Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
Понякога като родители казваме на децата си неща, които ги нараняват, и го правим, без да си даваме сметка за това. Не го искаме, но се случва.
Когато сме уморени, а децата си игра ят с търпението ни. Когато сме изнервени от това, че се налага за 600-тен път да им казваме едно и също.
Може и несъзнателно да повтаряме неща, които сме чували в детството си от нашите родители, без да осъзнаваме, че това нанася реални психологически щети.
Като родители обикновено се опитваме да дадем най-доброто от себе си, но невинаги се получава. Затова HuffPost събира някои от най-често казваните от родителите неща, които може да наранят децата, разговаряйки с експерти как да реагираме, когато ни идва да кажем нещо неподходящо.
Децата често плачат или започват да се тръшкат за безумни неща. Този рев наистина може да ви изкара извън равновесие, особено ако е за нещо, с което сте сигурни, че могат да се справят. Въпреки това е добре да не отричате начина, по който се чувстват, като им казвате да се стегнат или че няма за какво да се плаче.
На вас техните “проблеми” може и да ви се струват незначителни, обаче за децата са си голяма работа. И ако пренебрегвате случващото се с някаква фраза от типа на “Еее, голяма работа”, казана дори с цел да ги успокоите, това може да отекне в тях като “Изобщо не е важно как се чувстваш” или дори “Глупаво е да си уплашен или разстроен”.
Опитайте да видите нещата от тяхната гледна точка. “Изглеждаш наистина уплашен/ изнервен/ разстроен. Искаш ли да поговорим и да видим как да се справим с това?” В края на краищата по този начин им помагате да идентифицират емоциите си и им засвидетелствате, че могат да разчитат на вас, когато не се чувстват добре.
Децата имат модели на поведение, при които повтарят едно или друго, но да казвате, че детето ви “винаги” или “никога” прави нещо, просто не е вярно. Използването на обобщаващи твърдения е червен флаг, че сте спрели да сте любопитни какво се случва в конкретния момент с вашето дете.
Останете любопитни защо детето ви има едно или друго поведение в конкретен момент. Помага, ако проявите физическа близост с него, за да не му подвиквате от другия край на жилището. Ако сте близо, ще сте сигурни, че не се разсейва с друго, когато му говорите.
Със сигурност се натоварвате, когато детето ви не слуша, но е много важно да поставите и да задържите някакви граници, без да хвърляте собствените си емоции в играта. Тези чувства са си ваши, не на детето. Освен това създавате прецедент, като му осигурявате възможност за негативно влияние над вас.
Когато детето види, че то може да определя дали да сте щастливи, тъжни или ядосани, може съвсем спокойно да реши, че иска да продължи да ви “действа” през цялото време, казват специалистите.
И дори когато порасне, подобен мироглед може да продължи да влияе негативно в бъдещите му връзки и да го кара да манипулира останалите, за да получи каквото иска.
Установете някаква граница за каквото и да е: “Не е хубаво да скачаш по дивана”. А след това дайте някакъв избор: “Не е ли по-добре да си поиграеш спокойно тук, или да отидем навън?”
Когато кажете нещо подобно, единственото, което искате да направите, е да накарате детето да се промени чрез вина или срам. Но това поставя децата в защитна позиция, което ги кара да са още по-непослушни.
Освен това подкопава увереността им. Ако им казваме “Вече трябва да ги знаеш тези работи” - а те очевидно “не ги знаят” - изпращаме следното съобщение: “Прекалено си тъп/малък, за да вземеш адекватно решение”. Нямахте предвид точно това, нали?
“Изглежда имаме ситуация. Какво да направим, за да оправим нещата?” Целта е да се фокусирате върху решенията на даден проблем, а не върху самия проблем. Така децата ще се научат да решават проблеми и да поправят сами собствените си грешки, но и да мислят как може да постъпят по-добре следващия път.
Когато бързате или чакате детето да свърши нещо, което очевидно му отнема цяла вечност, инстинктът ви обикновено ще ви подскаже да поемете нещата в свои ръце. Опитайте се да не правите така, ако е възможно.
В противен случай така казвате на детето, че то не е способно да се справи с тази задача само, което е едновременно обезкуражаващо и изнервящо за него.
Спомнете си как като малки сте били съвсем близо до това сами да си закопчаете ципа, но изведнъж някой от родителите ви се намесва и спира опитите ви.
