fbpx

Социалното предприемачество е дейност, която привлича интереса на все повече хора.

Много от социалните предприемачи обаче имат нужда от усъвършенстване на знанията и уменията в една от двете ниши – социалната дейност или бизнеса, или дори и в двете, така че да могат да направят от идеята си работещ и печеливш проект, както и да постигнат желаната социална промяна.

Ако сте от тези, които в момента правят първите стъпки в социалното предприемачество, но искат да получат повече практически умения и в двете сфери – бизнеса и социалната промяна, наострете уши и очи, защото сега имате възможност да получите всичко, което искате, благодарение на Академията за социални предприемачи.

Академия за социални предприемачи 2018 е интензивна обучителна програма за хора, които искат да се развиват в сферата на социалното предприемачество. Тя предлага знания и практически умения за това как се постига значима социална промяна и как се изгражда устойчив бизнес модел – две характеристики, които са неразделна част от стартирането и развитието на социално предприемаческа инициатива.

В Академията ще бъдат селектирани до 40 участници, като процесът на селекция е на два етапа: попълнен формуляр за кандидатстване, чрез който се оценява мотивацията и очакванията за участие в Академията, и индивидуални интервюта с организаторите, на които ще бъдат поканени кандидатите с най-висок резултат според формуляра за кандидатстване.

Пълната такса за участие в третото издание на Академията е 480 лева, а крайният срок за кандидатстване е 15 март. Първото обучение пък е на 30 март.

Ако кандидатствате до 1 март обаче, имате специална възможност да спечелите една от 20 стипендии в размер на 50% (тоест, ще платите такса от 240 лв.), които ще бъдат присъдени на най-добрите кандидати.

Кандидатствайте за 50% стипендия до 1-ви март на www.se-academy.bg!

В рамките на обучението, в модул „Бизнес моделиране“, ще имате шанса да чуете лично Цветелина Тенева – съосновател и главен фасилитатор на The Business Institute – една от водещите български обучителни компании с експертиза в предприемачество, мениджмънт и иновации. Фасилитатор на третия модул - Привличане на подкрепа, ще е проф. Десислава Бошнакова - преподавател по ПР в Нов български университет, собственик на PR агенция, блогър, ревностен почитател на TED и лектор в българските издания на формата. Била е гост лектор в чуждестранни университети в САЩ, Финландия и Гърция, автор е на книгите „PRоговорки“, „Политическите комуникации в мрежата 2.0” и „13 истории за W + 2 бонус“.

Ето и точните дати, на които ще бъдат проведени обученията:

Модул 1: Социална промяна30.03., 31.03., 01.04.
Модул 2: Бизнес модел13.04., 14.04., 15.04.
Модул 3: Привличане на подкрепа20.04., 21.04., 22.04.

Програмата предлага практическо обучение, включващо:

♦ Практически обучителни сесии основани на международни методологии и бизнес инструменти на Reach For Change, Lean LaunchPad (Steve Blank) и Strategyzer и ръководени от обучители на Reach for Change и The Business Institute.

♦ Екипна работа по практически учебни казуси в сферата на социалното предприемачество

♦ Споделяне на опит от доказани професионалисти от социалния и бизнес сектор, които се включват като ментори

♦ Лекции на успешни практици в сферата на социалното предприемачество и нетуъркинг събития за обмяна на опит, идеи и контакти между участниците, ментори, партньори и лектори

Академия за социални предприемачи се организира от Reach for Change България - глобална фондация, основана в Швеция през 2010 г. Тя подкрепя над 100 социални предприемачи в 17 държави на 3 континента.

В България фондацията оперира от 2014 г. когато заедно с Нова Броудкастинг Груп стартира конкурса за социални предприемачи ПРОМЯНАТА, който тази година бе спечелен от проекта Оле Мале.

До този момент ПРОМЯНАТА е имала четири издания, в рамките на които е помогнала на някои от най-успешните социални предприемачи в България да реализират своите идеи и да разраснат своята дейност.

Академия за социални предприемачи предлага доказаната методология на Reach for Change България, адаптирана в по-съкратена обучителна програма, за да достигне до повече хора.

Припомняме, че Майко Мила!, заедно с The Business Institute, в момента дават и една стипендия по алтернативен MBA на една жена, която иска да получи реални бизнес знания, и да участва в разрешаването на истински казуси на български компании.

Ако някога се запътите или случайно се озовете в Анкона, намерете начин да отидете още малко по-нататък до град Йеси (например с влак срещу няколко евро), защото там ви чакат няколко неща, които наистина си заслужават и ще помните дълго – малко магазинче за чай с прилежащо чаено училище и страхотен ресторант, в който правят най-фантастичните, малки, хрупкави печени хлебчета, които някога сте яли.

