Както не можем да спрем гората да се разлиства, така няма как да спрем и използването на смарт устройства, на които децата ни учат, комуникират и играят. И макар интернет да е едно чудесно място за достъп до цялата информация за този прекрасен свят и за всичките му интересни проявления, все по-често се случва да ни забърше по един виртуален шамар с фалшивите си новини и ужасните измамници, които дебнат отвсякъде.
И това действа доста отрезвяващо за нас като възрастни, но е крайно разочароващо за малките, когато се сблъскат с подобен тип информация или непочтени хора. За никого не е тайна, че онлайн тормозът, педофилията и размяната на голи снимки заплашват децата, и то на все по-крехка възраст. Задължително е да ги научим, че разговорът с непознати в интернет (където всъщност всеки е непознат), е също толкова неприемлив, колкото и този на улицата. И още нещо: никога да не крият какво им се е случило онлайн, дори и да се чувстват ужасно засрамени от него.
Има обаче и един куп други измами, които може и да не нанасят чак толкова сериозна психологическа вреда, но със сигурност изправят семействата на нокти и разстройват децата. С разказа си за една такава схема за киберизмами през уж безобидна игра ни писа Свилен Делчев с идеята да предпази други родители и деца от подобни онлайн главоболия.
Всички родители се опитваме да защитим децата си във виртуалното пространство. Някъде успяваме, някъде – не.
Аз се смятам за отговорен родител и връчвайки на децата си смартфон, трябваше да им направя настройки, за да теглят приложения и игри.
Направих т.нар. family link, който позволява на децата да разглеждат съдържание в интернет платформите, предназначено за възраст до 12 години. Съответно, при всяко желание да изтеглят нещо, първо идва допитване до мен, аз разрешавам, те инсталират и съм уведомен с имейл за тяхната инсталация. Влизайки в Google от различно от телефоните им място, също получавам уведомление.
И така съм спокоен. Уж. Докато преди няколко седмици малкият ми син не изтегля много добро копие (както става ясно по-късно) на популярната игра FIFA 2020. Възрастни хора, които отдавна играят игри, включително и тази, трудно го разпознаха като фалшиво. Пак идва при мен искане за разрешаване, детето тегли, инсталира, аз получавам имейл, детето играе. Всичко изглежда нормално.
В процеса на игра обаче, се установява, че се начисляват есемеси с добавена стойност – 4 лв. без ДДС. В телефона му няма изпратени, нито получени есемеси. Както прави Градска мобилност, например, при заплащане на зона за паркиране.
И така буквално за 2-3 седмици са генерирани 400 лв. без ДДС.
При разглеждане на разпечатката, установявам, че есемесите са пускани до номера – 087144344 и 087167716 (по-късно ще стане въпрос какви са).
Свързвам се с телекома. Оттам ми отказват да направят лимит на телефона, отказват да спрат генерирането на есемеси с добавена стойност от номера на детето. Единствената информация, която ми дават е, че – внимание! – тези номера са с еротична насоченост.
Смятам, че всеки родител – а такива явно има доста, защото немалко пострадали се свързаха с мен в социалните мрежи – трябва да знае за тази схема, за да предпази детето си и себе си от нея. Съответно всеки пострадал следва да подаде сигнал, ако установи подобна измама, която се води киберпрестъпление.
Пуснах жалба във Второ РПУ – София, както и към отдел Киберпрестъпност в НСБОП. Това е единственото, което може да се направи на този етап.
Бъдете внимателни, дори и да смятате, че сте взели всички мерки да защитите себе си и децата си онлайн.
Таня Димитрова се превръща в истински майстор на късия разказ след като прекара един "мързелив ден вкъщи" - и преоткри приложенията на армираната лепенка:
За армираната “гафер” лепенка (duct tape) казват, че е като Силата в Междузвездни войни: има тъмна и светла страна и държи всичко във Вселената да не се разпадне.
Вижте няколко приложения, за които със сигурност не сте се сещали.
Ето и едно от личен опит:
Болна съм (кашлица, температура и т.н.) и решавам днес да не ходим никъде с дъщеря ми (на 1.5 гoдини). Предвиждам мързелив ден вкъщи. Изпращаме баща ѝ на работа и аз отивам да пусна едно пране.
Пералнята ни е на малко странно място - на неостъкления балкон в един шкаф, който се отоплява с малка електрическа печка, за да не замръзне през зимата.
Излизам на балкона, както съм си по пижама, въпреки че е 1 градус - все пак само за минутка, колкото да пусна програмата. Пускам, обръщам се и гледам детето ми маха от вътрешната страна на балконската врата.
Дръжката до главата ѝ е обърната надолу. Тя я е дръпнала и ме е заключила. Fuck. Няма как да я отключа отвън.
“Мами…”, започвам преговорите. “Мами, бутни дръжката нагоре! Бутай, мамо, тук, тук!”
Смее се. Мисли, че се закачам.
ОК, няма страшно. За късмет съм с iWatch, който е свързан с телефона ми. Набирам мъжа ми.
“Детето ме заключи на балкона!”
“Идвам ей сега”, ми вика той. Работи наблизо.
Обаче докато дойде, студено! Аз съм по пижама на 1 градус. Вадя електрическата печка от шкафа с пералнята и клякам над нея като неандерталец около лагерен огън.
Пристига мъжът ми и ми звъни по часовника.
“Не мога да вляза. Заключила си с горното резе.”
То се отваря само отвътре. FUCK.
“Трябва да разбиеш стъклото на балконската врата,” вика.
“С КВО? Да го ритам ли?”
“Виж кутията с инструментите в другия шкаф на балкона!”
Намирам чук. Дъщеря ми продължава да ми се усмихва отвътре и да ми чука по вратата. Треперя от студ и кашлям зверски.
“А детето? Не мога да ѝ строша стъклото на главата?”
“Виж в кутията има лепенка.”
“За кво ми е тая лепенка??”
“Облепи стъклото!”, светва ме мъжът ми.
Почвам да лепя. Детето почва да реве, понеже вече не ме вижда. Но не се мърда от вратата.
Облепих цялото външно стъкло (те нали са две). И почвам да го млатя с чука. Ама с тъпата страна. Удрям. Нищо. УДРЯМ. Нищо. Детето реве. Аз треперя и кашлям.
Обръщам чука с острото. УДРЯМ. Прас! Пропука се. Намерих някакви ръкавици при инструментите, за да не се нарежа. Започвам да го тегля. Свалям външното стъкло.
Облепям вътрешното. И пак. Удрям! Детето реве. Аз ѝ крещя:
“Махни се! Бягай от тук!”
Тя само реве по силно. Удрям! Пука се! Малки стъкълца се пръсват по целия под на стаята. Но големите парчета си остават залепени и висят над главата на ревящото дете държани единствено от гафера.
Промушвам ръка, отварям балконската врата, влизам, гушвам я и едва стигам да отключа входната врата преди да припадна от изтощение на дивана.
А ако нямах лепенка? Какво щях да правя?
Още:
