fbpx

Има една много готина рубрика в scarymommy.com – „Попитай MWLTF“ („Попитай майката, която обича да прави секс“). Всичко е много анонимно, заради което и искрено. В нея разни хора питат, а колумнистката Пенелопе – писателка и обучаващ се специалист по психично здраве, разнищва наболели въпроси за майчинството, секса, романтиката, интимността и приятелството.

А темата, която ни направи впечатление и решихме да споделим с вас, е как се променят отношенията в семейството покрай появата на децата и последвалата промяна във финансовата независимост на единия от партньорите.


Писмото

Когато се запознахме със съпруга ми, бяхме повече или по-малко равностойни по отношение на приходите ни. Аз работех като консултант на свободна практика. Той работеше в областта на технологиите и имаше работа от 9 до 5, като всеки от нас получаваше приблизително еднаква месечна заплата.

Когато се оженихме и създадохме семейство, обединяването на по-голямата част от доходите ни изглеждаше логично.

Продължих да работя и след раждането на първото ни дете, но година след появата на второто светът беше обхванат от глобална пандемия и грижата за децата, която винаги е била предизвикателство, стана невъзможна.

Тъй като на неговата работа разчитахме за здравните ни осигуровки и придобивки, беше логично да спра да работя, докато нещата се нормализират. Което означаваше, че за повече от две години той стана единственият работещ в домакинството.

Вече и двете ми деца са на училище, а аз започнах да възстановявам кариерата, която изоставих.

Напредъкът е бавен. Знам, че ще стигна дотам, но ще отнеме време.

Като цяло съпругът ми е съпричастен и ме подкрепя. Той оценява професионалната жертва, която направих за семейството ни, и ми го казва.

Също така казва, че няма нищо против да се придържам към работа на половин работен ден, при положение че основно аз се грижа за децата. Казва и че няма против да работя, колкото искам, и че можем да коригираме разходите си в съответствие с това.

Сами разбирате, че е страхотен човек. Което прави това, което ще ви кажа, още по-странно.

По някаква причина по времето, когато спрях да работя и той стана основният „издържащ семейството“, установих, че вече не искам да правя секс с него.

Сексуалният ни живот винаги е бил динамичен и задоволителен, дори по време на бременността и след раждането на първото ни дете.

Единственото, което се промени, беше професионалният ми живот.

Една приятелка предположи, че може би съм депресирана и депресията причинява спад в либидото. Но не мисля, че това е причината.

Струваше ми се, че нещо специфично свързано с връзката ни. Макар че все още не разбирам каква е причината.

Възможно ли е да се чувствам инфантилизирана от тази нова икономическа зависимост от съпруга ми, или дори да му се сърдя за това? Може би. Предполагам, че въпросът, който ме интересува най-много, е защо усещам, че професионалният ми живот и либидото ми са голямо, объркващо тресавище, в което затъвам? Адски съм объркана.

Отговорът

Скъпа „Адскиобъркана“,

Латинският термин „либидо“ буквално означава сексуално желание или похот и думата обикновено се използва така, както Вие самата го използвате – за да опишете общия интерес на човека към сексуална активност.

Но ето какво: когато Зигмунд Фройд превръща тази дума в крайъгълен камък на психоаналитичната теория, той я разширява, за да я отнесе към цялата инстинктивна психическа енергия, прилагана в съзнателна дейност.

С други думи, либидото започва да се разглежда като инстинкт за живот, който включва секса, но и всички други импулси, на които разчитаме, за да останем живи.

Мислете за него като за енергията, която ни кара да търсим секс. Да, но също така и за нещото, което ни помага да станем от леглото сутрин, да продължим по пътя на кариерата, да напишем роман, да се заемем с ново хоби или да преследваме друга страст или занимание в света.

Колкото и удовлетворяващи и ползотворни да са отглеждането на деца и домакинството, те са истински убийци на либидото – и в двата смисъла на думата.

Говоря от опит. След като децата ми се родиха, реших да си взема няколко години почивка, за да се съсредоточа върху грижите за тях. Това имаше финансов смисъл за мен и за тогавашния ми съпруг и не съжалявам изобщо. Няколкото години обаче се превърнаха не просто в няколко, а в цели шест.

В края на този период любовният ми живот беше толкова вълнуващ, колкото бинго вечер в пенсионерския клуб. След това една съвкупност от случайни обстоятелства се вплетоха, за да съживят затъващата ми кариера.

Трябваше да си купя нови дрехи и да си оформя веждите. Трябваше да пътувам, да се срещам с нови хора и да си спомням как да говоря за неща, различни от упътване как се ходи до тоалетна.

Нищо от това не беше свързано точно със секса, но каквото ще да е, бях шокирана, че съм по-възбудена, отколкото бях от десетилетие. Очевидно е, че не такъв е опитът на всяка работеща жена, но това беше моят опит. И подозирам, че обратното може да е в сила за Вас.

Тъй като Вие и съпругът Ви сте започнали връзката си със сходни нива на ангажираност към професионалния и личния живот, логично е внезапната промяна в тази динамика да дестабилизира потока на сексуална енергия във връзката Ви.

И знаете ли какво, може би това е нормално.

Въпреки това, което ни казва попкултурата, не е необходимо всички да правим секс през цялото време, за да бъдем здрави, щастливи и добре приспособени.

Либидото естествено е на приливи и отливи. Но ако приливът започне да се превръща в застой, тогава може би е време да помислите за пренасочване на част от психическата си енергия от семейния уют към света, за да видите как това ще промени нещата.

Фактът, че намирате съпруга си за съпричастен и подкрепящ, подсказва, че това, което изпитвате, може би не е белег за проблем във връзката ви, а нещо като либиден житейски преход. Преходите могат да бъдат трудни и страшни. Но те могат да донесат и възможности за по-дълбока интимност и израстване.

Източник: scarymommy.com

Обявата за работа е като рентгенова снимка за хората в една компания. В това се убедих за трите месеца, в които превърнах скролването в LinkedIn и Jobs.bg почти в условен рефлекс. След 15 години, в които имах късмета да попадна на различни позиции по препоръка, се наредих на опашката на простосмъртните на свободния трудов пазар. Преживяването беше изключително приземяващо и ценно от гледна точка на опит със стратегиите да се „продам“ като професионалист. 

Беше и забавно. Казвам ви защо – в масовия случай българският работодател обитава върховете на Олимп и като всяко божество в гръцката митология очаква безусловно преклонение и почит. Настървени в лова за най-евтин служител, компаниите забравят нещо много важно: че процесът на избор е двупосочен и тях също ги оценяват, независимо дали те изпращат с учтив отказ, или с предложение за стартова заплата.  

Човекът е бранд. 

Добре структурираната, напудрена биография с владенето на два чужди езика и още три за програмиране са само повод за запознанство. Стигне ли се до интервю, вие сте като на първа среща – умението да се представите по увлекателен начин, без да се превръщате в самонадеян шут, е решаващо. Факторите, които ще ви донесат бонус точки, са много: от облеклото и енергията, която внасяте в стаята, до езика на тялото и умението да играете психологически пинг-понг със силните и слабите си страни. Но това е скромна част от самоанализата на човек, който учи бързо и няма никакъв проблем да свие егото и рогата си, за да е ефективен както като лидер, така и като екипен играч. 

Представителите на бизнеса, с които се срещах по обяви това лято, не бяха такива. С малки изключения. Затова, ако сте пред професионален рестарт и търсите упорито, четете между редовете. Начинът, по който една компания се опитва да привлече служител, говори много за характера (най-често на шефа или на човека с реална оперативна власт над вас), корпоративната култура и всички заложени мини в разписаните отговорности. 

А когато компанията е хлъзгаво бъбрива, набляга на суперлативи и допълнителен пакет с придобивки, но не дефинира по същество позицията, отделете 60 минути от живота си за интервю. Ще се убедите в това, което интуицията ви вече е подсказала – HR-ите на въпросната фирма учат занаят в движение и са набрали телефона ви по инерция. Или в стремежа си да отчетат дейност се превръщат в роботизирани аниматори в лунапарк, които отмятат бройка посетители. 

Споделям няколко примера.

Крипто спа туризъм в офиса

Технологичен стартъп, профилиран в разработката на софтуер за онлайн залози, търси копирайтър. Човекът ще създава съдържание за водещ. В каква медия – не се споменава. За какъв формат ще се пише – анонси, рекламни спотове, къси смешки – също не се споменава. Но фирмата предлага: 

  • Мотивиращо възнаграждение и бонус за постигнати резултати (не знаеш автор на какво ще си, за да си представиш потенциалната бонус система и да се съблазниш)
  • Хибриден модел на работа (ако мога да менажирам времето си от вкъщи, винаги е плюс)
  • Масаж в офиса (да размислиш, ако случайно си захапал идеята да бачкаш от уюта на дивана в хола си) 
  • Маникюр и педикюр в офиса (замисляш се кога ще ти остане време да се пресегнеш до клавиатурата и да свършиш нещо, ако ще те отглеждат гейши на това работно място)
  • Игри и безплатни закуски в офиса
  • Умопомрачаващи тиймбилдинги (обявата беше на английски и признавам, че mindblowing звучи по-добре от българския превод, но все пак – това не е ревю на екшън, а обява за работа)

Кандидатствах от любопитство за този потенциален спа туризъм зад тази мистична позиция в техкомпания. Звъннаха ми за интервю, още преди да съм написнала бутона Apply. Мил женски глас реагира с усмивка на репликата ми „Вие сте бързи и яростни“. И продължи: „В София ли сте? Извинявам се за бързата реакция по документите ви, просто шефът ни е много екстравагантна личност. Много пътува, а днес по изключение е тук и би искал да види по-интересните кандидати лично. Имате ли възможност за среща?“. 

Имах. А те имаха късмет, че се намират на 20 минути от вкъщи с кола в задръстване. Влязох в офис с размерите на хангар за самолет. Рецепцията наистина напомняше вход на спа център – усмихнато кукленско лице на служител сред много зеленина и две огромни плазми, от които се лееше музикален канал. Маси за тенис заемаха центъра на помещението, декорирано със солиден бар в индустриален стил. Офисите бяха малки стъклени кубове, няма и пет на брой, притиснати по дължината на едната стена. Всичко друго в това помещение крещеше „Аре на купона!“. 

Посрещна ме HR, която носеше минижупа и убийствено високите си сандали с гордост заедно с лепенките по разранените си крака. „Шефът каза, че енергията ми е прекалено мъжка и трябва да я озаптя малко, та сега куцам“, изстреля с усмивка тя по повод реабилитираната си женственост. Шефът беше арабин с размер на хобит и бизнес драйв на „Вълкът от Уолстрийт“. Наложи се два пъти да поиска да разбере повече за мен извън описаното в биографията. Извиних се, мислех, че съм на интервю за работа, а не на първа среща след бърз чат в Tinder. Беше рисково изпълнение, но го разсмях. След което говорихме 10 минути за сериали. В останалите три разбрах, че търсят сценарист за YouTube шоу, което зарибява с покупки на криптовалута. 

Хазартът, порното, погребалните бюра и бързите кредити са в челната петица на индустриите, с които не можем да си бъдем полезни и в този, и в доста животи напред. 

Богиня, здравейте

Компания собственик на верига магазини за битова техника и строителни материали търси копирайтър. Човекът трябва да менажира социалните мрежи на двата водещи бранда от портфолиото им, да създава съдържание за сайтовете им, за рекламни материали, за кампании в съдействие с външна агенция подизпълнител, да подкрепя PR специалиста им. В поканата за първо интервю бяха сбъркали името ми, все пак изпращат един и същи мейл на дузина кандидати. Прочетох „Здравейте, Богиня!“ и ме напуши смях. Моментално отговорих „Искрено съм удивена от пиедестала, на който ме поставяте, още преди да сме се видели на живо“. HR-ът им изпрати сконфузено извинение. 

На интервюто ми стана още по-забавно. В стаята влязоха две деца на обща възраст 45 години. Бяха мили и симпатични, но това не промени усещането ми, че съм на родителска среща. Все пак реших да се забавлявам и отговарях усърдно на всеки въпрос от читанката им. Едното дете искрено се забавляваше с мен и си позволи да се засмее с глас многократно, а другото се бе залепило за стола си като в кино прожекция на ужасите, в която ти се иска да се смъкнеш на земята и да избягаш, пълзейки в коридора от пуканки, размазани дъвки и мръсни обувчици към изхода. 

Оказа се, че търсят човек за дигитален маркетинг, което противоречеше генерално на описаната позиция. Но какво пък, там съм, ще си поговорим. „Какво ви привлече в обявата ни?“, попитаха те. „Две неща“, отговорих. „Шансът да пиша за бизнес, в който няма шоу. И обещанието за гъвкав модел на работа.“ Приключихме за 15 минути. Принципно зареждам гориво за повече. 

Селекцията им трябваше да продължи в четири етапа, а аз, разбира се, не се класирах за втори. След няколко дни получих имейл, в който (може би същите деца) ми благодарят за отделеното време, но „екипът ни реши да поеме в друга посока“. Два дни преди да прочета това, бях получила работата, която търсех. Но поредицата от стратегически гафове в комуникацията с мен провокираха реакция на корпоративен будител, която дословно изглежда така:

Търсим правилния човек, не правилния професионалист 

Това изречение ме спечели за каузата на таксиметрова компания, която се опитваше да облагороди имиджово една доста народняшка и опорочена от бакшиши, попфолк и кофти хигиена услуга. Технологичен стартъп в ядрото си, а не туроператор. Малък екип, създал бизнес от нулата без никакви финансови протекции. Търсеха копирайтър. Обявата беше списана прецизно и стриктно, но изключително пичовски. Без ултиматуми от типа на „Ако сте от хората, които си тръгват в 17:30, едва ли ще се чувствате комфортно при нас. Разчитаме на всеотдайност“. Без плоски обещания за „работа в млад и динамичен екип“, което в прав текст значи: „Плащам ти 2 лв., за да се учиш. Може да гладуваш, но ще изглежда престижно.“

Обявата директно казваше: „Разказва ни се играта от бачкане. Обичаме това, което сме изградили, и ще се борим да го вдигнем на следващо ниво. Ако виждаш бъдеще в нас, ела да се запознаем“. Това разбрах аз. Това се и оказа. Попаднах на първото си двучасово интервю, в което говорихме за всичко останало, но не и за работа. 

В шеги, закачки и няколко остри аналитични завоя минах тест за характер. Беше като добра първа среща. Отидох без очаквания, но си тръгнах заинтригувана. В края на деня получих покана за второ интервю с другия собственик, което също мина като пълнометражен филм. Освен осезаемо сърцати хора, с които трептим на една честота, в тази работа имаше и доста community management. Това ме привличаше най-много – да създам съдържание, събития и стратегия, с които да вкарвам хората в такси. Преди това го бях правила за нощен клуб. 

Играта се обърна, когато след близо месец размисъл и твърдението, че съм в топ 3 на кандидатите им, получих мейл, в който сценарият с „правилния човек“ отиде на кино. Научих, че съм прекрасна, но все пак им трябва „някой c опит в рекламна агенция“. В крайна сметка професионалистът се оказа по-важно попълнение от човек с опит във всички останали нива на копирайтинг извън една агенция.  

В периода на щастливата си безработица попадах на различни човеци зад обявите.

Част от тях говореха като свадливи дружинни ръководителки и държаха повече на безупречната граматика в създаването на текстове, отколкото на оригиналната идея. Имаше обяви за лични асистенти на директори и на инфлуенсъри. В единия случай списващият обявата звучеше като сводник – най-важна бе дискретността, след това организационните умения и владеенето на няколко езика. 

Във втория говореше жена, чието чувство за значимост идваше изцяло от бързо придобити чужди пари. Ето защо бе готова да ги похарчи за одушевена играчка като асистент. Предлагаха стартови заплати от 3 до 4000 лв., плюс примамката за хоум офис. Това, което и двата типа обяви спестяваха, бе, че не търсят просто асистент с маркетингов нюх, а психотерапевт, изповедник, секретар, изпълнител на поръчки за химическо чистене и подаръци за любовници, кош за душевните си отпадъци на бързо телефонно набиране. 

Къде попадна в крайна сметка саркастична многознайка като мен, ще се запитате 

В рекламна агенция, една от най-старите на пазара. Древната ѝ история прозираше и в академичния изказ на обявата за PR мениджър, но да си древен не е непременно лошо. Напротив, значи, че умееш да оцеляваш и имаш куража да си такъв, какъвто си. Портфолиото на агенцията, тонът на социалните ѝ мрежи и сайтът ѝ бяха списани симпатично и без его със слонски размери, което за този бизнес е рядкост. 

Чаках тази зелена светлина три месеца, в които пресякох поне десет пъти на червено в конферентни зали за сюрреалистични интервюта. Завършвам с непоискан съвет. Избирайте внимателно работодателя си като партньор, с който виждате бъдещето си на дълги светлини. Прекарваме 80 % от времето си в работа, а колегите ни виждат по-често от близките ни. Ето защо е изключително важно да правим нещо, което обичаме. Или просто да се обграждаме със съмишленици, с които може и да не станем милионери, но ще се забавляваме, докато превръщаме средата си в по-добро място за живеене.

„Не ги съдя заради парите, а с възпитателна цел. Защото направиха грешката да си помислят, че имат пълен контрол над финансовата ми свобода. Да решават кога слагам храна на масата и дали ще стигна до морето. Дали ще си облека детето навреме, или не. Поведението ми е огледало на тяхното – от коректен и съвестен бачкатор ставам евтина мутра, която няма какво да губи и това я прави опасна.“ Този съдържателен монолог в телефонен разговор с приятел юрист пренареди картинката на социалния климат у дома в края на юни. 

13-годишната ми дъщеря усещаше, че водя финансова битка с работодателя си, но не зададе въпроса „Какво ще стане с нас?“.

Попита „Какво се случва?“ три седмици по-рано, когато осъмнахме с 20 евро в джоба, празен хладилник и два билета за метро в Париж. В деня за заплата банковата ми сметка беше куха като хралупа. Трябваше да гася пожари на няколко кредитни фронта и изпаднах в ситуация, в която заседнахме като гаврошовци на тротоара пред една буланжерия до Нотр Дам, за да изчакаме спасителен превод от приятел.

По-веселата част бе, че когато си в падеж на задължение, за разстоянието от витрината до касата рискуваш банката да си дръпне вноската и да нямаш с какво да си платиш дори кроасана. За щастие ни се размина и се прибрахме в София благополучно. 

Накратко, на петия месец от работата ми като главен редактор в медия за лайфстайл и култура бюджетът на собственика се стопи като пролетен снежец.

От планове за отразяване на глобални фестивали в Европа и ключови партньорства с българи в Холивуд рязко получих покана да акостирам на трудовата борса. От днес за днес. Без предизвестие. И след няколко разговора, в които стана ясно, че плащам за неадекватните мениджърски решения на човек, който вместо фризьорски салон е решил да си направи медия, преминах директно към съд.

Вече не бях объркана от забавеното плащане като в Париж, когато след грозен имейл от въпросната фирма ми пуснаха колосалните 500 лв. от заплатата, „за да успокоя системата“. Вече бях гневна и в открита война, защото изгубих основния си източник на доходи в разгара на лятото. Без да получа насреща адекватна комуникация на чисто човешко ниво и картбланш от каквото и да било време, за да се огледам и да пренасоча живота си в друга посока. 

Предстоеше ни цял месец на морето, в който като щастлив фрилансър планирах да работя в каравана-офис режим.

„Офис“, който беше капариран, но не и изплатен. Тогава дъщеря ми чу разговора с юриста. Същият ден ме беше питала можем ли да се върнем в Париж след няколко седмици за концерт на любимата ѝ група. В последните години положих доста усилия да живеем интересно и да пътуваме заедно. Бачках здраво по 12–14 часа на ден, жонглирах успешно с минимум по три проекта, и да планирам концертен календар, който всеки месец ме праща в различна точка на Европа, за мен беше обичайно. За нея също. 

„Мами, още си чакам заплатата. Бавят я повече от месец. Заради неприятния начин, по който се разделиха с мен, ще ги съдя. Защото това, че съм добър човек, не значи, че съм тъпо парче и всеки може да ми се качва на главата, или да прави с парите ми каквото си иска. Човек трябва да си търси правата, особено ако е бил дебилно коректен като мен“, казах ѝ аз.

„Докато не разбера кога ще си получа парите не мога да планирам Париж за втори път това лято. Имаме за плащане сметки и каравана, ако искаме да сме на морето през август. Трябва и да ядем нещо междувременно. Знаеш, че не се занимавах само с този сайт, така че ще се справим, идват някакви пари от други места. Но докато търся работа, пътуванията в чужбина стават екстраваганца. Знаеш, че съм победител. Като намеря моето нещо ще полетим пак накъдето си искаме.“ 

Детето прие ситуацията нормално.

До толкова, че на Comic Con като я снимаха на опашка пред някакъв аниме щанд, безцеремонно изстреля: „Никой не ме е питал дали давам да ме снимат! Ако качат нещо в Instagram на фестивала, ще ги съдя!“. Освен това изтегли джакпота – отиде в Париж с баща си, а къмпингарското си лято сподели с мен, както си бяхме обещали. 

Смятам, че честността, опакована в подходящите думи за възрастта на детето, се отплаща. Тушира излишни тревоги и не го вкарва във филми. Показва му, че ситуацията е нормална, обратима и нищо лошо не е окончателно. И каквато и да е развръзката на проблема, тя няма да спре нито потока на джобните ѝ, нито ще разклати всекидневието ѝ по брутален начин. Като човекът оркестър в живота си съм научила също, че да показвам уязвимост пред детето и да казвам „Не знам“, когато наистина нямам отговор на наболял въпрос, също работи за спокойствието и добрия климат вкъщи.    

Какво още можем да направим по въпроса, когато сме безработни и трябва да информираме децата за промяната по сравнително безболезнен начин?

Децата са по-досетливи, отколкото ви се иска

Ако родителят съзнателно е избрал да забави споделянето на новината за внезапната загуба на работата си, децата ще надушат, че нещо не е наред. Достатъчно е да засекат дребна, но системна промяна в настроението ви или да промените плавно рутината им. Например, да намалите извънкласните им занимания, за да спестите, или да се измъкнете с хитър предтекст от рожден ден на тяхно приятелче, който иначе никога не бихте пропуснали.  

Отделете време, за да поговорите с тях и да им обясните ситуацията. Изключително важно е да го направите в момент, в който вече рационализирате обстоятелствата и сте успели да овладеете гнева и разочарованието си от случката. Като с всяка загуба в живота, раздялата с основния ви източник на доходи също има нужда от гратисен период – за да скърбите, за да анализирате процесите, довели до тук. Това, което се иска от вас, е да поднесете новината спокойно и без излишен патос, защото загубите са неизбежна част от пътя ни и от нас зависи дали ще ги приемем като катастрофа, или като трамплин.

Бъдете наясно с целта си 

Преди да обсъдите промяната в трудовия си статус с децата, бъдете наясно каква е целта ви и какво ви предстои. В зависимост от предпочитанията ви, вида на раздяла с работодателя и възрастта на децата, начините за справяне с безработицата в семейството ще варират. 

За родителите на малки деца, например, това би могло да значи, че ще прекарват повече време у дома. Бихте могли да започнете разговора така: „Ще остана вкъщи за известно време, защото търся нова работа. Ще си намеря нова и ще се постарая да направя всичко възможно, за да се чувствате добре и осигурени.“

Ако отглеждате тийнейджъри, обяснете им защо обикаляте къщата като буреносен облак и кое провокира нивата ви на стрес да ударят тавана на лятното кино. Бихте могли да започнете така: „Ще се огледам за ново място, в което да работя и да се чувствам добре, докато изкарвам пари. Сигурно виждаш, че съм леко изнервен и разочарован от тази промяна, но това няма нищо общо с теб. Ще се постарая нещата у дома да останат, доколкото е възможно, същите. 

Бъдете уязвими 

Загубата на работа обикновено е съкрушителна и върви в комплект с чувство за срам и унижение, независимо дали сте били част от поголовно уволнение, или закриване на компанията. Правилната артикулация на емоциите ви ще помогне на децата да асимилират промяната. Ако не им кажете „Притеснено ми е“, тогава те могат да се почувстват зле заради тревожността, която изпитват, докато са свидетел на поведението ви.

Говорете за провала

Провалът е част от живота на всеки, но родителите обикновено се стараят да изплетат предпазна мрежа около детето и да го имунизират от разочарованието. Ако минавате през турбулентен и стресиращ период, използвайте го, за да покажете на децата си как изглеждате „повалени“ и какви усилия полагате, за да се „изправите“.

Кажете нещо от типа на „Нали познаваш усещането, когато адски силно се стараеш да постигнеш нещо, а то не се получава? По този начин се чувствам аз сега. Разочарован съм. Яд ме е. Трудно е. Но ако не ми е трудно, значи не вървя напред с достатъчна скорост. След тази издънка с работата ще имам радар за хора с проблемен профил, както и за ненадеждни фирми. Проблемът не определя същността ми. Начинът, по който решавам проблема, ме определя.“  

Някога чудили ли сте се какво работят жените в България? Извън вашия балон, извън кръга на вашите познати. Какво правят всички тези 3 млн. жени, които не познавате? Използваме данните на НСИ и анализа на ИПИ, за да се потопим в цифри и числа, които ще ни кажат какво работят те. И колко получават за труда, който полагат. 

Заетостта при жените е по-висока, отколкото при мъжете, но заплащането продължава да е по-ниско. Това е основният извод в изследване на Института за пазарна икономика, базирано на преброяването на населението от 2021 г. 

Разликата в заплатите е най-съществена във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията. В тях заплащането на жените е с над 30% по-ниско от това на мъжете. Възнагражденията на жените са по-високи от тези на мъжете в строителството, транспорта, складирането и пощите. Причината е, че в тези доминирани от мъже нискоквалифицирани професии, жените обикновено заемат ръководни позиции. Разликата в полза на жените обаче не е толкова висока – около 10%.

През 2021 г. 2,9 млн. от общо 5,6 млн. души над 15-годишна възраст работят или са трудоспособни. Делът на икономически активните мъже е 57,1%, а на жените – 48,8%. Въпреки че по-малка част от жените са икономически активни, делът на заетите е по-висок, а на безработните – по-нисък. През 2021 г. делът на заетите жени в работната сила е 90,7% (89,5% при мъжете), а безработните – 9,3% (10,5% мъжете). 

Най-висок е делът на работещите жените между 45 и 64-годишна възраст – 49,7%. При най-ниската (15-24 г.) и при най-високата възрастова група (65+ г.) участието на жените е значително по-ниско. „Делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живот. Участието им в работната сила започва по-късно и завършва по-рано спрямо това на мъжете”, посочват авторите на анализа.

Най-висок процент работещи жени в София, най-нисък – в Кърджали

Данните по региони сочат, че в София е най-висок процентът на жените (60%), които участват в работната сила (68% при мъжете). Най-нисък е в област Кърджали (36% участие на жените и 43% на мъжете). Областите с най-малка разлика между двата пола са Благоевград, Кюстендил и Перник (под 6 процентни пункта разлика). С най-висока са Добрич, Търговище и Шумен (с по 11 процентни пункта).

По-добро образование – повече работа

„Разликите в заетостта намаляват с нарастване на степента на образование”, твърди Адриан Николов от ИПИ. И статистиката го доказва. При висшистите участието на жените сред населението в работната сила е с 3 процентни пункта по-ниско от това на мъжете, докато при населението с начално и по-ниско образование разликата се увеличава до 13 процентни пункта. Делът на заетите сред икономически активните жени с висше образование дори е по-висок от този на мъжете. При хората с начално и по-ниско образование той е по-нисък с 8 процентни пункта. По отношение на безработицата според степента на образование разликите между мъжете и жените са сходни. При висшистите коефициентът на безработица е един и същ. При най-ниската образователна степен делът на жените с 8 процентни пункта по-висок.

Традиционните роли на пола и професиите

Колко влияе традиционна роля на пола върху избора на професия? Отговорът е кратък – много. В секторите, в които е необходим личен контакт и работа с хора, са заети предимно жени. Те са над 80% от наетите лица в образованието. Близо толкова е и делът им в здравеопазването и социалните дейности. Те преобладават и в секторите на финансовите и застрахователни дейности, държавно управление, хотелиерство и ресторантьорство. 

Най-голям брой жени са наети в преработващата промишленост (221 хил.), търговията (200 хил.), образованието (134 хил.), здравеопазването и социалната работа (120 хил.), държавното управление (76 хил.), хотелиерството и ресторантьорството (60 хил.). В тези шест икономически дейности са наети общо 72% от жените, докато в останалите 13 сектора те са под 5%. Минимален брой от наетите жени (под 10 хил. или под 1%) работят в добивната промишленост и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива.

Номинално най-голям е броят на жените, които работят като продавачи – 151 хил. Те съставляват 77% от заетите с тази професия. Значителен е делът на жените и при персоналните услуги (75 хил. жени или 75% от общо за професията), готвачите и шивачите (69 хил. или 70%), преподавателите (68 хил. или 83%). 

Разликата в заплатата – 3600 лв. повече за мъжете

Според данните от 2021 г. мъжете продължават да получават повече от жените. За 2021 г. средната брутна годишна заплата при жените е 16 900 лв., при мъжете – 20 500 лева. Разликата обаче намалява. През 2000 г. възнаграждението на жените е било с близо 25% по-ниско от това на мъжете. Сега разликата е под 18%.

Любопитно е, че разликата не се влияе от факта, че мъжете имат значителен превес в относително нискоквалифицираните професии. На пръв поглед това разпределение влиза в противоречие с неравенство в дохода. Все пак се очаква колкото по-висока квалификация изисква дадена професия, толкова по-високо да е заплащането. Според ИПИ обаче неравномерното търсене на труд, както и различните дялове на пазарно формираните заплати на различните нива, особено в бюджетната сфера, променят баланса.

Децата като загуба на заетост за жените

Изследването използва и данни на Евростат като потвърждение на едно неписано правило – при жените децата в семейството водят до „загуба“  на заетост. При мъжете е точно обратното – децата са фактор, който увеличава коефициента на заетост. И то независимо от образованието ти. Тоест водещият фактор е разпределението на ролите в семейството. И то без значение дали жената избира да се грижи за децата, или ѝ се налага да го прави. Според ИПИ обаче има и друг фактор - „работещите мъже по-лесно намират партньор, с когото да създадат семейство и деца“.

Текстът на Сирма Станева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


След като другия месец навъртам 15 години на едно работно място почти с едни и същи хора, част от които съжалявам, че познавам, разбрах, че съм си изгубила времето и започнах да търся. Викам си, детето ми вече голямо, разбира от дума, мога да си позволя лукса да направя нещо и за себе си. 

И започнах.

Записах се на три онлайн курса, които се провеждаха непосредствено един след друг, като вторият и третият леко се застъпиха, ама викам си: "Аз съм печена, ще ги комбинирам”. Единият мина и замина и чак не можах да повярвам как за кратко време научих толкова нови неща за любимите илюстрации. Картинките и рисуването, които станаха част от ежедневието ми през последните три години.

После се потопих в света на обработката на снимки, която ми донесе известна доза смут - софтуерни закачки, но резултатът не закъсня. Междувременно изкарахме една семейна почивка на морето. Ей, всички като се юрнат на това море да ходят лятото... Не ги разбирам тия хора. Аз като съм си морско чедо, много не ме влече това занимание. И дойде времето на програмирането и дербите на Джавата. Дет са вика записвам се да следя. 

Оставаха по-малко от две седмици до изпита и викам ей сега, ще ги начаткам: лекции, задачи, упражнения. 

Ден 1

Оборудвана със всякакви джаджи и машинарии вкъщи, все пак разбрах, че мъжът ми се водил някакъв фул стак дот нет девелопър - я па тоя, ще ми се прави. Ама, всичко си имам инсталирано - работна среда, ала-бала. Мятам се и само джава!

Ден 2

Разбрах, че се иска време. Няма да стане така бързо, както бях планирала. И тез кила откъде се пиявиха през последните месеци. Хем за джавата мисля, хем за това. Попаднах на някакъв чай за детокс - такъв обикновен за шир потреба и непретенциозен. Вземам един пакет и запарвам и варя, варя и запарвам. Горе-долу спазвам алгоритъма. Започвам да въвеждам данни, кодове с променливи и всякакви такива. 

Ден 3

Усещам, вече че джавата извира от мен. Ставам рано за работа и съм готова да заема безкомпромисна, както всеки ден, работното си столче.  Пък и малко тоя мозък да си почине. Прибирам се след това вкъщи и пак се започва: лекции и упражнения. Задачи, синтаксис, шаблони и започвам по-лесно да се ориентирам в това, което правя. Все още нямам ясна представа за действията си, но все нещо ще излезе. 

Ден 4

Изморена съм. Решавам, че тази вечер няма да стоя до късно да пиша код. Малко преди да изрека “Ще го счупя тоя телевизор”, си лягам също толкова безкомпромисна, както и когато заемам столчето си на работа рано сутрин. 

Ден 5

Изслушала съм всичко възможно. Задачите, докъде можах. Решавам, че все пак след ден ще се явя на предварителен изпит. Тръпка ми е. Така съм свикнала да се предизвикавам. Наливам се с чай за детокс и само стоя и се моля да не ми гръмне кода. 

Ден 6

Когато имам някое малко въпросче, любезно отправям запитване към дот нет човека, дето ми е под ръка вкъщи. А той спокойно ми отговаря:

- Пусни дебъгера.
- Ти индианец на дебъгер виждал ли си?!

Нещо си прави майтап с мен този. Нямам време за дебъгер. Джавата изисква смелост и дързост, че и красота. 

Ден 7

Дъ биг дей. Предварителният изпит. С боядисана коса, готова да атакувам всички възможни софтуери, програми и джаджи за дистанционна проверка на кодове, ставам рано и пия кафе. Решавам две задачи от шест за по-малко от час. И толкова. Времето не ми стигна за останалите.

Викам си: “Желязна съм!” За шест дни и цели две задачи. Мале, само време ми дай, ще ги разпилея всички тия ми ти девелъпъри. Готова съм да мисля като машина! Да се пукат душманите и всички случайни, с които ме срещна животът! 

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство достигна през месец март до 1216 лв., обявиха от КНСБ. 

Тази стойност е необходима за покриване на разходите за издръжка на един работещ възрастен, живеещ сам, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщенияразвлечения и почивка. 

За 1 година тези разходи са се увеличили със 157 лв.

За тричленно домакинство – с двама работещи и едно дете, необходимият нетен доход за издръжка достига 2189 лв. За една година нарастването е с 283 лева. 

Според КНСБ доходите трябва да се повишат минимум с 15%, като се има предвид, че през следващите месеци инфлацията ще продължи да се ускорява.

Бруто

Брутната заплата за издръжка за едно работещо лице е 1567 лв., а при двама работещи в семейството с 1 дете, за всеки от двамата работещите не трябва да бъде по-ниска от 1411 лв., за да може да се осигури необходимият доход за социално приемлив начин на живот. Ако само единият родител работи, той трябва да осигурява заплата в размер не по-нисък от 2820 лв.

Данните показват, че на годишна база брутната заплата за издръжка за двама работещи с 1 дете нараства със 183 лв. или общо с 366 лв. 

Доход за издръжка и минимална заплата

Намалява делът на работещите хора, които получават трудово възнаграждение по-високо от заплатата за издръжка на 1 работещ човек, живеещ сам (1567 бруто). През ноември 2021 г. е 34,4%, а през февруари 2022 г. – 28,9% през февруари 2022 г.

Към февруари тази година под необходимата заплата за издръжка за един работещ получават 1,7 млн. от трудещите се хора. Над сумата са 713 хил.

Необходимият доход за издръжка нараства с по-бързи темпове в сравнение с минимална заплата. От КНСБ настояват за ежегоден ръст със 17-18% на минималната заплата, така до 4-5 години да се достигне заплатата за издръжка, ако инфлацията се успокои. 

Промени в цените

Темповете на изменение на необходимия месечен доход за издръжкапрез първото тримесечие на годината основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. На тримесечна база хранителните стоки нарастват с 9,2%, а на годишна с 17,7%.

По-забележимо нарастване се наблюдава при групите:

  • Хляб и зърнени храни“ със 7,5% на тримесечна база, на годишна с 18,9%. Само групата на „Хлебни изделия“ нарастват с 4,3% и достигат ръст на годишна база от 20%;
  • Цената на „Брашно“ нараства за тримесечие с 18,4% и достига годишен ръст от 35%. Увеличението е с около 50-60 ст. в сравнение със същия период на предходната година.
  • Мляко и млечни продукти“ бележи тримесечен ръст с 6,9% и с 18% за година. В абсолютни величини нарастването за годишен период при сирената е с около 1,60-2 лв., а при кашкавалите с около 3-3,50 лв. и бележат годишен ръст от 11,7 до 27,4%.
  • Животински и растителни масла“ нараства с 21,8% на тримесечна база, като само слънчогледовото олио e с 30%. В рамките на годишен период увеличението на слънчогледовото олио е в диапазон 1,30 – 1,60лв., и достига ръст от 56,9%;
  • Яйца нарастват с 24% на годишна база, а на тримесечна с 6,7%;
  • „Месо и месни продукти“ - тримесечният ръст общо за групата е със 7,1% и с 10,8% на годишна база. Драстично нарастване на годишна база се наблюдава при агнешко месо с 28,6%, пиле – с около 22%.
  • Захар и захарни изделия с 6,5%. Цената на захарта се увеличава с повече от 45-50 ст. на годишна база (с около 22,5%)
  • Цените на услугите в заведения за обществено хранене, също бележат ръст със 7,8% на тримесечна база. 

Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележат също ускорение с 4,1%, а на годишна база ръст от 13,2%.

Инфлация и разходи за труд

Равнището на инфлация в България е по-високо от средните европейски нива – 7,8%. Само 5 държави членки на ЕС имат по-високи нива на инфлация през март. Това са Литва (15,6%), Естония (14,8%), Чехия (11,9%), Нидерландия (11,7%), Латвия (11,5%).

Групата на храни в ЕС-27 отчита нарастване с 6,9%, в България е със 17%, пред нас е само Литва със 17,6%. От избраните жизнено важни стокови групи България има водещи позиции при хляб с 25,7%, месо с 9,6%, природен газ със 148,6%.

България е с най-ниската покупателната способност в целия Европейски съюз. 

През 2021 г. средните почасови разходи за труд за България са 7 евро и са 4 пъти по-ниски от средните за ЕС (29,1 евро). Най-ниските почасови разходи за труд са регистрирани в България (€7,0) и Румъния (€8,5), а най-високите в Дания (€46,9), Люксембург (€43,0) и Белгия (€41,6). 

Линия на бедност

През 2021 г. под линията на бедност са 22,1% от населението. Над 1,5 млн. лица остават под прага на бедност, като намалението е със 128 хил.

Презентацията на изследването на КНСБ може да бъде разгледана тук

Като милиони майки по света, Сандра Бълок винаги е възприемала и кариерата, и майчинството си изключително сериозно, пише Scary Mommy.

Съвсем наскоро актрисата заяви, че натиска пауза на актьорската си професия, за да се посвети изцяло на двете си деца - Луис (12) и Лейла (10).

Суперзвездата казва в свое интервю за Entertainment Tonight, че почивката от кариерата ѝ ще е за неопределен период от време и че прави този избор в името на семейството, а и на нея самата.

“В момента не знам колко време ще продължи. Имам нужда да съм на мястото, на което се чувствам най-щастлива”, казва носителката на Оскар. “Възприемам работата си изключително сериозно и когато работя, се посвещавам на това 24/7.

А сега просто искам 24/7 да съм с децата и семейството си. Ето къде ще съм известно време.”

А какво ще прави вкъщи с децата си през цялото време?

“Ще задоволявам всяка тяхна нужда”, казва с полушеговит тон Бълок. “Ще управлявам социалния им календар.”

Тя споделя още и че се старае да опази децата си живи и здрави - заедно с всички останали деца в квартала. “Всички родители ме знаят като лудата с пандемията”, казва Бълок. “Но и знаят, че децата им ще се приберат без Covid, когато са били на гости вкъщи.”

Бълок не е сама в решението си.

Стотици хиляди жени се отказаха от кариерата си по време на пандемията - някои по необходимост, а други заради променени приоритети.

Бълок осиновява Луис през 2010 и Лейла през 2015 г. и се грижи за тях заедно с партньора си Браян Рандал. През годините актрисата е едно от активните популярни лица, които дават гласност на проблемите около осиновяването.

Снимка: Gage Skidmore/flickr

Обикновено зимните месеци са времето, в което Ребека Шулд блести. Тя е метеоролог в местна новинарска телевизия в Милуоки, Уисконсин, и като такава е отговорна за предоставянето на важна и достоверна информация за снежните бури, заледените пътища и ниските температури, пише cafemom.com.

Наскоро синоптичката успя да изненада зрителите, появявайки се в ефир с нов помощник - малката ѝ дъщеря. Със сигурност е по-симпатично да поднесеш новините за лошото време с бебе в ръце - това няма кой да го отрече. 

Ребека Шулд работи от дома си заради протоколите на телевизията, свързани с Covid-19. Мазето ѝ е превърнато в студио със зелен екран, където тя излиза и съобщава прогнозата за времето, която се стриймва в реално време за зрителите на телевизията. 

Минути преди да влезе в ефир, бебето на синоптичката, която съвсем скоро се е върнала от майчинство, се събужда. Ребека взема малката си дъщеря на ръце и застава пред зеления екран. Продуцентът я вижда и казва: “А, бебето ти! С нея ли ще излезеш?”

И така 13-седмичната Фиона прави телевизионния си дебют на фона на карта, показваща студеното време из щата.

Бебето проявява забележителен професионализъм през цялото време. С други думи, не плаче и не протестира. А пък майка ѝ проявява чувство за хумор, докато обяснява колко ще е студено и как всички трябва да са подготвени като Фиона, която си има дебело одеялце и има кой да я гушка. 

Излишно е да казваме, че всички са във възторг от ужасно сладката телевизионна двойка. Хубаво е обаче да вметнем, че синоптичката Ребека Шулд издига работата от вкъщи с малко дете на съвсем ново ниво. Евала, Ребека!

Дано си давате сметка, че възможните отговори на въпроса “Какъв искаш да станеш, като пораснеш?” вече клонят към безкрайност. Но и да си даваме сметка, пак не е много ясно, защото истината е, че дори не знаем какви може да станат децата ни. Просто на много от професиите на бъдещето още не им е дошъл редът.

Бърз поглед към това толкова вълнуващо и динамично бъдеще предлага онлайн форумът "Умни професии за умно бъдеще”, който ще се проведе на 22 януари (събота) напълно безплатно с начало 10:30 и с предварителна регистрация тук

Събитието е организирано от Шнайдер Електрик и включва няколко панела, които ще са интересни на деца и родители от всякакви възрасти (да, и родители от всякакви възрасти). Идеално е и за малки ученици - от 1 до 4 клас, и за гимназисти, които се чудят накъде да поемат.

Първият панел е с модератори Вената и Никича от професионалната инфлуенсърска организация The Pact. Гости ще са Мишо Стефанов от Мини Машини и Иво Бонев от Технократи, а всички заедно ще си говорят за уменията на бъдещето, какво ги мотивира, за какво мечтаят и как си представят един бъдещ инженер. Децата ще имат възможност да участват в анкети, да задават въпроси в чата както и да разсъждават и отговарят на интересни казуси.

Вторият кръг разговори вероятно ще е по-интересен за по-големите деца, защото ще се говори за кариерно развитие. Гости са Ангел Георгиев от платформата за обучения и кариерно ориентиране Знам.бе, Мария Петрова от nPloy, които също знаят как да свържат хората с тяхната професия, консултантът по намиране на таланти в Mercer Стела Юлзари и директорът на завода на Шнайдер Електрик Мария Топчийска. 

Този панел е с начален час 11:30 и ще открехне вратата към най-важното: от какви специалисти и съответно специалности ще имаме нужда в бъдеще и кои ще отпаднат, защото няма да има къде и за какво да се прилагат. 

В третия панел от 13:00 до 14:00 ще се говори за градовете на бъдещето. Какво значи “умна сграда”, как ще изглеждат фабриките на бъдещето, какви ще са градовете ни. Участници ще са основни играчи от отбора на Шнайдер Електрик в България - Мария Топчийска, Калоян Георгиев и Димитър Манков, с модерация от Йонко Чуклев, който е заместник-председател на Управителния съвет на Професионалната асоациация по роботика и автоматизация (PARA).

Последният панел също звучи много интересно и безкрайно подходящо едновременно и за родителите, и за децата. В "Животът е работа или работата е живот?” от 14:00 до 15:00 часа ще се говори за баланса между работа и личен живот, как нашата кариера се отразява на професионалното ориентиране на децата, какво е бърнаут и как никога да не ни се случи наистина и още много полезни и важни неща, за които е време да си говорим все повече.

Участници в дискусията са генералният директор на Шнайдер Електрик Радо Кошков, журналистът Миролюба Бенатова и психологът Младен Владимиров заедно с Анна Цолова като модератор, но и в ролята ѝ на опитен журналист и обучител по публично говорене. 

Последното - с говоренето - е особено важно, когато се явяваме на интервю за работа. Какво да правим и какво да НЕ правим на интервю за работа е една от работилниците към четвъртия панел, за която можете да се запишете във формата за участие във форума

Другата работилница е пряко свързана с инженерната работа и как се създава цялостната интеграция на всички системи, за да се постигне и подобри т.нар. Industry 4.0.

Ако искате да прекарате малко полезно време, посветено лично на вас, или пък да споделите тези хем полезни, хем приятни моменти с децата - малки или по-големи, записвайте се и се зареждайте пред компютрите в събота, 22 януари за “Умни професии за умно бъдеще”. Току-виж и ние разберем какви искаме да станем, като пораснем.

Чували ли сте го това "Да отида на работа - да си почина"? Особено като имаш малки деца и работиш от вкъщи, това важи с пълна сила. В офиса е (относително) спокойно и хората нямат непременна и незабавна нужда от теб (обикновено). Но не за такъв ден разказва Диляна Сакалиева. За още от нея вижте блога ѝ, а пък вие ни кажете за най-екстремния си работен ден.


Ден като ден. Сутрешен аромат на кафе, звуци от стъпки на гълъби по перваза на спалнята, скандалът от съседната стая на комшиите. Новото строителство сплотява семействата. Гардеробът проскърцва и се почва едно ровене, мислене, прибиране обратно в гардероба, пак мислене и пак ровене, докато най-накрая не се заформя един сносен тоалет за деня. Удобен, неутрални цветове, идеята не е да бием на очи, но пък и да не се крием като мишки. Ризата е сива.

Три крачки назад и се излиза от стаята. Новото строителство, освен сплотяването, учи на изобретателно измъкване и преминаване от стая в стая без ясни граници. Та, влизаме си в хола, който не се знае откъде точно започва, но не е и толкова важно. По-важно е да знаем генерално къде ни е мястото – говоря за онова, както жабата си е в гьола, например. А без пример ще да е като онова, дето никога не го намираш, щото все примери търсиш.

Пускаме телевизора, напира желанието да се види 10-дневната прогноза. Ама то не може все да искаме, трябва и да даваме. В случая – не особено нежни потупвания на дистанционното в дивана. Оп, телевизорът е пуснат! Продължава си денят, тъй както е започнал и вчера. Еднотипни сутрини, приятни монотонни задачки в ранните зори на един работен ден. Наслаждаваш се на кафето и се приготвяш за работа. Идилия.

На всичко му се слага край в един по-късен етап от момента, времето, седмицата , а и живота, нали. След всичко, което е добре да привършиш по и за себе си, идва етапът на второ събуждане. Този път нещата са различни, някак по-постепенни и нежни. Първият път е ясно – чуваш алармата, рязко, все едно командир от запаса те вдига за сутрешната разгрявка, протягаш ръка да я спреш, не уцелваш тоя плъзгащ се екран, да му се не найдеше, и правиш повторно движение, по-съсредоточено, и успяваш.

Алармата е спряна, а ти, не с особено желание, вече си в движение. Та, втория път, при второто събуждане няма аларма. Тука са целувки, дипломация и офертиране до официалното встъпване в твоя ден и на най-важният член на семейството – детето.

Пристъпваме, или по-точно крачим смело и в забързан ритъм, може и с припяване, към особено важната институция – детската градина. Пристигаме, влизаме бавно и с уговорки, но пък засичаме родители да излизат бързо, а това вдъхновява влизащите и ги фокусира върху основната цел – да оставят детето за цели 8 часа по възможно най-бързия начин. Целта е постигната и ходът е обратен в посока друга институция – работното място.

Там нещата са различни в много отношения и сходни, разбира се, в други. На работното място няма опасения някой да се полее с горещо мляко или пък ако се случи, сам ще се погрижи за себе си. Вероятността някой да си бръкне с молива в ухото също е сравнително малка. Да не говорим, че ходенето по нужда не е с придружител и в 99% от случаите се върши на отреденето за нуждата място. Останалият 1% не е за коментиране, но животът все пак поднася изненади.

И така както си мислиш, че всичко си е в рамките на един нормален работен ден на място, където си полезен с нещата, описани в трудовата характеритика, се оказва , че животът наистина поднася изненади... и то какви.

Запретнал си ръкави да отговаряш на възагресирал клиент, с привидно спокойствие пишеш изискано, направо засукано извинение на висок бизнес стил (няма да се извиняваме като простаци, все пак сме в голяма фирма) и чуваш звук – нов е за офисното отворено пространство, но пък не чак толкова силен, за да осуети извинението.

Минават секунди, аха да пратиш поздрави на клиента, и звукът се превръща в давене – е, това вече привлица вниманието! Поздравите ще чакат, любопитството, примесено със съмнение, надделява. Обръщаш се и гледката е покъртителна – колежката се е задавила преди около пет секунди, стигнала е етапа на посиняването и ръкохватен, ветрови бой – махаш на посоки в паника, и става ясно, поне на осъзналите сериозността на ситуацията – пет секунди и боят ще приключи, ако не се вземат спешни мерки.

За още три секунди през главата минават около 104884 мисли, правят три оборота през левия лоб и изводът е, че не трябва повече да се мисли, а да се действа! При това бързо! Две крачки, прегръдка откъм гърба и четири-пет силни повдигания на задавеното и изтощено от борба тяло, успяват да изкарат сливата от централния вход и изход за храна на "пациента". Така ще наречем колежката, тъй като приложената хватка си е чист вид първа помощ, колкото и безцеремонна, груба и непохватна да беше.

Дишането е възстановено, както и нормалният цвят на кожата. Паниката е овладяна, не че имаше особено време за такава. Колежката ще живее, но по ирония на съдбата умря от срам. Имейлът с извинението замина без поздрави, но при мисълта, че и цял един човек можеше да замине, поздравите в такъв момент губят значение. Замина и работният ден, заминаха и родителите към детската градина. Остана споменът за един необикновен работен ден и една слива. Май беше половин слива. И един шоколод, поднесен с усмивка на бюрото на спасителя с думите: "Ти знаеш защо".

cross