fbpx

Надежда Попова ни идва на гости, за да ни разкаже, че случайните срещи с други родители по време на майчинството и след него невинаги прерастват в приятелства. Но пък може да попаднеш на един човек, който да те прави по-добър. И това е достатъчно. 


Може би сте от късметлийската порода, която преживява душевен ренесанс по време на майчинство. Съществуването ви преди да създадете човек е било тест драйв за това колко стабилно ще летите по магистралата от памперси, матури и хормонални отбивки. Като новоизлюпен родител сте дръпнали спирачка. 

Погледнали сте към корпоративните свлачища, 

които сте крепили с младостта си. И, опирайки се на партньора си, който може да ви осигури финансово този лукс, сте капсулирали всекидневието си в кварталния парк. Където най-добрата сенчеста алея край катерушките между 16:00 и 19:00 вечерта събира други изпаднали от въртележката на стария си живот заради избора да се възпроизведат. Постепенно сте заформили своя социална мрежа от ожулени колене, бюлетин за крадливи бавачки, спорове за хомеопатия, ценоразпис за пюрета и хотели, в които ви търпят с целия домашен зоопарк. Открили сте приятели, с които заедно растете като родители. Това е супер сценарий.

Но не беше моят. И въобще не се оплаквам. Опитът и всички срещи по пътя – от забавачката до момента, в който дъщеря ми сама започна да избира социалния си кръг, ме превърнаха в човека, който съм днес. Щастливо разделен, движещ успешен бизнес, слагащ на масата храна и самолетни билети само и единствено благодарение на главата на раменете си. И на стабилния WiFi. 

Не съм песимист, аз съм реалист. 

Ако си първата с дете в сплотената ви женска компания, гориш 

Общуването отива на кино. Ти си извънземната, която роди. Те са яките мацки, за които каишката може да води само към врата на садо-мазо любовник. Никога към семейство и ипотека. Шансовете в годините напред да се намерите отново и да реставрирате дружбата си са големи, стига яките мацки вече да са станали майки и да помнят защо са ви обичали някога. А вие да не ги съдите, че са избрали свободата си пред компанията на жена, която се е отрекла от своята. 

Бях социопат през първата година и половина от майчинството си. Три поредни часа сън на нощ бяха лукс, който ми върна килограмите от бременността. Паралелно с това продължавах да работя като журналист, пишейки от вкъщи. Влизах в ресторант, само за да го представя с ревю. В редките случаи, в които ползвах почасова помощ от баба, отразявах концерти. 

Осъзнах колко самотно приключение е майчинството ми след поредния ден, в който ме търсиха само хора, които ги „дават по телевизора“.

Необвързаните ми приятелки не разбираха в какво съм се превърнала и кое измерение обитавам. 

Отнесох доста вербални факли, които звучаха горе-долу така:

- „Кръчма след час на нашето място. Не можеш ли да Го оставиш на съседите?“

- „Жена, стегни се, приличаш на барбарон! Бабичките от групата ми по пилатес са по-жизнени от теб! Цъкни в YouTube нещо, тренировчици, да свалиш малко…“

- „Не ми се събира по къщите. Предпочитам да седна с хора, които не кърмят на масата.“  

Приятелството ни мина на командно дишане. Трети лица обаче ме „сватосаха“ с обща позната, която беше родила малко след мен. Доста по-възрастна, самотна майка. Беше бойна, забавна и с речников запас, който не се изчерпваше 

с десет синонима за ходене по голяма нужда при децата

Общите ни разходки прераснаха в дълги обяди. Те почти ми върнаха надеждата, че съм намерила оазис встрани от глутницата майки, за които меренето на белег от секцио бе спортна дисциплина.

Разбрах, че съм се заблуждавала, когато тази жена се разсърди, че не съм ѝ казала за старта на записванията в една ясла в квартала. Тя: „Ти май опитваш да ме саботираш нещо?“. Аз: Unfriend.

В същото време се преоткрих с колега от вестника. Той живееше наблизо и връзката му се беше развила светкавично като моята – искра и планове за дете месец след първата среща. Събрахме се заради децата, но кликнахме моментално. 

Бяха ми нужни 20 минути лаф на пейка в парка,

за да си задам въпроса: „Как не сме го правили досега?“ Десет години по-късно тази двойка е щастливо емигрирала в Дубай, но сме си близки.

Истинският купон настъпи в детската градина. Там бавно, но сигурно покрай приятелствата на децата ни се зароди стабилна другарска общност. Ресторанти, почивки, откраднат час за бира или кафе по време на урок по рисуване, малко лични драми, раждане на втори деца (при тях, аз се разделих, но свирих край на мача с размножаването преди това).

До деня, в който забелязах, че в общия ни чат отдавна не се случва нищо, което да ме касае пряко. Децата ни учеха в различни училища и съвсем естествено комуникацията се разсъхна. Избрах опцията Leave and Delete без драма. Просто вече съм прекалено стара, за да поддържам бял шум в телефона си за бира на пейка в парка от една пролет до следващата.

За 13 години като родител имам един приятел, който привлякох покрай детето си на морето, но с който симпатиите ни не бяха сезонни. Ива продължи да гравитира в моята орбита от август до август край барбекюто на съседната каравана. И от януари до юли, когато сме си в София и ни стегне шапката на живота. 

