Покана към онези, които са любопитни да видят любимите си романи на голям екран, отправя фестивалът Синелибри. Тазгодишното 10-то издание започва на 10 октомври и продължава до 3 ноември.
67 филми с десет международни и над 50 национални премиери, галавечери, ретроспективи, кино-литературни срещи, сред които с автора на „Трейнспотинг“ Ървин Уелш, както и с актрисата Мария Бакалова, са част от програмата. И понеже едва ли човек може да огрее навсякъде, ще ви представим нашата селекция от 10-те най-интересни филмови заглавия.
Фантастичната драма на Паоло Сорентино („Великата красота“, „Младост“, „Младият папа“) открива тазгодишното издание в зала 1 на НДК. Действието е ситуирано в Неапол – родният град на режисьора, и проследява житейските перипетии на млада жена от нейното раждане, през тийнейджърството, младостта ѝ и неизбежното остаряване. Филмът е размисъл за хода на времето, наситен с флиртове и запознанства, и изследва начина, по който виждаме хората и местата около себе си.
Продукцията има номинация за „Златна мечка“ на кинофестивала в Кан.
Родената в Монреал сценаристка и режисьорка Дърга Чу-Боуз предлага импресионистичен разказ на романа на Франсоаз Саган, публикуван през 1954 г., когато писателката е едва на 18 години. На почти същата възраст (17 години) е и главната героиня Сесил, тръгнала из Френската Ривиера с овдовелия си баща и поредното му увлечение, което, подобно на другите, изглежда скоро да бъде заменено.
Превърнал се в класика, романът преведен на 22 езика, се счита и за една от първите феминистки книги, изучаваща младежкия копнеж, ревност и сексуално пробуждане. Изследване, чиято времева траектория проследява как погледът към интимните трепети от миналото се актуализира в настоящето.
Филмът на Нора Фингшайд е за травмите от детството и за начините, по които се опитваме да се примирим с тях. През драмите на главната героиня Рона (изиграна от Сърша Ронан), току-що напуснала клиника за наркомани, режисьорката проследява начините, по които ни действа средата, в която сме израснали, и неизбежните последици, които товарят настоящето ни.
Като залага на контраста между истеричния градски живот и тишината на живописни острови, Фингшайд („Извън системата“) превръща тази драматична история по действителен случай в прекрасно и силно въздействащо размишление за възраждащата сила на природата и способността ѝ да лекува.
Премиерата на Outrun е на филмовия фестивал в Сънданс, а взима и наградата на публиката в програма „Панорама“ на Международния филмов фестивал в Берлин.
Гийом Кане и Шарлот Генсбург за първи път застават заедно на екрана в адаптацията по романа „Смъртта на Бел“ от 1951 г. на известния белгийски писател Жорж Сименон, познат с романите си за инспектор Мегре.
Героите са двойка, свикнала с монотонното си съществуване в малък провинциален град. Мирните им дни се преобръщат,к след като дъщеря на техен приятел, отседнала у тях, е намерена мъртва. Съпругът, който по това време е бил вкъщи, става и главен заподозрян.
Режисиран от Беноа Жако, „Бел“ разглежда живота в провинцията, където тайни уж няма, но разликите между това, което човек си мисли, че знае, и реалността, са явни.
Филмът на Кирил Серебренников пристига у нас директно от конкурса в Кан, където е номиниран за „Златна палма“. Разказва скандалната история на съветския поет Едуард Лимонов, който се превръща в скитник в Ню Йорк, сензация във Франция и политически антигерой в Русия.
Сюжетът е по биографичния роман на Еманюел Карер. Действието тръгва от Русия, стига до Америка и се завръща към Европа.
Серебренников разглежда сложната и противоречива личност на героя в забавно контрастното му приемане на гневен бохем, клошар, подстрекател към война, политически затворник, опозиционер на движение срещу Путин.
Анархия, пънк, въодушевление и люто отчаяние преминават през този образ, в който влиза Бен Уишоу, за да създаде мрачно лудия и експресивен Дон Жуан, на когото не му убягва, че „добродетелните мръсници са легион, докато завършените – рядкост“. Лимонов винаги предпочита да застане на страната на бедните и слабите пред това да защитава богатите и силните.
В последно време испанският режисьор Педро Алмодовар размишлява върху болестите и смъртта като в „Болка и величие“ през 2019 г. Но първият англоезичен филм на режисьора – „Съседната стая“, който беше в конкурсната програма на филмовия фестивал във Венеция, навлиза още по-дълбоко в мътните води на емоциите, свързващи ни със смъртта.
Джулиан Мур, Тилда Суинтън и Джон Туртуро са в главните роли, а историята проследява взаимоотношенията на две приятелки, близки в миналото, но загубили връзка помежду си. Пътищата им се срещат при извънредни обстоятелства, а Алмодовар се фокусира върху темите за ценността на приятелството, емпатията и темата за евтаназията.
Тонът в адаптирания роман на Сигрид Нунес е по-скоро мрачен, меланхоличен, а комичните моменти, които съпровождат обикновено филмите на Алмодовар, тук са кът.
Жак Одиар сяда на режисьорския стол на музикалната мелодрама „Емилия Перес“ по романа Écoute на Борис Расон.
Рита Мора е талантлива адвокатка по наказателни дела. Героинята е затънала в работа, която обаче не ѝ носи финансов успех. Ситуацията се променя, когато с нея се свързва босът на картел Манитас. Той ѝ прави щедро предложение, което, колкото и да е притеснително, е трудно да бъде отказано. И ако сложната част уж остава в миналото, се оказва, че свършеното трудно може да бъде забравено.
Замислена като рок опера, криминалната комедия включва в актьорския си състав Зоуи Салдана и Селена Гомес. Филмът на Одиар се движи между няколко жанра, сред които мюзикъл, филм ноар и е с поврати, достойни за теленовела.
Продължаваме музикалната тема с продължението на „Жокера“, чиято маска отново слага Хоакин Финикс. Действието проследява случващото се с героя, затворен в психиатричната болница „Аркам“. Докато очаква присъдата за престъпленията си, Артър Флек среща любовта в лицето на героинята Харли Куин (Лейди Гага). Двамата ще споделят емоционални преживелици из улиците на Готъм.
Режисьорът Тод Филипс отдалечава Артър Флек от вселената на Батман. Превърнат в мюзикъл, филмът се фокусира върху класическия образ на нещастния клоун, неразбран от обществото, но поел ангажимента да го забавлява, каквото и да му коства. Е, този път Жокера е наясно с фалша в живота, но се оказва, че има и съмнително чувство за хумор.
Михаил Лошкин снима екранизация по романа на родения в Киев съветски писател Михаил Булгаков. Филмът струва 17 млн. долара, което го прави една от най-скъпоструващите руски продукции. Книгата е написана между 1928 и 1940 г. и публикувана посмъртно в списание „Москва“ през 60-те години на ХХ век.
Превърнал се в класика, романът остро критикува авторитарното управление по времето на Сталин. Високобюджетната продукция също се приема като дискредитиране на руското управление и открито противопоставяне на войната в Украйна.
Алисия Викандер влиза в образа на лейди Катрин – изключително образована вдовица, която се съгласява да стане шестата съпруга на известния с отвращението си към жените крал Хенри VIII.
Джъд Лоу е безобразно добър в ролята си на лабилния монарх, отстранил или обезглавил предишните си съпруги. Бразилският режисьор Карим Айнуз прави своя англоезичен дебют като отваря вратите към напоената с кръв Англия и ни доближава до двора на Тюдорите, отрупан с интриги и нестихващи подозрения.
„Макар да изобличава перверзните изстъпления, до които води неограничената власт, режисьорът не допуска тази линия да вземе връх в зрелищната историческа драма, адаптация по роман на британската авторка Елизабет Фриментъл“, пишат от Синелибри. Филмът е с номинация за „Златна палма“ в Кан.
Колкото и да подскачат налудничаво и да звучат нечленоразделно, миньоните продължават да говорят на разбираем език с децата. Но дали това ще важи и за техните родители в „Аз, проклетникът“ 4?
Щъкащите малки човечета под опеката на любезния злодей Гру се включват в шестия филм от поредицата, ако броим и двете предистории, посветени на миньоните. Това от една страна доказва, че Illumination са улучили в подхода си да привлекат семейната аудитория. Но успехът от предходните продукции леко ги е подхлъзнал да не бъдат достатъчно старателни в измислянето на нови достойни приключения.
А възможности чисто сюжетно не липсват. Плешивият Гру, с добре оформено „семейно“ коремче и визия на мафиотски бос, вече се радва на нов член в семейството – новороденият му син. Оказва се, че с него тепърва има да изгражда силна връзка и това няма да е никак лесно, тъй като Гру-младши е наследил лютия характер на баща си.
В духа на предходните части и тук семейството ще се наложи да се изправи срещу някой и друг престъпник. Този път това е Максим Ле Мал, неприкрит в суетността си и същевременно гнусен в избора си на злодейски способности.
Гру е заслужил неговото отмъщение, след като за втори път му отнема звездния миг да получи признание за артистичните си и злодейски заложби.
Като член на Лигата на антизлодеите Гру се превръща в негов враг и е принуден да избяга, включвайки се в програма за защита на свидетели.
Героят взима само три от миньоните със себе си и премества покъщнината си и голямо си семейство, състоящо се от съпругата му Луси, трите осиновени дъщери и Младши в нов град. Там всеки получава нова самоличност, колкото се може по-обикновена.
Всеки от тях трябва да свикне да се представя с новото си име и скучна професия – Гру например е търговец на панели. Съпругата му, макар и без никакъв опит като фризьор, ще има сложни отношения с клиентките си, които се оказват най-суетните дами в околността.
Адаптацията няма да е лесна и за дъщерите на голямата фамилия, особено на фона на изглеждащата зла съседка – тийнейджърката Попи с престъпни наклонности.
По традиция един от най-успешните франчайзи следва правилото, освен да забавлява младата аудитория, да даде повод за усмивки и на възрастните им придружители. Тук едва ли ще получат одобрение, тъй като злодеят Ле Мал се е превърнал в мутант между човек и най-големия ужас за всяка къща – хлебарката.
Освен от Спайдърмен, следват още препратки – надробени като трохи, в които ще познаем персонажи, наподобяващи Хълк и други членове от Фантастичната четворка.
В тях се превръщат част миньоните, които не следват Гру в новия му живот, а са станали опитни зайчета в централата на Лигата на антизлодеите. Има и сцена – почти реплика от „Цар Лъв“, която дори децата могат да засекат.
Още не сме свършили, скрол надолу
Все пак продължението на режисьора Крис Рено („Аз, проклетникът“, „Сами вкъщи“) и сърежисьора Патрик Делаж („Ела изпей!“ 2, „Сами вкъщи“ 2) често губи ритъм и докато по-малките зрители ще намерят над какво да се посмеят, то придружаващите ги възрастни е по-вероятно лесно да се отегчат.
Сценарият, дело на Кен Даурио („Аз, проклетникът“) и Майк Уайт („Белият лотос“), не се справя с това всички бълбукащи реплики и действия на миньоните да са добре издържани. Тримата жълтурковци от клана, които се налага да опознават новата среда със семейството на Гру, изглеждат донякъде забавни, докато сменят памперса на Младши, закопчават го в столчето за кола или изтърбушват автомата за напитки в новата къща.
Но липсва старание около изобретателността на достатъчно количество смешни моменти при използването на бебешките атрибути в поредната мисия на Гру, забъркал се в кражба и с това увеличил броя на злодейските си врагове. И макар възможности да има, екшън сцените са бледо копие на предходните части от поредицата.
„Аз, проклетникът“ 4 не блести с особен хумор и динамични ситуации, но по всяка вероятност ще напълни киносалоните и ще е сред летните семейни забавления. Защото въпреки че е превключил на бавна скорост, влиянието на франзайча е достатъчно силно. И дори да се спуска по нанадолнището, силата на инерцията може би е напълно достатъчна за успех сред зрителите.
С покачването на градусите идват и идеите за море, планина, изобщо бягство от всекидневието. Ако не можете в момента да си позволите споменатото бягство и ви се налага да сте в града, насреща са филмите, които поемат нелеката задача да ни откъснат поне за малко от реалността.
Сред хитовете това лято отново се подреждат продълженията. Големите филмови студиа за пореден път не смеят да предложат нещо ново, а залагат на добре забравеното старо. Така още в началото на юни те изтупаха от прахта класиката от 1995 г. „Лоши момчета“ като пуснаха четвърто продължение.
Уил Смит и Мартин Лорънс отново са добър екранен тандем след почти 30 години и успяват да привлекат новото поколение, което вече е закърмено с високите скорости на „Бързи и яростни“ и мегавселената на Marvel.
Друг познат герой, който може да гледаме, е Гарфилд. Мързеливият котарак с нестихващ апетит дебютира още през 70-те в комикса на Джим Дейвис, като влиза набързо и в киното с множество производни – от сериали до пълнометражни заглавия.
И това съвсем не е случайно: все пак рижавото животно има лафове, които могат да се превърнат в пътеводна светлина за мнозина: „Аз страдам не от излишно тегло, а от недостатъчен ръст“ или „Ако чакаш достатъчно, всяко нещо само идва при теб“.
Първият голям филм е от 2004 г., а 20 години по-късно, сигурно в трети котешки живот, добре оформеният герой се появява в „Гарфилд: Филмът“, за да види как изглежда ситуацията на улицата.
Pixar също не отидоха по-далеч и предложиха втора част на хита си „Отвътре-навън“, който им донесе „Оскар“ през 2015 г. Анимацията се представя доста добре с включването на допълнителни емоции в главата на порасналата главна героиня Райли.
В началото на юли пък идва на ред и на четвъртото продължение на „Аз, проклетникът“.
Поредицата, показваща симпатичната страна на злодеите начело с достолепно закръгления Гру, стартира през 2010 г. Оттогава продължава да следи перипетиите на героя в развитието му на съпруг, баща и таен агент, в чиито мисии бръмчат наоколо дребните подскачащи същества миньоните.
Тинейджърите могат да се нареждат на опашката за топли пуканки от 26 юли, когато излиза „Дедпул и Върколак“ с Райън Рейнолдс и Хю Джакман. На режисьорския стол сяда Шон Леви („Свободният човек“, „Нощ в музея“), който се надяваме да е заредил сюжета с достатъчно свеж хумор, силен ешкън, достойни каскади и умела научна фантастика.
Освен хитови заглавия, които може да видим из моловете, филми може да гледаме и в некомерсиални киносалони.
Оказва се, че това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино „Кинематограф“ планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град.
Повечето са в паркове, но ще има в Гьоте-институт, в двора на 127. СУ, на кръговото в кв. „Павлово“. Други локации са парк „Студентски“, парковете в „Младост“ 2 и 3, Северен парк.
Документално, игрално, експериментално кино, анимация – с филми, подходящи за цялото семейство.
Между другото, това е и един от малкото шансове да се запознаем с кратката форма на киното, която често е по-интересна от пълнометражното, тъй като концентрира любопитни теми в малко минути.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 и продължават около 80–90 минути.
До 28 юни тече десетото издание на кинофестивала „Срещи на младото европейско кино“, посветен на детската и младежката публика от 3 до 19 години.
Събитията в рамките на фестивала ще се провеждат в зала „Славейков“ на Френския институт, залата на Чешкия център, залата и лятното кино на Гьоте-институт и в Kino Kabana.
Входът е свободен след направена резервация на безплатен билет тук.
В програмата са включени общо 17 събития, сред които прожекции на специално селектирани филми, тематични дискусии и работилници, оригинален киноконцерт.
Още не сме свършили, скрол надолу
За по-големите има специална филмова селекция, в която млади хора разказват собствените си смели истории – например момиче от Афганистан, което се бори със стереотипите и иска да стане боксьор.
Програмата ще завърши с музика на живо по време на прожекциите.
На кино с децата може да отидете и в Културен център G8, където сутрините на всеки уикенд са заети с множество предложения за най-малките. Познати персонажи като Астерикс, Мулан, Пепеляшка и Пинокио звучат в различни вариации, а има и съвсем нови истории, изброяващи какво може да се обърка, ако има „Котки в музея“ или „Кучета в операта“.
Избор за кино през лятото има. Якото на детските прожекции е, че винаги са със съпътстваща програма от смях, сълзи, викове, възклицания, ходене до тоалетната и разсипване на пуканки. А това определено ще ви държи в пълна кондиция. Така, де, никакво отпускане в летните жеги!
