Обикновено зимните месеци са времето, в което Ребека Шулд блести. Тя е метеоролог в местна новинарска телевизия в Милуоки, Уисконсин, и като такава е отговорна за предоставянето на важна и достоверна информация за снежните бури, заледените пътища и ниските температури, пише cafemom.com.
Наскоро синоптичката успя да изненада зрителите, появявайки се в ефир с нов помощник - малката ѝ дъщеря. Със сигурност е по-симпатично да поднесеш новините за лошото време с бебе в ръце - това няма кой да го отрече.
Ребека Шулд работи от дома си заради протоколите на телевизията, свързани с Covid-19. Мазето ѝ е превърнато в студио със зелен екран, където тя излиза и съобщава прогнозата за времето, която се стриймва в реално време за зрителите на телевизията.
Минути преди да влезе в ефир, бебето на синоптичката, която съвсем скоро се е върнала от майчинство, се събужда. Ребека взема малката си дъщеря на ръце и застава пред зеления екран. Продуцентът я вижда и казва: “А, бебето ти! С нея ли ще излезеш?”
И така 13-седмичната Фиона прави телевизионния си дебют на фона на карта, показваща студеното време из щата.
Бебето проявява забележителен професионализъм през цялото време. С други думи, не плаче и не протестира. А пък майка ѝ проявява чувство за хумор, докато обяснява колко ще е студено и как всички трябва да са подготвени като Фиона, която си има дебело одеялце и има кой да я гушка.
Излишно е да казваме, че всички са във възторг от ужасно сладката телевизионна двойка. Хубаво е обаче да вметнем, че синоптичката Ребека Шулд издига работата от вкъщи с малко дете на съвсем ново ниво. Евала, Ребека!
Как да екипираме детето за първите му уроци по ски, какво трябва да знаем за условията и цените на курсовете и защо студът не е страшен - днес на тези и други въпроси отговаря любимата ни ски инструкторката Мариана Ахрянова, която кара ски от 40 години, а от над 10 обучава малки и големи любители на зимните спортове.
Зимата не е сезон, който всички обичат, но ако човек има интересно занимание в снега, това бързо може да се промени. Както всички знаем, активностите на открито са полезни и важни за всеки човек и през всеки сезон.
В планината, на въздух и студ, за разлика от затворените помещения в града, вирусите не виреят и децата се каляват. Затова е чудесно, ако успеем да създадем подобни навици у дребосъците, които те да запазят за цял живот.
Ако родителите сами са скиори или сноубордисти, те ще направят това със сигурност. Тук обаче искам да разкажа някои неща по-скоро на хората, които са скептични. И ще добавя, че познавам доста големи хора, запалили се по зимните спортове покрай децата си.
Затова ще започна с изброяване нужната екипировка, защото често получаваме подобни въпроси:
Долнище /грейка/ - важно е да е добро, непропускащо вода, защото децата са на снега в голяма част от времето. В най-добрия случай - ново, но, разбира се, не е задължително. Можете да го тествате предварително, като пуснете детето да се потъркаля час-два в снега в някой парк - ако след това дупето е сухо, значи всичко е наред!
Яке - същите изисквания, не толкова строги, въпреки, че ако се случи да вали мокър сняг, може доста да подгизне.
Ръкавици - за мен една от най-важните части от екипировката. Задължително скиорски, хубави, непропускащи влага. Ръцете лесно измръзват. Резервни също е добре да има, те може и да са обикновени, за след ските.
Термо бельо - не е задължително, но е удобно. Може да бъде заменено с памучно клинче или чорапогащник. Може и без, ако детето не е зиморничаво и ако температурата не е под - 6-7 градуса. Една добра грейка обикновено топли достатъчно. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ повече от един кат под грейката - повярвайте, видели сме чудеса като например анцуг и чорапогащник или дънки. Многото дрехи, освен, че изпотяват, пречат и на движенията.
Под якето - в по-топлите дни ако има термобельо и якето е добро, е достатъчно. Иначе може да сложите тънък полар или друга удобна блуза. Импровизации много - зависят от якето, от температурата, и, разбира се, от възможностите. В магазините за екипировка биха ви посъветвали компетентно, ако сте тръгнали да купувате всичко наведнъж.
Чорапи - скиорски или други дълги чорапи. Важно е да са дълги, за да не се смъкват под ръба на обувката: много е неприятно и неудобно. И не повече от един чифт! Виждала съм дете с 6 (шест!) чифта чорапи!
Шапка - зимна, по избор. За много студено време върши добра работа маска с дупки за очите и за дишане. Можете да намерите такива по магазините за екипировка и на пазара на Юнак.
Каска - не е задължително, но е добре да свикват да карат с каски, защото на големите писти са важни. Пък и децата им се радват обикновено. Моят съвет е да я купите след като вече е сигурно, че детето ще продължи да кара.
Шал - НЕ! Ски не се карат с шал по простата причина, че на влек или лифт може да предизвика големи бели. Така че, още от началото: без шал. Може да бъде заменен с бъфче – цилиндричен шал, който се нанизва през главата.
Очила - ако детето има чувствителни очи, е хубаво да носи очила, защото слънцето горе е много силно и се отразява в снега. Най-добре скиорска маска.
Крем за лице и балсам за устни - това е "екипировката" на откритите части. Кремът трябва да е специален зимен, защото летните съдържат много вода, която замръзва в порите.
Следващия въпрос обикновено е къде да пратим детето да се учи, какви са условията, учителите и т.н. Ще се погрижат ли добре за наследника, ще бъде ли нахранен, преобут, изпишкан, и изобщо -добре обгрижен.
Ски училищата на Витоша са над десет, повечето са идентични като качество на обслужването. Е, има някои разлики, но в общи линии положението е следното:
5-дневен курс в група струва между 260 и 280 лв, като това включва транспорт, обучение, екипировка, застраховка и топъл чай, който децата получават на обяд. Ако отиват организирано от детската градина, то градината им осигурява обяда, в противен случай си го носят сами. Някои ски училища предлагат опционално и храна.
Когато детската градина организира ски училището, персонал от градината се качва с децата и им помага в почивките за хранене, тоалетна и преобуване. В останалите случаи с това се занимават ски учителите.
Групите обикновено са между 5 и 8 деца с един инструктор.
Това е идеалният вариант, ако искате детето да изкара повече време в планината, но ако искате бързо да напредне, за да карате заедно в някой курорт след това, по-добрият вариант е индивидуалното обучение. Цената му е 30-40 лв. на час или около 100-120 лв. на ден, но резултати се постигат бързо, ако детето е в добра кондиция.
В големите курорти има и т.нар. Детски ски градини, където има специални съоръжения за най-малките и можете да оставите децата да се учат и забавляват някой и друг час, докато карате или се топите в басейна, или пийвате нещо.
Друг въпрос, който често си задават родителите, е коя е подходящата възраст да пратим детето на ски.
По принцип повечето ски училища приемат деца от 3 години нагоре. Хубаво е да се знае, че от 3-годишните рядко може да се очаква да прокарат за 5 дни. В работата си с тях наблягаме на целта да се забавляват и да свикват с екипировката и снега, пък каквото научат е добре дошло. Важното е да се чувстват добре, това е предпоставка за успех нататък.
И в заключение, че ми е много наболял проблем: хора, ски се карат през зимата!
Здравото, хубаво зимно време по нашите планини допуска температури между 0 и -10-15 градуса. В това няма нищо страшно, ако няма ураганен вятър и децата са с подходяща екипировка. Всяка година се случва някой да се уплаши и да не се качи цяла градина, защото прогнозата е апокалиптична. За това, разбира се, вина имат и медиите, които използват прогнозата за времето за сензационни материали.
Вярвайте, в такова време няма жив вирус горе, а всяко дете, което се оплаче, че му е студено, го прибираме веднага да се стопли. Ски учителите не са като ония „хижари“ на Черни връх. Определено нямаме случай на замръзнало дете. Влиза, стопля се, излиза пак. Освен това, мнозина пропускат инверсията и не пускат децата горе, когато в София е мъгла и студ. Точно тези дни на Витоша са най-прекрасните. Обикновено тогава няма вятър, температурата е приятна, а слънцето пече.
Ако имате някакви притеснения относно времето, можете да погледнете камерите на Мотен и Витоша ски, които показват в реално време обстановката, температурата и скоростта на вятъра. Следете
какво време го чака детето ви на snow-forecast.
На линия съм за всякакви въпроси по темата!
Желая ви весела, здрава и снежна зима!
Още:
Д-р Мариана Тодорова е поредната впечатляваща жена, която отдавна искаме да представим в Майко Мила!. Няма да крием - до голяма степен и заради супер интересната ѝ професия.
Казваме веднага, че Мариана е футуролог, главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието към БАН и ръководител на българския клон на “Милениум проджект" (международен независим мозъчен тръст, чиито членове са футуролози, изследователи, лидери и визионери, които се фокусират върху събитията и процесите в бъдещето).
И преди да сте решили, че Мариана познава числата от тотото или гледа на кафе, обясняваме, че футурологията (от латински Futurum – бъдеще и гръцки Λόγος – учение) е изследване на вероятните, възможните и предпочитани събития в бъдещето, както и на гледните точки, и дори митове, които стоят в основата на подобни очаквания.
Днес д-р Тодорова е на гости на рубриката ни "Жените могат всичко!". А ние добавяме -"включително и да прогнозират бъдещето!"
От нея сега ще разберете, че всички големи визионери на нашето време всъщност се опират на футурологията. Ще научите защо хората сме склонни да вярваме на невероятни хипотези и слухове и, няма как - ще я попитаме кога ще се оправи България (любим въпрос на хиляди българи)!
Представете се - коя сте, откъде сте, как се казвате?
Казвам се Мариана Тодорова, учен - футуролог. Родена съм в град Ботевград, но от 20 г. живея в София.
С какво се занимавате? Знаем, че сте футуролог, но обяснете по-точно какво стои зад това и къде работите!
Футурологът, или както е по-актуално напоследък - футуристът, се опитва с научни методи да опише бъдещето, или да предложи такива решения в настоящето, които могат да повлияят на бъдещето в позитивна посока.
Първият тип прогнозиране е описателното (дескриптивното), в което предлагаме просто разказ за бъдещето, а вторият е нормативното, чрез което залагаме определени ценности сега и изграждаме такива стратегии, че да можем да ги проектираме и осъществим в бъдещето.
Като цяло футурологията анализира източниците, моделите и причините за стабилността (това, което е предвидимо) и промяната (очаквана и неочаквана под формата на т.нар. „черни лебеди), като с това цели да развива и усъвършенства средствата за прогнозиране и картографиране на алтернативните ходове на бъдещето.
Тя борави с научно-обосновани твърдения за очакваните възможни, вероятни, желани и нежелани вариации и трансформации на настоящето в бъдеще, било то социално или природно. Дефинира се като понятие за пръв път през 1943 г. от немския социолог Флетхайм и обозначава нов дял от познанието, който включва различен ракурс към теорията за вероятността, отправена към бъдещето.
Работя в Българската академия на науките. Обче често пътувам, най-вече в САЩ, където има голям интерес към тази дисциплина.
Всички съвременни гурута, които наричат себе си „визионери” или „технологични оптимисти”, като Илън Мъск или Бил Гейтс, ползват достиженията на футурологията.
Отделно, всеки новоизбран президент в САЩ получава доклад, изработен от футуролози, който очертава трендовете за глобално развитие, поне за 50 години напред, и той се придържа към тези прогнози, взимайки важни политически решения.
Какво образование имате преди университета? Къде сте учила?
Учих в езикова гимназия. В Софийски университет завърших „Културология” – теория и история на културата, а след това в БАН, в бившия Философски институт, направих докторат по философия на историята и футурология. Тоест, това беше дълъг път, който ми помогна да открия себе си и да разбера с какво искам да се занимавам.
Какво е да си футуролог и по какъв начин гледате в бъдещето? Вече разбрахме, че не е на карти!
Футурологът не ползва езотерични, а само научни методи, за да предвиди бъдещето. Проявленията на тази професия могат да бъдат различни – може да си академичен учен и да обогатяваш методите на прогнозиране-сценарии и описване на множество алтернативни бъдеща, проследяване на трендове, екстраполация, Делфи и др.
Може да си консултант, който, например казва какви са вкусовете и каква почивка биха си избрали на т. нар. millennials - поколението, родено след 1980 г. досега, или описва от гледна точка на зараждащите се тенденциите децата какви играчки биха харесвали.
А може и да си стратегист, който съветва компании или политици как да развиват бизнеса си според глобалните трендове или какви решения и програми да имат, за да могат да управляват стихийните промени.
Аз влизам и в трите роли, работейки по различни проекти.
Как влияят слуховете и лъжливите хипотези на хората? Защо тук толкова много хора се връзват на слухове и лъжи?
Много хубав въпрос. Разработих нов метод за прогнозиране, използвайки контрафактичния анализ.
Той е познат в изследването предимно на миналото. Обикновено се задава въпросът: „Какво би се случило, ако…?” и се предпоставя някаква хипотеза:…, например - ако Хитлер беше победил във Втората световна война или ако Кенеди не беше застрелян.
След това се описва ретросценарий как би се развила историята, ако това събитие се беше случило и какви биха били последствията.
Аз се опитвам да превърна контрафактичния анализ в прогностичен инструмент. Търся факти от миналото и настоящето, които днес се интерпретират по друг начин, изобретяват се наново и се превръщат в контрафакти – обратни на факта условни твърдения.
Това най-често се случва с пропагандата с идеологическа цел, слуховете или фалшивите новини. Успявам да докажа, че те имат еднакво или дори по-силно влияние върху реалността от истинските факти.
Давам примери – правителствата във Великобритания вероятно, за да не разгневят поддръжниците си, дълго време плахо опровергаваха тезите на Найджъл Фараж за това, че като паднат ограниченията на пазара на труда, българи и румънци ще залеят страната и ще унищожат социалната ѝ система (напълно конструиран факт).
Това превърна тезите на партията на Фараж във водещи и в крайна сметка доведе до Брекзит.
Фалшивите новини, продуцирани около Истанбулската конвенция, подмениха темата за насилието с „третия пол”, с еднополовите бракове и прочие.
Когато липсва доверие в институции и авторитети, хората са склонни да вярват на теориите с лесни за разбиране обяснения, каквито са конспирациите.
Кажете ни нещо за бъдещето – за България и в световен план. Предвиждате ли някакви катаклизми в гео-политически план?
Ако трябва да направя дългия прогностичен разказ за България къс, бих казала, че да оставиш съществуващите системи (социални, политически и икономически) без контрол и развитие по инерция, е много по-опасно от това да не създаваш и развиваш системи.
В момента се намираме в порочен омагьосан кръг, в който самите системи взаимно се блокират.
Липсата на доверие в институциите прави техните решения нелегитимни за обществото. Същевременно отлагането и неслучването на реформи в образование, здравеопазване, социална система заради ниското доверие води до затлачване и деградация.
Последните няколко правителства в България правят само частични, палиативни реформи, които не отговарят на съвременните реалности. Затова системите започват да рухват. Трябва да има национални цели, които да не зависят от конкретната политическа принадлежност на управляващото правителство, което ще доведе до устойчивост.
Трябва и да има надскачане на дребнавото политиканство, чиято единствена цел е не доброто управление, а задържането на власт. Не вярвам толкова в промяната на политическия елит, колкото в израстването на гражданското общество като силен коректив.
За геополитиката – това е много дълга тема. Мога да засегна само един аспект. Предвижда се отслабване на ролята на националната държава и обособяването на огромни мегаполиси и мощни мегарегиони.
По-слабата държава предполага възникването на хаотични процеси. Те компрометират схващането на демокрацията като най-добрата обществената организация.
Паралелно с това в световен мащаб ще нараства неравенството. Проучвания в над 100 страни по света показват, че над 70% от хората в тях смятат системата за несправедлива и неработеща.
Това частично обяснява защо през последното десетилетие по света е имало повече протести от всички случили се протести в историята на човечеството. Всички тези явления ни казват, че можем да очакваме нарастването на популизма, национализма (като реакция на отслабването на националната държава) и ксенофобията (заради глобализацията, миграцията, включително и климатичните промени).
Очаква се и като силен отпор на глобализацията и възраждането на политическия консерватизъм.
А България кога ще се оправи (по Ванга и всеобщото разбиране на нещата)?
Под това да се „оправи” ние често разбираме да достигнем не само определени стандартни на западните страни в качеството на живот, но и да имаме същото усещане за справедливост-работеща съдебна система и ниска корупция.
В икономически аспект трябва да целим не догонващо, а експоненциално (скокообразно) развитие.
Една или няколко иновации мога да „изстрелят” България в икономически план. А за другото - е необходимо достигане на определено ниво на съзнание на цялото общество.
Разкажете ни как минава един ваш ден. Знаем, че имате и дъщеричка - как съчетавате всичко - гледане на дете, преподаване и предвиждане на бъдещето?
Дъщеря ми е вече на 11 години, така, че всичко вече е много по-лесно. Сега работя предимно от вкъщи – пиша книга, на английски и с американски съавтор, която ще излезе в Америка. Пиша научни текстове и статии, както на български, така и на английски.
Имам вече две статии, публикувани в World Future Review- едно от най-известните списания на футуролозите. Когато си self-starter, определяш сама темпа на работа. И е много важно да си дисциплиниран и да се самоорганизираш, за да балансираш между семейството и работата.
Много по-трудно ми беше, когато се занимавах с политиката (бях депутат в предишното Народно събрание). Тогава ангажираността не зависи от темпото, което ти искаш и можеш да подсигуриш.
Какво харесвате в професията ви?
Харесва ми свободата и това, че ползваш предимно интелекта и въображението си. Може да си много креативен и иновативен. Срещаш се със световни авторитети и умове и се опитваш да дадеше решение за локални и глобални проблеми и каузи.
Големите предизвикателства изискват широк размах на идеите и много интердисциплинарни познания.
А кои са лошите страни, все някакви трябва да има!
Лошите се малко. Може би това, че България и Европа изостават в развитие на тази наука и изявите и възможностите за развитие са предимно в САЩ, Южна Корея, Сингапур, Китай.
Мъжът ви подкрепя ли ви в това, което правите?
Винаги ме е подкрепял и всъщност това е едно от условията да имаш успех – подкрепата от семейството. Много жени, а и мъже, компенсират с работохолизъм, това, което не има достига в семейството. Това е крайност – истинското щастие е баланс между двете, усещане за контрол над ситуацията и хармония въз взаимоотношенията.
Какво бихте казали на някое момичетата и жените, които биха искали да тръгнат по вашия път и да се занимават с дисциплина като вашата? Кои са тежките и предизвикателните моменти от вашия житейски път досега?
Момичетата и жените, които изберат този път трябва да бъдат готови да са конкурентоспособни на глобално равнище.
В България те биха били своеобразна екзотика и трябва да са доста гъвкави и изобретателни, за да могат да преподават или да бъдат консултанти. Но на световната сцена биха били сред най-елитната и авангардна общност.
Както вече казах, тежките моменти в живота ми до момента са свързани с политиката. Там, даваш всички от себе си, но ако конюнктурата не е благоприятна или посланията ти не са добри, не се получават нещата. Изживях тежко загубата на последните избори. Има доста атаки и битки, които всъщност се оказват нещо рутинно в тази област.
И тъй като сме жени и сме се събрали на приказка – кой е любимия ви певец, любимият ви филм, актьор и книга?
Не мога да определя себе си като „заклет” фен на някой или нещо. С времето променям вкуса си, търся провокации в литературата и изкуството. Не чета книга и не възприемам изкуството, за да релаксирам – очаквам да бъда разтърсена, да преживея шок, катарзис, за да имам повод за размисъл.
Последната книга, която много ме впечатли, е на Ювал Харири - „Homo Deus”, която е и прогностична. Харесвам сериала „Къща от карти”. Допадна ми играта на Джонатън Рийс Майерс в ролята на Хенри VIII от едноименния сериал.
Имате ли вредни навици?
Не пия, не пуша.. Но когато знам, че в някое потайно шкафче вкъщи има шоколад или бонбони не спирам, докато не свършат…
Можете ли да предсказвате печелившите числа от тотото? Шегуваме се, но пък от друга страна, ако можете... кажете ни ги!
Нямам такива способности и не вярвам, че някой има. Друг е въпросът, че за мен съществуват феномени като телепатия и телекинеза, но това е огромна дискусия за отделен разговор.
