Помните ли невероятно забавния и подробен Наръчник по суеверия за бременни на Красимира Хаджииванова, която ни описа как от уравновесена личност, която махва за здрасти на всяка черна котка, бременната жена изведнъж започва да кръстосва пръсти срещу уроки, връзва конци, върти се като улава, когато въпросната котка ѝ мине път, и в никакъв случай не забравя да плюе през рамо.
Често това поведение се запазва и след раждането на бебетата, които стават естествени приемници на всичките вълшебни конци и гердани от кристали, а после идва и най-важният момент от списъка със суеверия - хвърлянето на пъпове по университети, банки, футболни игрища, дворци и пр.
Именно с тази тема започва своя разказ днес Дарина Рангелова, чиято информация идва не от кой да е алманах, а от от живия разговор в групата "Майките на София".
Освен че е автор на полезни истории на тема образование, възпитание и администрация (Децата с двойно гражданство и голямото завръщане в родната чужбина, За фамилията на жената и децата, Възпитава ли училището?), от време на време Дарина хвърля изумено око на топ местата, на които родителите мятат пъповете на бебета, за да предопределят бъдещето им на кралски особи, на тенденциите в имената или на домашно приготвените отвари за сваляне на температура.
Ето защо я попитахме "И какво научи по всички тези въпроси, скъпа Дарина?" и тя взе, че ни отговори:
********************
Научих, че в 21 век все още е актуално да хвърлиш пъпа на детето на някое хубаво място, ако искаш да стане нещо от него някой ден (от детето, не от пъпа).
След прощъпулника, това е втората по важност стъпка, за да гарантирате доброто бъдеще на наследника.
За момиченца, много популярно място е дворът на Бъкингамския дворец и още някои дворци. Искам да видя лицето на дворцовия служител, когато замита пъповете.
Ако не искате да е Принцеса, много популярни са банките в Швейцария. Не става ясно дали, за да работи там дъщерята, или бъдещият ѝ мъж да работи банка...
За момченцата е добре пъпът им да бъде хвърлен на някой стадион из Европа, ама директно на терена. Тези, които не пътуват в чужбина, се примиряват с двора на Софийския и Техническия университет. За Нов Български няма желаещи.
Аз не знам какво стана с пъповете на моите деца, но имам няколко зъба и ще взема да ги разхвърлям по банки и дворци и да дам своя дан в разпространението на български биологични отпадъци по света.
Ако искате цял живот децата ви да са близо до вас обаче (разбирай на 40 години в детската стая), хвърлете пъпа някъде нависоко. Но не може просто да хвърлите нещастния пъп върху гардероба. Трябва да имате “кутия за бебешки съкровища” (между 20 – 40 лв.), в която да събирате косми, нокти и каквито там други отпадъци решите. Чудесен подарък за сватбата на Принца и Принцесата.
Така. Сега, за да разберете дали през юли бебето може да спи на отворен прозорец, се обадете на педиатъра. За да ви спестя едно обаждане, ще кажа, че може, но само ако не става течение. Как ще спи на течение, бе, вие добре ли сте?!
Научих и няколко нови начина за сваляне на мега високата температура от 38 градуса. Мазане на детето с белтък и ракия. Не разбрах обаче дали едновременно и с двата продукта. А какво става с жълтъка, за бога! Също така се слагат лимони на краката и отгоре чорапи. Ама цели ли, половинки ли, никой не ти казва. Предполагам, може да експериментирате и с други хранителни продукти.
Къде изчезна добрият стар оцет? Мазане със сапунена пяна около пъпа също става, предполагам, че ще е добре по посока на часовниковата стрелка. Аз бих добавила и някое заклинание. А една дама сподели, че детето ѝ свалило температурата, като изяло една ябълка. Е те това е откритие за медицината, всъщност за хомеопатията.
Ако ще избирате име за момченце, има нещо много важно. То не трябва да може да се модифицира в галено име. “За какво ни е гальовност при изричането на името на МЪЖ”. Разбрахте ли, айде без лигавщини, МЪЖ ли ще отглеждаш или лукова глава?
Като тръгнете да раждате, задължително питайте майките от коя болница са доволни. Тук ще бъдат изброени всички знайни и незнайни болници.
А, и, да знаете, че е изчезнало момченце в един магазин, ама няма да му казвам името, да не създавам паника. На входа на магазина била сложена голяма снимка на детето. Магазинът бил обграден от полиция и не давали да се паркира, камо ли да се пазарува. Детето е било качено в някаква кола по данни на очевидци. Очевидецът е един и той е: приятелят на зълвата на една от майките на София. А пък в Младост се разхожда извратеняк, който не се притеснява, че му крещят, че е изрод. Тц, тц, тц.
Така. Научих също кога мога да продупча ушите на моята ПРИНЦЕСА, защото явно има голямо значение. На Благовещение, разбира се, как не се сетих. Иначе, не знам, сигурно ще зараснат дупките или ще клюмнат ушите, абе, трудно решение е това.
Научих и че е адски селско и нетолерантно да пушиш на собствения си балкон. Ми, да, пушещ селянино, така през прозореца на съседката от горния етаж влизат облаци канцерогенен дим и тровят петгодишния ПРИНЦ.
Разбира се, това, че храните отрочето с био и мио продукти е ясно. Но не е зле да си правите и домашно пречистено масло гхи! Ако все пак случайно си купите нещо от магазина на ъгъла, е хубаво да имате уред за измерване на нитратите. Така една дама проверила динята, която купила да нахрани детето си - и добре че го направила, че знае ли се какво щеше да стане. Ама аз друго се чудя – как ще нахраниш дете с диня?
Ако пък намерите някаква буболечка в косата на детето, много вероятно е да не знаете каква е, за това я хванете, снимайте и сложете в групата, за да ви кажат. В повечето случаи е ВъЖка или Vajka, те си приличат.
Но едно нещо пак не разбрах – как се произнася "ол йнклузив"?
Ваня Далекова идва в Майко Мила! с една история от близкото минало, която съвременните майки, да се надяваме, никога няма да изживеят. По "онова" време изборът на имена на бебетата не е бил лична работа на родителите - как така те ще си избират име на детето! Държавата е одобрявала или отхвърляла избраното име и това донякъде обяснява океана от Марийки и Ивановци. Та, Ваня много увлекателно ще ни разкаже за бременността си през 1988 година, от която се появява Моника... пардон, Марийка!
*******************
Вървим с дъщеря ми из града, отиваме на кафе и си говорим. Рядко ни се случва - от 14 години тя е самостоятелна, живее далече и срещите ни на два-три месеца са очаквано събитие. Иначе имаме всекидневна комуникация - съвремието предоставя безброй възможности.
Разминаваме се с мъж на средна възраст, с когото се поздравяваме. Тя ме пита кой е, не може да го разпознае. Нямам си работа и казвам: ”Това е човекът, който първи те е видял”. Учуден поглед, вдигнати вежди, недоумение...
Обяснявам - това е лекарят, който е акуширал при раждането ѝ. Заговаряме по темата, тя още няма деца, интересно ѝ е... и ме пита:
- Ти къде ми хвърли пъпа?
Уточнение - брат ѝ е роден 10 години след нея и пъпът му още се пази в кутийка, заедно с бебешка къдрица и медальон от кръщенето му. На нея обаче отговарям:
- Ми, той падна още в болницата, най-вероятно е изхвърлен с биологичните отпадъци.
Отново вдигнати вежди, обидено:
- Ти всъщност колко време стоя в родилното отделение?
- Пет.. не, седем дни, отговарям.
Налага се да давам обяснения, сядаме пред едно кафе и се пренасяме 29 години назад.
1988 година.
Развит социализъм, от следващата, 89 година, вече наречен тоталитаризъм. Млади попзвезди - Майкъл Джексън, Уитни Хюстън с буйни къдрици, Фалко, Шаде, изгряваща Мадона.. La isla Boni-i-taaa.., филмът “Вчера”, масло, сирене и кашкавал от истинско мляко, университет само за комсомолци, Кореком...
Аз - млада булка, бременна с първо дете, студентско семейство, квартира. Ходя на консултации, където се събираме петнайсет-двадесет корема, мерят кръвно налагане, тегло, тоновете на бебето се слушат с дървена фуния, акушерката демонстрира повиване - голяма бархетна пелена, правоъгълна бархетна, квадратна тензухена, правоъгълна тензухена, отгоре памучно одеало.
Бременните с второ дете гледат надменно, те това вече го знаят.
Лирично отклонение - думата „памперс” въобще не съществува в българския език. Приятелско семейство, живеещо във Финландия се прибира за лятото с шестмесечния си син, майката финландка с възмущение споделя, че са ѝ конфискували кашона с пелени на летището и са ги разпорили - да търсят наркотици вероятно. Това го разбрах десет години по-късно, тогава въобще не можах да си представя за какво точно става дума.
Та, консултация. Акушерката дава практични и полезни съвети, като... какъв сутиен се носи, за да не увисне блюстът, кога точно се слага ластичен колан, за да се прибере коремът ... и, шепнешком, с оглеждане, името на аптекарката-алхимичка, която приготвя вълшебен мехлем срещу стрии на основата на свинска мас и ланолин... ”малко е скъпичък, но действа безотказно.”
Записваме телефона, обещаваме да не казваме от кого сме го научили, конспирация.
Наближава терминът, ще раждам в родния си град, предстоящото събитие съвпада със зимната сесия на бъдещия татко, той остава в квартирата, аз се прибирам. През време на бременността, естествено, избирам имена.
Ако е момче - името на дядото, без изменения и възражения, ако е момиче, обаче, възникват известни вариации. Бабата е Мария, прабабата е Мария, три съседки са Марии, комшийчето отсреща е Мария, всички са Мичка, Мара, Маца, Мими, Мита, Марушка... не, няма да е Мария, нещо сходно ще е.
Аз живея с лишеното от всякакво логично основание убеждение, че детето ще е момиче. Понятието „ехограф” съществува някъде, в някаква столична болница, и от ухо на ухо се разказва, че майка е родила дете с увреждане (да не дава Господ), защото била облъчена от видеозона.
И така, аз избирам име за момиче. Всекидневието изобилства от Станки, Данки, Пенки, Генки, Иванки, тук-там Деси, Тони, Таня, Ваня, Галя, Емилия... но с буква М не са толкова много. Записвам в един тефтер всяко чуто име и чакам прозрение свише да открия Името с главна буква...
Една вечер сме седнали с майка ми на раздумка, идва нейна колежка - бъдеща свекърва, подготвят сватба, носи покана, току-що е взела халките на младоженците от златаря. Вади кутийка, изсипва ги на масата-гладки кръгчета, гравирани, дата, имена „Иван”, „Моника”.
Бинго! Ето го името.
След два дни, неделя вечер, установявам, че май събитието излиза на дневен ред. Нощта минава спокойно, сутринта медитирам, чакам семейството да се събуди и обявявам, че ще раждам. Таткото е на важен изпит и ще пропусне.
Настава овладяна паника, дядото изкарва колата, бабата се суети, аз пия кафе и се гримирам, прабабата дежури на терасата и чака съседката с лошите очи (Мара, естествено), да замине на работа. Влиза „...Мара замина” ...тръгваме..... ”Мара се връща” - ние обратно...
След малко съседката наистина излиза, тръгваме. Приемат ме в отделението, картон, изследвания, процедури - в малкия град всички се познават, предродилна зала, родилна зала.
”Дишай, напъвай, стига си крещяла, спри да напъваш, бебето идва"... и рев. Тя се е родила и реве.
Този рев е всекидневие в следващите 12 месеца, сутрин, обед, вечер, денем, нощем, непрекъснато, но това е друга тема...
Акушерката, позната на семейството, обявява:
"Марийка се роди!"
Аз изфъфлям „Моника”. Тя пак „Марийка”, аз пак „Моника”.
Бебето млъква, двете акушерки, санитарка и въпросният лекар също млъкват, бързо се съвземат и в един глас казват:
- Не може!
Ма кое не може, бе? Не може моето дете да бъде Моника, защото това име го няма в официално разрешения именник.
Не съм в кондиция да споря, нито пък в подходящата позиция.
Слагат номер на бебето, къпят, повиват, отнасят, аз съм сама в стаята, заспивам. Общо взето от този ден помня само половината, останалото ми се губи. Вечерта ми носят бебето, питат - Решихте ли за името? Казвам, решила съм, Моника ще бъде.
В отговор ми връчват именника, там има Монка, същото било, да бе, да.
И така първи ден, втори, трети... пети, седми, другите ги изписват, мен - не, моето бебе още е само номер, няма акт за раждане и по всичко личи, че ще посрещнем първия рожден ден в родилното.
Аз не отстъпвам, те не отстъпват.
Още едно отклонение - завършвайки гимназия, не ме приемат в университета и трябва да работя осем месеца, за да мога да кандидатствам следващата година. Започвам работа в служба „Граждански ритуали” към съвета. Това е било преди три години. Сега се сещам, че имам приятели там и изпращам таткото, колегите взимат казуса присърце, чукат на подходящите врати и заветното разрешение е издадено.
"Общински народен съвет, град ... дава настоящото разрешение на семейство... и... да нарекат новородената си дъщеря Моника. Дата, подпис, печат, изходящ номер”
И така, вместо пъпчето в кутийката с бебешки къдрици, плетена от мен шапчица, петсантиметрови лачени обущета (Кореком!) се мъдри и въпросното разрешение.
Аз все пак извадих късмет и връзки, но братовчедка ми, която роди малко след менq не можа да се пребори за мечтаното "Мария-Тереза" ,а се задоволи само с Тереза - и това беше много. Но, както казах в началото, годината беше 1988.
Второто ми дете се роди през 1997 година. Болницата беше същата, лекарят беше същият и акушерката, но филмът вече беше съвсем друг. Жан-Виденовата зима, петцифрената заплата, която стигна за парче луканка и една морена, липсващите ваксини, които купувахме на черно... а, да , и памперсите.
Но това наистина вече беше друг филм и други битки.
