fbpx

С огромно удоволствие ви казваме “Честит празник!” и предаваме почти едно към едно дочут разговор между 5-годишно и 3-годишно дете по повод днешния ден:

3-годишно: – Защо се казва “Празник на будителите”? Мене никой не ме буди сутрин, аз сам си ставам. Аз имам ли празник?

5-годишно: – Ами мама казва, че не празнуват днес тия, дето стават най-рано, а други хора. В общи линии…

3-годишно: – Какво значи “в общи линии”?

5-годишно: – Не знам точно, тати го казва. 

3-годишно: – Добре, де, а кой празнува днес?

5-годишно: – Аз разбрах, че са тези, които са будни отвътре. И светят. 

3-годишно: – Ама как светят? С лампичка ли?

5-годишно: – Оф, не знам, ще питаш мама, тя ще ти обясни. 

3-годишно: – В общи линии нищо не разбрах.

Тук героите излизат за детска градина и историята мълчи дали са успели да разберат какво точно е “в общи линии” и “будител”. Въпреки това ние веднага крадем детското определение за “будител” - човек, който е буден отвътре, и си го запазваме за вечни времена.

С него наум разгледахме и разкошната фотографска изложба, открита буквално преди часове в Градската градина в София. Експозицията е подредена в Галерията на открито пред Народния театър и включва 13 изявени български творци, учени, спортисти, които са истински будни отвътре и успяват със своята светлина да разсеят всеки мрак и да събудят и останалите. 

Пред обектива на Костадин Кръстев - Коко застават Райна Кабаиванска, Явор Гърдев, проф. дн Христо Пимпирев, акад. проф. Пламен Карталов, Найден Тодоров, Веско Ешкенази, Благородна Танева, Стефка Костадинова, Весела Димитрова, Ивет Лалова, Здравка Евтимова, доц. Снежина Петрова, Дарин Маджаров. Всички те разказват кои са техните будители и пред кого се прекланят на днешния ден. Част от тях участват в инициативата и със свои възпитаници, които са поели пламъка от учителите си и продължават достойно труда им.

Проектът се реализира за втората поредна година по идея на ФАНТАСТИКО ГРУП със съдействието на Столична община. През годините компанията подкрепя благотворително различни културни и образователни институции по повод Деня на народните будители. Бенефициенти през 2022 г. са Нов български университет и Националното музикално училище “Любомир Пипков”.

Тази година проектът оживява и на специална лендинг страница, където всеки може да прочете и да чуе посланията на участниците в изложбата. Още по-въздействащо ще е, ако предвидите в градския си маршрут една разходка покрай таблата на алеята пред Народния театър и разгледате фотографиите отблизо.

А сега ни кажете вашето определение за будител? И кои са вашите будители?

Ако ви се е налагало да влезете заедно с детето си в педиатричното отделение на някоя общинска болница, вероятно ви е направило впечатление, че повечето такива звена изглеждат като декор за филм на ужасите.

Детските отделения в България (с много малко изключения) са пример как НЕ трябва да изглежда място, в което се лекуват деца през 21 век в Европа (а и където и да е другаде по света). 

Каузата

Каузата деца и родители да пребивават в нормална, чиста, безопасна среда, адекватна на всички съвременни болнични стандарти, е много присърце на фондация “За доброто”. Тя се зароди от проект “За доброто”, чиито двигатели вложиха много усилия, за да направят ремонти, да осигурят обзавеждане, да снабдят с оборудване и апаратура някои от детските отделения в страната, както и единствената специализирана педиатрична болница в България.

Но истината е, че най-голямата промяна за децата са изрисуваните стени в стаите и коридорите, както казват от фондацията. И разбираемо – те не разбират, че в отделението най-сетне има веноскоп, с който ще ги боли много по-малко, когато им вземат кръв. Но виждат, че атмосферата е приятелска, весела, шарена и това ги успокоява. Прави по-спокойни и техните родители. И лечението става по-успешно – доказано е, че средата, в която се лекуват, допринася изключително много за по-бързото оздравяване при децата.

Затова “За доброто” започват новата си кампания “Светулка” с ясната идея, че българската педиатрична грижа трябва да бъде “осветена”, за да се видят по-добре всички нейни нужди.

Месеци наред екипът на “За доброто” събира снимки от болнични отделения в цялата страна, правени от родителите, както и техните разкази за тягостния престой. Разбира се, че никой не очаква престоят в лечебно заведение с болно дете да е като разходка в парка, но не очакваме и да е като във филм на ужасите. 

Изложбата

Проект “Светулка”, който цели да направи средата и престоят в болниците по-приемливи и приятни за децата пациенти, започва с откриването на фотографска изложба от всички онези кадри, изпратени по-рано през годината. Те ще бъдат съпроводени с разкази и коментари от самите родители.

От 2 декември (четвъртък) в Градската градина пред Народния театър в София ще бъдат подредени 14 кадъра от български детски болнични отделения и още 14 от детски болници по света, за да видим, че разликата не е просто от небето до земята. Не е пространствена, а цивилизационна. И ако имаме намерение да принадлежим към цивилизацията на 21 век, няма да е лошо да направим крачка към нея, като се погрижим подобаващо за единствения приоритет на тази страна – децата.

От фондация “За доброто” канят всички на откриването на изложбата в четвъртък (2 декември) от 17:30, за да се даде начало на проект “Светулка” и да си дадем кураж един на друг, че децата ни могат да живеят в държава, която истински мисли за тях. 

И не се плашете от евентуалния дъжд в прогнозата за времето. Както казва Кремена Кунева от фондация “За доброто”: “Децата в болниците ги “вали” постояннно”. Време е вече да изгрява слънце.


Датата на откриването на изложбата беше променено от 29 ноември на 2 декември заради влошените атмосферни условия.

Да си родител е сложна работа. Това е предизвикателство, но и удоволствие, голяма отговорност, още повече съмнения, чувство на вина, щастие, надежди и мечти.

И какво?!

В Майко Мила! знаем всичко това, а много още не знаем - затова стартирахме видео подкаст, наречен "Да оцелееш като родител". В него ще говорим за родителство, деца, семейство, проблеми, здраве, финанси, детски надбавки, трудови договори, връщане на работа, излизане в майчинство и още, и още, и още.

Ще обсъждаме всичко в компанията на страхотни събседници - историци, психолози, счетоводители, юристи, експерти по хранене и здравословен начин на живот, които ще дадат отговор на всякакви въпроси, терзаещи съвременния родител.

Първата тема

Започваме "Да оцелееш като родител" с една великолепна тема, по която много хора се изказват емоционално и едва ли не от първа ръка.

Раждали ли са бабите ни по 15 деца и оплаквали ли са се от живота? Какво е представлявало така рекламираното ТРАДИЦИОННО българско семейство и имало ли е и преди локдауни? Как са се гледали деца преди 200 години, какъв е бил гардеробът на българката и откога бабата е незаменим помощник на българските родители?

По тези и още много интересни теми ще говорим и най-накрая ще научим истината от специалиста по нова и най-нова история на България проф. Маргарита Карамихова в новия ни видео подкаст "Да оцелееш като родител". Всички 4 епизода с проф. Карамихова може да проследите в плейлиста тук.

Проектът е финансиран по програма „Кризата като възможност" на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.

В последната година родителите са изправени пред непознати предизвикателства, свързани с ограничено придвижване, страх от заразяване, дигитално образование и непознаване на основни аспекти на ситуацията, в която се намира светът. Сигурни сме, че много от нас имат нужда от повече разговори и напътствия от професионалисти по всякакви важни теми, свързани с начина ни на живот и грижата за децата.

Затова сме в процес на работа по новия ни дигитален видеопроект “Да оцелееш като родител”. Предвиждаме създаване на дигитална поредица, която говори за трудностите, свързани с родителството, психологическа помощ на младите майки и подкрепа за жени, изпаднали в положение на домашно насилие или срещащи трудности в житейски план. 

Иска ни се да обърнем отрицателните представи за споделяне, които десетилетия са били наричани “оплакване”, и да възпитаме честност, откровеност и здравословни отношения между родители и деца, както и между самите възрастни, чрез говоренето за различните проблеми с които настоящето ни среща. 

Ще си говорим сериозно, но леко, на нашия език и с нашата емоция. И ще се гледаме! 

Ще ви държим в течение за всички новости около проекта и се надяваме да ви бъде полезен и забавен.

Проектът ни “Да оцелееш като родител” се финансира от програма “Кризата като възможност” на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.

Жените могат всичко, даже и да отидат на Марс и да не се върнат повече! И това не е празнословна заплаха, а съвсем ясният план за бъдещето на южноафриканката д-р Адриана Мараа.

Тя е една от стотината колонизатори, избрани да участват в проекта Mars One (Марс Едно), да заминат за Червената планета през 2025 г. и да се установят там, за да я проучват и изследват, пък може и някой ден да ни поканят при тях, знае ли се...

37-годишната Адриана е избрана да участва в Марс Едно заради впечатляващата си научна биография на теоретичен физик и квантов биолог, но и заради духа ѝ на изследовател и приключенец. Сигурни сме, че ДНК-то ѝ е пълно с много него.

Догодина ѝ предстои да замине за Антарктида, където заедно с екипа Off-World на организацията Proudly Human ще симулират как се живее буквално в извънземни условия.

