С подкрепата на Sinusalt®

Заедно с ВИРУСИТЕ обикновено върви и БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА СЪВЕСТНИТЕ МАЙКИ СРЕЩУ ВОДЕНЕТО НА ХРЕМАВИ, СОПОЛИВИ И ПЪПЧАСАЛИ ДЕЦА НА ДЕТСКАТА ПЛОЩАДКА (съкратено за по-лесно запомняне БАСМСВХСПДДП).

Немалко от вас вече са попадали на гневни, преминаващи във фалцет и порой от удивителни знаци, коментари на майки,

които за ПОРЕДЕН ПЪТ са видели дете, което едновременно се е изкашляло НА пързалката, имайки, в същото това време, подозрителна пъпка на челото!

Редно е, другарки, да знаем, че това е недопустимо по всякакви хигиенни, санитарни, морални и БДС стандарти, и че мястото на подобно дете, развъдник на опасни биологични зарази, е вкъщи, под катинар, докато не даде ясни признаци на стерилност и назална чистота.

Явно обаче санитарните правила не са стигнали до знанието на разни нехайни майки,

които си позволяват, моля ви се, да влачат СВОБОДНО по площадките деца в неизрядно здравословно състояние, деца, които кашлят НЯКАК ОСОБЕНО, имат зачервени бузи или, не дай си Боже, СА ХРЕМАВИ (кръстим се и се къпем във фонтан от сребърна вода).

Затова е крайно време да бъде създаден един правилник, един своеобразен списък със състоянията, в които НЕ Е ДОБРЕ ПРИЕТО, ДАЖЕ Е НЕВЪЗПИТАНО И РАЗКРИВА ЛИПСВАЩИТЕ ПЪРВИ СЕДЕМНАЙСЕТ ГОДИНИ ОТ ВЪЗПИТАНИЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ!!!, детето да доближава детска пързалка в радиус от 1 километър и 150 метра метра – най-голямото разстояние, скачано някога от бактерия (резултатът от скока на бактерията е удостоверен и запечатан с фотофиниш от специализирано жури от далекогледи майки от БАСМСВХСПДДП).

Списъкът може (демек – редно е!) да бъде разпечатван и лепен по пързалките и дърветата околовръст, а към него да бъдат слагани и снимки на майките – нарушителки, за назидание и респект.

И така, да не губим ценно време, в което някое дете може би вече киха на свобода в пясъчника и неконтролируемо разпръсква микроби върху невинните малки граждани, а да преминем към състоянията, с които ще ви замолим да се съобразявате, когато ви щукне авангардната идея да си изведете болнавото дете на детска площадка (да ви се чуди човек на акъла).

I. СОПОЛ (вж още ХРЕМА)

Бистър, жълт, зелен или заден, сополът е най-старият познайник на майките, които са разположени в центъра и периферията на площадката и отмятат с молив кой подсмърча и какво е съдържимото, изтичащо от носа му, както и коя е клетницата, тичаща към детето с хартиена кърпичка в ръка, и приканваща го да ДУХА ПО-СИЛНО - така че след това да могат да пресъздадат картината на престъплението максимално точно във Фейсбук.

Когато е в по-солидни количества, сополът съставлява опасното състояние ХРЕМА, което по нашите ширини изисква въдворяване на детето вкъщи поне до юли месец или най-добре до трети клас. ХРЕМАТА от друга страна, е кралицата на недопустимите състояния, в които можете да водите детето не само на детската площадка, но и където и да е другаде, включително тролей, магазин и аптека. Да, може просто да искате да му купите капки за нос, което е на прага на разбираемото и допустимото, но все пак помислете за резервен вариант – например, вържете детето ПРЕД аптеката.

Всичко е до желание и организация, иначе всички знаем да се оплакваме!

II. КАШЛИЦА

Сега... вижте какво. Чували сме всички възможни оправдания на майки, които най-нагло си влачат децата по площадките, за да кашлят ТАМ, на ведомствен въздух, а не в хола им вкъщи - но ние не сме толкова улави и не се хващаме на тъпотии от рода на „това е отхрачваща кашлица“ (хаха, моля ви се!!!), нито пък, че е кашлица вследствие на задавяне със Зрънчо, или пък най-любимото ни – АЛЕРГИЧНА КАШЛИЦА.

