fbpx

Тази история, разказваща за ужасно нелеп и доста тежък инцидент, ни сподели Ралица Иванова. Тя е майка на 18-месечно момченце. Съвсем скоро то се оказва затиснато от електрическа тротинетка за споделено ползване, която откъсва част от пръстчето му.

Ралица иска да разкаже на повече родители за случилото се, за да имат всичко едно наум, че този тип превозни средства, станали вече неразривна част от градската среда, могат да бъдат особено опасни за малки деца. Защото инцидентите стават за секунди. Дори по-бързо. И то пред очите ни.


Чудя се откъде да започна. Вече повече от седмица се опитвам да събера мислите си и да избистря в главата си това, което искам да кажа. 

Да видим. Ще започна отначало.

Неделя сутрин. Средностатистическо щастливо софийско семейство – мама, тати и син на годинка и половина – отиват да закусват в центъра на София на ул. „Оборище“. Часът е 9:00 (неделя сутрин е трудно да намериш нещо отворено дори и в този час). За детето естествено това е втора закуска.

Хапваме, пием кафе, времето е супер, денят е пред нас и с усмивка се насочваме към Докторската градинка. По улицата почти няма хора, тук-таме някоя късна пиянка или ранобудни родители с деца. Насочваме се към празната площадка. Дотук пълна идилия.

ОБАЧЕ…

Щрак и за един миг всичко се превърна в кошмар, в сцена от филм на ужасите, в която майка държи в ръката си откъснатия пръст на сина си и тича като обезумяла, а бащата носи на ръце ужасеното си дете и притиска раната. 

Случката

Накратко нелепостта на това, което се случи: на метър от площадката някой беше захвърлил поредната електрическа тротинетка. Синът ми – палаво момченце на 18 месеца тича навсякъде, пипа всичко, особено пък колела, тротинетки и колички му действат като магнит.

Самият той си има детска тротинетка, не са му непознати тези уреди и естествено се насочва към електрическата. Качва се, аз го виждам, съвсем близо съм до него и в този момент тротинетката пада с трясък.

Никога няма да забравя погледа му, когато извика „мама“ и се разпищя. Не знам дали някога ще си простя, че не съм спряла времето, както правят по филмите, и не съм го махнала възможно най-бързо оттам.

В първия момент видях кръв по ръчичката му, в следващия - горната част на пръстчето му останало отдолу на тротинетката. Отрязана. Шок.

Майка с дете, която явно е чула какво става извика – „Карайте го в ИСУЛ! Най-близо е!“. Последва спиране на коли, чудодейно такси и след около 20 минути се озовахме в Пирогов. Ходихме и до ИСУЛ, но там отказаха да ни приемат. Останахме си с пръст в ръка и с пищящото дете.

Няма да навлизам в подробности какво се случи в Пирогов. Веднага превързаха детето, след доста обикаляне по кабинети ни приеха в отделението по Хирургия на ръката, за да чакаме за операция.

Тя успя да се осъществи след  близо 11 часа – хирург имаше, но детският анестезиолог за цял Пирогов беше само един, а спешните случаи бяха много. Обясниха ни, че шеф екипът приоритизира според степента на животозастрашаване…

Този абсурд е за друга тема – тази за важността на Детската болница в България – там, където да можеш да закараш дете и да не го върнат. Място, където да има поне двама детски анестезиолози, за да не се разчита на късмета две деца с нужда от животозастрашаваща операция да не бъдат приети по едно и също време…

Кой носи отговорност за захвърлените тротинетки?

Но сега обратно към историята с ТРОТИНЕТКАТА.

Искам да поставя фокус върху тия ми ти превозни средства, защото ги подценяваме. Аз ги подценявах, а като гледам колко деца се навъртат около тях, а родителите им стоят спокойно в близост – много хора са така! Оплаквания как представляват опасност за движението и нарушават правилника са дискутирани многократно. Сега бих искала да обърна внимание на два други аспекта.

Винаги ми е правило лошо впечатление как са захвърлени навсякъде, колко са очукани тези тротинетки. Виждала съм ги метнати по средата на улицата, в коритото на Канала, в кофи за боклук, къде ли не. Подминавах ги, не се оплаках до момента, в който това не ме засегна лично, право в сърцето.

1. ТРЯБВА ДА ИМА ПРАВИЛА ЗА ПАРКИРАНЕТО НА ТЕЗИ ТРОТИНЕТКИ.
Не може да се хвърлят навсякъде, това е предпоставка за инциденти за всички ни. Още повече не трябва да се оставят в близост до детски площадки, игрища, училища и детски градини.

2. СПЕШНА НУЖДА ОТ РЕДОВЕН КОНТРОЛ НА СЪСТОЯНИЕТО, ИЗПРАВНОСТТА И БЕЗОПАСНОСТТА ИМ.
Те са ТЕЖКИ, но само тежестта не би отрязала пръста на дете. Би го смачкала, би го счупила, но не и отрязала като с нож. В нашия случай злополучната тротинетка явно е била хвърляна къде ли не и беше очевидно доста амортизирана.

Това, което с мъжа ми забелязахме, беше, че металът на степенката беше очукан до степен подострен. Представяте си какво става с метална повърхност, чиято боя е паднала, а след това е била удряна и чукана постоянно. Става остра, става ръждива, става опасна. 

Тези два основни проблема съм отправила като сигнал към Столична община, но дали и кога могат да бъдат наложени някакви ограничения и контрол, не се знае.  

Всички ми повтарят, че тази случка е „малкият дявол“, че детето няма да помни нищо, но ние няма да забравим (и се опитваме да си простим). Ако можем да предотвратим подобни инциденти с този текст, поне съвестта ни би била по-спокойна, че друг няма да се среща с малки или големи дяволи около тези тротинетки.

Позитивен завършек

Искам да благодаря на всички познати и най-вече непознати участници в този филм:

  • на майката от Докторската градина, която ни насочи и спря автомобил на улицата, докато ние обезумели не знаехме точно накъде да поемем;
  • на родителите с двете деца в този автомобил, които бяха готови да ни направят място и да ни закарат до Спешното;
  • на таксиметровия шофьор, който като по чудо се появи отнякъде и ни качи. Не запомних от коя таксиметрова компания беше, иначе щях да им напиша благодарствено писмо. Не че има значение, но искам да отбележа, че момчето беше от ромски произход. Казвам го единствено във връзка с края на този текст;
  • на персонала в Пирогов – особено на сестрите и санитарките в отделението по Хирургия на ръката – за отношението към мен и детето ми, за успокоението, за грижите, които положиха към сина ми. Още си играе с един от балоните, направен от хирургическа ръкавица, който сестрата му подари. 

СПЕЦИАЛНИ благодарности на доктор Кирилова, която извърши операцията и продължава да ни следи изкъсо!

Българските медици са герои!

Позитивното в тази история е, че показва, че в България добри хора не липсват. Всякакви – без значение от раса, пол, образование. Човечност има и любовта към децата ни дава сили да сме по-добри, по-смели, по-силни. Заради тях си заслужава всичко. 


Разбрахме от Ралица, че малкият герой е добре. Ходи по няколко пъти на седмица на превръзка и преглед в Пирогов. Тепърва ще се изясни до каква степен ще се възстанови пръстчето му.

Хората много си падаме по това да си мерим всякакви неща. Като започнем от килограмите, върху които се съсредоточаваме още от тийнейджърските си години и не пускаме кантара, докато не покаже най-накрая ТИЯ ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ КИЛА!!!, та стигнем до апарата за кръвно, за който се скачаме към 70-та си година.

Няма нещо, което човешките същества не обичат да си мерят. Температури, нива на витамини и хормони, пулс, кръвно и какво ли още не... Само кажете какво искате да си измерите и веднага ще се намери точното устройство. И моментално ще бъдете замерени. 

Майтапът настрана – разбира се, че е много по-добре човек да умее да си мери температурата и кръвното, отколкото да живее като някакъв неграмотен Робинзон, без да има елементарна представа какво се случва в тялото му. Да си наясно с личните си медицински показатели не те прави точно хипохондрик (освен ако не ходиш свързан с термометъра и не си мериш пулса с пръсти на югуларната вена през 20 минути). Това е по-скоро въпрос на отговорност и здравна култура.

Представете си едно здравно развито общество, в което разговорите протичат така:

Добро утро, Елеонора, какво е нивото на кислородно насищане на хемоглобинa ви тази сутрин?

– О, последно беше шест хиляди и петстотин, благодаря. А на вас?

– Ами на мен само три хиляди и петнайсет и затова мисля да посетя личния си лекар.

Сега тук ще се смеете и ще си кажете – хаха, егати префърцунената и натъпкана с кислород до шията Елеонора, чак пък толкова, айде, няма нужда!!, обаче ние пък ще ви кажем, че не само има нужда, но има и какво? – начин, разбира се. Има начин да сте подготвени с информация за нивото на насищане на кръвта с кислород. Ако се чудите защо това ви е важно, в следващите редове ще обясним.

Кислородното насищане на хемоглобина или така популярната сатурация е показател за това дали сме здрави, дали имаме някакво отклонение, или директно сме с опасност за живота (не бързайте да припадате от ужас).

Не е нужно да си лекар, за да разбереш, че учестеният пулс, повишената температура и ниското насищане на кръвта с кислород са кофти неща. Предпочитаме някои от тях по-ниски, а други – по-високи, за да сме сигурни, че сме здрави. 

Специално в случая на кислорода, здравословните му нива в кръвта са между 95% и 99%, но по-интересното е как ще разберем колко точно са те в ТОЗИ МОМЕНТ.

Ами сигурно вече се досещате, че ще да е с някакъв уред

И както името му само говори, оксиметърът е устройството, което показва как се насища кръвта ви с кислород. Пулсоксиметърът, както по-точно се нарича, е уред за моментно следене на състоянието в домашни условия. Той измерва не един, а два ключови показателя – нивата на кислородно насищане на хемоглобинa (SpO2) и сърдечната честота. 

Де факто, това малко, но ценно устройство помага да добиете представа има ли опасност от усложнения при някакво здравословно неразположение. И колко сериозна е тази опасност.

Тъй като темата за корона вируса не само че не отмина за една година, ами се настани трайно в умовете и душите ни, в Майко Мила също се сдобихме с оксиметър MyKi, и няма да си кривим душата – започнахме да си мерим. И пулс, и кислород. Смятаме, че това е проява на здрав разум и лична отговорност. 

За да знаете какви проценти гоните по отношение на кислорода, запомнете: кислородното насищане на хемоглобинa на здравия човек трябва да бъде над 95%. За всичко под това е редно моментално да се обадите на лекаря си или на такси и да отпрашвате към някоя болница.

Няколко неща, които много ни харесват в MyKi Оксиметър:

Малък е. Под малък разбирайте нещо, което пъхате в джоба и тайно си мерите кислорода в тролей петица без никой да разбере.

Малък, но високотехнологичен. Свързва се чрез Bluetooth с телефона ви и ви дава данни в реално време. Което е ценно, ако оксиметърът е у баба ви или у детето ви, които са съответно в Габрово и Тополовград. А вие сте в София или най-добре - в Сицилия (ние бяхме там).

Има съответно безплатно и много лесно за употреба приложение за Android и iOS –MyKi Oxi. Приложението пази база данни с вашите измервания, така че да можете да си ги преглеждате като имате време и да си викате – еее, на 5 август какви хубави нива на кислород съм имал!! 

Шегуваме се, май толкова назад не връща, само 14 дни. Ако пък се случи, че видите все пак нещо притеснително в резултатите от измерванията, винаги можете да споделите статистиката от приложението с личен или лекуващ лекар. Така ще получите мнение и следващи стъпки.  

Точен е. Не че имаме как другояче да сравним данните (с шивашкия метър например не става), така че освен да си купите два и да си сравнявате показанията между тях... но май и един ще ви е достатъчен.

Неинвазивен, лесен за употреба. Тоест, нищо не ви боде, скубе и щипе, за да измери пулс и кислород. Просто защипвате пръста си с него, изчаквате ЕДНА минута и voila – имате си кислород, имате си пулс, имате си всичко.

Как се случва всичко

Важно! С цел пестене на батерия, оксиметърът ще се изключва всеки път, ако не е защипан за нечий пръст. 

Затова процедирайте по следния начи. Включете оксиметъра, натиснете „ЗАПОЧНИ ИЗМЕРВАНЕ“ в приложението и сложете оксиметъра на безименния пръст. Уредът ще започне да мери след около 5 секунди (толкова отнема на приложението да открие мерещия оксиметър наоколо), така че бъдете поне малко търпеливи и после изчакайте още минута за коректни данни. Ще видите следните показатели: процент SpO2, пулс, графика на пулса в реално време, секунди до края на измерването.

За приложението не ви трябва висше техническо образование. Просто сваляте, регистрирате акаунт, имейл, парола, ала-бала, и айде – готови сте. След това телефонът си остава логнат във вашия акаунт (колко е звучен тоя български език!!!), а с цел телефонът да получи информация от оксиметъра, ще трябва да включите Bluetooth-a на смартфона си и да отворите приложението. Но вие сте умни, имате високи нива на кислород в кръвта и ще се сетите сами.

Ами, това е, скъпи ни родители. Това е от нас, вече ни става трудно да пишем. Защипали сме по един оксиметър на пръстите си и мерим ли, мерим. 

