Гергана Янакиева е тук с тъжна равносметка след вече прекратения си трудов договор и с няколко кариерни съвета за жени, намиращи се на професионален кръстопът към края на майчинството си.
Вероятно бих могла да започна това писмо към бившия си вече работодател със следното: “Вие, долни, безскрупулни, неетични и бездушни "хора", съсипахте живота ми. Изхвърлихте ме като мръсно куче на улицата, без много обяснения, без съчувствие, без капка морал, закон или вина, без уважение. А с онази гнусна наглост и недосегаемост в очите.
Нямате никакво уважение и лоялност към служителите си, държите се с тях като с клиентите си. Когато ви устройва какво правят - не обръщате внимание. Когато сгафят или не ви играят по свирката - отвръщате с безпощадността на 300 свирепи, жадни за кръв пирани.
Притежавате, да, притежавате много талантливи и интелигентни професионалисти и най-вече хора, които обаче не можете да оцените, мотивирате или дори поощрите. За това, че ви служат и слугуват денонощно, че ви обгрижват повече от децата и близките си, че дори избират да имат вас пред тях, че ви поставят на пиедестал, че запушват болката и огорчението и незнайно защо - продължават да ви копаят пари.
Бих могла да започна писмото така, но няма. Вместо това, ще започна така:
Съжалявам, че се оставих да стигна до тук. Съжалявам, че точно след като приключи майчинството ми, реших да започна работа при вас. Едно обещание за по-добро и светло бъдеще. Или по-скоро надежда за такова. Съжалявам, че надцених себе си, че надцених и вас.
Съжалявам, че не се отрезвих по-рано къде съм попаднала и не се махнах по-рано.
Съжалявам, че се самозалъгвах и не исках да се откажа дълго време.
Съжалявам, че се притеснявах какво ще си помислят другите. Съжалявам, че работата при вас ми беше адски скучна и неудовлетворяваща, дори и когато се справях перфектно. Съжалявам, че се демотивирах и я вършех само по задължение.
Съжалявам, че не се трогнах от онази дежурна среща-на-4-очи-за-сплашване, от откровените ви лъжи и блъфове, така и останали си неоформени в официален писмен вид. Съжалявам, че това ви разгневи още повече.
Съжалявам, че тихомълком изчакахте и нескопосано подпитахте кога/ако синът ми става на 3 години, за да ме разкарате по-лесно, без досадни усложнения и проверки от институции. Съжалявам, че това стана чак след като изпитателният ми срок беше вече минал.
Съжалявам, че позволих стресът и напрежението да минат през мен… и да останат там за известно време. Съжалявам, че след вас станах 42 килограма, разболях се от един куп болести, а за невидимите такива - дори не ми се мисли.
Нали се сещате - за онези, които не излизат на изследванията, но заради които след години някой може да си отиде ей-така, необяснимо и мистериозно.
Съжалявам, че пренебрегвах семейството си в моментите, в които трябваше да обърна гръб само на вас.
Съжалявам, че трябваше да чуя “ти си страхотен човек”. Съжалявам, че трябваше да изпитам лицемерието и фалшивата загриженост и приятелство, отчаяно съшити с бели конци и преструвки. Съжалявам, че трябваше да слушам изкривена и леко незаконна интерпретация на “опциите ти да си тръгнеш са...1,2,3, ами работодателят просто си решава да те махне”.
Съжалявам, че след опит да се позова на закона и да си защитя правата, вие ми изключихте компютъра в момент на страх и нерационална параноя.
Съжалявам, че трябваше да слушам заплахи като “ти не искаш черен печат в книжката си”, “ти искаш да ти напишем хубава препоръка за следващия работодател”, “ти не искаш лоша репутация”.
Съжалявам, че някои бяха изречени уж от “приятел”. Съжалявам, че ви казах “При евентуално дело, вие можете да загубите много повече от мен.”
Съжалявам, че всички бяхме наясно, че това е вярно, но и че такова дело е обречено на провал от ваша страна. Съжалявам, че до такова дело по-вероятно никога не би се стигнало.
Съжалявам, че в крайна сметка се съгласих и си тръгнах “по взаимно съгласие”.
Съжалявам, че дори и вкопана толкова ниско в земята, пак се опитахте да ме излъжете с 500 лв.
Съжалявам, че се опитахте да не ми изплатите смешна бройка дни платен годишен отпуск и да ме метнете със запетайките на закона. Съжалявам, че не ви се получи. Съжалявам, че после видях леко замръзналата ви и притеснена усмивка, в опит да ме умилостивите да подпиша. Съжалявам, че трябваше да изпитам подобен тип “приятелска близост” от хора, които “много ме харесват като човек”.
Не съжалявам, че си тръгнах.
Научен урок, това е, нали? А за последствията - да му мисля.
Занапред ще се постарая да не оставям някой да ме етикетира и генерализира заради една или друга постъпка. Защото така ще загубя личността си и вярата в себе си. А ако се поддам, ще забравя какво мога и знам – като личност и като професионалист.
Един човек, поставен в определена ситуация, ще се справи по-добре от друг. Абсолютно вярно. Това не значи, че последният е провал, нали?
Това не е поредният хейтърски текст за поредната БГ фирма, която си прави каквото си иска. Затова няма и да кажа името на фирма, нито ще търся някакво възмездие. То не ми е потребно.
Твърде дълго отлагах или по-скоро обмислях какво и как да го кажа. Но в крайна сметка трябваше да го напиша, за да се освободя. Във всякакъв смисъл. Остава ми надеждата да подаря малко тъжна мъдрост на някого.
Накрая искам да кажа няколко думи на всички останали - особено на майките, които са на професионален кръстопът към края на майчинството си. Нямам претенцията тези съвети да са правилни в 100 процента от случаите. Но са изпитани и изстрадани.
-- Ако работодателят, при който сте започнали майчинството си, е точен - по-добре не го сменяйте поне за първите 5-6 или повече месеца, след като се върнете на работа. Не си заслужава да треперите колко болничен ще използвате и дали ще прескочите трапа на изпитателния срок. Защото в България има всякакви работодатели.
-- Ако много искате да напуснете работа след приключване на майчинството си - проучете внимателно новия си работодател. Има много начини. Просто бъдете по-бдителни и критични.
-- Ако вече сте сменили работата си след майчинство, но имате притеснения - проверете какви са правата на майките по КТ (особено на майките на деца до 3-годишна възраст).
-- Бъдете винаги искрени относно майчинството и бъдещите ви отсъствия и болнични на интервюта с потенциални работодатели.
-- Не оставяйте когото и да било да отнеме, замаскира или изопачи правата ви. И като служител, и като майка. Те са там с причина и никой не може да оспорва това.
-- Не се съгласявайте на напускане “по взаимно съгласие”. Ако не ми вярвате - прочетете закона и ще разберете последствията за вас. Това вероятно е най-масовият съвет в подобни случаи - лично на мен беше даден многократно, но за съжаление, така и не го спазих.
-- Ако сте сменили работата си веднага след майчинството и сте доволна - браво, похвалете се. Че си търся работа.
По темата:
„Още в първия ден, в който влязох в компанията, ми бяха поверени изключително отговорни проекти за важни клиенти - без абсолютно никой да походи скептично към мен, заради това, че съм майка на две деца и може да се наложи да отсъствам“.
Това каза днес Анна Марич, която ръководи програмата за включване и многообразие в Accenture Bulgaria, при представяне на глобално проучване, според което културата на равенство на работното място е мощен генератор на иновации и растеж за бизнеса.
Докладът на опериращата в IT сектора глобална компания „Getting to Equal 2019“, установява, че във фирмите със стабилна култура на равенство, където всеки има възможност да напредва и да се развива, творческият потенциал на служителите и тяхната готовност и способност за иновации са 6 пъти по-високи.
Стъпвайки на резултатите от изследването, компанията си поставя две основни цели по отношение на равенството между половете в глобален мащаб. Да се постигне балансирана работна сила между половете до 2025 г., а до 2020 г. да се увеличи процентът на жените на позицията „Управляващ директор“ до 25% в световен мащаб.
Екипът на Accenture’s Advanced Technology Center в България се ангажира да повиши нивото на работната среда за жените в сектора, каза още Анна Марич. Тази година под надслов „Равни в работата, заедно в успеха“ ще се проведат редица инициативи, които целят да създадат здравословна работна среда не само за дамите, които вече са в сектора, но и за всички, които се колебаят да направят тази крачка“, добави тя.
Анна Марич сподели, че има дългогодишен опит в IT сектора, но след раждането на двете си деца много време е отлагала момента да се върне на работа в голяма компания. „Попадайки в Accenture Bulgaria преди две години, напълно преобърнах представите си за работа в голяма фирма, благодарение на културата на компанията към жените. Откакто съм тук, не съм пропуснала нито една родителска среща, не се е налагало да пренебрегна нито един ангажимент, свързан с децата ми, заради работата. Която в същото време не е малко“, каза Марич. По думите ѝ компанията цени майчинството, разглеждайки го не като отдалечаване на жената от професионалния ѝ живот, а като ценен опит.
Освен доброто отношение, компанията има конкретни политики, които насърчават професионалното развитие на жените. „Знаем, че като работодател трябва ние да направим първите стъпки към подпомагане на кариерата на жените в страната ни, затова въведохме допълнителни придобивки за всяка жена, която е или ще стане част от екипа ни в България. Част от тях са: гъвкаво работно време, home office, бонус „майчинство“, сватбен бонус и други“.
Част от основните теми в инициативите на Accenture Bulgaria в следващите месеци ще бъде женското професионално самочувствие, споделиха още от компанията. „За времето, в което съм в IT сектора, често ми се е случвало да казвам "Не мога, сигурно някой мъж на мое място ще се справи по-добре…“, сподели Анна Марич. „Винаги обаче се е намирал някой колега, който да ми каже, че сама се подценявам и че няма начин да не се справя. Така че, колкото по-бързо се отървем от тази посока на мислене, от този наш собствен предразсъдък, толкова по-лека и успешна кариера ще имаме – затова е важно да говорим за това“.
Accenture предприема действия за постигане на равенство в работната среда не само по отношение на половете. Кампанията за приобщаване ще обхване широк кръг от характеристики в различието – по отношение на възраст, способности, етническа принадлежност, раса, религия, полова идентичност, сексуална ориентация, каза Петър Торнев, старши мениджър на Accenture Bulgaria.
Accenture е водеща международна компания, която предоставя широк спектър от услуги и решения в категориите: стратегии, консултиране, дигитални услуги, технологии и операции. Компанията има около 469 000 служители в повече от 120 държави.
По темата:
