да си отиде ей-така, необяснимо и мистериозно.
Съжалявам, че пренебрегвах семейството си в моментите, в които трябваше да обърна гръб само на вас.
Съжалявам, че трябваше да чуя “ти си страхотен човек”. Съжалявам, че трябваше да изпитам лицемерието и фалшивата загриженост и приятелство, отчаяно съшити с бели конци и преструвки. Съжалявам, че трябваше да слушам изкривена и леко незаконна интерпретация на “опциите ти да си тръгнеш са...1,2,3, ами работодателят просто си решава да те махне”.
Съжалявам, че след опит да се позова на закона и да си защитя правата, вие ми изключихте компютъра в момент на страх и нерационална параноя.
Съжалявам, че трябваше да слушам заплахи като “ти не искаш черен печат в книжката си”, “ти искаш да ти напишем хубава препоръка за следващия работодател”, “ти не искаш лоша репутация”.
Съжалявам, че някои бяха изречени уж от “приятел”. Съжалявам, че ви казах “При евентуално дело, вие можете да загубите много повече от мен.”
Съжалявам, че всички бяхме наясно, че това е вярно, но и че такова дело е обречено на провал от ваша страна. Съжалявам, че до такова дело по-вероятно никога не би се стигнало.
Съжалявам, че в крайна сметка се съгласих и си тръгнах “по взаимно съгласие”.
Съжалявам, че дори и вкопана толкова ниско в земята, пак се опитахте да ме излъжете с 500 лв.
Съжалявам, че се опитахте да не ми изплатите смешна бройка дни платен годишен отпуск и да ме метнете със запетайките на закона. Съжалявам, че не ви се получи. Съжалявам, че после видях леко замръзналата ви и притеснена усмивка, в опит да ме умилостивите да подпиша. Съжалявам, че трябваше да изпитам подобен тип “приятелска близост” от хора, които “много ме харесват като човек”.
Не съжалявам, че си тръгнах.
Научен урок, това е, нали? А за последствията - да му мисля.
Занапред ще се постарая да не оставям някой да ме етикетира и генерализира заради една или друга постъпка. Защото така ще загубя личността си и вярата в себе си. А ако се поддам, ще забравя какво мога и знам – като личност и като професионалист.
Един човек, поставен в определена ситуация, ще се справи по-добре от друг. Абсолютно вярно. Това не значи, че последният е провал, нали?
Това не е поредният хейтърски текст за поредната БГ фирма, която си прави каквото си иска. Затова няма и да кажа името на фирма, нито ще търся някакво възмездие. То не ми е потребно.
Твърде дълго отлагах или по-скоро обмислях какво и как да го кажа. Но в крайна сметка трябваше да го напиша, за да се освободя. Във всякакъв смисъл. Остава ми надеждата да подаря малко тъжна мъдрост на някого.
Накрая искам да кажа няколко думи на всички останали - особено на майките, които са на професионален кръстопът към края на майчинството си. Нямам претенцията тези съвети да са правилни в 100 процента от случаите. Но са изпитани и изстрадани.
-- Ако работодателят, при който сте започнали майчинството си, е точен - по-добре не го сменяйте поне за първите 5-6 или повече месеца, след като се върнете на работа. Не си заслужава да треперите колко болничен ще използвате и дали ще прескочите трапа на изпитателния срок. Защото в България има всякакви работодатели.
-- Ако много искате да напуснете работа след приключване на майчинството си - проучете внимателно новия си работодател. Има много начини. Просто бъдете по-бдителни и критични.
-- Ако вече сте сменили работата си след майчинство, но имате притеснения - проверете какви са правата на майките по КТ (особено на майките на деца до 3-годишна възраст).
-- Бъдете винаги искрени относно майчинството и бъдещите ви отсъствия и болнични на интервюта с потенциални работодатели.
-- Не оставяйте когото и да било да отнеме, замаскира или изопачи правата ви. И като служител, и като майка. Те са там с причина и никой не може да оспорва това.
-- Не се съгласявайте на напускане “по взаимно съгласие”. Ако не ми вярвате - прочетете закона и ще разберете последствията за вас. Това вероятно е най-масовият съвет в подобни случаи - лично на мен беше даден многократно, но за съжаление, така и не го спазих.
-- Ако сте сменили работата си веднага след майчинството и сте доволна - браво, похвалете се. Че си търся работа.
По темата:
"Je suis #кресливажена, понякога протестиращ, принципно тиха и културна, но винаги принципна и непоколебима." Така се описва Любомира Попова, която ни изпрати този текст с убедителното послание, че каузата на майките на деца с увреждания е обща. Ето защо
Защо протестиращите са страшни?
Защото това е последна мярка на реакция на недоволството. И щом се е стигнало дотам, значи нищо друго не е сработило и положението се влошава. Защото, макар безлична на пръв поглед, тази тълпа се състои от истински хора от плът и кръв, стоящи там с лицето, името и безопасността си.
Защото протестиращите разкриват показно, шумно и болезнено, че народът не е процент бюлетини, а хора със съдби и тези съдби са преплетени в рамките на обществото.
Защото протестът не може да бъде заметен под килима на медийната слепота.
За 30 години се нагледахме на протести, част от които бяха потушени с пари, програми и откровени обиди към цели прослойки. Този протест обаче не спира и е предшестван от десетилетия борба със системата и ходене по мъките чрез "правилните" начини за изразяване на граждански позиции. И не спира.
Не им бяха запушени устите с едни милиони, които да се прелеят от пусто в празно; не им бяха запушени устите с половинчати мерки; не им бяха запушени устите с тотален игнор; не им бяха запушени устите с обиди към тях и децата им; не им бяха запушени устите и с поредния опит за унижение... Може би наистина са кресливи.
Те са кресливи, защото ние мълчим. Не само днес, ние мълчим ежедневно. И това ни убива. Понякога буквално.
Знаете ли защо това ни засяга?
Знаеш ли защо това те засяга?
Защото това е отношение към всички нас и към теб на всяко ниво, по всяко време, от всеки към всеки.
– Ходил ли си на лекар с болки, за да ти се изсмее той, че всеки го боли? Какво направи? Затрая ли си, излизайки свито без диагноза, но с рецепта в ръка?
– Водил ли си детето си на лекар с температура 39,9, залитащо отпуснато и вяло, за да ти се накара, че си изпуснал работното време на педиатъра? Какво направи? Стисна ли зъби, за да не го претупат заради устатата му майка? И тръгна ли си пак с неясна диагноза и рецепта за антибиотик в ръка?
– Имаш ли болна майка/баща/роднина, която с години е подхвърляна по болници и специалисти с погнуса и отвращение, вместо лечение? Докато умре в мъки сама, на тъмно в болничното легло, защото не е лекувана адекватно? Какво направи? Даде 20 лева на санитаря да й сменя подлогата, затваряйки си очите, че е груб и унижава? Искаш ли утре твоето дете да плати 20 лева за теб, оставяйки те сам с груби непознати в безпомощно състояние?
– Имаш ли възрастни родители, изнемогващи с пенсия, която не стига дори за лекарствата? Какво направи? Помагаш им финансово? Браво, утре е твой ред.
– Ходил ли си да подаваш документи в държавна институция? Срещна ли там зли лелки, които надменно те препращат от гише на гише? Какво направи? Стисна ли си послушно хартийките в ръка, докато обикаляш чинно, където те пратят по няколко пъти?
– Мислил ли си си някога за здравето и безопасността на близките си и какво би правил, ако нещо (тук споменавам задължителното "недай-си-боже") им се случи и се превърнат в "зеленчук"? Свива ли ти се стомаха? Какво направи? Започна ли да пресичаш на зелено, намали ли скоростта, започна ли да живееш по-здравословно?
– Имал ли си работодател, който да не те "пусне" да си тръгнеш навреме, защото "имаш да си довършиш" и защото "не, това не е извънреден труд"? Какво направи? Цитира ли му Кодекс на труда? Настоя ли да се признае за извънреден труд? Мъцна ли нещо изобщо? Остана ли? Послушно ли остана или с възражения?
– Чу ли за работодателите, които са готови да "докарат" 20 000 човека и да ги насъскат срещу майки? Какво направи? Отдъхна си, че контрапротестът няма да се състои? Или те е яд, че зрелището не се състоя? Няма значение, утре твоето дете ще бъде подкарвано в услуга на бизнеса.
– Имаш ли дете в детска градина, което е наричано мързеливо, защото още не може да се обува; което е заплашвано, че мама няма да го вземе, за да е послушно и което е наказвано показно пред групата с думите "няма да те обичаме повече". "Чупил" ли си си краката от бързане, за да стигнеш до яслата поне час и половина преди края на работното време, защото иначе лелите те гледат лошо, а безпомощното ти дете е останало само и "му се връща" заради теб? Какво направи? Започна да бързаш още повече?
– Имаш ли дете училище, което е обиждано от съученици под одобрителния поглед на преподавателите, които са единствените отговорни възрастни в ситуацията? Какво направи? Смени училището? Записа го на бокс? Каза му да си трае,за да не стане по-лошо?
– Чу ли, че протестиращите са платени? Какво си помисли? Че са? Че не са? Вярваш ли, че един и същи човек може едновременно да взима пари и да е принципен и то с години? Виждал ли си изобщо платен протестиращ и неговата тотална неспособност да обясни какво изобщо прави тук?
– Чу ли, че протестите са подкрепени от БСП? И? Наистина ли вярваш, че има нормална държава, в която при недоволство към властта, опозицията няма да реагира? Е, ние не сме нормална държава, та затова и реакциите на опозицията ни са такива. И какво общо има това с недоволството на самия протестиращ?
– Гледаш ли новини? Шокиращи ли са? Чу ли за последните убити "жестоко" деца и изнасилени "брутално" жени? Какво направи? Поговори ли с децата си (нашето бъдеще) за неприкосновеността на тялото, личната свобода и обществената отговорност? Зает си? Браво. Сипи си още една ракия.
– Имаш ли дете? Невинно ли е? Докога?
Снимка Desislava Dimitrova
Днешният текст в Майко Мила! първоначално може да ви се стори прекалено буквален, но ние препоръчваме да го прочетете пак и да помислите върху следния въпрос: ако законите и правилата в България са написани по начин, внушаващ ни, че майчинството и раждането на дете са РИСК, какво по-различно отношение да очакваме от работодателите, например? Много от тях също гледат на жените в екипа като хора, способни да им създадат РИСКОВИ ситуации поради "опасността" от раждане на деца. Текстът Все някога ще намерим работа е писан точно по тази тема - колко е трудно за една майка, връщаща се от майчинство, да си намери работа. И така, днес публикуваме тази находка, която ни изпрати на имейла наша читателка - жена, чиято професия я е сблъсквала многократно с оценки на риска и създаване на мерки за ограничаването му. Едва ли някога ѝ е хрумвало обаче, че и майчинството попада в тази графа, докато един ден не попаднала в сайта на НОИ...
***************************************
Риск (тълковен речник на българския език) - рискът, риска, мн. рискове, (два) риска, м. Възможна опасност. ПРЕСМЕТНАТ РИСК.
Смята се, че „риск“ произхожда от френската дума risque (появила се през средата на 17 век), пряк наследник на италианската дума risco – опасност и rischiare – натъквам се на опасност, бивам застрашен.
Всъщност, подобно на повечето френски и италиански думи, и тази има дълбоки латински корени - смята се, че произхожда от resicum (което буквално означава „това, което реже, разбива“) и resicu/reseco (отрязвам, отвързвам, давам начало на нещо ЛОШО).
В латинския думата навлиза от древногръцки, като за повече информация относно етимологията на думата може да прочетете в този изключително интересен материал.
Каквито и да са корените обаче, конотацията винаги е една и съща – отклонение в очакваните резултати, потенциална вреда, която би могла да възникне от бъдещо събитие, влизане в разноски и неспособност да се придобие печалба, загуба, животозастрашаване.
Рисковете се отличават с богатство и многообразие – финансови, пазарни, продуктови, производствени, технически, организационни… Самата аз в професионалния си път съм се занимавала с оценка и анализ на риска, разписвала съм мерки за неговото снижаване и управление, чертала съм схеми и графици, критични пътища и прочие.
И в цялата си практика като проектант, мениджър, администратор и проучвател не съм срещала думата риск с положителна конотация.
Рискът винаги се свързва с излагане на опасност и загуби, с възможността за настъпване на непланирани, неблагоприятни събития.
С щети и вреди.
Поставете сега всичко казано до тук в контекста на създаването на деца (особено силно ми горчи диадата „създаване на дете – причиняване на щети и вреди“).
Защо изобщо има нужда от тези сравнения?
Според Националния осигурителен институт… „При настъпване на риска “майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения…“ (дата на последно влизане 16 август 2017).
Нямам намерение да влизам в разискване на възможностите, видовете и размерите на „о-без-ЩЕТЕНИЯ“ при настъпване на РИСКА ОТ МАЙЧИНСТВО. Нито за техните форми и смисъл. Вероятно щях да подмина с усмивка, ако този „риск от майчинство“ не се беше разпространил по всевъзможни други сайтове, калкулатори за майчинство, и прочие полезни и не чак толкова полезни сайтове.
И чийто произход проследих до КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ:
Чл. 48а. (Нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.)
Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Несъмнено една бременност носи своите рискове, но те имат съвсем друго измерение – дали въобще може да настъпи, дали ще протече нормално, дали самото раждане ще протече добре и т.н. Разбира се, ако говорим за малолетни и непълнолетни момичета, самата идея за „детска бременност“ е риск – огромен социален проблем с всичките му социални, поведенчески, административни, юридически и здравни (физически и психологични) последствия… Но когато говорим за 12 месеца осигурителен стаж, то очевидно тази група момичета отпада като възможност.
Остава само неприятният вкус на „осигуряване за този риск“.
Може би именно в това е разковничето – докато се гледа на децата като риск, докато на жените се гледа като на някой, който би донесъл щети на работодателя си в случай, че бъде нает - поради евентуален РИСК да излезе в майчинство, не мисля че можем да говорим за просперитет, за икономическо развитие, за напредък, за социално общество и т.н.
Не мисля, че е възможно да бъдат дори обсъждани мерки за насърчаване на раждаемостта в този контекст. Не мисля, че е възможна каквато и да е промяна, докато терминологията е тотално сгрешена.
Ако не вярвате – проверете антонима на „риск“ - безопасност, сигурност, защита, надеждност.
Ако ви се струва, че това е просто „буквоядство“ – може и да сте прави. Но за съжаление в административния, юридически и проектантския свят метафори няма.
Има само конкретни определения и строги правила и докато сами позволяваме да се използват некоретни думи, не можем да изискваме коректно отношение.
Адвокат Стефка Цанкова специализира в областта на гражданското и на административното право. Консултира и оказва правна защита по семейни и трудови казуси, имотни въпроси и изпълнителни дела.
Има продължителен опит и практика в областта на медицинското право и защитата на здравните права и интереси. Често ѝ се налага да влиза в съдебна зала и да отстоява правотата на клиентите си, най – вече в административни производства.
Вече е присъствала в Майко Мила! с текста си за брачния договор, а днес ще говорим за нещо също толкова важно - какво да направим, ако работодателят ви натиска да напускате, след като се върнете от майчинство?
Обществена тайна е, че майките са нежелани обратно на работа поради риска да отсъстват по-често и по тази причина работодателите ги карат да напускат, обикновено "по взаимно съгласие", въпреки че то въобще не е взаимно.
И тъй като всъщност имате доста законови мерки на своя страна в такъв случай,
В следващите редове ще прочетете конкретни мерки и стъпки, които е препоръчително да предприемете, ако сте обект на неправомерно съкращаване от работа. Ако имате някакви въпроси по темата или имате нужда от консултация, можете да пишете и на адвокат Цанкова на имейл tsankova_lawyer@dir.bg.
*********************************
Ако работодателя ви не проявява разбиране или не желае да се съобразява с новото ви положение на майка, трудно ще продължите да работите на това място. Това, разбира се, не означава да се предадете на сполетялата Ви ситуация и да не отстоявате трудовите си права.
За съжаление, има работодатели, които си позволяват да заобикалят закона. Правната уредба, регламентираща прекратяването на трудово правоотношение, не е променяна през последните 15 години, което е довело до една добре „отъпкана“ пътека, която най-често завършва с напускане на майката „по взаимно съгласие“ или със съкращаване на заемания от нея щат.
Какво може да направите в такава ситуация, за да се защитите:
1. Не подписвайте документи, съдържащи вашето съгласие за напускане „по взаимно съгласие“. Ако работодателят е решил на всяка цена да се раздели с вас, то нека ви предложи прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение - минималният му размер, определен в Кодекса на труда, е четирикратният размер на вашето последно брутно възнаграждение.
Вие, разбира се, не сте длъжна да приемете това предложение. Но от финансова гледна точка, в сравнение с прекратяването на отношенията на основание взаимно съгласие, този вариант е за предпочитане.
2. Подайте сигнал за нарушение на трудовото законодателство в Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“.
Съгласно Кодекса на труда, контролните органи са длъжни да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал.
Вашият работодател ще бъде щателно проверен не само по съдържащите се в сигнала данни, но и за цялостното съответствие на дейността му към трудовото законодателство, могат да му бъдат наложени административно-наказателни санкции, както и задължителни за изпълнение предписания.
Това със сигурност ще доведе най-малкото до по-стриктното спазване на трудовите права – вашите и на колегите ви.
3. По време на изпълнение на трудовото правоотношение, ако сте поставена в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите ви колеги, може да подадете жалба или сигнал в Комисията за защита от дискриминация на основание дискриминация на признак „лично положение“ или „семейно положение“.
Може да твърдите пряка или непряка/прикрита дискриминация. Комисията следва да провери случая и да излезе с решение.
4. Ако вече сте уволнена, пътят за защита е само един – оспорване на уволнението по съдебен ред. При тази хипотеза, бих Ви препоръчала следното:
Винаги оспорвайте уволнението си пред съда.
Нищо не губите от това. Срокът Ви е двумесечен, считано от датата на прекратяването на трудовия договор. Производството е безплатно – не се дължи държавна такса или други разноски.
Задължително потърсете консултация с квалифициран адвокат. Обсъдете с него своя случай и той ще ви даде обективна представа какви са шансовете ви да спечелите делото, какви са документите, които следва да представите на съда, ще ви ориентира за срокове, процедурата и всичко останало, което ви е необходимо да знаете.
Ако нямате финансова възможност да заплатите услугите на адвокат за завеждане на исковата молба (не за консултирането по предходната точка – за мен тази консултация е абсолютно задължителна), може да потърсите съдействие от Националното бюро за правна помощ (ако отговаряте на условията да получите такава) или сама да заведете делото.
Исковата молба се подава до районния съд по седалище на работодателя. Имате и две други възможности – когато ваш пряк работодател е било поделение или клон, исковата молба може да се предяви пред районния съд по тяхното местонахождение или по мястото, където обичайно сте полагали своя труд.
Съдът гледа делото по т. н. бързо производство, като обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
Производството е тринстанционно, като трета инстанция – Върховният касационен съд, невинаги разглежда делото, а само когато е налице касационно основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Не е необходимо да посочвате правни основания в исковата молба, но трябва да поискате от съда следните неща:
♦ уволнението ви да бъде признато за незаконно и да бъде отменено;
♦ да бъдете възстановена на предишната работа;
♦ да ви бъде присъдено обезщетение за времето, през което сте останала без работа поради уволнението;
♦ да се поправи основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.
Ако има пороци на исковата ви молба (несъответствия или неща, които трябва да поправите, бел. ред.), съдът ще ви даде указания как да ги отстраните.
Имайте предвид и още нещо: ако сте имали защитата на чл. 333 от Кодекса на труда, но уволнението е извършено без да се изисква или без да се даде предварителното съгласие на Инспекцията по труда, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконосъобразна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
Знаете, че в Майко Мила! смятаме правото на жените да работят и да бъдат независими за свещено. Всяка жена има право да може да се осъществява и извън попрището на майка, като работи и печели пари. За съжаление, много често се случва жените да срещат трудности с намирането на работа след майчинството - повечето работодатели не са супер щастливи да чуят, че вкъщи имаме малки деца, които ходят на ясла и се разболяват. Това е темата и на днешния ни анонимен разказ, който публикуваме, за да покажем на други сред вас, които се намират в подобна ситуация, че не са сами. И че ги разбираме. Продължавайте да търсите работа или пък се замислете за нещо собствено, мили майки. В някакъв момент нещата ще се получат! А в следващите дни ще ви запознаем и с правата на бременните и майките на малки деца по отношение на трудово-правните отношения, така че да сте подготвени при евентуални трусове в отношенията с работодателя.
*****************************
Пиша това, не за да се оплаквам, а може би да помогна на някоя майка или просто да ѝ вдъхна спокойствие, че не е сама и не е дошъл краят на света.
Аз съм майка. Имам прекрасно момченце на 3 години, което от няколко месеца ходи на ясла.
Когато го пуснах на ясла, не бързах да си търся работа. Исках първо да посвикне, а и аз да съм на разположение при необходимост. Аз също да посвикна и най-вече да си почина малко.
Когато майчинството ми изтече, напуснах старата си работа, тъй като не ме устройваше работното време. Често се случваше да оставам и след работно време, а и е отдалечено от града. Така че напуснах.
В началото не се притеснявах. Все ще намеря нещо подходящо, има време - това беше мантрата ми. Само да поясня, че живеем в малък град и, за съжаление, нямаме на разположение баби, дядовци или каквито и да е други роднини. Единствено на съседите съм разчитала, когато ми се е налагало да оставя детето за малко. А те са прекрасни хора, но няма как постоянно да ги ангажирам. А съпругът ми работи много - почива един ден в седмицата и работи по много часове, но поне е прилично заплатен за това.
И така, мисля че съм кандидатствала поне на 466861567 места, едва ли остана някой, който да не е виждал автобиографията ми. И съм ходила почти на толкова интервюта. Ще кажете – нещо ти има сигурно.
Ами няма да сте далеч от истината.
Имам диплома за висше образование, която си пазя, в случай че тоалетната хартия свърши. Компютърно грамотна съм (оказа се, че имало някои хора, дето не знаят какво е това живтно и го смятат за плюс). Както и да е, външният ми вид е представителен, средно интелигентна съм и толкова. Замалко да забравя – знам и що-годе английски, ама не като американците, ами този, другият.
И толкова – нямам специални умения, наклонности и подобни.
Ето как обикновено протичат интервютата – представям се, обяснявам къде и какво съм работила и като се стигне до семейния статус – и, хоп, отиде коня у ряката.
Ами да – имам дете. На 3 години е и ходи на ясла. Да, разболява се. Като всеки човек, като всяко дете. Не, не често, но се разболява.
А сега искам да ви питам всички – ВАС МАЙКА НЕ ВИ ЛИ Е РАЖДАЛА? Не сте ли се разболявали? Само аз ли няма на кого да разчитам?
И за сведение на всички работодатели – ще ви кажа, че една майка е много мотивирана да работи и с честен труд да изкарва прехраната си!
Вследствие на дълги часове ровене по обяви за работа с нормирано работно време (и поне минимална заплата), стигнах до депресия. Мога да кажа, че имам добре развити защитни механизми, та бързо излязох от дупката.
А тя е черна и дълбока, вярвайте ми. Но след много сълзи (мислех си - ако сълзите могат да говорят ...) и най- ужасни мисли, преодолях и това. Стигнах до там, че се задушавах (не ми стигаше въздух), изпадах в пристъпи на паника, не ми се излизаше, нито говореше с хора.
В тези моменти излизах на слънце, усмихвах се и се обаждах на някого. Убеждавах роднините си, че съм добре. Ето така мина и това. Още не съм си намерила работа, но продължавам да търся.
Така че, ако сте в моята или подобна ситуация, и ви е тъжно – не се предавайте. Ако ви се плаче – наплачете се скришно, но после се вземете в ръце. Ако не искате да виждате хора – излезте. Стойте на слънце и говорете с хората. Бъдете силни.
Все някога ще намерим работа.
