Не мислим, че е нужно да ви обясняваме като на малки деца, но все пак - част от веществата, което пиете, вдишвате или си инжектирате, попадат в кърмата ви и могат да навредят на вашето бебе. И това не са само бабини деветини - наличните изследвания го показват.
Пушенето на цигари може да намали производството на кърма и да потисне рефлекса за потичане на мляко от жлезите. Също така, ако пушите и кърмите, бебето ви може да бъде по-нервно или по-раздразнително. Бебетата, които са изложени на пасивно пушене (когато се пуши в неговата стая), имат повишен риск от различни проблеми, включително инфекции на ушите, астма и синдром на внезапна детска смърт. Тоест без значение дали кърмите или не, цигарен дим в близост до детето не е здравословно.
Все пак - ако пушите, правете го възможно най-рядко. Пушете на открито и веднага след като сте кърмили, за да осигурите на бебето си минимално излагане на вредните вещества, които се отделят.
Ако не можете да спрете цигарите и заради тях решите, че е по-добре да спрете кърменето – правите голяма грешка. Все пак е по-добре да кърмите, докато пушите, отколкото само да опушвате бебето. Но да знаете - изследванията показват, че бебетата на кърмещи пушачки са имали по-продължително време колики и са наддавали по-слабо в сравнение на децата на непушешти майки.
Ако някой от вашето домакинство пуши и не е готов да се откаже, не е препоръчително да съжителства с бебето. Забранете пушене в къщата и колата, ако детето пътува с вас. Всеки пушач (включително вие, ако пушите) трябва да пали само на открито. И не - това не означава на отворен прозорец.
Но най-добре откажете цигарите - не е толкова трудно, колкото сте чували. Този текст го доказва.
Тютюнопушенето се промени през последните години и много хора заместиха стандартните цигари с електронни. За тях е разрешено да се пушат в различни закрити помещения и се смята, че са по-щадящи към пасивните пушачи. Но е наивно електронните цигари да се смятат за безопасни. Американската академия по педиатрия напомня на родителите, че употребата на електронни цигари не е безопасна за младежи, млади майки, бременни или кърмещи жени.
Когато кърмещата жена пие алкохол, това може да е причина за липса на енергия у бебето, както и за други негови здравословни проблеми. Също така може да попречи на способността на майката да храни бебето или да се грижи за детето изобщо. Принципно живот без алкохол е най-безопасният избор за вашето бебе. Но все пак, ако решите да пиете понякога, изпийте само едно питие и ограничете броя на случаите, в които пиете.
Избягвайте кърменето или изцеждането на мляко веднага, след като сте пили. Вашето тяло се нуждае от време, за да изчисти част от алкохола от вашия организъм. Може да изпомпвате или изцеждате мляко, преди да пиете алкохол. След това, ако е дошъл часът за хранене, а вие че сте пили, може да използвате точно това мляко за хранене на бебето.
Не е известно безопасното ниво на консумация на алкохол по време на кърмене. Дори пиенето на малки количества алкохол може да намали количеството кърма и евентуално да причини раздразнителност, лошо сукане и проблеми със съня на бебето. Така че нека, ако пиете бира, да е не повече от едно стъклено шише. Същото важи и за виното, но в чаши – една чаша вино. Или дори до 50 гр концентрат. Но не трябва да е повече от веднъж седмично. Наясно сме, че живеем в страна, където поводи се появяват под път и над път, но всекидневното пиене не е сериозно отношение към здравето на бебето.
Количеството алкохол, погълнато от бебето чрез кърмата, се оценява на 5 – 6% от поетата спрямо теглото на майката доза. Това е ниска доза (стига майката да не се направи на талпа). Но дори и малките нива могат да доведат до сънливост, дълбок сън, слабост и при редовни приеми на алкохол в кърмата - до намален растеж при бебето.
Много майки питат могат ли да пият две чаши вино и да кърмят. Ако сме честни – може, стига да не се превръща в навик. Една бира, чаша вино или 50 гр концентрат обикновено остават в майчиното мляко около 2 до 3 часа след консумация. Всяка следваща доза добавя още 2 – 3 часа.
Може би единственото положително е, че алкохолът не се натрупва в кърмата. Тоест няма смисъл да се изцеждате и да изхвърляте кърмата, след като сте пили. Просто трябва да изчакате алкохолът да се разгради.
