Случвало се е в Майко Мила! да си говорим, че нашият проект нямаше да е това, което е, ако не бяхме ние – две жени, със силен уклон към преработване и преяждане, и които са твърдо решени да направят всичко, което са си наумили. Е, не на всяка цена, но без да се отказват още на първата, втората и сто и шестата пречка.
Истински се радваме, когато срещаме и други жени, които се носят из живота с подобен устрем, и понеже работата и свободното ни време ни срещат с доста такива, в един момент решихме, че ще е важно и хубаво да ги познавате и вие.
Затова с вълнение, радост и три парчета шоколад в уста днес ви представяме новата ни рубрика „Жените могат всичко“.
В нея ще ви запознаем с жени, които могат наистина всичко. Или поне онова „всичко“, което ги прави по някакъв начин интересни в нашите очи – работата им, която им дава възможност да се издържат и да се развиват, интересите им, странните им хобита им и смелите им планове за живота. Това са жени, които идват от различни области на живота и доказват, че жените се справят успешно с всякакви ситуации.
Някои от тези жени ще са майки, други – не. Решихме, че не майчинството ще е обединителният фактор в рубриката ни, а комбинацията от техните качества, постижения и интереси, която ги прави успешни, самостоятелни, независими и много, много готини.
Ще ви ги представяме на порции и ще им задаваме съвършено откровени въпроси, а те ще ни дават също толкова откровени отговори. И ако се сещате за някоя интересна и впечатляваща жена, която смятате, че трябва да бъде представена, не се колебайте да ни драснете два реда, а ние ще се свържем с нея.
Защото жените наистина могат всичко и тук възнамеряваме да го докажем.
Започваме рубриката „Жените могат всичко“ с една невероятна особа, която е позната буквално в цяла България и на доста места извън нея. Талантлива, предприемчива и непрекъснато заобиколена от артисти, музиканти, автори и три деца – това е чудото, наречено Гергана Турийска (все ни иде да ѝ кажем Фурийска), майка на Аника и Пощенска кутия за приказки - литературен проект, стартирал през 2010 г.
В него всеки месец любители на късия разказ изпращат писма по зададена тема. Десет от историите се селектират и прочитат на живо. С текст може да участва всеки, като единственото изискване към авторите е да се вместят в три страници. Избраните произведения се прочитат от популярни личности — журналисти, писатели, музиканти, артисти и др.
Освен всичко това Гергана Турийска пише текстове на песни и пее в група, носителка е на наградата на списание "Грация" Жена на годината 2013 в категория "Култура" (за "Пощенска кутия за приказки") и стана част от класацията "40 до 40" на Дарик радио (следващите 40 млади лидери на България) със същия проект.
****************************************************
ГЕРГАНА ИВАНОВА КОЗЕВА, aka Турийска. Роднините ми викат Ани, защото съм била разкошно дете, което е отказвало да се казва така, както другите са решили. На 33 години съм, майка на Аника на 3 г. и на Пощенска кутия за приказки на 7 г. Мащеха на двама тийнейджъри - на 11 и 13 г. Щастливо омъжена и изложена на тежко всекидневно гурме. Глуповат фюрер. Родена да тъне в лукс.
Движа, бутам и догонвам Пощенска кутия за приказки през последните 7 години. Това е едно литературно събитие, което дава сцена на дебютиращи автори. Събираме се всеки месец по един-два пъти да четем. Хората се смеят, артистите се упражняват за истинските си занимания. Много е кабалистично. Иначе... преди джитках по радиа и телевизии, ама сега ми е по-яко.
По професия съм шивачка. Завърших Текстилния техникум със зор. Висше нямам. Бях кандидат-студент около 5 години, но никой не ме взе да се изуча. Седя си необразована, съответно - блажена.
Рядко излизам от вкъщи, освен когато трябва да отида да се лакирам и фризирам. После с лак и коса се прибирам да пусна пералнята. Офисът ми се помещава на горния етаж, над апартамента, в който живеем със семейството ми. Детската градина, училището, молът и магазините са на около 200 м. от нас, накъдето и да се завъртя. Разкошно е.
Иначе сутрин ставам към 8:30 часа, варя кус-кус, акам, споря с Аника за модните ѝ предпочитания. В 9 часа тръгваме към градината, тя реве, аз тичам обратно към офиса, за да отворя... ексела.
Пиша фактури, презентации, прахосмуча, не си вдигам телефона, Ясен (съпругът ѝ, композиторънт Ясен Козев, бел. ред.) фламбира, пишем проект по история за 7 клас, по английски за 5 клас, идва Ива Дайновска-Йочева (новата ми работна половинка), отваряме вино, срещи, срещи, складов софтуер...
Нататък един Господ знае как продължава един мой ден. Зависи колко приятели са “минали за малко” и са решили да останат до сутринта.
Най-много харесвам хората, с които работя. Всички са леко смахнати, но миришат хубаво.
Ексел.
Викат ми Маша на галено, по идея на Станимир Гъмов. И двамата са чудесни, будни деца, с активен ум и високо самочувствие. Разбираме се чудесно. Карам ги да хвърлят боклука. Знам че е гадно, но...
Истината е, че с Ясен се открихме точно когато бях приключила една шестгодишна връзка и си бях обещала да бъда single поне една година. Уви, устисках само три месеца. Ясен ме прецака. Но когато си влюбен наистина в някого, обичаш всичко негово.
Спомням си, че баба ми каза, че се вкарвам в проблем с разведен мъж с две деца, но не ѝ повярвах. Сега тя също обича Ясен и момчетата, и признава, че е била предубедена.
Преди да срещна съпруга си, никога не съм искала да имам деца. Не харесвах и чуждите деца. Ясен откри у мен неподозирани мои качества.
Хахахаххаха. Имам желание за четвърто. Само трябва да се разшири жилището и чак тогава. Макар, че на тая възраст вече... Може би догодина. Чакай да звънна на Ясен да се прибира!
Няма никакво сравнение с живота на заплата. Ако си добър мениджър на времето си и умееш да приоритизираш, предприемачеството е истинска свобода. Вярно, работният ми ден е сто пъти по- дълъг, нямам събота и неделя, нямам отпуск, болнични, но пък имам ресурса на цялата си креативна енергия.
Има време за всичко, наистина е въпрос на приоритети. Деля дена си на “двучаски”. Два часа за семейството, два за работа, два за мен и после пак два за тях, два за работа, два за мен... и така до вечеря.
Много е важно да си оставите лично време. Здравословно е както за вас, така и за близките ви и работата. Един прегрял и системно уморен човек (защото умората се натрупва), не може да бъде ефикасен и адекватен. Правете каквото искате в личното си време - спете, пазарувайте, ходете на йога, фитнес, яжте торта в ресторант, пийте. ВАШЕ СИ Е!
Работата не свършва. Всички ще умрем.
Да, подкрепя ме. Винаги може и повече, разбира се. Например, може да почне да простира.
ХАХАХАХА!! Всичко съм имала - краста, въшки, шарка и хемороиди. Имала съм кариес, пъпка и кашони с уиски. Но тези неща не ме промениха, останах си същия земен човек.
Хубавото при мен е, че с Ясен работим заедно. Много разчитам на него за издателството на Пощенска кутия за приказки. Взаимозаменими сме, което е печелене на време. Освен това е чудесен родител.
Pink Floyd forever! “Междузвездни войни”, а книги и актьори имам тонове любими, не ме карайте сега да изброявам, че ми е досадно....
Пуша.
Заповядайте на 24 ноември ще представим новата книга на Димитър Калбуров “1 кило риалити” в София лайв клуб. Билети за всичките ни събития има в мрежата на ticketportal.bg.