Човек не трябва да сочи с пръст ангелите си. Но всяка година се затварям в балона си на Корал и благодарение на нея започвам ювелирен процес на душевна реставрация. 

Гората и морето също помагат, разбира се. Но без моята Бирена сирена на лятото положението ще е просто къмпингуване с кафе на зърна.

Обичам я, защото:

  • е от другарите, които лекуват дори с мълчаливо присъствие;
  • е от хората, които ще дойдат да те вземат от Бургас по никое време, нищо че няма нито една табела и лампа до летището;
  • има зверско чувството за хумор;
  • има и брутално чувство за справедливост; 
  • има скандално добър вкус за музика и всеки път си тръгвам от морето с ъпгрейднат речник я на португалски, я на сръбски тираджия ;
  • ме влюби в книгите на Бакман;
  • прави най-якото Болонезе с кайма от карначе в Империята;
  • не познавам друг възрастен, който да се оправя с джедайско търпение и без нито един изстрел с караванното отглеждане на толкова пубертети, включително и с моя;
  • чупи кол с дебелината на бичи врат с голи ръце и пали огън за цигара време

Много мога да се обяснявам още, но ще ми почука на вратата и ще ме замери със скъсания си сандал, когато прочете това и ѝ дойде прекалено захаросано. Благодарение на Ива се прибирам в живота си като по-добър човек всяко лято. Пожелавам си кенчето ѝ с бира да ми съска още дълги години отдЕсно на хавлията, а пломбите ни да скърцат от пЕсък и истории до втръсване.

Никой не иска да се отказва от близък приятел, на когото може да сподели всичко и да му зададе всякакви идиотски въпроси като например “Защо бебето реве?” в 3 посред нощ.

Само че ако в едно приятелство има твърде много обида и липса на емпатия, може би е време да го прекратите. 

Ето 10 ясни маркера, че с това другарче може би е по-добре да не дружите. И да, сигурно ще ви е тежко в началото, но в дългосрочен план това е много по-разумното решение. 

1. Всяко съобщение или обаждане от този човек ви ужасява

И това ако не е очевидно доказателство… Макар че може би е странно да си го признаете. Но ако от този приятел получавате само стрес, наранени чувства, скандали, злобни подмятания и пренебрежително отношение, защо да ви пука?

Ако ще обикаляте на пръсти около някого и ще се чудите какво и как да кажете, за да не го обидите или за да не отключите спор, по-добре не се занимавайте. 

И все пак, ако видите съобщение от този приятел и се почувствате кофти, опитайте се да разберете откъде идва всичко това. Винаги ли е било така, или по-скоро нещо се е променило напоследък? Ако е второто, по-добре си поговорете, преди да прибързвате със заключенията.

2. Постоянно се състезавате, без да го искате

Ако приятелите се подкрепят един друг и се радват от сърце на успехите си, то това е приятелство, което си струва. 

Приятелите ни са част от нашата идентичност. Така че когато те печелят, печелим и ние, твърдят специалистите. 

Истинският приятел искрено се радва, когато, да речем, ви повишат или пък се сгодите. Не толкова добрият приятел обаче, възприема новините ви като лично предизвикателство, обикновено от завист, гледайки на щастието като на игра, в която само един от двама ви може да спечели. 

Често се случва подобни приятели да се опитат да омаловажат постижението ви. “Повишиха те, само защото еди кой си напусна миналия месец.” 

Подобно поведение показва неувереността на приятеля ви и е по-добре да не реагирате по някакъв специален начин, но все пак да отчетете това поведение.

3. Превърнали сте се в кошче за душевни отпадъци

Всички се опитваме да се разтоварим, говорейки за проблемите, притесненията и нещата, които ни дразнят било в работа, било вкъщи. Само че има един момент, в който това “разтоварване” може всъщност да ни накара да се чувстваме по-зле, ако позволим да се вглъбим прекалено много.

Същото се случва и ако поемаме постоянно нечий друг “товар”. Ако някой постоянно има нужда от вас, за да се оплаче и да си излее гнева, това не е приятелство, а зависимост. 

В приятелството трябва да има от всичко: и забавление, и подкрепа, и възможност да си открит и честен. Ако единият получава всичко това, а другият - не, то тогава не може да се говори за реална връзка помежду ви. 

4. Никога не знаете какво ще разстрои приятеля ви

Приятелството е предвидимо. Затова се чувстваме в безопасност, когато сме с приятелите си. Ако се чувствате зле, може да се предвиди, че приятелят ви ще ви помогне да се почувствате по-добре. Ако сте в уязвима позиция, той ще е стабилен и ще ви подкрепя. Ако направите нещо хубаво за него, той ще е благодарен. 

Ако загубим това усещане за предвидимост, губим чувството за сигурност, което истинското приятелство ни дава. 

Ако приятелят ви е докачлив, обидчив или остър в реакциите си в случаи, когато най-малко очаквате, вероятно постоянно ще сте притеснени. Това са т.нар. амбивалентни приятелства, в които въпросната предсказуемост липсва.

Изследванията показват, че кръвното налягане на човек е по-високо в моменти, когато не можем да предвидим нечие поведение, в сравнение с моментите, когато знаем, че някой приятел ще е негативен.

С други думи, по-добре предсказуем тъпак, отколкото непредсказуем човек, който може да е мил или зъл във всеки един момент, само че вие не знаете кога и защо.

Освен ако не сте фен на постоянната тревожност и напрежение, подобни приятелства не са за вас.

5. Чувствате се осъждани, осмивани или бомбардирани от непоискани съвети

Съществува т.нар. концепция за утвърждаване на идентичността, което ознава, както обясняват специалистите, че човек има усещане кой е независимо от останалите. 

Ако имате високо ниво на утвърждаване на личността, е по-вероятно да успявате да задържате приятелства, защото не натрапвате ценностите си на останалите или не предпоставяте, че всеки друг има същите ценности.

Когато дадем непоискан съвет или осъдим някого, това, което всъщност правим, е опит да наложим нашите ценности на другия. 

Ако приятелят ви не може да свикне с идеята, че има и други мнения освен неговото, как тогава вие да се чувствате уверени, за да споделите своето мнение?

6. Говорите само за миналото

Както беше казал Тони Сопрано, “Помниш ли когато… е най-ниската топка разговор”. Ако вътрешните шеги и спомените са единственото общо помежду ви, няма как да поддържате приятелство в реално време.

7. Магнити за драма

Все има нещо. Колегата ѝ я мрази. Пак се е карала цяла нощ със съпруга си. И, ето, чудесно, разказва за нещо, което вече виждате как се превръща в проблем. 

Кой изобщо има енергия за всичко това?

Хората, които привличат драмата, обикновено нямат особена осъзнатост, твърдят специалистите. Често са неуверени с лека нарцистична нотка. И понеже не мислят за нуждите и ценностите на другите, постоянно се изненадват, когато хората не се държат така, както те искат, и реагират остро на това. 

Наистина е трудно да сте приятели с такъв човек. Затова не бъдете. 

8. Често са несериозни

Когато някой ни връзва тенекия и е несериозен към уговорките ни, това отключва онзи страх от отхърляне, който имаме всички. И от гледна точка на управление на риска човек преценява колко да инвестира в определени отношения на базата на това колко вероятно е да бъде отхвърлен. 

Подобно несериозно поведение може да унищожи едно приятелство. В крайна сметка, дори и човекът да е истински натоварен и да не може да спази определени уговорки, то ние сме склонни да приемаме отказите като присъда за приятелството ни.

Когато почнете да се чувствате по такъв начин, се оттегляте. Другият човек се оттегля също - заради вашето оттегляне, и това е краят.

Ако приятел, когото цените, постоянно отменя плановете ви, специалистите съветват да поговорите с него. Има такива периоди в живота на човек, когато наистина му е по-трудно да откликва - когато се роди дете или когато преживяваме психологически проблем. Добре е просто да се каже: “В момента ми е по-трудно и имам много неща накуп, но това не означава, че не те обичам”.  

9. Изчезват, когато играта загрубее

Приятел, който е с вас само когато всичко е наред, е не просто разочароващ, а ви вреди. Като предателство е. Особено когато човек е в труден момент и очаква приятел до себе си. А приятелят го няма. Изчезнал е.

И това усещане може да се засили, ако, за разлика от него, вие винаги сте били на разположение в трудните му моменти. 

Ако усещате, че някой не ви цени достатъчно, това приятелство на практика не съществува. 

10. Постоянно ги преследвате

Ако човек иска да се види с някого, той винаги ще намери начин. Ако винаги вие предлагате да излезете и да се видите, ако винаги вие пишете, а получавате едносрични отговори, помислете сериозно за това приятелство.

Ако няма някаква реципрочност, практически това не е приятелство. Приятелствата обикновено приключват не заради някакъв сериозен скандал, а защото спирате да поддържате връзка. 

Не е задължително тези ситуации да означават непременно, че приятелството ви не струва. Но със сигурност трябва да имате едно наум и да им обърнете внимание. 

Източник: Scary Mommy

Женско приятелство няма, казват някои. Джес Джонстън казва точно обратното и посвещава кратко есе на приятелките си. А ние няма как да не кимаме утвърдително с глава.


Искам да съм приятелка, при която отиваш, без да се прикриваш.

Искам приятелките ми да бъдат открити, когато сме заедно. Тежък ден? Не си се къпала цяла седмица? Минаваш през трудности? Не се чувстваш себе си? Чудесно. Бъди си такава и с мен.

Искам приятелките ми да знаят, че не трябва да се автоцензурират, когато сме заедно. Не трябва никога да ми казват "Надявам се това да не ти звучи прекалено зле, но..." Звучи зле. Нямам проблем да звучи зле. Бъди си ти.

Искам приятелките ми да знаят, че при мен могат да избухнат като вулкан, да се смеят като луди, да изплачат най-грозните си моменти, без да се почувстват съдени и за миг. Обичам ви по всички възможни начини и не искам да ходите на пръсти покрай мен. Бъдете такива, каквито сте.

Искам приятелките ми да знаят, че ще изслушам всичките им противоречиви мнения. Няма значение дали съм съгласна, или не – ще изслушам мислите ви. Не можеш да напишеш това, което мислиш във Фейсбук, без да настъпи разрив между теб и половината ти семейство и произволен брой непознати? Перфектно, нямам търпение да чуя нередактираните ти мисли. Бъди каквато си.

Искам приятелките ми да знаят, че съм тук, когато са несигурни. Не сте го измислили още? Все още се лутате насам-натам? Буксувате на място без ясна посока? Ще цопна с вас в цялата тая несигурна обстановка и ще ви налея чаша вино. Бъркотията не ме плаши. Бъдете себе си с мен.

Искам приятелките ми да знаят, че съм с тях, за да празнуваме успехите им. Не омаловажавайте постиженията си покрай мен. Искам да викам и пляскам на първия ред на всеки ваш успех. Искам да ми пратиш видео с първите стъпки на сина ти и искам скрийншот на имейла, с който ти казват, че си получила работата. Искам с мен да си себе си.

Искам приятелките ми да знаят, че никога не са ми "в повече". Бъдете шумни, бъдете забавни, бъдете гадни, бъдете луди. Обичам ви заради всичкото ви "в повече". Не си намалявайте звука и не редактирайте себе си, когато сте с мен. Бъдете себе си.

Искам приятелките ми да знаят, че няма как да "не са достатъчни". Бъдете уморени, бъдете празни, бъдете тихи. Когато ви свърши бензинът и имате нужда от дълга дрямка, аз пак съм на разположение. Бъдете каквито сте.

Искам приятелките ми да се чувстват абсолютно свободни да бъдат себе си с мен. Бъди си ти. С цялата ти умора, шумност, (нецензурирани) мнения, с всичките ти големи емоции. Бъди ти. Бъди си ти, облечена с тениска с лекета и с коса със сух шампоан, вместо измита, или пък ти с целия ти инстаграмски блясък и наскоро избелени зъби. Бъди ти. Искам да си себе си, защото приятелството е това: ти да си ти и аз да съм аз и да се обичам във всичко това.

Бъди си ти.

Това са Катлийн Савил и Олив Удуорд – 89-годишни дами със 78-годишно приятелство. После не ни говорете, че такова животно като женско приятелство няма. За тях ни разказва BBC East Midlands, а ние оставаме силно впечатлени от бодрия дух на двете приятелки, които решават да се преместят в дом за възрастни хора и да прекарат последните си дни заедно.

Запознават се като ученички, когато са на 11 години. Приятелството им избухнало веднага покрай игрите и закачките с момчетата. Катлийн и Олив са най-добри приятелки от 1941 г.!

Госпожа Савил смята, че ключът към дългото им приятелство е в това, че нито една от двете не обичала скандалите. "Знаехме, че ще сме приятелки завинаги от мига, в който се срещнахме. Тя означава много за мен. Ако Олив тръгне някъде първа, винаги се връща за мен", добавя Катлийн. "Ще сме приятелки и в рая."

Двете винаги са живели на не повече от 10 минути една от друга. А Олив се е преместила при приятелката си в дома за възрастни хора съвсем скоро. Тя споделя, че е била доста потисната в друг дом далече от приятелката си, а в момента е истински щастлива, че двете могат да са заедно по цял ден всеки ден.

"Ако съм нещастна или имам проблем, знам, че просто трябва да отида при Катлийн и веднага ще се разсмея", казва Олив.

Попитана какъв съвет би дала на хората, които искат да имат такова дългогодишно приятелство като тяхното госпожа Савил казва: "Отидете и вижте приятелите си. Не чакайте винаги те да ви търсят. Все пак за тангото са необходими двама."

Двеста пъти на ден се сещаш за приятел, на когото му предстои медицинска интервенция. Поне сто пъти си напомняш да звъннеш на друг, че днес има рожден ден. Телефонът ти седи отворен на месинджъра, в който се очаква да отговориш на някакъв елементарен въпрос зададен ти от трети. Междувременно се прескачат деца, кучета, котки. Едното трябва да спи, но реве, другото също, но си чопли носа, от него руква кръв, то почва да маже навсякъде... Звъни се на вратата - кой ш*бан досадник?! Съседката: “Забравили сте си ключа на вратата!” Благодариш засрамено и пак се хвърляш в боя. Накрая не си отговорил на съобщението, не си честитил рождения ден, не си звъннал на приятеля си да го питаш как е... И хем не си се справил много добре с родителството, хем и с приятелството не се е получило. Как да я караме с това чувство за вина чуди се и Бриан Рандал, която също не е много добър приятел.


Сигурна съм, че мнозина са изпадали в такава ситуация. Правиш си планове да излезеш с приятелка или я каниш на гости и накрая всичко се проваля. Може би си уговорила среща за игра и обстоятелства, които са извън теб, правят така, че да е невъзможно да се осъществи. Случва се. На мен ми се случва доста често. 

Има толкова много фактори, които трябва да са налице, за да се изпълни даден план, когато в картинката са намесени деца. Трябва да имаш предвид кой кога спи, кога трябва да се храни, колко време ще ти отнеме шофирането и, да, трябва да гледаш да не полудееш. И всичко това в името да направиш искрено усилие да си колкото се може по-добра майка. За съжаление, това да си добра майка, много често значи, че не си в най-звездната си форма като приятел. 

