Сънят е една от основните нужди на човека, особено когато става дума за дете. Но неспокойният сън на бебетата е един от класическите проблеми, с които се сблъскват родителите. Това е едно от затрудненията, които променят живота на Олга Сесé, първият коуч по сън в Испания, сертифициран преди повече от 10 години. Наскоро тя издаде третата си книга – Mi cama fantástica – в която разглежда преминаването на малките деца от кошарата в леглото, заедно с вероятните им страхове от този преход. За целта Сесé използва илюстрована приказка и серия от съвети за родителите.
Преминаването към легло е знак, че нещо се променя: децата порастват и се появяват нужди, които преди не са съществували и които в някои случаи могат да бъдат проблематични. „Те се страхуват да бъдат повече време сами, появяват се кошмари или други нощни страхове“, обяснява експертката по детски сън.
Натрупването на часове за почивка е от съществено значение за най-малките: „В зависимост от етапа, в който се намират, те трябва да спят определен брой часове, за да обработят това, което учат, и за да се регулират.“
В тази история, насочена към деца на възраст между 3 и 4 години, учат както те, така и родителите. Повече за книгата и съня разбираме от интервюто на Хорхе Марсо Араусо със специалистката за El País.
В книгата споменавате метода BabyREM, който представлява персонализиран анализ на съня на детето, рутина, съобразена с възрастта, насърчаване на това бебето да се научи да заспива само́ и семейна подкрепа. Как бихте дефинирали този метод?
Това е начин на работа. Учих в Parenting Health Institute – онлайн организация, базирана в Калифорния, която предлага сертифициране за консултанти по холистичен детски сън и майчинство. Там получих обширно обучение по майчинство, детски сън и различните методологии в тази област. Започнах да прилагам стандартни методи, които започнаха да дават резултат, а с годините ги адаптирах, и така се оформи мой собствен метод. Той не е строг, а по-скоро „започваме оттук“ и наблюдаваме дали детето се адаптира. Ако да – чудесно, ако не – променяме подхода.
Защо решихте да станете коуч по детски сън?
Когато станах майка за първи път, детето ми се будеше по 8-10 пъти през нощта, беше истинска драма. Няколко месеца можеш да издържиш, но когато се натрупат шест, виждаш, че е непоносимо и трябва да се направи нещо. Никой не те учи на това. В болницата ти дават няколко съвета за памперса, дрешките, крема или кърменето, но за съня никой не казва нищо.
Кой е идеалният момент децата да започнат да спят сами и как да се подходи? По-добре ли е да ги предупредим предварително, или просто да го решим една нощ?
Трябва да ги предупредите. Има деца, които от самото начало не спят в кошара, защото не им харесват решетките и още на шест месеца ги слагат в ниско легло. При тези, които спят добре в кошара, винаги казвам на родителите: „Издръжте колкото можете.“
Изглежда сякаш не е важно, но с решетките се чувстват защитени. Смятам, че преминаването трябва да стане, когато детето вече не се побира в кошарата или когато е на около две и половина, почти три години. Тогава то е съзнателно и може да говори, да обясните какво се случва.
Препоръчвам да им се каже две-три седмици предварително, защото децата обичат да им се съобщава, че порастват. Дори е добре да участват активно: ако купуваме чаршафи, детето да помогне да ги избере; ако оправяте леглото, да съдейства.
Ако детето не се чувства удобно в леглото, може ли да се върне в кошарата?
Няма проблем да се върне за още няколко месеца. Случи ми се със сина ми. Казахме „да“, но после той се изнерви много и решихме да отложим след лятото, когато вече беше готов. Вторият опит може да е след няколко месеца или повече, когато видим, че детето е подготвено. Ако има място в стаята, може да се сложат паралелно кошара и легло. Нощите – в кошарата, а следобедният сън – в леглото, докато стане ясно, че е убедено в промяната.
Какво се случва, ако едно дете не спи добре?
Може да не спи добре поради външен фактор като топлина или болка. Друго е, ако детето не знае как да спи и постоянно се нуждае от помощта на родителите. Сънят ни се случва чрез цикли. В края на един цикъл се обръщаш, завиваш се и продължаваш да спиш. Когато се събудиш, имаш чувството, че си спал непрекъснато, но всъщност си се събуждал.
Ако едно дете получава прекалено много помощ от родителите, за да заспи, то не знае как да се справя с тези събуждания. „Тъй като мама ме е приспивала на ръце, имам постоянно нужда някой да ме приспи на ръце“ – защото така е свикнало. И когато това не се случва, детето се шокира, започва да плаче или се ядосва, защото не може да се справи само́.
С децата се работи, за да придобият тази независимост, да се научат да заспиват сами, защото така ще могат да се справят като възрастни през нощта. Ще има моменти, когато бебетата се нуждаят от хранене, но събужданията по 10 пъти на нощ не са за това.
Представете си ден, в който не сте спали добре, ставате сутринта изморени и не можете да функционирате. Първата година от живота е 100% учене. Ако мозъкът не е отпочинал, това учене се губи. Това може да доведе до леко изоставане, което после се наваксва.
Колко часа сън са препоръчителни според възрастта на децата?
Това се променя с възрастта. Новородените трябва да спят почти през целия ден. С напредването на възрастта дневният сън намалява, а нощният се увеличава. От около година се въвежда една дрямка от два часа например и средно около 11 часа нощем до 10-11 години.
Дрямката е важна за бебета и деца: на шест месеца се нуждаят от три пъти дневен ден; на седем-осем месеца – два пъти, а на една година – един път. Когато се каним да спим, тялото произвежда мелатонин – хормона, който ни релаксира и предизвиква сънливост. Сутрин се събуждаме и се произвежда кортизол.
Дете, което не почива, произвежда кортизол, за да остане активно през деня, а той действа като адреналин. Ако не спи през деня, вечер ще бъде като моторче, защото не е отпочинало. В зависимост от етапа, в който е, детето трябва да спи определен брой часове през деня, за да си почине, да обработи наученото и да се регулира.
Още не сме свършили, скрол надолу
Какви препоръки бихте дали на родителите?
Винаги да водят комуникация и разговор с децата. Опитвайте се да разберете какво ги тревожи, да проявявате емпатия, да знаете какво може да се случи и да признавате емоциите им.
Понякога всичко е динамично, искаме нещата да се решат бързо, а всъщност ни трябва малко време, за да ги разберем.
Нужно е търпение, защото знаем, понякога е трудно. И със съня е същото.