Елисавета е много състезателно настроена и държи да ми покаже, че тя има ПОВЕЧЕ кислород от мен. Но това е невъзможно, защото аз не пуша. 

Не знам, ще видим фотофиниша, а дотогава – бъдете разумни, мийте си ръцете, спазвайте дистанция и си вземете по един MyKi оксиметър. Освен всичко друго, сега е на специална цена. Така че мерете, за да се куртулисате и да си знаете добре ли сте, или ОНОВА може би вече ви е навестило.


Аделина Банакиева е собственик на градински център, вряла и кипяла в засаждането и пресаждането на малки и големи растения, и в навечерието на празниците е тук, за да ни каже как да си изберем елха, която да продължи живота си и след Коледа!  

Всяка година по това време започвам да беснея заради така наречените “живи елхи“, които изпълват паркингите на супермаркетите... Колко да са живи?! Дърво с височина 140 см има корен поне 40 на 40 см - не може да е в кокетна 20-сантиметрова саксийка!

Затова искам да дам акъл, като собственик на градински център – не за друго, но ако видят, че не могат да ни лъжат, ще спрат и да убиват дърветата. И така, как да изберете елха, която да остане жива:

-- Елха, гледана в саксия, няма как да е възхитително огромна, разклонена, прекрасна и... ЖИВА.

Ако кофата е малка и пълна с мека и рохкава маса (торф), то това е елха, която няма шанс да оцелее и да бъде засадена. Това е скоро извадена елха с малък корен. Чудният и разклонен външен вид на едно дърво ни насочва към факта, че то НЕ е отгледано в саксия. В саксия с вместимост 20 литра едно ДЪРВО няма как да стане и голямо, и разклонено, просто защото няма с какво да се храни.

-- Саксията трябва да е с логичен размер за корена и пръстта да е слегнала.

В този сезон масово се продават елхи и смърчове с изрязани корени, за да влязат в по-малък обем саксия. Работните съдове, в които купувате дръвчето, са скъпо удоволствие и всеки по-голям размер оскъпява крайния продукт.

За елха с височина около 100-120 см е необходим съд с размери поне 30 на 30 см и тежест поне 15-18 кг. Саксията трябва да е тежка и растението в нея да не мърда при разклащане.

За да е живо едно дърво в саксия през декември, то трябва да е засадено още септември, а най-добре е да е от поне година в нея.

Дървото се нуждае от пръст, а не торф, то не е мушкато.

Колкото по-голяма е елхата, толкова по-трудно ще се захване!

Най-лесно ЖИВИТЕ елхи се разпознават по кофите - ако е чиста, лъскава и пълна с торф - НЕ купувайте. Купувайте не толкова големи и приказни елхи в неугледни кални кофи!

Засаждане и пресаждане

Ако ще вкарвате дървото вкъщи, то трябва да остане там поне до март - април (и да се полива). След това го оставете на балкона за 2-3 дена и после засаждайте. В никакъв случай, ако вече е било в топло помещение, не го изкарвайте на балкона още през януари - вегетацията от топлото ще е започнала и ще го утрепете.

-- Ако ще го засаждате в градина, направете го през април. Изкопайте дупка с по-голям размер от балата, с която ще изкарате дървото от саксията, напълнете с чакъл долната част (около 3-4 см) и сипете вода - нека корените да “изпльокат“ във водата при засаждане, за да сте сигурни, че не оставяте въздух в корена. Отгоре насипете пръст и тъпчете с крака.

-- Ако ще го гледате в кашпа и на терасата, е добре да не е в пластмаса. Сложете изолация от вътрешната страна на кашпата (2 см Фибран върши работа), за да запазите корена от замръзване и прегряване. Всяка пролет е необходимо да вадите дървото, да смените изцяло пръстта (не торф) и да пресадите в 2-3 см по-голям съд.

-- Хранете дървото с тор! В саксията храна няма, а само на вода не е много готино да се живее. Купувайте тор от аграрна аптека, не от хипермаркет - нямат нищо общо като качество. Купувайте елхи от разсадници и градински центрове, не от паркинги!

Масово се внасят гръцки дървета, чиято цена е ниска, но те не могат да се климатизират.

И помнете, че неслучайно се препоръчва да се сади растение, отгледано в подобен на вашия климатичен район. Освен че ще ви глобят за някой клет смърч, отсечен от Балкана, освен че няма шанс да се захване и го убивате, наистина вредите на природата.

Весели празници!


Още от Аделина Банакиева:

Как от скука се сдобих с петима сина

cross