Страшно е трудно да гледаш хем да си родител с всичкия си, хем да си внимателен приятел. Понякога ми отнема дни да отговоря на съобщение и не е защото не ми пука! Просто съм заета да жонглирам със сто неща - майчинство, работа от вкъщи,  грижата на масата да има нещо прилично за ядене. 

Това не значи, че не искам или че нямам нужда от време с приятелите си. Имам въпиюща нужда да разпусна с приятели, да се помотая, да споделя, да пийна едно питие. Имам нужда да оставя детето си да играе с другите деца, докато майките просто седят и се опитват да си починат за две минути. 

Много по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. 

Преди няколко дни си уговорих импровизирана среща за кафе с приятелка. Единственото удобно за нея време беше следобед - точно когато дъщеря ми трябва да спи следобедния си сън. И макар че се беше събудила в 6 сутринта, си казах “Няма проблеми, правим го!” Една пропусната дрямка няма да я убие. Обаче знаех, че това е лъжа. Защото познавам дъщеря си и знам, че като не е спала, е кисел, малък досадник. Има ли смисъл да казвам, че срещата беше съсипана от преговори, срам, игри на телефона ми и всичко приключи с моето тотално фрустриране. Сама си бях виновна. 

Понякога чувствам, че това, че поставям нуждите на дъщеря си пред своите собствени, е в противовес с модела на съвременната жена. Но сега осъзнах, че просто съм егоист. Разбира се, че имам нужда от време за себе си и че в някои ситуации ще се поставям на първо място, но си давам сметка, че трябва да го правя по начин, който няма да повлияе негативно на детето ми. 

Повече няма да се съгласявам на неща, които знам, че ще приключат катастрофално. Ако всеки път когато детето ми играе с твоето, се прибира вкъщи с ужасно настроение, което се налага да оправям цял ден, ще кажа учтиво “Не, благодаря!” Ако имаш нужда от помощта ми, ще трябва да напаснем графиците си, за да се случи. И ще се постарая да не се чувствам виновна, че веднага не съм скочила в колата и не съм дошла. Защото, да, цялата тази работа да си майка върви в комплект с доста чувство за вина. 

Да плаваш във водите на приятелството, след като имаш деца, може много лесно да заведе кораба ти към опасни, скалисти брегове. Всички правим най-доброто, на което сме способни, но понякога дори това не е достатъчно. Някой винаги ще се чувства пренебрегнат, наранен или изоставен. И като добавим към това и обществения натиск, който те кара винаги да искаш да си перфектен и да имаш най-добре държащите се деца, имаме рецепта за абсолютна неудовлетвореност. Просто си припомняй от време на време, че, ехо, и ти си човек, такива са и майките, с които искаш да се видиш - това малко сваля от товара. 

Приятелството е изключително важна част от майчинството - такава, която прави всичко по-леко и повдига духа ти - но животът се случва междувременно. Децата са кисели понякога, плановете не сработват и това е в реда на нещата. Има моменти, в които трябва да поставиш нуждите на детето си пред тези на приятелите ти или твоите собствени. И, надяваме се, тези, които те обичат, ще го разберат. 

Така че ако не отговоря на съобщението, ако планът се провали, ако не върна обаждане, обещавам, че все още съм на линия. Просто си проправям път през окопите на майчинството. 

Обещавам, че пак ще съм добър приятел, щом изляза от тях. 

След появата на децата следобедите, в които жената може да разпусне с приятелка на по салата и огромна чаша вино, остават в историята. Идва етапът на солетите и крекерите, с които печелим още няколко минути за дърдорене на пейката до детската площадка.

Ставаме обаче някак придирчиви в избора си на приятели. И за да допуснем в обкръжението си друга майка, тя трябва да отговаря на няколко критерии, пише Кати Бингам-Смит за ScaryMommy.

Ето кои са те:

  1. Дисциплинираш децата ми, защото те е грижа за тях, а не защото така се чувстваш по-горда със своите 

Може да се наложи да размахаш пръст на децата ми, докато отскоча до тоалетната; да гониш топката, която синът ми е запратил в храстите; или си се съгласила да ги наглеждаш, докато изтичам до магазина.

Нямам нищо против да дисциплинираш децата ми или аз – твоите. Но никога не викаме по чуждите хлапета заради някоя дреболия, защото се радваме, че не нашето дете се е издънило. Споделяме за големите проблеми и предизвикателства, с които се сблъскваме, преодоляваме ги и продължаваме напред.

2. Не ме съдиш, че купувам замразена лазаня

Може би приготвяш всички ястия съвсем сама (добре дошла си да почерпиш), но нямаш проблем с факта, че понякога давам на децата си полуфабрикати. И ако с твоите хлапета дойдете на гости за вечеря, не те притеснява, че храната, която сервирам, е излязла от кутия. Обещавам менюто да включва и салата. Просто няма да ги карам да я ядат насила.

3. Не ме съдиш, че не записвам децата си на извънкласни дейности

Абсолютно ще застана зад гърба ти, ако ти запишеш своите, но не искам да ми правиш намеци, че не изисквам достатъчно от моите. Приеми факта, че имам средностатистически хлапета, които не са спортни или каквито и да е звезди, и в това няма нищо лошо.