Дайте на детето колкото време му трябва, за да свърши задачата. Или ако това не е възможно, бъдете много ясни защо бързате. “Ще ти помогна само този път, защото много закъсняваме, а после ще се упражняваме заедно”.
Едно от най-хубавите неща, които родителите могат да направят за децата си, е просто да не им дават най-различни определения. “Етикетирането” разваля връзката дете-родител, защото определенията пречат на родителите да видят, че детето се затруднява и има нужда от помощ.
Родителите започват да свързват дадено поведение на детето с конкретно определение, което са им дали, вместо да помислят по-задълбочено какво точно се случва от гледна точка на развитието му. Определенията ни отнемат възможността да състрадаваме и да сме любопитни към децата си.
Понякога определенията имат силата да се “самосбъдват”. Ако детето постоянно слуша, че е еди си какво, нищо чудно накрая да стане точно такова.
Дори определения, които звучат позитивно като “Ти си умен”, може да са вредни.
Когато казваме на децата, че са “умни” или че са “спортни натури”, едва ли не им съобщаваме: “Справи се добре на това контролно, защото си роден умен” или “Нямаше да вкараш този гол, ако не ти беше вродено”.
Нещо повече, ако детето не се справи на следващото контролно, ще е объркано и обезкуражено, подлагайки на съмнение собствените си възможности. Щом съм толкова умен, защо се провалих?
Обръщайте внимание и хвалете усилието, не изхода. И се опитвайте да бягате от определенията - било то добри или лоши.
"Измислихте ли име?" вероятно е един от най-често задаваните въпроси към бъдещите родители в целия свят. "Мисленето" на име, особено напоследък е натоварено с големи очаквания и много често борбата за оригиналност излиза извън мащабите на този и други светове - справка името на новороденото дете на Илън Мъск и Граймс, което звучи като заглавие на прототип за някакъв роботизиран домашен помощник, нещо като R2D2, само че по-незапомнящо се.
По въпроса дали е добре да живееш с много често срещано име, или тъкмо обратното – оригиналният напън на родителите отваря врати в бъдеще, разсъждава Сара Тод в своя статия за Quartz и съвсем честно отбелязва, че самата тя живее в сянката на името Сара, което едва ли не носи всяка втора жена на улицата.
Има стих в една поема на Чеслав Милош, която помня много добре: "Любов значи да се научиш да гледаш към себе си/ така, както човек гледа към предмети в далечината/ защото ти си просто едно нещо сред всички останали." Както се предполага в това стихотворение, ключът към щастието е да разбереш, че не си специален, за да може по този начин да се свържеш по-добре със света наоколо.
Харесва ми това схващане, особено като се има предвид, че никога не съм се чувствала изключителна. В края на краищата се казвам Сара.
А това е четвъртото или петото по популярност име в Щатите между 1980 и 2000 г. Аз съм родена през 1983-а. Практическият ефект на всичко това е, че прекарах детството си, очаквайки да бъда една от много, щом вляза някъде. Собственият ми баща ме викаше с името и фамилията ми, когато някой ме търсеше по телефона, просто за да ме разграничи от другите Сари, които може би се мотаят горе в стаята ми.
Ако целта на името е да означи обекта, често срещаното малко име е много неефективно. Когато някой на улицата извика "Сара!", обикновено не си правя труда да се обръщам, знаейки, че най-вероятно в близост има още "Сари". И така започнах да мисля за "Сара" не като име, предназначено специално за мен, а като някакво общо описание – нещо като "жена" или "момиче", или като нещо друго, което важи и за мен, и за много други хора.
Наскоро се зачудих дали и останалите хора, носещи популярни имена, имат същото отношение към собствените им названия. Има доста информация за възможните негативи и позитиви от това да носиш рядко име. Но какви са психологическите ефекти в това да израснеш с име, което се налага да делиш с всички останали?
Какво е името?
Фактът, че си задавам този въпрос е показателен за времената, в които живеем, смята Лора Уотънбърг, основател на сайта за измисляне на имена Baby Name Wizard.
"Мисля, че предишните поколения са се стараели имената на децата им да се вписват. Но в последните 20 години фокусът е 100% към това да изпъкват", казва тя. "Родителите истински се притесняват да не би децата им да са обикновени."
Уотънбърг отдава тази културна промяна на няколко фактора, сред които въвеждането на статистика за броя имена и експлозията на кабелната телевизия, която даде възможност на хората да се срещнат с по-голямо разнообразие названия. Но най-важната промяна е зората на дигиталната ера. "Два аспекта на интернет имат голямо влияние", казва Уотънбърг. "Всеки от нас избира потребителски имена за акаунтите си и някак свикнахме с идеята, че името трябва да е уникално, за да е ползваемо."
Търсачките също промениха начина, по който мислим за имената. "Преди беше така, че ако имаше една Софи Адамсън, има и още 100 други Софи Адамсън, и тя никога не би узнала за тях. Но сега родителите пишат някакво име в търсачката и виждат, че то е "заето" и изпадат в паника."
Разбираемо е защо родителите се притесняват при избора на име: имената ни изпращат сигнал към света кои сме. На базово ниво може да дават идея за възрастта, етническия ни произход или религиозната ни принадлежност. Проучване показва, че имената ни могат да отразяват и социално-икономическия статус и политическите възгледи на семействата ни. И тъкмо защото името разкрива толкова много информация на света, изборът му е игра с високи залози. Както пише Мария Конникова в Ню Йоркър: "Срещаме се с някакво име, имплицитно асоциираме различни характеристики с него и използваме тази асоциация, макар и несъзнателно, за да правим необосновани предположения за компетентността и способностите на човека, който го носи."
Но има и изключение: често срещаните, класически имена издават много малко. Библейските имена винаги са на мода, което значи, че хората, които ги носят, може да са във всеки един възрастов диапазон. Може да са еврейски или християнски имена, може и изобщо да не са свързани с религиозна принадлежност. Има бели хора Майкъл или Дейвид, или Мари, има и черни, и латино, и азиатци със същите имена. И тези имена не са задължително свързани с политика. Според изследване за политическото поведение от 2016 г. "белите майки в либерални квартали е също толкова вероятно да дадат на децата си библейски имена като Джейкъб, Даниел, Хана или Сара, колкото и майките в консервативни квартали." Когато се натъкнете на човек с име Дейв, Джен или Майк, е по-вероятно да им отговорите на имейла или да дадете вдясно в Тиндър."
Много хора обаче с право се гордеят с това, че имат специфично име, което да говори по някакъв начин за културата и произхода на семейството им. А пък да носиш име, което крещи отвсякъде "базово", си има своите предизвикателства. За да видя какви може да са те, се обърнах към това, което познавам най-добре: извадка от други "Сари".
Останалите Сари и аз
Повечето Сари, с които говорих, споделиха, че не чувстват името съвсем като свое. "Сара" никога не е било име, което ми принадлежи. Не казва и нищо за моята личност", казва Сара Балистрери, преподавателка от Ню Йорк. "Това не е толкова моето име, колкото име, което споделям със страшно много други жени. Това е една от причините, поради които знаех от съвсем млада възраст, че няма да променя фамилията си, тъй като от нея черпя някакво самочувствие и принадлежност към семейството ми."
Изглежда фамилиите имат добавена стойност в моята представителна извадка. "Хората много често се обръщат към мен с фамилията ми, което много ми харесва. И това може би се дължи на факта, че фамилията ми е уникална за разлика от собственото ми име", споделя Сара Щокъл, писателка, работеща върху образователни технологии. "Харесва ми и че във фамилията ми няма род, така го чувствам повече като моето име, отколкото като някакво име за "момиче". (Не всички Сари обаче, имат щастието за полово неутрална фамилия: моята е Тод, което също е и мъжко малко име, извикващо асоциации за колежанчета от братствата с вдигнати яки.)
Някои Сари казват, че всъщност им харесва да споделят името си с други хора. Сара Кеслър, репортерка в Quartz, споделя, че винаги е чувствала някаква инстинктивна близост с останалите жени с името Сара, които среща. "Все едно сме част от някакъв клуб", добавя тя.
Радостта да се впишеш
Със сигурност има положителни страни в това да носиш често срещано име, особено като дете, когато да се впишеш е изключително важно. Емили Ардън, собственичка на организацията за изкуства ReCreative Spaces, казва, че като дете е била много приятно изненадана като е успявала всеки път да намери името си по ключодържатели и бижута, и защото името ѝ се превежда лесно в много култури и народи. "Имах купичка, която баща ми ми беше донесъл от Париж, с Емили, изписано на френски, която страшно обичах", споделя тя. "Никога не ми е пукало, че името ми не е особено "оригинално"."
