fbpx

В момента тече Световната седмица в подкрепа на кърменето. Ще си кажете "Добре, а защо тогава ни пускате текст с причини да НЕ кърмим?!". Ако прочетете целия текст, ще разберете каква е посоката му. Но го публикуваме преди всичко, защото знаем, че винаги има причини и обстоятелства, които могат да възпрепятстват кърменето. Но за тях обикновено има и отговори и обяснения, които може да даде компетентен консултант по кърмене.

Всъщност този текст е писан именно от такъв. Ася Демирева е сертифициран консултант по кърмене и един от най-опитните експерти в областта. Ася предлага различен прочит на някои от причините, поради които много жени се отказват от кърменето, като си позволява да даде и по някой и друг приятелски съвет. Като всичко е посветено на една основна цел: каквито и избори да правим като родители, нека имаме достатъчно информация за тях.

Това не е за мен!/ Не ми харесва!/ Не си го представям!

Имате пълно право да се чувствате по подобен начин. Особено ако сте с първо дете и все още бременна. Имате приятелки, които кърмят и виждате как бебетата им сякаш са залепени за тях. Изглежда ви времеемко и непосилно.

Права сте.

Но...

Дайте си време. Когато сме бременни, често сме подвластни на емоциите си. Освен това да мислим за раждането и как ще преминем през това изпитание е достатъчно обемащо вниманието ни и не ни остава време да мислим за следващи изпитания. Като кърменето. А и то изглежда така, сякаш можем да си го спестим.

Приятелски съвет - родете бебето

Изчакайте с решението дали ще кърмите до момента, в който се срещнете. Може емоциите да надделеят. Може съвсем инстинктивно да искате да отвърнете на търсенето му (защото те търсят гърдата). Може изведнъж да промените решението си (случва се, при това доста често) и кърменето да се превърне точно във вашето нещо. Опитайте. Дайте си време. Позволете си да се отпуснете в това ново преживяване - майчинството.

Повярвайте - кърменето винаги може да бъде преустановено. Но не го заклеймявайте предварително.

Искам да се върна на работа! Кърменето ми се струва несъвместимо!

Факт е, че дори в България, където се радваме на един от най-дългите отпуски по майчинство в Европейския съюз, не малко жени избират да се върнат на работа още след първия месец на бебето. След пандемията и възможностите за работа от вкъщи, много жени дори не спират да работят, защото доходът им е нужен. И кърменето изглежда буквално непосилно за осъвместяване.

Приятелски съвет - свържете се с консултант по кърмене

Заедно може да намерите решение, което е подходящо за вас. Изцеждане и хранене с кърма от шише, при това не за всяко хранене. Или хранене от гърда, създаване на ритъм (режим) на бебето и помощ от баба или детегледачка. Кърмене от гърда, когато мама е у дома, и дохранване с мляко за кърмачета в определени часове, когато мама е на работа...

Възможностите са толкова, колкото са и човеците.

Винаги може да опитате и в хода на опита да установите вашия ритъм или тотално да се уверите, че във вашия случай това не е най-удачното решение. Важно е да не прибързвате.

Боли! Отказвам да си го причинявам!

Болката е най-силният стимул да спрете да кърмите. Точно сега. Точно в този момент. И никога повече да не приближите бебе до гърдите си.

Приятелски съвет - послушайте източните мъдреци, които казват да се стараем да не вземаме важни решения в състояния на крайни емоции (гняв и щастие)

Дайте време на тялото си да се излекува от нещото, причиняващо болка - дали препълване на гърдите, дали рани на зърната... Свържете се с консултант.

Важно знание: дори да вземете медикамент за спиране на кърмата, болката няма да отмине за минути, час, ден... Всъщност спирането на кърмата е бавен процес и най-вероятно ще ви се наложи да се справяте с болката още няколко дни. При такава перспектива може да опитате да приложите съветите на консултанта и изведнъж кърменето да се окаже лишено от болка.

