fbpx

В обичайния случай именно сексът ви е довел дотук - с две чертички на теста и растящ корем. Но това че сте бременна, не означава край на секса - освен ако гинекологът ви не е забранил по медицински причини. Да го кажем направо - няма причина да се лишавате от секса по време на бременност.

За съжаление, нашето собствено желание не е достатъчно и въпреки че именно в тези 9 месеца то удря невиждани висоти, партньорът ни може да се окаже доста смутен. Ако се чудите защо не смее да ви докосне с пръст, докато вас хормоните ви тресат по невиждан до момента начин, прочетете текста Мъжките терзания за секса по време на бременност! А ако сте от щастливките, чиито партньори нямат проблем, по-долу имаме някои предложения за най-удобните секс пози в този период.

Защо всъщност искате секс? 

Заради хормоните в един момент може да ви иде да изхвърлите партньора си заедно с кофата за боклук, а в следващия да ви се прииска да играете на гол покер. Това се случва, защото нивата на естроген и прогестерон в тялото ви растат. Това води до промени, които засилват либидото ви. Естрогенът, който отговаря за това матката ви да е богато кръвоснабдена по време на бременност (и оттам - и целият ви таз), увеличава също така вагиналната секреция. А освен това вдига нивата на чувствителност на гърдите и зърната ви.

Това си е направо рецепта за гореща романтика! Обаче това са същите хормони, които преди са ви саботирали, особено в началото на бременността. Именно заради тях и заради гаденето и повръщането ви се е искало да прекарате цялото денонощие в леглото. А към края на бременността сигурно се чувствате огромна, тежка и уморена. Заради това времето между 4-тия и 6-тия месец се считат за "удължен меден месец". Хубаво е, защото хем вече не ви се повръща, хем не се чувствате като изтощен кит.

Не забравяйте обаче, че както всяка бременност е уникална, така и желанието за секс по време на бременност не е нонстоп еднакво през всичките 9 месеца. Ако ви се иска, но се страхувате заради бебето (което обикновено е породено от липса на информация), тези съвети може би ще са ви от полза.

Сексът обикновено е безопасен

Ако искате да правите секс, приемете и повярвайте в слогана на Nike ("You can do it"). Стига бременността ви да напредва нормално, можете да правите секс толкова често, колкото искате. Изключение тук е медицинска история със спонтаненни аборти или преждевременно раждане - в този случай се консултирайте с гинеколога си.

Имайте предвид, че е напълно нормално да получите съвсем леко кървене по време на полов акт, особено през първия триместър. Това се дължи на нормалното подуване на капилярите в шийката на матката, които се пукат, когато се раздразнени по време на секс. Макар че такова зацапване или леко кървене обикновено не е повод за притеснение, все пак го споделете с лекаря или гинеколога си.

Много е важно да знаете, че обикновено няма риск от нараняване на бебето по време на секс. Причината е, че амниотичната течност и шийката на матката го предпазват.

Удобните секс пози

Старата и изпитана мисионерска поза може и да не е най-подходяща сега. Вместо това ви предлагаме няколко алтернативни, но изпитани секс пози.

Като лъжици една зад друга: Легнете заедно с партньора зад себе си. Това води до по-плитко проникване.

Вие отгоре: Така върху корема ви няма да има натиск и ще можете да контролирате скоростта и дълбочината на проникване.

Настрани: Легнете по гръб с таз на ръба на леглото, сгънати колене и стъпала на ръба на леглото. Партньорът ви застава пред вас. Това е като класическата мисионерска поза, но партньорът ви няма да полага тялото си върху вас.

В хола или дневната, където има удобни мебели: Коленичете върху дивана, така че коремът ви да е почти облегнат на облегалката на дивана. Използвайте ръцете си, за да балансирате и се подпирате в дивана. Партньорът ви застава зад вас.

А след раждането?

Когато бебето се роди, пак ще правите секс. Просто трябва да сте наясно, че с рязкото понижение на нивата на естроген след раждането, либидото ви може да се понижи, а лигавицата на вагината ви да изтънее. Това може да доведе до усещането, че все едно отново губите девствеността си. Въпросното усещане се подсилва допълнително и ако кърмите - отново заради същите хормони.

Повечето лекари препоръчват да изчакате шест седмици след раждане (дори и за орален секс). Смисълът на това изчакване е да позволите на тялото ви да се възстанови, да избегнете риск от евентуално заразяване с бактерии и да се справите с психологическите и емоционалните предизвикателства от появата на бебето и новия ви житейски ритъм. Още повече партньорът ви също може да продължава да бъде объркан.

Когато постепенно върнете секса във всекидневието си, важно е партньорът ви да разбере, че може да се нуждаете от много прелюдия и евентуално допълнителен лубрикант, докато се възстановите напълно.

Не забравяйте, че след раждането най-важното е да се грижите за себе си и бебето. Ако това значи да предпочетете да поспите, вместо да правите секс, не бива да изпитвате вина и партньорът ви трябва да разбира това! В този ред на мисли и особено ако изпитвате тревога, че повече ви се спи, отколкото ви се прави секс, ето нещо, което ще ви успокои. НОРМАЛНО Е! Дори и на известните майки им се случва - убедете се сами в този текст: Признанието на Пинк за сексуалния ѝ живот ни звучи толкова познато…. В него Pink сподели публично, че след раждането на детето не е правила секс със съпруга си... 1 година. 

За двойките с репродуктивни проблеми и безкрайните (и тежки) процедури по зачеване ин витро сме писали доста, но всеки разказ по темата е ценен. Затова днес в Майко Мила! публикуваме анонимния разказ (и апел!) на една млада жена и нейния съпруг, които се борят от три години да имат дете. Това е текст за въпросите, които те не искат вече да чуват, за пожеланията, съмненията и отношението на околните - в повечето случаи добронамерено, но болезнено.

************************************

Не, това не е сълзлив разказ с „хепи енд“, с описание на това колко сладко този „хепи енд“ спи в съседната стая. Ние все още чакаме своя „хепи енд“. Не искам да драматизирам – чакаме го от едва 3 години и, слава Богу, нашите проблеми не са неразрешими.

Но това не прави преживяването по-лесно. Та... този текст е за всички онези смели и търпеливи мъже и жени, които чакат своето „спящо в съседната стая“ чудо. За всички онези, които безброй пъти са ходили на бебешки партита на приятелки, а после са се прибирали в тихия си дом и са плакали на раменете на съпрузите си.

За вас, които сте избирали дрешки за чужди деца и само си представяте как биха изглеждали в тях вашите бебета.

За вас, които с умиление, страх и разбито сърце гледате коремите на всяка бременна, с която се разминете по улицата.

За вас, които не проумявате как е възможно някой да изостави или малтретира детето си.

За вас, които изгаряте от ярост когато чуете статистика за абортите.

За вас, които с все сили се опитвате да не завиждате, а истински да се радвате за вашите приятели, когато всъщност те изживяват мечтите ви...

Този текст е и за майките, които имат лесно заченати 13 деца; за жените, които въобще не си мислят за деца; за тези, които са преживели болката на чакането, за експертите, за всичко знаещите...

И аз съм чела много статии за това от какво имат нужда двойките с репродуктивни проблеми, но днес реших да съставя списък на нещата, от които ние НЯМАМЕ нужда.

Моля ви, замислете се и ако някога сте правили едно или повече от тези неща, ами... спрете.

Въпроси

За тези макар и не толкова много +/- 1095 дни съм чувала какви ли не въпроси. Знам, че хората, които ги задават, го правят със загриженост и добри чувства. Но това не променя факта, че тези въпроси са като порязване с хартия – не те убива, преживява се, но е особено болезнено, още повече когато е на едно и също място и често оставя белези за цял живот.

Старая се да отговарям учтиво и търпеливо, но е друг въпрос какво се случва вътре в мен след всяко „Хайде, де, вие кога? Какво чакате?“. Умолявам ви, проявете тактичност и не питайте. Не, ние не мразим децата. Не ни се „живее“. Не чакаме да забогатеем.

Просто за някои от нас зачеването е трудно, а понякога и невъзможно. Когато напълнеем, не искаме някой да слага ръка накоремите ни и да ни пита „Как СТЕ?“. Не всеки има нужда или желание да говори за тази интимна част от живота си, така че уважавайте това. Не всички страдаме публично.

Сравнение

Краят на света е различен за всеки. Нашите 3 години сигурно са нищо в сравнение с дългите години на чакане на други хора. Но сравнението не ни помага. Моята болка си е моя. Не я мерете с вашата. По-добре се опитайте да състрадавате – прегърнете, кажете „С теб/вас съм“ или просто замълчете, отколкото „Ооо, това нищо не е, да знаеш ние колко чакахме...“

„Насърчителни“ истории

Не знам защо хората си мислят, че истории за техни приятелки, братовчедки и съученички помагат. Ами не! Радвам се, че съседката ви без да иска е паднала върху съпруга си и заченала или че леля ви най-после е забременяла след 48 години и 13 хиляди лева, но това по никакъв начин не ме насърчава. Нямам нужда от чужди истории. Чуждата радост не намалява моята мъка.

Съвети

Ето някои от любимите ми: „То не става, защото много го мислите“, „Когато спрете да се тревожите за това, ще стане“, „Трябва да пиеш есенция от диви краставици, а мъжът ти – чай от опашка на тихоокеански дракон, много помагат“, „Ами да, хормоните ти не са добре“, „Знам за един много добър лекар в Тимбукту, трябва да отидете при него.“ „Прогестерона си изследвай!“

Покрай това преживяване аз и съпругът ми станахме наполовина гинеколози, ендокринолози, андролози и имунолози. Информирани сме, знаем какво да правим, имаме си лекари. Затова нямаме нужда от акъл.

А ако още някой ми каже „Не го мисли“, търпеливият полу-лекар в мен ще се наложи да лежи в затвор за убийство. Не знам за вас, но аз и съпругът ми от деца мечтаем да бъдем родители, така че моля ви – по-добре не казвайте нищо. Не можем да не го мислим! ТОЧКА.

Съжаление

Да, трудно ни е. Да, има дни когато губим надежда и ни се иска да зарежем всяко лечение. Яд ни е, че за повечето хора нещата се случват естествено, а за нас е измислен специален глагол – бебеправене. Но погледите на жалост, сякаш някой е умрял, също не помагат. Борим се. Доколкото можем. Не ни съжалявайте.

Съмнения

Особено неприятно е да споделиш на някого къде и при кого се лекуваш и да чуеш: „Там ли бе? Да знаеш колко лоши неща съм чувала/чела за този – колежката на чичото на бълдъза ми си загуби не само яйчниците и тръбите заради този доктор, но и далака, петата на левия крак и 87 мигли.“

Така или иначе намирането на добър специалист по репродуктивна медиците е трудно. Не ни карайте да се съмняваме в избора си. За нас е важно да имаме доверие в лекаря. Не рушете това доверие.

Пожелания

Като цяло не са лоши, но някак си е много дразнещо когато честитиш рожден ден, годишнина, бебе, имен ден, нова кола или Ханука, да ти пожелаят: „Айде, дано и вие скоро си имате бебе.“ Когато ви честитим нещо, просто благодарете и това е.

Скъпи хора, думите и действията ви имат много голяма сила. Дори и да сте добронамерени, помислете преди да кажете или направите нещо. Не ни питайте. Не ни сравнявайте. Не ни разказвайте истории. Не ни съветвайте. Не ни съжалявайте. Не ни карайте да се съмняваме. Не ни пожелавайте. Бъдете тактични. Състрадавайте без да ни поучавате. Не омаловажавайте болката ни.

Ако не умеете да съчувствате, просто ни оставете на мира. (Или ни дайте няколко хиляди лева... Знаете ли колко струва лечението на стерилитет в България?!)

cross