Много родители изпитват тревога и безсилие, ако разберат, че в разгара на юношеството децата им избират приятелства, които пораждат съмнение и безпокойство. Напълно естествено е, а и често срещано в много семейства, да има страх от това, което се смята за „лоша компания“ за децата им. А тъй като всички родители знаем, че социалната среда играе ключова роля в този жизнен етап, притеснението става още по-голямо.
В своя статия изданието на El Mundo за родители предлага няколко насоки как може да се постъпи в случая. Изправени пред подобна ситуация, родителите често не знаем как да реагираме и в главата ни изникват типичните въпроси: Да му забраня ли да общува с тази група? Да го питам ли всеки път къде отива, с кого е и какво ще прави? Или да му дам свобода сам да взема решения и сам да осъзнае кое е най-доброто за него?
Урсула Перона, психоложка, специализирана в работата с деца и юноши, и сътрудник на Sapos y Princesas, ни приканва да си зададем следните въпроси, за да внесем малко яснота по темата:
Следващата стъпка при проблема с „лошата компания“ е да бъдем внимателни към възможни промени в поведението. Например изолиране, понижен успех в училище или резки промени в стила. След което да създадем възможност за общуване по близък и съпричастен начин.
Децата и младежите с по-висока самооценка, които получават емоционална подкрепа и насърчаване на своята самостоятелност, обикновено избират по-здравословни приятелства.
Избягвайте упреци или директни критики. Ако започнете разговора с фрази като „не ми харесват приятелите ти“, това веднага ще предизвика отхвърляне и ще затвори всяка възможност за диалог.
Като цяло – и това важи не само за този, а и за всеки друг аспект от възпитанието – откритата и спокойна комуникация с родителите значително повишава способността на тийнейджъра да устоява на социален натиск. Урсула Перона предлага:
„Да се разговаря за това какво означава да си добър приятел и какво не. Обяснете му, че приятелството не е само смях, а включва подкрепа, грижа и усещане за свобода да изразяваме чувствата и мислите си без страх от осъждане.“
За да постигнем това, тя насърчава родителите да задават въпроси, които карат децата им да се замислят за собствената си ситуация в групата. Например: „Колко от приятелите ти ще бъдат до теб, когато преживяваш труден момент?“; „Мислиш ли, че истинските приятели биха направили нещо, което може да ти навреди?“
Посещавайте събирания, групови излизания или срещи с други родители от обкръжението му. Това ще ви помогне да прецените дали наистина съществува негативно влияние, или просто имате погрешно впечатление.
Както всички знаем, приятелството остава основен стълб за младите хора извън семейството. Ето защо е добре да подхождаме предпазливо към отношенията, които децата ни изграждат.
Опознаването им лично ще ви помогне да различите дали средата им като цяло е негативна, или става дума само за един-двама приятели, които будят основателно безпокойство.
Психоложката отбелязва, че „е лесно да си създадем предразсъдъци, без да познаваме другите. Прекарването на време с приятелите на децата ни и с техните родители може да успокои тревогите ни относно „лошата компания“. Организирането на тържества, вечери или екскурзии е добър начин да започнем разговор с тях.“
Възпитателният стил оказва пряко влияние върху социалното и емоционалното развитие. „Либералният стил“ се характеризира с висока ангажираност и ниска степен на налагане. Той се свързва с по-добра психосоциална и мотивационна адаптация при тийнейджърите. Това обаче не означава липса на правила и граници. Напротив – най-добрият подход е да се постигне баланс между разумен контрол и обич, тъй като този метод се свързва с по-добро поведение, по-висока самооценка и по-здрава социална адаптация.
Обяснете на детето си, че истински приятел никога няма да го подтикне да направи нещо опасно или нещо, което вреди на неговото физическо или емоционално благополучие.
Дори ако детето ви не участва пряко в съмнителни поведения, то може да бъде повлияно от средата си. Обяснете му, че дори само присъствието при дадено събитие може да доведе до санкции или последици, тъй като това предполага индиректна отговорност, която то трябва да разбере и приеме.
Урсула Перона не подкрепя идеята за категорична забрана детето да се вижда с приятелите си. „Вмешателството е важно, но ако действаме прекалено директно и забраним дадено поведение, най-вероятният резултат на тази възраст е бунт и конфликт“, обяснява тя.
Възможно е по-добрият вариант да бъде ограничаване на времето, което прекарва с определени хора, без да се забраняват напълно всички контакти. Целта е да го защитим, не да го изолираме.
Предлагайте положителни алтернативи. Насърчавайте участието му в извънкласни дейности – спорт, доброволчество, творчески работилници – които ще му помогнат да разшири социалния си кръг по здравословен начин.
Още не сме свършили, скрол надолу
Груповият натиск през юношеството е силен и често води до рискови поведения като употреба на вещества или опасни действия. Въпреки това той не е изцяло негативен: в подкрепяща среда групата може също да насърчава здравословни навици и положителни модели на поведение.
Научете детето на стратегии за съпротива. Насърчавайте го да си дава време, преди да отговори на натиск от връстници, да размисля за последствията и да избира приятели, които уважават неговите ценности.
Юноши с висока самооценка, които получават похвали за усилията си, а не само за резултатите, имат по-малка нужда да търсят социално одобрение.
Ако прилагането на тези насоки не доведе до промяна, най-разумно е да се обърнете към професионалист – психолог, медиатор или специалист по младежка ориентация. Те могат да предложат ефективни инструменти от външна перспектива, за да помогнат на тийнейджъра да разбере влиянието, което получава, и да научи как да избира по-здравословни приятелства.
Източник: Saposyprincesas
