Това е щастливата история на семейството на Уитли Кокси, която никак не започва с радост, когато младата двойка прави опити за дете. Само хора, които са се борили с невъзможността да забременеят, знаят колко тежко и изтощително – и физически, и психически, е цялото занимание. Уитли и Джарод обаче не се отказват, но им се налага да минат през доста перипетии, докато накрая им се случват буквално чудеса. Като това да имат близнаци... с един месец разлика.
Винаги съм била от хората, които планират. Няколко месеца след като със съпруга ми се оженихме, решихме, че е време да започнем опити за дете. След като опитвахме няколко месеца, си дадох сметка, че не мога да планирам всичко.
През ноември 2015 г. вече бяхме опитвали безуспешно около година и затова отидохме на гинеколог. Надявахме се на някакви отговори, но не получихме много. Гинекологът ни насочи към клиника по безплодие.
През следващата седмица вече се подготвях за хистеросалпингография (процедура, в която се преценява състоянието на маточните тръби), а на следващия месец узнахме, че съм бременна. С Джарод бяхме страшно щастливи.
За съжаление, радостта ни скоро премина в сълзи, след като направих спонтанен аборт няколко седмици по-късно. Това беше най-трудното нещо, през което бяхме минавали досега.
Изобщо не можех да разбера защо всички останали жени забременяват и раждат здрави бебета, само аз не можех.
През следващите две години взех безброй хапчета, минах през толкова процедури, вземаха ми кръв толкова пъти и всичко минаваше от посещение при лекар до посещение при лекар. Нищо не проработи. Бях съсипана. Чувствах, че разочаровам Джарод. Знаех колко много иска деца… И аз не можех да го даря с единственото нещо, което искаше повече от всичко.
През лятото на 2017 г. вече мислех за осиновяване. Обсъдих го с Джарод, но той не беше съгласен. Обикновено е много отворен към идеите ми, но този път беше различно. Спрях да говоря за това, но започнах да се моля Господ да промени мнението на Джарод и да ни даде възможност да осиновим, ако Неговата воля е нашето дете да е осиновено.
През ноември почувствах, че трябва да спра лечението за безплодие, но не исках да изпускам нещата от контрол. Малко след това Джарод ми каза, че иска да продължим напред и да се опитаме да осиновим дете. Бях шокирана.
Започнахме целия процес по осиновяване с проучвания, домашни посещения, документи, посещения при лекар и ходене на курсове. Работихме здраво върху профилите си, за да може да получим одобрение. След месеци труд домът ни вече беше готов и отворен за бебе. Беше 1 януари 2018 г.
Когато обявихме, че ще осиновим бебе, имаше един коментар, който изпъкна: „Когато осиновите, ще забременеете. Случва се на всички“. Мразех този коментар. Хората не разбраха ли през какво минахме? Колко време сме се опитвали да имаме дете? Никой не знаеше дали ще се случи нещо такова. Това, че някой се опитваше да омаловажи трудностите, през които минахме, и решенията, които трябваше да вземем, много ме нарани.
През февруари 2018 г. бях насред стимулация за забременяване и просто си знаех, че не съм бременна. Пак започнах да се моля този път с идеята да получа някакъв знак дали трябва да спра с лечението за безплодие. Имах нужда нещо да ми подскаже, че правим правилното нещо.
Бях безкрайно притеснена, че съпругът ми ще ме помисли за слаб характер, задето искам да спра. Чудех се дали няма да реши, че се отказвам от общата ни мечта за деца.
Още не сме свършили, скрол надолу
И тогава една сутрин се събудих и просто вече мислех по различен начин. Бях спокойна за всичко. Казах на мъжа ми, че приключвам със стимулациите и че не искам да ги правя повече.
Какво отговори ли? „Знам. Знам, че от известно време ти е писнало, но исках сама да вземеш това решение. Обичам те, каквото и да става. Ти си най-силният човек, когото познавам, заради всички неща, през които мина заради нас.“ Тогава осъзнах, че Господ си има план за нас, просто трябваше да Му се доверим.
До юни 2018 г. вече бяхме сменили осиновителските компании и къщата ни отново беше готова за бебе. През август ми закъсня. С 3 седмици. Съпругът ми ми каза да си направя тест, но аз се инатях. „Не, не съм бременна. Няма да давам пари за тестове.“ Но в крайна сметка взех един. И бях БРЕМЕННА. Най-големият шок в живота ни!
Решихме да продължим с осиновяването, но ще се насочим към майки, които трябва да родят след мен.
На 24 октомври 2018 г. ни уведомиха, че има майка, която е избрала нас за родители на бебето ѝ. Терминът ѝ беше 3 седмици след моя и живееше на 14 часа път от нас.
Чувате ли ме? Разбирате ли какво казвам? След ГОДИНИ в опити да имаме дете, сега се оказва, че ще имаме ДВЕ! Приятелите ни планираха парти за разкриване на пола на бебето и на купона обявихме на всички, че има майка, която ни е харесала за родители на нейното бебе. Трябваше да видите лицата им. Говоря ви за абсолютен шок за семейството ни и най-близките ни приятели! Както сме си само двамата, изведнъж към нас ще се присъединят две момченца, и то само с месец разлика.
Превъртам набързо до март 2019 г. Бременна съм в 36 седмица и лекарите решават, че трябва да извадят бебето, защото водите ми са спаднали ужасно много. Влизах в болница заради това през цялата бременност и бях готова вече да се срещна със сина ни.
Той се роди на 22 март. След 3 седмици и половина в интензивното отделение за новородени Джеб най-накрая си дойде вкъщи.
Имахме точно една седмица, за да се нагодим към живота с новородено, когато ни се обади адвокатът ни и ни каза, че е раждането на майката, чието дете ще осиновим, ще бъде индуцирано (изкуствено започване на родилния процес). НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН. Какво?!
Мислехме си, че ще имаме поне месец да се нагодим към живота с едно бебе, преди в компанията да влезе още едно новородено. Оказа се, че са ѝ изчислили термина грешно. Той е бил същият като моя и вече преносва със седмица. Главите ни направо избухнаха.
Приготвихме се колкото се може по-бързо и тръгнахме на 14-часово пътуване с каране през нощта, за да може да сме там, когато се роди второто ни момченце. Денят беше 25 април.
Пристигнахме в болницата половин час, след като той се беше появил и успяхме да се видим с рождената му майка. Тя ни подаде бебето и видяхме Портър за първи път. Имаше толкова много сълзи от щастие.
Прекарахме известно време с Портър и биологичните му родители, след това го запознахме с брат му Джеб. После дадохме възможност на родителите на Портър да се сбогуват с него. Изписаха го на следващия ден, а ние останахме още няколко дни, за да се финализира процедурата. След седмица вече беше официално наш.
Можете ли да повярвате, че сега сме родителите на две прекрасни момченца, които са родени само месец и няколко дни едно от друго?
Ще ми се да се върна назад във времето и да посетя Джарод и Уитли от 2015 г. и да им кажа: „Само се дръжте. Знам, че ви е трудно да вдигнете поглед от болка и притеснение. И по-трудно ще стане. Ще има изпитания, разбито сърце, борба с безплодието, която ще ви съсипе, и един милион „не“-та. Ще ви се иска да се откажете. Ще сте огорчени и отчаяни и няма да разбирате защо точно на вас се случва. Но Господ си има план за вас“.
Като се обърна назад, с ръка на сърцето мога да кажа, че съм благодарна за трудностите. За обърканите планове, за съкрушените сърца, за разочарованията, защото те ни доведоха точно там, където трябва да бъдем.
Историята на Уитли Кокси е разказана от нея за cafemom.com.
Знаем, че нямате търпение да обявим първия подарък, който ще дадем по случай рождения ни ден, нали? Ето нещо и за него - подаръкът идва от клиника Derma-Act, а какъв е ще разберете от видеото! Сигурно вече има припаднали от вълнение, но бързо се съвземайте, защото има малко работа за вършене преди подаръка - трябва да харесате страницата на Derma-Act, страницата на Майко Мила (ако вече не сте) и да ни напишете супер яко пожелание за рождения ден под това видео! А ние ще изберем един от вас и ще го пратим при професионалистите от Derma-Act! А сега давайте и бъдете нахални!
Красотата е в детайла. В красивата кожа, хубавата прическа, страхотните обувки, които си си купила за специален повод. А самата грижа за красотата е удоволствие за повечето жени, които изнамират стотици ритуали, за да се чувстват по-добре – вани с масла, кремове за хидратация, гримове. Привлекателният външен вид е нещо, желано от почти всяка жена и за радост е вече все по-достъпно.
Допреди няколко години процедурите за лице и тяло бяха само за избрани, защото беше трудно да си ги позволиш, а и от тях се възползваха предимно звезди, водещи и певици. Това, някак, дори им предопредели лошо име.
А всъщност всяка жена има право да изглежда така, както иска. Да избира собствения си външен вид и да се харесва от горе до долу. По-закръглени форми, по-цветни дрехи, по-къси поли или винаги ниски обувки – свободата да изглеждаш както искаш, най-сетне дойде на мода.
Но каквито и да са обувките и полите ни, дрехата, която остава винаги на нас, е кожата. А тя е единственото, което не можем да върнем в магазина и да си купим нова, затова и изисква толкова много грижа.
Няма съмнение, че всяка жена, която истински я е грижа за външния ѝ вид, трябва да системно да работи за това с грижата отвътре. Пушенето е враг, водата е приятел, както и здравословното хранене и най-вече много, много спорт, защото спортът предопределя както външната красота, така и вътрешното благоразположение. А всичко това вече може да се комбинира с изключително ефикасни грижи за кожата и тялото, които да помагат на жените да са още по-бляскави, фантастични и красиви, без да са певици, звезди или манекенки.
За радост грижата за кожата става все по-достъпна и може да достигне всяка жена. Дори пластичната хирургия вече не е табу, защото много хора осъзнаха, че тя не служи само да издува усти и да „монтира“ огромни бюстове. В последно време жените успяха да научат, че ако си родила няколко деца и въпреки усилията, не си успяла да оправиш кожата на корема, има вариант пластичната хирургия да ти помогне, да премахне стриите, които имаш.
Козметичните процедури и внимателните професионални интервенции са помогнали на много жени да отстранят дефекти, които са ги тормозили цял живот.
Отвъд пластичната хирургия има стотици фантастични процедури, които жените с удоволствие ползват.
Затова днес ще ви представим Derma-Act, макар те надали да имат нужда от представяне. Услугите, които клиниката предоставя, са широко известни и харесвани от хиляди жени. Самата клиника е с почти изцяло женски екип и предлага всякакви услуги в помощ на жените. Основна цел на клиниката е всяка жена, независимо от възраст и социален статус, да се почувства на място и обгрижена спрямо нейните нужди, както и професионално и обективно консултирана.
Защото жените все още в голяма степен не знаят колко много възможности предоставя съвременната медицина и козметичните процедури. Портфолиото на клиниката съдържа стотици начини, които могат да ви помогнат да се чувствате и да изглеждате по-добре.
Само дерматологичните процедури са десетки и, разбира се, възможно най-съвременни като анти-ейдж терапии, колагенови терапии, мезотерапия, криолиполиза, лимфен дренаж… Можем да изброяваме цял ден, а дори не сме се прехвърлили в секция козметични процедури или лазерна терапия.
Клиниката помага и на жени с косопад, предлага пластични процедури за по-смелите и разполага с най-новите апарати, измислени от човечеството, които стягат кожата, подмладяват я, влияят на клетките и освежават организма зоново или цялостно.
Derm-Аct отварят и втора клиника Derm-Аct Infinity, която е оборудвана с едни от най-добрите и модерни лазери и технологии, сред които TempSure® Envi – безоперативна апаратна процедура, която използва радиочестотна енергия за стягане на отпуснатата кожа по лицето и тялото. TempSure® е лидер в процедурите с радиочестотна енергия за области като корем, ръце и бедра, както и в борбата с целулита.
В Derma-Act Infinity можете да се възползвате и от Morpheus8 – противостарееща терапия за частично третиране на кожата, насочено към по-дълбоките ѝ слоеве. Фракционираната радиочестотна енергия е научно доказан метод за намаляване на бръчките и възстановяване на колагена.
Към нея можете да прибавите и Dermalinfusion – процедура за подмладяване на кожата с одобрена от FDA технология.
Сред новите услуги в клиниката са също трансплантация на коса и пластична хирургия.
Всяка жена заслужава да се погрижи за себе си, особено ако е положила достатъчно усилия, работила е и се е раздала на семейството. Всяка жена трябва да може да иде при куп специалисти на прелестно, спокойно място и те да ѝ покажат колко по-красива може да бъде. Да бъде консултирана професионално, при най-високи естетични, хигиенни и здравни изисквания и с индивидуално отношение към самата нея и нуждите ѝ. Особено ако това означава да си полежи час-два-три под някоя вълшебна лампа и да си подремва.
В Майко Мила! често говорим по темата за проблемното зачеване и, слава Богу, често отбелязваме и не един и два хепиенда. Инвитро процедурите в България. Игра на надежда и мълчание, Не искам повече въпроси! и Една щастлива инвитро история са само част от текстовете по темата.
И тъй като всеки разказ от първо лице е ценен и дава кураж на всички, на които им предстоят още битки и още очакване, днес ни гостува Александра Ценова, която ни зарежда с една приказна история за няколко инвитро процедури и... пълна къща с бъдещи баскетболисти!
*******************
В днешно време все повече двойки са запознати с инвитро процедурите. Клиниките по стерилитет са пълни с мъже и жени, които желаят да станат родители – на пръв поглед съвсем обикновено нещо, напълно естествено за еволюцията на човечеството.
И все пак, много от тези двойки не говорят за проблемите си, не ги споделят дори с близки и приятели. Защото не желаят неадекватни коментари и въпроси, не искат да обясняват отново и отново случващото се, връщайки се към болката и изживявайки я за пореден път. И, необяснимо защо - срам ги е.
Истината е, че обществото ни, макар и привидно доста информирано, не е много наясно с проблема. Няма да забравя баба ми, след като ѝ казах, че ще се подлагам на такава процедура, с осезаемо притеснение ме попита: „А кой ще бъде бащата?“.
Историята на всеки е различна, винаги придружена с много емоции, болка, надежда, разочарование и в най-добрия случай – щастие. Сега, през призмата на времето, мога да разкажа своята история без притеснение и дори с доза хумор.
Всичко започна преди 10 години, когато се омъжих, млада и зелена, на 22 години. Ах, колко наивна бях, че да имаш бебе може да е толкова лесно. След година опити без резултат, със съпруга ми решихме да потърсим медицинска помощ и да проверим дали всичко е наред.
Е, минах през доста разочароващи лекари. Един от тях, без всякакви задълбочени прегледи и изследвания, каза: „Ще стигнеш до инвитро и нещата ще се оправят“ (въпреки че се оказа добър пророк, в онзи момент нямаше никакви медицински аргументи в полза на твърдението си).
Последва лекар-експериментатор, който ми даде малко хапченца (част от стандартната стимулация), ей така, да пробваме какво ще стане. Друг ме прати на ядрено-магнитен резонанс, да ме пооблъчат малко без кой знае какво причина. Добре, че проявих неподчинение и не отидох.
Мина се още една година и тъй като съм човек на действието, реших да звънна в инвитро клиника, препоръчана ми от чичко Гугъл. Там ми предложиха час за след още една година. Звъннах на друга клиника. Приятна дама ме попита при кой лекар искам да си запиша час. Че откъде да знам, не бях се допитала до БГ мама и други форуми - просто казах да ми запишат най-скорошния час при който и да е свободен лекар.
Тук вече действие имаше – започнаха различни прегледи и изследвания. Така и обаче не бе открит конкретен сериозен отговор на въпроса защо не идва желаното бебе.
Предложиха ни да пробваме с инсеминация. Първа, втора, трета, четвърта… без резултат. Следваща стъпка беше инвитро. Кандидатствахме по така известния ФАР. Докато чакахме одобрение – към година – решихме да пробваме със собствени средства. Първо инвитро, второ инвитро… без резултат.
За една година преминах през три инсеминации и две ин витро процедури, защото имах цел, и защото съм човек на действието, който не се предава преди да постигне целта си.
Последва трето инвитро, по Фонда, финансирано от държавата. Така хубаво наблъскана с хормончета, добре стимулирана… и се получи! Забременях и родих дъщеричката си. Пълно щастие.
Бях решила, че не мога да се подлагам повече на толкова мъки и няма да пробваме за второ дете по този начин. Но уви, човешкият мазохизъм и женската издръжливост са велико нещо. Щом имаш желание, намираш и начин, събираш и сили.
Следващата стъпка беше да пробваме и инвитро със замразени ембриони. Все пак ни останаха потенциални близначета на дъщеря ми, но с година-две по-малки от нея, пък и както сме подкарали, да пробваме всички предлагани услуги на клиниката. Е, не се получи. Опряхме пак до великия Фонд.
Изчакахме си кротко година, минахме си по вече познатия път и хоп… забременях отново. Роди се синът ми. Щастието отново беше пълно.
Мина се още година и започна да се върти хубавата мисъл в главата ни: защо пък да не пробваме да имаме и трето дете. Някой сега би казал: „Е, ама вие вече сте нагли! Или не много с всичкия си!“ Е, защо? Просто обичаме децата си и имаме силата и желанието да дадем любов на още едно същество.
Имаше известни колебания, признавам си. Но след като дъщеря ми ми каза (без аз да съм споменавала за пъкления ни план): „Мамо, искам да сме три, да ни е по-весело" и предвид желанието на мъжа ми да имаме баскетболен отбор (играчите там са пет), планът беше ясен. Документите във Фонда - подадени.
Ноо… месец по-късно съдбата реши да се намеси и да си поиграе малко с нас.
Един ден, улисана от празненствата по Коледните празници, се сетих, че не съм имала цикъл от малко по-дълго от обичайното време. Цял ден ме преследваше натрапчива мисъл, която не ми даваше мира, придружена с едно познато за мен гадене. Реших да си направя тест за бременност.
Звучи невероятно, но беше положителен. След близо 10 години нережисирани опити. Не мога да ви опиша изненадата, вълнението, радостта – моята, на съпруга ми, на всички около нас, които знаеха историята ни.
Реакцията на гинеколога ми беше: „И какво се оказа, проблемът май бил в главата ти!“. Не мога да се възпра и да споделя, че 10 дни преди да разберем новината почина дядо ми, чието име нося, с когото имахме специална връзка и когото много обичах. Дълбоко вярвам, че той ми изпрати този невероятен подарък.
Съдбата този път реши да ни изненада, да ни покаже, че нещата могат да се случат и по обичайния ред и да надхитри медицината. Сега се моля всичко да е наред и скоро да се радвам на още едно малко съкровище вкъщи.
Отправям апел към всички борещи се: колкото и невероятно, понякога дори небивало да звучи, колкото и трудно изпълнимо да е, не губете надежда, борете се за мечтата си да имате дете и вярвайте, че все пак има нещо като съдба, която е предопределена за вас. Че всичко, което ви се случва, е с някаква цел и така е трябвало да стане.
Казват, че Господ изпраща изпитания на силните хора, които обича. А децата, там някъде, още неродени, сами избират родителите си. Просто бъдете търпеливи и не се отказвайте! Кураж!