Подобно на никотина и алкохола, употребявани от майката медикаменти могат да достигнат до бебето чрез кърмата. Наркотиците могат да причинят недостатъчен поток от мляко при майката, а ако стигнат до бебето - липса на енергия, интоксикация, хиперактивност или други здравословни проблеми.
Докато кърмите, е важно да останете чисти - без никакви наркотични вещества в кръвта. Всичко, което ви повдига настроението и ви прави еуфорични, може да навреди на бебето. Без значение дали е улична дрога или е лекарство, предписано със специална рецепта. Изследванията го доказват – в детските изпражения се намират следи от марихуана, пушена от майката. Тетрахидроканабинолът се натрупва в мазнините, през тях отива в кърмата и новороденото получава ударна доза. Това най-често причинява сънливост, което от своя страна води до вяло сукане и съответно – до недостатъчно наддаване на бебето.
При употреба на амфетамини от кърмачката, ситуацията е още по-неприятна. Децата, които са кърмени под въздействие на проникнали амфетамини в кърмата, са нервни, ревливи, трудно сучат, а нервната система постепенно се уврежда и резултатите може да се появят в по-късна възраст.
Ако приемате наркотици, говорете с вашия лекар или веднага намерете център за лечение, за да получите помощ.
В България жени, които се лекуват от наркотична зависимост, не могат да кърмят. Метадоновата терапия е вредна за кърмата и за бебето.
Въпреки че Световната здравна организация препоръчва да се избягва алкохол и наркотици по време на кърмене, голям процент от кърмещите жени заявяват, че консумират алкохол. По-малък процент съобщават, че пушат цигари.
Статистиката в световен план показва, че майки в по-напреднала възраст и с по-високо образование, които кърмят по-продължително, казват, че имат честа консумация на алкохол по време на кърмене. От друга страна, по-младите майки с по-ниско образование и ниски доходи наблягат на тютюнопушенето. И това има обяснение - в повечето държави алкохолът е по-скъпо удоволствие от тютюна.
По принцип хората често подценяват навиците си за консумация на алкохол (особено по нашите географски ширини) и казват, че не пият, макар да го правят често. Но дори и уж-безобидното количество от две питиета на ден може да има негативен резултат в дългорочен план.
Ето я вашата Красимира, която разказва за един от неочакваните странични ефекти на бременността и майчинството – отказването на цигарите, ей така, без да искаш. Просто нещо дава на късо и вече не ти се пуши.
който допреди 5 години не можеше да си представи живота без цигари, а сега дори не се сеща за тях. Не си предстаявайте, че сега ще отпочна една лекция за чудната сила на човешката воля, за магически кристали и вълшебни чайове, които са ми помогнали да се откажа от този порок.
Такива чайове и кристали няма, а за силата на волята може да се обърнете към някой от ранга на Беър Грилс или към самия него, в случай че яденето на жаби например е порок за него. Може да го попитаме дали вече е намалил приема на жаби и ако да – как го е постигнал, и след това да съотнесем поуката към навика да палим цигари.
Аз съм тук, за да ви разкажа история, която може би ще помогне на някои от вас, жени, да се озовете на моето място – без спомен за това какво е да пушиш цигари и най-важното – без никакво желание, поне за момента, да се връщате към тях. И понеже вече стана много мистично и човек ще си помисли, че едва ли не са ме отвлекли извънземни, подложили са ме на интергалактическа хипноза и са ме върнали на Земята с обновен мозък, минавам веднага по същество.
Най-мразех да оставам без цигари сутрин, следвано от това да оставам без цигари на обед, и накрая – вечер. С две думи – обичах си ги денонощно тия най-свидни цигари, следях да им е добре в кутията, да са прибрани на сигурно, топло и сухо в чантата и, въобще, почти си ги бях осиновила. Други пороци нямах. То и да съм искала да имам, не ми оставаше време от пушене!
Ако ме попите защо съм пушила, ще отговоря – НЕ ЗНАМ. Нямам никаква представа. За първи път запалих в 8. клас, в кварталното кафене до училище. Бях с още пет съученички и това, което помня, е че и шестте почти се простряхме в несвяст на земята от замайване и гадост. Но това отказа ли ни от цигарите? Абсолютно не. То човек, ако така лесно се отказваше от нещата, които го мъчат, ехеее – кой щеше да пише теми за лирическия герой и да решава дроби до припадък??