Да се обезболи мястото, където стоматологът ще работи, е важно от една страна за двустранния комфорт – и на пациента, и на зъболекаря. От друга страна, ако заедно с упойката, специалистът е съобразителен и знае как да говори на децата, ще се избегне и бъдеща травма от процедурата.
Заради страх от болка и заради повече зъби, които изискват лечение, масово се практикува приспиването на децата, тоест, използване на обща анестезия при зъболечение.
Но упойките не са шега работа и като всяка медицинска процедура имат своите рискове. За съжаление, съвсем скоро 6-годишно дете от Пловдив загуби живота си след стоматологична интервенция под обща упойка.
Случаят тепърва ще се изяснява, но той стана повод да се повдигне темата как лекуваме зъбите на децата и защо общата анестезия при стоматологични процедури се налага като все по-честа практика.
Разпитахме трима специалисти, за да разберем повече за локалната упойка, общата анестезия, кога трябва да се прилагат и защо да правим тестове за алергии преди това.
При поставянето на упойка (анестезия) на децата е необходима предварителна подготовка, както на детето, така и на родителите, казва стоматологът д-р Десислава Петрова от дентални клиники D.S.Dent. Тя обяснява, че местната упойка (локалната анестезия) се поставя до зъба, който ще се лекува, и нейното действие обхваща както самия зъб, така и прилежащите меки тъкани. При тази упойка децата остават будни. Обезчувствява се само мястото около зъба, върху който ще се работи.
Важно е обаче първо да се разбере дали до този момент детето е проявявало някаква алергична реакция – към храна, медикаменти и др. Трябва да е ясно има ли член на семейството със силно изразена алергия към нещо. Както и дали детето има някакви заболявания, като особено внимание се обръща на тези, които засягат белите дробове.
Изживяването на силна болка може да остави негативен отпечатък в едно дете и да се отрази на бъдещите посещения при зъболекаря.
Преди обаче да се пристъпи към поставянето на анестезия, д-р Петрова изисква т.нар. кожно-алергично тестуване (КАП тест) към най-често използваните упойки в денталната медицина. Този тест представлява кожна проба. Детският организъм е силно реактивен и при среща с потенциален алерген може да предизвика сериозен алергичен отговор, подчертава тя.
Тестът се извършва от лекар алерголог, като резултатът се отчита след 30 минути. Изследването се покрива изцяло от Здравната каса след издадено направление от личен лекар. След него се разбира дали детето проявява реакция към някои от анестетиците и ако се налага, по преценка на алерголога, се предписват противоалергични лекарства с прием по схема, която трябва да бъде спазена преди поставянето на упойката.
Пълната упойка (общата анестезия) при дентално лечение не се различава от анестезията при другите видове оперативни лечения. Трябва обаче много сериозно да помислим необходимо ли е такова лечение.
Основната индикация за зъболечение с пълна упойка е то да не може да се проведе по конвенционален начин, казва д-р Райна Русева, стоматолог в Sofia Dental Studio. Денталните заболявания не са в графата животозастрашаващи. В изключително редки случаи може да се стигне до усложнения, които са опасни за живота, и то ако има редица съпътстващи и утежняващи фактори.
В случаи когато детето има нарушения в умственото развитие, различни синдроми и вродени или придобити заболявания, които не му позволяват да реагира адекватно на зъболекарския стол, лечението с пълна упойка няма алтернатива, добавя д-р Русева.
Но ако се касае просто за страх от лекар или зъболекар, тогава винаги може да опитаме с друг подход, и то повече от веднъж, преди да прибегнем до обща анестезия.
Д-р Росен Митков, анестезиолог с дългогодишен стаж, който от години практикува в Норвегия, обяснява, че обща анестезия може да се прилага на пациенти във всяка възраст (от новородени до много възрастни хора). Продължителността на анестезията е в зависимост от продължителността на операцията, инвазивната процедура или изследването и може да се контролира от няколко минути до часове.
Задължително е обаче да има следоперативен мониторинг след всяка анестезия. Трябва да се направи проследяване на жизнените показатели – сърдечната дейност (ЕКГ), кръвното налягане (инвазивно, неинвазивно) и дихателната дейност (честота и сатурация).
При необходимост от по-продължителна анестезия (повече от час или два) и в зависимост от използваните анестетици се изисква по-продължителен престой в следоперативното отделение и мониторинг на пациента.
Ако не се направят тестове за алергии, това крие няколко потенциални риска, обяснява д-р Десислава Петрова:
Анафилаксията е тежка, животозастрашаваща алергична реакция, която се развива много бързо – често в рамките на минути след излагане на алергена. Това е спешно медицинско състояние.
Основни симптоми на анафилаксия:
При децата е препоръчително да се направи тест за алергии, но е по-скоро решение на всяко лечебно заведение дали ще го изиска от родителите, или ще е достатъчна само снетатата анамнеза, уточнява д-р Русева.
„При лечението на деца трябва винаги да се съобразява, че те са растящи и непрекъснато променящи се организми. Ако детето е с назначена премедикация, тя е съобразена с неговите килограми. При растежа и промяната в теглото, трябва да се промени и дозировката на съответния антихистамин (противоалергично лекарство), което означава нова среща с лекаря“, казва д-р Петрова.
При деца с установени алергии и алергични реакции (изразен алергичен фон) КАП тестът важи един месец, след което се изисква повторение при следваща нужда от поставянето на упойка при стоматологична манипулация. Родителите винаги трябва стриктно да спазват назначената схема за прием на противоалергичното лекарство (ако има предписано такова).
Поради значително отклонение на жизнените функции (промяна в съзнанието, спиране на дишането, промяна в сърдечната дейност и кръвното налягане и т.н.) при поставянето на обща анестезия съществуват значителни рискове от увреждане на здравето, включително и от настъпване на смърт, обяснява д-р Митков.
Същевременно рискът от такива сериозни увреждания и преходни или трайни последствия е изключително нисък, ако се спазва стандартът за анестезиологично лечение. Смъртните случаи са в порядъка на едно на милион, изчислява д-р Росен Митков.
Според д-р Русева обаче общата анестезия за дентално лечение се прилага повече от необходимото.
Това, че детето има много развалени зъби или е непослушно, или буйно, НЕ Е индикация за обща анестезия.
„За да се прилага обща анестезия в дентална практика е необходимо да има квалифициран анестезиолог със съответната апаратура и стая за реанимация, където се провежда проследяването на пациента след извеждане от анестезия. Трябва да са налице апаратура, медикаменти и опитен персонал, обучен как да реагира в случаите на усложнения след извеждане от анестезия“, казва още д-р Райна Русева.
