В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Петя Петрова ни споделя за любовта на едно 3-годишно момченце, която е голяма колкото целия свят. И почва с гушкането, минава през храната и стига до...
Любовта е да даваш, без да искаш обратно. Тя е онова сгряващо чувство, когато видиш любимия човек да се приближава към теб и с трепетно очакване да търсиш докосването му. Любовта е топлият чай, целувката за лека нощ, споделените моменти и разговори, рамото, на което да се опреш в тежък миг, и човекът, с когото да споделиш най-съкровените мечти. Любовта е необятна.
Такава е и за децата – в техния свят, висок в началото едва няколко педи, любовта са мама, тати, бонбоните, бананите или пилешката супа на баба (която пък винаги носи и подаръци, когато идва – другото любимо нещо).
В първите си моменти на планетата Земя, когато още не различаваше нищо и не познаваше и малката част от света, с която вече се е срещнал, любовта за него беше в допира, топлината на мама, пълното коремче, тихите нощи и дните, изпълнени с разходки.
Любовта беше да усеща, че не е сам, да получава целувки по крачетата и да бъде гушкан постоянно.
На 6-месечна възраст, когато получи първата си половин торта, любовта пое в друга посока – храната. Новите форми, вкусове, храни, аранжирани от майка му под формата на пюре а ла на-нищо-не-приличам събуждаха в него нови, непознати бури от емоции и смесени чувства –
Така се оформиха и вкусовите предпочитания – неслучайно се шегуваме, че е правен за китайския пазар, защото яде основно ориз. По погрешка може да се обърка и да хапне боб с наденица или мусака, но това е поради временна невменяемост.
Около навършване на първата годинка нов фокус на любовните му желания станаха непознатите предмети, които трябваше да бъдат инспектирани както с ръце, така и пробвани на вкус (евентуално дистанционното може да има вкус на ориз, знае ли се).
Но поне съм горда, че успях да спася кучешките екскременти от дегустация (или поне се надявам да съм). В крайна сметка, тази любов засега остана на заден план, тъй като междувременно се появи следващата.
Редом с тях се появи любовта към новите преживявания – изкачване на стълби самостоятелно, гонене с тати и състезание по каране на автомобили, подскачането на „булямото“ (б.а. – голямото) легло. Любовта към непознатото, към експериментите, към тестването на граници – най-вече тези на родителското тяло от нежен пол.
„Мамо, бичам те, няма плачеш, аз съм тук“, „Виж, бъзо, тати доде“, „Мама аботи да купи мечо Пух на мен“, „Няма да се ка`аме по този начин, обещай ми“ са само част от репликите, които чуваме у дома ежедневно и които ту ни карат да се смеем, ту да се замисляме дали се справяме добре като родители, дали възпитаваме не само стойностен човек, но и такъв, който може да бъде грижовен, да обича и да разбира отсрещния.
Виждаме, че детето е огледало на нашите отношения и това ни дава стимул да му показваме какво е любовта – грижата, вниманието, старанието, компромисите, за да може един ден той сам да поиска да търси любов като нашата с баща му, тя да му бъде пример за истинска любов.
„Мамо, ти дойде!“, знам, че ме обича, даже повече отколкото мога да си представя.
Любовта е... след всяко падане да идва при мен и да иска целувка по раненото място, а когато види, че аз изпитвам болка, по най-нежния начин да целуне мен.
Знам, че тепърва това „ходещо бебе“ ще опознава нови и нови неща за обичане, а ние ще бъдем до него, за да му даваме хоризонт за мечти, да бъдем неговата опора, когато се върне разочарован от любовта, която е мислел за единствената, но ще бъдем и там, когато ще каже „Да“ на последната и най-важната – истинската.
Поканихме Ели Мантовска да сподели от личен опит като родител и специалист, подкрепящ семейства, кои са най-големите родителски тревоги и какви са готовите решения в някои проблемни ситуации.
Ели Мантовска е консултант и специализант семеен терапевт с над 25-годишен опит. Майка е на близначки на 9 години и на момче на 6. Създател е на много програми, сред които консултантската практика 5pod5 и курса „Сладки думи“ (за проговаряне и общуване с малкото дете).
Ели ни е гостувала и по темите за кариерно консултиране на юноши, трудната адаптация в детската градина и проговарянето.
Всеки път, когато искрено дадем думи на това, което ни пречи да заспим нощем, отнемаме малко от силата му. Благодарна съм, че все повече семейства търсят професионална подкрепа. Това за мен е знак, че в България отдаваме все по-голямо значение на психичното здраве, на свързването в семейството, на осъзнатостта.
Подготвяйки се за нашия разговор, разгледах записките си – от 2019 г. съм провела над хиляда срещи със стотици родители. Към това бих добавила опита си от стажа като психолог в детски градини и училища. И, разбира се, почти 10-годишния ми опит като родител, може би малко по-необичаен и по-труден, особено в началото. И какво забелязвам за себе си и за хората, които са ми се доверили?
Сякаш още с раждането на детето (а дали не е и със зачеването?) получаваме един растящ товар с вина… Днешният свят е хем много предразполагащ към учене и информираност, хем объркващ с изискванията, обществените нагласи и противоречивите гласове. Сякаш нямаме шанс за успех – все някой ще ни каже, че не се справяме. Много често това е нашият собствен вътрешен глас.
От няколко години водя едноименен курс към „Осъзнати родители“. Съавтори са над 150 родители, които взеха участие. Всеки дава от себе си – чрез споделения си опит и най-вече като нормализираме факта, че родителството е трудно начинание. Много харесвам един цитат от д-р Хаим Гинът: „Вината, както и солта, е необходима подправка към живота, но никога не бива да се превръща в основно ястие“.
Нека си поговорим с гласа на вината – какво иска да ни каже? Какво е в наши ръце да променим? А как по-подходящо би ни мотивирал този глас? Как да ни заговори със състрадание и обич, както ние бихме искали да говорим на децата си? Забелязвам, че често тези въпроси са отправна точка. Плочите, с които сами да построим пътя към приемане и прошка…
Тръшкането (ах, как не я харесвам тази дума), противопоставянето, постоянната борба за вниманието ни, мрънкането, трудното заспиване.
Да започнем с въпрос: забелязвате ли общото? За мен общото тук е нашата натовареност. Защо понякога едно и също детско поведение е лесно поносимо, а друг път – направо непоносимо? Моят опит сочи, че разковничето е нашето състояние. Ако сме отпочинали (а кой родител е?), очакваме нещо приятно, известно време сме били разделени с децата и те ни липсват. Или пък нямаме безкрайно дълъг списък със задачи.
Моята покана към всички нас, да, включително и към мен самата, е да съкратим списъка със задачи. Да опростим програмата. Да помислим какво наистина ни носи радост заедно като семейство?
Много харесвам американската авторка и учен д-р Брене Браун. В една нейна лекция за играта, тя споделя, че направила диаграма на Вен на нещата, с които всеки член на семейството ѝ се забавлява. Пробвах го и аз, каня и вас да опитате. Не обещавам, че това автоматично ще спре предизвикателното детско поведение. Но вярвам, че да се забавляваме повече заедно ще действа като копче, с което да намалим интензитета и честотата му.
Като създател на курс за проговаряне и общуване с малкото дете към мен често се обръщат семейства, притеснени за развитието на детето си.
Първата ми покана е да се опитаме да разберем от къде идват притесненията ни. Дали някой около нас е повдигнал темата и каква е квалификацията му? С кого сравняваме детето? Единственото дете, с което има смисъл да сравняваме нашето, е самото то отпреди време. Какъв прогрес има детето, дори и най-малката му стъпка? Да си сложим „очила на учен“ и да наблюдаваме, доколкото ни е достъпно, без голяма тревога, какви са силните страни на детето ни.
За България са изработени много подробни стандарти за ранно детско развитие. С кого можем обективно да обсъдим какво детето показва и за какво все още гради умения?
Как се справяме? Бъркаме ли някъде? В един екип ли сме с партньора/ката ми? Това са въпроси, които тормозят много родители. Лично аз дълбоко уважавам хората, които си ги задават, защото го виждам като предпоставка за личностно израстване.
Много родители се обръщат към мен, защото имат голямо желание да променят автоматизираните си реакции.
От деца са се заричали какво няма да правят като родители. И ето че идва един изненадващ момент, в който с вик от устата им излизат точно онези най-омразни думи, които са били убедени, че никога няма да изрекат.
Защо става така?
Защото сме хора. Това е краткият ми отговор…
И защото понякога автоматизираната реакция е по-силна от нас. И тук идва добрата новина. Ако имаме желание за промяна, най-важното е вече налице. А как да се задействаме към промяна, каня всеки от нас да изследва сам или в партньорство с терапевт. Какъв „бутон“ задейства дадена детска (или партньорска) реакция в мен? С какво го свързвам още по-далеч в миналото си? Какво обикновено ми помага да се променя. Например – да си изградя нов навик, да спра нещо, което вече не работи за мен?
Или така нареченият „тантрум“ .
Бих предложила една малко по-различна гледна точка. Нека нервният изблик не е повод за бързо дисциплиниране. На мен лично много ми помага аналогията с бутилка газирана напитка.
Нека си представим, че нервната система на детето е като бутилка, пълна с газирана напитка.
Сутринта, детето се буди стреснато от вика на по-малката си сестричка – все едно някой разклаща бутилката. После облича дрехи, които точно днес дразнят тялото му – ново раздрусване. На закуска очаква любимо ястие, но днес е свършило – раздрусване. По пътя към детската градина чува силния вой на линейка – раздрусване. На посрещане я няма неговата учителка – раздрусване.
И когато в 17:00 го вземем от детската градина и му подадем банана, който сме започнали да белим, сякаш от нищото детето се срива с викове.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ние сме в шок – как е възможно един банан да предизвика такава реакция?
А всъщност цял ден в детето са бушували тези газирани мехурчета и сега вече нервната система не може повече да се сдържа. И изпуска всички мехурчета… И това, което обикновено помага, е превенцията. В случая с бутилката – да я оставим, за да се успокои налягането вътре. А детето можем да заведем на тихо място без други деца, сред природата, за да „изрази“ през игра всички мехурчета. Това помага да осигурим безопасността му – да не „залее“ себе си и околните и да избегнем някой да бъде наранен. Да опитаме да се заредим със спокойствие. Със състрадание да изчакаме на безопасно място всички мехурчета да се освободят и да помислим за повече превенция.
Много семейства са ми споделяли, че са си казвали:
Звучи ли ви познато? На мен – определено. „Степента, до която са задоволени нуждите на детето, определя колко търсещо внимание ще е то“, казва д-р Гордън Нюфелд.
Този цитат от д-р Гордън Нюфелд ме накара да се замисля за един разговор с д-р Лора Маркам. Работех със семейство, което се чувстваше на прага на изтощението след раждането на второто им дете. Голямата им дъщеря сякаш непрекъснато искаше внимание и родителите бяха на ръба на силите си.
Д-р Маркам споделя: „Това, което ще ти кажа, вероятно няма да ти хареса. И на родителите също“. Бях изненадана и попитах какво има предвид. Тя предложи да опитат да дадат още внимание на детето.
Сериозно!? Как можеха да намерят сили за още?
Но тя продължи с интересна аналогия – нуждата от внимание при децата е като шкаф, който не се отваря с дръпване, а трябва да се натисне нежно.
Причините за такова поведение при децата са много. И, съответно, има и много решения, които семейството би могло да изобрети. Бих искала да ви предложа една концепция, която може да ви се стори любопитна. А именно да даряваме детето си с внимание на точно неговия основен езика на любовта.
И тук идва на помощ идеята за петте езика на любовта.
Всеки от нас притежава уникален език на любовта – свой собствен начин на даване и получаване на обич. И децата не правят изключение. Всяко дете има свой основен език на любовта, който му помага да разбере най-добре как е обичано.
Гари Чапмън и д-р Рос Кембъл създават съвместната си книга „Петте езика на любовта при децата“, за да помогнат на родителите да осъзнаят кой е основният език на любовта на техните деца. И да започнат да го използват активно.
Книгата предоставя инструменти, от които всеки родител се нуждае, за да разпознае и прилага езика на любовта на своето дете. Чрез тях се създава по-дълбока и смислена връзка родител – дете.
1. Физически допир
Какви прояви на този език се досещате? Гушкане, целувки, допир. Всички тези малки жестове дават на детето усещането за обич и сигурност. Важно е да избягваме безразличието и студенината, особено в моменти на конфликти.
2. Утвърдителни думи
Силата на думите е безгранична. Те могат да подхранят вътрешната увереност на детето. Нежните и похвални думи звучат като топъл дъжд, който напоява душата. Важно е да внимаваме какви думи избираме, защото децата запомнят всяка критика.
3. Качествено време
Качественото време е безценен подарък. Когато даваме своята безусловна обич, ние изпращаме послание: „Ти си важен!“. Най-важното е не какво правим, а фактът, че го правим заедно. Липсата на такова време може да накара детето да се съмнява в любовта ни.
4. Подаръци
Даването и получаването на подаръци е ярък знак за любов. Най-ценните подаръци стават символи на обич и внимание. Но те трябва да бъдат придружени от другите езици на любовта, за да се чувстват децата ни наистина значими.
5. Помагане
Помощта е искрен жест на любов. Когато детето ни поиска помощ, то всъщност иска да почувства нашата обич. Важно е да не отлагаме или пренебрегваме искането за подкрепа.
Тук можете да откриете преведен въпросник за определяне на езика на любовта при детето, както и примерни игри и занимания, за да говорите на неговия език.
Децата са голяма работа. Това си го знаете. Човек никога нищо не може да ги накара да направят, ако не им е дошло времето. Понякога времето не е много удобно - например посред нощ, но кой ви пита.
Такъв е случаят на Мария Йонова, която познаваме в качеството ѝ на консултант по сън с текста ѝ, разбулващ някои митове относно детския сън. Нейното двегодишно дете, което всички чакат с трепет най-накрая да проговори, решава, че ще го направи към 4-5 сутринта, и то с цял рецитал.
Потърпевша е бабата, която стоически издържа всички възможни песнички и забавления, докато стриктно изпълнява инструкциите на дъщеря си, че дете, което може да заспива само, се оставя да се приспи само.
Нито една баба не е пострадала в следващата история. Само една малко си е недоспала. За сметка на това разказът ѝ за среднощния концерт е доста забавен.
Нашето семейство е ощастливено с цифром и словом 2 (две) деца с много силни индивидуалности и различна степен на сложност при отглеждане. По тази причина се чувствам подготвена по всеки един въпрос, свързан с обгрижването на малки хора.
С други думи, и насън да ме бутнете ще ви декламирам в стройна реч за захранване, обличане, позитивно (в единични случаи и не толкова позитивно) родителство и как да почистите печена тиква от новия диван, без да я напоите обилно със сълзи.
Преди две години станах и консултант по детски сън и това ме сблъска челно и с много други родители, които любезно ме поканиха в техния свят и ме запознаха с чара и неволите по отглеждането на собствените им деца.
Затова, ей богу, подготвена съм за всички олимпийски дисциплини, които ние, родителите, покриваме, за да можем да пробутаме на обществото един култивиран индивид, с когото същото това общество да се гордее, а не да сочи с пръст.
Но съдбата има особено чувство за хумор и обича да поднася изненади и на най-циничните от нас. Понеже работата ми е да се вълнувам кой кога спи и най-вече кога НЕ спи, знам, че когато малкото дете придобие ново умение, често пъти това се отразява на нощния сън.
Въпросното дете започва да намира за наложително да практикува новото умение в малките часове, когато морното родителско тяло има силни предпочитания към дълбокия и животворен сън. Важно е, ако детето умее да заспива само, родителят да не се намесва много-много и да го остави да се оправя самостоятелно.
Та, както казах, не е необичайно дете да се изправя в кошарата, ако тъкмо се е научило да се изправя или както се случи преди време на дъщеря ми – разбра как да пляска ръце и цели две нощи спах под съпровода на бурни овации. Не блестя с особени таланти, затова се насладих на аплодисментите като за последно в този живот.
Но имало и още изненади в кошницата на новите умения. Този път обаче не им се насладих пряко, защото се случи майка ми да спи в една стая с двегодишното, което след дълги месеци на отказ от проговаряне, преди дни изведнъж реши да отприщи и ни заля с потоци от полуразбираема реч и (внимание!) песнопения.
Пя си от първи петли до след вечерната баня, а към днешна дата и посред нощ. Понеже, както споменах, не присъствах лично, предавам мотамо разказа на злополучната ѝ баба, по истински случай и без капка добавен драматизъм.
„Тъкмо ми бяха минали вълните и заспах дълбоко, когато към 5:30 започна концертът. Специално за мен от кошарата. Ама не тихичко. Беше концерт на микрофон. Понеже нали си ми казала да не я закачам, ако изрично не ме търси, и че единственият шанс е да си заспи сама, затова за всеобщото благо се завих презглава и замръзнах на място. Дишах само по малко, така че хем да не ме усети, че съм там и будна, хем да остана жива, докато заспи отново.
Отначало подгря публиката с „Мила моя мамо“, но после вдигна градуса на емоцията и мина на „Пеят, скачат палците“ и „Хей, ръчички“ като, съдейки по звуците, съм почти сигурна, че имаше и енергичен танцов съпровод. Викам си, тъкмо по-бързо ще се умори и ще заспи, че вече и кислородът взе да ми свършва.
Действително млъкна, но нали да не бързам да се показвам, и аз също си изпях наум за ръчичките, че да мине малко време. Подадох нос над завивките и уви, чух, че концертът е преминал в рецитал: „Мама спиии. Бати спииии. Тати спиии…“. И така в йерархична поредност се правеше отчет на всички щастливо спящи, сред които аз на практика не фигурирах.
Добре че навреме се сетих какво следва, защото предвидливо успях да се гмурна отново под завивките на „Баба спиии“, точно преди една рошава глава да надникне от кошарата за бърза справка. Поогледа ме добре и пак потвърди „Баба спииии“ и пак си легна.
Вече бях сигурна, че ще се заспива, ама не било писано. Репертоарът се оказа неочаквано богат и серенадата продължи поне още тридесет минути, което ми доказа колко издръжлив е човешкият организъм. Даже сега, ако обръщайки се назад, трябва да степенувам, с малкото кислород се свикна бързо, но обездвижването в една позиция се оказа мъка адова.
Но добре че съм природен инат и удържах фронта – след емоционален бис на „Мила моя мамо“ откъм кошарата утихна и така си доспахме чак до осем.“
Какво мога да кажа, освен „Да живеят бабите!“. За осми март ще има една голяма росна китка, но за да не се глези или забравя, че животът поднася горчиви изненади, мисля да ѝ изпея „Мила моя мамо“. Даже може да е на два гласа, ако малкото е още на тази вълна.
Речта е един от най-важните показатели за развитието на детето. Счита се за норма на 3-годишна възраст детето да използва изречения поне с по две думи. В ерата на технологичния прогрес обаче често има деца, които дори на три години не казват много повече от „мама“ и „татко“.
Според изследванията на две години детето е редно да използва около 50 думи.
Бабите може да коментират, че „на една година вече сте разказвали приказки“, а вашето дете мълчи дори на три години. Не им обръщайте особено внимание, но имайте предвид, че съществуват няколко фактора, които могат да причинят забавяне на говора.
Детето, още ненавършило годинка, е седнало пред телевизора, гледа картинките и никой не говори с него. То възприема информацията визуално, но няма диалог. Само вижда и чува, а за да говори, трябва да изслуша и да отговори. Тоест, детето се нуждае от диалог, който не получава.
Понякога е напълно достатъчно да изпратите 3-годишно дете с остра липса на комуникация в семейството в детска градина. В среда от себеподобни много деца се научават да говорят по-бързо, отколкото в компанията на възрастни.
Родителите, които решат да развият речта на тригодишното дете (ако то няма заболявания, които възпрепятстват говора), трябва да се подготвят за бавен и трудоемък процес. Детският психолог или психотерапевт може да е от помощ. Ключът към успеха до голяма степен е в усилията, и то усилията на родителите.
Ако причината за забавянето в развитието на речта е органична (слухови заболявания, неврологични аномалии, патологии на речевия апарат или на речевия център на мозъка), на детето трябва да се осигури адекватно лечение в зависимост от диагнозата. Паралелно с това лекарят ще даде и препоръки за логопед, с който да се работи за развитие на речта.
Ако причината за мълчанието на детето се крие в социални, педагогически или психологически проблеми, трябва също така да премахнете факторите, които му пречат да се изразява речево.
Смята се също така, че момчетата проговарят по-бавно от момичетата.
Обръщайте внимание на детето си като личност, важна, колкото всеки възрастен във вашето семейство. Говорете с него, обсъждайте важни въпроси и такива от ежедневието - какво да сготвите за вечеря, къде да се разходите през уикенда и т.н.
Дори детето отначало да не отговоря нищо, то ще започне да формира полезен навик - да общува. Паралелно с това ще започне развитието на вътрешната реч, по-добро разбиране на пасивната реч.
Свръхзащитното родителство може да доведе до липса на мотивация за говорене. Ако попитате детето каква ябълка иска - зелена или червена, и след това отговарите вместо него "Червена, защото ти е любима", тогава детето просто няма смисъл да намира думи и да отговаря.
Ако такива ситуации се повтарят редовно, тогава децата изграждат навика да мълчат. Ако тази ситуация напомня на вашата, променете отношението си към детето и го освободете от това обгрижване. Не му правите услуга, като предвиждате исканията му.
Шепотът и мънкането не трябва да се насърчават. Също не използвайте бебешки думи. Те са много по-трудни за произнасяне. Говорете с бебето си като с възрастен. Ще му бъде приятно и полезно.
Стресовите ситуации или проблемите с родителите в семейството имат много силен ефект върху децата. Излишно е да казваме, че те попиват абсолютно всичко като гъба. За някои деца ранната раздяла с майката и тръгването на ясла, може да е стресиращо. За други пък липсата на среда с връстници, може да окаже негативно влияние. Трябва да се следи внимателно какво може да остави сериозен отпечатък върху психиката на децата.
В ранна детска възраст детето може да се уплаши от нещо - от падане или удар, от внезапен, остър звук.
Телевизорът, който работи само като фон, също пречи на възприемането на звуци. Думите се разтварят в някаква какофония от речта на родителите, музиката, специалните ефекти и говора на актьорите. Детето просто не разбира кое какво е от цялата шумотевица.
Понякога деца в двуезични семейства може да имат говорни проблеми тъкмо поради наличието на повече от един език. Мама и татко могат да си говорят на два различни езика, те се разбират, но детето не разбира какво става. С малко дете е най-добре, докато проговори, да се говори само на един език.
Не трябва да се забравяме и наследственият фактор, родовата травма, патологията на развитието на органите. Част от тези факти са трудни за възприемане от родителите, но голяма част от тези първопричини са поправими. Дори децата с увреждане на мозъка до определена степен, могат да започнат да говорят и да станат абсолютно пълноценни хора.
Може да започнете да му пускате музика. Песни, класическа музика - всичко това има благоприятен ефект върху способността за възприемане на света, звуците, речта.
Използвайте всеки час, прекаран с детето си. По пътя към магазина или на разходка опишете и обсъдете с него всичко, което се случва на улицата: минава кола, червена е, голяма е, куче се разхожда - малко, сладко куче... и т.н.
Докато готви, майката може да показва на детето кухненски прибори и да ги назовава на глас (лъжица, тенджера), както и продуктите (ябълка, морков, зеле, ядки).
Ако в семейството има няколко деца, тогава като правило, проблемите с развитието на речта се наблюдават при по-малките. Психолозите вярват, че така може да влияе честото общуване с други деца, тъй като общуването с възрастни все още се счита за оптимално за развитието на речта.
По-малките деца от големи семейства често са твърде "мързеливи", за да говорят както трябва и с колкото думи е нормално.
Задавайте често въпроси на детето си. Дори и да не може да им отговори, продължавайте да питате. Рано или късно ще ви отговори.
Веднага след като детето проходи, говорете с него, произнасяйте абсолютно всичко, което правите. "Ето я лъжицата, взимам я в ръка, гребвам от супата и я поднасям към устата си." Тоест, добре е да произнасяте всичко до най-малката подробност.
Когато говорите с бебето си, опитайте се да го накарате да гледа лицето и устата ви. То ще види как трябва да движи с устните си, как издавате звуци и ще се опита да повтори.
Комуникацията и обществото са важни за детето. То трябва да общува не само с майката. Добре е да посещава баба и дядо, например - това е хубаво не само за семейството, но и за развитието му.
Гледането на телевизия не се препоръчва за дете под година и половина. След тази възраст гледането е добре да не надвишава 15 минути на ден. Така детето ще е по-спокойно и може би ще започне да говори по-скоро.
Игрите, развиващи фината моторика са приятен начин да прекарате време с детето, а и развиват определени части на мозъка.
Четете книги на детето си по-често. Това не само развива речта, но и паметта.
Ако едно дете не говори на 3-годишна възраст, е добре да посетите лекар, за да се установи причината. Като за тази възраст вече не е достатъчно то само да разбира речта, а трябва да произнася фрази, състоящи се от поне две думи и да формира изречения.
Преглед при невролог няма да навреди. Дори да е само за ваше успокоение. Може да се направи фонограма. Добре е да се консултирате и с логопед. Всичко това ще ви помогне да установите причината за забавянето в развитието на речта.
Когато оценяват речевите способности на детето си, родителите трябва да вземат предвид не само колко и какво казва в момента, но и да следят динамиката на речта: ако детето говори с определен брой думи както на 2, така и на 3 години и речникът му практически не се увеличава, тогава може да има някакъв проблем.
Ако на 3 години детето изостава от стандартите, но все пак борави с няколко думи, които прогресивно се увеличават, това е добре и се счита за положителен знак. Въпреки че до известна степен изостава от нормата, се вижда, че има положителна динамика в личностното му развитие.
Не е необходимо да сравнявате детето с другите деца. Вашето дете е уникална личност, няма друг човек като него, така че всякакви сравнения са излишни.
Ако започнете да развивате речевите функции на детето, ползвате съветите на специалисти и детето получи лечение, ако такова е необходимо, тогава прогнозата е доста благоприятна. 85-90% от децата напълно наваксват с речта и до 6-7-годишна възраст вече говорят като връстниците си.
Снимка: Matthew Osborn за Unsplash
Едно от нещата, които несъмнено чакаме с голям трепет, е проговарянето на децата. Кои ще са първите им думи? Дали ще е "мама", или "адронен колайдер"? Колко бързо ще започне да говори като голям човек? Колко време ще ни отнеме, за да го накараме да замълчи поне за миг?
Но какво да правим, ако на детето не му се говори с нас и това си е. Да посетим специалист е задължително. Но има и някои техники, които можем да прилагаме вкъщи.
За тях ни разказва Ели Мантовска, която е съосновател, заедно с психолог и логопед, на курса "Сладки думи", помагащ на родителите с техники за стимулиране на проговарянето и общуване с малкото дете.
Може би най-често даваният съвет (дори и от педиатри) на родители с дете на около 2 години, което все още не говори, е „Да изчакаме и да видим“. Причините са много:
Предлагаме ви няколко прости и забавни игри, базирани на академичния и професионален опит на психолог и логопед (общо над 35 години), научни изследвания и опита на над 100 семейства в България, преминали онлайн курса ни, с които да се опитате да съдействате на детето за по-интензивно проговаряне.
Това е езикът, който всички майки по света използват, за да говорят на децата си; онзи език на нежност и радост, който може да разбереш и на китайски.
Звънливи, високи тонове, изпълнени с емоция. В този момент думите звучат като песен и са чудесен начин детето да разбере как използваме езика, за да предадем емоция.
Гласните се издължават, думите се преувеличават, говорът става по-бавен, изреченията са по-къси и опростени. Поставя се акцент на определени думи. Това не е говорено по бебешки („ам-ам“, „папкаме“ и т.н.).
Научни изследвания сочат, че този начин на говорене помага на бебетата и малките деца да развият няколко ключови способности:
Изследвания от още 1995 г. сочат дори нещо повече: „майчинският“ изглежда помага и на възрастните. В експеримент с англоезични възрастни, на които са пуснати записи на китайски, се оказва, че участниците могат да различат и научат нови думи по-лесно, когато записът включва реч, насочена към бебета.
Използвайте го в ежедневни ситуации. Например може да научите детето да казва „пак“. Играйте на любима игра и със звънлив глас и преувеличена емоция кажете „Хайде отново? Пак?“ и изчакайте. След като повторите още няколко пъти, вероятно детето ще опита да покаже, че иска да играе отново или с жест, или с опит да каже „пак“.
За да поканите детето по неустоим начин да общува с вас, се придържайте към мотото: саботаж на средата, рутината и играта. Например:
До втората година около 60% от речника на детето се състои от съществителни имена, защото “учим” детето, като наблягаме предимно на тях. Но да не забравяме и останалите части на речта, за да може то пълноценно да се изразява и да е готово да формира фрази и изречения към втората година.
Може да използвате предложения от нас функционален речник или да си съставите собствен списък с разнообразни думи, с които да улесните детето в общуването. Това са думи, много по-важни от цветове, форми, числа или букви, които ще имате време по-късно да упражнявате.
Функционалният речник е особено важен, ако детето предстои да тръгне на детско заведение или да го гледа друг човек. С тези думи новият човек ще може по-лесно да разбира и откликва на нуждите на детето.
Нещо важно, което малко родители знаят, и вярваме, че ще ви успокои – всъщност как да броим думите на детето?
Дума е това, което детето използва последователно, с намерение, независимо (не просто като повторение след родителя).
Това може да са:
Ето защо възклицанията и звуците на животните, които са лесни за произнасяне, могат с времето да се превърнат в срички, които изграждат правилно произнесени думи.
