2025 година.

От няколко години в София текат шестнайсет паралелни ремонта – освежаващ ремонт на Витошка с цел паветата да придобият цвят на по-златист хамстер, нов ремонт на НДК, който да поправи щетите от предните пет ремонта, и още десетина ремонта на Граф Игнатиев, Раковски и околните улици и градинки, с обещанието след тях София да получи нечуван и невиждан от никого облик, и да бъде разпознаваема с невъоръжено око на сателитни снимки от Космоса.

Една неповторима комбинация от площад в Македония, сух фонтан в Камбоджа, скосен тротоар в Монголия и всичко това - обвито в деликатната, ненатрапчива атмосфера на Димитровград по изгрев слънце!

В последните години прирастът на населението в града отчита невероятни флуктуации – от една страна то спада, тъй като някои от по-изнервените жители на града редовно се изпозастрелват едни други в задръстването по улица Раковски, защото в изблик на глупост са си представяли, че като минат светофара на Френската в петък, и айдеее, едва ли не, ще успеят да се върнат вкъщи за семейния обяд в неделя!!

По-реалистично настроените от тях обаче, които са обещали на родителите си в Младост 4 тази Коледа да се приберат за празниците, но виждат, че Бъдни вечер ги хваща на кръстовището на Витошка и Патриарха, просто изпиват предварително подготвената капачка с отрова и остават там завинаги – като един артефакт, като един видим резултат от инфраструктурния прогрес на столицата.

От друга страна, ремонтите влияят и положително на прираста - в задръстването много млади хора се намират по интереси и нужди. На един ще му потрябва мокра кърпичка и аспирин, защото новият грипен щам го е стоварил, докато чака да светне зелено на булевард България; на друг на Черковна и Мадрид му свършва сухия хляб и моли съседа по платно да му услужи със сухар.

Така, неусетно, между хората разцъфва любовта и младите се взимат – жената със синия Опел Корса се нанася у стабилно изглеждащия младеж с Фолксваген Пасат, който е много примамлив – автомобилът има достатъчно голям багажник, в който може да се правят, раждат и отглеждат и деца, а при по-добра организация, в него – точно до пожарогасителя и аптечката, може да се усвои пространство за малка баня, плюс остъклен балкон, с добра видимост към светофара.

В задръстванията започват да се търсят най-вече автомобили, заседнали на комуникативно и същевременно - тихо място, в близост до паркове, поликлиники, училища и големи хипермаркети. Най-предпочитани са автомобилите с пет врати и изложение юг-югозапад.

Бебетата, заченати в тази булевардна любов, се раждат директно на платното, там и израстват, и постепенно разделението на „селяни“ и „граждани“ отпада – децата започват да се делят на такива, родени в задръстването в Синя зона (по-яки), и на такива, родени в задръстването в Зелена зона (не чак толкова яки). Родените в задръстването отвъд двете зони автоматично се превръщат в Много Задръстени (бивши „селяни“).

Появява се инициативата Първи Частен Хаспел – две въжета, опънати на кръст между крайните квартали на София, към които всеки се закача, където му падне, и се откача, където му падне (или просто където падне).

Цели семейства се закачат сутрин на хаспела в Надежда и всеки поема по своя път - майката пада на Орлов мост, бащата - на Тодор Александров, децата пред Испанската и Математическата, и после вечерта оцелелите се връщат обратно.

Жителите на града също започват се делят на два типа – тези, които помнят София преди ремонтите, и тези, които не я помнят, защото междувременно са развили деменция, като защитен механизъм срещу новите плочки из града, а може би и ЗАРАДИ тях - по подобие на описвания в научните трудове ефект на синтетичните наркотици върху мозъчната кора на младите плъхове.

Нерядко по ремонтираните с новата настилка улици могат да бъдат видени граждани във видимо неадекватно състояние, които лежат върху нея и я ближат, твърдейки, че чуват гласове отдолу.

Двете групи граждани от време на време се събират в градинката на "Св. Седмочисленици" (защото всички пътища в София водят към нея), за редовната беседа с проектанта на всички ремонти в града. Там те могат да Го видят, да се докоснат до Него и да чуят от извора на иновациите какви промени ги очакват в следващите месеци.

Мястото на срещата не е избрано случайно – откак е обновена преди няколко години, тя е новият символ на столицата и първа гордост на Проектанта - и на неговите близки и роднини, с които почитателите на проектите му се изчерпват, но човек не трябва да очаква да бъде харесван от всички.

Градинката е нагиздена и нагласена, така че максимално да се доближи до скъпите спомени на Проектанта от първата му детска екскурзия до Димитровград, който той, незнайно защо, нарича Мюнхен. Там, някъде през 74-а година, той е видял смъртоносно красив сив плочник, върху който вятърът артистично довял и разпръснал парчета мукавени кашони – и изведнъж всичко в живота му се е преобърнало! Още в този момент малкият тогава проектант е знаел, че някой ден ще стане голям Проектант и ще превърне София във втори Димитровград, пардон – Мюнхен, и ще я застели със сив тапет, игриво напръскан с елегантни бежови лекета.

Да, вярно е, че нещата не се получават лесно - в началото има недоволни и обидени граждани, а някои по-емоционални от тях даже споделят необмислено, че настилката на градинката поразително наподобява разцветката на балатума в поликлиниката в Симитли (докато тя ВСЪЩНОСТ наподобява мушамата, използвана вместо врата за външните тоалетни по селата из Северозапада – но нека не ги съдим строго, хората лесно се объркват, когато са афектирани).

По-обидените си поискват обратно асфалта, с все дупките в него, а най-отчаяните са склонни да си вземат дори и само дупките, само и само да не е балатумът.

Проектантът обаче не е човек, който се засяга лесно. Той знае, че няма кой да го бутне и че детските мечти са за това – да се преследват, дори и срещу теб да стоят няколкостотинхиляди недоволни и неграмотни идиоти, и труповете на тринайсет кокер шпаньола, собственост на възрастни софиянки, които (кокер шпаньолите, не софиянките), като отишли на първата си разходка върху новата настилка, получили схващане от ужас и умрели на място – ей така, разчекнати върху мюнхенския балатум.

Някои от по-напористите граждани дори отиват по-далеч и дръзват – представете си, да искат обяснение от Проектанта, задавайки Му въпроса КАКВА Е ТАЯ ПРОСТОТИЯ, ЗА БОГА?? КАКВА Е ТАЯ ГРОЗОТИЯ? ЗАЩО ПРЕВРЪЩАТЕ ГРАДА НИ В СЕЛСКА БАНЯ?

Обаче той да не е нещо длъжен да им се обяснява?!? Той да не е там, за да се съобразява с нечии прищявки и желания?!?

Еми не, не е. Той е там, за да осъществи мечтите си и никой не може да го отклони от тях. Пък и на него балатумът си му харесва, създава му един топъл, домашен уют - така че гражданите могат да ходят да се застрелят някъде (например на Попа), а той смело продължава напред с модернизациите.

Сред тези модернизации е и пускането на движението по Граф Игнатиев - вярно, първоначално замислено за ноември 2018-а година, но всички знаем, че когато става въпрос за изпипване на детайли по един шедьовър, времето престава да е фактор. Микеланджело да не би е да бързал да покаже статуята на Давид?? Да не би някой да му е давал зор – айде, бе, Мики, фугираща смес ли чакаш, та да я покажеш тая статуя?

Не – всички са чакали търпеливо авторът сам да реши кога ще разкрие скулптурното съвършенство.

Така че, в края на краищата, граждани, ние какво искаме? Къде сме тръгнали? Не стига, че ни правят градинките по образ и подобие на площадите в Мюнхен, не стига, че имаме велоалея по "Раковски", където съществуват данни, че миналия март е минал един велосипедист, не стига, че разполагаме с биде насред единствената пешеходна улица в столицата, ами сега и недоволстваме за едни фуги и плочки.

Еми не може така.

Нека оставим професионалистите, видели с очите си площад в Мюнхен, да си свършат работата и най-важното - нека не убиваме хубавите неща в зародиш.

Пък ако след това нещо не ни хареса.... ами, голяма работа. Както се казва в оня виц – ЩЕ СВИКНЕМ.

P. S. Иначе самата настилка по Графа не е съвсем лоша - прилича на абстрактна арт инсталация, направена от деца по системата Монтесори за ранно детско развитие, и, гледана под определен ъгъл, разкрива, че някои от децата действително са се развили рано.

P.P.S. Авторката прави уточнението, че няма за цел да обижда жителите на Димитровград или който и да е било друг град в страната. Все пак никой жител на който и да е град в България не е виновен за начина, по който въпросният изглежда, а и както е тръгнало, София много бързо ще задмине Димитровград по архитектура и дизайн, и не е далеч денят, в който димитровградчани ще си казват "Абе, само да не станем като тия в София!".

Днес с бясна скорост ни връхлита Дина – предприемач, дизайнер, проектант, маркетинг консултант и какво ли още не. Тя умело жонглира с всички тези дейности, като на първо място отделя пълноценно време за малката Албена. Нищо чудно, че е активна 24 часа в денонощието!

Дина няма спирачки – цял живот се учи и усъвършенства и през 2015 г. се включва в програмата aMBA в Бизнес института. Да, същият този The Business Institute, който заедно с Майко Мила! ще даде на една от вас възможност за обучение по алтернативен MBA – програма, която прилага подхода на класическите MBA програми, но в контекста на реалната бизнес среда в България – като покрие 90% от разходите.

Крайният срок за кандидатстване е 16 март – побързайте и Спечелете стипендия по aMBA с Майко Мила! и The Business Institute!

А сега се запознайте с Дина.

--------

Представете се – коя сте, откъде сте, как се казвате?

Казвам се Костадинка Димитрова, а за всички близки съм Дина.

И двете ми отиват. Първото – защото ме описва много точно със значението си – твърда, постоянна. Точно такава съм. Никога не се отказвам и обичам да слагам „точки“ в живота си. Второто – с това, че е кратко. Винаги бързам и довършвам изреченията на хората, припряна съм. Често правя предположения преди да съм изяснила до край ситуацията и действам, защото все нямам време.

Родена съм в Пловдив. Прекрасно място да си дете, да растеш там, да твориш и да разпускаш. В момента живея в София, но все още търся своето място.

Художник по образование и предприемач по призвание. Дизайнер, проектант на щандове, външен консултант към маркетинг отделите на няколко компании, предприемач, идеалист – опитващ, провалящ се, вдигащ се. Често с разбита глава, като дете – буквално, сега – по-лошо.

Имах късмета да срещна моето момче – обичащ и всеотдаен съпруг, с който сме страхотен екип и в живота, и в няколкото съвместни проекта, които сме движили заедно. И така се появи Албена, която вече е на на 1,3 г. Благодаря ѝ, че ни избра за нейни родители. Ще се учим заедно. Аз обещавам да не ѝ е скучно.

Преживяла съм една тежка диагноза, два катастрофални фалита и мога да се похваля с един бъбрек по-малко, един прешлен в повече, както и с други физически и психически „мутации“. Жива, цяла и все още мога да се смея – това май е най-важно.

С какво се занимавате? Знаем, че сте предприемач, обяснете ни какво точно предприемате!

В професионален план съм минала през рекламния бизнес – като графичен дизайнер и арт директор в няколко рекламни агенции. Съосновател и собственик съм на студио за графичен дизайн. Външен консултант към маркетинг отделите на няколко компании. Помагам за стратегическо маркетинг палниране. Съосновател и собственик съм и на Съркъл кюб с основна дейност проектиране и изработка на рекламни щандове. Подготвям и два нови проекта, но за тях още е рано да говоря.

Какво образование имате преди университета? Питаме, защото знаем, че понякога образованието няма нищо общо с последващото развитие на човека.

Завършила съм Средно специално художествено училище за сценични кадри в Пловдив – вълшебно място, създадено сякаш да оцелеят ранимите души на художниците, минали оттам.

След това – Националната художествена академия в София със специалност Рекламен дизайн. Минала съм през школата на Ахмед Чаушев – място за големи рисувачи (неслучайно ползвам тази дума) и наистина нивото беше доста сериозно.

Попътувах и поучих още доста: още дизайн, малко маркетинг, стратегическо планиране и т. н. последната ми любов са финансите. Аз, за разлика от повечето художници, съм доста бизнес ориентирана и винаги съм продавала труда си.

Какво ви довя в Бизнес института и защо решихте да учите алтернативен MBA? И какво научихте там?

През 2015 г. се намерихме с Бизнес институт – място и специалисти, които ми помогнаха да се „събера“. Срещнах чудесни хора и съм много благодарна на съдбата за това.

Човек учи цял живот. Аз постоянно се опитвам да подобря уменията си. Отдавна спрях да се вълнувам от дипломи, сертификати, титли (ако изобщо съм се вълнувала). Уча и чета за себе си. Това е вечен път на опознаване на личността. Да ставаш по-добър човек, да знаеш повече, да си най-доброто, на което си способен.

Свалям им шапка на тези хора. Страхотна организация. Страхотни теми, а идеята – учене чрез преживяване – е нещо, което липсва в конвенционалното образование. Естествено, няма как да не спомена и великолепната Оги, която е чудесен психолог и идеално ми „продаде“ идеята. Бях точно на тази вълна и всички фасилитатори, гост-говорители, колеги, които срещнах,се оказаха намясто и навреме, за да взема каквото ми трябва.

Какво е Съркъл кюб и как така хем съркъл, хем кюб? Това не е ли геометрично невъзможно?

Съркъл кюб се роди като експериментална лаборатория за пространствен дизайн.
Няма невъзможно в триизмерния свят и кръг, и куб, и още много неща са възможни. Винаги съм се вълнувала от пространството и промяната му. Като дете – от скулптурата, сега – от пространствения дизайн. Замислете се как два кубични метра въздух може да се възприемат различно от позиционирането на нещо в него. Можем да го усетим като нещо смазващо, огромно или като незначително. Ей там е мястото на пространствения проектант. Да знае как и колко да сложи.

Съркъл кюб е мястото, в което разработихме няколко модула за изграждане на рекламни щандове. След много сериозна криза, отново продължаваме работа. В момента изцяло променяме сглобката на серия модули „FORM“ и тепърва ще извадим краен продукт. Работим и по втора серия, съвсем различна от първата. Търся финансиране, за да мога да осъществя това така скъпо начинание.

На този етап единствената и най-голяма пречка е самофинансирането, за да захраниш бизнес, който се занимава с експериментални продукти. Там правиш много опити и все скъпи грешки. Необходимо е да го издържаш с допълнителна дейност, която понякога убива основното – експерименталната работа.

Краткосрочна цел е да имаме две серии с продукти, които може крайният потребител да купува или наема и сглобява сам.

Искам „решенията по мярка“, така наречените бутикови проекти, да се минимализират. Много ресурси и доста финансови рискове има в тях, но на този етап са основният източник на доходи.

Разкажете ни как минава един ваш ден. Знаем, че имате и дъщеричка – как съчетавате всичко – гледане на дете, работа и всичко останало?

Нищо не съчетавам. Следвам сърцето и графика си. Движа се с огромни списъци, наредени задачи по номера и важност и това ме държи в кондиция. Радко излизам от график, но се случва – за съжаление, по закона на всеобщата гадост – обикновено с един и същ клиент.

Ставам в 5:00 ч. и лягам често в 4:00 ч. или изобщо не спя. До 8:30 ч. разпределям деня и свършвам тонове работа, след което хранене, игри, разходки, танци, смях с малкото човече. С Албена наново откривам колко е прекрасен животът и се смеем много. Вярвам, че дължа основно времето си на нея, пък и признавам – на мен ми е още по-приятно да се забавляваме заедно.

От друга страна, дължа на себе си да следвам собствените си мечти и цели.

Това не е някаква формула, не искам да убеждавам никого, че е правилно. Така усещам живота в момента и така живея. Аз самата не се движа по нечии правила, не ме вълнува кой как си гледа децата, не съдя, не демагогствам, не се нуждая от одобрение или нравоучения и ми е безкрайно безинтересна темата с майчинството и темите „Кое как трябва“. Вярвам на собствените си усещания и ги следвам.

Времето с Албена е незаменимо и осъзнавам колко бързо тече. Не мога да си позволя да го губя. Всичко останало правя, когато спи или в редките случаи, когато не е с мен. Разпределили сме си деня със съпруга ми, за да можем и да действаме служебно и да прекарваме пълноценно време с нея. За сега успявам да балансирам. Ако нещо ми натежи, със сигурност няма да намаля времето с детето! Знам отлично колко бързо ще порасне, колко самостоятелна трябва да става и къде съм аз в ролята си да я накарам да „лети“. Искам да е едно уверено, щастливо и свободно дете!

Какво ви харесва в професията ви?

Всичко! Работя три различни неща, които преливат и се допълват. Обичам срещите с хора и организацията на проектите, за да станат реалност. Мисля бързо и под напрежение раждам прекрасни решения. И този адреналин май също ми допада, признавам. Обичам в невъзможни ситуации да се случват прекрасни неща. Обичам щастливите лица на на хората, които са се доверили и са „рискували“ с мен.

А кои са лошите страни, все някакви трябва да има!

Липсата на време ми пречи да разгърна потенциала от всеки проект.
Излишната драматизация на разрешими проблеми. Паниката, която много често под напрежение изплува и в клиенти, и в подизпълнители, и в колеги. Аз в работата си съм винаги хладнокръвна и не мога да разбера този пренос на свръхемоции, преса и напрежение във всички посоки. Всичко, което не е здраве, е разрешимо, всичко!

В Съркъл кюб, основният проблем е невъзможността изцяло да се занимавам с експериментална работа.

Мъжът ви подкрепя ли ви в това, което правите?

Подкрепа? Ха! Това е много слаба дума. Ако не бях аз и желанието му да ме опази от всички луди начинания и най-вече от самата мен, най-вероятно щеше да е заминал някъде, където да срещне себеподобни, да свири денонощно, без личен живот, и щяхме да слушаме за легендарния барабанист Нико. Но остана да си гледа лудото момиче.

Това е един от най-талантливите и обрани хора които познавам. Научи ме да контролирам егото си и да се балансирам. В момента и двамата работим в чудовищни мащаби, но въпреки това успяваме да си „крадем“ време. Знаем, че никой от нас не бива да загърбва мечтите си и засега единственият вариант е просто да не спим. Приемаме и се опитваме да правим промени, но не жертваме нищо, защото не искаме да станем мрънкащи и недоволни от живота старци.

Какво бихте казали на някое от момичетата и жените, които биха искали да тръгнат по вашия път и да се занимават с това, което вие правите? Кои са тежките и предизвикателните моменти от вашия житейски път досега?

Всички хора имат различен път. Аз вярвам, че единствено пътят към себе си е път, който си струва да вървим. Когато се движим към външни цели без да сме извървели този най-важен, няма да ни се получат нещата. Всички отговори са в нас и въпросите – също. Не обичам да давам съвети, аз самата рядко слушам, но ще обобщя разни неща от моето приключение дотук.

Бъдете смели и не се страхувайте от провал.

Никога не позволявайте общественият натиск да ви влияе. Бъдете честни с всички!

Смело си съобщете, че сте се провалили, ако се е случило. Смело си кажете, че сте успели, ако сте.

Не позволявайте да ви оценяват. Не оценявайте никого.

Съвършенство... няма такова нещо.

Колкото по-рано се почувствате добре в кожата си, толкова по-рано ще разгърнете потенциала си.

Само когато си слушаш сърцето, можеш да стигнеш твоя път.

Егото е враг номер едно на щастливия човек. Помирете се с него. Обичайте си го и му затваряйте устата, когато предстои нещо важно. Ако решиш, че си научил всичко, ако се обградиш с егото си, ако се страхуваш от провал и от мненията на хората, свършен си.

И тъй като сме жени и сме се събрали на приказка – кой е любимият ви певец, любимият ви филм, актьор и книга?

Като започна от Фреди Меркюри – от най-ранна възраст май е дал най-сериозен отпечатък; минем през Стинг – само с него можех да си събера мислите и да ги излея на лист; през гръндж вълната, която неизбежно мина през мен; сега слушам и прогресив, силно наложен от мъжа ми, който е музикант във всяка своя клетка. И как без вечната любов и преоткриване Pink Floyd?

Книги и филми е невъзможно да изброя. Ще свърши ИнтернеДа. Единствен начин да отсея някого е близката рождена дата на автора. На 11.03 е роден Дъглъс Адамс и няма как да не спомена неговия „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

Имате ли вредни навици?

Да. Хронично недоспиване!