Още не сме свършили, скрол надолу
Лошата зъбна картина не е индикация за обща анестезия, подчертава още веднъж д-р Русева.
Просто трябва да се търси начин да се отстранят наличните зъбни проблеми един по един, постепенно и с правилния подход, като се приоритизират най-спешните. Накрая, когато зъбите на детето са абсолютно санирани, т.е. здрави, се прави редовна профилактика, за да се поддържа това състояние.
Тук препоръката и на д-р Десислава Петрова е да се направи подробен план на лечение. В зависимост от съзъбието на детето (временно, смесено, постоянно) зъбите се лекуват в определена последователност. За да се планира едно такова лечение, освен преглед на стоматологичния стол, който включва снемане на зъбен статус, също така е нужно да бъде направена рентгенова снимка.
Съвременните апарати за рентгенови снимки са с минимално облъчване и стига да се спазва минималният период между снимките (който е 6 месеца), процедурата не представлява никакъв риск за малките пациенти.
Д-р Русева призовава: „Апелирам родителите да не прибързват в решението си да „приспиват“ децата, за да им бъдат излекувани 2 пулпита и 3 кариеса наведнъж. Да, това отнема много по-малко време, но защо да подлагаме детето на такива тежки медикаменти без нужда? Водете децата на зъболекар от съвсем малки, два пъти в годината и не ги сугестирайте със собствените си страхове към денталното лечение. Така те ще се чувстват в защитена среда. Ако има проблеми, ще бъдат разрешени още в самото начало бързо и безболезнено.
Грижете се за здравето на децата си, създавайте им навици, посещавайте редовно зъболекарския кабинет и не чакайте да ги заболи или да видите черни точки по зъбчетата. Млечните зъби се нуждаят от същите грижи като постоянните.
Ако следвате тези насоки, детето ви никога няма да се нуждае от толкова сериозни процедури в детска възраст, които да ви накарат да се замислите за обща анестезия.“
За да не се страхуват децата от ходенето на зъболекар и да не се превръща то в травмиращо изживяване, заради което евентуално да се стига и до предложения за лечение под обща анестезия, д-р Десислава Петрова препоръчва няколко детски книги:
Тази вечер, тъкмо преди да приспим децата (или може би някои от нас вече са ги приспали!?), при нас е Мария Йонова - консултант по детски сън. Тя има да ни каже нещо относно този вечен спорт приспиването. Не че е лошо, просто не е много хубаво, ако можем така да се изразим. С други думи, можем и без него и ако се научим, ще е по-добре и за нас, и за децата.
Като психолог и консултант по детски сън се докосвам до всекидневието на стотици родители. Това, освен прекрасни емоции и ценен опит, ми дава и един добър поглед за най-честите затруднения, които семействата имат щом стигнат до въпроса „Ще се спи ли тази вечер, или да не се надяваме?“.
Когато бебешката възраст отмине, сме готови да си отдъхнем, да изтрием потта от морните си родителски чела и да му ударим един дълбок сън, защото както всички мъдри комшийки казват: „То това със съня се израства! Търпение и пак търпение! Няма до първи клас все да се приспивате!“.
В действителност невинаги намеренията на децата съвпадат с нашите очаквания. Или ако трябва да го кажем иначе – на детето може да му е време да заспива само и да спи цяла нощ, но това да не се случи по ред причини. Например защото така си му е добре или просто не иска. Резултатите от проучването, което проведохме през 2022 г. показват, че 40% от децата на възраст 5-6 години не могат да заспиват сами и в собствено легло, а все още се нуждаят от възрастен да ги приспива. С това нека сложим край на мита, че бебето ще се научи да заспива само̀, когато е готово, и да поканим на сцената най-често срещания проблем със съня след 2-3-годишна възраст.
Нека с бурни овации (може и освирквания) да посрещнем нашата звезда: ДЪЛГОТО ПРИСПИВАНЕ.
Работя с немалко деца от възрастовите групи след 2 години и знам, че всеки случай е индивудуален, но още с първия контакт съм уверена, че един от проблемите, по които ще трябва да работим, е дългото и понякога мъчително приспиване.
На бебето може да му е необходима съвсем малко помощ, за да заспи, например 3-4 минути полюшване на ръце. С порастването всички намеси, които прилагаме за приспиване – носене, люлеене, хранене, даване на залъгалка – обикновено се канализират в една-единствена – родителското участие.
На пръв поглед изглежда честна сделка – лягам за малко до детето, а то се гушва и заспива. Аз самата не мога да си представя по-приятен завършек на деня. Но винаги има едно „обаче“. Нашето „обаче“ в случая е, че повечето от децата, които са приспивани от родител, имат нужда от много повече време да заспят, сравнено с децата, които заспиват сами и при които нормата е около 15 минути. Родителското присъствие е изключително стимулиращо и дава повод за заиграване и често пъти разиграване.
Когато се чувам с родителите, те ми казват, че явно на детето не му се спи, че има нещо грешно в режима му, но не успяват да го открият. Понякога е точно така и причините за дългото заспиване се оказват комплексни, но начинът на приспиване ВИНАГИ има значение.
За да си го имаме нагледно, нека си представим, че надникваме в умната главица на, да речем, Гошко, 3 г.
„Днес бях на детска. Беше хубаво и играх с децата, но исках и с мама. Тя ме взе следобед, пазарувахме, поиграхме, после тя имаше да готви. След това говори с баба по телефона и седнаха с тати да гледат новините.
Сега е време за лягане. Мама ще ме приспива, ама не е познала. Ще играем. Ако се прави на заспала ще ѝ повдигна клепачите и ще ѝ бръкна в бялото на окото. Може и да ѝ подишам шумно в ухото и да ѝ настъпя косата, докато търча по леглото. Ще поискам вода. 14 пъти. После ще рева за другите чорапи, тези с картинките на бръмбари. Ще щракам ключа на лампата, докато ми изтръпнат пръстчетата, а ако ми се скарат, ще бъде смешно. Ако пак ми се скарат, ще ревна. Но НЯМА да заспивам, сега ми е паднало! Ще гледам да не стане като вчера, когато в 11:00 направо изгаснах от умора и страшно се наиграх. Днес поне до 12 мисля да откарам.“
Това е с доза хумор, разбира се, и вероятно малко преувеличено, но повярвайте ми, чувала съм истории, които задминават в галоп изпълненията на Гошко. Затова вместо да се смеем или плачем (ако се случва на нас самите), нека видим какво можем да направим.
Това е на първо място. Всички сме чували за границите и за това колко са важни, за да може детето да расте спокойно и в сигурна и предвидима среда. Обаче честичко ги забравяме вечер, защото сме а) уморени, б) нямаме нерви, в) страх ни е, че като ревне и край и г) „какъв родител съм, ако откажа разни работи на детето си точно преди да заспи“. Истината е, че точно в такива рутинни ежедневни дейности като приспиването поставянето на разумни граници е от най-съществено значение.
Докато заспива, детето ще направи всичко възможно да ви ангажира в някакъв вид общуване. Не се хващайте в капана и не започвайте да обяснявате за черните дупки, само защото шетгодишното ви е задало гениален въпрос, на мама умника (това последното е от личен горчив опит). Не влизайте в полемики и обяснения защо е важно да се спи и други ценни лекции. Не се карайте, не мърморете. Дори негативното внимание е добре дошло пред това просто детето да легне и да заспи.
Нека изпреваря сърдитите коментари, че е жестоко и нечовешко да откажем общуване на детето си. В никакъв случай не правим това, а напротив – общуваме качествено в часовете преди лягане и по време на рутината (сещате се, книжки, приказки, „Как мина денят ти?“). Просто времето за лягане е време за лягане. Детето ви има голяма нужда и от сън.
Както споменах, в самостоятелното заспиване е ключът, затова препоръката е да вървите в тази посока.
И все пак самостоятелност означава много повече, а именно да насърчаваме детето да се справя само с повече задачи, които са подходящи за възрастта му. По време на рутината преди заспиване нека прави това, което вече може (да си облече пижамата само или да подреди книжките, след като ги прочетете). Знам, че тези активности изглеждат далече от съня, но повярвайте ми, има много общо. Когато детето ви гради авторитет пред самото себе си, то ще бъде много по-способно и на самостоятелно заспиване, до което трябва да стигнете плавно и постепенно. Бъдете последователни, но не и резки – винаги е за предпочитане да направим детето сътрудник с това начинание, вместо да го стреснем и да го накараме „да вдигне гарда“ и да ни опонира на всяка стъпка.
Има още много техники, които помогат за насърчаване на самостоятелното заспиване и други полезни навици за сън, но това, което е най-важно е да вярваме, че има решение и можем да се справим.
На финала нека си признаем, че и ние, родителите, сме хора, които имат нужда от почивка и споделено време с партньора във вечерните часове. В това няма нищо лошо и е крайно време да се зачеркне митът, че отказът да приспиваме децата си години наред е проява на егоизъм. Напротив, децата, които имат тази самостоятелност, се чувстват прекрасно, а ние имаме възможността да разпуснем, така че на следващия ден да бъдем също толкова пълноценни родители, колкото и днес.
Хари е малък, но вече знае... как да шашка хората наоколо, разхождайки се с манекенска глава в ръка! Но историята е много по-заплетена и започва като най-обикновен трик за приспиване.
Майката на 14-месечния Хари – Айлърни Кларк, пробвала да го приспива като му давала да играе с косата ѝ, пише Дейли Мейл. В един момент обаче играта на Хари ставала все по-груба, а майка му все по-уплашена за косата си и с все повече главоболие от скубането на малките ръчички. И като една изобретателна жена, готова на всичко само и само да приспи детето, Айлърни измислила как да запази удоволствието и навика за приспиване на малкия и в същото време да спаси косата си.
На нас идеята ни се струва гениална, пък макар и малко хм, стряскаща в реализирания ѝ вид. 22-годишната майка взела назаем от познат фризьор манекенска глава, на която той се обучавал. Главата била с коса с приблизително същите дължина и цвят като нейните.
"Главата" надминала очакванията на младите родители. Хари толкова се привързал към нея, че я влачел навсякъде през целия ден. Което, разбира се, многократно изкарвало акъла на родителите му, все още непривикнали към новия член на семейството.
"В леглото сме аз, партньорът ми Калъм, Хари и главата на манекена. Трябва да си призная, че ме стресна няколко пъти посред нощ", казва Айлърни. "В началото се будех и виках "Калъм, има някой в стаята!"
Малкият Хари е страшно привързан към новата си приятелка и не дава и дума да се каже да се ходи някъде без главата. Майка му се опитала да я прескочи за разходката до града, но детето категорично отказало да се качи в колата без любимата си играчка.
Изглежда и родителите му свикват с нея, защото понякога се случва манекена да получи целувка за лека нощ вместо Хари – стават такива обърквания, особено когато има повече от една глави в леглото...
Родителите на Хари разбира се не го оставят да спи с манекена от съображения за сигурност. Но веднъж заспало с главата, малкото момче много държи да е там, когато се събуди – в противен случай крещи поне три часа, както разказва майка му.
Та, мили родители, ако се чудите как да научите децата да се приспиват сами, вземете им манекенка – или поне главата ѝ.
Представяме на вашето внимание текст от зоо-битов характер, който дойде на електронната ни поща подписан с мистериозното "Една изстрадала гражданка". Оказа се, че тая жена бая е насъбрала на прасетата и в частност на едно много нашумяло напоследък прасешко семейство.
А ние междувременно поздравяваме всички с ей това парче и по-конкретно с неумиращото "You and me, baby, ain't nothing but mammals, so let's do it like they do on the Discovery Channel!" – защо точно с него става ясно от текста.
Горещ морски следобед. Студио за двама, хубава спалня, удобен топ матрак. Хладни чаршафи. Чисти.
Върху тях – жена по гащи и мъж по гащи. Няма нужда от имена. Просто гащи. Различни гащи, разбира се – едните дантелени, нежни, другите... абе, гащи. Да има там, да не е гол.
Между двата чифта гащи в последните минути тече силна сексуална енергия и напира да излезе извън тях.
До спалнята обаче има разтегателно диванче. Върху диванчето – дете. Стои на главата си, и в тази поза, обърнато с гъз към телевизора, гледа Прасето Пепа.
14 часа е.
От около 50 минути женските гащи опитват всевъзможни техники, заклинания и световноизвестни хомеопатични, астрологични, фолклорни и заплашителни практики за приспиване на дете. Всичките – неуспешни.
Мъжките гащи в тези 50 минути са се правили на умрели, защото не знаят как другояче да помогнат.
На 51-та минута женските гащи изсъскват към подскачащото дете ОТИВАЙСИВТВОЕТОЛЕГЛОКАТОНЯМАДАСПИШ!!!, и то, само това чакало, прескача и застава в гореописаната поза, а именно – с глава надолу, и започва да гледа телевизия.
