България е държава, която непрестанно ти предоставя поводи да изпитваш ужасяващ срам пред децата си. По-лошото от срама обаче е страхът. Ще разбера всеки, който се страхува, че ако утре се случи нещо с децата му и трябва да се търси медицинска помощ, те може и да не получат най-доброто, на което съвременната медицина е способна. А има случаи, в които, ако детето ти почине в болницата, може и никога да не разбереш дали е имало как да бъде спасено. И това те обрича на живот, до чийто край си нежив. Уж си тук, ходиш, говориш, дишаш, организмът ти работи… Обаче си черупка от човек, защото въпросът „Можеше ли да се направи нещо друго за детето ми?“ те дълбае отвътре. 

Спомняте ли си Даная? 

Даная си отиде на 15 години през май 2023 г. след удар по главата, който се усложнява заради хематологичното ѝ заболяване – вроден дефицит на фактор VII. Заболяване, което е проследявано и овладяно.
След удара тя е заведена от майка си в „Пирогов“. Направен ѝ е рентген и е отпратена от дежурния лекар (специализант) за лечение вкъщи с препоръка да ѝ се дава обезболяващо за болката в главата. 

Това, че Даная има хематологично заболяване не трогва никого. Няма скенер, няма задържане за наблюдение. 

Една седмица по-късно детето продължава да страда от болки в главата, състоянието ѝ става все по-тежко и отново е заведено в „Пирогов“. Едва тогава се прави скенер, който установява, че Даная има хематом в главата. Денят е 5 май, петък. В събота е Гергьовден и цялата държава е в почивка. Няма дежурен неврохирург. Детето започва да повръща кръв и се вика по спешност коремен хирург, който установява, че проблемът не идва от вътрешните органи. На следващия ден Даная вече е в реанимация. 

Помня много добре (освен мен го помнят и още поне 20 хил. души) как в групата на Майко Мила във Facebook майката на Даная – Ани Стоянова, отчаяно търсеше съвет на кого да позвъни и молеше за връзка с националния консултант по неврохирургия д-р Габровски, за да се обърне внимание на детето ѝ, чието състояние се влошава.

На 9 май след операция, проведена на 7 май, Даная изпада в мозъчна смърт.

Какво се случи след това?

Семейството на Даная дари органите на детето си на други четирима души, които имаха спешна нужда от помощ. Днес те са живи благодарение на този изключителен жест на безкористност и човеколюбие. В рамките на няколко седмици майката на Даная беше показвана по телевизиите като добрия пример. Доктори ѝ благодаряха. Граждани я благославяха. Всички ахкаха и аплодираха силата на човешкия дух.

Няколко месеца по-късно, след като станаха ясни редица тежки нарушения по случая на Даная, които може да са допринесли за усложняването на нейното състояние и за смъртта ѝ, Ани Стоянова вече е враг номер 1 на българското здравеопазване. Ани и всички хора, които я подкрепят, сред които и Кремена Кунева, съпредседател на управителния съвет на учредената след смъртта на детето фондация „Даная“, са врагове, защото искат да узнаят истината. И като врагове са заплашвани. На медицински съвет на „Пирогов“, от който има записи, се чува съвсем ясно коментар от лекар, за когото се предполага, че е проф. Асен Балтов, че „[Ани Стоянова и Кремена Кунева] трябва да усетят болката“.

Каква болка още трябва да се усети, след като детето ти е починало и ти до ден-днешен не знаеш истината за неговата смърт?

Заплашвани са и хора, които споделят и коментират изключителните журналистически разследвания, направени по случая от Валя Ахчиева, като адвокатката Мария Петрова. Заплахите звучат така: 

„Преди минути ми се обади мой познат, който работи в една от най-големите столични болници, да ме информира, че след като аз съм постнала един коментар във Facebook, съм била включена в един списък, който се изготвял от ръководствата на големите болници в София. Съгласно който списък такива като мен и нашите близки, включително и деца, нямало да могат да припарят до болниците.“

В разследванията на Валя Ахчиева, освен всичко друго, става ясно, че животоспасяващото скъпоструващо лекарство NovoSeven, което се изписва по специален режим, може и да не е поставено на Даная, както се твърди, защото към днешна дата конкретните флакони от него все още светят в зелено в европейската верификационна система по лекарствата. Тоест водят се налични. Това е лекарството на Шрьодингер – хем е поставено и го няма, хем е налично и свети в зелено в системата. 

Между другото, скандалът с лекарството е съвсем отделна сюжетна линия в така вълнуващия психотрилър, наречен „Българска система на здравеопазване“. Преди време отново Валя Ахчиева беше показала в свое разследване как скъпоструващи онкологични лекарства уж се изписват и поставят на български пациенти, а после се появяват като налични в системата и се реекспортират на висока цена в други страни. А какво се дава на пациентите остава мистерия. 

Някои въпроси, които може и да звучат като обвинения

Защо никой не обърна качествено внимание на Даная навреме, а оставиха цялата медицинска отговорност на преценката на един специализант, който, освен че не бива да е сам на дежурство, започва кариерата си с фалстарт, само защото учителите му предпочитат да мишкуват, вместо да излязат и да поемат отговорност? 

Защо в първите два дни от приема на Даная в „Пирогов“ реанимационните ѝ листи са празни, а веднага след задействането на „връзките“ започва стриктно попълване, както разказва майка ѝ Ани Стоянова?

За кога си ги стискаме тези скенери? В гробищата ли ще си ги носим? Или има някакво състезание „Спести скенер, спечели награда“? Защо вместо да бъде назначен скенер на Даная още в първия момент предвид заболяването, което има, се чака седмица и ново посещение, за да се нареди такова изследване?

Сложено ли е, или не е сложено на Даная животоспасяващото лекарство NovoSeven? Ако да, защо все още е налично в системата? Ако не, защо не?

Защо прокуратурата се задейства с образуване на досъдебно производство месеци след смъртта на Даная и месеци, след като започна да излиза информация за съмнителните обстоятелства около нейното лечение и около всички процедури – спазени и неспазени, в рамките на нейния случай? Защо е по-лесно прокуратурата да се самосезира за нула време при случай на жестокост към животно например, а при смърт на дете в болница с национално значение си бие пас?

Има ли „черни списъци“ с имена на хора и техни близки, които няма да получат медицинска помощ, защото „постват коментари“? Например аз сега имам ли основания да се притеснявам, че моите деца няма да бъдат прегледани и приети в болница, ако това се налага, понеже пиша този текст?

Войната срещу лекарите 

Мисля, че можем да си стиснем ръцете с всеки, който твърди, че в България се води война срещу лекарското съсловие. И тя се води не от пациентите, не от медиите, а от най-слабите звена в самото съсловие – онези, които имат дипломи, без да имат сърцата да упражняват тази професия. Лошото е, че липсата на сърце не пречи на амбицията да се катериш по кариерната стълба и да станеш администратор, началник, директор на екип, на клиника, на болница. Тогава неизбежно се налага онези със сърцата да се съобразяват с другите с касовите апарати. 

Войната срещу лекарите се води и от държавата и нейните управници, които години наред са абсолютно неспособни да реформират здравеопазването така, че и лекари, и пациенти да запазят достойнството си и уважението едни към други, докато работят или минават през тази система. 

Затова е редно да бъдем всички заедно пред Министерски съвет в петък, 16 февруари, от 17:00 часа на протест в защита на българското здравеопазване.

Ако е вярно, че смелостта краси човека, то със сигурност лекарите, чиито сърца са на правилното място, са най-красивите хора на света. И аз искрено вярвам в това, защото съм го видяла и като пациент, и като родител. 

1987-ма година. Две години преди края на комунистическия режим в България и годината, в която в Русе се случва нещо немислимо към този момент – група майки излиза на протест с бебешки колички срещу дългогодишното обгазяване на града от страна на румънски завод.

Протестът на майките с количките се превръща в историческо събитие, дало тласък на промените в България няколко месеца по-късно.

Как се стига до протеста

Според документи от онези години, русенци са обгазявани в общо до 72 дни от годината, а “виновникът” за това е химическият завод „Верахим“ в Гюргево, който изпуска във въздуха хлор и хлорни съединения. В някои от тези дни замърсяването е изключително тежко – над девет пъти над допустимото. Резултатът е очакван – белодробните болести у жителите на Русе също се увеличават.

Комунистическата власт у нас, по традиция, не предприема мерки и мълчи по въпроса, както е направила няколко години по-рано и с аварията в Чернобил. Проблем няма.

За русенци обаче проблем не само че има, ами той е огромен – хлорът пари и дразни очите и кожата, а в голяма концентрация може да доведе и до белодробен оток. Идва датата 23 септември 1987 година, когато на площада в града са изкарани 10-годишни ученици, които трябва да бъдат официално приети в пионерската организация. Заводът отсреща бълва хлор и хлорни съединения с такава сила, че някои от децата буквално припадат на земята, където лекарските екипи ги свестяват, но никой не отменя тържественото събитие.

Шест жени обаче обръщат колелото на историята - Цонка Букурова, Дора Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Спасова. Работещите като озеленителки в общинското предприятие “Паркстрой” стават свидетели на това как децата са обгазявани и как ползват пионерските връзки, за да не дишат изпаренията. 

Изчерпано търпение

Търпението на жените и майки също се изпарява и те решават да направят нечувано до този момент нещо – демонстрация срещу непрестанното обгазяване. Привличат към идеята много хора и така на 28 септември 1987 година излизат на протест – първият такъв в социалистическата ни република.

Следват още няколко, кулминирали в така наречения „Протест на майките с колички“ на 10 февруари 1988-ма година, когато няколко хиляди души, най-вече жени, излизат с бебетата си, за да изразят несъгласие с това да бъдат непрестанно обгазявани.

Протестът е заснет от режисьора Юри Жиров и е прожектиран като филма „Дишай“ още през март в Дома на киното, а след това учени, писатели, художници и журналисти създават Обществен комитет за екологична защита на Русе.

Филмът веднага е забранен от властта, всички участници в срещата минават през Държавна сигурност, а съдът съответно не регистрира обществения комитет. 

Промяната

И все пак промяната вече е задействана, а комунистическият режим усеща, че нещата не могат да бъдат овладени по обичайния начин. Комитетът за защита на Русе се превръща заедно с още една организация в познатия политически клуб „Екогласност“, а на 10 ноември 1989-та Тодор Живков е свален от власт.

Три от шестте жени, инициирали протеста, са живи и до днес, а за техния исторически подвиг има и филм. „Шест жени. Обгазяването на Русе през 80-те“ на сценаристките Веселина Антонова, Детелина Каменова, режисьора Владимир Кондов и оператора Никола Тодоров от регионалния център на БНТ в Русе. Можете да гледате откъсите с техните разкази.

А филма „Дишай“ можете да гледате и директно тук.

Вдъхновени от историята и смелостта на тези жени, нашите приятели от "Въздух за децата" се срещнаха с Веселина Антонова – историк и гражданин на Русе, която разказа за събитията от първо лице. Видеото "Пипнешком" може да гледате на Фейсбук страницата на "Въздух за децата".

И за финал – в днешни дни, когато имаме свободата да изразяваме мнението си навсякъде, разполагаме с данни и информация за качеството на въздуха и можем да работим много по-лесно и ефективно за големи промени, нямаме оправдания да не правим всичко възможно да живеем в колкото се може по-чист въздух. И трябва да започнем да го правим точно сега.

В текста са използвани данни от БНТ, вестник „Капитал“ и desebg.com. Архивните снимкови кадри са включени в документалния видео разказ на "Въздух за децата" за събитията в Русе от края на 80-те "Пипнешком".

Гражданско обединение “Да запазим училището като средище за децата” изготви отворено писмо до председателя на 46-ото Народно събрание, министър-председателя, президента и омбудсмана, както и до председателите на парламентарните групи по здравеопазване, образование и тази за жалбите и петициите на гражданите и взаимодействие с гражданското общество. Копие от писмото е изпратено и до министрите на здравеопазването и образованието.

Основната цел на писмото, което всеки гражданин може да подпише на този линк, е присъственото обучение на децата да бъде приоритет при управление на епидемията.

Ето и пълния текст на писмото:

Уважаеми дами и господа,

Обръщаме се към Вас от името на Гражданското обединение „Да запазим училището като средище за децата”.
Ние сме общност от родители, учители, университетски преподаватели, учени и граждани, които смятат, че в условията на пандемия от COVID-19 българската държава системно пренебрегва и омаловажава потребностите на децата и жертва техните интереси.

С това Отворено писмо настояваме за спешна и съвместна реакция на ръководените от Вас институции, която да постави като основна цел запазването на присъственото обучение в предстоящата учебна година и да набележи мерки за ограничаване на здравните рискове за учители и ученици по време на присъственото обучение.

На 18. август 2021 г. се проведе изслушване на Министъра на образованието и науката (МОН) в Народното събрание.

В рамките на обсъждането в детайл бяха разгледани въпроси относно плана за провеждане на учебната година в контекста на епидемия от COVID-19 и съобразно Плана за управление на пандемията, разработен от Министерството на здравеопазването (МЗ). МОН предвижда четири различни сценария за работа, които би следвало да приоритизират присъственото обучение, съобразявайки най-добрия интерес на децата.

Изключително притеснени сме от дефицитите в този план и от прогнозата той изобщо да не бъде приведен в изпълнение.

При сегашния темп на разпространение на заболяването към 15-ти септември 2021 г. страната, или поне по-голямата част от нея, ще бъде в тъмночервената зона според критериите, определени от МЗ. Това означава, че учебната година или въобще няма да започне присъствено, или обучението от разстояние в електронна среда ще бъде въведено непосредствено след началото ѝ за по-голямата част от учениците.

Ние няма да приемем това.

Като съзнаваме, че българското общество е дълбоко разделено във вижданията си до каква степен и какви мерки за ограничаване на COVID-19 да се прилагат, ние смятаме, че децата вече поеха несъразмерна тежест през изминалите 18 месеца.

Настояваме осигуряването на продължително присъствено обучение да бъде поставено като основен приоритет при управление на епидемичната обстановка у нас. Основните ни мотиви да искаме това са следните:

1. Локални проучвания на неправителствени организации и детски психолози установяват, че децата у нас вече търпят тежки последици върху психичното си здраве и развитие в следствие на продължителната изолация - депресивни състояния, повишена агресия, понижена концентрация, апатия.

2. Специалисти алармират за специфична десоциализация при деца, както и за “пандемия от екранна зависимост”.

3. Педиатричната общност от месеци се опитва да привлече вниманието ни върху негативните ефекти от продължителното застояване върху физическото здраве на децата - намален дихателен обем, недоразвити бели дробове, увредено зрение, гръбначни изкривявания.

4. Все повече деца изпадат в риск от отпадане от образование. Други губят способността си да пишат на ръка, да предават съдържание със собствени думи или да решават проблеми в група, заради спецификите на обучението от разстояние в електронна среда.

5. Онлайн обучението ограничава художественото мислене на децата и тяхното въображение, което се стимулира, когато децата се виждат и разговарят на живо. Това свежда до минимум от своя страна способността за създаване и възприемане на текстове, съответно за четене на книги – отново ключови умения за детското израстване.

6. Онлайн обучението унищожава часовете по различните видове изкуства – музика и рисуване. Познаваме деца от музикални училища, които се отказаха да свирят на инструмент заради това, че две години не можеха да се срещат с обучаващите ги учители на живо.

7. Всички големи международни организации, имащи компетенции по проблемите на пандемията от COVID-19, взеха отношение по въпроса за затваряне на училищата, като ясно указаха на правителствата да осигурят максимално продължителен присъствен учебен процес.

Декларираме готовността си да дискутираме с всички ангажирани институции и експерти конструктивно и добронамерено условията, при които ще се осигури присъствен учебен процес. Настояваме това да се осъществи веднага - броени дни остават до 15-ти септември.

При продължаваща липса на реакция на нашите искания ще останем с убеждението, че бъдещето на децата отново се пренебрегва.

Няма да имаме друг избор, освен да предприемем протестни действия.

На брифинга си в четвъртък министърът на образованието Красимир Вълчев засегна въпроса, който вълнува много родители и за който вече сме писали неколкократно - как може да бъде осигурен достъп до общински детски заведения за всички деца или поне как могат да бъдат компенсирани тези, които нямат късмет в лотарията (виж скорошните текстове "Не ви искам местата в детските градини, дайте ваучери!" и "Родители на неприети в детски градини деца излизат на протест").

Вълчев заяви, че има политическа воля за осигуряване на компенсации за неприетите деца на възраст 4, 5 и 6 години. Защо точно те - защото това е обхватът (след законодателни промени) на предучилищната възраст. За останалите групи деца, където недостигът на места в ясли и градини е най-голям, не се предвижда такава субсидия.

Някои от родителите, които вече от няколко месеца протестират по този повод, се чувстват подведени, защото идеята им за ваучери за неприети деца, посещаващи частна градина, се предлага да се изпълни частично. А това според тях създава напрежение и разделя хората.

Министър Вълчев заяви още, че се прави всичко възможно догодина да няма неприети деца на 4-годишна възраст, предава Mediapool. За целта ще се ползват възможностите на 3-годишната национална програма за изграждане на детски градини и училища, по която се предвижда отпускане на 70 млн. лв. годишно.

Преди няколко дни в свое интервю заместник-кметът на София по направление “Култура, образование, спорт и младежки дейности” Тодор Чобанов заяви, че "такъв е животът, такива са нещата..." в коментара си за неприетите деца в детските градини в София, подчертавайки, че няма томбола, а класирането се извършва по ясни критерии. Не е ясно, ако въртенето на жребий на децата с еднакъв брой точки не е томбола, то какво точно е.

По тези и други въпроси, като например препълването на групите, само и само за да се приемат повече деца, родителите излизат на протест на 14 септември пред Столична община от 17:30.

След ценните методически указания на Красимира под формата на 10 прости правила за успешно протестиране, една независима наблюдателка на протестите и по съвместимост читателка на МАЙКО МИЛА ни изпрати ей този музикален поздрав:

А към него и следния много ценен текст, с който не държим да кажем нищо повече освен: ВСЕКИ САМ СИ ПРЕЦЕНЯ*!

Като ходите на протестите, оглеждайте се за мъже. Аз винаги се оглеждам. Вижте ги как се презентират, знаят ли как да се държат пред хора, могат ли да са твърди, но не агресивни, имат ли остроумна тениска, или забавен плакат... Защото то протестите – ден до пладне, но, виж, късметът може да ти излезе за цял живот. Моят вече е излязъл, но пак гледам, сравнявам, преценям** си сама – така е в свободните граждански общества.

Защото реално ние протестираме за един по-добър външен свят, но всъщност искаме някой да ни държи краката все на топло между две бедра, да му се занимава с глупостите ни, да лежи до нас на хавлията, да ни изненадва и да ни радва с мълчанието си. Затова на протеста е добре човек да си даде сметка какво ще го прави този хубав външен свят, ако вкъщи му е грозно или самотно.

Представете си например една България с много хубави улици, чудесна социална политика, мултикултурно общество, мода и градоустройство, а пък у вас – празно, няма с кого да се разходиш по правите улици. Затова се оглеждаме по протестите. Като на барче. И на барче така се ходи. Искаш да те видят, да те чуят, да им покажеш две-три хватки около щъркелите на бара и да си отидеш у дома с усещане за добре изпълнен дълг, па да се наспиш спокойно.

И, разбира се, най-голяма фантазия – всички на протеста да се слеете в едно като светоусещане и да постигнете Новия ред на нещата, само защото сте физически заедно и имате желание за нов, вълнуващ контакт с реалността. Което е архитипната генгбенг фантазия.

Та, мисълта ми е – оглеждайте се. Човек не знае откъде ще му излезе късметът. Все пак младите и красивите са навън и от куртоазия поне трябва да бъдат оценени техните качества. А ако този, когото сте харесвали или с когото живеете от години, звучи досущ като редови таксиджия анализатор, дайте си сметка за тролската му същност, включете на дълги и направо сканирайте потоците от хора, квадрант по квадрант. Такъв livestream тиндър нямаме често и вместо суайпване, можете да пляскате по лява или дясна буза. На гъза.

*знаем как се пише.
**и тя знае.

На 2 юли родителите на децата, останали извън детските градини и ясли в София, излизат на протест за трети път. Ще го направят пред Министерски съвет и Президентството като надсловът на протеста е "На ясла и градина при Бойко Борисов".

И тази година над 9000 деца, участвали в класиране и с необходимия брой точки, останаха извън детските заведения, защото не успяха да "спечелят" от жребия, който ги разпределя по оскъдните места. Семействата на тези деца имат алтернативи, разбира се – или да ги дадат в частни детски градини и ясли, или единият родител да се откаже от работата си и да гледа детето/децата вкъщи.

Столична община строи нови градини от години, но засега още не става ясно къде са те и защо всяка година броят на децата извън общински детски заведения продължава да е все такъв. Родителите настояват всяко участвало в класиране дете и "неизтеглено" от лотарията да получава ваучер на стойността на месечната издръжка на прието в ясла или детска градина негово връстниче.

Целта на ваучера е да се използва за плащане на такса в частно детско заведение, за да може родителите да ходят на работа, а децата да имат възможност за развитие заедно с връстниците си, а не вкъщи с мама/баба/татко/дядо.

Родителите, организиращи протеста, заявяват, че Столична община продължава да отрича, че лотарията с местата в детските градини е несправедлива, и смятат, че колкото и нови градини да се построят на този етап не биха могли да решат проблема с хилядите неприети деца.

Поканата е към семействата на всички останали извън дворовете на детските градини и тази година, но и към родителите на приетите, защото е важно да се обърне внимание на този сериозен проблем, който се задълбочава с годините.

Молбата на организаторите е протестът да не се политизира, защото целта му е не е политическа и равнопоставеността на децата не може и не бива да става заложник на партийни интереси. Призивът е за спазване на всички правила и мерки за безопасност в настоящата епидемична обстановка, а началото на събитието е в 18:00 часа.

16-годишната Грета Тунберг, основателка на глобалната младежка стачка срещу климатичните промени, е номинирана за Нобелова награда за мир, точно преди най-големия ден на протести.

Тунберг започна самостоятелен протест в Швеция през август 2018 г., но оттогава вдъхновява ученици в цял свят. На 15 март, петък, стачки се очаква да има в 1 659 града в 105 страни, в които ще участват стотици хиляди млади хора, предава Гардиън.

Вече има протестиращи младежи и в България. Миналата седмица организаторите от неформалната група "Петъци за бъдеще" (които са част от световната инициатива FridaysForFuture.org) казаха за "Дневник", че на 15 март климатичната стачка ще започне заедно с шествието, планирано в протест срещу застрояването на Черноморието.

„Предложихме Грета Тунберг, защото ако не направим нищо, за да спрем изменението на климата, това ще бъде причина за войни, конфликти и бежанци“, каза норвежкият депутат Фреди Андре Йовстегор, един от тримата номинирали Грета. "Тя започна масово движение, което виждам като основен принос към мира."

Националните политици и някои университетски преподаватели могат да номинират кандидати за Нобелова награда за мир, която ще бъде присъдена през декември. За наградата през 2019 г. се борят 223 души и 78 организации или общо 301 номинирани.

“Много съм благодарна за тази номинация,” каза Тунберг. "Утре продължаваме да протестираме за нашето бъдеще и ще продължим да го правим толкова дълго, колкото е необходимо." Грета вече лично предизвика световните и бизнес лидери на срещата на върха на ООН за климата в края на 2018 г. и в Давос през януари, където им заяви, че техният финансов успех е „дошъл с немислима цена“ за планетата. "Промяната идва, независимо дали им харесва, или не", каза още тя.

През 2014 г. наградата за мир бе присъдена на 17-годишната тогава Малала Юсуфзай, „за борбата ѝ за правото на всички деца на образование”. През 2018 г. 25-годишната Надя Мурад стана вторият най-млад лауреат на Нобеловото отличие за мир. Тя си подели наградата с д-р Денис Муквеге от Демократична република Конго. Двамата спечелиха, защото „са изложили личната си сигурност на риск чрез храбро противопоставяне на военните престъпления и осигуряването на справедливост за жертвите“, посочиха от Нобеловия комитет.

Докато някои политици се противопоставиха на училищните стачки, подети от Грета, мнозина ги подкрепиха, включително Ангела Меркел и Лео Варадкар от Ирландия. Кметовете на Париж, Милано, Сидни, Филаделфия, Портланд, Осло, Барселона и Монреал обявиха подкрепата си в четвъртък.

„Наистина е вдъхновяващо да се видят тези млади хора, водени от блестящи млади жени, които настояват за спешни действия в областта на климата”, заяви Ан Идалго, кметица на Париж. "Моето послание към младите граждани е ясно: нашата отговорност като възрастни и политически лидери е да се учим от вас и да ви дадем бъдещето, което искате."

Всичко за Грета:

Малка, срамежлива, оцеляла от тежка депресия. Така Ню Йорк Таймс описва 16-годишната Грета Тунберг, която от няколко месеца пропуска училище в петък. За да протестира срещу неглижирането на климатичните промени пред Парламента в Стокхолм и за да засрами световните лидери и всички, на които не им пука.

Хиляди деца от Европа, САЩ и Австралия също "бягат" в петък от училище, следвайки лозунга ѝ "искаме паника, все едно къщата ви гори, а не празни надежди".

Шест швейцарски младежи са пътували 26 часа с влак, за да потърсят подкрепата ѝ за петицията им за по-строг швейцарски закон за въглеродните емисии. Един италиански учен ѝ казва, че му напомня на него като млад активист. Жени от група за борба с тютюнопушенето ѝ подаряват тениска, разказва още журналистката Соними Сенгупта от Ню Йорк Таймс за срещата си с Грета.

"Цялото това внимание е страхотно. Това означава, че хората са те чули", споделя момичето. "Но понякога е доста досадно да ти кажат:

Във вас младите е надеждата. Вие ще спасите света! Мисля, че би било полезно, ако и вие (възрастните) ни помогнете малко."

Такава е Грета. Огорчена, откровена, иронична. Тя напомни отново за себе си и каузата си миналия петък, когато кабинетът на премиера Тереза ​​Мей обяви бягството за протест от училище във Великобритания като разсейване, което „губи от времето за учене". Грета бързо отвърна в Twitter: „Политическите лидери загубиха 30 години в бездействие. И това е малко по-лошо. "

Миналият петък беше 25-ия, в който Грета изрази гражданско неподчинение и не отиде на училище, за да протестира срещу климатичните промени пред Парламента.

През всички тези петъци тя вдъхнови огромни ученически демонстрации по света, предизвика дебат за това дали децата трябва да пропускат часовете за протести, свързани с климата, и привлече тролове и скептици, които започнаха да съставят конспиративни теории кой печели от Грета.

"Последните шест месеца бяха странен контраст", казва тя. Защото била принудена да говори, да говори много - нещо, с което не е свикнала.

"През целия си живот бях невидимото момиче в ъгъла, което не отронва и дума. От ден на ден хората все повече ме слушат. Това е странно. И много трудно."

Грета Тунберг не съвсем случайно е активист.

Тя е по-голямата сестра в семейство с две деца, израснала е в Стокхолм. Учи пиано, балет и театър. Справя се добре в училище. Подобно на много деца, гледа образователни филми за топенето на леда в Арктика, съдбата на полярните мечки и морските бозайници, живеещи в океан от пластмаса. За разлика от много други деца обаче, тя не могла просто да махне с ръка.

"Започнах да мисля постоянно за това и станах много тъжна. Всички тези кадри стояха в главата ми."

После изобщо не я интересували нещата, които вълнуват повечето деца – джаджи, дрехи и пр. - спомня си баща ѝ. "Мисля, че беше много изолирана и много самотна", каза г-н Тунберг пред Ню Йорк Таймс.

На 11 години Грета изпадна в дълбока тревожност. Спира да ходи на училище. Спира да яде. Спра и да расте. Говори само със семейството си, а в училище - само с учителката си Анита фон Беренс.

"Преди моят собствен свят беше много голям - бях съвсем сама", спомня си тя. Сега този свят става все по-малък, а реалният все по-голям." Грета добавя, че сега е по-щастлива: "Имам смисъл. Има нещо, което трябва да направя."

Остава по-дребна за възрастта си, заради недохранването по време на борбата с депресията. Не се смее много, не говори или „казвам само това, което е необходимо“. Предпочита компанията на възрастни и животни пред деца на нейната възраст.

Справянето с депресията отнело месеци. Грета казва, че това, което я е накарало да се чувства по-добре, е че е била чута - първо от родителите си. Тя ги принудила да спрат да ядат месо. След това да станат вегани, което те също направили, като изключим това, че майка ѝ Малена Ерман "продължава да се промъква до сиренето - но нощем, за да не я видя", споделя Грета.

Най-важната ѝ победа била през 2016 г., когато убедила майка си да спре да лети със самолети, което било голяма битка, защото г-жа Ерман е известна оперна певица в Швеция, чиято кариера е зависима от непрекъснатото пътуване. За решението да спре да лети г-жа Ерман разказва в книгата, която с мъжа си пишат за това как детето им ги е променило...

"Един от плюсовете да имаш известна майка е, че добре познавам медиите и как работят", казва Грета.

В петък, 20 август 2018 г., когато книгата на родителите ѝ излиза, тя сяда пред шведския парламент. Мълвата се разпространява бързо. Скоро я канят на конференцията по въпросите за климата на ООН, получава покана и за Световния икономически форум в Давос, Швейцария, където заявява на бизнес лидерите, че техният финансов успех е „дошъл с немислима цена“ за планетата.

Грета, от своя страна, е предупредила майка си да не се присъединява към нея на протестите. Казва, че не иска някой да си мисли, че майка ѝ я е подложила на това.

Само веднъж, когато се сблъсква с журналисти, които искат да я интервюират след изявленията ѝ в Давос, тя замръзва. Както и преди, думите ѝ се изплъзват.

Днес, казва тя, мисли внимателно за всичко, което прави - какво носи, какво казва, с кого се свързва във Facebook. Внимателно подхожда към профилите си в социалните мрежи. Например, публикува снимка, показваща как се връща от Давос с влак, което привлича вниманието върху участниците в конференцията, пътуващи с частни самолети.

Понякога публичната ѝ роля ѝ носи нежелано внимание. Разследване на вестник Svenska Dagbladet твърди, че името и снимката на Грета са били използвани за събиране на средства за старт ъп. (Г-н Тунберг казва, че семейството не е било информирано; основателят на проекта, Ингмар Рентжог, отрича пред Ню Йорк Таймс името на Грета да е използвано за набиране на капитал.)

Това подтиква Грета да напише дълъг пост във Facebook, заявявайки, че действа независимо и че нито тя, нито семейството ѝ приемат пари.

Грета завършва 9 клас и обмисля дали да не си вземе едногодишен "отпуск" от училище, за да продължи активистката си дейност на пълно работно време.

На въпрос дали ще отиде в Ню Йорк през септември за срещата на върха на ООН по въпросите за климата, ако бъде поканена, Грета каза, че със сигурност няма да лети.

Но може да отиде до там с кораб. За да остави по-малък въглероден отпечатък върху планетата.

На фона на общото недоволство от ремонтните дейности и строителните проекти в столицата, родители на деца от 49 ОДЗ „Радост“ и жители на район „Изгрев“ се събират на 24 Януари, от 17.00 ч. пред сградата на общината за протест под надслов: „Спаси район „Изгрев“; Слънце за децата ни!“.

Протестът, организиран от гражданска инициатива „Слънце за децата ни”, е против плановете за изключително високо строителство в района и продължаващото уплътняване на кварталите и също така е провокиран от план за строеж в непосредствена близост с двора на детска градина “Радост“- 49 ОДЗ в Дианабад.

От гражданската инициатива чакат да бъдат приети на среща при столичния кмет Йорданка Фандъкова от няколко месеца, към момента - без резултат, затова излизат на протест с 6 основни искания:

1. Да запазят терена до 49 ОДЗ „Радост“ за децата на район Изгрев;
2. Против застрояването на зелени площи и междублокови пространства;
3. Пълна проверка на историята и начина на придобиване на имотите от строителните фирми;
4. Забрана за преотстъпване, продажба и замяна на имоти общинска и държавна собственост;
5. Общината да поддържа по-добре общите пространства, улиците и тротоарите в района;
6. Промени в ЗУТ и ОУП на София, за да се спре ограбването на слънцето на хората.

„Теренът, който се намира в съседство с детска градина „Радост” - 49 ОДЗ, е бил дълго време частна общинска собственост. При това положение жителите на района и родителите на деца от детското заведение са очаквали, че тази земя един ден ще се използва за нейното разширяване или с друга обществена цел, особено като се има предвид голямото презастрояване през последните години“, посочва Мария Ибришимова, която ни разказа предисторията на предизвикалия гражданското недоволство спорен терен:

При направения ПУП на квартала, приет през 2015 г., теренът е предвиден за високо жилищно строителство и е предложена схема на застрояване с очевидни закононарушения в нея. Едно малко парче (около 450 кв. м от всичките 2500) е частна собственост на Л. Ранчев (строителен предприемач, фирма Вечна-Р). Протестиращите свързват схемата на застрояване с името на предприемача, тъй като е предвидено свързано застрояване между неговия и общинския (тогава) имот, което е незаконната част.

През Октомври 2017 г. СОС гласува решение, с което дарява общинския имот (около 2000 кв. м) на П. П. Блъсков в замяна на негов много по-малък терен в кв. Изток плюс  допълнително дарение от около 1.5 млн. лв. Гражданите на Дианабад изпращат множество сигнали и жалби (без отговор в установения срок), организира се подписка, срещи с администрацията и дори протест през май 2018 г. срещу тази сделка.

Малко преди тази сделка, по молба на Л. Ранчев, гл. арх. Здравков издава заповед да се промени регулацията, като се изгради малка безсмислена уличка тупик, която да узакони незаконно предвидения план за застрояване:

Равносметката: освен че теренът е вече частен, на него може да се появи плътно високоетажно застрояване, и всичко това точно над детските площадки на детската градина. 

На среща с районния кмет Инж. Жеков, гражданите не получават отговор на въпроса къде децата от десетките нови кооперации, както и тези от бъдещите сгради в квартала ще посещават детска ясла и градина. Не получават отговор и ако се стигне до строеж, как ще се обезопаси детската градина от пропадане, падащи предмети и т.н., без да се ограничава пространство за децата.

В момента няма достатъчно места в яслите и градините в кварталите от района. Проблемите в него не са по-различни от проблемите на цяла София, казват протестиращите. В района не се предвиждат нови ясли и градини, нито нова социална инфрастуктура, само реконструкция на една от старите градини.

Гражданската инициатива сигнализира също така, че улиците и тротоарите са амортизирани от тежката строителна техника, кварталът не е обезопасен и това е предпоставка за инциденти.

Искането на гражданите за промяна в ЗУТ е свързано с това, че те не желаят ново високо строителство, което да засенчва старите сгради наоколо. Такъв е и случаят с предвиден строеж до метростанция Г. М Димитров - "планираната сграда е разположена така, че най-благоприятните от гледна точка на слънчево греене за съседните жилищни сгради посоки са блокирани от нея, посочват още протестиращите.

Гражданската инициатива набира и подкрепа чрез петиция, с която може да се запознаете тук

В Международния ден за правата на човека с  наградата "Човек на годината" за 2018 бяха отличени протестиращите родители на деца с увреждания. Призът се връчва от Българския хелзински комитет (БХК), чийто председател Красимир Кънев определи действията на майките през изтеклата година като "най-масовата правозащитна акция за последните години".

През 2018 г. майките на деца с увреждания организираха мрежа от протестни палаткови лагери в много български градове под мотото „Системата ни убива“, участваха в работни групи, срещи и дискусии с отговорни институции, за да се даде шанс за достоен живот и адекватни възможности за хората с увреждания и техните семейства. В резултат на усилията им, законовите промени, които трябва да поставят началото на дълго исканата промяна, бяха приети от Народното събрание. Дейността на майките на деца с увреждания продължава с активност за реформа в системата на ТЕЛК.

"Това, което нас ни събираше през цялото време е да правим това, което трябва, това, което имаме на място, на което сме поставени. Направихме много, но не е всичко и ще продължим", заявиха майките.

От Хелзинкския комитет връчиха още една награда, подгласна на голямата - тя беше дадена на Българския фонд за жените за дейността им в защита на жените, претърпели домашно насилие.

Ето и останалите наградени на 12-ото издание на наградите Човек на годината: 

-- "Награда за доблест"- Кампания 7000

-- "Вдъхновение на годината " - "Love guide"

-- "Журналист на годината" - Димитър Стоянов, от сайта "Бивол"

-- "Застъпник на годината" - фондация "Четири лапи" и фондацията "Дивите животни"

-- "Активист на годината "- фондация "Глас" , фондация "Абилитист" и фондация "Действие"

По темата:

Една от майките зад протеста „Системата ни убива“: Искам синът ми да има работа!