Адриана е основател на Proudly Human и директор Фондация за космическо развитие, която пък е организатор на инициативата Africa2Moon – първата мисия на държавите от африканския континент до Луната.

Преди да се изстреля към звездите, д-р Мараа ще стане част от международния форум за иновации Innovation Explorer, който се провежда у нас за шеста поредна година.

А още пък преди това тя е къде - разбира се, че в Майко Мила!, за да ни смае и вдъхнови със смелостта си. Вадим бялата кърпичка, за да помахаме след совалката към Марс и почваме да си говорим с нея.


Изключително сме развълнувани от възможността да говорим с Вас! Ще ни разкажете ли малко повече за себе си? Къде сте учили и какви бяха детските ви мечти и интереси?

Моята мечта? Мисля, че моята голяма мечта и съдба е Марс. Притежавам магистърска степен (с отличие) по квантова криптография и докторска степен по квантова биология.

Постдокторските ми изследвания бяха съсредоточени върху квантовите ефекти при фотосинтезата, както и върху възникването на пребиотичните молекули и на самия живот, а в момента правя втора докторска дисертация по икономика в областта на ограничена на ресурси природна среда във Висшето бизнес училище към Университета в Кейптаун.

Цял живот съм си мислила да прекарам определено време на Марс…

Ако някой иска да види моя снимка на 14 години с училищен проект на град на Марс, може да прегледа акаунта ми в Туитър.

Как решихте да станете физик и кога осъзнахте, че имате интерес към квантовата биология?

Интересувам се от тези неща цял живот. Квантовата механика е фундаменталната теория, която описва свойствата на субатомните частици, атомите, молекулите, молекулярните ансамбли и може би отвъд тях.

Квантовата механика работи при мащаби от порядъка на нанометър и по-малко и е в основата на фундаментални жизнени процеси като фотосинтезата, дишането и зрението. В квантовата механика всички обекти имат вълнови свойства и когато те взаимодействат, квантовата кохерентност описва взаимовръзките между физичните величини, свързани с такива обекти благодарение на тази вълнова природа.

Това звучи колкото сложно, толкова и интересно. Трябва ни време да го осмислим, затова помогнете ни като ни разясните какво всъщност е квантова биология?

Биологията, в настоящата си форма, постигна големи успехи при прилагането на класически модели към живи системи. В повечето случаи едва доловимите квантови ефекти при (между)молекулни мащаби не играят определяща роля за цялостното биологично функциониране. Тук „функционирането“ е в широк смисъл.

Например: Как работят зрението и фотосинтезата на молекулно ниво и при ултрабързи времеви мащаби?

Как ДНК с нуклеотиди, подредени на разстояния от около 0.3 нанометра, се справя с ултравиолетовите фотони?

Как един ензим катализира основна биохимична реакция?

Как нашият мозък, с неврони структурирани в суб-нанометрови размери, обработва такива изумителни количества информация?

Как става репликацията и трансформацията на ДНК?

Разбира се, всички тези биологични функции трябва да се разглеждат в контекста на тяхната еволюционна пригодност. Обикновено се смята, че в тези случаи разликите между класическото приближение и квантово-механичния модел са пренебрежими, въпреки че в основата си всеки процес се управлява изцяло от законите на квантовата механика.

Какво става на трудно определимата граница между класическите и квантовите режими? И по-важно, има ли основни биологични функции, които „изглеждат“ класически, но в действителност не са? Ролята на квантовата биология е точно в това - да разкрие и да обясни тази връзка.

Снимка: adrianamarais.org

Има ли как според вас да установим баланс между различните енергийни източници в 21 век и как бихме могли да се справим в условията на климатични промени, свръхпопулация, засушаване и т.н.?

Нарастващото население на Земята има нужда от все същите фундаментални ресурси – чист въздух, вода, храна. Но мисля, че можем да се развием и да постигнем по-добро бъдеще с помощта на науката и технологиите и най-вече задавайки големи въпроси – такива, чиито отговори няма в настоящата ни реалност.

Животът на Марс е една съвсем различна реалност, но за вас това вече не е в областта на научната фантастика, а план за близкото бъдеще. Вие сте един от 100-те финалисти, избрани да станат част от проекта Марс Едно. Какво ви накара да вземете участие в този проект?

Аз съм амбициозно момиче, а никога на Земята (и извън нея) не е съществувал по-амбициозен проект, в който да участвам. Проучването на Марс ще бъде най-голямото приключението не на века, не на хилядолетието, а според мен в историята на планетата Земя.

В момента живеем в епоха, в която изключително сериозно сме се заели да стигнем до Марс и да изградим там колония не само за хора, но и за растения и други поддържащи организми, които ще са ни необходими за храна на нашата съседка Марс. И мисля, че това в действителност е началото на бъдещето ни в Космоса.

Как виждате живота си на Червената планета?

Да предположим, че кацнем на повърхността на Марс благополучно, но как бихме оцелели там? Ако говорим за енергийни източници, то Марс е част от Слънчевата система, така че ще имаме достъп до слънчева светлина. Ще имаме нужда от ефективни, здрави, леки соларни панели – колкото по-евтини, толкова по-добре. Що се отнася до водата: в океаните на Марс има останал лед в пясъците, така че ще трябва да копаем пясък, да го нагряваме на слънчевата светлина и така да вадим, пречистваме и рециклираме водата. А кислородът ни също ще идва от водата.

Как се справяте (и изобщо необходимо ли е това) с идеята, че повече няма да се върнете на Земята?

Истината е, че черпя вдъхновение от предците си, които са направили нещо подобно в своето време: предприели са дълго и опасно пътуване, без вариант за връщане назад, за да колонизират Южна Африка в края на 17 век. Повече от 300 години по-късно искам да продължа делото им и да изследвам непознатото.

В крайна сметка изследването на Космоса е кулминацията, върха на човешките постижения. Всички трябва да живеем с гордост и да се захващаме с неща, които ще ни извадят от комфортната ни зона.

Когато на 1 август Мануела публикува първия пост от проекта НЕ МИ СЕ ОБИЖДАЙ, НО..., си е поставила за цел страницата да бъде последвана от 3000 души до края на тази година.

Седмица по-късно тя има над 10 000 последователи, както и все повече, желаещи да се включат в проекта.

Неговата мисия е да си дадем сметка с колко негативизъм и стереотипи е напоен всекидневния език, който масово и по инерция се използва за и към дадени групи и хора. И не само към най-уязвимите. Става дума за безразборно отправяни фрази, които водят до дискриминация на база външен вид, полова принадлежност, сексуална ориентация или друго лично качество. "{Не ми се обиждай, но...} да не те е валял чернобилският дъжд, че си толкова дълга?!", например. Или легализиращи сексуалното насилие подмятания като "Виж как си била облечена, ти си си го просела"...

Мануела стартира проекта със собствената си история, за да вдъхне смелост на своите последователи да се снимат с табелки, на които са изписани някои от най-грозните неща, които са чували за себе си.

Мануела
Проектът е подкрепен от Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women 
 Фотограф: Vladislava Atanasova


„Как така си инвалид, пък не си в инвалидна количка?!“ е въпрос, който Мануела често чува, включително когато представя документите си от ТЕЛК при кандидатстването си за стаж в PR агенция.

„Спомних си за всички ситуации, в които съм се сблъсквала със стереотипа, че инвалидът е невидим и непрекъснато зависим от чужда помощ човек, който няма достатъчно сила, желание и амбиция да се справи сам“, казва Мануела, която е освидетелствана от ТЕЛК на 12 години. Освен, че е родена с редица здравословни проблеми и във времето развива още, когато е на 17 години лекарите разбират че има Синдрома на Рокитански-Майер, при който момичето има формирани яйчници, но не и матка.

Казва, че никога не се е смятала за различна, но е била възприемана за такава от повечето деца в детската градина и училището в Лясковец, където е родена.

Завършила е Връзки с обществеността, от 5-6 години работи в сферата на маркетинга. Още от малка участва в инициативи, свързани с човешки права и равнопоставеност, но това е първият ѝ самостоятелен проект, казва още Мануела. Той не обхваща само истории като нейната, а е отворен за всички хора, които могат да повдигнат разговори за пол, раса, сексуалност, социално положение и др., като споделят реплики, които са чували за себе си и зад които се крият стереотипи, водещи до системна дискриминация.

„Иска ми се да променим речта си към възприеманите за „различни“ хора в обществото и така да подобрим и отношението си към тях“, казва още тя.

Проектът ще продължи минимум 1 година като за този период са планирани около 100 истории, които ще бъдат публикувани всеки понеделник и четвъртък.

На страницата на НЕ МИ СЕ ОБИЖДАЙ, НО... във Facebook вече е публикувана и историята на Деница, автор на кулинарния блог Healthy with Deni:

„Когато преди 3 години ме диагностицираха с инсулинова резистентност и автоимунното заболяване – Хашимото, реших, че ще започна нов начин на живот и създадох блог като дневник на рецептите и мислите ми“, разказва тя.

"Преди 3 години тежах с 20 кг повече - и да ги сваля ми костваше изключително много. Само човек с хормонален проблем знае какво е да правиш всичко и да не отслабваш. Днес съм здрава, щастлива и доволна от това, което правя всеки ден. Но това, че не изглеждам като фитнес модел, често поражда реплики като тази на табелката:

Деница
Проектът е подкрепен от Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women 
 Фотограф: Vladislava Atanasova

Дълго време ми отне да спра да се оценявам по чужди критерии, за това съм тук с лицето и тялото си - за да ви кажа, че вече не позволявам на никого да ми слага етикет!

Здравето и щастието не се измерват в килограми!

Никога не знаете зад килограмите на някого, каква история се крие. Ние имаме огледала у дома и знаем как изглеждаме, не е нужно да ни го напомняте. Бъдете по-добри към различните!"

Очаквайте следващата история от НЕ МИ СЕ ОБИЖДАЙ, НО... утре, на Facebook страницата на проекта.


Още по темата:

В България сексуалното образование не е част от задължителната учебна програма в училищата. Само в 10% от училищата в България има специални часове по сексуално образование и главни потърпевши от това са момичетата - страната ни е начело в класацията по нежелана бременност в ЕС.

Така започва статията на популярното издание Mashable, посветена на страхотния български проект "В като Вагина" - илюстрирана книга за момичета с образователна информация и практически съвети за тялото, менструацията, секса и здравето.

За да отпечатат книгата, нейните създателки стартираха кампания за набиране на средства под името Vagina Matters: A Sex Ed Book for Girls в платформата Indiegogo, където всички можем да ги подкрепим. Пътеводителят ще бъде разпространяван безплатно онлайн и офлайн в цялата страна.

"Искаме повече жени да могат да опознаят тялото си, да се чувстват уверени, и да имат здравословни сексуални отношения", казват авторките на проекта Светла Баева и Рая Раева.

Светла е директор “Кампании” във Fine Acts, а Рая е специалист “Кампании и комуникации” в Български хелзинкски комитет. От години се занимават с правата на жените и стоят зад няколко инициативи като “Паметни жени” – кампания за популяризиране на приноса на жените в българската история и “СуперЖените” – колекция от образователни карти за оцветяване.

“Вярваме, че знанието е сила, че колкото по-добре познаваме тялото си, толкова по-подготвени ще сме за света около нас с всичките му предизвикателства”, добавят те .

Оригиналните над 150 илюстрации в книгата са на сестрите Борислава и Михаела Караджови.

Пред Mashable Светла Баева разказва за някои от най-разпространените митове сред младите жени в резултат на липсата на сексуално образование:

"Много момичета погрешно смятат, че бременността не е възможна по време на менструация или че ако използваш тампони, ще загубиш девствеността си", казва тя.

"Те се опитват да разберат тънкостите на собствената си анатомия чрез интернет публикации, които отварят вратата за погрешни схващания за тялото, менструацията, пола и т.н."

Според доклад на IPPF в страните, в които сексуалното образование не е застъпено в училище, процентът на бременност сред тийнейджърките е по-висок. Изследванията в САЩ установяват, че подрастващите, които получават цялостно сексуално образование в училищата, са "значително по-малко склонни да докладват за бременността в ранна възраст".

Доклад на УНИЦЕФ от 2017 г. показва и проблем с предпазването по време на сексуален контакт сред младите хора у нас. От една страна у нас сексуалният живот започва рано - сред 15-годишните в страната 40% от момчетата и 20% от момичетата твърдят, че вече са имали сексуален контакт.

Само 56% от тези момичета и 66% от момчетата обаче съобщават, че са използвали презерватив по време на последния такъв контакт.

"Ние продължаваме да учим децата на основни правила, свързани с тяхното сексуалното здраве, но не им даваме пълното познание за техните тела", казва Светла Баева и допълва, че по този начин ги лишаваме от увереността да говорят ясно и откровено за здравословното си състояние и как се чувстват - независимо дали с партньора си или пък в кабинета на гинеколога.

С книгата Светла и Рая се надяват да запълнят съществуващата пропаст в образованието за сексуалното здраве в България. По същество това е джобен пътеводител с отговори на всички горещи въпроси, които момичетата могат да имат за женското тяло, менструацията и секса.

Въпреки че е насочена към момичета на възраст между 14 и 19 години, авторките на проекта вярват, че поради съществуващото табу около тези въпроси, книгата е също толкова подходяща за жените на 20 и 30 години.

За да се гарантира точността на информацията в книгата, двете авторки прекарват една година в проучване и четене на последните изследвания, свързани със сексуалното здраве на жените, а съдържанието е сертифицирано от редица експерти - сред които и медицински специалисти, и адвокати.