Женските гащи, доста изнервени от целия панаир, си казват, че това е последният път, в който се опитват да приспят детето, и оттук нататък който иска да спи, да спи където и когато пожелае, защото те, женските гащи, нямат намерение да умират от нерви по време на единствената им почивка за годината, и въобще, тва живот ли е, бе?? Егати живота!
Мъжките гащи в този момент се размърдват от фалшивата си смърт, обръщат се към женските гащи, и между тях протича следният диалог:
Мъжки гащи: ОХХХХХ. Много искам да ти бръкна под гащите!! (с тон и вид на мандрил в размножителен период)
Женски гащи: Не сега, де, детето още не е заспало!! (леко троснато, нервно и като цяло с една нотка на раздразнение, от която лъха обвинението, че мъжките гащи нищо не правят в тоя живот, а само чакат на женските да им оправят бакиите)
Мъжки гащи: Да, детето. Кога ще заспи това дете?? (малко отегчено)
Женски гащи: ОЧЕВИДНО НИКОГА!! (драматично, със затваряне на очи и поставяне на отмаляла ръка върху морното чело, с което иска да покаже, че всички врати засега са затворени, и въобще, МОЛЯ, НЕ ДРАЗНЕТЕ ЖИВОТНИТЕ И НЕ ИМ ЧУКАЙТЕ ПО КЛЕТКАТА, ПАРДОН – ПО ГАЩИТЕ!)
Мъжките гащи обаче са настроени опортюнистично. Затова мълниеносно, без дори да предупредят, пускат една ръка на женските гащи, или по-точно ПОД тях, и заграбват с пръсти каквото докопат.
... ТОВА Е МАМА ПРАСКА. МАМА ПРАСКА Е СГОТВИЛА ВКУСНА СУПА ЗА ПРАСЕТО ПЕПА...
- АБЕ ДЕТЕТО ЩЕ НИ ВИДИ!!!
- НЯМА ДА НИ ВИДИ, ТО СИ ГЛЕДА ПРАСЕТО!!
- Стига глупости. СТИГА!!
... ЕТО ГО И ТАТКО ПРАСКО...
Женските гащи се надигат на лакти и поглеждат внимателно детето, което междувременно се е върнало в нормална позиция, но все така не е заспало. Ма какво му става на това дете, защо не спи??
- Няма ли да спиш??
- Не. Искам на плажа. Кога ще ходим на плажа?
- Никога!!
- ЗАЩООООООООООООО?? (рев)
- Защото не пускат деца, които не спят!!!
- Ама на мен не ми се спи!!!!
Мъжките гащи пуфтят нервно и се чешат по гащите, защото нищо друго не се сещат да направят.
15 часа. Как лети времето, ей!
... ДЯДО ПРАСКО Е КАПИТАН НА ПИРАТСКИ КОРАБ...
Женските гащи драматично пуфтят и разсъждават наум. Стига с тия прасета, бе!! Няма ли да заспи това дете? Човек един секс не може да направи за 3 минути. СПИРАМЕ МУ ТЕЛЕВИЗИЯТА. Никакви прасета повече, кучета, роботи и машини. АМАН. За какво ги купувам тия дантелени гащи, да приспивам деца с тях и да слушам за прасета.
ТОВА ЖИВОТ ЛИ Е, БЕ??
Тишина.
... ТАТКО ПРАСКО ВОДИ ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО НА БАСЕЙН...
Женски гащи (отново наум, за да не увреди крехката психика на детето): Дейба и прасетата! Дано се удавят всички шибани прасета в скапания им басейн!!! Чакай, чакай... прасетата ли имаха оргазми по 30 минути?? Те бяха, нали??
ДА ПУКНЕШ ДАНО, МАМО ПРАСКЕ!!!
15 часа и 10 минути.
Мъжки гащи: Абе, това дете май заспа??
Женски гащи: Не знам за него, но АЗ ЗАСПАХ.
Мъжки гащи: Заспал е. ИДВАЙ ТУК!!!
Женски гащи: ОФФФФ. Страшно се изнервих!!
Мъжки гащи: Ела, ела, сега ще те излекувам...
... ПРАСЕТО ДЖОРДЖ Е НАМЕРИЛО ЛОКВА И СКАЧА В НЕЯ С НОВИТЕ СИ ГУМЕНИ БОТУШИ...
Аман. Писна ми от тия прасета. Чумата да ги тръшне дано.
P.S. Чакай, бе, тя не ги ли тръшна вече??
P. P. S. Егати свинския живот!
Днес пак повдигаме темата за спането на децата (тя нали ни е от любимите) и докога малките, сладки гадинки, остават да спят в нашата спалня, да ни ръгат със сладките си петички в ребрата и да ни шутират в лицето посред нощ. Някои от вас са много дисциплинирани и са изнесли поколението през две стаи в трета още от раждането, но други не са толкова смели и прибират детето всяка нощ на спалнята. Една от тях е и Мая Цанева, която таи плаха надежда, че някои ден ОТНОВО ще може да си легне като пълноправен човек в леглото и да се наспи. Кога ще настъпи този ден обаче - никой не знае...
*************************
Тези от вас, които четат Майко Мила!, може би си спомнят, че ние сме опитни практици по приспиването на бебета и деца - преди година описах как стават нещата в нашата къща в текста „Приспи Митко“ – игра за напреднали. Това е игра с неравен резултат, почти като тенис мач на Григор Димитров, на крачка от топ 10 на идеалните родители и деца.
Този път ще ви разкажа за нашата битка всеки да си спи в леглото. Ние не сме нито от модерните родители, които вярват в пълното споделяне на съня с децата, нито от строгите традиционалисти, които отделят хлапето в друга стая скоро след раждането (разполагаме с една спалня, а и обичам всичко да ми е под око).
Митко разполага с напълно оборудвано детско креватче от самото си раждане. Леглото е на една прозявка и две полуолюлявания от моята страна на спалнята, така че никой да не се пребие – аз, докато стигна до него, или хлапето да падне от ръцете ми, докато го пренасям нощем при нас.
През първите две години аз или баща му приспивахме сина ни, прегънати на две над кошарата, с дълъг репертоар от съществуващи и измислени песни. Тогава той спеше сам в леглото си поне половината нощ. След това нещо се случи – вероятно ни писна да пеем всяка вечер и баща му (доброто ченге в семейството) реши да ни спести концерта.
Двамата започнаха да си четат приказка за лека нощ, гушнати на спалнята. Много са сладки, наистина….но на малкия хитрец му се услади много да ми краде възглавницата, завивката, въобще МОЯТА половина от леглото. Аз не се предадох и щом той заспеше, всяка вечер го пренасях в креватчето, като така си осигурявах самостоятелен сън поне 2-3 часа, стегнати бицепси, трицепси и болки в кръста.
Хлапето обаче се будеше малко след полунощ с евъргрийна „Искам при вас!“ с бис през 5-минути и аз приключвах концерта, като го пренасях при нас.
Когато Митко стана на 3 години, проведохме първия сериозен разговор по темата с него. Тогава той каза, че иска да е батко и да не спи в бебешка кошара.
„Готово!“, съгласихме се ние и бързо осигурихме детско легло без решетка. Първата вечер синът ни беше много въодушевен. Легна доброволно, заспа в неговото си легло, а ние се поздравихме с два успеха – сглобихме мебелта без сериозни инструкции и наранявания за по-малко от 3 часа и ,“о, да, имаме си спалня!“.
Да, ама не…Засега това е единствената нощ, в която Митко е спал по собствено желание в леглото си. Аз всяка вечер чинно го оправям, но както момчето ни каза:
„Котката да спи там“.
Аз продължавам да упорствам – осигурих му възможност за меко падане от леглото върху напълно ненужните иначе плюшени играчки гиганти и го местя почти всяка нощ, щом заспи на моята половина на спалнята, с моята завивка и възглавница.
Разликата е в това, че си спестявам част от среднощния фитнес, защото хлапето пада, става и се намества самò между нас. Аз имам нова задача – да го опазя да не падне от спалнята, защото тя е идеално легло за едно активно дете – то се върти на 360 градуса на достатъчно широко място за трима, изисква среднощно внимание „гушни ме!“, „искам вода“, оставя ти една пета място, колкото да има откъде да патрулираш. Баща му реши проблема лесно – любовта им с дивана прерасна в здрава брачна връзка.
Аз, нали съм по-скоро дребна, смятам да пробвам скоро детското легло. То е луксозно изпълнение – с анатомичен матрак, топ матрак с мемори пяна и се предполага, че е подходящ и за героинята от приказката за принцесата и граховото зърно. Ще докладвам скоро.
Приятели ме успокояват, че децата им сами са се нанесли в собственото си легло, щом са пораснали – към – 5-6-годишна възраст. Други ме съветват да осигурим братче/сестричка на Митко, за да го изгоним.
Но засега положението е, че се предадохме и всеки спи, който където завари. И ние, и котката. Докога - никой не знае...
Много е изписано за приспиването на детето. То не са песни, танци, специални ритуали, приказки и стихотворения. Мая Цанева дори написа текст за приспиването на нейния син - "Приспи Митко - игра за напреднали", от който стана ясно, че това със спането е една трудна и дълга РАБОТА! Ето какво още открихме по въпроса с приспиването - признания от майки като нас, които прекарват доста време в опит да накарат детето да иде на гости на Сънчо.
***************
Лично аз мога да спя права. Мога да заспя, докато готвя. Дремвам за кратко между червения и жълтия светофар. Мога да спя и докато говоря по телефона, докато вървя и докато се къпя. Всъщност, не съм сигурна, че съм будна дори в момента. Аз съм в перманентно зомбирано състояние от 7 години, 5 месеца, 8 дни и 13 часа...но кой ли брои?
Прекарвам всеки свой ден с две малки създания, които се захранват с енергията на сто слънца, но ми е невнятно как не припадат от изтощение, още докато малките им главички се доближават до възглавницата. Може би чуждите дечица го правят, но моите не. Моите не искат да спят. Никога.
Всякакви следи от съзнателния, нормален и разумен човек, който бях, са изтрити. Кафето и обещанието, че някой ден ще се изнесат от вкъщи са единственото, което още ме държи будна (в повечето дни).
Списъкът „как да приспим детето с няколко дузини лесни стъпки“ е плод на 7-годишно родителстване. Ако можете да приспите дете в по-малко стъпки - ами браво, аплодирам ви, споделете адрес, на който да пратя две деца за приспиване! Дечицата не са лоши, имат хигиенни навици, къпани са, нахранени и почти не се случва да ме е срам от тях на обществени места.
Ако ме разбирате и споделяте болката ми, сигурно бихме могли да се видим на кафе и да движим заедно, да си помагаме в това налудно начинание с родителстването. Ако обаче още отсега забелвате очи, цъкате с език и си мислите: "Какъв ѝ е проблемът на тази, бе? Да имаш деца е стра-хот-но! Какво му е трудното?", тогава вероятно няма да си станем приятелки.
Ето и моя наръчник-помагало за приспиване на деца:
1. Обявете на глас, че е време за лягане. Вътрешно се радвайте, че скоро в къщата ще стане тихо и най-накрая ще имате малко време за себе си. Правете това вътрешно. Не се издавайте. Не показвайте признаци на радостно нетърпение, защото децата надушват радостта и я задушават. Кажете им, че е време да си лягат, нещо като: „Трябва да си лягате, дечица. Мама има нужда от малко почивка.“ Децата ще помрънкат и вероятно даже пореват. Не падайте духом и също изглеждайте тъжна и разочарована, че се налага да си лягат.
2. Хванете по един крайник на дете и завлачете протестиращите им телца до детската стая. Вижда се и от Космоса колко мразят да спят. Още само като намекнете, че трябва да си лягат, двете деца се превръщат в желирани спагети и се разтичат по пода с недоволно мънкане. Затова се налага да ги влачите за крайник.
3. Чрез тест-подушване установете дали имат нужда от къпане. Нямат. Окей са си. Овъргаляли са се в прахта на градинката зад блока. Прасетата се въргалят в кал по цял ден и пак си остават едни от най-чистите животни на планетата! Респективно, вашите деца, въргаляни в кал, са едни чистички прасенца.
4. Догонете голите, пищящи деца и ги заклещете между коленете си, за да им нахлузите пижамите насила. В момента, в който сте ги завлекли в детската, те осъзнават, че не си поплювате и това с лягането е сериозна работа и започват да хитреят. Те си мислят, че са по-хитри и дваж по-бързи от вас. Второто е вярно. Не показвайте слабост! После можете да си поплачете в банята, но сега не капитулирайте! Заклещете ги с вратата и им облечете пижамите, преди да са се измъкнали от детската стая!
5. Наблюдавайте как пастата за зъби се маже по всичко в банята, но не и по зъбите им. Тоалетната чиния, мивката, котката, огледалото, всичко се покрива с паста за зъби, защото колкото повече паста има наоколо, толкова по-чисти стават зъбите им. Няма смисъл да се опитвате да се намесите. Някой ден ще станат пълнолетни и ще се изнесат на квартира.
