Майките ни предупреждават за много неща. „Не пипай там“, „Ще паднеш“, „Ще се нараниш“. Така са устроени, заложено им е в ДНК-то. Ставаш майка и започваш да носиш със себе си цяла торба с предупредителни знаци. Защото го обичаш това дете и не искаш да го видиш наранено. В пряк и в преносен смисъл.
Но има някои неща, за които майка ми не ме предупреди, преди самата аз да стана майка. А ми се искаше. И не за друго, а просто защото щеше да ми бъде по-лесно чисто емоционално. Защото никой никога не може да те подготви истински за момента, в който ще станеш родител. Но е хубаво да имаш малка преднина.
Ето и кои са нещата, за които майка ми пропусна да ме предупреди, преди самата аз да имам деца:
Ами не го вярвах. Не можех да си представя, че ще обичам толкова силно. Толкова чисто. Толкова безкористно. Дъщеря ми се появи и разби на пух и прах всичко, което си мислех, че знам за обичта.
Тя ми показа какво е да обичаш някого толкова много, че да си готов на абсолютно всичко за него. Бих намерила и подстригала еднорог собственоръчно, ако дъщеря ми го пожелае!
Поне веднъж в живота си сте си казвали, че не искате да приличате на майка си. Може би в тийнейджърските години или в моменти, в които сте смятали, че не е права за нещо.
Но нещата рязко се променят, когато самите ние станем майки. Никога не съм искала да приличам повече на майка си, отколкото в момента, в който се прибрах от родилното. Да съм толкова спокойна, нещата да ми се получават естествено. Да знам какво да го правя това ревящо парче месо, а не да го гледам подозрително и да не знам как да го гушна. Исках да целувам земята под краката на майка ми и да бъда поне наполовина толкова добра.
„Защо киха“, „Защо мига така“, „Какво е това петънце по кожата ѝ“, „Защо не се усмихва“, „Защо се усмихва толкова много“, „Диша ли“. Не бях подготвена, че ще се притеснявам толкова за неща като цвят и консистенция на изпражнения, количество на повръщано и грамове изядена храна.
Мамо, не знам как си оцеляла при това напрежение, защото аз имам чувството, че главата ми ще се пръсне всеки момент. Но майчинството е това – работа под напрежение!
Не бях подготвена колко неподготвена ще се чувствам. В един момент си голям и зрял човек с професия и някакви постижения зад гърба си, а в следващия си рошаво същество по пижама, което не знае как да си накърми, облече и разходи детето.
Винаги съм казвала, че си падам малко злопаметна и помня като слон. Но детето ме дари с уникалната способност да забравям някои лоши и тежки моменти и да си спомням с умиление само за хубавите.
Сигурно това е подлият трик на природата, за да ни подмами да се навием за второ или пък трето дете. Но е факт, че майките забравяме и си променяме малко историите в главите, за да изглеждат не толкова като хоръри, а повече като приказки.