Всички сме наясно, че това е пълна лъжа и вие сте си довели детето от яд, мързел и тотална безотговорност, и най-вече за да се тръшнат и други деца от двойна бронхопневмония, и да не сте вие най-прецаканата майка на света. Така че, ако обичате – кръгом и вкъщи, защото никой не е длъжен да ви инхалира вирусите и бактериите, които иначе никъде другаде няма да срещнем!

И като не можете пък да издържите и един-два месеца затворени вкъщи с децата, ... ами не ги раждайте!

III. КАШЛИЦА И ХРЕМА (!!)

Ето ви пример за състояние, в което детето би следвало да е увито в овчи кожух, натъпкано с Шуслерова сол шейсет и шест, намазано с белтъци по петите и застопорено на дивана вкъщи, но то е къде? Къде е, питаме ви – да, точно вас, госпожо, с телефона в ръка, дето сте се правите на разсеяна и мънкате, че детето вече е здраво, и това е просто остатъчен сопол и остатъчна кашлица!

Алооо!!! Ние лично сме РЕГИСТРИРАЛИ звуковата честота на остатъчната кашлица, освен това имаме портфолио от остатъчни сополи, по които обучаваме всички нови членки на БАСМСВХСПДДП! И можем, когато видим един сопол, веднага да разберем дали е Сопол от седмия ден, или е Сопол от първия ден! Някои хора наистина си мислят, че са повече от другите!

IV. ПЪПКИ

Тук преминаваме към сериозните нарушителки, които си въобразяват, че това тук им е като в чужбина и едва ли не всички ще подходим с разбиране към пъпката. Не знаем как по друг начин да го кажем, освен че и с невъоръжено око се вижда, че това НЕ Е пъпка от комар (хаха, ама моля ви се, бе, ние да не сме расли в гората!!), нито е алергична пъпка, а една истинска пъпка-бомба, която няма място на детската площадка, ОСВЕН АКО още със стъпването си не покажете документ за нейния (на пъпката) произход и вид, но дори и тогава няма да ви повярваме, защото всички знаем какви мошеници са лекарите! До-виж-да-не!

V. СЪЧЕТАНИ СЪСТОЯНИЯ (ХЪЛЦАНЕ + ПЪПКИ, КАШЛИЦА + ВЪШКИ, СОПОЛ ОТ СЕДМИЯ ДЕН + ОБЕЗПОКОИТЕЛНА ПЪПКА + СТРАННО ЧЕСАНЕ ПО ГЛАВАТА)

Често това са състояния, в които децата са водени на площадката от по-възрастни, глухи роднини, тип артритна баба, с цел предизвикване на жалост у членовете на БАСМСВХСПДДП, които са на стража в пясъчника и около люлката – най-често предпочитаните места за противозаконно кашляне, кихане и развяване на съмнителни пъпки.

Тези състояния са нещо като черешката на тортата, един crème de la crème на родителската наглост, която просто не може да бъде оставена да се размине ненаказана, неизговорена и неизписана в обширна публикация в интернет, съдържаща много удивителни, леко истеризиращи изрази, от рода на „АКО ОБИЧАТЕ, ПРЕСТАНЕТЕ ДА СИ ВОДИТЕ БОЛНИТЕ ДЕЦА ПО ПЛОЩАДКИТЕ, ЗАЩОТО МИ ОМРЪЗНА ДА....“ и тежки, но справедливи изводи за омерзението и погнусата, които такъв тип родители предизвикват у гражданките, които собствено спазват всички хигиенни норми, не водят детето си НИ-КЪ-ДЕ, когато то киха, и които ОЧАКВАТ!!! и другите около тях да спазват същите високи санитарни стандарти, но те, представете си, НЕ ГО ПРАВЯТ.

Сами разбирате, че на всичко това трябва да бъде сложен край. Вярваме че сега, след създаването на този списък, вече никой няма да дръзне да се появи на детска площадка с неизрядно дете и да го пусне да тича СВОБОДНО.

Списъкът се прави публично достъпен, за да може към него да бъдат добавяни и други опасни състояния и практики, като водене на дете с мръсни чорапи, или пускане на дете да ходи БОСО по площадката, така че и другите деца да поискат да ходят БОСИ.

За следенето на изпълнението на списъка ще се грижат членовете на БАСМСВХСПДДП, а нарушителките ще бъдат публично линчувани в интернет.

Освен това апелираме общината да отпусне по една медицинска сестра, която да стои на входа на всяка градинка и да проверява децата за: ВЪШКИ, ВЪЗПАЛЕНО ГЪРЛО, ДЪЛГИ НОКТИ, МРЪСНИ УШИ, СОПОЛ и ДИСЛЕКСИЯ, защото никой не иска да си общува с деца, които си пишат името НАОБРАТНО.

P.S. Майки ми били!

P.P.S. Текстът е художествена измислица, създаден е с цел да се посмеем, докато си стоим ВКЪЩИ с болните деца или ги разхождаме далече от здравите. Авторката НЕ вярва, че наистина има майки, които умишлено си водят изнемощелите от тежки болести деца по площадките, за да заразяват другите деца. И освен това всички знаем, че вирусните заболявания се разпространяват по въздушно-капков път, и не знаят граници, тоест можете да се заразите навсякъде, и не задължително ТОЧНО на детската площадка.

P.P.P.S. ИДВАМ С МИР!

С подкрепата на Sinusalt®

Sinusalt е иновативно решение за облекчаване на симптомите при синузит, хрема и хронични запушвания на носа. Разработен с природни соли, ксилитол и билкови екстракти, продуктът почиства синусите в дълбочина, овлажнява лигавицата и намалява възпалението без риск от привикване. Ксилитолът допринася за предотвратяване на бактериалното полепване и поддържа естествената защита на носната кухина. Sinusalt се отличава с по-високо съдържание на активно вещество и по-голямо количество сашета в опаковка, което го прави изключително икономичен за дългосрочна употреба. Благодарение на комбинираното действие на солеви разтвори и натурални съставки продуктът отпушва носните проходи, подобрява дишането и подсилва защитните механизми на организма. Подходящ е за възрастни и деца от 2+ години, безопасен за ежедневна употреба и препоръчван от педиатри. Нанася се 2–3 пъти дневно с помощта на лесна за използване мека бутилка с разтвор. Подходящ за хора с хронични синузити, алергии или чести респираторни инфекции. Аптека „Имунофарм“ е официален представител на Sinusalt за България.

Мая Цанева е от авторите-ветерани в Майко Мила – разказът ѝ “Приспи Митко – игра за напреднали” събра доста разгорещени мнения, а след това ни разходи из семейните Упражнения по „Татко“. Нейният съпруг и герой от въпросния разказ пък много технично ни разведе из дебрите на разходката с малко дете в Южния парк, а сега, съвсем логично, идва и един разказ за тяхната любов.... по време на ВАРИЦЕЛА - на тази тема пък имахме включване и от Гергана Миланова с текста ѝ "50 нюанса пъпки".

***********************

Човек и добре да живее, все някога се среща с някоя шарка, най-често - варицелата. Нашето семейство дълго се кри от нея, но тя се настани удобно вкъщи през март. И остана целия месец, докато и синът, и бащата, успешно се превърнаха в две огромни ПЪПКИ.

За седмицата с болния Митко няма много за разказване... На госпожата шарка обаче аз лично съм ѝ сърдита, защото разби нашия втори меден месец.

Тъкмо изпрах и дезинфекцирах цялата къща и аха, да сложа килимите обратно, съпругът ми се превърна в гореща ходеща гъба с точки като от приказките. Точно навреме, защото оставихме хлапето при баба му за първи път за ЦЯЛА СЕДМИЦА и си представяхме как романтиката е във въздуха, пие се вино, ядат се забранени храни и правим купони…

Да, ама не…

Мъжът ми се премести да спи на любимия си диван. За начало изяде цяла глава чесън с надеждата да пребори болестта с нулев, но миризлив ефект, и се превърна в затворник на пъпките си в компанията на прясно разгонената ни котка (божествена комбинация).

Вечер получавах щателен отчет за растежа и развитието на съзвездията от пъпки, след това аз ги преглеждах по местата, до които погледът му не стигаше. Накрая ги гонихме с езическото и тотално неработещо заклинание „Махайте се, пъпки, махайте се! Къш!“ (поради липса на по-добър метод).

Който познава съпруга ми, знае, че той е с много светла кожа и рус. Сега си го представете целия на малки червени пъпки – прилича на мутирала халюциногенна гъба.

Поради факта, че имаше пъпки и по устните, спряхме и да се целуваме, но се гледахме страстно. Не можеше и да се храни с нещо повече от кисело мляко и банани, и затова минахме на диета. Аз нямах нищо против да не готвя, но към сряда ни писна от таратор и сирене.

Въпреки че нямахме своя втори меден месец , се възползвахме от ситуацията. Добрахме се до телевизора и изгледахме цели 3 неанимационни филма! Освен това не прах цели 4 дни! Не на последно място, си говорихме за всичко и по много, което е важно когато имаш съпруг адвокат, който скучае вкъщи. А диалогът укрепва любовта - платоническата, имам предвид.

Към края на седмицата и на двамата ни хлапето ни липсваше много. Ние на него - хич. Както беше казало на баба си, иска да остане при нея, а ние да си намерим друго дете. Да, ама как…баща ти е с варицела, какво по-ефективно противозачатъчно.

Затова, адски благодаря, мила ми варицело, много мило от твоя страна, че ни посети, но повече не те искам вкъщи. Остави ни да се обичаме, ОСОБЕНО когато имаме една свободна седмица за това, а ти си намери друга любов.

Гергана Миланова е при нас, за да ни разкаже как си е пожелала големият ѝ син най-накрая да вземе да я изкара тая варицела, та да се приключва и с този дерт. Обаче нали знаете, че човек трябва да внимава какво си пожелава - така към големия син се присъединява и малкият, а също и бащата, и на Гергана внезапно ѝ се стъжнил животът. Все пак е намерила сили, макар и неспала от 2 седмици, да разкаже всичко доста смешно, така че ви го оставяме тук и на вас и тематично за 1 март ви пожелаваме да сте здрави и по-надалеч от шарките!

*******************

Когато в градината обявиха първия случай на варицела, вътрешно се помолих горещо големият ми син – почти на 7, най-сетне да я хване и да я изкара тая шарка, защото от септември ще е в първи клас и ми се виждаше направо нередно да се разболее от подобно нещо СЛЕД детската градина. Все си казвах:

„Какво толкова, една варицела, едва ли е толкова страшна, щом всички я карат… Я, Моника от съседната група я изкара с 1 пъпка, а пък Иванчо от горния етаж даже не разбраха, че я е изкарал“….

Изобщо, гонеше ме див позитивизъм отвсякъде пък и на мен ли – извинете, на МЕН ли, ще ми се опре някаква си там варицела?! Преживяхме скарлатина, пневмония, дихателни спазми, цепене на брадичката, откъсване на горната устна – та няколко пъпки ли ще ме стреснат….

Мисля, че когато съм си ги мислила всичките тези, Съдбата или Господ, или кой в каквото е избрал да вярва – се е смял няколко дни.

Надявайки се за баткото, някак тънко съм пропуснала, че първо – в този период ми предстои атестация на НОВОТО работно място и никак, ама никак не е подходящо да взема да отсъствам има-няма 10 дни; после – баткото (или Индивид 1) има братче (Индивид 2 – Корнишончето), което вероятно – само вероятно, ще се тръшне СЛЕД, а не заедно с него; и на последно място (но не по важност) – Индивид 3 или Баща им на тези двамата, също не е карал въпросната шарка.

И така, очевидно добре съм разсмяла Онзи горе, защото Индивид 1 се „нашари“ няколко дни по-късно. Имаше пъпки на места, на които никой никога не трябва да има, също и така и на места, на които не би ми хрумнало, че може да има – като между пръстите на ръцете, например. Опъпчи се качествено, но пък нямаше температура и всички пъпки избиха в рамките на 3 дни – и после вече беше въпрос на завяхване и отшумяване.

Излишно е да обяснявам, че всекидневието ми, дотук изпълнено със срещи с много хора, организиране на какво ли не и т.н., сега се превърна в безкраен кръговрат от мазане с гел против сърбеж, даване на имуностимулатор и повтаряне на новата любима дума в къщи „Престанидасечешешведнага“,  допълнена от нежното и почти напевно (във високата октава!) „Щетиостанатбелези-чувашликаквотиговоря“.

И така, помните ли какво бях пропуснала, докато се надявах за баткото? Аха, една прекрасна събота Индивид 2 реши и той да заприлича на свеж, пресен корнишон, тъкмо откъснат от градината на баба.

Аз – вече гърмян заек при варицелоболни, смело заявих „Е, какво толкова, я батко му колко леко я изкара“, с което очевидно отново съм предизвикала Небесата да се посмеят и да ми приложат изненадваща Червена стая на „удоволствията“, като от оня, нюансовия филм. Само дето „удоволствията“ са точно толкова приятни, колкото да ти нашарят задника с каквото там се пляскаха главните герои, и после ходи обяснявай, че обичаш ванилов сладолед….

Индивид 2 качи температурата рязко през нощта и се покри с пъпки на всеки възможен милиметър по тялото си. Сега установих, че имало още неочаквани места за пъпки – например, в ушите, в устата, по езика, по гърлото и т.н., което, в комбинация с много високата температура, е направо съсипващо и за Индивидчето, и за майка му.

Някъде между високооктавното „НЕСЕЧЕШИ! Говоря на теб! Не на теб! На брат ти!“, установихме, че и номер 3 е болен.

Сега вече всекидневието се сви до мазане, молби, умоляване и почти рев някой нещо да хапне, да спре да мрънка – всеки от тримата, мазане, гонене за мазане, хващане, мазане, рев – в това число и аз!, умоляване за хранене, сваляне на температура, даване на лекарства…и пак отначало.

Дори едно минаване от спалнята до хола ми се виждаше като безкраен процес, защото първо минавах покрай Бащата и извиквах „Несечешиии“, после покрай Индивид 1 – крещейки същото, накрая сваляйки ръцете на малкото индивидче, повтаряйки същото на фалцет…и накрая почесвайки се сама себе си, щото като гледах как всички се чешат – и мен ме сърбеше!

За да е още по-весело, малкото корнишонче реши да се окаже алергично към варицелата (дааа, имало и такова нещо) и направи подуване на ларинкса, при което взе да се задушава, посивява – във всички 50 нюанса възможност, и накрая отиде към синьо.

Междувременно аз редувах ходене на работа, взимане на спешни 2-дневни отпуски, излитане от офиса на пожар в средата на работния ден и безкрайни безсънни нощи на сваляне на температура и носене на ръце, тихичко просвирвайки „Несечеши“ на мъжа, едното дете и другото дете, докато с палеца на някой от краката се опитвах да се почеша.

От солидарност, разбира се. Аз варицела съм изкарала в първи клас.

И сега да не мислите, че всичко е минало? Нееее….Баткото е с бронхит като усложение след шарката, ВЪПРЕКИ даване на имуностимуланта през цялото време; Корнишончето и Баща му са си все така шаркави, а аз в петък съм на работа. Не съм спала от миналата събота, ако не броя няколко придрямвания на обяд и в ранните сутрешни часове, когато температурата е свалена, а малчо е заспал за 2 часа от изтощение.

…..Чудя се, оная Червената стая от нюансовия филм, дали наистина е толкова кофти? Щото все пак има легло и е шумоизолирана….Би могъл да поспи човек...