6. Прочетете любимата им приказка поне 12 пъти. Числото 12 е само налучкване, защото може да се наложи да закръглите на трицифрено. „Огледалце, огледалце, я кажи, коя е най-красива на света?“ МАМА ЩЕ Е, АКО НЯКОГА УСПЕЕ ДА СЕ НАСПИ!!!
7. Пристъпете към всекидневния ритуал преди лягане "пак ми се пишка/жаден съм/целувка за лека нощ/много те обичам". Като ги гушкате, стиснете силно, за да сте сигурни, че и последната капка течност е изцедена преди да заспят. Подчертавам – изключително важно е да се следи количеството на водата при последното "жаден съм". Секунда невнимание и хайде, пак до тоалетната, измий си ръцете, целувка за лека нощ, обичам те, жаден съм и така нататък, още четири пъти.
После бягайте! Бързо избягайте от детската стая! На бегом изтичайте до хладилника, извадете сладолед, беж до дивана, бързо пускайте телевизията! Нямате никакво време за губене, защото или ще заспите още на началните надписи на филма, или някое дете ще се събуди!
8 - 20. Придружете събудилото се дете до тоалетната, защото му се пишка, до кухнята, защото е жадно, отговорете на въпроса му защо небето не се яде, проверете за чудовища под леглото. Загасете лампите. Сега светнете пак лампите. Да, нощта ви тепърва започва. Дано сте успели да нагънете цялата опаковка сладолед, защото ще ви е необходима много енергия да проверите цялата детска стая за чудовища и за деветте ходения до тоалетната - малките деца имат специалното умение да превръщат глътка вода в литър течност. 7-годишното ви дете нощем се превръща във философ и ви чака с важни космически въпроси за историята на синия цвят, защо хората умират и от какво е направена Луната.
21. Да, заспали сте на тоалетната чиния, докато сте си миели зъбите. Децата вероятно пак са светнали лампата и объждат утре как да ви изработят, за да не си лягат. Тази битка е предварително загубена от вас, защото те са по-млади, спят повече и издържат повече от вас нощем, както вие едно време по клубовете. Затова положете уморена главица на мивката, завийте се с хавлията и си поспете - след десет минути трябва да будите големия за училище.
Дарина Рангелова-Донкова е почитателка на Майко Мила и когато обявихме, че майки с три деца са повече от добре дошли да ни опишат как се справят с живота, тя бързо се е спретнала и ни е пратила ето този много смешен фейлетон. Честно ви казваме - ние се смяхме на глас, предполагаме, че и с вас ще е така! Приятно четене и кикотене :))
Аз съм трето дете. Още се смеем с брат ми/второто дете/ на следната случка с майка ни.
- Мамо, боли ме, като се пипам ето тук.
- Ми не се пипай тогава.
Въпреки закалката, с първото дете допуснах всички възможни грешки. Третото е друга бира.
Като започнем от бременноста, че никога не знаех в коя точно седмица съм. Като ме попита някой в кой месец съм, се улавях, че и в това не съм много сигурна. Здраве да е, нали си знам термина. Гледаха ме с леко съмнение. Обикновено вторият задължителен въпрос от познати и непознати е какъв е полът на бебето. Е, тук вече искрено се забавлявах с изражението на лицето, което придобиваха като кажех: - Ми, не знам, забравих да питам доктора.
Посрещачи от родилното и помагачи за първите дни бях забранила. Странно, всъщност този път никой и не си предложи услугите. Една седмица след появата на бебето приятелка поиска най-накрая да ѝ пратя снимка. Боже, хич не се бях сетила да снимам бебето.
Купуването на бебешки дрехи си е направо ненужен разход. Събрах от познати каквото имат. Преобладаваха в синичко с вертолетчата и топчици. Аз родих момиче, но нищо, те бебетата и без това са еднакви. Нямам специален бебешки прах за пране. Всички дрехи в общия куп.
Сред подарените дрешки забелязах едни ръкавички, които ми навяха спомена, че още с първото нямаше начин да се закрепят на ръцете освен залепени с тиксо. А и, все пак, знам как да ползвам ножичка за нокти, та ги подарих на дете номер 2. Той много се забавляваше да ги слага на големия пръст на краката си.
Категорично отказах гладенето още с второто и за по-сигурно - подарих ютията. Къпя бебето, когато ми се къпе бебе. Няма конкретен час, а и на нея ѝ е все едно. Иначе щеше да каже. Бебешките мазила, които имам, са някакви мостри от болницата и като гледам, ще ми стигнат поне за 6 месеца, освен ако не ги изпробвам на себе си. И без това моята кожа е по-суха от тази на бебето. Четки и гребенчета за коса не ми е и хрумвало да купувам. Та тя има 5 косъма, пък като ѝ порасне коса след някоя и друга година може да ползва моите.
Масаж и упражнения. Да, бе, да. Природата си знае работата. Това ми е мотото.
Храня бебето, когато и колкото иска, та често се случваше да няма преварена вода за формулата, така че бързо минах на вариант Б. Вода от чешмата.
Пазенето на тишина да спи бебето е абсолютно невъзможно с две полуголеми момчета, а както се оказа, не е и необходимо. Физическите и психическите ми травми от приспиване на първото още не са отшумели, за това съм казала, че бебета и деца не приспивам. Който иска - да спи, който не иска - да си намира занимание. Работи. Ако някой заспи на пода, просто го пренасям. Или не. Зависи.
Термометри имам няколко вида в наследство от първото. От години не съм ги ползвала. С уста на слепоочието мога да определя дали е под 38 или над 38 градуса. Още с второто се самоопределих като хоби доктор. Смятам, че майките с повече от три деца трябва да бъдат назначавани за консултанти на педиатрите.
Излишно е да казвам, че нямам никакъв страх от петна по дрехи и храна по пода. Нервите ми вероятно са свършили още с първото дете, защото нищо, което правят децата, не може да ме извади извън нерви. Може би само, ако някое от тях ми разлее бирата...
Гледали ли сте по филмите как родителите завиват децата си в леглата им точно в 20.30 часа, целуват ги по бузата, гасят лампата, затварят вратата на стаята и децата заспиват на секундата? Е, това е само по филмите, в моя сериал не се случва. Операцията „Приспи Митко“ е сложна, развива се на три етапа, има строг план на действие и времетраене - от 30 минути до 1 час.