Затова още същия следобед се прибрах вкъщи със скъпоценната си кутия цигари, купена от някаква допотопна будка, седнах на балкона и си казах – ей сега, Красимира, сядаш на тоя стол и няма да ставаш, докато не се научиш да пушиш.
И се научих.
Толкова съм последователна и упорита. Сега често си мисля – да бях се заинатила така с уравненията с две неизвестни, или да бях си казала – сядаш на тоя стол и докато не се научиш да определяш валентността на хлора, няма да ставаш от него, ама нá – не си го казах.
И така хубаво се научих да пуша, че в един момент не можех вече да живея без тях. Случвало ми се е да нямам пари за храна, но за цигари – ВИНАГИ намирах. Не ме спираше нито цената им, нито предупрежденията, които ни заливаха отвсякъде, нито грозните картинки с хора с дупки в гърлото и разпорени бели дробове.
Първия път удържах 3 месеца, в които, като компенсация за невероятно силната си воля, получих невроза, загубих си съня, а в редките случаи, в които заспивах, сънувах, че паля цигара и сладко-сладко си я пафкам, а след това се будех, цялата в пот, и трепереща от ужас, че наистина съм запалила. Бях като навита пружина по 20 часа в денонощието, всички ме дразнеха и още с излизането на улицата започвах да крещя по минувачите, лепях се до хора, които пушеха, само и само да дишам от техния въздух, дъвчех дъвки, ядях солети, тъпчех се с храна по шестнайсет пъти на ден и накрая на третия месец, посивяла от неспане и нерви, изяла около два тона белени фъстъци, реших да си върна цигарите в живота.
Първо – излизаше ми по-евтино, второ – щетите от тях ми се виждаха в пъти по-малки от тези, които липсата им ми причиняваше.
След още няколко години пробвах пак, но този път – по различен начин.
понеже бях чела, че се равнявало на това да стоиш половин час на Орлов мост в изпаренията от колите. Казах си – ЧУДЕСНО! Няма да ви стъпя на скапания Орлов мост повече, а за сметка на това ще имам седем цигари кеф всеки ден, ХАХАХА!
И започнах да си отбелязвам по кутията. Първи ден – 7 цигари. Втори ден – 7 цигари. Трети ден – 7 цигари. Викам – ето, СПРЯХ ГИ. Това ли било, бе, хаха, ми то е много лесно, бе!!
На четвъртия ден заседнах в задръстване на Орлов мост и само там изпуших 4 цигари, а докато стигна Окръжна болница, бях си минала лимита за деня.
Още не сме свършили, скрол надолу
Пак започнах да се побърквам. Живеех само за отбелязките по цигарената кутия и се опитвах сама себе си да излъжа. Отбелязах ли я тази цигара, дето я изпуших сутринта, или не я? Аз всъщност НАИСТИНА ли си я изпуших, или я изпуших така, криво-ляво, почти без да вдишвам дима? Абе, я да не я отбелязвам. Ще отбележа следващата! Започнах да прескачам отбелязаните цигари, да прескачам бройките и накрая се оказа, че една кутия пак си я изпушвах за 1 ден, въпреки че трябваше да е за 3! Побърквах се едновременно от желанието да пуша и от гузната си съвест, че го правя над определения от мен самата лимит. Демек – пушех, ама тревожно, гневно и със срам. Егати удоволствието!
След първите вълнения от теста, в главата ми закънтя един огромен въпрос – А ЦИГАРИТЕ?? Погледах кутията с цигари, погледнах теста, и си казах – ще се разделяме с вас. Това е положението, Минке.
И от следващия ден, в израз на най-силна човешка, да не кажа дори нечовешка воля, спрях да пуша. Сега, не мога да кажа, че съм страдала ужасно много – честно казано, бременността сама по себе си ми беше достатъчно силен емоционален заместител на този отвратителен навик. Не можех, разбира се, да си представя как в мен расте човешко същество, докато аз го обгазявам доброволно с дим от цигари. Но не мога да отрека, че ми се пушеше и леко завиждах на хората около мен, които го правеха.
