В рубриката „Жените могат всичко“ днес си говорим с Вергиния Къшева-Накова, която по време на супер успешната си корпоративна кариера решава, че иска да работи не само за своя успех, но и за този на всички замесени в българския бизнес хора.

С тази идея стартира платформите за обучения Business Up и Training Academy, чрез които помага на хората да продават по-добре продуктите и услугите си, да бъдат по-готини мениджъри, да създават по устойчиви бизнеси, а на най-младите – да намират най-доброто място професионалното си развитие.

Дели дом, често и палатка, с видния програмист-предприемач Светлин Наков, създател на Софтуерния университет, който освен технически умения, има и домакински, и освен, че обича сам себе си да хвали, много по-приятно му е да хвали нея. И има за какво:

-- Вергиния, представете се на нашата аудитория – какво сте учила и какви сте ги вършила преди да станете предприемач?

Докато учех в езиковата гимназия в Благоевград, най-трудният въпрос за мен беше „Какво искаш да кандидатстваш?“, защото всичко исках да кандидатствам. Ходех на всевъзможни курсове и уроци – пиано, езици, програмиране. В крайна сметка записах индустриално инженерство в Техническия университет, но още първия семестър започнах работа в IT компания и така тръгнах в по-различна посока.

Занимавала съм се с дигитален маркетинг, била съм организационен консултант в международна компания, управляващ партньор за България на същата компания, наложи ми се да овладея в движение и специалностите уеб и графичен дизайнер, за да мога да стартирам сайта на Training Academy.

В момента съм soft-skills тренер, бизнес коуч, сертифициран терапевт по когнитивно поведенческа терапия, управлявам академия и агенция. Както обича да се шегува мъжът ми, обречена съм на тотален неуспех, защото според него, за да успее човек, той трябва да е концентриран само върху едно нещо… Аз обаче му казвам, че просто съм човек с много таланти.

-- Разкажете ни малко повече за проектите, които ръководите?

С Business Up помагаме на български фирми и предприемачи да постоят бизнеса си правилно така, че да им носи печалба и удоволствие. В Training Academy провеждаме обучителни програми за лидерство, комуникация, продажби и ефективни екипи с корпоративни клиенти, както и курсове за бизнес умения и предприемачество за хора, които искат да стартират свой проект.

Гордея се, че бълваме не просто обучения, материали или курсове, а цялостна концептуална платформа, която вдъхновява и подкрепя хората в България, които искат да започнат свой бизнес или пък да се реализират по-добре в корпоративната си кариера.

Като мисия съм приела и това да откривам млади таланти и да ги насочвам към сфери на дейност, в които виждам, че са добри. Наскоро, например, при нас дойде една супер умна млада жена, с перфектен английски и куп други умения, която обаче не беше наясно в каква точно област би могла да се развие. Възможността да откриваме такива таланти и да им посочваме пътища за реализация ни носи истинско удовлетворение.

-- Какъв е процентът на жените, които се включват във вашите обучения?

Около 30% са жени, като доста от тях са бременни или майки. Имаме и онлайн платформа за обучения, в която най-често срещаният потребителски профил пък е на 40-годишна жена, която живее извън София. Това са жени, чиито деца са поотраснали, амбициозни са, прави им се нещо, търсят прозорец към нов социален кръг, искат да разширят по някакъв начин възможностите си.

Тази тенденция много ме обнадеждава. В моя социален кръг жените са успели работещи майки, но знам, че това не е общовалиден факт. Знам, че има много жени, които не са подкрепени от мъжете си, за да се развиват спокойно в някаква професионална област. И не само това – много жени са възпитани в семейства, чиито разбирания са, че мъжът е този, който има право да се развива; че е хубаво жената да носи пари вкъщи, но все пак да не прекрачва някаква граница, свързана с професионалния успех…

-- При вас как се случиха нещата – бяхте ли подкрепена от мъжа, който е до вас?

Първият важен фактор, когато говорим за подкрепа, е семейството, в което си израснал. Аз съм от малък град, но смятам, че родителите ми са супер прогресивни за мащабите му. И до днес виждам майка си, която е директор на гимназия, като най-дейният и самоотвержен човек, когото познавам. Баща ми пък е толкова широкоскроен и толкова убеден в нашите възможности, че винаги ни е надъхвал колко сме умни и как можем да бъдем каквото поискаме.

Колкото до мъжката подкрепа - Светлин, с когото сме женени от 3 години, не само ме подкрепя във всяко начинание. Той е много щастлив с всеки мой успех. Всеки, който го познава, знае, че той доста обича да се хвали, така че, когато постигна нещо, знам, че в негово лице имам личен PR.

Няма да скромнича и ще кажа, че това много ме ласкае, защото когато стартирах преди три години проекта си, бях с човек, който ме упрекваше, че съм прекалено амбициозна, къде съм тръгнала сега, след като изкарвам достатъчно пари на сегашната си работа… Затова бих казала, че е много по-тежко да бъдеш с човек, който не те подкрепя, отколкото да си сама. Тогава можеш да вземаш самостоятелни решения без да бъдеш обвинявана колко си амбициозна или пък вятърничава. Благодарна съм на Светлин, че винаги съм чувствала стопроцентова подкрепа от негова страна, но също така съм убедена, че жените нямат нужда от мъж, за да бъдат завършени личности. 

-- Как тази подкрепа, за която говорите, се отразява на живота ви вкъщи? Остава ли ви време да се изпънете на дивана, докато мъжът ви пуска пералня и миялна да речем?

Мъжът ми не пуска миялна, защото е много дребнав на тема чистота и според него тя не мие добре чиниите. И ги мие, както той смята, че е най-добре. Според него също така плочките на терасата трябва да се мият след всеки дъжд и често прави това в рамките на 20 минути, докато си пие кафето… Общо взето си разделяме домакинската работа, като всеки от нас е супер толерантен към другия, когато му се наложи да закъснее заради работен ангажимент.  

Не сме стереотипно семейство, защото той има две деца от предишния си брак, но пък смея да твърдя, че сме много щастливи, защото с бившата му жена сме в прекрасни отношения и дори прекарваме празниците заедно. Мисля, че това е много хубаво за децата, защото не им се налага да избират при кого да бъдат.

-- И вие и съпругът ви сте предприемачи и сигурно ви е много интересно по цял ден, но, предполагаме, един път на две години имате нужда да поразпуснете заедно? Как го правите?

Обикновено се посвещаваме на няколко месеца упорито бачкане и после се изключваме за 10 дни на някое по-хипи място извън популярните туристически атракции… Добре, че е мъжът ми обаче, защото в личния си живот аз съм много скучна. Колкото кипя в работата си и искам да се случват все нови и нови неща, толкова съм рутинна по отношение на нещата, от които имам нужда извън офиса. Харесвам един ресторант и нямам нужда да ходя в друг, харесвам една блуза или панталон - и си ги купувам в три различни цвята. Светлин пък непрекъснато иска да се случва нещо ново, да се виждаме с нови хора, да посещаваме по-особени места като Индия и Ямайка, да спим на палатка, да намерим ресторант, в който се готви по най-старата местна рецепта. Не, че имам нищо против…

-- То оставаше и да имате! Разкажете ни какъв мениджър сте, как успявате да увлечете хората, с които работите, в каузата си?

Първото нещо, което направих, когато Business Up и Training Academy започнаха да се развиват, беше да организирам така офиса, че той да не прилича на офис и всеки да има право да се отпусне на някой диван, да се чувства уютно. Конкретно за управлението смятам, че новото поколение служители са адски свободолюбиви, те сами избират дали да положат повече усилия или не. Затова се старая да създам такава култура на работа, че да не ми се налага непрекъснато да следя дали дадена задача е изпълнена, а хората сами за себе си да открият удовлетворението от добре свършената работа. И вече виждам резултатите – управлявам 15 души и не ми се налага да следя кога идват на работа и кога си тръгват, защото работата е свършена, без да има нужда от моята авторитарна намеса.

-- Какъв е съветът ви към хората, които постоянно повтарят как искат да правят нещо свое, но още не знаят какво да е то?

Истината ли? За мен това е абсурдно. Ако искаш да правиш нещо свое само за да си независим от работодатели и работно време, това означава, че не само не си намерил своята страст, но и че не си готов да работиш. Смятам за много неправилна гледната точка на новата вълна предприемачи, които казват как „дъската за гладене е сърф, който е предал мечтите си“. Това е безсмислено и отрича труда като ценност по принцип. Правилната гледана точка е първо да знаеш какво искаш да правиш и да го правиш с любов - независимо дали за себе си или за друг работодател.

Второ, за да превърнеш това в самостоятелен проект, трябва да си стигнал до някакво мастър ниво, т.е. не просто да обичаш да правиш лимонада, а да правиш феноменална лимонада.

Трето, трябва да си наясно, че когато зарязваш работата си, за да стартираш свой бизнес, дълго време имаш много по-малко пари, много по-малко време и много повече отговорности и стрес. В първите години, в които стартирах моите проекти, пари вкъщи не носех. Носех нерви и  отговорност за плащането на наема на офиса и на заплатите. Или, както гласи заглавието на една книга, която горещо препоръчвам: „Лидерите винаги ядат последни“. Ако сте готови на това, давайте!

Днес с бясна скорост ни връхлита Дина – предприемач, дизайнер, проектант, маркетинг консултант и какво ли още не. Тя умело жонглира с всички тези дейности, като на първо място отделя пълноценно време за малката Албена. Нищо чудно, че е активна 24 часа в денонощието!

Дина няма спирачки – цял живот се учи и усъвършенства и през 2015 г. се включва в програмата aMBA в Бизнес института. Да, същият този The Business Institute, който заедно с Майко Мила! ще даде на една от вас възможност за обучение по алтернативен MBA – програма, която прилага подхода на класическите MBA програми, но в контекста на реалната бизнес среда в България – като покрие 90% от разходите.

Крайният срок за кандидатстване е 16 март – побързайте и Спечелете стипендия по aMBA с Майко Мила! и The Business Institute!

А сега се запознайте с Дина.

--------

Представете се – коя сте, откъде сте, как се казвате?

Казвам се Костадинка Димитрова, а за всички близки съм Дина.

И двете ми отиват. Първото – защото ме описва много точно със значението си – твърда, постоянна. Точно такава съм. Никога не се отказвам и обичам да слагам „точки“ в живота си. Второто – с това, че е кратко. Винаги бързам и довършвам изреченията на хората, припряна съм. Често правя предположения преди да съм изяснила до край ситуацията и действам, защото все нямам време.

Родена съм в Пловдив. Прекрасно място да си дете, да растеш там, да твориш и да разпускаш. В момента живея в София, но все още търся своето място.

Художник по образование и предприемач по призвание. Дизайнер, проектант на щандове, външен консултант към маркетинг отделите на няколко компании, предприемач, идеалист – опитващ, провалящ се, вдигащ се. Често с разбита глава, като дете – буквално, сега – по-лошо.

Имах късмета да срещна моето момче – обичащ и всеотдаен съпруг, с който сме страхотен екип и в живота, и в няколкото съвместни проекта, които сме движили заедно. И така се появи Албена, която вече е на на 1,3 г. Благодаря ѝ, че ни избра за нейни родители. Ще се учим заедно. Аз обещавам да не ѝ е скучно.

Преживяла съм една тежка диагноза, два катастрофални фалита и мога да се похваля с един бъбрек по-малко, един прешлен в повече, както и с други физически и психически „мутации“. Жива, цяла и все още мога да се смея – това май е най-важно.

С какво се занимавате? Знаем, че сте предприемач, обяснете ни какво точно предприемате!

В професионален план съм минала през рекламния бизнес – като графичен дизайнер и арт директор в няколко рекламни агенции. Съосновател и собственик съм на студио за графичен дизайн. Външен консултант към маркетинг отделите на няколко компании. Помагам за стратегическо маркетинг палниране. Съосновател и собственик съм и на Съркъл кюб с основна дейност проектиране и изработка на рекламни щандове. Подготвям и два нови проекта, но за тях още е рано да говоря.

Какво образование имате преди университета? Питаме, защото знаем, че понякога образованието няма нищо общо с последващото развитие на човека.

Завършила съм Средно специално художествено училище за сценични кадри в Пловдив – вълшебно място, създадено сякаш да оцелеят ранимите души на художниците, минали оттам.

След това – Националната художествена академия в София със специалност Рекламен дизайн. Минала съм през школата на Ахмед Чаушев – място за големи рисувачи (неслучайно ползвам тази дума) и наистина нивото беше доста сериозно.

Попътувах и поучих още доста: още дизайн, малко маркетинг, стратегическо планиране и т. н. последната ми любов са финансите. Аз, за разлика от повечето художници, съм доста бизнес ориентирана и винаги съм продавала труда си.

Какво ви довя в Бизнес института и защо решихте да учите алтернативен MBA? И какво научихте там?

През 2015 г. се намерихме с Бизнес институт – място и специалисти, които ми помогнаха да се „събера“. Срещнах чудесни хора и съм много благодарна на съдбата за това.

Човек учи цял живот. Аз постоянно се опитвам да подобря уменията си. Отдавна спрях да се вълнувам от дипломи, сертификати, титли (ако изобщо съм се вълнувала). Уча и чета за себе си. Това е вечен път на опознаване на личността. Да ставаш по-добър човек, да знаеш повече, да си най-доброто, на което си способен.

Свалям им шапка на тези хора. Страхотна организация. Страхотни теми, а идеята – учене чрез преживяване – е нещо, което липсва в конвенционалното образование. Естествено, няма как да не спомена и великолепната Оги, която е чудесен психолог и идеално ми „продаде“ идеята. Бях точно на тази вълна и всички фасилитатори, гост-говорители, колеги, които срещнах,се оказаха намясто и навреме, за да взема каквото ми трябва.

Какво е Съркъл кюб и как така хем съркъл, хем кюб? Това не е ли геометрично невъзможно?

Съркъл кюб се роди като експериментална лаборатория за пространствен дизайн.
Няма невъзможно в триизмерния свят и кръг, и куб, и още много неща са възможни. Винаги съм се вълнувала от пространството и промяната му. Като дете – от скулптурата, сега – от пространствения дизайн. Замислете се как два кубични метра въздух може да се възприемат различно от позиционирането на нещо в него. Можем да го усетим като нещо смазващо, огромно или като незначително. Ей там е мястото на пространствения проектант. Да знае как и колко да сложи.

Съркъл кюб е мястото, в което разработихме няколко модула за изграждане на рекламни щандове. След много сериозна криза, отново продължаваме работа. В момента изцяло променяме сглобката на серия модули „FORM“ и тепърва ще извадим краен продукт. Работим и по втора серия, съвсем различна от първата. Търся финансиране, за да мога да осъществя това така скъпо начинание.

На този етап единствената и най-голяма пречка е самофинансирането, за да захраниш бизнес, който се занимава с експериментални продукти. Там правиш много опити и все скъпи грешки. Необходимо е да го издържаш с допълнителна дейност, която понякога убива основното – експерименталната работа.

Краткосрочна цел е да имаме две серии с продукти, които може крайният потребител да купува или наема и сглобява сам.

Искам „решенията по мярка“, така наречените бутикови проекти, да се минимализират. Много ресурси и доста финансови рискове има в тях, но на този етап са основният източник на доходи.

Разкажете ни как минава един ваш ден. Знаем, че имате и дъщеричка – как съчетавате всичко – гледане на дете, работа и всичко останало?

Нищо не съчетавам. Следвам сърцето и графика си. Движа се с огромни списъци, наредени задачи по номера и важност и това ме държи в кондиция. Радко излизам от график, но се случва – за съжаление, по закона на всеобщата гадост – обикновено с един и същ клиент.

Ставам в 5:00 ч. и лягам често в 4:00 ч. или изобщо не спя. До 8:30 ч. разпределям деня и свършвам тонове работа, след което хранене, игри, разходки, танци, смях с малкото човече. С Албена наново откривам колко е прекрасен животът и се смеем много. Вярвам, че дължа основно времето си на нея, пък и признавам – на мен ми е още по-приятно да се забавляваме заедно.

От друга страна, дължа на себе си да следвам собствените си мечти и цели.

Това не е някаква формула, не искам да убеждавам никого, че е правилно. Така усещам живота в момента и така живея. Аз самата не се движа по нечии правила, не ме вълнува кой как си гледа децата, не съдя, не демагогствам, не се нуждая от одобрение или нравоучения и ми е безкрайно безинтересна темата с майчинството и темите „Кое как трябва“. Вярвам на собствените си усещания и ги следвам.

Времето с Албена е незаменимо и осъзнавам колко бързо тече. Не мога да си позволя да го губя. Всичко останало правя, когато спи или в редките случаи, когато не е с мен. Разпределили сме си деня със съпруга ми, за да можем и да действаме служебно и да прекарваме пълноценно време с нея. За сега успявам да балансирам. Ако нещо ми натежи, със сигурност няма да намаля времето с детето! Знам отлично колко бързо ще порасне, колко самостоятелна трябва да става и къде съм аз в ролята си да я накарам да „лети“. Искам да е едно уверено, щастливо и свободно дете!

Какво ви харесва в професията ви?

Всичко! Работя три различни неща, които преливат и се допълват. Обичам срещите с хора и организацията на проектите, за да станат реалност. Мисля бързо и под напрежение раждам прекрасни решения. И този адреналин май също ми допада, признавам. Обичам в невъзможни ситуации да се случват прекрасни неща. Обичам щастливите лица на на хората, които са се доверили и са „рискували“ с мен.

А кои са лошите страни, все някакви трябва да има!

Липсата на време ми пречи да разгърна потенциала от всеки проект.
Излишната драматизация на разрешими проблеми. Паниката, която много често под напрежение изплува и в клиенти, и в подизпълнители, и в колеги. Аз в работата си съм винаги хладнокръвна и не мога да разбера този пренос на свръхемоции, преса и напрежение във всички посоки. Всичко, което не е здраве, е разрешимо, всичко!

В Съркъл кюб, основният проблем е невъзможността изцяло да се занимавам с експериментална работа.

Мъжът ви подкрепя ли ви в това, което правите?

Подкрепа? Ха! Това е много слаба дума. Ако не бях аз и желанието му да ме опази от всички луди начинания и най-вече от самата мен, най-вероятно щеше да е заминал някъде, където да срещне себеподобни, да свири денонощно, без личен живот, и щяхме да слушаме за легендарния барабанист Нико. Но остана да си гледа лудото момиче.

Това е един от най-талантливите и обрани хора които познавам. Научи ме да контролирам егото си и да се балансирам. В момента и двамата работим в чудовищни мащаби, но въпреки това успяваме да си „крадем“ време. Знаем, че никой от нас не бива да загърбва мечтите си и засега единственият вариант е просто да не спим. Приемаме и се опитваме да правим промени, но не жертваме нищо, защото не искаме да станем мрънкащи и недоволни от живота старци.

Какво бихте казали на някое от момичетата и жените, които биха искали да тръгнат по вашия път и да се занимават с това, което вие правите? Кои са тежките и предизвикателните моменти от вашия житейски път досега?

Всички хора имат различен път. Аз вярвам, че единствено пътят към себе си е път, който си струва да вървим. Когато се движим към външни цели без да сме извървели този най-важен, няма да ни се получат нещата. Всички отговори са в нас и въпросите – също. Не обичам да давам съвети, аз самата рядко слушам, но ще обобщя разни неща от моето приключение дотук.

Бъдете смели и не се страхувайте от провал.

Никога не позволявайте общественият натиск да ви влияе. Бъдете честни с всички!

Смело си съобщете, че сте се провалили, ако се е случило. Смело си кажете, че сте успели, ако сте.

Не позволявайте да ви оценяват. Не оценявайте никого.

Съвършенство... няма такова нещо.

Колкото по-рано се почувствате добре в кожата си, толкова по-рано ще разгърнете потенциала си.

Само когато си слушаш сърцето, можеш да стигнеш твоя път.

Егото е враг номер едно на щастливия човек. Помирете се с него. Обичайте си го и му затваряйте устата, когато предстои нещо важно. Ако решиш, че си научил всичко, ако се обградиш с егото си, ако се страхуваш от провал и от мненията на хората, свършен си.

И тъй като сме жени и сме се събрали на приказка – кой е любимият ви певец, любимият ви филм, актьор и книга?

Като започна от Фреди Меркюри – от най-ранна възраст май е дал най-сериозен отпечатък; минем през Стинг – само с него можех да си събера мислите и да ги излея на лист; през гръндж вълната, която неизбежно мина през мен; сега слушам и прогресив, силно наложен от мъжа ми, който е музикант във всяка своя клетка. И как без вечната любов и преоткриване Pink Floyd?

Книги и филми е невъзможно да изброя. Ще свърши ИнтернеДа. Единствен начин да отсея някого е близката рождена дата на автора. На 11.03 е роден Дъглъс Адамс и няма как да не спомена неговия „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

Имате ли вредни навици?

Да. Хронично недоспиване!