Честита 2020! Изтощените ли сте вече?

С всичко, което се случва постоянно, е много лесно човек да забрави да се грижи за себе си. Как да се фокусираме върху себе си, когато покрай нас стават толкова много неща, без да споменаваме дори притесненията, които имаме за семейство, работа, пари, стрес и всичко останало?

Изобщо не трябва да е толкова трудно, колкото звучи. Ето 8 прости начина как да сме по-добри към себе си през 2020-а според New York Times.

Отделяйте повече време за себе си

Ако успявате да прекарате време сами, може да подобрите отношенията си с другите, както и креативността и увереността си. Може да регулирате емоциите си така, че да се справяте по-добре в трудни ситуации, смятат експерти.

"Не че самотата винаги е добра идея, но би могла да бъде нещо хубаво", ако сте отворени да отхвърлите силно застъпеното на Запад схващане, че времето прекарано сам със себе си е негативно преживяване, в което човек попада по принуда, смята Туй-ви Нгуен, асистент-преподавателка в департамента по психология на университета Дърам, която изучава самотата. Тя добавя, че усамотението може да ни помогне в регулирането на емоциите, което пък ни подготвя за по-добри отношения с другите хора.

Възможността да улавяме по-добре моментите, в които имаме нужда от усамотение, за да презаредим и да помислим, може да ни помогнат при справянето с негативните емоции и преживявания като стрес или прегряване, казва психотерапевтът Емили Робъртс.

Намерете време, за да не правите нищо

Тичането насам-натам и отмятането на задачи от безкрайни списъци са станали начин на изразяване на статус: "Ужасно съм зает, защото съм просто толкова важен..." и т.н. в същия дух.

Може би е време да спрем с тази заетост. Да си зает – ако изобщо сме такива – едва ли е индикатор за някакъв статус, както си мислим. Но влиянието му е истинско и състояния като прегаряне, тревожност и заболявания вследствие на стрес растат с всеки ден.

Какъв е начинът за излизане от тази лудост? Да не правим нищо.

Контраинтуитивно, но скуката може да е изключително добър инструмент в посока продуктивност, защото "ако енергията ни е изцяло изчерпана, продуктивността ни няма да бъде добра, защото нямаме гориво, което да горим и с което да сме продуктивни", казва Крис Бейли, експерт по продуктивност и автор на блога "Живот в продуктивност".

Създавайте случайни, лесни приятелства

Например родителите, които засичате като оставяте детето на училище. Любимият ви барман. Другите хора, разхождащи кучетата си в парка.

Социологът Марк Граноувътър нарича тези безобидни приятелства "леки връзки". Освен че тези връзки може да повлияят на работата ни, биха могли да имат и позитивен отпечатък върху това да се чувстваме добре като се свързваме с някаква социална група, смята д-р Граноувътър в своето изследване. Други проучвания показват, че безобидните приятели може да дадат препоръки за услуги и да ни накарат да бъдем по-емпатични. Освен това има голяма вероятност да се чувстваме по-малко самотни, казва друго изследване.

Проучване от 2014 г. показва, че колкото повече познати има човек (съседи, баристата в кварталното кафене, хора от фитнеса), толкова по-щастлив се чувства. Поддържането на тази мрежа от познанства също подпомага чувството ни за принадлежност към общност.

Научете се да се радвате на нещата, когато са хубави

Да се притеснявате какво лошо би могло да се случи, само краде от радостта на момента.

В научна работа, разглеждаща вредите и ползите от негативните очаквания, учените открили, че студентите, които са предрекли, че ще имат лоша оценка на изпита, се чувства зле дни преди да излязат резултатите. И нещо по-лошо, стресът, който са изживели, не намалява разочарованието им, щом получат работите си.

Една основна причина, поради която хората се притесняват, е, че някъде дълбоко в себе си си мислят, че това им помага. И все пак трябва да приемем, че не можем да сме перфектно подготвени за възможните предизвикателства.

"Има безкрайно много лоши неща, които може да се случат (макар повечето от тях да са малко вероятни), и човек просто няма как да ги предвиди всичките", смята д-р Мишел Дюга, преподавател по психология в Университета Квебек.

Имайте предвид, че едно проучване показва, че сме покъртително слаби в предвиждането как бихме се чувствали в дадена ситуация и нещата обикновено се развиват по-добре, отколкото си представяме, докато се страхуваме. Д-р Дюга споделя следното, чуто от клиент: "Опитвам се да се тревожа за всичко лошо, което може да се случи, за да не бъда хванат неподготен. Това, което ужасно ме дразни, е, че ми се случват лоши неща, но те никога не са тези, за които съм се притеснявал!"

Отдавайте се на любимите си кофти удоволствия

Телевизионните предавания и филми, които обичаме, дори да знаем, че са лоши. Кофти книгите, които просто не можем да оставим. Ужасните еднодневни хитове, които не можем да си признаем колко харесваме.

Да, това са малките ни удоволствия – някои хора ги наричат бързата храна на медийната ни диета. Но ако ни харесват, защо тогава да се чувстваме виновни? Трябва да сме свободни да харесваме каквото си искаме! И се оказва, че тези т.нар. кофти удоволствия може и да излязат добри за нас, стига да им се наслаждаваме с мярка.

"Когато си почиваме, си мислим, че трябва да използваме това време продуктивно за решаване на проблеми", казва д-р Кристин Неф, асоцииран преподавател в департамента по образователна психология в Университета на Тексас в Остин. И макар "това да е добро от гледна точка на оцеляването", казва д-р Неф, постоянното въртене на хипотетични проблеми в главата ни "не е особено добре за щастието ни."

Ако си вземем ментална почивка, докато се наслаждаваме на нещо, което не изисква интензивна интелектуална концентрация, бихме могли да излезем от режим "Решаване на проблеми" и да подобрим способността си продуктивно да се справяме със стресови фактори, както и да се свържем по-позитивно с другите хора.

Научете се да приемате комплименти – дори и от себе си

Да се хвалиш сам след голяма победа може и да изглежда малко странно. Искаш да отбележиш добрата работа, но не искаш да звучиш арогантно. Има крехък баланс в това кротко да отпразнуваш добре свършената работа, без да изглеждаш тъпак.

Въпреки тази неловкост получаването на похвала за работата ни храни мозъка с положителни емоции и ни помага да постигаме повече. Някои компании използват похвалите в опит да увеличат продуктивността и дори приходите и експертите твърдят, че психологическото влияние на това да имаш позитивно виждане за постиженията си може да намали стреса и да окуражи добрите навици.

И дори и да не можете да приемате комплименти или пък не получавате достатъчно признания за работата си отвън, все пак можете да се радвате на психологическите ползи от това като отбелязвате сами постиженията си.

Възползвайте се от неочакваната радост на повтарящите се преживявания

Новостите са силно надценени и проучванията показват, че е много по-вероятно да се насладите на нещо от втория път.

"Да направиш нещо веднъж може да предизвика усещането, че вече си го "видял", оставяйки те без нюансите, които всъщност носят радостта", според Ед О'Браян, професор по поведенчески науки в Бизнес факултета на Чикагския университет.

"Когато едно преживяване има много пластове информация, която може да се разкрие пред нас, може би е добре да го повторим", казва О'Браян. "Проблемът е, че е трудно да кажем кои преживявания ще са такива и нашите изследвания показват, че хората прекалено бързо решават, че са "видели всички пластове", дори и в тези случаи, в които не са."

Кога детството се превърна в списък с „преживявания“, пита Джени Евънс от ScaryMommy. И предупреждава, че вече имаме двоен проблем с FOMO (fear of missing out) - перманентната тревога, че пропускаме нещо много яко, докато приятелите ни в социалните мрежи правят челни стойки на остров на другия край на света... Защото я пренасяме и върху децата си.

Наскоро четох статия в едни блог, чиято авторка обясняваше, че с мъжа си са решили да изплатят ипотеката на дома си по-рано и затова са отложили ваканцията с детето в Disney World. Майката разглеждаше това решение като огромна жертва, споделяйки: "убива ме мисълта, че моето 3-годишно момче ще пропусне това приключение"..,.

Еха.

Няма значение, че едно 3-годишно дете няма да си спомня нищо за ваканцията в Дисни следващата година. Няма значение, че то ще бъде също толкова щастливо да издухва сапунени мехурчета и да тича босо в парка.

Разбира се, няма нищо лошо в Disney World. Но открих, че имаме сериозен проблем с FOMO - пипалата на този страх, че пропускаме живота, стигат и до децата ни.

Кога детството се превърна в списък с „преживявания“? Струва ми се, че подхождаме към родителството като академици към свръхнадарени деца, поставяйки ги в ускорена програма по преживяване на сложни и скъпи приключения.

Знам, че правим това от любов към децата си, но трябва да спрем веднага. Целта на родителските грижи не е презадоволяването на децата, така че още на 18 години те вече да са отметнали всичко в списъка "101 неща, които трябва да направиш преди да се пенсионираш".

Наистина ли е нужно да "наблъскаме" в период от 18 години всички прекрасни неща, които смятаме, че децата ни трябва да изпитат? Не е ли нашата най-важна работа да ги накараме да се чувстват сигурни и обичани?

Ако искате да отидете на фантастична ваканции и можете да си го позволите - направете го, това е прекрасно. Но моля ви, не се чувствайте така, сякаш детето ви пропуска нещо много важно, ако в момента нямате средства за такава ваканция. Няма официален списък на нещата, които хлапетата трябва да направят или видят, за да имат щастливо детство. А дори и да сте попадали на класация тип "101 удивителни неща, които вашите деца трябва да направят, преди да пораснат", не всички преживявания, които развиват характера на детето, могат да бъдат намерени в нея.

Не забравяйте, че отглеждате деца, а не съставяте автобиография. И че възпитанието на добри, сигурни и здрави хора може да стане със серия от малки пътешествия и приключения, без да включва задължително грандиозна ваканция в Disney World.

Да, вероятно, когато през есента децата ни се върнат на училище, това, което едни са правили през ваканцията, ще се стори много обикновено и скучно на други. Но това не е драма. Заради пари, разстояния, семейни обстоятелства или сто други причини, децата ни ще “пропускат” много неща, които бихме искали да изпитат. Но ако те растат, знаейки, че са обичани, със сигурност сте им дали най-важното нещо на света.

Още: