Кърмата е храната, която всяка майка иска да осигури за бебето си. Да иска да кърми бебето е най-естественото състояние за почти всяка родилка. Често за майката да кърми бебето си е толкова важно, че всеки проблем с недостиг на кърма може да я накара да изпитва вина и да се чувства зле.
Въпреки че в повечето случаи с количества кърма, които не отговарят на нуждите на бебето, става дума за лоша организация и неспазване на съветите за увеличаване на количествата, в някои случаи майката просто няма какво повече да направи – нещата не зависят от усилията и действията ѝ.
Има много причини за забавяне на млякото или липса на кърма. Чест случай е преждевременното раждане - особено ако бебето трябва да бъде отделено от майката веднага след раждането. В този вариант освен че бебето още не е узряло да суче и гърдите не са достатъчно узрели да кърмят. Те също преминават своята деветмесечна подготовка и когато се наложи да хранят бебето по-рано не са готови. Често са срещани и хормоналните проблеми. А има и други, които се срещат по-рядко.
Основната причина, поради която много жени спират да кърмят, е извън техния контрол. Повечето хора предполагат, че жените могат да направят повече кърма, ако просто се стараят повече. Майките, които са се сблъскали с това да треперят от нерви и усилия за няколко капки мляко, знаят колко погрешно е предположението.
За да се изгради механизмът за мляко в тялото, хормоните и рецепторите трябва да бъдат в точните количества, време и място, където са необходими на организма. Естрогенът и прогестеронът стимулират развитието на гърдите по време на пубертета и бременността. Пролактинът се проявява по време на бременност. И след това, заедно с инсулина и кортизола, стимулира производството на мляко. Окситоцинът пък задвижва млякото през каналите. И ако някоя от тези важни роли се провали, нещата се прецакват.
Пролактинът е необходим за секрецията на мляко от клетките на алвеолите. Нивото на пролактин в кръвта се увеличава значително по време на бременност и стимулира растежа и развитието на млечната тъкан, като подготовка за производството на мляко. Тогава обаче отделяното на млякото е блокирано от прогестеронът и естрогенът. След раждането нивата на прогестерон и естроген падат бързо, пролактинът вече не е блокиран и започва секрецията на мляко.
Когато бебето суче, нивото на пролактин в кръвта се увеличава и стимулира производството на мляко от алвеолите. Нивото на пролактин е най-високо около 30 минути след началото на храненето, така че най-важният му ефект е да се произведе мляко за следващото хранене. През първите няколко седмици, колкото повече бебето суче и стимулира зърното, толкова повече пролактин се произвежда. И съответно има повече мляко за всяко следващо кърмене. Този ефект е особено важен по времето, когато млякото слиза. Въпреки че пролактинът все още е необходим за производството на мляко, след няколко седмици няма тясна връзка между количеството пролактин и количеството произведено мляко. Ако обаче майката спре да кърми, секрецията на мляко също може да спре - тогава и млякото ще спре.
Повече пролактин се произвежда през нощта, така че кърменето през нощта е особено полезно за поддържане на добри количества кърма.
Сученето влияе върху освобождаването на други хипофизни хормони, които водят до потискане на овулацията и менструацията. Следователно честото кърмене може да помогне за предпазване от нова бременност. Още една важна причина за кърменето през нощта.
Окситоцинът кара кара млякото, което се е събрало в алвеолите, да тече и да запълва каналите в гърдите. Превръща го в течна храна и тя стига по-лесно до бебето. Окситоциновият рефлекс понякога се нарича още „рефлекс на изхвърляне на мляко“. Окситоцинът се произвежда по-бързо от пролактина.
Окситоцинът се задейства, когато бебето суче, но и когато майката иска да кърми. Рефлексът се влияе от усещанията и чувствата на майката. Докосване, помирисване, виждане на бебето, чуване на бебешкия плач... Дори само когато майката мисли с нежност за детето си.
Съответно ако една майка изпитва силна болка или е емоционално разстроена, окситоциновият рефлекс може да се прекъсне и млякото ѝ да спре да тече добре. И обратно - при емоционална подкрепа, ако тя намери комфорт и продължи да кърми, млякото ще потече отново.
Окситоциновият рефлекс обяснява защо майката и бебето трябва да прекарват време заедно. И защо трябва да имат често контакт „кожа в кожа”. И преди сме писали за близкия контакт - ето тук.
Окситоцинът също така е виновник за контракциите на матката на майката след раждането. И помага за намаляване на кървенето. Контракциите могат да причинят силна болка в матката, когато бебето суче през първите няколко дни.
Признаци, по които може да разберете, че окситоциновият рефлекс действа:
Принципно липсата на кърма или оскъдното количество кърма не е нормално състояние. Това е знак, че нещо не е наред в организма ви и трябва да му обърнете внимание. Трябва да бъде открита причината за ниските количества на кърмата или нейната липса. Колкото по-ясна е тя, толкова по-добре ще може да реагирате с лечение. Важно е да минете през прегледи от всички специалисти, които имат отношения към проблема ви. Това са личният ви лекар, ендокринолог, хирург и задължително консултант по кърмене.
Началото, разбира се, е с лабораторни тестове. Ако имате хормонален дисбаланс, е време за лечение. С лекарства, с промени в храненето, с често извличане на млякото с кърмене, изцеждане с помпа или с ръце.
Трябва да лекувате нарушенията на функциите на щитовидната жлеза. Те оказват влияние върху здравето по принцип, дори да не е свързано с кърменето.
Наднорменото тегло също може да наруши хормоналния баланс и да се отрази на кърмата ви. Диетите могат много да помогнат, но задължително трябва да ви наблюдава специалист. Друга не особено популярна причина за проблеми с кърмата е продължителната употреба на контрацептиви.
И е важно е да се свържете с други майки с ниски количества кърма - за подкрепа и насърчение. Особено жени, които вече са се справили с проблема си. Това ще ви даде надежда, което е първата стъпка в правилната посока.
В Майко Мила! е време да направим рубрика за почти невероятни истории. Тази е за бременност и е точно такава. Идва от една непозната за нас жена (тук е моментът тя да се обяви и да ни каже името си). Ако 99% от жените знаят, че са бременни още от третата седмица, защото им е лошо, повръщат, депресирани са и като цяло - чувстват се ужасно, ето ви една жена, която не разбрала, че е бременна чааааааак ДО ШЕСТИЯ МЕСЕЦ! Като ви казваме, че е време за рубрика "Невероятно, но факт"... Четете сега и завиждайте!
Нали сте гледали онова предаване по TLC - “Не знаех, че съм бременна“? Всъщност може и да не го знаете, аз например не го бях гледала…
Моята историята започва година и нещо по-рано. Вече съм се върнала на работа след първото си майчинство, супер напрегнато ми е, защото ме местят в друг офис, с други колеги, шефът ми е доста нервен. А за капак съпругът ми пътува всяка седмица и се връща само уикендите.
Между целия този разкош ме „перва“ хормонът и решавам, че съм готова за второ дете. Ама толкова съм готова, че започвам да влизам във филми, купувам тестове за бременност и мисля да започна да си изчислявам овулацията, само да намеря най-точната формула. Всичко това е чудесно. ЧУДЕСНО! Но понеже съдбата винаги се подиграва с нашите планове, аз внезапно започвам да изоставам с цикъла и се стига до там, че близо 3 месеца не ми идва.
Тръгвам по лекари, хормонални изследвания, цитонамазки, ехографи. Говори се за скенер на глава и ЯМР заради завишен пролактин.
О, чудесно!
Минавам на терапия и нещата с цикъла се нормализират. Вече е краят на септември и лекарката, при която отивам за N-то мнение, ми спира терапията. Според нея нивата вече не толкова завишени и няма от какво да се притеснявам.
Октомври ми идва. Ноември пък имам рожден ден и заминаваме само двамата със съпруга ми за любимия Истанбул.
След това всичко тръгва постарому. Супер ангажирана съм – офис, детска градина, оцеляване в делничните дни сама с дете вечер. И цикълът пак нещо започва да липсва.
Декември е. Продължавам да нямам цикъл. Пускам си един пролактин и, естествено, оказва се отново завишен. Ето защо нямам цикъл, умозаключавам аз. Обаче нямам никакво време и желание за лекари и нови лекарства.
Задават се и празници, еуфория, на мен изведнъж спира да ми се пие вино. Ама до такава степен, че дори не мога да близна от спасителната течност. По Коледа се събираме няколко пъти с приятели и отказът ми от хубаво вино кара всички да ме гледат леко подозрително, но никой нищо не подхвърля. Аз пък не се чувствам добре, в депресия съм, реве ми се, едва изкарвам празниците, влача се буквално... явно е вирус!
Минават Коледа и Нова година, обаче депресията се задълбочава. Движа се по задължение, защото няма кой да ми гледа детето, трябва и на работа да се ходи.
Някъде по това време мъжът ми предлага да замина за няколко дни, да сменя обстановката. Една приятелка се съгласява и в края на февруари пътуваме за Испания.
Там като ми светна пред очите! Цял ден ходене и обикаляне, редуване на шопинг и забележителности, никакво спиране, никакви почивки. Изведнъж живнах, станах си пак АЗ, дори и сангрия пих, и ми хареса.
Някъде нещо обаче започва да ми рови в главата... Уж съм на диета, обаче коремчето нещо е изпъкнало, вечерно време ставам по 1-2 пъти до тоалетната, а това само с първата бременност ми се е случвало, окосмяването е с осезаемо намален растеж... обаче аз пак бързам, това са само някакви проблясъци, за които нямам време да помисля повече от половин минута.
След Испания се впускам пак във вихъра на всекидневието. Но вече е почти март и всичко изглежда далеч по-приятно. На първи март се събираме у една приятелка, там има и други хора, част от които не познавам. Една леко подпийнала мацка ме пита в кой месец съм, а аз троснато ѝ отговарям, че не съм бременна, а и няма как, защото съм с хормонални проблеми. И заявявам на приятелката ми „Тая кукувица друг път ако я каниш, мен не ме викай!“.
Минава уикендът, мъжът ми заминава, ние с детето пак в минаваме в стандартния режим, дните и седмиците се сливат, но поне пролетта идва. Някак обаче нещо вече ми говори... не само пияната мацка, а и всички мухи вътре в главата ми жужат и успявам да намеря време да вляза в аптека и да си купя тест за бременност.
Аптекарят – млад и симпатичен, ме предупреждава да не го правя вечерта, а да чакам до сутринта с първата урина. Ами, разбира се, аз съм най-изпълнителният човек на света, пък и съм чакала толкова време, сега за една нощ какво ли ще ми стане! Ставам рано сутринта преди да се събуди детето, че после няма да имам възможност да вляза в тоалетната сама.
Правя теста и дори не е нужно да чакам 3 или 5 минути, втората черта за секунди ме удря в лицето, по-ярка и по-изразена и от Вечерницата на небето.
Такааа, всичко е чудесно, аз съм бременна, та нали това исках. Обаче това откога е, та аз не съм пила фолиева киселина, не съм ходила на прегледи. Какво ще обяснявам на лекарите, как така не знам в кой месец съм, луда ли съм, дали всичко с бебето ще е наред????
Трябва да кажа и на мъжа ми. Изстрелвам му го на съобщение в Скайп, а той казва
Е, да де, ама май лудата съм аз. Той спря да ми пише няколко часа, докато осъзнае какво му се случва. Аз пък се замъквам на лекар и започвам да се обяснявам, че всъщност нямам цикъл от октомври, но понеже еди какво си, чак сега отивам да видят дали всичко е ОК с бременността ми.
На първо четене всичко изглежда добре - сърце бие, ръце мърдат. В следващите 1-2 седмици успявам и да се вредя при някакво светило за фетална морфология, всичко си върви супер, нещо само бебето е по-малко, но това явно е, защото съм имала късна овулация и терминът е изместен. Тичам и да хвана последния влак за генетичните изследвания…
И така, изведнъж се оказах бременна в почти шести месец и летяща от щастие.
Разни приятелки взеха да ме бъзикат дали съм гледала „Не знаех, че съм бременна“ по TLC, а аз дори не бях чувала за това предаване.
Е, малко след това вече ми стана любимо и го гледах по време на второто майчинство.
Друга приятелка пък все ми разправя, че съм имала най-кратката бременност на света.
Но това беше истински прекрасна бременност, без абсолютно никакви проблеми. Бременност, която завърши с прекрасно раждане на красиво, русо и синеоко момиченце. Много кротко бебче, което към днешна дата се превърна в неудържима фурия, истинско малко бедствие и ураган, носещо ни такава радост, че няма как да му се сърдим за нищо.
