fbpx

Какво си представяте, когато ви кажат, че пет деца на възраст от 1 до 12 години ще вилнеят в къщата ви половин ден, цяла нощ, а накрая и цяла сутрин? Аз си представях Апокалипсиса, признавам си.

Бидейки спонтанна натура, идеите постоянно бликат от бедния ми, миниатюрен мозък и често бера последствията от прибързаните решения, които обикновено започват с фразата "Хайде да ...!", излизаща смело от дрънкащата ми уста. Така и стана с детското гости, което набързо устроих, щом разбрах, че мъжът ми ще отсъства три дни от къщи. Рекох си: "И без това си сама с трите деца, нека поне на тях да им е добре!".

Звъннах на две приятелки и им креснах въодушевено "Хайде да си оставите децата у нас за една вечер!", на което получих мигновен утвърдителен отговор и след по-малко от пет минути се бях уредила с кошмара на кошмарите. Или поне така си мислех.

Но човек, в края на краищата, трябва да държи на думата си.

След като осъзнах какво пагубно решение съм взела,

смело се заприготвях за физическата и психическата си кончина. Фантазията ми се развихри и си казах:

"Еми, до тук беше, драга. Сега те ще се съберат, ще срутят къщата, ще втъкнат в килима милиард трохи и килограми череши, стъпкани от вилнеещите им копита. Ще счупят лампите, главите си и минимум три прозореца. Ще крещят, ще спят из всички легла, ако изобщо заспят, а ти, глупачко, ще се гърчиш на дивана и ще се събудиш със засъхнала слюнка по брадичката и ишиас. Вероятно всяко ще иска различно нещо за ядене, ще се скарат, ще се сбият и надали ще си измият зъбите."

След тези размишления си поплаках малко и реших да не го мисля повече.

Дойде заветният час. Първата майка звънна на врата, прибута детето, връчи ми един плик и едвам успях да ѝ кажа "Чао!", преди да видя как гърбът ѝ се стопява в далечината. Въздъхнах завистливо. Щях да направя съвсем същото на нейно място. Другата остана да пием кафе от кумова срама. Но в края на краищата се изниза и тя. Та, ето ме - саминка като гергинка с 5 разнородни по пол и възраст чудовища.

Какво беше учудването ми, когато те кротко се навряха в детската стая,

барабар с бебето, и си бърбориха, играха и гледаха филми без да разбера, че въобще има деца. Чак до вечеря, когато с тяхна помощ направих салата, шницели и ги оставих да ядат. После... някак чудодейно пак изчезнаха по техните си детски работи.

Накрая стана късно и те весело ми съобщиха, че ще спят всички в една стая. Опънаха миниатюрна палатка, извадиха един спален чувал, сложиха пижами, измиха си зъбите и айде - лека нощ. Ще си изкривя душата, ако кажа, че заспаха веднага, но след кикот, тихи писъци и "ПРЕСТАНИ ДА МЕ БУТАШ, БЕЕЕЕ, МНОГО СИ СМОТАН" последният вредител заспа към 24.00 часа.

На сутринта мама (демек клетата ви списвачка) врътна едни палачинки, те се наядоха и майките им дойдоха да си ги вземат.

Та, след подобна вечер имам няколко неща да ви кажа:

1. Децата се забавляват сами, когато са повече. Без да крещят, пищят и чупят. Всъщност, поради факта, че не се виждат извънредно често, не им е скучно заедно и дори не си и помислят кой знае колко да вилнеят. Но дори да вилнеят, го правят съвсем търпимо. А и помага, ако човек има злия, дебел и грозен глас на Елисавета, който от време на време проехтява с "Престанете да чукате по барабана и да свирите със свирката!"

2. Трохи, де факто, по килима нямаше, защото седнаха да ядат само два пъти - на вечеря и на закуска - на масата. Никакви курабии, снаксове, сокове и глупости. Обелих ябълки в една паница и си изисках паницата час по-късно. И мръсотия нямаше, защото им дадох само моливи за рисуване, та нямаше как да инкрустират паркета с пастели.

3. Спах и се ширих сама на спалнята. Въобще не бях се сетила, че на тях ще им е къде къде по-интересно да спят на пода със спални чували всички заедно. Само им постлах дебели одеяла отдолу, за да не им е твърдо.

4. Те прекараха чудесно, точно защото бяха на различна възраст и съвсем спонтанно си имаше водач на групата, който определяше правилата на забавленията, а останалите слушаха като в детска градина.

5. Сега едни две майки са ми задължени и в момент на тежка покруса знам, че ще откликнат на отчаяния ми зов. Ако ви звуча сметкаджийски, значи не знаете колко е ценна една вечер навън без деца. А не знаете ли, както се казва в стария виц, трудно ще ви обясня.

Все пак имаше предизвикателства. Едното беше готвенето.

Трябваше да отделя час за приготвянето на храната вечерта и час за приготвянето на закуската. После малко ми се отели волът от миене на чинии, но това, уверявам ви, са бели кахъри. Когато с мъжа ми каним гости, мия и чистя доста повече.

И един съвет, ако решите да предприемете организирането на подобна забава. Колкото и да ви е всъщност мило, сладко и смешно да ги гледате как подскачат като зайци, направете се в началото на страшна. Кажете, че тук всички трябва да ви слушат, погледнете злобно, пронизвайте ги дълго с поглед. Ако го направите навреме, после този ход ще ви се отплати подобаващо с бързо измити ръце, зъби, нахлузени пижами и сравнително лесно достижим ред.

В заключение, горещо ви препоръчвам детското гости. То изобщо не се случи по начина, по който си го представях, и бих го направила пак. Просто се пригответе за малко повече ентусиазирани писъци, смехове, викове и здраво ядене. Излъскайте желязната хватка на дисциплината, за да ви е под ръка, когато е нужно.

Родителите в България нямат навика да си "обменят" деца, а всъщност е полезно за тях и страшно хубаво от всякаква гледна точка за самите деца. Канете деца вкъщи и пускайте собствените си отрочета, ако бъдат поканени някъде. Трябва им само спален чувал, пижама и четка за зъби!

cross