Още една колежка, редакторката Дженифър Чанг, казва, че е благодарна на родителите си – първо поколение имигранти от Тайван, че са ѝ дали популярно американско име. Това ѝ е позволило да се чувства по-спокойна сред съучениците си в началното училище в Тексас с предимно бели деца. "Китайците обикновено кръщават децата си с имена, които извикват късмет или са някакво пожелание за бъдещето", казва тя, "нещо, което ще ги пази или ще ги прави щастливи. Така че това, че са ми дали обичайно име като Дженифър, за мен значи, че са имали желание да бъда приета като американка."
Да направим имената по-лични
В Западния свят нещата са в друга посока – хората по-скоро се стараят да измислят уникални имена, което говори за по-индивидуалистичната природа на западната култура. "Да откриеш име, което има автентични корени, но не се използва, е най-търсеното", казва пред Ню Йорк Таймс през 2013-а Памела Редмънд Сейтран, основател на платформата за имена Nameberry.
Уотънбърг добавя, че тази културологична промяна обикновено отразява притеснения относно икономическата мобилност и конкуренцията. "Родителите се тревожат за бъдещето на децата си и искат да им заделят почетно място на пазара на живота", казва тя. "Някои смятат, че ако името на детето им е отличително, това ще им помогне."
Винаги я има и възможността да се опитваш да си смениш името с някакво по-необичайно. Когато бях в пансион на 16 години, реших, че ще се представям с едно от вторите ми имена – Шарлот. Но в крайна сметка си останах със Сара. За да съм Шарлът, според мен трябваше да се обвържа с определена персоналност – по-фина и женствена, и да съм момиче, което ходи по изложби през уикендите и говори безупречен френски. Проблемът не беше, че не се чувствам като Шарлот, а че се страхувах, че няма да се справя да живея като такава. А пък Сара не предполагаше никакво обвързване с какъвто и да е лайфстайл.
Подаръкът
Скорошно изследване, публикувано в Журнала по личностна и социална психология, потвърждава моите подозрения за анонимността, която носи често срещаното име. В течение на осем експеримента изследователите помолили хора от Франция и Израел да разгледат снимки на непознати хора и да се опитат да отгатнат имената им от списък по пет опции. Участниците посочвали правилното име много повече пъти, за да е чиста случайност.
Защо? Според учените това е заради факта, че външният ни вид е обусловен от културни очаквания и стереотипи, асоциирани с името ни. "Обусловен си да изглеждаш по определен начин, защото искаш да се впишеш и да бъдеш приет", казва един от авторите на изследването и професор по маркетинг в бизнес факултет Стърн на Нюйоркския университет Ан-Лори Селиър. Хората очакват момиче на име Радост да е весела и усмихната и затова тя развива такава персоналност в отговор на това.
Но има и изключения. "Ако говорим за стереотипи, стереотипът за Сара е "шумна", казва Селиър. Има прекалено много примери – Сара Мишел Гелър, Сара Пейлин, Сара Силвърман.
А колкото до това дали е добре, или зле да израснеш с име, което е като измита чиния, Селиър не може да е категорична. "Може би има прекалено много свобода какъв да си и затова да не ти харесва. Да имаш прекалено много избор не е добре." От друга страна, когато не си овладян от културни натрупвания и очаквания, можеш да правиш със себе си каквото си искаш.
И това всъщност е подаръкът, койот съм получила от родителите си, когато са ме кръстили. Може и да нямам много живописно име, но то ме е накарало да се чувствам свободна. Като дете познавах Сара, която си беше книжен плъх, познавах и Сара, която беше дръзка и популярна сред другите деца. Имаше Сара, която можеше да прави всякакви трикове по катерушките и друга, която беше клоунът на класа. Чела съм за хора с моето име, което с изобретатели, музиканти, активисти и писатели. Така че израснах с идеята, че може би няма да ми се налага да избирам. По този начин родителите, които дават обикновени имена на децата си, може би правят друга орисия: можеш да си каквото си поискаш.
Десислава Алексиева е невероятно смела, заредена с някакво супер гориво жена, която ни остави с усещането, че може да профучи поне 50 пъти покрай нас, докато ние сме на първата обиколка. Майка е на пет деца (две момичета - на 19 и 12 г. и три момчета - на 14, 10 и 3 г.), които ражда докато гради 21-годишната си кариера в една от най-големите петролни компании. Била е бизнес анализатор, мениджър на промяната и други, галещи професионалното его позиции, включително в международните офиси на компанията.
Когато миналата година закриват позицията ѝ в петролната корпорация, е можела да си намери ново работно място само с едно интервю, но решава да заживее по нов начин: да чете, да учи нещо ново, да доброволства, да се занимава с още повече деца и да създаде пространство, в което хората да работят и да си споделят приятни концепции за живота.
Така със съдружничката си Зина Александрова в началото на 2018 г. отварят FOX Book Café – страхотно място в центъра на София, което съчетава книжарница, кафене, галерия, пространство за литературни събития, включително за деца от 0 до 3 г. Междувременно Десислава е консултант-доброволец по кърмене, учи магистратура по психология в Софийски университет и има все повече идеи за развитието на FOX Book Café.
Ето ни и нас тук - влизаме плахо, чудейки се дали ще се впишем в това културно и одухотворено пространство. Ей толкова обаче ни трябва да се почувстваме в свои води, чайове и кафета, защото зад бара ни посреща широко усмихнато момиче с розови кичури, което жонглира с чашите, носейки някакъв пакет върху главата си...
-- Деси, къде намирате такива ведри хора, какво е това чудо?
Това е дъщеря ми, Йоанна. Най-голямата. Тази година завърши Музикалното училище, сега е студентка по българска филология и ми помага в новото ми начинание.
-- Браво, честито, приемете нашето искрено възхищение (пелтечим, вече надминати с около пет обиколки, нататък няма да ги броим…). Разкажете ни за живота си преди това начинание и как стигнахте дотук?
Завършила съм славянска и английска филология – паралелно. През 1996 г. се канех да започна академична кариера, бях приета да уча магистратура в Централноевропейския университет в Полша. Преди да замина обаче, на шега подадох документи за една позиция в Shell. И така - 21 години. Тогава компанията тепърва се разрастваше, но вече даваше големи шансове за развитие, за международни позиции, а по-късно и за виртуална работа. Йоанна обаче я родих през 1999 г., когато все още ми се налагаше да ходя в офис, а платеното майчинство беше едва 4 месеца. Беше труден период, защото търчах от офиса да я кърмя. Минах през това без да се побъркам, благодарение на майката на мъжа ми, която ми помагаше.
Със следващото дете ме изискаха на работа на петия месец след раждането, но вече можех да работя от вкъщи. Третото ме имаше най-дълго - законът се промени и вече можех да изляза в едногодишен платен отпуск… Далеч съм от мисълта да си придавам героична осанка – ако нямах възможност да работя от вкъщи и в удобно за мен време, едва ли щях да имам 5 деца, които да водя по тренировки и кръжоци между две телефонни конференции…
-- И как се отказахте от този динамичен начин на живот, какво толкова по-хубаво има от търчането?!
Осъзнах колко много време съм живяла под натиска на „ТРЯБВА“. Трябва да се работи, да се изкарат тези пари, да има сигурност. Дадох си сметка, че занемарявайки себе си, давам много лош пример на децата си, че им показвам начин на живот, който не бих искала те да водят като възрастни.
Още докато работех в компанията, се върнах към нещата, които са важни за мен и които обичам. Освен четенето, засилих доброволческата си дейност като консултант по кърмене. Започнах да преосмислям кардинално живота си и когато се разделих с дългогодишното си работно място, реших, че ако се върна към сигурността на редовния месечен доход в друга компания, никога няма да се осмеля да направя нещо, което ще ме направи щастлива.
Бях убедена, че решението за FOX Book Café е правилно веднага, щом го взех. Защото, кое е най-лошото, което може да ти се случи – да изгубиш едни пари. Но дори да се провалиш, ще си стъпил на различен път и пак ще бъдеш по-напред, защото ще си научил нови неща и ще си срещнал, както се оказа, чудесни хора по пътя си.
-- Сериозно, какво научихте, късайки със сигурността?
Научих, че съм много упорита, научих, че когато наистина правиш нещо с вярата, че има смисъл, то се случва. Че когато влагаш в него цялото си сърце и споделяш идеите си, привличаш все повече съмишленици, които разширяват визията ти и първоначалният ти план става по-голям.
Отворихме FOX Book Café в рамките на един месец, работейки по 14-18 часа на ден. Имахме майстори само за електричеството и измазването на стените. Всичко друго – от мъкненето на етажерки за книгите и чегъртането на стените до реставрирането на мебелите – направихме аз и моята съдружничка с подкрепата на много други жени. Беше изморително, но и страшно зареждащо - видяхме колко хора вярват в идеята ни и този дух на партньорство остана в мястото, даде му облик.
-- Вече знаем, че можем да работим тук като едни модерни градски хора, докато се наливаме с ароматни чайове и опитваме домашни кейкове. Много ни интересуват обаче и тези четения за деца от 0 до 3 – разкажете ни за тях?
Четенията за най-малките са една от най-важните инициативи, чиято цел е да представим положителен модел за общуване с децата и за учене. Започваме с три думи към родителите: подражание, повторение и игра.
Тъй като децата учат най-добре чрез взаимодействие и подражание, е важно всички родители да участват активно във всеки момент от заниманието. Повтаряме всички неща умишлено, защото повторението създава усещане за сигурност, компетентност и трайни връзки в мозъка, които позволяват на децата да учат по-добре по-нататък. Играта включва взаимодействия с книгата и стимулиране на въображението – караме децата да „берат“ плодове от нея, да „бършат“ мръсното прасенце, назоваваме емоциите, които изображенията на героите разкриват, включително отрицателните.
Всички сесии включват упражнения за развитие на фината моторика, както и гимнастика с по-активни движения – въобще, опитваме се да представим един пълноценен модел за общуване между детето и родителя. Кога са следващите събития може да следите на Facebook страницата ни.
-- Как майка на пет деца има енергия за още занимания с деца?
Общуването с децата и връзката дете-родител винаги са ми били интересни. Смятам че обществото ни има нужда от родителски капацитет – спокойни, добре информирани и уверени в решенията за децата си родители. Четенията за най-малките са първата ни стъпка в изграждането на този капацитет, но планираме и други събития под формата на игра и подкрепени с научни данни, с които да дадем на родителите още повече идеи развитието на децата им.
-- Много хубаво звучи. Кажете ни сега как се управлява къща с пет деца под формата на игра?
Да добавя, че в нашата къща освен пет деца, има куче, котарак и три финки… Така че, само с игра тази къща няма как да оцелее. Както се досещате, пералня трябва да се пуска всеки ден, а миялна машина – след всяко хранене. Освен правилото ЯМ, ПИЯ, МИЯ, имам и други стратегии, като окачен на хладилника списък със седмичните задачи на всички деца. Разбира се, и аз съм в него. Колкото по-добър пример даваш, толкова по-рядко ще ти се налага да крещиш „НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ ПО ТОЗИ НАЧИН!“. Надявам се. Защото в момента ми се налага и да давам пример, и да овиквам хаоса.
-- Като отметнете задачите от списъка, какво ви е любимото семейно занимание? Другите ви деца от какво се вълнуват?
Любимо семейно занимание е да чета истории на децата или по-скоро да им разказвам, което често завършва със заспиването на разказвача по средата на историята… Така веднъж разказвах историята за Пепеляшка в някакво полусънно състояние и вместо мащеха, се появи една мащерка…
Иначе трите големи деца започнаха в музикалното училище, но вече се ориентират към други творчески дейности. Най-малкият е в детска градина и, както сам казва, ще тръгне на училище, когато му станат готови документите.
-- Дъщеря ви изглежда доста щастлива тук? Лесно ли е да работиш със собственото си дете?
Йоана е част от цял екип млади хора, студенти, които дават много добра енергия на това място. Сред тях има хора с дизайнерски, дигитални и комуникационни умения, които чудесно могат да развиват тук. Всички също така се включват в приготвянето на домашните сладкиши и напитки, умеят да промотират книгите, които предлагаме и да карат гостите да се чувстват на мястото си, като у дома.
-- Как избирате книгите, които продавате?
Имаме едно правило: да не продаваме никаква чиклит литература, въпреки бизнес аргумента колко добре върви. Смятам, че вкус се възпитава, затова предлагаме по-класически, по-философски и качествени съвременни литературни произведения. И, разбира се, много детски книги.
-- Кои са петте задължителни детски книги?
Започвам с „Малкият принц“ – любимата ми детска книга, която прочетох на 9 за първи път и която отвори съзнанието ми към голямата литература. Кръстих книжарницата Fox, заради лисицата в книгата и посланията, които Екзюпери отправя чрез нея.
Не бих пропуснала и книгите на Ерих Кестнер и Астрид Линдгрен – автори, които те учат на това какво е любов. Силно препоръчвам на децата да се чете и поезия – римуваната форма им помага да запомнят по-бързо и обогатява езика им, защото им дава достъп до думи, които не се ползват във всекидневието им, а и отразяват фонетичното богатство на езика, например, колко от вас знаят думата „кощрява“ и какво означава.
-- Помним го дядо Тричко, който вързваше една крава с кощрява, но все забравяме ядеше ли се, плевеше ли се това... Кажете ни за финал какво ново ви предстои?
Тази седмица, 11-16 декември, участваме на Софийски международен панаир на книгата с щанд, на който ще представим книги на няколко малки издателства, с които работим. Голямото предизвикателство е, че ние ще бъдем и литературното кафе в рамките на панаира.
Вече имаме идеи и за няколко издателски проекта – тази седмица излиза първата ни книга. Освен това ще бъдем и домакин на „Бързи литературни срещи“, част от Софийския международен литературен фестивал. Скачаме преди да можем да ходим, но мисля, че така човек учи много повече и най-важното – осмелява се да прави много повече.
Колкото и да четем, да се допитваме и консултираме, има някаква част от гледането на деца, която си е чисто експериментиране на принципа „проба-грешка“.
Няма как да е иначе при положение, че интернет е препълнен с всякакви форуми, групи, чатове и блогове, където има толкова съвети и мнения, колкото потребители са онлайн в момента. Трудно е, дори за умни и красиви като нас (това е ирония!), да преценим кой съвет е наистина смислен и практичен, и кой е абсолютна диагноза. В общи линии, опитваме се да се придържаме към научения от хилядолетия доказан урок:
Бебетата трябва да са нахранени, сухи, обичани и обгрижени.
За да стигне до този извод, обаче, освен „усмивките от старите ленти“, човечеството е трябвало да запамети и „кошмарите“ от същия период.
Приучете детето да ходи на гърне от 2-месечна възраст
През 19 и 20 век хората са смятали, че диарията може да бъде изцяло избегната, ако можете да контролирате червата си. Заради това родителите са се опитвали на научат децата си да ходят на гърне още от съвсем невръстна възраст. По-опитните възрастни им казвали да държат двумесечното бебе на гърне колкото е необходимо, докато бебето се научи. Както историята показва, явно нещо не са правили както трябва или гърнето е било в грешния цвят.
Веднага изхвърлете сапуна и водата! На родителите едно време е било казвано да мажат едноседмичното бебе с олио, за да го почистят. Ако някога сте пробвали да намажете себе си олио, знаете от опит, че ви кара да се чувствате по всеки друг начин, но не и чисти.
Ако не цяла бира, поне пяната! В Средновековието, когато водата е била силно замърсена, не е било безопасно за никого да пие вода, особено пък бебетата. А кое е следващото нещо, което може да утоли жаждата? Бирата, разбира се.
Да, правилно прочетохте. Давали са бира на бебетата. Даже май и по-скоро от Средновековието, което обяснява едно-две неща за нашето поколение.
А между другото, в Англия през 18 век водата и млякото са били заразени и не са ставали за пиене. Знаете ли какво са направили тогава британците? Наляли са си джин! Англия през 18 век очевидно е била пълна с нафиркани хълцащи бебета.
През 1916 година Джон Б. Уатсън, създател на направлението Бихейвиоризъм (от английското behaviour – поведение) - метод в психологията, основаващ се на предпоставката, че поведението може да бъде изследвано и обяснено научно без да се познават вътрешните умствени състояния, твърдял, че бебетата са „празен бял лист“. Според него, ако майките са твърде любвеобилни с децата си и прекарват много време в игра с тях, децата няма да израстнат подготвени за околния свят, в който няма да получават същото количество обич и внимание. Няма нужда да казваме очевидното, нали?
Преди години е било модерно да се смята, че ако кърмите бебето си, когато сте ядосана, това ще му причини колики. Отнело е време хората да прозрат, че настроенията не се пренасят чрез храната. Еврика!
Отново ще споменем този Джон Б. Уатсън, според когото бебето не бива да пречи на възрастния. Т.е., ако бебето ви изнервя или уморява, ако иска да го държите, а вие искате да отидете на маникюр, примерно, Уатсън е препоръчвал да го оставите самичко без ограничение за времето. Без „проверете го дали е още живо след 5 минути“. На родителите е казвано, че ако не им се занимава с бебето, не са длъжни да го правят. Още се чудим как ли е проработило това, но след като в момента населението на Земята е над 7 милиарда, значи сме жилави!
Знаете, че в МАЙКО МИЛА говорим както за забавните, така и за по-сериозните моменти от бременността и последващия живот с деца. Затова днес решихме да обърнем внимание на това, което сънувате. Да, ако сте бременна и сънищата ви са станали особено цветни, живи и странни, трябва да знаете, че не сте единствената. Много от сънищата по време на бременност са странни и има причина за това, пише изданието HuffingtonPost.
През 1970 г. психологът Алън Сийгъл е провел редица работни срещи с бременни жени, които сънували изключително цветни и живи сънища. Бъдещите майки притеснено питали „Ще бъда ли добра майка? Бебето дали ще е добре?“ и били очевидно изтормозени от това, което сънуват. Според Сийгъл сънищата на бременните жени представляват комбинация между мечтите на майката и подсъзнателното анализиране на реални емоции и реживявания.
Бременните жени сънуват повече време и помнят по-голяма част от сънищата си, в сравнение с всеки друг период от живота си. Сънят на бременната зависи от това как протича бременността, дали е лека, или тежка, от триместъра, в който се намира, и от цялостното ѝ здравословно състояние. Сънищата отнемат около 20-25% от целия процес на сън, като бременните жени помнят по-голям процент от сънуваното.
Всички знаем, че сънищата ни имат някакво значение – те отразяват емоционално или физическо състояние или понякога са някакъв духовен знак. Добрата новина е, че учени са изследвали най-честите сънища и са установили какво ги поражда (или как да ги тълкуваме).
Вижте осемте най-чести сънища и тяхното значение.
Сънуваме, че ни преследват, когато се намираме в ситуация, която е опасна в емоционално отношение. Това, че насън преживяваме подобна ситуация, обозначава начина, по който съзнанието ни алармира, че сме емоционално уязвими. Ако сънувате, че ви гони непознат, това може да значи, че ви трябва яснота, разкриване на истината, или по този начин подсъзнателно признавате, че се чувствате виновни за нещо. Сънят, че някой ви преследва или гони, всъщност представлява вас самата, която е преследвана от действителността или истината.
Според британския ясновидец Крейг Хамилтън Паркър сънят, че сте на изпит, означава, че „изпитвате понижено самочувствие или се съмнявате в себе си.“ Това може би ви се случва в училище/университет, на работното място или във връзката ви. Поработете върху самочувствието си и отпразнувайте постиженията си, за да се отървете от тези сънища.
У много хора този сън се появява често. Падането насън означава, че сте загубили контрол върху някаква ситуация. Не става ясно какво точно сте изпуснали от контрол – може да е работата, любовта, приятелство. Макар да не изглежда така, това невинаги е лошо – ако се чувствате спокойно, докато падате, значи некотролируема промяна ви помага да се промените към по-добро.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако закъснявате за уговорка, среща, събитие и т.н. насън, това означава, че подсъзнанието ви е затрупано от отговорности. Вероятно пропускате или жертвате голяма част от живота си, защото не планирате времето си правилно. Тълкуванието на този сън е почти буквално.
Това е много често срещан сън, който се появява, когато сънуващият човек има чувството, че защитите му са свалени и е уязвим. Може да означава и че сте готова да се разкриете, да изложите себе си на показ (не буквално) и да споделите тайните си. Ако сънувате, че се събличате насън, това е много положителен сигнал. Означава, че съзнанието ви се лекува от травма и се подготвяте да се върнете обратно в живота си.
Случва се да сънувате, че изневеярвате или ви изневеряват. От този сън може дори да ви боли на другия ден, ако е бил много интензивен и истински. Добрата новина е, че този сън е доста далеч от буквално тълкувание. Такъв сън обикновено се появява като резултат от внушение – ако сте гледали романтичен филм или предаване с харизматичен водещ, може да се случи и дори ако сте слушали романтична история от приятел.
Понякога е резултат от общо неглижиране на връзката ви и от това, че не прекарвате достатъчно време с любимия човек, върху което трябва да поработите.
Често сънуваме такива неща и може да сме малко разочаровани, когато се събудим и установим истината. Може да се случи, когато същата вечер сте гледали въпросната личност по телевизията или на филм. Може и да не го осъзнавате, но подсъзнателно сънувате определена звезда, защото тя или той притежава качество, което ви харесва и на което искате да подражавате.
Този странен сън е един от най-широко разпространените и обикновено се случва, когато нивото ви на самоувереност започне да пада. Ако това е проблемът, работете върху самочувствието си. Обърнете се за помощ към най-близките, за да ви помогнат да си изградите самочувствие и самоувереност. Другото тълкувание на този сън е, че тайно не се харесвате и искате да се промените. Отново, ако това е проблемът, спрете да плащате данък „обществено мнение“ и се фокусирайте върху качествата си, които харесвате и от които се гордеете.
А сега лягайте и сънувайте на воля – самоуверени и със самочувствие!
