На планина или на море – срещата с насекомите е неизбежна. Те са навсякъде около нас – дори да не ги виждаме, защото някои са микроскопични – и няма как да ги изолираме.

Възможно е дори да са ни полазили и да не разберем. За някои това може да прозвучи като от филм на ужасите, но страхът от насекомите не е особено рационален, а е нещо закостеняло, предавано през поколенията.

Страхът от насекоми и змии

„Далеч по-смислено от това да се страхуваме, би било, ако научим повече за насекомите, тъй като най-големите човешки страхове се крепят именно върху фактора „неизвестност“, казва Александър-Константин Йовчев – биолог, който специализира зоология-ентомология (науката за насекомите).

Той ни разказва, че насекомите са най-проспериращата група организми в природата и са най-богати на видове. От около 2,2 милиона известни на науката биологични вида около 1,2 милиона са насекоми. Всички останали са растения, гъби, бактерии, едноклетъчни и други животни – гръбначни и безгръбначни.

В България според различни данни има около 30–40 хиляди вида насекоми. Това хич не е малко, защото например змиите са едва 16 вида. Подобно на страха от насекоми, съществува и страх от змиите. Според Александър, що се отнася до България, подобен страх е тотално неоправдан.

Имаме отровни змии, но откакто в България се води статистика на ухапвания от змии – от 1927 г., няма нито един смъртен случай. Причината е, че те просто не са толкова отровни. Подобно на осите, могат да контролират колко от отровата си да впръскат при всяко ухапване.

За онези, които се страхуват от насекоми, успокоение има.

Повечето изобщо не се интересуват от хората. Движат се по своите си задачи, а срещите им с човека са по-скоро случайни.

„Интерес представляваме за онези насекоми, които се хранят върху нас като въшки, бълхи, комари и кръвосмучещи мухи“, обяснява специалистът.

Проблем има и с онези видове, които са със сериозни механизми на самозащита като осите, стършелите и пчелите. Ако се почувстват по някакъв начин притеснени, те използват жилото си, за да се спасят или да защитят гнездото си.

Основното правило за поведение в природата според биолога е:

Непознато нещо не се пипа

То може да е колкото красиво, толкова и отровно. Като в илюстрациите в детските книги, в които повечето гъби са червени мухоморки и фиксират вниманието на децата върху тях. А е важно да се знае, че тази гъба е смъртоносна.

Има гъсеници, които са покрити със защитни власинки, и при контакт могат да причинят тежка уртикария или дори мехури по кожата, които се лекуват бавно и причиняват големи страдания на човека. Най-известният вид такава гъсеница е тази на боровата процесионка. Други видове гъсеници също могат да причинят кожни обриви, но далеч не всички космати гъсеници са опасни.

Бръмбарите майки съдържат в своята хемолимфа (така се нарича кръвта на насекомите) коктейл от отровни вещества, които при контакт с кожата могат да предизвикат много сериозни поражения, а при поглъщане, в зависимост от количеството – тежко натравяне, чернодробна и бъбречна недостатъчност, некрози и смърт.

За паяците с любов

Противно на убежденията на повечето хора, паяците в България са едни от най-безопасните безгръбначни животни. Заради начина им на живот и хранене, едно от най-редките ухапвания, които можете да получите, е ухапване от паяк. Това може да се случи или ако го хванете с ръце, или ако го притиснете случайно и би било единствено при самозащита. Нито един от нашите видове паяци няма да ви полази с намерението да ви ухапе.

Повечето български видове паяци дори не могат да пробият човешката кожа, а ухапването на по-едрите видове може да бъде болезнено, но не е опасно и не оставя трайни увреждания в човека. Единственият опасен за човека, но НЕ и смъртоносен вид паяк в България е европейската черна вдовица, наричана още черен отровен паяк или каракурт.

Ухапването от този паяк може да причини натравяне, което да изисква медицинска помощ и хоспитализация за по-бързото преминаване на симптомите. За щастие, този вид не е агресивен и обикновено живее далече от хората, така че ухапванията от него са редки.

Затова според Александър е най-добре, ако някое насекомо ни е интересно, да бъде заснето и да потърсим по снимката му в интернет какъв точно е неговият вид. Затова помага и събралата доста голяма популярност Facebook група „Насекомите и ентомолозите“, на която той е администратор.

Там може да се публикува снимка на съответното насекомо, да се дадат данни за дата и локация на заснемането и съответно групата от специалисти да го разпознаят и да дадат отговори на въпросите за него.

Как да НЕ привличаме насекоми

Ако сме сред природата и не искаме да привличаме насекомите върху себе си, е добре да сме внимателни с козметиката, която използваме, и с цвета на дрехите, които обличаме.

Повечето парфюми миришат на цветя, а това съвсем естествено привлича насекомите. Те са свикнали да се хранят с нектара на цветята и когато човек е с интензивен аромат, привлича оси и пчели, които обикалят около него, за да търсят цветето.

Ако сме решили да се облечем в бяло, ярко жълто или оранжево, може да сме сигурни че насекомите ще ни наобиколят, за да търсят храна. „Това са цветовете на цветовете на цветните растения, на които се хранят огромен брой насекоми. Тавтология е, но именно цветовете привличат насекомите, тъй като те имат цветно зрение“, обяснява Александър.

Определени цветове привличат определени насекоми, допълва биологът. Например с ярко жълта тениска е гарантирано, че човек ще събере всички листни въшки в района. Ако искаме да стоим на разстояние от насекомите, е най-подходящо да заложим на дрехи в тъмносиньо, тъмнозелено или черно.

Ако все пак насекомите са около нас

Дори да сме спазили правилата за облеклото и парфюмите, насекомото може да е около нас от любопитство. Най-важното е да се застане на едно място – без движение, писъци и ръкомахания. Не си отваряме и устата, за да не ни ужили по езика, от което дори човек без алергия може да се задуши. Затова и внимаваме, когато ядем сред природата, и наблюдаваме да не е кацнало нещо върху храната ни. Често се случва насекоми да влязат в кенчета и бутилки с напитки и затова не е добра идея да се пие директно от тях.

Не трябва да се опитваме да ги убием, а следва да ги изчакаме да отлетят в друга посока. Като види, че няма нещо около нас, което да буди интереса му, животното си отива по своите задачи. Александър предупреждава:

Повечето ще избягат, ако човек почне да маха, но стършелите, осите и пчелите, като усетят заплаха, ще атакуват и ужилят човека.

Хапане и жилене

Насекомите могат да хапят с челюсти, но това хапане е само механично. Възможно е човек да изпита болка за кратко. Кръвосмучещите насекоми – комари, мухи, бълхи, въшки и дървеници, имат хобот, с който пробиват кожата, за да смучат кръв.

По-опасно е жиленето. От насекомите жила имат само ципокрилите, при това само женските пчели и оси и работничките при социалните ципокрили. Жилото се намира в края на коремчето и се ползва от осите и пчелите при самозащита или при защита на гнездото им, ако са социални. Биологът казва:

Големият проблем при осите е, че ако те ужили една, и това стане близо до гнездото или кошера, насекомото те маркира с един стресов феромон като неприятел и всички други членове на неговото семейство, които при един кошер може да са 30–40 хиляди, те разпознават като неприятел и почват да те гонят. Тогава може да се стигне до смъртен случай.

Още не сме свършили, скрол надолу

Може би ще харесате и...

Ние и детето

На планина с децата – екипирани и заредени с доверие

Животът с деца

В планината с деца през лятото. Какво трябва да знаем?

И аз съм човек

Неписаните правила в хижите

При други насекоми има химически методи на самозащита. Някои видове бръмбари пръскат защитни секрети. Те са с лоша миризма и с дразнещо и разяждащо действие – затова повтаряме: насекоми, които човек не познава, е най-добре само да се наблюдават, без да се пипат. Ако почувстват заплаха, тези животни сигурно ще се защитават.

При ухапване

Насекомите, които могат да ни хапят, са кръвосмучещите, както и някои бръмбари и скакалци. В миналото дори хората са използвали един вид едър скакалец, за да си махат брадавици. Слагали са челюстите му в основата на брадавицата и с едно силно захапване от скакалеца, тя бива отрязана.

Обикновено при ухапване от различни видове кръвосмучещи реакцията на имунната система е сходна. Те вкарват със слюнката си антисъсирващ агент, за да могат по-лесно да смучат кръв, както и анестетик, с който да не ги усетим, докато ни хапят.

„Човек усеща, когато насекомото вече си вади хобота от раната“, уточнява Александър и допълва, че на мястото може да се получи сърбяща пъпка и локална алергична реакция.

Съвсем рядко може да протече някаква по-силна алергия, при която да се наблюдава оток на целия крайник или да се получат мехури. „Но това са особености на конкретната имунна система на конкретния човек“, допълва той.

Има и стоножки, които се срещат по морето и в по-южните части на България, които също могат да ухапят болезнено, но не оставят трайни вреди на човека. Най-добре е да не се пипат, защото тогава най-често се случват ухапванията.

При ужилване

Ужилването е по-специфично, тъй като жилото е като игла на спринцовка. Пак се получава подутина – уплътнена, болезнена, понякога и сърбяща, но там съответното ципокрило (защото от насекомите само ципокрилите жилят) вкарва в човешкия организъм отрова от отровната си жлеза.

Опасно е, ако човек е алергичен към конкретната отрова. Ако е еднократно, до две–три ужилвания, обикновено няма проблем. Опасно е, ако излезе цял кошер пчели или цяло гнездо оси, и човек получи многобройни ужилвания – тогава той може да умре от шок от свръхколичеството отрова, която е попаднала в организма му, дори да не е алергичен.

Също така важен фактор е, че медоносните пчели имат зъбчета на жилото, което остава в кожата. Тя се подува и животното не може да си извади жилото. То се откъсва заедно с отровата и с мускула, който я притиска. Ако не се извади жилото на пчелата, докато тя има отрова, мускулът ще се съкращава и ще изпомпва отрова в раната“, казва специалистът.

В България може да срещнем и шест вида скорпиони. Те са паякообразни и имат жило в края на опашката си. Могат да жилят, но го правят изключително рядко и само при самозащита – ако бъдат хванати или случайно притиснати.

Мънички са – около 2,5 см без опашката. „Големи симпатяги са – казва Александър – човек трябва доста да се постарае, за да ги накара да го ужилят. Но като усещане ужилването от български скорпион е по-слабо от ужилването от пчела и не оставя никакви трайни последствия. Дъглас Адамс би ги описал като почти безобидни.“

Кърлежите

Кърлежите също са сред видовете, с които не бихме искали да имаме среща отблизо. С уточнението, че те не са насекоми, а паякообразни, Александър описва какво да правим, ако все пак ги открием по тялото си или върху домашния ни любимец.

Най-важното е да не се мажат и въртят, за да не се стресират, защото при стресиране кърлежът започва да повръща в раната смес от насмукана кръв и телесни течности. И ако е преносител на някоя от кърлежопреносимите инфекции – Лаймска болест, Марсилска треска, Крим-Конго хеморагична треска, Ку-треска и др. – тогава със сигурност я предава на човека.

Вадят се с пинсета или със специален уред за махане на кърлежи, каквито вече се продават достатъчно по аптеките и в интернет. Кърлежите не бива да се мачкат с пръсти, защото в кърлежа може да има и вируси, които да попаднат в човешкия организъм през кожата и да го заразят, дори и човекът да не е бил ухапан.

„Най-лесно е да се сложи в шише с няколко капки спирт и да се умъртви. Ухапаният трябва да маркира мястото и след 3 седмици или до 30 дни да си направи тест за Лаймска болест, дори да няма проявени симптоми. Счита се, че около 30% от случаите протичат без развитие на характерните симптоми за болестта“, казва Александър. И добавя: „При поява на симптоми като повишена температура, болки в стави и мускули, обриви и отпадналост, човек трябва веднага да отиде на преглед при инфекционист и да го информира кога е бил ухапан от кърлежа.“

Лечение при ухапване и ужилване

Има локални противоалергични гелове, мазила и кремове, които се мажат при ужилване или ухапване. Ако алергичната реакция е по-силна, се използват таблетки или инжекции – например урбазон при силни алергични реакции, но те трябва да бъдат предписани от алерголог след преглед и оценка на състоянието на човека.

Най-важното според Александър-Константин Йовчев е да не се ползват бабини методи, а предимствата на съвременната наука и медицина. Защото, за щастие, живеем в 21. век, а не в 19-и.

“Вече нищо не се прави като едно време” - чували сте го. Все по-често дрехите, техниката, предметите от бита се правят така, че след сравнително кратък жизнен цикъл трябва да се купят нови. 

“А защо да не ги поправим”, резонно би попитал някой. Реално няма особен смисъл да бъдат поправяни, тъй като ремонтът ще излезе много по-скъпо от купуването на чисто нов продукт. 

В Европейския съюз все по-често се говори за устойчива мода, устойчиви технологии, устойчиви производства на каквото се сетите. Но какво всъщност означава това? 

Означава съвкупност от много качества, но обобщено значи да се произвеждат продукти по по-щадящ начин за природата, изискващи по-малко вода, транспорт, материали, и траещи по-дълго.

Нови разпоредби в ЕС

Дрехите, мебелите и смартфоните, продавани в Европа, трябва да имат по-дълъг живот и да са по-лесни за поправка според нови разпоредби предложени от Европейския съюз, предава BBC.

Предложената стратегия обръща внимание на продуктите във всяка фаза на употребата им, в това число и дизайн, поправка и рециклиране. Една от целите на инициативата е да подкрепи пазара на устойчив текстил. 

В допълнение към това се цели и предпазването на потребителите от компании с фалшиви заявки за зелени политики. 

Производителите ще трябва да гарантират, че продуктите им са природосъобразни, но и издръжливи. А на потребителите ще се даде повече информация как да използват отново, поправят и рециклират дрехите си.

“Европейската комисия се стреми да сложи край на т.нар. “бърза мода”, въвеждайки регулация върху текстила, който се използва на европейския пазар”, казва Йоана Попески от неправителствената организация Environmental Coalition on Standards.

Негативното влияние на “бързата мода” в числа

Статистиката сочи, че в световен мащаб се рециклират по-малко от 1% от дрехите. Според Европейската агенция по околната среда пазарът на дрехи в Европа е на четвърто място по негативно влияние върху природата и климата след храната, жилищата и транспорта.

За да се покрият в момента нуждите от облекло на всеки гражданин на ЕС са необходими 9 куб. м вода, 400 кв. м земя, 391 кг сурови материали и 270 кг въглеродни емисии. 

И тази година ще имаме чудесната възможност да реализираме на практика любимото “мо'ем да носим”, като съберем поне едни 5 кг стара хартия и ги депозираме за рециклиране по време на инициативата “Стара хартия за нова книга”. 

Кампанията помага на децата да научат повече за рециклирането – какво представлява и защо е важно, но и им дава възможност да намерят подопечен възрастен и да го впрегнат да свърши нещо полезно за природата. Възрастният трябва да бъде използван максимално, като му се предостави шансът да носи и повече от 5 кг хартия, ако това, разбира се, му е възможно. 

В замяна на тези 5 кг хартия за рециклиране детето може да получи две книги, издадени вече под шапката на инициативата: „Пазители на планетата“ или вече познатите заглавия „Ти можеш да спасиш планетата“ и „Грийн тийн“.

Новото заглавие „Пазители на планетата“ е пълно с факти, активности и съвети за опазването на околната среда – от компостиране и намаляване на употребата на пластмаса до почистване на плажовете и подпомагане на дивия живот. 

В посока активно опазване на природата – не просто като не я замърсяваме, но и като я почистваме, е и надсловът, под който ще премине деветото издание на “Стара хартия за нова книга”. Да се готвят София, Русе и Добрич, които тази година ще са домакини на инициативата.

В София събитието ще е на 19 септември от 10:00 до 19:00 часа на бул. „Витоша“ 37 пред Книжен център „Гринуич“. 

Добрич дебютира в кампанията на 25 септември от 10:00 до 13:00 на пл. „Свобода“ и ще е част от честванията по случай празника на града.

А в Русе “Стара хартия за нова книга” ще бъде на 26 септември също от 10:00 до 13:00 часа пред хотел „Дунав“.

За осемте години в инициативата са се включили 50 358 деца, които с помощта на своите родители са предали за рециклиране 267,5 тона хартия и са получили 58 770 книжки. Рециклираната хартия е спасила 3478 дървета от изсичане.

Първото бебе панда в зоопарка в Сингапур се появи на бял свят след изкуствено осеменяване на майката, предава Франс прес, цитирана от dnews.bg.

12-годишната панда Дзя Дзя е родила, след като е била осеменена със замразена сперма от 13-годишния Кай Кай, съобщават Wildlife Reserves Singapore, оператор на парковете за дива природа на острова.

В зоопарка в Сингапур таяха надежда, че животните ще се чифтосват по естествен път, но в крайна сметка решиха да прибегнат до изкуствено осеменяване.

"Първата бременност на Дзя Дзя и раждането на бебе е важен етап в грижите за този застрашен вид в Сингапур. Това е резултат от добрата грижа за животните, науката за асистираната репродукция и упоритостта на нашия персонал, съчетана с ценните съвети на китайските експерти по пандите", казват от Wildlife Reserves Singapore.

Пандите, които са пристигнали в Сингапур през 2012 г., са предоставени назаем за 10 години от Китай. Развъждането на панди - в плен или в дивата природа - е изключително трудно, защото малко животни искат да се чифтосват, а ако все пак искат да го правят, не знаят как, обясняват екперти.

Друга трудност е, че женските панди са в "настроение" за оплождане само веднъж годишно за около 24 до 48 часа. Голямата панда е класифицирана като "уязвим" вид от Международния съюз за опазване на природата (IUCN). Смята се, че в естествена среда са останали по-малко от 2000 животни от вида.

Снимка: Unsplash

Предстои за 13-и път да бъде връчена една от най-вдъхновяващи награди, които може да получи всеки, грижещ се и мислещ за опазването на човешките права и природата.

Това е призът Човек на годината и, както всеки път, организаторите от Български хелзинкски комитет започват кампанията си по набиране на вашите хора на годината. 

Преди броени дни се отвори платформата за номинации, където можем да пуснем името на човека или организацията, които смятаме за достойна за приза.

Критериите са разяснени подробно на сайта на наградите, но е много важно да се има предвид, че се номинират хора и организации заради конкретна правозащитна дейност, която е в защита на правата на човека, правата на животните или опазване на природата. 

И още нещо: тези постъпки или практики трябва да са извършени в периода от ноември 2019 г. до октомври 2020 г.

Срокът за подаване на номинациите е до 15 ноември. 

След това жури, в чийто състав влизат адвокат Александър Кашъмов от “Програма за достъп до информация”, Красимира Величкова от Български дарителски форум, Явор Гечев от фондация “Четири лапи”, отличените с голямата награда миналата

година журналистки Генка Шикерова, Полина Паунова и Силвия Великова, както и други правозащитници, журналисти и общественици, ще изберат носителя на приза.

Ще бъдат раздадени още няколко специални награди за журналистическа работа и активизъм.

Наградата няма парично изражение, а е по-скоро с цел да бъдат вдъхновени и мотивирани все повече активисти, доброволци, правозащитници и организации да работят в полза на защита на човешките права и опазването на природата.

Номинирайте, защото е важно хората, които се борят за подобряване на средата, в която живеем, да получат признание за това.

Илюстрации: Весела Кучева

5 кг стара хартия + корен квадратен от един родител (или друг възрастен на удобно разстояние и в подходящо настроение) + занасяне на хартията и предаването ѝ пред книжен център “Гринуич” (бул. “Витоша” 37) в София на 13 септември, неделя, от 10:00 до 19:00 часа = чисто нова книга за едно дете, което не просто си умира да чете, но си има едно наум и за планетата. 

Това накратко е смисълът на кампанията “Стара хартия за нова книга”, която щади околната среда от 2013 г. насам. И за да не говорим просто така, веднага изскачаме с точни данни как една такава кампания помага:

7 години кампания (сега е 8-ото издание)

48 228 малки участници

254,7 т предадена стара хартия

3311 спасени от изсичане дървета

55 820 раздадени нови книги

Тази година концепцията няма да е по-различна, но е с традиционната съществена добавка. Ако детето си намери възрастен склонен да носи още 5 кг отгоре, може да получи втора книга бонус. Първата е по избор на малкия участник сред много заглавия, подходящи за различни възрасти, а втората ще е една от двете книжки на екотематика, специални издания на „ЕКОПАК България“, „Грийн тийн“ и „Ти можеш да спасиш планетата“. С други думи, две книжки е максимумът, с който може да си тръгне всеки малък любител на четенето при предаването на хартията.

Към всичко това обаче, ще има още много занимания и забавления: празнична програма с викторини и игри, изпълнения на Бон-Бон и Voice Academy, театрална постановка от “Театър на приказката - София” и даже магическо шоу от Ненчо Илчев. На помощ при избора на нови книги ще се притекат популярни и обичани лица от ефира на bTV и Bulgaria ON AIR. И така като ги разказваме нещата, “плячката” от деня се увеличава стабилно, освен с двете книжки, и с много емоции и забавления. Точната програма на събитието може да следите на Фейсбук страницата на инициативата.

Забравихме да споменем един много специален гост - котаракът Франт. Поправяме веднага пропуска си като казваме, че този симпатяга ще е тазгодишният литературен талисман на кампанията и като такъв ще се срещне с децата и ще довлече и своя автор. Иван Раденков, написал популярната детска книга “Котаракът Франт и загадъчният остров”, ще изпълни на живо част от песните към приказката за радост на всички малки фенове на историята с котарака.

Така че, уважаеми възрастни, не се ослушвайте, ами започвайте да събирате хартия, че 13 септември наближава! Спорно четене… така, де чистене.

Ще е изтъркано да започнем с това, че Covid-19 ситуацията се оказа голямо предизвикателство за всички нас, но така си беше. Затворени вкъщи, много скоро разбрахме колко ни липсва животът навън – приятелите, гостите вечер, градинките, пълни с деца, които до съвсем скоро ни се струваха ужасно скучни. Въобще, залипсваха ни хората – близки и далечни. Колеги и роднини, които гледахме само през екрана на компютъра. И си рекохме, че ще е добре да си имаме приятели у дома, с които да си общуваме и да говорим, и кой друг ако не зелените ни саксийни приятели?

Почти всеки от нас има по един листен съквартирант, чиято история обаче често остава скрита въпреки огромните ползи, които носи този зелен другар, затова ние сме тук да ви разясним какъв неоценим гражданин имате вие на прозореца.

Знаехте ли, че отглеждането на няколко зеленчука и малко билки вкъщи помага за справяне с всеобщи глобални проблеми като климатичните промени, замърсяването на въздуха и разхищението на храна? Бързо свикнахме да намираме всичко необходимо на пазара и не се замисляме колко ресурс е необходим за отглеждането и транспортирането му и колко вреди носи изхвърлянето на храна.

Тъжната истина е, че 53% от хранителния боклук по света идва от домакинствата, т.е. от домовете ни и храната, която изхвърляме от вкъщи. Освен че това е огромно разхищение и хабене на полезни ресурси, често този отпадък не се изхвърля правилно и попада в депата, където гние – процес, характерен с отделянето на вредни емисии, влияещи негативно на качеството на въздуха и климата.

Връзката между производството и разхищението на храна не спира до нашето участие като отделни домакинства – за създаване на повече и по-мащабни селскостопански площи често се изсичат гори, с което влияем на биоразнообразието в много региони и на качеството на въздуха като цяло. И макар някои от тях да са на другия край на света, резултатите пропътуват стотици километри и стигат чак до най-близката детска площадка, парка и градината пред блока.

Въпросите за климата рядко присъстват на масата и се радваме, че един от положителните ефекти последните месеци е именно засилващият се интерес на общността към отглеждането на билки, подправки и цветя в домашни условия – защото големите неща започват от мъничките действия вкъщи.

Когато сами отглеждаме своята храна, макар и на балкона, когато откъснем малко подправки от саксийките на перваза, започваме да гледаме по съвсем различен начин на зелените ни приятели. И нека си го признаем – чувстваме се далеч по-спокойни, когато знаем откъде идва храната ни. Да не забравяме и онези неядливи цветя и растения, които се грижат за чистия въздух вкъщи и естетическия вид на жилището, а също така и за положителните емоции и настроение. Все пак друго си е, когато в хола мирише на пролет, нали?

Ние имаме нужда да виждаме растенията като част от семейството – онзи малък зелен приятел, за когото заедно избирахме подходяща саксийка и правилното място на перваза, и грижите, за когото ни сплотяват като семейство. А както препоръчахме, най-добре е да му дадете едно чудесно име, така че съвсем да си станете близки. А той в замяна на вашето приятелство, ще осигури по-чист въздух, както у дома, така и навън.

Така решихме да дадем глас на #МоятЗеленПриятел да разкаже своята история. 

Стотици от вас ни писаха и ни изпратиха снимки на другарчетата с листа. Кои бяха домати, кои бяха мушката, кои са от разсада на баба и кои идват от далечни екзотични страни - няма значение. Оказа се, че ги имате премного, макар повечето да сте градски хора, и ние премного се радваме.

Радваме се, че макар често да нямате възможност да готвите и макар да живеете предимно хай-тех живот, намирате време за малко парченце природа и общуване с нея.  Това са стотици от вас, които допринасяте за положителната промяна - по-зелени балкони, по-чист въздух, по-благоприятно влияние върху климата. Защото, в крайна сметка, всички споделяме един общ дом.

Затова решихме да наградим един от вас на случаен принцип, защото не е възможно човек да подбере от всички тия красоти. И ето я нашата разкошна победителка, която ще получи всякакви такъми да си раззелени дома още повече.

Тя се казва Христина Хаджийска и ни е написала: "От ляво на дясно - разсада с любимите люти чушлета, една роза, която незнайно как оцелява вече половин година, мента, босилек, чубрица и любимия магданоз, който тъкмо остригах."

Ние с Красимира магданоз не ядем, но всичко друго ни е по вкуса, особено лютите чушки. 

Много се радваме, че се запознахме с вашите зелени приятели. Грижете се за тях, а те ще се погрижат не само за вас, но и за всички нас на тази единствена наша планета. 

След като разбрахме, че е зла, защото бебето ѝ не спи, Владимира Краева отново е в Майко Мила с чудесен разказ за едно злощастно пътуване извън града, което я е накарало да мечтае отново да има КПП-та и никой да не ходи никъде. Понякога природата идва в повече.

Наясно съм, че извън София има прекрасни неща: тучни поляни с цветя, стари манастири, кокетни градски площади, по елинпелиновски мрачни и романтични села пр. И въпреки това, до момента все не съм намирала всичката тази красота за достатъчно привлекателна, за да ме измъква от столицата всеки уикенд.

В този смисъл поставянето на КПП-та около София по време на извънредното положение не ме притесни особено, за разлика от затворените кина и ресторанти.

На 59-ия ден от извънредно положение бързо си припомних защо. Два месеца сме стояли затворени вкъщи и сега, когато вирусът очевидно се е изпарил яко дим, а непознати хора се прегръщат по улиците, аз и семейството ми излизаме от София и отиваме на село.

Първо, не можем да тръгнем един час след като сме тръгнали, защото баба ми е забравила да си обуе чорапи, а баща ми си е сложил грешен акумулатор на колата. Фалстартите никога не са сломявали ентусиазма на моето семейство за пътуване, затова и този път бързо сменяме акумулатора, взимаме чорапи, отиваме няколко пъти до магазина за забравени жизненоважни неща като киви, например, и тръгваме.

За 60 км спираме три пъти: веднъж детето повръща, веднъж аз изпадам в хипогликемия и му изяждам солетите докато то реве, веднъж кучето пищи в пристъп на тревожност. Нищо от това не е изненадващо. Детето повръща на всеки завой, откакто се е родило. Аз често забравям да ям, което никога няма да допуснете, ако ме видите, а кучето страда от генерализирана тревожност, която се обостря при пътувания. Впрочем, няма да допуснете и това, ако го видите.

Мъжът ми е със сенна хрема. Докато стигнем Драгичево, вече всичко му тече и той набичва климатика на -10 градуса. Всички настиваме. Понеже това, от което има нужда човек по време на предпазливите си първи крачки обратно в социума, са суха кашлица и кихавици.

Стигаме, майка ми на мига се впуска в мощно, истерично косене, от което баща ми веднага го хваща неговата си алергия, от трева, и се завира в къщата да погледа телевизия за първи път от сутринта. Майка ми връзва двете кучета под нейна юрисдикция, за да не ходят “в тревата”. Имало змии. И кой е чувал и виждал кучета, които да ходят в трева?

Мен ме ухапва комар по клепача. Кучето го ужилва оса. Окото ми почервенява. То пищи.

На площадката пред къщата нещо е яло гущер и го е повърнало. Кучетата се отъркват в тези атрактивни жизнени останки, вонят.

Баба ми три часа скубе някакви спешни тръни и накрая се просва на пейката зачервена и преуморена. Обясняваме й, че не е разумно на нейната възраст да скубе тръни часове наред приведена на слънце. Съгласява се, почива минута и половина и тръгва да гони детето с буца сирене. Детето обаче не иска да яде. Нито да спи. А и не може, защото и трите кучета лаят, нон-стоп.

Мъжът ми, с маска, пече месо на барбекю с ябълкови клонки и се превъзнася. Мразя селската романтика на скарите и барбекютата и цялото суетене около някакво месо.

Крещя.

Впрочем, селската работа също не ме изпълва с особена радост. Знам, че физическият труд чисти ума, проветрява лошите мисли, прогонва депресията и изпълва сърцето с проста радост от съществуването, но при мен просто не действа така.

След малко си тръгваме и пак ще спираме, защото сме нервни, болни, алергични хора, на които непрекъснато им става лошо. С нервни, тревожни, алергични кучета, които лаят, цвърчат и се валят в мърша.

Нямам търпение за гръцката почивка. Meanwhile, върнете ги тия КПП-та.

Здравейте, родители от Бургас, Велико Търново, Русе, София и Хасково и всички живеещи близо до градовете, които през септември ще посрещнат седмото издание на екокампанията Стара хартия за нова книга. Както всяка година, правилата на играта са следните: носите 5 кг хартия за рециклиране, а децата ви получават по една нова книга по избор. За допълнителни 5 кг подаръкът е втора детска книга на тема опазване на околната среда.

Това обаче е само началото на купона, на който всички участници в инициативата са добре дошли.

Както всяка година, кампанията ще протече под знака на специален литературен талисман от популярна детска книга. Тази година децата ще се забавляват с детективите Агата и Лари – героите от обичаната поредица на Стийв Стивънсън.

Освен много песни, танци, театър и игри с награди, ще има и интерактивна книга с великански размери, която ще даде възможност на децата да се превърнат в нейни приказни герои и да се забъркат във всевъзможни приключения, научавайки още повече неща, свързани с грижата за природата.

Няма съмнение, че това е един от най-чаканите празници, в който за 6 години са се включили близо 37 540 деца, предали заедно с родителите си 195,5 тона хартия за рециклиране и спасили по този начин 2548 дървета от изсичане! За да участвате отново или за първи път в каузата, вижте датите и местата, на които Стара хартия за нова книга идва:

Под надслов „Почисти и прочети“ „Стара хартия за нова книга“ стартира в Бургас на 7 септември от 10,00 до 13,00 ч. в Приморския парк, пред Пантеона.

Хасково посреща кампанията навръх празника на града на 8 септември от 10,00 до 13,00 ч. на сцената на пл. „Свобода“.

В София „Стара хартия за нова книга“ както винаги ще се проведе под патронажа на кмета Йорданка Фандъкова и отново ще е част от Календара на културните събития на Столична община за 2019 г. Инициативата ще се състои на 15 септември от 10,00 до 19,00 ч. на бул. „Витоша“ 37 пред Книжен център „Гринуич“.

Рекордьорите на кампанията от Русе за пета поредна година имат възможност да участват в събитието на 28 септември между 10,00 и 13,00 часа на пл. „Свобода“, пред Съдебната палата.

Велико Търново дебютира в кампанията на 29 септември от 10,00 до 13,00 часа в парк Марно поле, централен вход.

Още:

Миа Сердарева е автор на този разкошен разказ, в който една майка на тийнейджърка търси път към дъщеря си и към смисъла в убийственото си софийско всекидневие, лишено от природа и от време за нормални отношения.

Ку-ку, ку-ку - обажда се електронният часовник от бюрото.
Ура! Пет минути почивка!
Тия дни, вместо фейсбук – уеб камерата в Ярлово. Жив валериан...
Ехо, здравей, щъркеличке!
Станала е да пораздвижи дългите си червени крака. Това облачета ли са? Ха, още едно! Докато мигна, и поникна пред камерата. А около него се стрелкат бели чертички.
Снежец! Виж ти, в София слънце, в Ярлово – сняг. Вали по гнездото, по нея… Милата, няма как да се скрие на сухичко и топло. Майка е, къде ще ходи – ще търпи. Ще търпи и ще прави сухичко и топло на яйцата си.

Знам какво е, що мътене отнесох и аз… Рискова бременност, вика докторът. Ако искаш да го износиш, ще трябва да пазиш леглото. И не трийсетина дни като щъркелите – шест месеца лежане… Половин година е това, ей! Да можеше и мене да ме сменя мъжкия…

Обаче, устисках геройски, измътих я. Щастие и чудо, като се роди. Гордост! Лежах в родилното и се гордеех цялата: майка съм вече, майка! Видя ли ме какво изтърпях, Ти, който раздаваш лесното и трудното според заслугите. Ще ме наградиш с добро детенце, нали?

Да, да. Кой го знае къде е блял. Ей го, десет мина, диването още спи… Три пъти ходих да я будя, три! Последния път ми се разкрещя, все едно съм ѝ най-омразното нещо… Стига, няма да рева, това са ми петте минутки за душата…

Щъркелицата рови с клюн покрай яйцата, обикаля ги внимателно, обкрачва ги, прикляка бавничко и се намества върху тях.
Късметлийка си, миличка, че няма да те сполетят моите майчински драми…

Преди 10 години, като чуех да ми се оплакват от сприхави неуправляеми тинейджъри, тайничко си мислех, че това може да се случи само на кофти родители. Ние сме отговорни хора, интелигентни, моля-моля, аз цяла счетоводна кантора въртя, та едно дете ли ще ми се опре? Майко мила… Докато детето ти е още малко, нищо не знаеш за живота. За търпението, за смирението… за унижението… нищичко.

Другите как ли се оправят с техните? Моята Яна, като я слушам, явно повечето единадесетокласници са същата трагедия. Оня ден ми носи снимка от часа по физика – в класната стая само господинът и двама ученици, с нея трима. Значи много майки са на моя хал, само дето никой не говори за това. Срам ги е. Ми то си е за срам. Що за родител си, ако не можеш да накараш собственото си дете да ходи на училище. Не да учи, не шестици да изкарва, да ходи поне…

А може и да не знаят, другите майки. На мен кантората, ако не ми беше в собствения двор, Яна можеше да ме лъже както си иска. Щях да си живея в блажено неведение и да си мисля каквото ме устройва, само и само да ми е спокойно на душичката…

Добре де, на нейно място щях ли да съм прилежна ученичка? Ей сега, ако съм 11- клас и повечето ми приятели кръшкат. Знам, че всичко ще ми се размине: класната ще си затвори очите за фалшивите бележки, защото ако ме изключат, губят бройка. И да не уча, все ще ме избутат да завърша, та да не развалям реномето на училището… Като нищо щях и аз да правя като нея…

Боже, тоя свят е толкова далече от света на моето детство… Колкото София от Ярлово. Няма как децата да са като нас. Те освен тая лудница друго не познават. Колкото и да ги дърпаме към старото, то им е чуждо… Как да се напъхат в нашата представа за добри деца?…

Минаха пет минути. Край на антракта. До после, птичко.

Ку-ку, ку-ку.
Колко е часът? Няма значение. Доза почивка, че едва мисля вече…

Май е останало само едно яйце. Сутринта в чата писаха, че мъжкият изхвърлил другите две от гнездото…
Още не мога да повярвам – и щъркелите имали семейни проблеми… Интересно как ги преживяват тия неща. Без алкохол, шопинг терапия и психолози…

Помня като отивах при училищната психоложка. Нарочно пеша – да походя, да се настроя… Опитвах се да си представя какво ще ме пита. Защо, според вас, дъщеря ви има нужда от психотерапевт? О, тя няма нужда, просто си е внушила, че има, а ние сме отговорни родители, затова решихме да я доведем. Друго, друго… Какво питат по филмите? Има ли страхове? Обичайните – от паяци и болници. Какво я кара да се чувства добре? Ами… да виси на таблета. Знаете ги днешните деца. Има ли хоби? Кой е любимият ѝ филм? Разказва ли за приятелите си? Познавате ли ги? Споделя ли с вас? За какво мечтае?…

Боже, колко много неща не знам за дъщеря си!

Ами да, ние всъщност не си говорим много-много. Освен пак ти е разтурена стаята, стига с тоя таблет, нямаме пари за глупости, ставай за училище…

А аз се мислех за добра майка… Откога не съм си приказвала с нея за… за… за нея… Какво мисли, какво я вълнува… Не съм се сещала даже… То и със себе си не се сещам да говоря за тия неща… С какво ми е пълна главата, да ме пита човек? Със задачи. Първо, второ, пето, десето… график и чудо. А аз се щурам из графика като мишка в лабиринт.
Сега ако се прибера и си поприказваме за всичките тия неща, ще види, че въобще не ѝ трябва психолог. Трябва ѝ…

Стана и пет. Айде пак да бачкаме…

Ку-ку, ку-ку.
Четири следобед.
Камбаната в Ярлово бие. Момент… Това нашата камбана ли е? Боже, да! Чувам ги и двете, като стерео, почти заедно бият… Тръпки ме полазиха… Все едно че съм на две места едновременно!