4. Ако те нараня, ще ми кажеш

Сторила съм нещо, което те е ядосало, обидило или накарало да се чувстваш отхвърлена и осъдена? Разчитам, че ще ми споделиш. Държа приятелите ми да знаят, че винаги ги подкрепям. Ако по някакъв начин съм те накарала да се съмняваш в това, искам възможност да се поправя.

5. Не коментираш диетата ми

В някои дни се храним здравословно, в други – парче торта с чаша вино се броят за едно хранене с десерт.

Но когато се старая да хапвам полезни неща, не коментираш избора ми. Независимо дали ям салата с пилешко месо и без дресинг, или пица на парче, разбираш, че организмът има различни нужди всеки ден. Чувстваш се достатъчно комфортно да ми кажеш, „Дори да не искаш сладко, аз ще си купя нещо“, без да ме караш насила да следвам примера ти.

6. Имаш мръсно подсъзнание

Не ти пука, че избухвам в смях, когато нещо ми заприлича на пенис. Мога да изръся някоя глупост в присъствието ти и ти ще ме разбереш. Около теб съм по-невъзпитана, но и по-добра версия на себе си, както и ти около мен.

7. И двете можем да признаем, когато децата ни се държат като гадове

Защото всички хлапета са такива. Моите не са по-добри от твоите, и обратното. Всички деца грешат и се държат като хванати от гората. Всички искат да се качват на пързалката от грешната страна или от време на време да си зашлевят по шамар, или пък не обичат да споделят играчките си. Всяка майка се сблъсква с такива моменти. Понякога децата са наистина проклети.

8. Псуваш като таксиметров шофьор

Или поне не ти пука, когато аз го правя, за да ми олекне. На 42 съм – няма начин да се променя от тук нататък.

9. Чувстваш се добре в компанията ми

Можеш да ми разкриеш едновременно и най-положителните, и най-отвратителните черти от характера си. Не ми спестяваш нищо, не се изкарваш светица и не ме отбягваш, когато си потисната или угрижена. Споделяш ми как се чувстваш и знаеш, че ще те разбера, ако искаш да отменим плановете си или да ревеш на дивана ми 5 вечери подред.

10. Не ти пука къде живея, как се обличам или че децата ми носят дрехи, които не им стават

Не ме съдиш за разхвърляния дом и не ме караш да се чувствам неудобно, ако е чист и подреден. Пет пари не даваш дали ще се появя с обувки на ток, или с долнище на анцуг, и не коментираш, че синът ми има нужда от нови панталони, подстрижка или чорапи, които да пасват на тоалета му. Истината е, че не ми е по силите и аз, и децата ми да изглеждаме добре по едно и също време; трябва да избирам.

Понякога приятелките ни майки са помощта, от която се нуждаем, за да преживеем деня. Затова е важно да ги избираме мъдро и открием няколко, много или само един човек, който ни разбира и подкрепя безрезервно.   

Първите месеци след развода (или раздялата) са бъкани с трудности, които само жените в този жесток филм могат да разберат напълно: притесненията за децата и за начина, по който те преживяват новата ситуация, непрекъснатата битка с бившия, ужасно тежкият стрес, свързан с финансовата част на раздялата и, изобщо, липсата на емоционалното пространство, в което да продължим са бъдем добри родители.

Въпреки това самотните майки продължават да съществуват, да живеят, да се бъхтят и даже да се забавляват. А някои от тях откриват, че това да се съберат на едно място с жени от същия "вид" може да е супер ход не само за преодоляване на временното им лабилно психично и битово състояние. Този ход помага на децата им да минат през трудностите и шока в ранния период след разпада на семейството далеч по-леко.

Такава история ви разказваме днес. The Guardian ни запознава с три майки от Лондон, които си стъкват временна МАМУНА (естествено, че идва от "мама" и "комуна"), за да стъпят на по-стабилен терен преди да продължат животите си независимо една от друга, но запазвайки приятелството си.  И урока, че е нормално подкрепата и солидарността да са в женски род.


В продължение на година Джанет Хогарт е самотна майка на три деца – на 1, 3 и 5 години. Положението е непоносимо. „Адреналинът беше изчезнал и се сблъсках с мисълта, че ще си остана сама. Борех се с емоционалната болка, с това, че бях заменена. Живеех полу-живот“, спомня си тя.

Тогава се обажда приятелката ѝ Вики, чиято връзка също се е разпаднала, оставяйки я с 10-месечна дъщеря, къща, обявена за продан, и наем, който не може да си позволи. Като временна мярка, Джанет кани Вики и дъщеря ѝ, Дейзи, да живеят в свободната стая в дома ѝ.

Скоро след това Джанет се запознава с Никола, която разпознава от една от бебешките групи в квартала. Тя живее наблизо, в Южен Лондон. Двете се заприказват и разменят телефонни номера, съгласявайки се, че е добра идея някой ден да пият по кафе. Когато Никола вметва, че уикендите са подходящо време да се срещнат, Джанет правилно заключва, че и тя отскоро е самотна майка.

И така, по-скоро случайно, отколкото планирано и с конкретна умисъл, трите жени попадат в нов вид семейна среда: „МАМУНА“, както е известна в САЩ.