Основната част от проекта вече е финансирана и всички събрани средства до края на кампанията отиват директно за популяризирането на проекта в локален и глобален мащаб. Сумата, набрана над първоначално заложената цел в Indiegogo, ще бъде използвана за превод и разпространение на книгата в региони и държави, в които са регистрирани най-големи проблеми със сексуалното образование на жените.


По темата:

Мисията на Симона и Крум Крумови е да вдъхновят семействата да дадат най-добрия старт на децата си. Знаейки, че ключът за това е родителите да подхранват любопитството и да развиват уменията им още от най-ранна възраст, те създават издателския проект CARROT, който вече съдържа няколко чудни комплекта образователни материали.

Картите с животни, с плодове и със зеленчуци запознават децата с обкръжаващия ги свят чрез реалистични изображения и интересни факти. Картите с жизнени цикли ги учат, че всяко нещо в света има място и отнема време. Картите с държави им помагат да изследват и опознаят света. Опесъчените цифри и букви и тактилни фигури развиват сетивата на децата, моторната им памет, фината моторика и речниковия запас.

CARROT е третият проект, стигнал до финала на ПРОМЯНАТА, който ви представяме. В най-голямата социално-отговорна инициатива на Nova Broadcasting Group в партньорство с Фондация Reach for Change-Bulgaria за поредна година участват активни социални предприемачи, обединени от една цел – да работят за създаване на по-добро, смислено и интересно бъдеще за децата на България. Победителите ще бъдат обявени на 13 февруари, а за своя фаворит можете да гласувате до 4 февруари тук.


Симона е филолог и педагог по образование, а Крум – психолог и психотерапевт. Имат дългогодишен професионален опит в работа с деца в различни възрасти, включително деца от различни социални групи и със специални образователни нужди

-- Как дойде идеята за Carrot?

Идеята за проекта във вида, в който е сега, се появи след като се роди синът ни. Още преди това имахме опит с деца от различни социални групи. И двамата като студенти бяхме доброволци в домове за деца, след това бяхме част от един иновативен образователен модел, който няма аналог в България. Хуманитарните науки и нашата подготовка и образование също чертаеха този наш път. Всичко това ни помогна.

В реална среда виждахме, че усилията на родители и учители оказват само положителен ефект за децата. И нещо друго много важно. Когато пламъчето и енергията у подрастващите се разпалват по „правилния начин“, от всички, в екип, това ги прави по-мотивирани и намалява агресията.

-- Как събрахте екипа?

Екипът е малък. В основата му е нашето семейство и синът ни Николай (на 3,5 г.), който винаги с нас, вдъхновява ни и ни дава много искрени и чисти идеи, които оформят нашите проекти и през погледа на децата.

-- С какви препятствия сте се справяли досега?

Препятствия не сме имали. Поне не такива, на които сме обърнали внимание. Ние превеждаме специализирани продукти на езика на родителите, създаваме авторски материали за употреба в домашна среда. Предлагаме безплатно консултиране на родители, свързано с възрастта, интересите, уменията и индивидуалните нужди на детето. Резултатите не закъсняват и това ни пълни сърцата. Препятствия няма, защото нашата дейност в повечето случаи е превенция. Просто се радваме на добрите резултати.

-- Бъдещи идеи, свързани с проекта?

Работим по вълнуващи нови проекти с някои от миналогодишните финалисти. И тук искаме да кажем нещо много важно за нас. Отворени сме да работим редом с всеки, който припознае нашата кауза и я сметне за значима. Свежите идеи, новата енергия са нещо, от което всеки проект, свързан с деца се нуждае.

-- Ако спечелите ПРОМЯНАТА, как ще използвате наградата?

Имаме много, много идеи. Нашата основна цел е да обединим усилия на родители и учители, които с ентусиазъм да подхождат към света. Да показват на децата, че винаги има какво да научиш. Затова сме планирали още няколко големи проекта, в които родители и учители заедно и в екип ще разпалват първите пламъчета на децата и ще учат с тях. Тези проекти ще донесат дългосрочни ползи. И ние имаме нужда от финансиране, за да ги осъществим.

-- Какво ви даде участието в ПРОМЯНАТА дотук?

ПРОМЯНАТА ни промени. Даде ни структура, стратегия, план. Даде ни изключително ценни знания. Запозна ни с хора, които след това станаха наши съмишленици.


Още финалисти в ПРОМЯНАТА 2018/2019

Екатерина и Наталия и тяхната революция в храненето

Ивайло и Михайло, които учат децата да сглобяват вятърни турбини

Днес в рубриката Жените могат всичко ви представяме 36-годишната Любомира Кметска, която решава да стартира собствен бизнес, когато ражда първото си дете преди три години. Въпреки че е завършила моден дизайн в Нов български университет и 10 години се занимава със създаване на бельо (което звучи доста интересно занимание и е!), Любомира има нужда от ново предизвикателство и независимост и така се захваща с друг сегмент от индустрията за красота – козметиката. И то не каква да е, а козметика, която защитава кожата на лицето от лошия градски въздух и други модерни житейски фактори, като недоспиването (заради децата, заради работата и децата и, дай боже, заради някое и друго парти).

Така преди година и половина Любомира лансира на пазара своята козметична марка City Cocoon, междувременно забременява с втората си дъщеря и днес отново може да се похвали с недоспиване, причините за което са ѝ много, много интересни. Ето защо:

-- Любомира, завършила сте моден дизайн – как избрахте тази свръх модерна и рискова за реализация специалност?

Това беше моя детска мечта, която имах възможност да реализирам почти веднага, след като започнах да уча. Метнах се в дълбокото още първи курс в университета във фирмата на майка ми за производство на бельо. Не бях особено подкрепена със знания и умения, реално се учех в движение. Обичах професията си, защото да правиш бельо е супер интересно и фино занимание и защото точно работейки с бельо, много добре усвояваш правилото, че дизайнът и функционалността трябва да вървят заедно.

Много беше забавно и как околните приемаха моята професия, особено мъжете, които си представяха, че по цял ден правя кройки, зяпайки женски тела…

-- И защо решихте да скъсате с бельото и да се захванахте с козметика?

Мисля че се уморих. Занимавах се с това в продължение на 10 години и в един момент ми трябваше ново предизвикателство, нещо, което да започна от нулата, да е мой личен проект. Идеята да се захвана с козметика може би дойде, след като родих първата си дъщеря и един ден зърнах в огледалото какви са последствията от недоспиването за кожата ми. И реших, че не може да съм само аз. И вие, предполагам, не сте изглеждали като след спа процедура след поредната безсънна нощ?

-- Не питайте! Споделете всъщност как навлязохте в толкова сложна материя като козметиката с това недоспиване?

Първо, опитът ми като дизайнер беше чудна школа, която ми помогна да развия умение за решаване на проблеми, да мисля в детайли, да съм много отговорна във всяко едно действие. Освен това, в козметиката също има много творчество, което те държи буден - от избора на най-качествените съставки, които имат определени функции, през правилното им комбиниране, до създаването на опаковката и пътя на всеки продукт до неговия притежател.

Отне ми обаче много време да навляза в тази сфера. Започнах с изучаването на съставките и в момента те все още са най-важното нещо, върху което се фокусирам. Уча се непрекъснато и отвсякъде, присъствам виртуално на международни уебинари и посещавам изложения. Естествено, работя с висококвалифицирани химици и биохимици, които добре познават темата и имат дългогодишен опит в козметиката. Иначе би било несериозно. От тях научавам много. Всичко, което успявам да попия, е безценно.

Иначе готовността за действие се появи, когато реших да правя козметика, насочена към нуждите на градския човек. Това сложи рамката и началото.

-- С какво се борят продуктите ви?

Основният ни фокус е как начинът на живот в града влияе на нашата кожа. Наблегнали сме на anti-pollution кремове и серуми, които защитават от външни фактори, като замърсяване и UV лъчи, както и на подхранването на кожата. Използваме само висококачествени, натурални и еко сертифицирани съставки. Много от тях са вече доказали се и неизменна част от добрата поддръжка на кожата, а други са иновативни и насочени към конкретен проблем. 

-- Работите ли на терен, в лабораторията? Какъв всъщност е процесът в създаването на един крем – как го „забърквате“, кой го „опитва“ пръв?

Работя по състава на формулата и се доверявам на опита и знанието за финалните решения и създаването на мостри. Всичко се случва в лаборатория, при необходимите изисквания за хигиена, и е съпроводено от необходимите тестове. Когато имам готова мостра, аз опитвам първа, после моите близки и приятелки, които са готови да дадат градивно мнение. Благодаря за доверието, момичета!

-- Майките започват ли да се грижат повече за себе си? Какво бихте им казали?

Колкото повече се грижат за себе си, толкова по-добре. Наистина, много е важно! Знам, че това е свързано с доста борба, когато сме майки – но именно фактът, че отделяш специално време за себе си, прави грижата за кожата толкова приятна. Тя трябва да е приоритет – особено, когато по лицето ни се появят следите от недоспиване. Смятам, че обръщайки внимание на собствените си нужди, учим децата си да да имат правилно отношение към себе си. Освен това, когато си майка, осъзнаваш, че това да се грижиш добре за някого много зависи от начина, по който се чувстваш физически и емоционално. Лично мен това ме мотивира да обръщам повече внимание на здравето си, за да мога по-дълго да помагам на хората, които имат нужда от мен.

