fbpx

Ритуалът прощъпулник е един от най-приятните и емоционални обичаи, свързани с бебетата. Освен това в него могат да участват всички роднини и приятели, което го прави още по-весел. В различните краища на страната е наричан още престъпулка, престъпване или преходница. Според традицията прощъпулникът се прави, след като детето е направило стабилно своите първи стъпки. Обикновено това се случва между 10 и 12 месец.

Според християнските религиозни представи добрите дни в седмицата са понеделник, сряда и неделя. Съответно те са и подходящи дни за извършването на прощъпулника. От наша гледна точка това е малко прекалено, така че не се натоварвайте излишно. Който и ден да изберете, важно е да е достатъчно удобен за всички присъстващи.

Питка за прощъпулник и кой да я замеси

Ритуалът е важен, тъй като отбелязва следващ етап от развитието на детето - неговото прохождане. С прохождането детето става равноправен човек и се движи с останалите. Освен това се изправя пред избор накъде да тръгне, коя посока да поеме и в това е основата на празника.

Основното, което ви трябва са питка и бяла пътека. Пътеката е лесна – най-често се използва чаршаф.

Но питката е по-сложна. Тя трябва да е направена от майстор в занаята и затова най-често се замесва от бабата. Разбира се, майката също може да го направи (но е съмнително, че ще успее в целия хаос). Преди да я изпечете питката, може да накарате детето да стъпи върху нея, за да остави отпечатък от крачето си в тестото. После питката се дава на човек, който ходи бързо и е пъргав.Той прави няколко бързи крачки из дома, имитирайки тичане, стремейки се да не се спъва - това се прави, за да расте детето пъргаво и сръчно.

След това постилате пътеката или чаршафа на земята. В единия край се поставя малка масичка или столче. Там се подреждат различни предмети по избор на родителите. Всеки от тях символизира бъдеща професия.

Предмети за прощъпулник

В миналото най-често са слагали бяла макара за шивач (не черна, защото черният конец се свързва с тъмни ритуали), молив за учител, чукче – за майстор, длето, пособия за готвене, пособия за работа в градината и т.н. Разбира се, всяко семейство само решава какво ще нареди. Още повече професиите постоянно се променят. А и всеки може да вкара различен смисъл в даден предмет. Но не прекалявайте – добре е да има 5-10 неща, а не да претрупвате повърхността (и без това после най-вероятно ще зариете детето с играчки).

Ето какво най-често се нарежда:

  • Ножица, гребен – фризьор
  • Топка –спортист
  • Черпак – готвач
  • Вестник, тефтер – журналист, репортер
  • Играчка – актьор
  • Химикал – писател, журналист
  • Книга - учен, писател
  • Кука, конец – шивач, моделиер
  • Мишка или клавиатура – ИТ специалист
  • Дреха – дизайнер, стилист
  • Кубче – архитект, строител
  • Спринцовка, слушалки, термометър – лекар
  • Отвертка – инженер
  • Диск, китара – музикант
  • Портфейл – банкер, финансист
  • Фотоапарат, снимка – фотограф
  • Бижу – бижутер
  • Глобус – учен

Търкулването на питката

Търкулването на питката символизира пътя на детето. И ако тя се търкаля гладко, така и малчуганът ще има лесен път в живота.

Питката се търкулва от майката и детенцето трябва да тръгне след нея. В идеалния вариант то ще стигне до масичката и ще си избере предмет. Според поверието първият предмет, който детето вземе, определя професията му. Разбира се, това не винаги се случва. А и все пак малчуганът е само на годинка. Много често детето взима едно нещо, после го хвърля, взима второ или започва да мята всички на земята.

После питката се яде с мед и сирене, като първото отчупено парченце се дава на детето. След това се гощават и останалите гости. Много семейства вече празнуват и с торта – това прави празникът още по-весел и вкусен.

За- и против видеото

Прощъпулникът е чудесен спомен за всяка майка, баща, баба и дядо. Ако го снимате на видео някой ден ще стане такъв и за детето. Този вариант обаче означава и повече подготовка и повече нерви. Ще ви трябват подходящи тоалети, гримове, прически и прочие. А не след 10 години да не искате да се видите. Или просто трябва да помолите да бъде снимано само детето.

И все пак, ако няма прощъпулник

Прощъпулникът е приятна за изпълнение стара българска традиция, която обогатя културата ни. Но няма никакъв проблем, ако ритуалът не ви привлича и ви се струва отживелица. С лекота можете да го пропуснете. Или може да го съчетаете с първия рожден ден, вкарвайки го като кратка част от програмата. А и всички сме наясно, че дори и да не направите прощъпулник, със сигурност няма да съсипете бъдещата професия на детето си. То със сигурност ще си избере и без да е „орисано“ с ритуали. И по този повод – тук може да прочетете веселата изповед на една майка, която не е изпълнила нито един ритуал.

Най-хубавото на родителството (освен самите деца, разбира се) е фактът, че все някой някога е минал през това, през което минаваш и ти. Или поне през нещо подобно. На това разчита, дамата споделила ни следващите редове и помолила да остане анонимна. Тя търси съвет за проблем, който може би не е толкова съществен, но натоварва съществено цялото ѝ семейство.

Дъщеричката ѝ може да ходи, но отказва да го прави сама. А вече е стигнала възрастта, в която е редно да го прави. Ако сте имали подобна ситуация около вас, или ви хрумва към кого още може да се обърне това семейство за помощ и съвет, пишете ни.


Много се чудих дали да се обърна към вас за съдействие, но вече не виждам какво друго мога да направя, освен да се допитам до опита на други родители. Надявам все някой да се е сблъсквал с нашия, макар и за мнозина „незначителен“, проблем.

Дъщеря ни е на година и осем месеца и все още не иска да ходи сама. Може и го прави от месеци, при това много уверено – без кривене на крака или стъпване на пръсти. Но в момента, в който усети, че аз или баща ѝ я пускаме, изпада в ужас и се вкопчва още по-силно или сяда на земята.

Може да стои права с часове и да си играе, стига да усеща опора – на масата, дивана или нещо друго. Обикаля по тях, като се държи, но няма желание да се пусне. Направи го един ден през ноември, започна да минава по няколко метра и да идва до нас и още на следващия ден отказа да повтори.

Не е имала тежки или травмиращи падания, които да я уплашат... Но трябва да кажа, че не е и пълзяла като бебе. Нямаше никакво желание и започна рано-рано да обикаля с проходилка. И все пак я махнахме още около годинка. Оттогава е все за ръка, а впоследствие за един пръст – за увереност.

Дотук сме посетили невролог, ортопед, очен лекар. И според тях няма причина за притеснение. Но месеците си минават и нищо не се променя. Вече се чувстваме безсилни и тотално обезкуражени.

Дори няма да акцентирам на жестокото напрежението, което се трупа с всеки въпрос на близките или пък родителите по площадките – „ходи ли вече“, „пусна ли се“, „айде, де, кога ще правим прощъпалник“, или на факта, че деца, наполовина на нейния ръст и години, вече уверено изследват света, а тя е вкопчена в нас.

Всички тези очаквания и въпроси – все едно можем да го направим насила или вместо нея, ни карат да се чувстваме като тоталните провали. Аз все още съм по майчинство и след като това е основното ми занимание вече година и осем месеца, какво друго правя, че едно елементарно нещо да не мога да го науча това дете.

Колкото и да се опитваме да сме спокойни и балансирани в един момент пак се поддаваме на емоциите. Трудно е. Надявам се след години да гледаме с насмешка на това, но сега си е изпитание.


cross