И през следващите 2 години майките и 6-те им деца делят един живот:

Вики живее в свободната стая, а Никола е обитател на дома през уикенда и всекидневен гост. „Бяхме семейство“, казва Джанет. „Ходехме на пазар заедно, готвехме заедно, хранехме се заедно, помагахме си в грижата за децата. Запознахме родителите си.“ Децата, допълва тя, „станаха като братя и сестри“.

„Мамуната ме спаси“, признава Джанет днес, 7 години по-късно. „Не беше някакъв грандиозен план, просто ни изглеждаше като практично решение. Веднага спряхме да се чувстваме толкова съсипани.“

Животът с хора, които разбират какво преживява, оказва дълбоко въздействие върху Джанет. Когато се разделя със съпруга си след 11 години брак, с това умира и нейният социален живот. Въпреки усилията да запазят приятелствата, които са изградили като двойка, и да предотвратят заемането на страна от страна на околните, ситуацията е неловка.

„Ако отидех на някакво събиране, приятелите ни винаги бяха със своите половинки, а аз бях сама с децата. Ако някой видеше бившия ми съпруг с новата му партньорка, не смееше да ми каже.“

В споделената къща „всяка знаеше какво преживяват другите, без нужда от обяснения. Споделяхме болката. Можехме да се гневим на воля“, казва Джанет. И вярва, че "Ако човек не може да изрази чувствата си пред някого, ехото им непрекъснато се връща и го удря в лицето.“

За Вики лесно достъпната компания и всекидневните разговори с възрастни преобразява не само емоционалното ѝ състояние, но и, доста неочаквано, разбирането ѝ за семейството: „Много бързо почувствах, че изграждаме друг вид семеен съюз“, казва тя. Съюз, основан на споделяне и взаимна подкрепа. - нали именно тези неща правят семейството.

В мамуната витае усещането, че всички имат план. Не чувстват някаква голяма празнина, необходимост от друг човек.

И за Никола – прекарваща с децата си поне една вечер през седмицата и всеки уикенд – престоите в къщата са източник на утеха и забавление.

“Преди да се запозная с Джанет и да видя колко много си приличаме, не познавах други разведени хора, освен себе си. Да сме всички заедно беше особено важно, за да не се чувстват децата неловко – за да знаят, че има и други в тяхното положение. И можехме да правим неща, типични за всяко нормално семейство – да прекарваме време заедно, да пием чай, да се разхождаме в парка.“

Отначало Джанет иска да продаде къщата и да напусне града (заради твърде многото спомени), но после осъзнава, че не е нужно да продължава напред – цялата атмосфера в жилището е различна. „Отново го усетих като свой дом. Когато бившият ми съпруг си тръгна, чувството като че ли умря. Но после се възроди.“

Новата договорка възстановява връзката ѝ с къщата, която купува и усърдно обзавежда заедно със съпруга си в началото на брака им. „Мястото отново стана важно за мен.“

Джанет, Вики и Никола (която спи в двуетажното легло на сина на Джанет, когато децата ѝ са при баща си, за да „избегне връщането в празния си дом“), въвеждат свой ред в домакинството. „Беше като брак, но по-хубаво. Имахме си нещо като невидимо разписание на дежурствата. Приготвяхме си вечеря всяка нощ. Всяка имаше своята роля.“

Джанет се занимава със сметките. Вики – с печене на хляб и други вкусотии. Никола приготвя вечеря всяка неделя и почиства след партитата.

Според Джанет, гледайки една на друга като на много повече от съквартирантки, трите са успели да избегнат жалките, типични за студенти домашни разправии. „Всички бяхме много чисти и подредени, но същевременно безгрижни. Ако беше разхвърляно, просто разтребвахме. Когато човек преживее нещо толкова ужасно като развод, подобни неща изглеждат незначителни.“

Възрастните може да са избрали тази необичайна семейна среда, но, разбира се, не и децата им, чието събиране на едно място можеше да създаде сложна и неприятна динамика.

„Беше жизненоважно да се уверим, че преживяването е позитивно за децата. Трябваше да изградим истински дом за тях“, обяснява Джанет. „Но взаимната подкрепа всъщност ни даде емоционално пространство да бъдем по-добри родители.“

В началото трите семейства често излизат заедно – гребане по реката, разходки в парка и други неща, които иначе не биха правили поотделно. С времето децата заформят връзки, които са силни и до днес, 7 години след края на съжителството.

„Взаимоотношенията им бяха истински и дълбоки, така че приятелството им се основаваше на много повече от игри, само че без стреса, които се среща в смесените семейства. Не бяха принудени изведнъж да станат братя и сестри“, казва Джанет.

Както при възрастните, децата извличат ползи от присъствието на връстници със същия опит. По-големите момичета често си споделят как се чувстват.

На дисциплината, потенциален източник на търкания, майките обръщат особено внимание. Имате различни възпитателни стилове. Вики е най-либерална – всички знаят, че от нея могат да очакват допълнително бонбони. Но постигат съгласие за основните неща и не се притесняват да се карат на когото и да било при необходимост.

Днес децата редовно си ходят на гости с преспиване. И доста си говорят за онези времена – партито с фойерверки, на което за малко не подпалват къщата, екскурзиите, майките в костюми на Дядо Коледа, коледната елха, чийто връх е трябвало да бъде отряазан, за да мине през входната врата.

Втората от съвместните Коледи празнували седмица по-рано, тъй като децата щели да прекарат празника при бащите си. Имало истински сняг. „Тази невероятна не-Коледа беше най-щастливата в живота ми“, казва Джанет.

Но скоро след това тя се запознава с новия си съпруг, Нийл. И необикновеното домакинство достига своя край. Джанет се сгодява; Вики и Дейзи имат нужда от повече пространство; Никола започва нова кариера. „Всички имахме смесени чувства, но усещахме, че е дошъл моментът всяка да излезе от своя пашкул.“

И до днес животът на трите майки е силно свързан и те все още се виждат всяка седмица. Приятелството им е бетонирано от това, че са били заедно, когато са се нуждаели една от друга. В момент, в който заедно са били много повече, отколкото всяка поотделно.“

Още по темата:

Битка, която не могат да гледат – това е разводът за децата

Вероятно всички сте попадали в тази ситуация – в детската градина или в училището има дете, което, като хване молив, започва да го размахва като брадва и всяко друго хлапе наоколо може да отнесе не само драскотина, но и счупен зъб – включително дете, което се води за най-добър приятел на т. нар. "агресор".

Последствията обикновено се изчерпват със скърцане на зъби между родителите, драматични срещи с директора на учебното заведение и подмолни родителски чатове, които в крайна сметка могат да насъскат децата още повече едно срещу друго. Пренебрегвана истина обаче е, че децата ни трудно влизат в нашите рамки за добро, лошо, опасно и т.н. и общо взето, както сте забелязали, са склонни да държат на приятелството си и с мечка стръвница.

В Майко Mилa вярваме, че решението на проблема с агресията между децата започва с цивилизования разговор между възрастните и затова публикуваме писмо на една майка, което тя отправя чрез ScaryMommy към родителите на системно наранявано от сина ѝ дете.

Със сигурност не е лесно да се изправиш и да се извиниш, искайки още малко търпение, докато детето ти се "поправи", както не е лесно и да го дадеш. Ето това писмо обаче може би е начин да пробваме.

Скъпи родители,

Детето ви се е върнало от училище с драскотина върху лицето. Втора за тази седмица. Знам, че сте бесни до краен предел. Как може децата, и то приятелите, да постъпват така? Искате агресията да спре. Аз също.

Когато видя белег на лицето на вашето дете, чувствам ярост и тъга. Дълбоко съжалявам, че детето ми не може винаги да изразява гнева си по подходящ начин. Преди всичко съжалявам, че той наранява сина на мой приятел. И своя най-добър приятел.

Хората смятат, че детето ми е насилник. Те се чудят какво става в семейството ни. Мога да ви уверя, че ние сме просто едно нормално семейство, в което няма насилие. Няма дори бой за играчки или пък непрекъснато крещене „ЯЖ, ИЗМИЙ СИ ЗЪБИТЕ, НЯМА ЛИ ВЕЧЕ ДА ЧЕТЕШ, НЯМА ЛИ ВЕЧЕ ДА СИ ЛЯГАШ...“ Нищо необичайно. Да, синът ми има дяволски доминиращ характер, за което мога да обвинявам само гените си...

Проявихте толкова много търпение, за което съм ви благодарна. Работим върху проблемното поведение на сина ни. Казват ни, че ако го насочваме добре, силният му характер може да бъде най-добрият му актив в бъдеще. Как само се надявам да имат право! Напътстваме го по всеки възможен начин, наказваме лошото поведение и всяка вечер се молим утре той да се справи по-добре.

Наистина страдам с вас, скъпи родители. Всеки ден, когато децата ни са на училище, се притеснявам и се надявам: притеснявам се вашето дете да не бъде наранено и се надявам, че моето ще може да отстъпи, ако нещо го разгневи. Да, те са толкова малки, но е ужасно трудно да приемеш, че собственото ти дете се бие. Наистина се надявам и вярвам, че е само фаза и се държа за това като удавник за сламка...

Прегърнете детето си тази вечер, целунете го и му кажете колко се гордеете с него - както правя аз с моето след един, преминал без агресия, ден. Благодарете му от мое име, че продължава да бъде такъв добър приятел на сина ми.

Надявам се, че и нашето приятелство може да оцелее в тази фаза. Бих искала да ви помоля за малко повече търпение, докато синът ми все още се учи. Уверявам ви, че през по-голяма част от времето той е едно малко любящо момче. И има причина, поради която детето ви продължава да иска да бъде приятел с него. Синът ми трябва да осъзнае силата на това приятелство, което един ден ще споделя без никакви наранявания. Надявам се съвсем скоро!

С обич,
Лени

Още по темата:

За детската агресия или защо е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете

Бащинската конвенция: 10 начина да възпитаме готини синове

Кой казва, че кучетата и котките не могат да се понасят? Че и на преходи в планината ходят! Преди няколко години една запалена по пътешествията двойка решава да си осинови домашен любимец, който не след дълго тръгва с тях из върхове и чукари. Кучето Хенри от Колорадо скоро се сдобива с фейсбук страница и нов приятел – котаракът Балу. И както виждаме от снимките, хич не им е зле да приключенстват заедно.

cross