Преди да ви въведа в гореописаната операция, е необходимо малко предисловие. Докато синът ми беше бебе, книгата, която четях най-често като начинаеща майка, не беше класиката на Спок или друга модерна библия за отглеждане на деца, а едно книжле от 20-на страници със заглавието „Сънят на бебето“, приложение от списание. Помня точно часовете на събуждане, защото някои от тях запазихме до ден днешен – 12 часа, 3 часа през нощта, около 5 часа и ставане около 7.30 - 8 часа. Като допълнение, вкъщи още има шише с успокояващи капки, соли за вана с лавандулово масло и разни други илачи за добър сън. В резултат от динамичния сън на сина ми, спомените ми от вечерното приспиване през първата година и половина са изветрели, затова мога да споделя стройната ни организация от последните 6 месеца.
Кой участва в операцията: „мама, татко и аз“. Извинения не се приемат.
Задължителни елементи: вечерна баня, приказка, мини концерт, втора приказка/мини концерт
9,00 часа вечерта. „Митко, скоро ще има „Къпе ми се“ – това е паролата за начало на операцията. Обикновено някъде по това време той решава, че иска ново филмче, не от кратките, и аз започвам да обяснявам как Йода, чудовището („Империята отвръща на удара“ е най-новият хит в семейното ни кино), котаракът в чизми или Реми вече си лягат. Бащата демонстративно си сваля чорапите, защото синът ни иска двамата да ги сложат в коша за пране преди баня.
Малкият влиза в мини етюд „няма да се къпя, няма да спя“. След няколко скока върху дивана, гоненица в хола, подлата майка е заловила беглеца и го разсъблича, въпреки протестите му. В по-добрия случай той се съблича сам. Следва баня, която не е обект на това повествование, но също така представлява интересно преживяване, поне от гледна точка на масовото измокряне на цялото семейство поради старанието на малкия да не пести водата само за себе си.
9,30-9,45 часа. След като малкият е изкъпан и облечен в пижама, е готов за втора фаза, условно наречена „Приказка и музика“. „Мамо, дай сок!“, казва Митко, донесъл книгата си с любима приказка, и сяда победоносно на дивана. Осветлението в хола е сведено до минимум, телевизорът е поставен на програма за животни по „Анимал планет“ например, нищо напрягащо или интригуващо. Мама чете – за Маугли, за Палечка, за трактора, каквото е поръчано.
Последните дни нещо ме домързява, затова се опитвам да пропусна тази стъпка от процеса и директно да насоча младежа към следващата – песен с татко. А татко не е обикновен музикален лаик, а непрофесионален музикант и отказва да пее „Зайченцето бяло“ и „Рачо Капитана“. Той пее TOTO, „Рейнбоу“, „Дайър Стрейтс“ и други рок класики. Така малко преди 10 часа баща и син си припяват гушнати в креслото, обикновено парчето, наричано от Митко “Сам пи”, което всъщност е I’ll Be Over You на ТОТО. Името “Сам пи” идва от първите срички в песента която почва така: “Some people live their dreams”. На другите песни още не са им измислени подобни заглавия и това се поръчва най-лесно на бащата. Гледката е хубава и си заслужава. Една-две песни, колкото на мама да ѝ се доспи много или да прехвърли в главата си остатъците от задачи за след 10 часа, и стигаме до трети етап – „Митко, затвори очички“.
Всички спим в една стая и затова изкушението да спиш на „голямото легло“ е много силно. През няколко седмици ми се налага физически да налагам на детето мнението, че всеки от нас си има собствено легло – т.е да го вдигам и въпреки протестите, да го местя в кошарата му. В добрите дни просто го приспивам в леглото му. Въдворен зад решетките, той гони всички играчки, възглавницата и завивката си в ъгъла и си поисква любимото одеяло. След няколко реплики „Лягай и успокой крачетата, да те завия“, „Не се върти, не мога да те завия“, малчуганът вече е позициониран за сън.
Следва втора приказка. Ако щете вярвате, мога да напиша сценарий за трилогия „Червената шапчица“ – с разработени образи на баба ѝ, на майка ѝ, на вълка и неговите приятели разбойници, горска полиция и затвор и т.н. До преди около месец я разказвах ВСЯКА ВЕЧЕР. Отскоро хит е чудовището от „Междузвездни войни“. Ако не успея с работата си на свободна практика, ще се пласирам като сценарист в Холивуд.
Отскоро в стратегията ни има нови елементи – освен че гушкам сина си през решетките и го галя по слепоочието (трик, който научих от майка ми), играем на „Оле, затвори очички!“, в нашия вариант „Затвори очите, не ги стискай, виждам те, иначе ще спра приказката/песничката“. В този момент играта става сериозна – на нерви, любов, търпение. Аз дишам дълбоко и си представям как заспивам (предполага се, че така му предавам спокойствие и желание за сън). Всъщност ми се иска, също като майките от филма да го целуна по бузата и да се изнеса в хола на дивана, преди мъжът ми да е заел мястото. Това няма как да се случи, защото при няколкото неуспешни опити, от леглото се чува жално „Мамо, защо ме остави!“ и съпротивата ми е сломена.
Борбата между майчинските чувства и желанието за почивка в 10 часа вечерта е особено жестока. Ако надделее нежеланието за сън на малкия, това се разбира бързо – по съскащия ми глас „Дотук бях! Твой ред е!“. Мъжът ми става от дивана с уговорката „ОК, но ако той иска“ и заема позиция за мини концерт с игра „Оле, затвори очички”. Репертоарът е ясен и при всяка недокладвана промяна публиката реагира. За справка списъкът включва (в различен ред, по преценка на пеещия и в зависимост от настроението на заспиващия): вече споменатото парче на ТОТО; Brothers in Arms на Dire Straits; “Малкият светъл прозорец” и “Навечерие” на Щурците (последната песен не е за подценяване, текстът е на Радой Ралин); While My Guitar Gently Weeps и Mother Nature’s Son на The Beatles; “Не така” на ФСБ; Catch the Rainbow на... ами, на Rainbow, разбира се, като напоследък за резервно парче се ползва и I Talk to the Wind на King Crimson, защото само 8 песни без инструментал понякога не стигат за заспиване, пък бащата мрази да повтаря - става му скучно.
Всяко отклонение от репертоара води до отваряне на очите и подозрителен въпрос “Ко пейш?”.
Хубавото е, че бавни и мелодични песни има предостатъчно, така че миниконцертът може да бъде формиран с всякакъв репертоар. Ако обаче хлапето държи на стабилността на ритуалите, нямате шанс да сменяте песните току-така – винаги ще ви контрират с “Ко пейш?”.
Дали с приказка или с музика, операцията приключва успешно някъде към 10,10-10,20 часа най-късно. На всички участници в нея им се спи, но само един вече сънува (Слава Богу!).