Претеглете на везната на собствените си чувства кое е най-доброто за вас. Вземайки решение, бъдете осъзнати. Казвам това, за да намалите оптимално евентуалното чувство на вина в бъдеще. Ако такова се появи - търсете подкрепа от психолог.

Имам импланти. Притеснявам се от проблеми!

Съвсем нормално е да имате тревога относно кърменето с импланти. Получавала съм всякакви въпроси, дори такива дали тежестта на млечната жлеза не може да натисне и размести импланта. Истината е, че ако са поставени под мускула, имплантите не пречат на кърменето. Тези, които са над мускула, обикновено възпрепятстват развитието на млечната жлеза.

И така - ако сте избрали подмускулни импланти, най-вероятно ще кърмите толкова безпроблемно, колкото всички останали жени. Жлезистата тъкан нараства в хода на бременността и така или иначе обемът на гърдите ви ще стане по-голям.

Приятелски съвет - обсъдете с хирурга си опциите за кърмене още когато избирате имплантите

Някои лекари искат задължителен контролен преглед след спиране на кърменето и обсъждане на поставяне на друг вид/форма/големина на имплантите. Погрижете се да имате точната информация от вашия хирург. Свържете се с консултант по кърмене за оптимална подкрепа и насоки как да се справите при възникнали проблеми.

Ако все пак изберете да не кърмите, консултирайте се с гинеколога и хирурга кога е най-подходящо да приемете медикамент за спиране на кърмата.

Ясно е, че няма да правя 100% от храненето на бебето. В такъв случай отказвам да дохранвам и минавам изцяло на мляко за кърмачета!

Има жени, които са изправени пред дилема: да кърмя с 20-те милилитра, които успявам да произведа, или да мина изцяло на мляко за кърмачета. Каквото и решение да вземете в такава ситуация, вземете го с ума и сърцето си. От една страна, знаете, че има начин бебето да получава добавката на гърда и всичко да изглежда като кърмене. От друга страна, тази гледка може всеки път да ви напомня, че тялото ви не може да произведе цялото количество, от което се нуждае бебето. Дайте си време да усетите кое решение е правилно за вас. Бебето ще получи любовта ви каквото и да изберете.

Приятелски съвет - обичайте тялото си такова, каквото е

Обичайте себе си и се постарайте да не влизате в капана на самообвиненията.

Всъщност всяка жена, имаща дете, минава през личните си адове за почти всяко решение, което взима. Нека търсим информация и подкрепа и най-вече - нека се постараем изборите ни да са информирани. Независимо коя от възможностите избираме - било за кърмене, било за отглеждане, било за детска градина или училище...

Ако имате профил във Фейсбук, не може да не сте виждали поне един пост на някоя жена, който завършва с хаштага #шесисипя.

Обикновено те звучат така:

„Помощ!!! Детето реве осемнайсти час, съседът чука с чук, а пералнята преля и в целия хол плуват чорапи и гащи, а мъжът ми ги лови с въдица от върха на секцията. #ШЕСИСИПЯ“

„Здравейте, скъпи майки, отчаяна съм! Пети ден от онлайн обучението е, котката избяга у съседите, детето не се е къпало от миналата седмица и снощи вечеря парче от матрака, мъжът ми се отрови с гъби, а аз съм нонстоп в срещи и правя таблици в Ексел. #ШЕСИСИПЯ“ 

И така нататък, сещате се. Житейски несгоди, битови драми, контролни по математика, никнещи зъби и всякакви други предизвикателства, които и без това дебнат българската жена и майка през целия ѝ живот, а в последните година-две направо са я стиснали за нежната, бяла гуша. ДВОЙНА ГУША, ако трябва да сме точни, понеже и това е един от хубавите ефекти на пандемията.

Мен ако питате, разбирам тези, които си сипват, и в същото време не казвам, че всички трябва да го правят. Даже напротив – тоя народ прекалено много си сипва! Така че, ако сред вас има железни, даже стоманени жени, които могат да минат през три локдауна, безкрайни часове онлайн обучение по физическо в хола, годишни отчети, мрънкащи деца, досадни съседи, котки, кучета, морски свинчета и мъже, без да си сипват от 11 часа, ами... ПОЗДРАВЛЕНИЯ. Печелите вечна слава и гигантски паметник на мястото на мавзолея.

За всички останали обаче (правя ви знака на Катнис от „Игри на глада“):

Разбирам ви напълно, съчувствам ви и за да ви разсея малко от неудачите, ето ви един разбор на най-честите причини, поради които жените се налага да си сипват. Все пак, апелирам да не се превърнат в оправдание за удавяне от сипване в следващите 30 години.

БЕЗСЪНИЕ

Някои от вас са целунати от съдбата и НЕ знаят какво е безсъние дори и след като родят. За ваше сведение, безсъние е много противно състояние, в което стоиш буден, вместо отдавна да си заспал и да сънуваш изключително тъп сън за това как те гони носорог в метрото.

Помните ли кога последно сте спали като заклани? Тоест – лягате си в леглото, без да се въртите, пуфтите, да ви изскача сърцето, да се потите, да ставате до тоалетната шест пъти и накрая сутринта да се изстържете от леглото като лист увехнала маруля?

И аз не помня. 

Много жени започват да страдат от безсъние, след като родят деца, защото, хей, децата са най-хубавото нещо на света, а кой би искал да спи, когато има най-хубавото нещо на света? РАЗБИРА СЕ, ЧЕ НИКОЙ.

Всеки би предпочел да се събужда в 1 без 15, после в 3.30, а също и в 5.45 и след това в 6.30 окончателно да стане, за да продължи с това, което е останало от живота му, и през светлата част на деня, . 

Живейте така една година, а най-добре три, и когато кортизолът ви стигне до Космоса, косата ви опада и започнете да крещите на котката да СПРЕДАТРАКАСТИЯНОКТИПОПОДА!!!, си сипете и после си запишете час за терапевт, а също и за фризьор, масаж и маникюр.

А най-добре си купете еднопосочен билет за Панама и идете там на маникюр. Панама е известна с маникюристките си.

ДЕБЕЛИНА

Дебелината е пряко свързана с безсънието, така че – ако имате дебелина, най-вероятно имате и безсъние, а също и деца. Това е нещо като числата на Фибоначи в света на майките – тръгвате от едно дете и завършвате с три деца, инсулинова резистентност, грозни обувки с ортопедични стелки и безсъние. 

Но да се върнем на дебелината. Тя също е хлъзгаво състояние, в което каквото и да ядете – от магданоз до бургери, кантарът все показва нещо, което не е за гледане.

Ако сте изпробвали всички диети на света, ако сте яли диатомична пръст, картофи, кето, веган, протеини, череши, зелен чай, а също така и НИЩО, но кантарът не помръдва (освен нагоре), ами... сипете си. Сипете си, успокойте се и после идете на ендокринолог. 

Локдауните на никого не простиха, въпреки че тук-таме из фийда се появяват МНОГО ДРАЗНЕЩИ ПОСТОВЕ на хора, които са отслабнали. Блокирайте ги незабавно и се напийте безпаметно, за да забравите, че те са слаби, а вие – не.

Също така, не искайте съвети за отслабване във Фейсбук, защото ще получите 267 РАЗЛИЧНИ и все великолепни идеи, като „пийте осем литра топла вода“, „не яжте въглехидрати след 14.30“, ПЛОДОВЕТЕ СА СМЪРТ, „с биорезонанс свалих шест килограма“ и, разбира се, „кардио по два часа дневно минимум“.

Както казах, първо си сипете и след това запишете час при ендокринолог. И се интересувайте от здравето си, не разчитайте друг да го прави.

ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ

Тук човек дори няма какво да обяснява. То и офлайн обучението може да ти докара нервен срив, та какво остава за дигиталното! 

Ако в последните две години всеки ден чувате от съседната стая „здравейте, госпожо, здравейте и от мен, здравейте, госпожо, ЗДРАВЕЙТЕ, ГОСПОЖО, ето ме и мен, госпожо, на коя страница да отворя, госпожо, госпожо, трябва да отида до тоалетната, ГОСПОЖО, НЕ ВИ ЧУВАМ, виждате ли ме, деца??“, и така нататък до безкрая, то е напълно разбираемо, ако пиете всеки ден. 

Също така, ако се е наложило да решавате задачи от типа: КВАДРАТЪТ ДАНЧО ИМА СТРАНА ОТ 7 СМ, А ТРИЪГЪЛНИКЪТ ПЕНЧО – ХИПОТЕНУЗА ОТ 8 СМ, КОЛКО ЧАШИ ВИНО ТРЯБВА ДА СИ СИПЕ МАЙКАТА, ЗА ДА МОЖЕ ДЕТЕТО ДА ИЗКАРА ТРОЙКА ПО МАТЕМАТИКА, БЕЗ ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСКО СЕМЕЙСТВО ДА МИНЕ ПРЕЗ РАЗВОД, ХИПЕРТОНИЧНА КРИЗА И ДЕПРЕСИЯ?, най-вероятно вече сте включени венозно към бутилката с вино. 

Напълно резонно може би се питате как ли това дете ще успее в живота си, като в последната година е правило контролните си с помощта на Гугъл, играло е шест вида ръченица в хола, а всички задачи по математика, както стана ясно, сте ги решили вие.

Ами, няма как да знаете. Може би и то ще си сипва след години, а може и да стане супер успешен предприемач, който е измислил как квадратите и триъгълниците САМИ ДА СИ НАМИРАТ СКАПАНИТЕ ЛИЦА, ОБЕМИ И КАТЕТИ.

Наздраве за това дете, което го направи ВЪПРЕКИ онлайн образованието и въпреки всички произведения за хайдути, лястовици, ниви, рало, сивота, родолюбие, робство и черни гарвани, които е изучило в тоя живот.

ПРОБЛЕМИ С МАЛКИ ДЕЦА

Тук също няма какво да се говори – колкото е влудяващо да имаш ученик по време на пандемия, толкова е влудяващо да имаш и бебе. То бебе даже е влудяващо по всяко време.

Е, има разни бебета еднорози, които спят, ядат и почти не реват, но това са редки случаи, които са описани в Червената книга на бебетата. 

Всички останали бебета са... ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ БЕБЕТА. Тези, които първите шест месеца реват денонощно заради колики, после реват заради зъби, после реват, защото имат сополи, после реват, защото вече са разбрали какво оръжие за масово поразяване е ревът, после реват, защото не им уйдисвате на акъла да ядат пясък в градинката и да дърпат уличните кучета за опашките, и така, неусетно, минават шест години в РЕВ. 

Ама то да беше само ревът – ами захранването, атопичният дерматит, запекът, лазенето, прохождането, кандидатстването за ясла и детска градина, първата висока температура... ехееее, животът с малко дете е пълен с поводи да си сипеш!! 

СПОРОВЕ ПО СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ

Когато човек си оправи битовите проблеми, ремонтира си пералнята, сподели във Фейсбук мъката си от онлайн обучението на голямото дете и рефлукса на бебето, и събере съвети как да отслабне, му се отваря време да реши и някои належащи световни проблеми!

Увреждат ли ни солариумите, трябва ли да празнуваме Св. Валентин, какво има във ваксините – графен или адренохром, пръскат ли ни от самолети, помага ли лечебният глад, съществува ли COVID и всякакви други международни въпроси са в компетенцията на експертната аудитория на Фейсбук общността и на човек не му остава нищо друго освен да си сипва и сипва, И СИПВА, докато чете постовете из социалните мрежи. 

Стотици бутилки с вино са изпити и по време на разгорещен среднощен диспут в майчинска група по темата ОЧАКВА ЛИ СЕ ОТ ЕДНА ЖЕНА ДА ПОЧИСТВА И ПЛОЧКИТЕ ЗАД ХЛАДИЛНИКА ИЛИ ТОВА Е ПРИЗНАК, ЧЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОТЪРСИ НОВ МЪЖ?

Членуването в различни групи и воденето на спорове по изключително важни теми с още сто жени води до битов алкохолизъм! - този надпис трябва да бъде изписан с кървавочервени букви във всяка Фейсбук група.

И за финал - сигурно има още много причини човек да си сипва. Понякога дори не е толкова до сипването, а до споделянето на това, дето ви трови, и на човек някак естествено му идва да завърши мъката си с едно ШЕСИСИПЯ.

Сипвайте си! Само гледайте като си сипвате, да е нещо хубаво. В края на краищата, вашето тяло е храм - верно, с размерите на ЦУМ, ама храм. Не го поливайте с нещо, което би отпушило канал. Сипването трябва да е рядко и с кеф, а не редовно и с чувството, че ако не си сипеш, ще умреш.

И в случай, че не ви трябва причина да си сипете или пък имате 600 причини да си сипете, може би имате проблем и трябва да потърсите помощ. 

Ако пък нямате проблем – ами, честито! Сипете си!

Не е изключено въпреки възпитанието, което се опитваме да даваме на децата си, те да се проявят в далеч не най-добрата си светлина. За всичко това обаче си има причини. За щастие има как детето, реагирало грубо, да се промени. За някои от тези начини ни разказва майката на две деца и клиничен психолог Бетани Кук, а в текста на Вяра Георгиева "Денят, в който разбрах, че синът ми е набил друго дете" може да видите и споделената родителска емоция, когато разбереш, че детето ти е ударило друго дете.


В играта на живота има всякакви видове играчи. Може да е съкрушително за вас като родител, ако разберете, че детето ви е изиграло ролята на побойник. Не се отчайвате, защото имате силата като родители да помогнете за промяна. Много са факторите, които могат да накарат едно дете да реагира като побойник.

Но един от основните е много прост: те пресъздават поведение, което виждат у другите. Може да е родител, може да е по-голям брат или сестра, може да е някой, който се грижа за него, връстник или друг човек, с когото прекарват много време. Друга причина е, че детето ви може би изпитва трудност да се справи с емоциите си и не знае как да изрази себе си или да помоли за помощ, затова действа агресивно.

Децата, досущ като възрастните, имат нужда от докосване с топлота и любов, за да се почувстват свързани и способни да израстват и емоционално, и физически. (Научно доказано е, че докосването с любов изгражда невронните пътища на бебета.) Ако детето не получава прегръдки, гушкане или подходящо докосване от възрастните в живота си, то може и да потърси физическата връзка по други начини – с удряне, ритане, хвърляне или борене. Човешките същества умират, ако не биват докосвани (и това го е доказала науката), и е закодирано в ДНК-то ни да търсим физически контакт, за да оцелеем.

Ето какво може да направите, ако детето ви демонстрира поведение на побойник или е получило такъв етикет.

Помислете върху възможните причини

Да сте забелязали напоследък промяна в приятелския кръг на детето ви? Има ли у вас партньори или някой друг, който да има поведение на насилник? Температаментно ли е детето ви и има ли нужда да бъде научено да мисли, преди да говори/действа? Случило ли се е нещо сериозно травматизиращо напоследък, с което детето ви се опитва да се справи?

Ако не намирате причини, терапия може да помогне

Терапията може да донесе доста позитиви, що се отнася до изясняване на някои проблемни области за отделния човек или семейството, върху които може да се поработи, така че да комуникирате по здравословен и положителен начин. Ако вашият партньор отказва терапия или не променя негативното си поведение, помислете за раздяла. Знам, че звучи екстремно и че много родители искат да останат заедно заради децата, дори това да означава, че децата живеят в отровна среда. Тук съм, за да ви кажа, че проучванията са показали, че децата започват да се развиват великолепно, щом родителите им, намиращи се в токсична връзка, се разделят. Ако детето ви подражава на поведението на съученици, замислете се дали да не смените училището.

Научете детето какво точно е поведението му и как изглежда в очите на другите

Научете го на състрадание и емпатия. Това са качества, които се учат – хората не се раждат с тях. Аз бях много енергично и хиперактивно дете, винаги тичах насам-натам, катерех се по дърветата, играех грубо с приятелите си и крещях от вълнение. Когато се замисля за детството си, си давам сметка, че е имало моменти, в които другите са ме смятали за насилник. Откъде знам ли? Защото имах щастието да имам учител в 6 клас, който да ми покаже. Той знаеше, че не искам да съм зла или да наранявам. Просто не си давах сметка за влиянието на моите действия върху другите, докато някой не ми обърна внимание на това. И от този момент нататък, винаги се допитвах до хората наоколо, ако усетя, че някъде съм била по-груба.

Говорете с детето си за тормозения човек

Важно ще е за детето ви да се извини на човека, когото е наранило (дори когато поведението му не е било нарочно). Може да го направи с писмо, с обаждане, с разговор лице в лице. Ако детето ви е тормозело съученик, може би ще е добре да организирате среща за игра/излизане и да помолите вашето дете да покани другото. Много често несъзнателно нараняваме други хора, на които завиждаме или се възхищаваме. Да вземеш негативното (тормоз над съученик) и да го обърнеш в позитивно (научаването как да се преглътне гордостта и да се извиниш) е умение за цял живот, което детето ви няма да съжали, че е усвоило.

Не позволявайте на никого (дори и вие) да определя детето ви като побойник

Детето ви не е побойник, а по-скоро е реагирало по такъв начин срещу някого. Думите и етикетите раняват дълго, след като заздравеят раните.

Големите хора обикновено плачат при дълбока мъка или голяма радост или след като са се спънали, вървейки по "Графа", и са си счупили поне два крайника. Не и децата обаче. Те могат да избухнат в драматичен рев, защото им е паднала шапката, защото не им давате да близнат котешката храна или да глътнат някоя и друга батерия, както и защото СТЕ ИМ СГОТВИЛИ ТОЧНО ВЕЧЕРЯТА, КОЯТО СА ИСКАЛИ.

Тъй като всички прекрасно знаем това, не ни остава нищо друго, освен да се посмеем на катаклизмите, предизвикващи детския рев. Като продължение на предишни публикации по темата, ето още десетки абсурдни ситуации и причини, поради които децата плачат, събрани от Bored Panda. Давайте надолу и споделяйте и своите истории в коментарите!

Животът е страшно несправедлив, когато не можеш да вземеш книгата, която искаш. Защото седиш на нея...

Life Is Super Tough When You Can’t Pick Up The Book You Want Because You’re Sitting On It


Искаше равиоли за вечеря. Направих равиоли за вечеря. Не искаше равиоли за вечеря...

She Wanted Ravioli For Dinner


Мостът Голдън Гейт всъщност изобщо не е златен

The Golden Gate Bridge Isn’t Actually Golden


Искаше да се качи на автобуса, който даваха по телевизията...

He Wants To Get On The Bus. The Bus On The TV


Отказва да ми даде тази "лепенка". Поне може да попие сълзите му...

He Does Not Want Me To Take His "Sticker" Away. At Least It Might Absorb The Tears!


Не му позволих да закуси с батерия.

I Wouldn’t Let Him Eat A Battery For Breakfast....


Убих буболечка в пералното помещение. Явно това е бил най-добрият ѝ приятел!

I Killed A Bug In The Laundry Room. Apparently It Was Her Best Friend


Казах ѝ, че не може да влезе в съдомиялната...

I Told Her She Couldn't Go Inside The Dishwasher


Казах му, че трябва да спре да хапе котката

I Told Him He Had To Stop Biting The Cat


Шон каза думата … зелено

Sean Said The Word...green


Искаше отново да прикрепя ноктите, които отрязах от пръстите на краката му.

He Wants Me To Reattach The Nails I Clipped Off His Feet.


Купих му хвърчило. Очевидно съм чудовище.

I Bought Him A Kite. Obviously, I'm A Monster


Когато не му позволиш да яде котешка храна...

I Won't Let Him Eat The Cat's Food


Казах ѝ „Никаква баня!", тъкмо след като беше излязла от банята.

Told Her No To A Bath After She Just Got Out Of A Bath


Тя бутна табуретката върху нокътя ми и аз казах „Охх!"

She Dropped A Stool On My Toe And I Said “Ouch”


Побесня, защото моите маратонки не ѝ стават.

She Is So Mad That My Shoes Don’t Fit Her!

Поиска изрично два бонбона. Дадох ѝ два бонбона.

She Asked Specifically For Two M&m’s. I Gave Her Two M&m’s


Още:

Мая Цанева отваря темата за лимита от 10 отсъствия по домашни причини, на които имат право децата в детските градини. И пита здравословно ли да се отнасяме към по-малките деца със същата строгост на правилата, както в класните стаи.

Преди няколко седмици синът ми се разболя през уикенда и тръгна на детска градина във вторник. Тъй като полезните близалки си свършиха работата за три дни, реших да попълня молба за отсъствие по семейни причини. Няколко минути след като предадох бележката, учителката му ме предупреди, че изчерпвам 10-те дни по домашни причини, на които има право в трета и четвърта подготвителна група.

Аз се учудих, но след като наместих в съзнанието си седмицата неочаквана ваканция при баба, два дълги уикенда и един-два дни в леко неразположение, се оказа, че хлапето ми е „изяло“ регламентираното му време извън образователната система.

Оттук нататък, до края на учебната година, ако не е наистина болен, ще почива извънредно с фалшиви медицински бележки или с неформални уговорки с учителките.

„Да ти имам грижите“ - би казал някой, който знае как се пише остро респираторно заболяване или тежък ПМС, още от гимназията. Аз не знам, защото бях зубър. Освен това си намерих за съпруг адвокат с остро развито чувство за справедливост и положението по отношение на законността се влоши.

Обадихме се на наша приятелка, която работи в детска градина, за да разберем какво се случва, ако детето ни между 5-7 години, в трета и четвърта подготвителна група, отсъства без медицинска бележка и без предварителна молба до директора на ОДЗ.

Според Наредба № 5 от 3 юни 2016 г. за предучилищното образование чл. 10. (1) „децата от подготвителните групи, записани в целодневна, полудневна и почасова организация, могат да отсъстват само по здравословни или по други уважителни причини, удостоверени с документ от компетентен орган, както и по семейни причини, с писмено уведомяване". При заболяване се издава медицинска бележка след преглед, с диагнозата и текст: Нуждае се от „отсъствие по болест от /дата/ до /дата/“. Доколкото разбирам от тълкуванието на някои лекари, тази бележка се заплаща.

Ако директорът не разреши отсъствие, какво правим? Отиваме на лекар, естествено! А там, пред кабинета на педиатъра, многократно съм била свидетел как  три дни на ски или кратко летуване при баба се уреждат с две думи със сестрата, което е измама без капка извинение.

Моята приятелка ме посъветва, ако не искам да ходя до педиатъра за всеки пропуснат ден неочаквана ваканция или при леко неразположение, да се обаждам на учителките с молба да отбелязват сина ми като присъствал. В противен случай се натрупват неизвинени отсъствия, а при пропуснати над 3 или 5 дни на месец без причина, следва проверка и в градината, и на родителите. Възможно е и спиране на социалните надбавки.

След дългия телефонен разговор по темата, реших без извинение да задам моите три въпроса за (не)извинените отсъствия. Отлично разбирам смисъла на строгите мерки – за да бъдат включени, чрез ограничения, в образователната система деца от определени малцинствени и социална групи. Но:

-- Кой реши, че децата от 5 до 7 години са готови за ученици? Моето любознателно хлапе се оплаква, че учат до 10 часа сутринта. Той иска да играе, да рисуват и да четат приказки, и мрази „ситуации“ - както се наричат учебните модули. Затова сутрин аз го изпращам с думите: „Забавлявай се!“, защото знам, че между игрите ще научи нещо, и то много.

Ако препоръчителната възраст за първи клас е 7 години, защо се отнасяме към по-малките деца със същата строгост на правилата, както в класните стаи? Ако приемаме, че следобедният сън и няколкото часа игра са силно препоръчителни за хлапетата, и дори заложени в програмата им, защо това да не се отнася и за неочакваната ваканция при баба през януари, за дългия уикенд с мама и татко, когото ходим на ски?

Ако в семейството възникне проблем, който изисква детето да остане по-дълго в домашна обстановка? Ако хлапето има нужда от повече адаптация към режим на учене? Ако единият родител работи в чужбина и се прибира по-рядко, но за по-дълги периоди? Кой ще усети и удовлетвори тази нужда от семейното общуване, ако не ние, родителите?

И най-важното - кога, ако не в тази възраст, хлапетата ще се сдобият с истински спомени от детството?

Според мен повече, например 15 дни, отсъствия по домашни причини биха дали възможност за по-качествено общуване между родители и деца и по-лек, но качествен преход към училищен режим на живот. За семействата с един родител, за жените с повече деца, за малките със специфични нужди, това ще спести от административната тежест на детството под строг режим.

-- Чух упрека, че единствено майките, които си стоят вкъщи,  със свободни професии, които се развиват в частния сектор, се оплакват, че дните по домашни причини не им достигат.

Моят въпрос е: на колко оценявате времето пред кабинета на педиатъра си, в чакане за заветната извинителна бележка? Вашият шеф приема ли с охота всяко ваше излизане в обедна почивка, сутрешно закъснение или бягство от офиса малко преди 17 часа, за да стигнете навреме до лекаря си? Едва ли.

Свободните професии, частните компании, майките, които работят от дома си, грижат се за голямо семейство, или са самостоятелни, имат още по-малко време от тези с твърдо работно време, за да го губят по институции. Тази практика губи времето и на лекарите, а педиатрите са претоварени.

Не на последно място, как като родител можете да гарантирате, че детето ви е напълно здраво, или не е било в контакт с какъвто и да е заразен, ако лекарят не го прегледа и не установи този факт? Ами, ако вие кихате? Или сте седели на пейката до човек с въшки? Не е ли това форма на измама?

-- Докато обсъждахме темата, естествено, стигнахме и до търговията с фалшиви медицински документи. Когато бяхме ученици, винаги около нас е имало някой с кочан с бележки, които да ги „продава“ при нужда. Ако още от детската градина приемем, че е ОК да „пишем детето си болно, за да се забавлява здраво, то без проблем и то ще ни лъже по същия начин, когато стигне до дилъра на бележки. Аз не прилагам такава измама и защото изпитвам ужасния страх, че фалшивата болест може да се превърне в реална.

След тази тирада, ако не съм ви отегчила, ще кажа как аз ще постъпя – по втория начин. Ще помоля учителката на сина ми да не отбелязва потенциално отсъствие, ако не е по здравословни причини, за да не си причиняваме взаимно неприятности. Правя това с неприязън, но тъжният факт е, че не мога да променя сега и веднага система, която смята 5-годишни хлапета, които не могат сами да си връзват обувките, за служители на заплата.

Защото, какво ще се случи, ако детето ми направи 10 неизвинени отсъствия? Няма да завърши трета група? Ще го върнат в яслата? Май не, но социалните служители ще научат името ми и ще ми кажат: „Не се занимавайте с глупости и си взимайте медицински бележки!“.

Е, може би без извинения заради (не)извинените отсъствия, ще ви занимавам с глупави въпроси.

Още:

Има една възраст, в която децата се разстройват от всичко и избухват в неутешим рев. И тъй като доста често причините за това са нелепи, някои родители са решили да увековечат тези силни моменти и да ги споделят с всички нас. Вече сме ви показвали няколко "Основателни" причини за детски рев в снимки и кратки разкази по тях, а сега следва още по-силна втора част:

cross