fbpx

 

Днес Елка Стоянова е тук, за да ни покаже няколко основни неща за Доналд Тръмп, които, всъщност, са валидни за голяма част от мъжете. Изведнъж обаче се оказа, че поведението и изказванията му може и да го спънат в състезанието за президент на САЩ. Ето защо...

"Grab them by the pussy"

Тази сочна, живописна фраза не е част от рап-парче, нито реплика от треторазрядно порно. И във свят, в който ушите ни са свикнали на къде-къде по-брутални изказвания, вероятно никой нямаше да обърне внимание на подобна реплика, ако същата не излизаше от устата на един американски кандидат-президент. Още в петък, когато записът с изказването на Тръмп по отношение на жените изтече в медиите, това стана новина номер едно по света.

Рядко в малката ми Вселена, запълнена с неща от рода на 24-часови детски канали, срещи с приятели, книжките за приспиване, служебните задължения, удоволствието от готвенето и изслушването на малките и големи драми на малките и големи наследници, се случват протуберанси. Но дори и за човек, умишлено избягващ сблъсъка с големия, лош свят, ми се случва да се впечатля от избухването на някоя свръхнова.

Защото в контекста на останалата част от изказването му и цялостното поведение на Тръмп, репликата е не просто илюстративна и унизителна, но и злокобна. Безброй мъже по всички краища на света се хвалят с „подвизите“ и „методите“ си в небрежни разговори. Вероятно и го правят доста по-описателно и пикантно. Но повечето не се стремят към властта да решават съдбите на цели народи.

Тръмп не е просто поредният мачо, хвалещ се с успехи сред жените. Изреченото, в светлината на цялата му простащина, маркира едно – че евентуалният бъдещ президент на Щатите е убеден, че за да има една жена, е достатъчно да я сграбчи за скута. И с удоволствие споделя емпиричното с останалите от своя вид. А тези от неговия вид никак не са малко.

Но се оказа, че вместо да сграбчи котето, му настъпи опашката.

Доналд Дък, извинете, Тръмп, който, след като не е спирал да се упражнява с обиди през досегашната си кампания върху различни прослойки, етноси и националности, накрая взе, че се захвана с една непредсказуема част от електората – жените.

Нито расизмът, нито политическата му некомпетентност, нито наглото му отношение към различните успяха да съсипят кампанията му. Как да предположи в цялата си арогантност, че именно с демонстрираното презрение към „слабия пол“ ще настъпи котето по опашката? И че това коте ще му отхапе главата!

Фактите са, че в момента русият перчем на кандидат президента на САЩ се люлее тревожно, защото сексизмът и мизогенията му станаха световно достояние, а маниерът му да говори за жените като за низши създания и да се хвали с откровено унизителното си отношение в миналото и сега към тях, го постави в поза партер спрямо подкрепящата го Републиканска партия. Не само това - направо разклати позицията му на кандидат.

Много пресметнат ход от страна на врага, а ако врагът не е знаела за предстоящия компромат, сигурно подскача от радост и вече се вижда избрана.

В действителност Тръмп се извини, макар и с неохота.

Понеже съм жена, а както би казал Тръмп, ние, женките, не разбираме нищо от политика, не мога да предположа как би се отразило неблагоразумието му да подценява жените на крайния вот - привържениците на Тръмп са му такива именно заради откровената простотия, която те наричат простота - и са константа.

Мъжкар, печен, милионер, с буен алаброс, абе, наш човек - с една стена и две думи поставя на място всякакви разни там неистински американци и всички други, които не са истински мъже. Как да не ти се иска да си като него, особено ако живееш в Хармъни, щата Минесота и цял живот не си виждал друго, освен съседите си - бели, православни, истински американци, поне трето поколение?

Нелеп прототип на Джони Браво, но колкото и да е нелеп, колкото и избирането му да е евентуална катастрофа в световен аспект, не мога да отрека, че Тръмп е толкова великолепен екземпляр, че спокойно можеше и да е наш кандидат.

Продължавам да не разбирам само едно – как някой се е изненадал от подобна реплика. Тя не представя нова информация. Нито формира ново отношение. Този свят е мъжки. Той е мъж. А мъжете(повечето) мислят така. Това е грубо, но това е реалността.

Последиците пораждат един съществен въпрос: защо е цялата тази полемика, която превръща една изречена от Тръмп простотия в крайъгълният камък на едно политическо убийство?

С какво точно тази му изцепка се отличава от десетките, стотици други, които той изръси в досегашната кампания, не по-малко пикантни и напълно достатъчни да го дисквалифицират от състезанието? Особено тези, насаждащи расизъм и страх, както и очевидното непознаване на световната политическа сцена и процесите, течащи на нея.

Ами, оказва се, че е думата „pussy”. Но по мотиви, нямащи нищо общо със защита на достойнството на жените. Партията, застанала зад Тръмп, всъщност няма никакъв интерес да губи гласовете на жените, в частност – на белите жени. И то точно от тази прослойка, която нейният кандидат в президентската надпревара тъй щедро хваща тук-таме.

Така де. Расизмът и данъчните престъпления не са проблеми, които засягат съществена избирателна прослойка. Гласовете на този тип избиратели са изключени от изборните сметки още при започването на кампанията. Но белите, кротки степфордски съпруги са важен електорат. Което води до какъв извод? Че Републиканската партия е в сериозна криза. Криза, която може да се превърне в гибелна за нея, още повече, че кандидатът ѝ не за пръв път е заклеймяван като женомразец и дори е обвиняван в изнасилване и сексуален тормоз.

Тръмп е сериен сексуален насилник.

Извън факта, че точно такъв човек е допуснат до финала на битка от световно ниво - все пак, кампанията в Щатите ще определи човека, който в следващите пет години ще дърпа конците в света – Тръмп е интересен с един особен парадокс в поведението си. Доста типичен за представители на неговия вид, срещащ се и по нашите земи. Парадокс, който засяга отново пряко жените, в ролите им на съпруги или дъщери.

Говоря за безумния парадокс на бащите (от породата „тръмп“) да смятат, че е наложително да възпитат феминистично дъщерите си, но в никакъв случай, пази боже, не допускат такова поведение от жените си.

Именно тая феминистична шизофрения, вероятно породена от факта, че не са имали късмета да им се роди син, се проявява в поведението на Тръмп спрямо дъщеря му Иванка, родена от първия му брак с Ивана. Докато и бившите, и настоящата му жени почти през целият му активен живот са държани в сянка (като изключим великолепния панаир, който продължи месеци покрай развода му с Ивана; за втората му жена почти нищо не се чу, а Мелания имаше една злополучната поява, колкото да демонстрира балканска хубост и световна простотия с онази изплагиатствана реч), дъщерята Иванка е сред основните участници в кампанията му. И демонстрира съвършен продукт.

Бляскава, образована, умна, с доказан бизнес нюх, Иванка е всичко онова, което баща ѝ би искал… от сина си. Какъв малшанс, че е дъщеря! Но пък Тръмп е практичен - работи с какъвто материал разполага. Затова много удобно не прилага спрямо дъщеря си схващанията си за жените като втора категория.

Колкото до съпругата, както самият той казва в интервютата си, от жена си очаква, като се прибере вечер, масата да е сервирана точно в шест, благодаря. И много се ядосвал - уточнява - ако не е.

Изобщо, отношенията на Тръмп с жените са сложна работа. Но нека сме справедливи - отношенията му с жените са емблематични за повечето отношения на тая клета планета.

В една откровено мъжка демография, в която дъщерите са насърчавани от бащите си да могат да сритват задници, да имат кариери, да са образовани и борбени, да се женят за някой, който няма да им пречи, за равнопоставеност в отношенията на тия бащи дори не им и идва наум. Целият този фарс е мотивиран с драмата на някои мъже, че са били лишени от мъжки наследник.

Такива като Тръмп просто си казват - ясно е, че в брака мъжа командва парада, но щом се налага дъщерята да се жени, ми е удобно да позволим малко феминизъм - тя ще вземе мойта роля и на нея ще ѝ сервират вечерята в шест, да е ясно! Изобщо, Тръмп-мъжете приемат еманципацията като лично отношение.

При такива ярки проявления на становището му за (не)равенството на половете, не е учудващо, че Тръмп е предложен за кандидат от ония шовинистично-сексистки джентълмени от Men`s Right Movement (Движение за права на мъжете).

От онези клети, ентусиазирани фронтмени на неомаскулинизма, които вдигат шум и създават бури в чаши, използвайки пола си като основен аргумент и оръжие, докато жените им (в това число и Ивана Тръмп, която в годините на брака им, докато Доналд се правеше на важен, бачкаше и успя да натрупа собствено състояние) търчат между дома и работата.

Тръмп може и да дава на дъщеря си Иванка възможностите, каквито се полагат на един мъж, но в същото време е кандидат на партия, която, освен че е изградила цялата си платформа на база проблемите между половете, в прав текст заявява, че мъжете са привилегировани спрямо жените. Партия, която ясно се е заявила за ограничаването на репродуктивните права, която не се свени да лобира за ограничаването на финансирането за фондове на програми от типа на Head Start и партия, чиято платформа съдържа откровено мизогинистични и шовинистични постулати.

Тръмп може и да смята, че неговата дъщеря заслужава равнопоставеност. Но също така смята, че вашите - не. На вашите мястото им е в кухнята.

Ами, това е. Дразнеща и потискаща реалност за типично поведение - миазма, която явно не ходи само по гората и по нашите ширини, ами чак американски кандидати за президенти полазва. Миазмата на двойният аршин, мерещ според цвят, националност, а в случая - пол.

Да смяташ, че потомството ти има право на признание и равенство, защото ти си от привилегирования пол, но жена ти и останалите дъщери и жени по света - не. Най-важното е, всъщност, жена ти да не забравя кой е мъжът вкъщи и да сервира вечерята точно в шест.

И сигурно на американците (тия с глави на раменете и сърца между трето и четвърто ребро) им е още по-мъчително и депресиращо, когато такова поведение е демонстрирано от кандидат за президент, а наоколо има хора, които го намират за правилно и го легализират.

ПП. И да не забравя - благодаря на онези дузини мои приятели и познати - свестни, възпитани и образовани мъже и жени, които около мен са мнозинство и за които дали имат син или дъщеря не е определящо в старанието да възпитат свестен човек, нито им е драма да приготвят вечерята, независимо от пола си.

Защото приготвянето на вечерята е проява на любов.

Изискването да е сервирана в шест - демонстрация.

За която обаче, както казват по нашия край, ху кеърс.

Ние, жените, също гласуваме.

cross