fbpx

Обсъждали сме тегобите на работещите майки неведнъж и от различни страни: темите „Отпускът“ по майчинство боде очите на колегите и Какво да направите, ако шефът ви изнудва да напуснете след майчинство? бяха посветени на това как да се справим с някои трудовоправни и лични неприятности при завръщането на работа.

В текста Парадокс: Колкото повече пари изкарва майката, толкова повече семейни отговорности има стана дума за това, че в днешно време жените допринасят за семейния бюджет предостатъчно, но все още носят на плещите си по-голямата част от домакинските отговорности.

В Работещата майка: как да навигираме между ролите на майка и служител се опитахме да преборим най-силното усещане, което съпровожда връщането ни на работа - усещането за вина за почти всичко. Днес пък Уенди Уиснър от scarrymommy ни разказва за ужаса да бъдеш идеална майка и идеален служител в един едничък живот.

__________________________________________

Когато бях малка, си представях две неща. Ще бъда от онези всеотдайни майки, които правят бисквити за децата си ей така, без повод. Ще бъда винаги у дома, когато те се връщат от училище и ще присъствам във всяка част от живота им. Имах обаче и друга визия за себе си: работеща и успяла жена. Подобно на моята самотна майка, щях да работя здраво и да съм финансово независима.

Първата ми мечта беше да работя в магазин за хранителни стоки – да, смятах плъзгането на  продукти по конвейерната лента за омагьосващо. По-късно исках да бъда учителка, акушерка или писател. Каквото и да е, мислех, че бих могла да си върша работата, докато съм всемогъща, всезнаеща и съвършена майка. Исках да работя толкова твърдо, колкото майка ми, но и да се включвам по-активно в живота на моите деца - колкото не бих могла, ако бъда самотна майка.

Прекарах голяма част от детството си без надзор, грижейки се сама за себе си. Не обвинявах майка си, защото разбирах колко много работеше и колко жертви правеше. Но копнеех за повече внимание от страна на родителите ми. Исках майка, която ми е оставила бисквитки, когато се прибрах вкъщи от училище, майка, която желае да е доброволец в родителско-учителската асоциация. 

Дали пък всички не искаме да дадем на нашите деца точно това, което ни е липсвало в детството?

Разбира се, както вече предполагате, моят малък план не се оказа толкова перфектен. Когато се роди първото ми бебе, трябваше да се откажа от престижната си работа като преподавател по английски език, защото грижите за децата в нашия район бяха твърде скъпи и не можеха да оправдаят желанието ми да продължа да работя. Осъзнах също, че работата ми никак няма да се впише в начина, по който искам да отглеждам децата си. И въпреки че се борихме финансово, имах привилегията да работя от вкъщи за няколко години.

10 години по-късно...

Двете ми момчета са на училище по цял ден. И въпреки че вече работя почти на пълно работно време, аз все още поемам всички отговорности, които поемах като работеща-от-вкъщи-майка. Върша по-голяма част от домакинската работа и по-голямата част от приготвянето на храна, поемам и цялата пред- и следучилищна грижа за децата. Да не говорим за умствения и емоционален труд, какъвто поддържането на домакинство изисква.

Непрекъснато подреждам живота, графика и душата си около живота на децата. И знам, че не съм сама. Толкова много работещи майки функционират по този начин.

Знам какво ще кажете: „Нали точно това искаше!“. Винаги съм на линия, когато в децата имат важно събитие в училище. Пека бисквитки - е, определено не всеки ден, но през уикенда и ако съм приключила безкрайния списък с други задължения, те са там, на масата.

Невинаги съм съвсем весела, когато ги посрещам след училище, но винаги съм присъстваща и готова да ги изслушам за всичко, случващо се под слънцето, и също така да им предложа всичко добро за хапване под слънцето.

Мисля че повечето работещи майки попадат в този капан. Но нека си го кажем: да бъдеш майка на пълен работен ден и служител на пълен работен ден е стресиращо. УЖАСНО стресиращо.

И глупаво, защото кой би могъл да бъде напълно перфектен и за децата си, и в работата си, без да превърти?

През учебната година се събуждам с децата си, правя им закуска, споря с тях, за да си изядат закуската, боря се с тях, за да се облекат и за да ги изкарам навън. Тогава незабавно почвам работа. Работя до последната секунда, когато трябва да ги взема от училище. Предполага се, че съм "извън" работа, докато съпругът ми се прибере вкъщи. Но обикновено се налага да отговарям на имейли, докато приготвям вечеря или се занимавам с нещо около децата. И след като съпругът ми се прибере, се връщам да доработя...

Към всичко това добавете и извънучилищните занимания и прегледи на децата, както и това, че непрекъснато сте нащрек за следващото събитие (те са милиони) в училище, на което трябва да съдействате. Но пак си казвам: "Нали това искаше. Подписа се под това. Имаш всичко. Не трябва да се оплакваш." Да, разбирам, че е привилегия да имам това, което имам. И го оценявам.

Но това не означава, че не е прекалено много за една жена да върши всичко онова, което би следвало да се върши от двама души.

Точно когато ми остава една седмица, за да изпълня натрупалите се до небето задачи в срок, децата ми са отвратително непослушни или пък болни. И само ако още нещо малко се обърка вкъщи, има вероятност напълно да изгубя контрол. Стигам до една точка, в която буквално не мога да свърша нищо, сривам се и започвам да плача. Но как това да не се случи, предвид целия стрес и отговорността, която поемам?

Съпругът ми не е напълно извън картинката, макар и така да звучи. Той е много практичен и загрижен татко, но работата му не е с гъвкав график като моята. И доскоро тя му причиняваше толкова стрес и изсмукваше толкова много от времето му, че беше трудно да направи нещо друго, освен след работа да сложи децата в леглото.

За щастие наскоро той започна нова работа, която, надяваме се, ще му позволи да се включи по-активно във всички аспекти на живота на нашите деца, както и на терена на домакинската работа. Не можем да си позволим нито външни грижи за децата, нито никой от нас да работи по-малко. Всичко е свързано с намирането на равновесие между работата и живота - именно за това даваме най-доброто от себе си.

Най-доброто, което мога да направя сега обаче, е да коригирам очакванията си. Не мога да бъда съвършената майка, която пече бисквитки. Напуснах и родителско-училищната асоциация и осъзнах, че трябва да накарам децата си да се грижат малко повече сами за себе си, за да мога да си поемам повече въздух.

Налага се да преосмисля моята детска мечта да бъда перфектна майка и да приема, че ще бъда толкова добра, колкото мога. И че децата ми ще се чувстват най-добре, ако имат щастлива майка, а не някой, който се бъхти да отговори на всички очаквания. Очаквания, които не са нито реалистични, нито здравословни – за нито един от замесените в плана ти да бъдеш идеална майка.

Вече сме засягали темата за отпуска по майчинство и справянето с някои неприятности при завръщането на работа след него в „Отпускът“ по майчинство боде очите на колегите“ и „Какво да направите, ако шефът ви изнудва да напуснете след майчинство?“. След като преодолеете тези особености и наберете скорост, имайте предвид също, че много работещи майки продължават да носят на плещите си по-голямата част от домакинските и семейни отговорности, както ви разказахме в „Парадокс: Колкото повече пари изкарва майката, толкова повече семейни отговорности има“. Това може само по себе си да е изключително фрустриращо, особено ако се чувствате виновна, че сте си „зарязали“ детето и сте хукнали да изкарвате пари. И сега как да преодолеете среса от раздялата с него, за да сте спокойна, независима и успяла работеща майка?

Връщате се на работа след отпуск по майчинство. Чувствате ли комбинация от вина, вълнение и притеснение? Горе-долу обратното на това, което сте очаквала да почувствате. Поемете дълбоко въздух, защото повече от половината майки по света се връщат на работа преди детето им да навърши 1 година – и всяка от тях изпитва противоречиви емоции заради това.

Сигурно е трудно да се концентрирате върху счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите, когато знаете, че вкъщи ви чака малко бебе, нали? Дори и тези от нас, които с радост се връщат обратно в офиса и с нетърпение чакат обедните почивки за общуване с колеги, разговорите с възрастни и усещането как мозъкът ви отново започва да работи на професионална скорост, може все пак да изпитат фрустрация и неувереност от действията си. Добрата новина е, че всичко постепенно се нарежда и става по-лесно. Помогнете си да преодолеете прехода от ролята на майка с фокус изцяло върху детето към този на работещата майка със следните методи:

– Примирете се и приемете новото положение. Предварително си намислете готови отговори на въпроса: "Как си?", най-добре е кратко да кажете нещо като: „Хубаво е да се върнеш“.

– Не бъдете жестока към себе си. Приемете, че поне месец ще ви е трудно и не се самонаказвайте. Обадете се на партньора си или на близък човек, ако имате нужда някой да ви каже нещо мило и подкрепящо.

– Напомняйте си, че го правите в името на детето и семейството, защото искате всички в семейството да живеят по-добър живот. Най-важното за детето ви е вие да сте спокойна, успяла и в хармония със себе си.

– Вие давате пример на детето си. Вие сте работеща майка, която е финансово независима в рамките на възможностите си, има кариера и следва целите си – професионално и лично.

– Наслаждавайте се без чувство на вина на края на работния ден, когато отново виждате детето си.

– Сложете снимка на детето на бюрото си и помолете, ако е възможно, този, който гледа детето, да ви праща актуални снимки или видеа.

Не забравяйте, че обикновено бебетата или малките деца нямат проблеми да останат цял ден с някой друг, стига да са нахранени, сухи, наспани и към тях да се отнасят с внимание и добрина (да не кажем, любов). Това далеч не значи, че са ви изместили като майка – означава, че в живота на детето ви присъстват и други хора, които да го обичат и да се грижат за него.

Трябва да знаете, че няма научно доказателство, че децата понасят вреда или щети, когато майките им работят извън дома. Ако едно дете е обгрижено, нахранено и емоционално подкрепяно, за развитието и психиката му няма разлика и значение дали майка му работи от вкъщи или в офис извън дома.

Ако вместо да свиквате, усещате как нещата се влошават, веднага потърсете помощ. Следродилната депресия може да се случи по всяко време в първата година на детето и наистина много жени страдат от това. Диагностицирането понякога е трудно, защото симптомите, например променливото настроение и умората, са типични за следродилния период и са свързани с още нерегулираните хормонални нива и графика на бебето. Но ако изпитвате огромно чувство на вина, тъга, промяна в апетита, безсъние, раздразнителност, тревожност и просто не се чувствате както трябва, усещате, че нещо не е наред, веднага потърсете помощ от специалист. Не пренебрегвайте това състояние, от вашето здраве зависи не само вашия живот, но и този на детето.

Независимо дали бебето е в ясла или сте наели някого да се грижи за него у дома, е важно за спокойствието ви да знаете как е детето, когато не е с вас. Научете какви са правилата за обаждане в яслата и дайте ясно да се разбере при какви ситуации трябва незабавно да ви потърсят, за да сте спокойна. Сестрите в яслата не са ваши врагове, гледайте на тях като на партньор в оглеждането на детето ви. Кажете им ясно кога да ви потърсят и как – например, ако бебето плаче повече от един час без прекъсване, ако изглежда унило, ако откаже да закусва или друго, съгласно навиците и поведението му, което познавате у дома като обичайно. Най-вероятно в яслата има установени правила за въвеждане на детето, обикновено в първите седмици трябва да го оставяте там само за час-два и да се обаждате по няколко пъти на ден.  Не забравяйте, че вие най-добре познавате детето си и можете взаимно да си помогнете с детегледачите как то да се нагоди най-бързо и безболезнено към новия график.

Важно е да не откачате и да не ставате припряна. Трябва да разберете, че важното в случая не е вашето его и фантазия какво може да се случва на детето, а то самото. Ако детето е в ясла, не искайте сестрите да ви пращат снимки и дневен отчет какво се е случило, защото те се грижат за цялата група деца. Можете да поискате да следят наистина важни индикатори, като броя на сменени пелени, колко пъти и какво е яло, дали е спало и по колко време.

По много наболялата тема с камерите в яслите или вкъщи, за да наблюдавате този, който се грижи за детето, бихме искали сами да си зададете въпроса наистина ли така ще се чувствате по-спокойна? Ако изпитвате потребност да монтирате наблюдателна техника, да подслушвате как гледат детето ви и да играете на Биг Брадър, това значи, че спокойствието ви да сте далече от детето ще зависи от взирането в камера или подслушването на човека или хората, на които сте поверили детето си. По-добре потърсете друг човек или решение, което ви кара да сте спокойна и да имате доверие.

Вярвайте на майчината си интуиция. Тя не е вродена, а се развива на база познаването на детето ви. Не се раждаме с такава интуиция и тя не се появява изведнъж, но с времето започвате все по-добре да познавате поведението и навиците на детето си и ако забележите нещо необичайно, вярвайте на това усещане. Обсъдете притесненията с партньора си, педиатъра на детето и възпитателите му.

Едно от най-силните усещания, които съпровождат майчинството и връщането на работа на майката, е чувството на вина. Това не е обикновена вина, това е ново ниво на усещане за вина за почти всичко – защото не му готвите био-еко органична храна, защото не сте неотлъчно до него по 24 часа, защото тайно се радвате на спокойствието, тишината и самотата на офисното си пространство и т.н. Когато сте у дома, мислите за работа и обратното – заради което също изпитвате вина. Да се чувствате виновна обаче изисква емоционална енергия, която можете да вложите в други неща.

Когато се почувствате виновна, задайте си въпроса защо се чувствате по този начин, кое точно и конкретно провокира тази емоция. Мислите, че не сте добра майка, че сте по-лоша майка от другите? Че може би не правите най-доброто за бебето си? Спрете! ВСЯКА майка се притеснява от това в някакъв момент и ВСЯКА майка прави най-доброто, на което е способна, за детето си.

Спрете да се опитвате да се надскочите. Вие сте човек. Преди години сте имала време да се наспите, да отделите време за себе си, да правите неочаквани и емоционални неща. Днес не е така. Не съжалявайте за това и не се чувствайте виновна, че понякога ви идва прекалено много да сте и служител, и майка, и домакиня, и партньорка, и чистачка, и готвачка, и приятелка... Вие сте просто човек. Не става дума за занижаване на критериите, става дума за реалистични очаквания и за това наистина ли има значение определено нещо. Наистина ли има значение да пуснете още една пералня точно днес. Или да сготвите три отделни ястия за вечеря.

И най-важното: докато преборвате ежедневните лудешки графици и умората, балансирате между работата и домакинството, майчинството и всички други роли, бебето ви расте. Само след няколко седмици то ще е свикнало със собствения си отделен от вас живот в яслата, вие ще сте свикнала с вечерния график у дома, ще сте се научила какви са собствените ви граници и как да оптимизирате задачите си и неусетно ще сте станала още по-добра майка и още по-добър служител.

 

cross