Така минаха девет месеца, родих, прибрахме се вкъщи и мина един месец, в който се опитвах да се науча да НЕ спя, както и да свикна с факта, че бях оглушала с едното ухо по абсолютно неизвестна за мен причина. Имах и куп други неразположения, с каквито повечето току-що родили жени се сблъскват, и така една вечер се озовах – глуха, недоспала и утрепана, под абсорбатора в кухнята, с цигара в ръка, и си казах – АМАН!! Искам просто да си дръпна няколко пъти и да се почувствам отново горе-долу нормална.
(стар пушачески навик), запалих с отривист жест, дръпнах си и.... едва не се срутих на земята.
Ма какво е това, бе, изкряках – какво им слагат в тия цигари?? Какви са тия боклуци? Да не би нещо да се е променило в тия девет месеца?? Защо ми стана толкова лошо, защо ми се зави свят, ЗАЩО НЕ ХАРЕСВАШ ТАЗИ ЦИГАРА, КРАСИМИРА??, запитах се сама себе си на един своеобразен кръстосан разпит.
Реших, че нещо не съм в ред, и ще пробвам на другия ден пак. Аз не се отказвам лесно, както вече стана ясно, затова отидох, купих си една персонална кутия цигари, застопорих се отново под абсорбатора и си казах – ей сега палиш и ще видиш колко хубаво ще ти стане.
И пак се разигра същият филм. Запалих, дръпнах и почти паднах в тенджерата с пилешка супа. Не можех да повярвам какво ми се случва. Ама как така, бе? Как така НА МЕН няма да ми се пуши?? Какво се е случило с мен – аз бебе ли раждах, или ходих да ми сменят мозъка някъде?? И после обаче, с последната си останала читава мозъчна клетка, се контрирах сама себе си.
Не ти е важно. Освен това не ти е и на сметка, че с тия майчински ще имаш или за цигари, или за билети за метрото, но не и за двете едновременно.
И се отказах да пробвам да пропушвам повече, но с обещанието, че ако някога ми се допуши, няма да се мъча и тормозя, а ще направя каквото сърце ми иска (много обичам да си давам такива обещания за бъдещето и после да не ги спазвам). Така започнаха да минават месеци. Започнах да излизам отново, да имам социален живот, да се виждам с приятели, и всички ме питаха – как отказа цигарите, не ти ли се пуши?
В началото и аз не знаех как да го обяснявам, защото не бях сигурна какво всъщност ми се е случило. Казвах – ами не пуша сега, покрай бебето не ми дава сърце, пък ще видим по-нататък. Месеците станаха една година, две години, хората продължаваха да ме питат – абе ти не пушеше ли??, а аз почнах да питам себе си – абе, ти не пушеше ли, Красимира? В един минал живот не думкаше ли по една кутия дневно? И как така стана, че сега не го правиш, не се сещаш за тая кутия, не ти се пуши и въобще, сякаш някой е изтрил от мозъка ти тоя навик??
И не можех да си отговоря на този въпрос. Някак си бях спряла да пуша и да мисля за цигари. Не знам как. Мистерия, по-голяма от тази около Царичина.
Това лято установих, че не пуша вече 5 години.
Не се сещам за тях, не ми липсват, не ги сънувам, не ги рисувам нервно с химикалка по време на срещи, не обсъждам цигарите с терапевтката си. Просто някакъв бушон в главата ми, който 15 години е отговарял за пушенето, изведнъж изгоря и се надявам никога, никога повече да не се включи. Защото като човек, пушил по 1 кутия на ден в продължение на години, мога да направя сравнението, и то е категорично в полза на НЕпушенето.
Обещах ви, че няма да ви водя лекции по въпроса. Всеки знае, че пушенето е от келешлък. Даваш пари, за да вдишваш и издишваш дим – колко по-тъпо може да е това?? Но го правим. И аз съм го правила, и разбирам всеки, който продължава да го прави.
Но, Господи, колко хубаво е да НЕ зависиш от една цигара. Колко хубаво е да не даваш пари за цигари. Не че спестените от цигари пари съм ги инвестирала в злато на борсата, но, честно казано, и това може да се направи с тях. Колко хубаво е да не се задъхваш, сутрин да не кашляш като стар миньор, да не смърдиш на тютюн и дим...
Признавам, че не знам как се случи това чудо, но съм повече от благодарна, че се случи точно на мен. Защото ако трябваше със силата на волята да ги спирам, никога нямаше да го направя.
И слушайте сега – ако случайно дойде ден, в който цигарата ви се стори гадна, вместо вкусна, ако я гледате между пръстите си и си казвате – абе, какво прави това в ръката ми??, ако пушенето престане да ви носи удоволствие, а ви причинява дискомфорт... ами, възползвайте се.
Може да се окаже, че и вашият бушон за пушене е изгърмял и от вас се иска просто да не го подменяте.
Темата днес е силно полемична - ще говорим за пушенето по време на бременност (тук имаме текст за пушене, алкохол и наркотици при кърмене). Какво въобще има да му се обсъжда, ще кажат много хора - спираш веднага щом разбереш, че си бременна и не посягаш към цигарите повече. Да, но има случаи, в които спирането е толкова трудно, че жените имат нужда от съвет за това как да се справят с порока си. Такъв е случаят и на нашата анонимна авторка, която ни прати този текст с молба за помощ от аудиторията ни - и сме сигурни, че ще я намери!
Предполагам всички сте чували приказките как „когато видиш двете черти на теста за бременност, светът ти рязко се променя”. И започваш да живееш здравословно, спираш всичките си вредни навици от раз. И започваш да ядеш само био продукти, защото детето, детето, детето…
Не знам дали някой ви е казвал обаче всъщност колко трудно е да се откажеш наистина от вредните си навици. И каква злокобна вина постоянно тежи в душата ти.
Бременна съм, много начална бременност. Забременях без да имам някакви проблеми, бебенцето е искано, щастлива съм.
В същото време обаче има нещо, което никой не ми беше казал – въобще не е лесно да се откажеш от цигарите.
Има някакви митични жени, които казват, че щом са разбрали, веднага им се отщяло да палят цигара.
Мислех, че тялото ми по някакъв начин ще подскаже, че не трябва да пия или пуша. Но това не се случи. И то не само, че не го направи и почти цял месец пих и пуших, но и до момента не ми е подсказало, че трябва да спра.
Не знам колко от вас са се сблъсквали с това, през което аз преминавам в момента. Дори не знам как да го опиша.
Преди да разбера, че съм бременна, пушех по кутия и над кутия цигари на ден. След като си направих два теста и отидох при гинеколог, който установи бременността ми със сигурност, с приятеля ми се качихме в колата за вкъщи и си казах: „Край, повече никакво пушене".
След вечеря ритуално му връчих кутията си с цигари, която да скрие за наистина екстремни случаи, и церемониално изпуших последната си цигара.
Няколко дни бях ОК и тогава ме удариха хормоните – плача за едното нищо. Дори няма причина. Просто... както си стоя и започвам да плача. И тогава желанието се върна още по-силно.
Запалих си – боже, много гот!
„Но не бива, вредно е, прочети какво причиняват цигарите на бебето, не трябва. То е по-важно от тъпото пушене”, мисля си в същото време.
И досущ като в анимация чувам и друг успокоителен глас:
„От една нищо няма да стане, не се притеснявай. Въпросът е да не се тровиш както преди. А и през 60-те години всички са пиели и пушели като разпрани по време на бременност, пък човечеството не се е свършило, нали?”.
И така вече няколко пъти провеждам този мисловен разговор в главата си. Има дни, в които въобще не ми се пуши и няма проблем, но има други, в които не издържам.
Драстично съм намалила количеството, но въпреки това се случва да пуша. Въпреки че знам с цялото си същество, че не трябва. Въпреки че умишлено изчетох всички страхотии онлайн, за да се стресна. Въпреки че знам, че става само с воля и инат.
Въпреки това все още не мога.
Изключително се притеснявам, че повечето майки ще скочат, ще ме посочат с пръст и ще грякнат с грозни епитети по мой адрес. Но въпреки този страх, въпреки че съм бременна, пак си паля от време на време.
Никога не съм си представяла, че мозъкът и тялото ми могат да действат толкова контра-интуитивно.
Чувствам се едновременно ужасно виновна и спокойна. От една страна виновна, защото осъзнавам, че не трябва, а от друга – ох, като си дръпна и всичко изчезва. Изчезват ми притесненията как ще премине бременността, ще се справя ли, таткото ще се справи ли и т.н., и т.н., и т.н…..
И въпреки това желанието не намалява. Остава само вината накрая и надеждата, че въпреки моята тъпотия и липса на воля за момента, в някакъв момент просто ще спра рязко. И всичко ще е наред.