-- Мъжът до вас подкрепя ли ви в начинанията ви?

Когато реших да се заема със създаването на козметична марка, той каза, че неговите разбирания за козметиката се изчерпват с пастата за зъби и шампоана. По време на процеса на работа обаче му стана супер интересно и днес с него сме отбор и правим нещата заедно - както в бизнеса,  така и вкъщи.

-- Имате ли си ваша патентована формула за успешно родителство?

Вярвам искрено в личния пример. Иначе вкъщи положението е "Майко Мила“! Малката ми дъщеря е едва на три месеца и покрай нея всъщност осъзнавам нещо, което нямаше да как да знам с първото дете и много се напрягах, когато хора с повече опит се опитваха да ми го кажат – че най-лесно се гледат децата, докато са малки. Голямата ми дъщеря, на цели 3 години, е човек с мнение по повечето въпроси. Вкъщи ѝ казваме “опозицията“.

Успяваме да работим, разчитайки на помощта на баба. Тя идва вкъщи и играе с тях със завидно търпение и внимание. Къпането, храненето и приспиването обаче са си наши задължения, така че всичко е свързано с правилна подредба на приоритети и тънко наместване на задачите по спешност и важност.

Недоспиването продължава, но вече се отнасям към него с примирение и вярвам, че отново ще дойде момент, в който ще се наспя.

-- Кои са добрите и кои - лошите страни на професията ви?

Сещам се само за добри. Явно съм влюбена в тази работа. Когато си погледна работния календар, виждам само динамика и разнообразие, които са ми нужни, за да вървя напред. Монотонното всекидневие много бързо ме изхабява и уморява. Все още уча много за козметиката, което също поддържа хъса ми. Голяма част от работата мога да свърша с компютъра си на произволно място – и това чудесно се съчетава с две малки деца.

-- Какво бихте казали на момичетата, които искат да тръгнат по вашия път и да развият самостоятелен бизнес?

Да правят това, което ще ги буди сутрин с ентусиазъм, и не, не говоря за деца, хахах. Да имат смелост, да не се страхуват и да са готови да се провалят - много пъти. Всеки ден по няколко пъти. Няма нищо лошо в провала, стига да не го приемаш като край, а като начало. Времето е ценно, но по-добре да отиде в грешни опити, отколкото да бъде пропиляно в липса на опити. С две думи: Давайте, забавно е! Удовлетворението е голямо, когато създаваш нещо свое, почти като да отгледаш дете е.

-- Кои са артистите (музиканти, актьори, дизайнери), които ви вдъхновяват? Какво обичате да четете, гледате и слушате?

Много се възхищавам на Фреди Меркюри – заради таланта му, сценичното присъствие, смелостта му. Като цяло обаче съм почитател на отборната работа, на добрия екип и трудно се възхищавам на отделни личности. В момента чета предимно блогове, най-различни (например fotografiacreativa.net и juanmerodio.com от чуждите, блога на Жюстин Томс от българските). От тях получавам лично отношение и много полезна информация. Страшно ме разтоварват, чудни хора пишат, много си заслужава.

-- И за финал – като човек, който работи в козметичния бранш - каква е вашата дефиниция за красота?

Самоуважение и хармония. И още нюанси в тази посока, но нека да наблегнем на най-важното. Няма помада, която може да оправи нещата, ако ни липсва тази основа.

Всичко започва преди 10 години, когато тригодишният Кийтън казва на баща си Райън, че иска да бъде пират за Хелоуин. Детето е с диагноза спинална мускулна атрофия и се придвижва с инвалидна количка, която баща му решава да превърне в пиратски кораб.

"Не знаех как ще го направя, но знаех, че има начин. Просто не вярвам, че има детски мечти, които не могат да бъдат осъществени", казва Райън Ваймър.

Когато и вторият му син Брайс е диагностициран със същата болест превръщането на инвалидните колички в епични превозни средства става рутина за бащата и през 2015 г. той основава проекта Magic Wheelchair, който вече четвърта година подарява на деца с увреждания возилата на любимите им герои.

Днес за благотворителния проект работи огромен екип от майстори, които са пуснали в употреба десетки видове кораби, колесници, лодки, подвижни замъци и изобщо всичко, което може да роди детската фантазия.

За да получи своя мечтан мобилен костюм, всяко дете може да подаде заявка на страницата на Magic Wheelchair, описвайки какъв иска да бъде на Хелоуин.

"Нашата цел е да виждаме усмивките на децата, превръщайки инвалидните колички в чудеса, създадени от нашите ръце и тяхното въображение", казва най-добрият баща на света.

Ето и още от извънземните произведения на Magic Wheelchair:

cross