Чакай, аз през повечето време съм на две места едновременно: тук, където съм, и някъде другаде, където искам да бъда. Паралелна вселена, където ми е хубаво…

Дъщеря ми дали и тя е така? Идея си нямам какво им се случва в главите на сегашните деца. Тяхната паралелна вселена трябва да е нещо като видео игра. А може и да имат по няколко…

Ще взема да я питам. Ето ни тема за разговор. Нещо, за което няма да се скараме. Аз и за онова не съм я питала още – приятелите, любимия филм, за какво мечтае… Все отлагам. А и само да се подам в стаята ѝ, и ме кара да се чувствам като скапан навлек. С тоя неин поглед – ледено студен и неодобрителен… Как го каза психоложката? За истинско общуване е нужна атмосфера на взаимно одобрение. Или беше приемане… В смисъл, да де, няма да седна да си приказвам с някой, дето видимо не ме харесва… Не че аз се държа много любящо… Но каквото почукало…

Ужас. Двете май си причиняваме едно и също!
Айде пак сълзи… Ама че…

Ку-ку, ку-ку.
Още пет минутки при птиците добре ще ми дойдат. И тоя път никакъв рев.

Коленичила е в гнездото, последното яйце се белее отляво, клюнът ѝ заровен в перата на гърдите. Вятърът си вре носа между тях, роши ги, фамилиарничи и пръхти в микрофона.

Затварям очи. Шумно е почти като на Цариградско, само че вместо коли – птици. Чуруликане и чудо. Тук-там бръмне муха, от съседните дворове лае куче…

Връщат ме на село тия звуци. При престилката на баба, дето все мирише на мекици. Ковьора над леглото ми, с шарки на странджанска носия. Люлката, вързана на черешата. Кокошките, прескочили оградата към лехите с магданоз и дядо, смешно размахал бастуна…

Отварям очи. Щъркелицата извива шия назад, главата ѝ почти допира гърба… Това ми е любимо! Толкова е изящна… като лебед! Сега ще почне да трака с клюн. Ето… Четох, че така си говорели. Какво ли казва сега?

Яна веднъж изръси иска ми се у нас непрекъснато да има гости, защото само пред чужди хора се държиш мило с мен. Лицемерка ме нарече. После цяла нощ ревах. Защото е вярно. Не знам дали е точно лицемерие – човек се съобразява пред другите, гледа да се държи пò… както знае, че трябва. А вкъщи, при семейството, ако не отпуснеш душата, къде? Тъпото е, че баш близките виждат най-лошата част от теб. А би трябвало, щом ги обичаш, пред тях да се стараеш най-много…

Няма да забравя оня разговор… май единствения, след който бях горда със себе си… След болницата, когато не биваше да вдигам тежко и я помолих да ми помогне с прането, а тя заяви, че не било нейна работа и излезе с приятелки… и аз се скъсах от рев: хем ме болеше от операцията, хем ме беше яд на нея, хем два пъти повече ме беше срам – що за майка съм, като не съм я възпитала в най-важното: състрадание, уважение, човещина. Чудех се какво да направя, като се прибере: да я накажа, ще ме намрази на нова сметка. Да не ѝ говоря – добре ѝ дошло. Да обясня спокойно колко съм разочарована? Тактиката на майка ми. Помня как се чувствах: като провал, едно голямо разочарование…

Тогава ми хрумна да поема вината. Повиках Яна да седне до мен на леглото и ѝ казах колко ми е гадно, че не съм успяла да я науча на нещо много важно. Ти не си виновна, грешката е моя, но искам да го знаеш и някой ден да научиш децата си – семейството е, за да си помагаме, да се грижим заедно за нещата; научи ги, че да обичаш, значи да правиш каквото можеш за другия.

Отначало се стъписа от кроткия ми тон, после наведе глава, а накрая ревна и се извини за пръв път от пети клас насам. Не че после се строши да ми помага, но съм сигурна, че разбра и запомни.

И пет. Айде пак да бачкаме…

Ку-ку, ку-ку.

Край на работния ден.

Така. Действаме. Първо малко щъркели, вместо медитация. Трябва да съм мноооого спокойна като вляза в стаята ѝ. Само когато съм спокойна, мога да бъда добра. И да опитам да говоря като мене си, не като майка. Ей така, както си приказвам наум. И всичко ще я питам, дето си го мислех. Дано да я хвана в настроение. То може и да не стане от първия път… Само като ме види, и се наежва цялата. Кой знае кога ще повярва, че идвам с добро…

В Ярлово е слънчево. Щъркелицата чисти перата си с клюн. Гръбчето, под крилата… Обръща се право към камерата. Боже, имам чувството, че ме гледа в очите… Птиците дали и те като хората усещат, когато някой ги наблюдава?

Над тъмнозеления ръб на планината прелита птица. Ето още една, по същата траектория. Душички! Изобщо и не подозират, че правят небето по-красиво.

Чуруликане, чуруликане… вече съм пълна с птичи песни. Лека, спокойна… Добра. Виждаш ли колко малко ми трябва, Ти, който си ни оставил да се изгубим в многотията.
Доза природа, време насаме със себе си… И пак съм човек.

По темата: