fbpx

Днес с разбулването на няколко разпространени мита за детския сън при нас влетява Мария Йонова, която не е спала цели две години с първото си дете (както и мнозина от нас, между другото). Заради това решава, че ще вземе нещата с нормалното спане в свои ръце и става сертифициран консултант по детски сън. Ето какво има да ни каже.


Добре си спомням, както сигурно и всички други майки, че след раждането на децата ми бях залята от чувство на благодарност и безкрайно щастие. Следващото, което ме заля, беше информацията как да ги отглеждам. Припомняйки си колко пъти чух „трябва“, „обезателно“ и „ако искаш да“, мисля, че числото, което търся, се нарича кажилион и се отнася специално за непоискани, но все пак казани съвети в първата година от майчинството.

Длъжността „майка“ няма работно време и парадигмата „спи, когато бебето спи“ сработва само в един идеален свят. В моментите, когато не се грижим пряко за детето, освен на списъка със задачи, се посвещаваме и на търсене на информация, която да ни помогне да отсеем фактите от сивата област, озаглавена „някой ми каза“.

Ето защо, в този текст ще се придържам към моята експертна област – детския сън, и ще се опитам да разбуля някои от митовете, които често срещам в родителските форуми, фейсбук групи или в коментари, изписани с главни букви.

Ако бебето спи много през деня, ще будува през нощта

Не е много вероятно, освен в случаи на крайност. Освен ако малкото човече не спи на практика цял ден и стои будно цяла нощ, няма нужда да се тревожите за дължината на дремките му. Това важи с пълна сила за новородените, които се нуждаят от огромни количества сън.

Всъщност преди шестия месец на бебето не бих препоръчала да го оставяте будно за повече от 2 часа до 2 часа и половина, като за новородените минутите бодърстване, които могат да толерират, са между 45 и 60.

Това, което повече от всичко друго държи децата будни през нощта, е свръхпреумората. Може да изглежда, че едно бебе, което не е спало цял ден, има по-добри шансове да спи нощем в сравнение с това, което е дремвало в светлите часове, но всъщност е точно обратното. Това е и причината да наричам преумората „свръх“ – защото детето е минало пика на умората и отново е „превключило на скорост“, което възпрепятства съня.

Има различни вариации на продължителността на дневния сън според възрастта на детето, но до шестия месец не е никак необичайно да спи около 5 часа през деня, затова ако вашето бебе попада в тази група, оставете го да си поспива.

Заспиването е естествен процес и не подлежи на научаване

О, да, заспиването е естествен процес. Всички ние многократно се будим и заспиваме отново всяка нощ. Не можем да научим децата да спят, но всяко дете може да се научи да заспива само.

Детето, което „винаги е било скарано със съня“, няма по-малка нужда от сън или предразположеност към това да се буди. То просто се е научило да разчита на външна помощ, за да заспи отново, след като се събуди.

Щом веднъж вашата нощна птичка се научи как да заспива без външна помощ, ще започне да свърза циклите на сън без никакви усилия и ще можете да станете свидетели на библейското чудо, наречено „спа цяла нощ“.

Бебетата сами настройват режима си

Идеята, че детската физиология е толкова безупречно и натурално програмирана, че да регулира режима на бебето, е (в прав текст) малко комична. Нищо против Майката Природа, но тя със сигурност не ни снабдява с готово за употреба бебе, както прави например с бебетата гну (Могат да ходят шест минути след раждането и да надбягват хищници само след ден. Нашите бебета са по-сладки, но не така добре подготвени за битка, веднага щом излязат от утробата.)

Човешките бебета се нуждаят от продължителна грижа и помощ в развитието си, а циклите им на сън са извънредно хаотични, ако не положим усилия да ги регулираме. Ако прескочат естествения си цикъл на заспиване с, например, 30 минути, нивата им на кортизол, могат да нараснат, което да донесе нов прилив на енергия и нещата да излязат извън контрол. И макар много да ми се иска бебетата просто да заспиват, когато се уморят, това не се случва точно така.

Тренировките по сън са стресиращи за детето и могат да нарушат връзката им с родителя

Не е вярно и това не е мое твърдение, а на Американската академия по педиатрия. Според проучване от 2016 г., проведено от 8 от техните топ учени, поведенческата намеса (или с други думи тренировката по сън) „носи значителни ползи за съня в сравнение с тези на контролната група и наред с това не показва никакви нежелани стресови реакции или дългосрочно отражение върху привързаността между родител и дете или детските емоции и поведение.“

Бебетата не са „проектирани“ така, че да спят през нощта

Ако оставим настрана религиозните вярвания за момент, мисля, че всички сме съгласни, че дори бебетата са замислени по някакъв начин, но който и да им е направил дизайна е оставил доста място за ъпгрейди.

Да оставим децата да диктуват собствения си режим на сън, навици на хранене и поведение е рецепта за бедствие. Детето ви замислено ли е да яде половин килограм желирани мечета? Със сигурност не. Ако го оставите, ще ги изяде ли? Най-вероятно да.

Децата се нуждаят от нашите авторитет и експертиза, за да ги направляваме в ранните им години (а някои от нас ще продължат да го правят още десетилетия). Това се отнася и за техния сън. Вярно е, че някои бебета спят по-добре от самото начало, но не вярвайте, ако някой ви посъветва да ги оставите сами да регулират режима си. Вие отговаряте за тази задача, защото знаете най-добре, макар понякога да не го чувствате така.

Определено има и други митове, кръжащи около детския сън, но тези са най-често срещаните. И помнете, че има безкрайно количество публикации, които размиват границата между вярванията и научно доказаното, но в ерата на информацията винаги имате възможността да ги сверите с препоръките на официалните институции като Световната здравна организация и Американската академия по педиатрия. Доверието в майчиния инстинкт, подкрепен от научните доказателства, ще ви даде дозата увереност, от която всяка майка се нуждае.

Здравейте от живия живот! Пише ви една оцеляла жена, която буквално възкръсна от мъртвите не с помощта на магия, а на три съвсем обикновени неща.

Но първо, ето малко предистория. Ако не ви се чете, ще ви го преразкажа съвсем накратко, като приказка.

„Имало едно време една жена, която имала три деца и работела на три места, и накрая толкова много се изтощила, и уморила, и стресирала, че щяла да умре. Но вместо това не умряла, ами се погрижила за себе си. И после три дни яла, пила и се веселила. Яла умерено, пила вода и се веселила до 22.00, а после си легнала“.

Да, успях да се спася, дори да започна да спортувам, но не просто така, ами преди това се научих на три прости неща. Трите основни стълба на нормалното съществуване, когато си преуморена – МСВ или Магнезий, Сън, Вода!

Не може да не сте слушали безкрайно много пъти, докато едвам се държите на краката си от умора и ръцете ви треперят от стрес, нравоучителните съвети на хората „Започни да спортуваш!!! Много хубаво се отразява на организма“, а вие гледате хората с премрежен поглед и си викате „Тия луди ли са? Та аз не мога да ходя, нямам сили да седя, те ми казват да започна да спортувам!“

Но все пак опитвате. Завлачвате се по анцунг в близкия фитнес, клатите се безпомощно върху застопорен велосипед пет минути на ръба на припадъка и завистливо гледате как някакви здрави и умели хора подхвърлят щанги във въздуха. И… нищо не ви се получава.

Засрамени и тъжни се прибирате у дома, изпивате единайсет аспирина, изяждате дванайсет филии с айвар и си лягате все така нещастни и чувствайки се пълен провал. Поне аз това правех. Докато не срещнах Лазар Радков, основателят на Live to Lift, в един ресторант и унило, над чиния кюфтета, не му разказах за безрадостната си съдба.

„Спиш ли?“, ме попита той. Казах му че спя, но лягам много късно, често се будя в притеснение и много се тревожа за какво ли не.

„Какво ядеш?“ – казах му че не обръщам внимание, защото винаги мисля за друго.

„Пиеш ли вода?“ – казах му, че почти не пия, защото много често забравям.

„А магнезий?“ - „Не“, отговорих, защото идея си нямах за какво е този магнезий.

„Ясно“, ми рече той. Сега ще започнем с тези три неща. „Магнезий, вода и сън. Преди спорта, преди диетите. Преди всичко."

И започнах. Да пия вода, да изпивам 1500 милиграма магнезий вечер преди лягане и … да спя. Как започнах да пия водя? Ами, като начало, реших да започна. Това не е малка стъпка за човек, който никога досега не се беше замислял, че трябва да пие вода.

Носех си шише с мен, слагах лимон, когато ми писнеше, поръчвах си чай, сода. Оказа се, че в 25 процента от случаите не съм била гладна, а жадна, и това в някаква степен намали храната, която нервно поглъщах, обладана от стрес.

И малко по малко започнах и да спя. Това промени живота ми. Съзнанието ми се промени и наистина заживях по-добре. Успях да събера сили. Да усетя енергия. И да започна да спортувам, както и да внимавам какво ям.

Но нищо от това нямаше да се случи, ако не бях започнала с тези три неща. Преди това просто няма смисъл да се мъчите. Няма смисъл да страдате в глад, увиснали на велоергометъра!

Трябва ви спокойствие, вода и сън. Тези три основни неща, които да прояснят съзнанието ви и да ви направят годни за функциониране. И чак тогава, бавно и спокойно, можете да се насочите към следващите предизвикателства.

Тялото не е машина, колкото и да ни се иска. То чува и вижда как се чувстваме. Има нужда от почивка, сън и спокойствие. Научих се да възприемам тялото си като най-любимия ми домашен любимец.

И както на него му осигуряваме сън, храна и вода всеки ден, и се тревожим, когато не се чувства добре, така и аз започнах да се грижа за тялото си.

Така че, ако се чувствате по сходен начин, будите се по сто пъти на нощ, тревожни сте, ядете каквото ви попадне и последното нещо, за което се сещате, е да пиете вода – прочетете пак този текст. И после направете първата стъпка.


По темата:

cross