Текстът е създаден с подкрепата на ЗК ЛЕВ ИНС.
Каране на електрически тротинетки без каска, на велосипеди без светлоотразителна жилетка… Несъобразяване с останалите участници в движението. Неяснота на кого къде му е мястото, след като не навсякъде има велоалеи, а за електрическите тротинетки дълго време се спореше дали трябва да бъдат карани там, където и велосипедите, или на пътното платно. Всички тези факти, на които сме свидетели в последните години, създадоха традиционен, почти всекидневен поток от новини за пострадали и загинали при пътни инциденти деца и възрастни. Има ли как да не е така – потърсихме отговорите от лекари и застраховател, защото те имат доста ясен поглед върху цялата картинка.
През последните 4–5 години нараства делът на така наречения от д-р Цветомир Колев (ортопед, травматолог и общопрактикуващ лекар) „модерен травматизъм“. Това са травми, причинени от електрически тротинетки, ховърбордове и други съвременни средства за придвижване в градска среда. Най-сериозни са последиците при падане от колело и тротинетка, докато скейтбордът и летните кънки дават по-рядко сериозен травматизъм, обяснява д-р Димитър Нешев, неврохирург в УМБАЛ Канев – Русе. Валентин Илиев, изпълнителен директор на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, казва, че броят на ранените деца при пътнотранспортни произшествия намалява, но в същото време броят на загиналите деца се увеличава. Той определя тенденцията за участието на деца в пътнотранспортни произшествия като „по-скоро тревожна“. Изводът Илиев прави на базата на дългогодишното партньорство на застрахователната компания в Националния дарителски фонд в подкрепа на деца, пострадали при пътнотранспортни произшествия.
За месец в работата си като травматолог д-р Колев се сблъсква с поне 3–4 случая на сериозно пострадали от електрически тротинетки и велосипеди, като през по-топлите месеци от годината те зачестяват. Понякога родителите водят децата при него заради усложнения или ако оплакванията не отшумяват въпреки проведеното лечение. Възможно е да се получат болки в контузени меки тъкани, трудно зарастващи или разместени фрактури.
Според неврохирурга д-р Нешев причина за инцидентите е високата скорост, с която се управляват двуколесните превозни средства. В съчетание с липсата на защитни средства – най-вече каска – рисковете стават много големи, категоричен е той. При падане с до към 20 км/ч травмите са значително по-леки. Всяко повишаване на скоростта рязко увеличава риска от сериозни наранявания и късни последици. Д-р Нешев сравнява травмите с падане от електрическа тротинетка с височинна травма, и по-точно с падане от 2–3 етаж.
Черепно-мозъчната травма, която може да получи дете, а и възрастен, при падане със скорост около и над 30 км/час, може да бъде фатална или да доведе до много тежки последици, коментира д-р Колев.
Проф. Николай Габровски, началник на неврохирургията в „Пирогов“, подчертава, че черепно-мозъчните наранявания от инциденти с тротинетки в много случаи са по-тежки, отколкото при автомобилни катастрофи. Цитиран от „24 часа“, той призовава да се ограничи нощното каране на електрически тротинетки и да се въведе контрол върху скоростта, като тя следва да е ограничена в пешеходните зони.
Според проф. Габровски най-страшното е, че на тези превозни средства се гледа като на игра. Данните сочат обаче плашеща равносметка: за миналата година близо 200 души са пострадали при инциденти с електрически тротинетки. Петима души са загинали. Между 30 и 50% от нараняванията на главата са заради висока скорост, по тъмно, без каска или след употреба на алкохол.
Валентин Илиев от ЛЕВ ИНС също потвърждава, че все по-често се наблюдава управление на електрически тротинетки и велосипеди без необходимите предпазни средства, а също и на места, които не са подходящи за това. „Много деца развиват високи скорости по натоварени улици, което увеличава риска от тежки инциденти“, добавя той.
Най-често такива пострадали имат счупвания на кости по главата – лицев и краниален череп, както и счупвания на шийни прешлени. Възможни са и вътречерепни кръвоизливи, които да наложат оперативно лечение, казва д-р Нешев. Д-р Колев уточнява, че при инциденти с колело, скейтборд и електрически тротинетки най-сериозните травми са свързани със счупвания на костите на предмишницата, на подбедриците и бедрата.
В дългосрочен план, ако травмата засяга само меките тъкани по тялото, последици няма. При счупвания на кости и/или кръвоизливи обаче нещата стават много по-сложни. При част от фактурите се стига до оперативно лечение заради увреждания на вътрешни органи със скрито кървене, казва д-р Колев. Има рискове за живота, за трайни увреди и инвалидизация според естеството на травмата, предупреждават специалистите.
Заради особеностите на анатомията на детските кости има характерен за детската възраст травматизъм. Една от най-често срещаните фрактури е свързана със счупванията на лъчевата и лакътната кост, които са костите на предмишницата, казва д-р Цветомир Колев. По думите му, тази фрактура е доста разпространена заради начина на падане – инстинктът на детето е да се предпази и да падне с изпънати напред ръце.
При детските кости, които се развиват и растат, имат т. нар. растежни зони, които са и по-слабо звено в структурата на костта, и те най-често биват увреждани. Някои от фрактурите в детска възраст могат да имат последици и усложнения за години напред – например изоставане или избързване в растежа на дадена кост след преживяна фрактура, което променя симетрията на крайниците.
В своята практика ортопедът се сблъсква най-често с фрактури, причинени при пътни инциденти, при деца между 10 и 16-годишна възраст. „Тогава започват да се чувстват по-уверени и самостоятелни и това е една от основните причини, която води и до по-сериозни инциденти и увреди. Стремежът да се покажат като по-смели или, както те се изразяват, „по-готини“ сред връстниците си, води до сериозно пренебрегване и подценяване на опасностите“, казва д-р Колев.
Най-често децата попадат в пътни произшествия, докато пътуват в автомобилите на родителите и близките си, е изводът на изпълнителния директор на застрахователната компания. По-тежки наранявания обикновено се случват поради липса на предпазни колани или неправилното им поставяне, както и при подценяването на нуждата от детски столчета за по-малките деца. От гледна точка на самото шофиране сериозен проблем е движението с несъобразена скорост и отнемането на предимство, особено в градска среда, около училищни зони и паркове, където концентрацията на автомобили, в които се возят деца, е доста сериозна, казва още Валентин Илиев.
Освен рисковете, свързани с автомобилния транспорт и използването на електрически тротинетки, друга сериозна опасност за децата са инцидентите на пешеходните пътеки, добавя застрахователят. Въпреки че тези зони би трябвало да бъдат най-сигурните места за пресичане, статистиката показва, че значителен брой деца претърпяват инциденти именно там. Основните фактори, които водят до такива случаи, включват несъобразената скорост на шофиране и невниманието на водачите.
Валентин Илиев напомня и че от значение е и поведението на самите деца, защото понякога то води до опасни ситуации. Неочакваното излизане на пътното платно без оглеждане, използването на телефони или слушалки, които намаляват концентрацията, както и липсата на възпитани навици за безопасно пресичане, допринасят за увеличаването на инцидентите.
„Обучението и информираността също са ключови. Децата трябва да бъдат запознати с основните правила за безопасно пресичане още от най-ранна възраст, а родителите и учителите могат да играят важна роля в изграждането на отговорно поведение на пътя“, категоричен е Илиев.
Застрахователят дава пример с други държави, в които е въведена забрана за използването на тротинетки изобщо или има категоричен възрастов контрол, който не позволява деца да ги управляват. За да се ограничи рискът, са необходими законови промени, които да въведат по-строги правила за използването на тези превозни средства, добавя той.
Според него е нужно да се обсъди ограничаване на максималната допустима скорост за тротинетките, както и повишаване на възрастовата граница за тяхното управление.
„В момента не е достатъчно едно дете да бъде на 16 години, за да може да управлява тротинетка със скорост от над 50 км/ч по централни улици, където опасността от инциденти е значителна. Трябва да се работи и за изграждане на повече велоалеи, които да позволят безопасно придвижване“, предлага изпълнителният директор на ЛЕВ ИНС.
Заради всичко, което е видял като последствия и травми, неврохирургът д-р Димитър Нешев апелира децата въобще да не могат да ползват електрически тротинетки. Той е категоричен, че е нужен контрол – свидетелство за управление, както е нужно при възрастните при каране на мотор. Всеки, който управлява електрическа тротинетка, трябва да е минал курс за управление и да може да носи отговорност за поведението си на пътя, категоричен е д-р Нешев.
Ролята на родителите също е от ключово значение, защото те трябва да следят дали превозните средства, които купуват на децата си, са подходящи за тяхната възраст, дали имат необходимите знания за правилата за движение по пътищата и дали използват каски и други предпазни средства, уточнява Валентин Илиев. Точно с тази цел компанията, която той оглавява, организира обучение за пътна безопасност. Екипът на ЛЕВ ИНС е приел като своя мисия обръщането на обществения фокус към темата за отговорното поведение на пътя на всички участници в движението – и възрастни, и деца.
Травматологът д-р Колев също отбелязва ролята на родителите. От една страна като отговорни да осигурят на децата каски, налакътници, наколенки, светлоотразителни жилетки, а от друга – като възрастни, които да информират за възможните рискове и опасности при едно безотговорно и невнимателно управление.
В същото време, отбелязва ортопедът, достъпът до електрическите тротинетки под наем е много лесен и не се контролира по никакъв начин.
„В последните месеци в София забелязвам, че наличието на тротинетки под наем е по-често от наличието на кошчета за отпадъци. За един тийнейджър е геройство да се промъква с електрическата тротинетка между автомобилите на светофара или пък да изпреварва автомобил на пътното платно от дясната страна, без да подаде какъвто и да е сигнал. Наличието на каска е един от най-важните фактори, които могат да спасят живота на детето при евентуален пътен инцидент“, казва още той.
Почти всеки ден четем за подобни инциденти, като един от последните е от началото на юни, когато 22-годишен мъж почина на място на столичния булевард „Тодор Каблешков“. Според полицията младият мъж се е ударил в стълб на тротоара, по който е управлявал електрическата тротинетка. Самото превозно средство е изхвърчало на 10 метра. Когато се разбра за инцидента, много хора, живеещи в района, споделиха в социалните мрежи, че специално по тази отсечка на булеварда често се събират млади хора, които се състезават с тротинетки и скутери.
Валентин Илиев определя превенцията като основа при застраховането. Преди близо 20 години ЛЕВ ИНС обръща внимание на актуалната тема чрез социалната си кампания „Пази детето на пътя“.
„В продължение на много години провеждахме обучения за пътна безопасност на деца в цялата страна, обновихме пешеходните пътеки и поставихме светещи пътни знаци около стотици училища в България. През есента планираме нова дейност, насочена към младежите между 12 и 18 години, които стават все по-активни участници в движението със своите средства“, казва изпълнителният директор.
Застраховането не е само финансов инструмент, но и активен начин за изграждането на по-сигурна и защитена среда във всяка сфера на живота ни.
През последните години в България се предприемат инициативи и мерки относно намаляването на броя пътни инциденти в страната и информацията в публичното пространство не е малко, казва Валентин Илиев. Но според него е важно да продължим да обръщаме внимание на младото поколение какво значи безопасно поведение на пътя, включително и чрез личния си пример.
„Разбира се, винаги ще има водачи, чието самосъзнание няма да бъде повлияно и те ще продължават да нарушават правилата и да застрашават всички нас на пътя. За тях ефективна мярка би била по-стриктно прилагане на закона и по-големи санкции при нарушения, особено при рецидив. Това би довело до по-често спазване на ограниченията по улиците в населените места, до намаляване на инцидентите заради отнето предимство, до намаляване на жертвите и ранените в катастрофи“, категоричен е изпълнителният директор на ЛЕВ ИНС.
В кампанията „Аз дарих, а ти?“ в сътрудничество с БЧК застрахователната компания предлага на клиентите си при сключване на КАСКО да подпомогнат Националния дарителски фонд в подкрепа на деца, пострадали при пътнотранспортни произшествия, чрез дарение от 1 лев. Досега фондът е подкрепил 1220 деца с общо 842 707 лв. за лечение. През 2024 г. 96 деца са получили финансова помощ за своето възстановяване. През юни 2025 г. предстои да бъдат подкрепени деца, пострадали в периода ноември 2024 – април 2025 г.
„Даренията за пострадали деца при пътнотранспортни произшествия не са причина за хвалба, а израз на дълбока съпричастност към съдбата на тези семейства и на тревогата, която споделяме за общото състояние на пътната безопасност. Основната цел на тези дарения не е просто да предоставят средства за лечение и възстановяване, а да бъдат част от едно по-голямо усилие за промяна. Фондовете помагат и в информационни кампании, обучения в училищата и много други активности. Даренията са знак за съпричастност, но най-голямата помощ, която можем да дадем на децата, е да се погрижим за тяхната безопасност, преди да се стигне до трагедия. Това е кауза на нашата компания“, обобщи Валентин Илиев.
Текстът е създаден с подкрепата на ЗК ЛЕВ ИНС.
Пътната обстановка сутрин (и не само сутрин) в града е потресаваща и тези, които шофират, биха потвърдили, че често може да ни доведе до лудост. Човек и да не използва цинизми, е склонен сам себе си да изненада, докато е зад волана, което никак не е възпитателно, ако на задната седалка има няколко чифта детски уши. Днес Диляна Данчева (която вече познаваме с текстовете Здравейте, аз съм майка и съм пристрастена към болничните!, Лоши идеи за добри майки и Ани е на 2, Гошко е на 6, Мими е на 12. Кога последно мама беше нормална?) е отново на гости на Майко Мила! и от опит споделя няколко съвета как да филтрираме неподходящите изрази, за да не ги чуем после от няколкото чифта детски усти.
**************************
Човек и добре да живее, рано или късно започва да кара. Ваканцията свършва и идва време за детска градина и училище. Сутрините, в които не ви се е налагало да събуждате децата си по осемстотин пъти, да търсите лУбимата блузка, куклата и/или камионче и т.н., са безвъзвратно отминали.
Сега не само трябва да станете в шест часа, но и да успеете да излезете поне приблизително навреме, за да доставите малки, големи и още по-големи отрочета и хлапета по разните им местоназначения.
А всички знаем, че качим ли се зад волана, рано или късно трябва да освободим бесовете и да изкрещим, изпсуваме или поне благословим майката оня/оная с ш*****я Кайен. Както неведнъж съм казвала, враг номер едно на софийската пътна система са големите коли с малки каки, с още по-малки кученца… И техните спонсори.
Да очертая проблема. Опитваме се да възпитаваме возените в любов и диалогичност, както и че не е редно да говорят глупости, и следователно и ние не можем, разбираш ли, значи.
За тези така чувствителни моменти имам за вас следните напътствия:
1. Приемете, че сте просто човек и най-вероятно рано или късно ще загубите присъствие на духа, спирита или там каквото ви държи да не полудеете напълно;
2. Преди да се качите в колата предупредете децата, че мама е недоспала и нервна, и да си нахлупят шапката ниско, да си сложат ушанките и „Глас да не съм чула!“;
3. Поемете дълбоко въздух, а за математиците – бройте до 365х√24-60, и си мислете за Дзен, Ом и брат им.
4. Пуснете радиото, но в никакъв случай не избирайте станция с новини или политически коментари. Тогава освен да крещите на останалите участници в движението, ще започнете да спорите с онези нефелници в ефира, а да ви призная честно – те съвсем няма ви чуят. Факт. Повече помага някоя яка музичка, на която да припявате и леко да танцувате. Така може да отметнете и сутрешната физзарядка. В тази посока последен съвет: НИКОГА не си пускайте “Speed” на Били Айдъл, когато сте в колата. НИКОГА. Независимо дали сте на градски, извънградски или междуселски път. Just don’t!
Дотук сте направили всичко, което зависи от вас. Ако някое от децата не мрънка или приплаква, а всички просто си доспиват на задната седалка, нещата са в общи линии под контрол.
Това добре, само че сутрин всички бързат, всички закъсняват и толерантността е колкото температурата навън – клони към нула. Това джипове, това джетове, колкото по-голяма и мощна е колата, толкова по – голяма е вероятността шофьорът да ви понатисне, поизбута и поизпревари.
Сега децата са с вас, трябва да запазите присъствие на духа и да не се панирате – и да звъните на 112, и да не звъните - няма кой да ви помогне. Остава само да попържате.
Ето и моите конкретни предложения в тази посока:
1. Зевс да те порази, колата ти на шейна да стане, Афродита да те прокълне, пъпка да ти излезе, дано!
2. Вместо „по дяволите“ може да изкрещите добре познатото „по дядовите“ или по-забавното за мен „по ягодите“. Не забравяйте за „еее,ба… ничка!";
3. Заменете „пее…ас“ с папуняк, прошляк, пипон или простак. Имайте едно наум, че това може само да обогати речника на отрочетата, така че аз просто минах на „лельооо“ и „како“ за лица от мъжки пол. Също така, когато го изричам – визуализирам. А ако се върнем към етимологията и стария смисъл на думата „гей“, то си означава „веселяк“. Даже във Флинтстоун пеят за “gay old time”. Та така: „Къде си тръгнал бе, веселяк!“ е много подходяща за пред малолетни благословия;
4. „Мамицата ти“ може да замените със забавното за челядта „Майка ти да те види, ушите ти да издърпа“;
5. За младите шофьорки имам запазено „муцка“, „шушка“, „джуджка“ и други подобни популярни и непопулярни умалителни. Макар че някои имат съвсем не умалени устенца и други вторични полови белези…
Но какво да се прави – рисковете на професията: без устенце и дупенце няма джипче и ателиенце от любимото меченце.
Въобще добре е да мислите креативно. Шит хапънс. Особено в понеделник сутрин.
