fbpx

Има една много готина рубрика в scarymommy.com – „Попитай MWLTF“ („Попитай майката, която обича да прави секс“). Всичко е много анонимно, заради което и искрено. В нея разни хора питат, а колумнистката Пенелопе – писателка и обучаващ се специалист по психично здраве, разнищва наболели въпроси за майчинството, секса, романтиката, интимността и приятелството.

А темата, която ни направи впечатление и решихме да споделим с вас, е как се променят отношенията в семейството покрай появата на децата и последвалата промяна във финансовата независимост на единия от партньорите.


Писмото

Когато се запознахме със съпруга ми, бяхме повече или по-малко равностойни по отношение на приходите ни. Аз работех като консултант на свободна практика. Той работеше в областта на технологиите и имаше работа от 9 до 5, като всеки от нас получаваше приблизително еднаква месечна заплата.

Когато се оженихме и създадохме семейство, обединяването на по-голямата част от доходите ни изглеждаше логично.

Продължих да работя и след раждането на първото ни дете, но година след появата на второто светът беше обхванат от глобална пандемия и грижата за децата, която винаги е била предизвикателство, стана невъзможна.

Тъй като на неговата работа разчитахме за здравните ни осигуровки и придобивки, беше логично да спра да работя, докато нещата се нормализират. Което означаваше, че за повече от две години той стана единственият работещ в домакинството.

Вече и двете ми деца са на училище, а аз започнах да възстановявам кариерата, която изоставих.

Напредъкът е бавен. Знам, че ще стигна дотам, но ще отнеме време.

Като цяло съпругът ми е съпричастен и ме подкрепя. Той оценява професионалната жертва, която направих за семейството ни, и ми го казва.

Също така казва, че няма нищо против да се придържам към работа на половин работен ден, при положение че основно аз се грижа за децата. Казва и че няма против да работя, колкото искам, и че можем да коригираме разходите си в съответствие с това.

Сами разбирате, че е страхотен човек. Което прави това, което ще ви кажа, още по-странно.

По някаква причина по времето, когато спрях да работя и той стана основният „издържащ семейството“, установих, че вече не искам да правя секс с него.

Сексуалният ни живот винаги е бил динамичен и задоволителен, дори по време на бременността и след раждането на първото ни дете.

Единственото, което се промени, беше професионалният ми живот.

Една приятелка предположи, че може би съм депресирана и депресията причинява спад в либидото. Но не мисля, че това е причината.

Струваше ми се, че нещо специфично свързано с връзката ни. Макар че все още не разбирам каква е причината.

Възможно ли е да се чувствам инфантилизирана от тази нова икономическа зависимост от съпруга ми, или дори да му се сърдя за това? Може би. Предполагам, че въпросът, който ме интересува най-много, е защо усещам, че професионалният ми живот и либидото ми са голямо, объркващо тресавище, в което затъвам? Адски съм объркана.

Отговорът

Скъпа „Адскиобъркана“,

Латинският термин „либидо“ буквално означава сексуално желание или похот и думата обикновено се използва така, както Вие самата го използвате – за да опишете общия интерес на човека към сексуална активност.

Но ето какво: когато Зигмунд Фройд превръща тази дума в крайъгълен камък на психоаналитичната теория, той я разширява, за да я отнесе към цялата инстинктивна психическа енергия, прилагана в съзнателна дейност.

С други думи, либидото започва да се разглежда като инстинкт за живот, който включва секса, но и всички други импулси, на които разчитаме, за да останем живи.

Мислете за него като за енергията, която ни кара да търсим секс. Да, но също така и за нещото, което ни помага да станем от леглото сутрин, да продължим по пътя на кариерата, да напишем роман, да се заемем с ново хоби или да преследваме друга страст или занимание в света.

Колкото и удовлетворяващи и ползотворни да са отглеждането на деца и домакинството, те са истински убийци на либидото – и в двата смисъла на думата.

Говоря от опит. След като децата ми се родиха, реших да си взема няколко години почивка, за да се съсредоточа върху грижите за тях. Това имаше финансов смисъл за мен и за тогавашния ми съпруг и не съжалявам изобщо. Няколкото години обаче се превърнаха не просто в няколко, а в цели шест.

В края на този период любовният ми живот беше толкова вълнуващ, колкото бинго вечер в пенсионерския клуб. След това една съвкупност от случайни обстоятелства се вплетоха, за да съживят затъващата ми кариера.

Трябваше да си купя нови дрехи и да си оформя веждите. Трябваше да пътувам, да се срещам с нови хора и да си спомням как да говоря за неща, различни от упътване как се ходи до тоалетна.

Нищо от това не беше свързано точно със секса, но каквото ще да е, бях шокирана, че съм по-възбудена, отколкото бях от десетилетие. Очевидно е, че не такъв е опитът на всяка работеща жена, но това беше моят опит. И подозирам, че обратното може да е в сила за Вас.

Тъй като Вие и съпругът Ви сте започнали връзката си със сходни нива на ангажираност към професионалния и личния живот, логично е внезапната промяна в тази динамика да дестабилизира потока на сексуална енергия във връзката Ви.

И знаете ли какво, може би това е нормално.

Въпреки това, което ни казва попкултурата, не е необходимо всички да правим секс през цялото време, за да бъдем здрави, щастливи и добре приспособени.

Либидото естествено е на приливи и отливи. Но ако приливът започне да се превръща в застой, тогава може би е време да помислите за пренасочване на част от психическата си енергия от семейния уют към света, за да видите как това ще промени нещата.

Фактът, че намирате съпруга си за съпричастен и подкрепящ, подсказва, че това, което изпитвате, може би не е белег за проблем във връзката ви, а нещо като либиден житейски преход. Преходите могат да бъдат трудни и страшни. Но те могат да донесат и възможности за по-дълбока интимност и израстване.

Източник: scarymommy.com

Били сме на работа. После сме родили дете. После сме били по майчинство. И накрая искаме да се върнем пак на работа. Но се чудим дали да не пробваме като самоосигуряващо се лице, или пък да регистрираме фирма. За всички тези периоди нашите приятели от счетоводно къща Fourmate са ни съветвали. А ето какво казват и за регистрирането на фирма.


Все по-често в нашата практика срещаме въпроси от рода на „Кое е по-изгодно – дали да направим фирма, или да се регистрираме като свободна професия?“, „Какви са предимствата на едното и на другото?“ и пр.

В редовете по-долу сме се опитали да отговорим на всички по-важни въпроси. Постарахме се да го направим без специфични термини и някои от детайлите са опростени. Не са описани и частните случаи.

Кое е по-изгодно?

По-изгодно е да си регистрирате фирма, тъй като в счетоводството на фирмата можете да си приспадате различни по видове разходи, свързани с дейността, като се дължи само 10% данък върху печалбата. 

Ако се регистрирате като свободна професия, т.е. ако се регистрирате като самоосигуряващо се лице, тогава трябва да плащате осигуровки и данък върху 75% от всичките си доходи, тъй като ви се признават само 25% за нормативно-признати разходи. 

Именно в това отношение фирменото счетоводство е много по-гъвкаво. Там можете сами да дефинирате сумата, върху която бихте желали да се осигурявате (разбира се, съобразявайки се със съответния минимален и максимален осигурителен доход). 

Освен това за вашите клиенти е много по-лесно административно да ви плащат за услугите на база фактура. Още по-важното е, че така можете да развивате бизнеса си и да наемате хора, които да работят за вас в случай на нужда.

Разполагайки с фирма, бихте могли да кандидатствате за ралични видове финансирания от европейски фондове или от местни структури. Също така сте лесно идентифицируеми за ваши клиенти и доставчици, които могат да ви откриват във фирмените регистри.

Ако е фирма, каква да е тя – ЕТ, ООД, ЕООД или АД?

Най-често дружествата, които се откриват, са ЕООД (еднолично дружество с ограничена Ооговорност) и ООД (дружество с ограничена отговорност). Единствената разлика между двете е в броя на съдружниците в самото юридическо лице. 

Ако е един, тогава дружествената форма е ЕООД, ако са двама или повече, е ООД. Предимството при тях е, че отговорността, която се носи, е в рамките на капитала, с който е открито дружеството, като той може да бъде и минимална сума от два лева. 

Докато при ЕТ (едноличен търговец) отговорността, която се носи, е неограничена и обхваща и личното имущество на човека, тъй като няма капитал. Освен това дължимият данък е 15%, а не 10%, както за всички останали. 

АД (акционерно дружество) се регистрира, когато имате намерение да развивате по-мащабна дейност. При тях вече капиталът трябва да е минимум 50 000 лв., като поне 12 500 лв. от тях да са реално внесени. 

Едно от предимствата тук е, че акциите могат да се прехвърлят по-лесно, отколкото дяловете в ООД. Трябва да се има предвид, че акционерното дружество подлежи на одит от независим сертифициран одитор. Това е един допълнителен разход за дружеството, но пък е и независима гаранция за акционерите, че финансовият отчет е верен. Обикновено акционерите не участват интензивно в дейността и управлението на дружеството, затова е необходима такава допълнителна защита.  

В последната година и половина на всички ни се случва да правим неща онлайн с по едно, две, три или колкото имаме деца на гърба си. Работим, учим, пазаруваме, плащаме сметки - каквото трябва. Истината е, че за повечето родители това жонглиране между професионален и личен живот е нещо напълно естествено с пандемия или без пандемия.

За едно интервю за работа в 5 нива, хванали я във всевъзможни ситуации, ни разказва Ива Нинова. Забавлявахме се много с нейния разказ, разпознахме се даже в някои случки и ѝ стискаме палци сериозният подбор и множеството етапи да са си заслужавали и накрая да ѝ предложат исканата от нея позиция.


Блаженството на майчинството е към своя край. Сатурн и Марс се сляха в едно, Луната влезе в Скорпион, Вселената замря за миг, защото детето го приеха в ясла. Ха! Вие изобщо представяте ли си!

Приеха го, а аз, бодра, наспала се и с вяра в светлите бъднини (как не), започнах да си търся нова работа. Дори съм намерила чудесен работодател, който има позиция като за мен. Обаче!

Заминаваме на почивка на планина, за да дишат децата чист въздух на воля, и конкретното, прието в ясла дете, се разболява. Хоспитализират ни в близкия голям град, да не кажа - столичен, на комуникативно място на 450 километра от дома ни.

Първо ниво

Насред тревога, абокати и вливащ се антибиотик, телефонът ми звъни - непознат номер. Работодателят (да го наричаме “Р”) е. Удобно ли било да говоря. Ми, не, изобщо не е, аз, реално, даже не съм сигурна коя вселена обитавам в момента, но впрягам цялата си енергия, за да не звуча истерично и неадекватно.

Ще извъртя нещата, казвам си - ето, аз съм в напрегната среда, динамична дори, но ВЪПРЕКИ ТОВА съм способна да кажа 4 изречения като грамотен човек и даже финтирам всички звуци наоколо. “Р” твърди, че му било много приятно и предлага да организираме истинско интервю. Слава Богу - дистанционно, защото, нали си спомняте, хоспитализирани сме в друг град. Су-пер! Минах първо ниво.

Второ ниво

За второ ниво оставаме в София, защото решаваме, че е добре детето да има ден-два въздух и да сме сигурни, че нещата са напълно под контрол. Приютени сме и най-симпатичната 12-годишна девойка ми предоставя стаята си, за да имам тихо място за интервюто.

Представете си стая на умно и добро дете на 12 с обсесия по Хари Потър. Книги, магически предмети, лични рисунки (доста добри, между другото) и розови, блестящи ресни вместо завеси, а на фона на всичко това - аз, обясняваща със спокоен глас какъв супер як професионалист съм. Добре, че човекът насреща се оказва свеж и ме успокоява с “А, спокойно, с този Covid какви неща съм видял, с Хари Потър не можете да ме впечатлите”. Минавам на трето ниво.

Трето ниво

То е скучно - вече сме у дома, всички са здрави, мъжът ми гледа децата, аз имам стая - цяла стая, за да си действам. Вярно, трето ниво всъщност е тест с продължителност от 3 часа, в които аз наистина трябва да се съсредоточа, докато урагани беснеят в другата стая и се блъскат във вратата с писъци “Мамо, МАМО, къде си, мамо, няма ли да дойдеш, МАМО”. Но това няма какво да ви го обяснявам - всички сме предприемали авантюри като например да си измием зъбите, докато децата не са заспали, знаете как е.

Четвърто ниво

Четвърто ниво представлява разговор с две дами, упражняващи моята професия. Сериозно ще бъде, демек. Но можете ли да познаете кой има час за зъболекар точно, ама непосредствено, преди интервюто? Точно така.

Ставам от зъболекарския стол, закарвам се до вкъщи, сядам пред таблета. Половината ми лице, разбира се, липсва. Не си усещам езика, устните, даже ухото ми е някак странно изтръпнало. Няма проблеми, може пък да помогне за британски акцент.

Те ме питат важни неща, аз отговарям и се опитвам да игнорирам онази част от мозъка ми, която упорито шепне в изтръпналото ухо: “Сега, ако се усмихнеш, ще приличаш ли на Жокера, Ива?” и “Не се произнася “шъшпишъш” (suspicious), Ива!!”. Oh, well, или, както се казва във Варна, коту й - такоз.

Пето ниво

Пето (и последно) ниво се случва в петък, 13-ти. “Малко фаталничко, ма нищо”. Аз решавам, с категоричността на млада майка, която твърди, че *нейното* дете *никога* няма да прави *така*, че това няма да ме събори. Аз съм камък, аз съм скала, аз съм подпорна стена на Алепу.

И понеже съм рационален човек, който грам не се вълнува от фаталности, си уговарям среща няколко часа преди интервюто. Какво толкова може да стане? Само няколко неща:

  • 1. да се наложи да отида с детето, за което вече ви разказах - на календарна възраст малко над година и половина;
  • 2. да се забавя толкова, че да трябва да преминавам през пешеходната, а и част от категорично непешеходната зона на града в галоп с елементи троен аксел;
  • 3. да правя вуду-ритуал в движение с едничката молба да не ми сложат скоба на колата, защото съвсем наистина съм просрочила третия час на Синята зона…

Такива неща. Стигам обаче, скоба няма, имам 50 минути до интервюто. "Ха-Ха", смея се в лицето на риска. Който в миг ми се изсмива обратно, защото, разбира се, е петък следобед и градът тъне в протяжен мързел и задръстване.

Паркирам пред дома си 10 минути преди часа на интервюто. Влитам, предавам детето на баща му, обличам първата не-тениска, която виждат очите ми и включвам таблета. Не мога да дишам, червена съм като… абе много съм червена, НО СЪМ ТАМ. Отделям секунда да благодаря, че всичко се случва онлайн, защото, да си го кажем - по скалата от Одри Хепбърн до дюнерджия, в този миг аз стоя категорично в грешната половина, подвиквайки “С повече люто!”.

Интервюто

Интервюто върви, въпроси свистят, аз все пак съм ведра и убедителна. И тогава, от нищото, разговорът се обръща към небрежни теми и аз чувам “А Вие някога попадала ли сте в по-особена ситуация в процеса на подбор? Нещо, как да кажа, нетипично, извън стандартното?”

Същността ми си поема въздух, за да изплюе някое саркастично коментарче, защото, все пак - това съм аз и иначе ще се пръсна. За радост, с годините съм възпитала и по-улегнала версия на себе си, която отговаря с лека усмивка: “Имало е, разбира се, различни нива на професионализъм и навлизане в личното пространство, но нищо извън познатите модели”. Ама нищичко. Стандартна история

Стихотворението на Радост Йорданова-Русева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


На майка ми

Бих дала всичко, без сина ми
за миг отново да я зърна
и с обич пак да я прегърна!
Трудолюбива, сериозна
и безкрайно отговорна беше тя.
Бе пълна със енергия и сила!
Отскачаха несгодите от нея,
те сякаш блъскаха се в стена!
Бедите дават се на силните.
Посрещаше ги с гордо вдигната глава!
Учителка,която учениците и
още помнят и обичат!
И имаше защо те и след толкова години,
в любов да ѝ се вричат!
Тя сядаше следобед с благоговение
и с любов редеше своите уроци с търпение!
Към мен и към сестра ми отнасяше се
с много обич, но и много строго.
На прицел бяха наще недостатъци!
Не бяхме пощадени никак
и често от любовта ѝ дадена за учениците
за нас оставаха тъй жалките остатъци!
Не ѝ се сърдя,
а безкрайно аз я уважавам!
Защото ме научи
никога да не се предавам!
Познавайки ме по-добре
отколкото и аз самата,
измъкна ме от тъмнината,
когато чудех се каква професия да избера.
Тя ми посочи пътя и бори се сърцато и докрай,
докато аз постигна си целта!
Това го може само някой,
който много те обича!
И тихичко той радва ти се отстрани
и всеки път той името ти с любов изрича!
С годините ний имахме конфликти много,
защото аз разбирах живота не като нея
и не толкова строго!
Прости ми, мила майко,
ако обидила съм те аз някога с нещо!
Откак те няма, аз ден и нощ се моля
за това горещо!


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Постигането на равнопоставеност на работното място често изглежда като трудна битка, особено щом човек стане родител. Години наред проучвания, провеждани в САЩ, показват, че работещите майки са едва ли не финансово "наказвани" и смятани за по-малко компетентни и не достатъчно отдадени на работата, пише Parents.

От друга страна изследванията сочат, че когато мъжете станат бащи, може и да започнат да изкарват повече пари и да бъдат приемани по-добре в работата си. Едно проучване от 2014 г., базирано на данни от национално продължително изследване на младежта, проведено от 1979 до 2006 г., показва, че заплатите на жените намаляват средно с по около 4% за всяко дете, което имат, докато при мъжете се увеличават с 6% за всяко от децата им, стига да живеят с тях.

Схващането, че заплащането при мъжете се влияе позитивно, само когато живеят с децата си, става предпоставка за следващи проучвания. Юргита Абромайвисают, кандидат-доктор по социология от Университета в Аризона, наскоро е провела експериментално изследване, което проследява как са приемани на работното място самотните родители в сравнение с майките и бащите в брак и с хората, които нямат деца и не са във връзка.

Абромайвисают помолила 160 колежани да оценят молбите за работа на фиктивни кандидати със сходен опит. За кандидатите се знае, че се борят за висша мениджърска позиция в компания за комуникации. Освен това на участниците в проучването е дадена и информация за пола, семейния статут и наличието на деца у кандидатсващите, а оценката се прави след поредица от въпроси. ("Родителите, отглеждащи децата си самостоятелно, са представени като дейни, амбициозни и квалифицирани", отбелязва изследователката.) Изводът е, че самотните родители не усещат наказанието на майчинството и поощрението при бащинство, както се случва при женените мъже и жени.

"Този вид "наказание" не важи за майките, които отглеждат децата си сами, в степента, в която се прилага при омъжените майки. Когато се знае, че една жена отглежда децата си сама, към това, че е основният човек, грижещ се за тях, се добавя и фактът, че тя е и човекът, който изкарва дохода в семейството и няма на кого да разчита за това", обяснява кандидат-докторът по социология.

В сравнение с жените, които не са във връзка и нямат деца, самотните майки не са смятани за по-малко компетентни и посветени на работата. И вероятността да бъдат наети или повишени в сравнение с конкурентките си без деца не е малка. Но изглежда не получават допълнителен бонус, както и самотните бащи.

"Самотните бащи, освен че изкарват хляба в семейството, са и хората, които се грижат за децата. Явно това предполага съждението, че те са повече посветени на семейството, отколкото женените мъже, което елиминира шанса за бащинското "поощрение", отбелязва Юргита.

Тези открития със сигурност трябва да бъдат задълбочени, а с тях да се задълбочи и разговорът за социалните стереотипи към работещите родители.

Една от основните причини много жени да се връщат при насилниците или да остават при тях е зависимостта – финансова, социална и емоционална. И докато за последната трябва повече време и лична работа с всяка жена, то първите две зависимости могат да бъдат преборени лесно и бързо, ако жената има квалификация и работа.

Точно с тази задача се е заел Български фонд за жените (БФЖ) в кампанията си ШАНС ЗА НЕВИДИМИТЕ СУПЕР МАЙКИ – онези майки, които напускат партньора-насилник, често заедно с децата си, и остават сами – често без пари, работа и перспектива.

В България има 360 000 самотни майки. 72% от тях са на прага на бедността, а близо 80% са принудени да се грижат за децата си съвсем сами. Често те нямат професия и затова никой не ги наема или пък работят за мизерна заплата, което обрича на бедност и тях, и децата им.

Такава е историята на Вяра*. След години физически и психически тормоз, тя успява да избяга от Христо заедно с двете си дъщери – на 2 и на 5 години. Намира подслон в един от малкото кризисни центрове за жени – жертви на домашно насилие. Когато пристига, е на ръба на самоубийството, защото не вижда изход – съвсем сама с две малки деца, няма роднини, доходи и жилище, завършила е само средно образование. Отдавна мечтае да работи като козметик, но няма пари за обучение.

Вяра получава подкрепа по програмата "Шанс за невидимите супер майки" на БФЖ. Благодарение на финансовата помощ, тя завършва курс по козметика и днес има работа. Младата жена и дъщерите ѝ живеят в общинско жилище в Пловдив, тя има увереност и спокойствие за ново начало.

В БФЖ са убедени, че жените, които отглеждат децата си сами, нямат нужда от съжаление, социални помощи и подаяния, а от образование и професионална квалификация. Само по този начин те могат да си намерят гъвкава и по-високоплатена работа, да бъдат икономически независими и да отглеждат децата си достойно.

Общо шест супер майки успешно са преминали обучения по графичен дизайн, ресторантьорство, козметика, маникюр и работа с текстообработващи програми в рамките на програмата на БФЖ. Фондацията е осигурила кариерна консултация и им е помогнала да си намерят работа.

За да подкрепи повече супер майки, програмата на БФЖ набира средства чрез първото издание на националната дарителска кампания БЪЛГАРИЯ ДАРЯВА, което се провежда от 22 до 31 март т.г.

Програмата използва парите главно за стипендии за професионално обучение. Цената на курсовете е между 290 и 850 лв. в зависимост от избраната професия и степен на квалификация. Поемат се също допълнителни разходи, например за материали за самото обучение, за изваждане на медицинско свидетелство, транспорт, почасова грижа за децата по време на занятията, за психологическа и мотивационна подкрепа, която е особено необходима за жените, преживели насилие.

В програмата се включват жени, предварително подбрани от партньорите на БФЖ в София, Пловдив и Перник. Със събраните допълнителни средства Български фонд за жените планира да разшири обхвата на програмата към други населени места в страната.

Повече за каузата на Български фонд за жените в сайта на БЪЛГАРИЯ ДАРЯВА

*Името на героинята е променено, но историята е истинска.


Още по темата:

Възможен ли е балансът между майчинството и кариерата? Мирела Лазарова и Ангелина Ангелова, две работещи жени, се събраха, за да споделят част от своя опит и да отговорят на този въпрос.

Мирела е собственик и изпълнителен директор на агенция „Нанни“, която се занимава с професионален подбор и обучение на детегледачки и предлагане на кадри в сферата. Нейният бизнес партньор - Ангелина - е журналист, автор в списание L’europeo и директор PR и комуникации на най-големия туристически холдинг Victoria Group.

На сцената на Bulgaria Mall двете дами разказаха повече за професията на детегледачката, личния си опит в отглеждането на своите деца и как правилният подбор на персонал може да бъде решаващ за сигурността и развитието на всяко дете.

Ангелина пое ролята на водещ и зададе на Мирела най-ключовите въпроси за майчинството, историята на развитието на агенция „Нанни“ и личния ѝ опит с бавачките. Ангелова разказа, че е имала доста трудни моменти при отглеждането на вече 7-годишния си син, тъй като родителите ѝ живеят във Варна, а при първата си среща с Мирела е задала точно тези въпроси по темата, които смята, че вълнуват всеки един родител.

На сцената се присъедини и един от кадрите на Мирела - Рени Милева, която повече от десет години работи като професионална детегледачка. Тя сподели какви кризисни ситуации са възниквали с децата, за които е била отговорна и как ги е преодоляла. Разбира се, добави и забавни истории, защото какво по-забавно има от заниманията с деца.

Освен, че през последните десет години Мирела успешно развива своята агенция, тя създава и професионална академия за детегледачки, които се акредитират като сертифицирани специалисти в областта. Курсът включва теоретичен и практически модул, съдържащи психологически и педагогически методи за отглеждане и обучение на деца, етика на работното място и други.

Датата на следващата академия за детегледачки е 3 и 4 ноември. Повече информация можете да откриете на nanny.bg и във Facebook страницата на агенцията.

Ако първото дете преобръща живота ни с главата надолу сякаш през нас е преминал ураган, приветстваме второто с търпението на опитен метеоролог. Да, оказва се, че времето все повече не стига, но родителският опит ни оставя пролука за нови дейности, казва Анна Шидларска за Wysokie Obcasy и ни разказва историите на две жени, преоценили живота си по време на втория си отпуск по майчинство.

Дете номер едно е тест за издръжливост в борбата за баланс между нашите очаквания и реалността. Второто бебе предлага повече спокойствие и е „по-лесно за употреба” - практиката автоматизира действията, затова сме по-опитни и по-добре подготвени.

Не забравяйте обаче, че контролът и стабилността могат да се превърнат в капан, защото старите навици, макар и полезни за развитието на децата, могат лесно да доведат родителите до опасна стагнация. Отпуснете се и се опитайте да разгледате втори отпуск по майчинство като шанс за самоусъвършенстване.

Въпреки че той е предназначен за кърмене на новороденото бебе и дните стават още по-къси, за някои многозадачни майки точно липсата на време означава да се свършат повече неща. Звучи парадоксално, но фотографката Александра Сиатека превръща своето старо хоби (фотографията) в печеливша професия именно по време на второто си майчинство.

Бързо променящата се физика на децата ѝ и нейното силно желание да заснеме ценните моменти, преди да избледнеят, я карат да изучи професията си почти от самото начало.

"Бяха минали години, откакто завърших художественото училище, и бях пропуснала значителна част от технологичния напредък. Наложи се да преобразя старата баня в моя лична тъмна стая, заех се да овладявам нови умения и да се уча да редактирам дигитално съдържание", разказва тя.

Усилията са си стрували. Снимките на Александра на новородения ѝ син и по-голямата ѝ дъщеря са толкова възторжено приети от нейните приятели, че фотографското документиране на личния ѝ живот бързо се превръща в работа. Днес тя прави снимки на новородени, малки деца и по-големи деца с различни видове увреждания, често придружени от родители или баби и дядовци.

Александра е убедена, че страстта ѝ се е превърнала в работа само благодарение на децата ѝ. Те са били нейните първи модели, храбро понасящи всички художествени хрумвания на майка им, като това да играят роли от приказките и анимационните филми с помощта на различни реквизити и костюми. Фактът, че те винаги са възприемали фотосесиите като форма на страхотно забавление, е дал на Александра възможност за свободен полет на въображението и ѝ е позволил да осъществи дори най-експерименталните идеи.

А ето и малко по-различната история на Агниешка Бадина-Грачик - блогър и мениджър в международен хотел. Когато я попитат какво ѝ е дало второто майчинство, тя винаги отговаря: "Време!".

За нея престижната работа, финансовата независимост и щастливият брак просто не са били достатъчни. Тя искала да покаже на дъщеря си, че едно момиче е в състояние да постигне всичко, което иска от себе си, и че полът няма значение.

Още преди шевовете от Цезаровото сечение да се затворят, Агнишека вече планирала да се върне към спортната си кариера. Тя е участвала в състезания по колоездене, така че тялото ѝ е свикнало с мъчителни тренировки. Фактът, че последното ѝ състезание се е състояло преди 20 години, изобщо не я тревожел.

"Каквото и да правех, имах силно усещане за липса и празнота", казва Агниешка. "Благодарение на моите деца, които винаги се нуждаят от цялото ми внимание, разбрах, че това, което ми е липсвало през всичките тези години, е спортът!"

За да направи следващите месеци отпуск по майчинство малко по-трудни, Агниешка решава да участва в триатлон. Стриктно координира плановете си и тренировъчната си програма с физиотерапевт и въпреки че дъщеря ѝ се е родила само преди 5 месеца, Агниешка – твърдо подкрепена от съпруга си – вярва, че може да го направи.

„В сравнение с отпуска по майчинство, предишният ми начин на живот беше изключително глупав. Когато станете майка, започвате да усещате силната нужда да преоцените живота си, да направите малко екзистенциално подреждане", казва Агниешка.

"Винаги съм била много адаптивна и бързо можех да се приспособявам към нови ситуации. И тъй като дъщеря ми беше спокойно и щастливо бебе, смятах, че отсъствието ми, причинено от чести тренировки, няма да бъде прекалено проблем. И за щастие, бях права" - добавя тя.

Намирането на време за нови дейности най-вероятно ще изисква известна реорганизация. Освен това второто, третото или всяко следващо майчинство може да се окаже по-малко прелестно и лесно, отколкото сме очаквали. И в един момент може да почувствате, че изпълняването на всички задачи и преодоляването на всички проблеми е просто невъзможно.

Това е моментът, в който трябва да започнете да мислите малко за себе си:

  • Ако след първото, второто или всяко следващо раждане сте в състояние да намерите време и енергия за себереализация – използвайте ги!

  • Склонността да правите нещо, за което винаги сте мечтали, може да стане ваша мотивация. Ако вече се чувствате професионално удовлетворени и не искате да намерите ново хоби, можете да опитате да използвате отпуската по майчинство, за да овладеете вече придобитите способности, например, да учите нови езици.

  • Времето, прекарано с детето ви, също може да бъде начин да се насладите на майчинството си - изборът е ваш!

Още по темата:

Аз съм работеща майка, която се опитва да е свръх човек

Ангелина Ангелова е от хората, които са си мечтали нито един работен ден да не си прилича с вчерашния, и животът я е възнаградил именно със здраво бачкане.

Тя е на 30 години, завършила е "Пространствен дизайн" във Варненския университет "Черноризец Храбър", има магистратура "Начална педагогика" към Софийския университет, а после е продължила образованието си с магистърска програма по "Журналистика, продуцентство и финанси" във Висшето училище по застраховане и финанси.

Била е учителка, репортер, редактор, автор е на романа "Последен залог", а в момента е директор PR и комуникации на туристическия холдинг Victoria Group и административен директор на благотворителното сдружение “Маринела“. Справя се с отглеждането на сина си сама.

Днес Ангелина ни гостува в рубриката „Жените могат всичко“, за да ни разкаже за професията си и за това какво е да си общуваш корпоративно и не толкова със световноизвестни барабанисти, за оперативките на тема „страх ли ги е мъжете от самостоятелни жени“ и за да даде кураж на всички, които са избрали същия път.

- Как въобще се стига на тази възраст до това място? Може би ще трябва да ни разкажете малко повече за предишния си опит и какви сте ги вършила, преди да заприпкате по мокета на хотел Маринела.

- Първата ми „работа“, докато бях студентка по дизайн, бе продавач-консултант в магазин за диаманти в търговски център във Варна. После станах помощник-управител. Кариерата ми в сферата на диамантите приключи, след като се преместих в София. Родих сина си Георги (Гогата) и по време на майчинството се „разписах“ – получиха се два романа. Записах и магистратура по педагогика в Софийския университет. Така се случи, че почти веднага ме поканиха да преподавам по заместване в едно училище в квартал „Дружба“ – имах 25 деца в класа и им преподавах по ВСИЧКО, включително и по физкултура (а съм абсолютно дърво). Това продължи около половин година и беше позитивен професионален опит в живота ми, но заплатата на българските учители е обидно ниска. Усещах, че този романтичен период ще приключи бързо, а и все още, за ужас на околните, продължаваше да ми се „учи“ още нещо.

Тогава съдбата „удари“ решаващо рамо и получих предложение да издам криминалния си роман. С парите от продажбата на правата му записах „Журналистика, продуцентство и финанси“ и няколко месеца след началото на магистратурата ме изпратиха на стаж в bTV, където се запознах с великата Марта Евтимова, която видя качества у мен и ме назначи на работа. След това работих и в продукцията Big/VIP brother. За известен период бях главен редактор на списание Hello.

Преди около две години получих предложение от Маринела Арабаджиева да заема длъжността Административен директор на благотоворителната ѝ организация Сдружение „Маринела“. С времето изградихме силно доверие помежду си и преди година оглавих и PR отдела на холдинг Victoria Group. Както се разбира – не се страхувам от предизвикателства, напротив. Но не се лишавам и от голямата си любов – писането. От три години съм автор в любимото ми списание L`Еuropeo, а от около половин година правя и интервюта за мъжкото списание Playboy.

- Тъй като работите в хотел, и то огромен, длъжна сте да ни разкажете някоя смешна история от работата си.

- В по-голямата си част моята работа е строго конфиденциална и отговорна, но мисля, че мога да разкажа една случка, за която винаги ще се сещам с усмивка. В нашия хотел често спят световни звезди – актьори, музикални изпълнители, спортисти. Предстоеше концерт на Foreigner – любимата на поколения група, включително най-любимата на баща ми. Преди да дойдат с асистентката ми поровихме за техни снимки, за да можем да ги разпознаем. Не се случва често да имаш честта да посрещаш банда, продала над 80 милиона албума.

Не успях да отида на концерта, защото детето ми имаше температура. На следващия ден предстоеше да ги изпращаме и реших лично да ги помоля да ги снимаме. Слезе вокалистът и каза, че няма проблем, само да се съберат всички. Започнаха да слизат един по един и аз търпеливо си чаках - трябваше да се съберат шестима. По едно време до мен се доближи човек с бейзболна шапка и ми казва „Hello”. Усмихнах се КОРПОРАТИВНО и се върнах на „дебненето“. Оставаха 5 минути до тяхното заминаване и бях доста напрегната, че „шестият“ ще слезе твърде късно и няма да се справя със задачата.

Човекът с шапката продължаваше да стои до мен. Преместих малко встрани, но той отново реши да ме заговори. Интересуваше се дали работя в хотела, аз потвърдих и той продължи с въпроса дали съм била на концерта снощи. Вгледах се в странника и установих, че това е Chris Fraizer – един от най-добрите световни барабанисти, бивш член на Whitesnake и oчевидно настоящ такъв от Foreigner. Окопитих се бързо и така се заговорихме, че се наложи шофьорът на колата да ни прекъсне, защото бе станало време групата да тръгва. Успяхме да направим снимката, а Chris ми подари една от палките си и каза да я дам на Гоги. Това е веселата страна на моята работа.

- Освен позицията, която заемате, знаем, че гледате детето си сама. Как се справяте с това предизвикателство?

- Истината е, че Гоги добре познава работното ми място, и съм го взимала доста често след училище при мен на работа, когато е имало нещо за довършване. Или пък, когато е имал лека настинка, съм предпочитала да не го пускам сред други деца и пак е бил около мен в офиса. Той си има скицник и моливи и обича да идва, защото колегите му се радват – кое дете не обича да е център на внимание? Нашите баби живеят на морето – моята майка е във Варна, а майката на бащата на Гоги е в Созопол – и на тяхната помощ може да се разчита в определени периоди през зимата. Татко му също отсъства често, но когато е тук, Гоги прекарва някои от уикендите с него. Кръстницата му Цвети, която ние страшно много обичаме, също ми е помагала в някои вечери, в които има събитие, на което трябва да присъствам. Никога не съм прибягвала до услуги на гледачки, но не съдя майките, които са намерили своя човек.

- „Образцова“ майка ли сте или все пак си позволявате иху-аху от време на време? На тази възраст човек все още му се весели. Ние вече сме малко попреуморени.

- Станах майка значително рано (на 22 години) и доста време посветих на студентство и здраво бачкане. Детето вече поотрасна и се случва да излизам вечер, но по-често заради работни ангажименти. С приятелите се събирам на вечери, на които взимам и Гогата. Той обича да излиза с мен навън.

- Смятате ли, че мъжете ги е страх от силни жени, които искат да зависят само от себе си?

- Често имаме ”оперативки“ по този въпрос с моите приятели. Вярвам, че всеки интелигентен мъж би желал да общува с интересни жени, като под „интересни“ далеч нямам предвид стил на обличане или прическа. Визирам жена с житейски опит, със свой поглед и начин за справяне с живота. Мен като ме пита някой непознат с какво се занимавам или какво съм учила, понякога виждам как срещу мен се повдигат вежди и някъде там съм срутила нечия неправилна първа преценка. Но това е и част от статуквото, което желаем да разбием, нали така? Че жените, които се „справят“ с живота и бачкат много, също биха могли да бъдат добре поддържани. В заключение ще кажа – неинтелигентните мъже се страхуват от силни жени.

- Дайте няколко истински и практични съвети на момичетата, които мечтаят да имат вашата професия.

- Със сигурност се иска издръжливост на стрес и висока доза парламентаризъм. Щастлива съм да имам възможност да работя по различни видове проекти – от организация на Седмица на модата до провеждане на Световно първенство за незрящи шахматисти. Хотелът бе и официален домакин на Европредседателството – това бе огромно предизвикателство и екипът ни се справи зашеметяващо! Мечтата ми като тийнейджър бе никога работните ми дни да не си приличат един с друг – е, сега мога да кажа, че това се сбъдна!

- Налага ли ви се да жертвате нещо, за да работите това, което работите?

- За съжаление, виждам родителите си все по-рядко, но това е свързано и с факта, че Гоги стана ученик и пътуванията ни до Варна са съсредоточени около неговите ваканции. С годините истински близките ми хора видяха, че когато имам възможност, реабилитирам пропуснатите ни моменти и наваксваме. Моят работодател винаги е бил окей с това да отсъствам от офиса, за да отида на важни за детето концерт, мач или да го заведа на лекар, когато е имало нужда. За това нямам никакво право да мрънкам.

- Посъветвайте и мъжете как да подкрепят една жена, за да постигне тя истинския си потенциал. Трябва ли да могат да готвят, да мият пода или да изслушват вечер половинката си, докато тя пие вино, яде домашни сладки и се оплаква?

- Имам приятелки, чиито партньори много ги подкрепят, и съм благодарна, че има такива мъже. Най-вярната ми приятелка Младена е на 28, офталмолог, докторант, с прекрасно дете на годинка и половина, преподава в Медицинския университет на студенти и е наистина супержена! Но мъжът ѝ Слав е плътно до нея и ѝ помага с детето и с домакинството, защото е разбрал, че кариерата ѝ е важна за нея, и най-вече, че ѝ е призвание. Няма как да не се възхищавам на подобно партньорство.

Но за мен всичко това е възможно да се случи само на интелигентни и развити в своята сфера личности. Когато единият от партньорите е нереализиран, обикновено се случват конфликтите, неразбирателствата и поставянето на ограничения.

- Имате ли си хоби? Като например да строите кораби от кибритени клечки. Или … кой, по дяволите, има време за хоби?

- Хобито ми е свързано с голямата ми любов – писането. Когато не съм ангажирана с PR или дейностите по благотворителното сдружение, сядам и пиша темата си за L'Europeo или планувам интервютата си за Playboy.

- Има ли нещо у хората, което искрено ненавиждате?

- Не обичам дребнави и жестоки хора, не обичам и страхливи души. Всичко останало мога да приема.

- А нещо, което безкрайно много обичате?

- Детето (разбира се), гордостта в очите на родителите ми, когато им дам повод, и работата си.

- Тъй като сме се събрали жени, кажете ни кой е любимият ви актьор, любима книга, любима група или изпълнител?

- Актьорът е Венсан Касел; книгите - „Шантарам“, „Дневникът на Ане Франк“ и „Таралежите се раждат без бодли“. В момента съм на класическа музикална вълна – препоръчвам един съвременен руски композитор – Евгени Гринко. Мисля, че ще успея да му организирам концерт догодина. Ако ви харесва, ще ви поканя!

- Отделете няколко думи, за да дадете кураж на майките, които сами гледат децата си.

- Най-доброто, което можем да направим за децата си, е да сме добър пример и да се постараем да им създадем уют (като това невинаги означава да живеем с друг човек). Да им отделяме повече внимание, за да се чувстват забелязани и значими, да ги изслушваме, защото понякога проблемите, които ги мъчат, са нищожни – и можем да разсеем тъмните сенки на страх в сърчицата им дори с един разговор.

Да се стараем да бъдем приятели с тях, защото всъщност времето се движи демонично бързо и най-много горчат пропуснатите мигове. Аз бях много боязлива и притеснителна като дете и майка ми винаги ми е давала кураж, нейната прегръдка ми е била най-силната защита от всякакви тревоги. И до ден-днешен е така. Мамо, обичам те!

cross