Но нека започна отначало, защото иначе има опасност да ви разкажа единствено как съм отишла в Йеси, навряла съм се в тратория Il Bucatino, където съм се натъпкала с хляб, равиоли и бяло вино, и с това разказът ще завърши безславно и грозно.

В края на септември Майко Мила! имаше страхотната възможност да участва в стегнато и кратко, но наситено пътуване до Германия и Италия, където се запознахме с няколко страхотни жени предприемачи и техните истории на успех, постигнат не без помощта и доверието от страна на Европейския съюз и финансовите възможности, които той предлага.

В Германия видяхме отблизо как две жени са създали и развили най-големия онлайн магазин за детски стоки в страната Tausendkind  (вижте текста От идея до онлайн магазин с милиони оборот: Историята на жените, създали Tausendkind), а с един бърз скок със самолета след това се озовахме в Анкона и градчето Йеси, където се запознахме с ароматния чаен проект Cose di te и неговата основателка Фабиола.

Днес ще ви разкажа малко повече за тази страхотна жена, нейната страст към чая и смелостта ѝ да зареже комфортната си и доходоносна работа, за да се впусне в гонене на мечти и приготвяне на чай.

Фабиола в своя чаен свят. Снимка: Личен архив

Cose di te е бизнес, стартирал преди 10 години, когато Фабиола достига онзи, известен на много работещи жени момент от професионалния им живот, в който започва все по-силно да желае да стартира свой бизнес.

Магистърската ѝ степен по маркетинг и комуникации до този момент ѝ е осигурила страхотна и дългогодишна работа във френска компания за осветителна тела и решения в областта на осветелението, където има шанса да се занимава с организирането и участието в големи събития (включително стилизирането на Център „Жорж Помпиду“).

Работата ѝ е много интересна и удовлетворителна, и на пръв поглед няма изгледи нещо в живота на Фабиола да има нужда от промяна. Съдбата обаче, както често сме ставали свидетели, има други планове и в нейния случай началото на промяната идва с едно случайно посещение на чайната Maison des trois thes в Латинския квартал на Париж.

„Там попаднах на специална чаена церемония и въпреки че към този момент смятах, че знам всичко за чая, гледайки тази церемония, си казах: „Чаят не е само продукт... това е култура!“ Излязох от това място и си обещах, че някой ден ще направя нещо, свързано с чая“, разказва Фабиола и признава, че чаят винаги е присъствал по някакъв начин в живота ѝ – като страст, навик още от студентските години и под формата на интерес към източните култури, особено Япония.

„За мен чаят е култура на споделяне. Да изслушваш, да бъдеш с другите, да използваш сетивата си. Дълго време тази страст стоеше скрита у мен, и си казвах – приеми го, нищо повече не можеш да направиш по въпроса. След като излязох от чайната в Париж обаче, след като затворих вратата ѝ и си тръгнах, нещо се бе променило у мен. Казах си – един ден ще направя нещо и то ще е свързано с чая“.

Този момент не настъпва още 5 години, когато Фабиола вече се е преместила обратно в Италия и вече работи в маркетинг отдела на местна компания за тестване на битови уреди.

„Един ден видях някаква информационна брошура за възможността да получиш финансиране от европейските фондове. Тогава си казах – защо да не опитам? Ще си дам 2 години, преди да изпразня напълно семейния бюджет и ще пробвам дали ще проработи. Ще вложа цялото си сърце и ум в този проект!“.

Разбира се, Фабиола разчита доста на експертния си опит от предишната си работа – прави подробен бизнес план и описва проекта, а след това кандидатства пред местния фонд за микрокредитиране на фирми от региона – Prestito d'onore (Loan of Honour).

Той е част от Европейския социален фонд и е насочен към хора на възраст между 18 и 60 години, и са безработни или наскоро уволнени, както и към жени над 35-годишна възраст, които имат работа, но искат да развият собствен бизнес.

Така Фабиола получава шанс за силен бизнес старт на мечтата, с която живее цял живот.

„Няма да забравя деня, в който влязох при шефа ми, и му казах, че напускам, за да се занимавам с чай. Казах му, че съм му благодарна за опита и всичко, което ми е дал като възможности, както и за това, че ме е учил, че човек трябва да прави това, което му харесва и обича най-много.


Той беше инженер и когато му казах, че искам да се занимавам с чай, в началото не можа да схване напълно какво искам да правя. След това обаче ме подкрепи и дори помогна за популяризирането на бизнеса ми“.

Фабиола признава, че най-голямото предизвикателство в това да се хвърлиш от сигурна работа в собствен бизнес е да разбереш, че предприемачеството те изкарва от зоната ти на комфорт.

„Хората започват да те питат защо си напускаш работата и сигурността, която тя ти дава. Всички ме питаха - ама ти какво точно искаш да правиш?? В такъв малък град никой не знаеше какво е чай, чаени листа... но постепенно, благодарение на хората около мен, които ми помогнаха да построя този проект, нещата се случиха естествено“, допълва Фабиола.

За успеха на проекта ѝ помага и партньорката ѝ Лаура, с която се срещат малко след началото на бизнес начинанието. И тя, както Фабиола, е била на етап, в който търси начини за стартиране на собствен бизнес и така възниква съюзът между двете, който в момента дава резултат в двата франчайз магазина Cose di te.

Екипът на Cose di te в момента. Снимка: Личен архив

„В началото имахме друг, малък магазин, а след него стартирахме и бизнеса с чаеното училище, където учим хората как се прави чай. Защото чаените листа са различни от чайовете в пликчета и веднъж опиташ ли чай на листа, никога вече няма да поискаш да пиеш чай от пликче“, споделя Фабиола.

„Моята партньорка също дойде в момент, в който искаше да напусне предишната си работа. Имах добро усещане за нея и просто си казахме – ами освен да направим още един магазин? И така, преди 6 години решихме да отворим франчайз. Сега тя се занимава с него“.

Най-голямата гордост и радост на Фабиола е полученото наскоро признание за иновативен стартъп – за идеята им за създаване на онлайн чаено училище, както и стартиране на курсове по блендиране на чайове.

„Идеята ми е да създавадем специален, уникален чаен бленд с местни съставки. Това ще е чай, който сам по себе си ще разказва за Италия“, горда е Фабиола и допълва, че не може да си представи живота си по друг начин.

„Чаят за мен е много интересен, той е цяла култура. Съществува в Китай от 4000 години, което означава, че е не е нещо малко и незначително, а голямо, и много важно, и то за много хора. В училището тук уча хората как да усетят чая, как да усещат растенията, започваме от простите неща и после им показваме целия свят на чая“.

А що се отнася до клиентите – те са най-разнообразни и идват от целия регион. Клиентите пазаруват и онлайн от Cose di te, както и в другите два франчайз магазини, а много други магазини за чай изкупуват от тях продукти за собствените си бизнеси“.

„Вярваме, че най-добрият начин да станеш популярен, е когато правиш събития и хората говорят за теб. Така стартирахме и ние с магазина – хората идваха, питаха, ние ги учехме и образовахме на тема чай“.

Фабиола признава, че и сега печели толкова, колкото е печелила в компаниите на своите работодатели, но чувството е съвършено различно.

„За мен е важно, че бизнесът е мой, защото и страстта е моя, идеята е моя. Исках да създам нещо мое. Освен това тук сме само жени – а това е важно за мен. Правим заедно нещо, което е важно за всички нас, включително и за семейството ми.


Тук например мога да доведа сина си и той ще присъства в моята работа, в моята мечта – това е голяма ценност. Ти даваш форма на проекта си и той не просто става част от живота ти, а се превръща в живота ти“, обяснява тя и допълва нещо много важно:

„В Италия все още съществува стереотипът, че мъжът трябва да работи и да е концентриран само в едно нещо, а жената се грижи за семейството, но вече има някакви промени и ние го доказваме.

Ето, ние сме жени, които правят бизнес и имат семейство. Мисля че това, което правим сега, е по-лесно от това да работиш в компания. Когато пробваш да отвориш ума си, ще видиш, че има много възможности около теб. Пак работя много, но съм щастлива. Работата ми сега е моят живот, заедно сме с моите партньорки. За мен така трябва да изглежда работата“.

***********************************

Жените съставят 52% от европейското население, но само 30% от тях се наемат да започнат свой предприемачески проект. Европейската комисия се стреми да стимулира потенциала на жените предприемачи, като инвестира в тяхната креативност и предприемачески дух. Повече примери и информация за иновативни проекти, финансирани и подкрепени от ЕС, както и за жените (и мъжете) зад тях, можете да откриете в страницата на кампанията investEU.

Европейският съюз непрекъснато се опитва да създаде правилните условия за генериране на работни места, да стимулира икономически растеж и да създава всякакви възможности за развитие на гражданите в страните-членки. Един от начините това да се случи е инвестицията в местни проекти, които имат потенциал да бъдат ефективни за страната, в която се развиват. Тези проекти получават подкрепа през различни програми, като Инвестиционния план за Европа – така нареченият “План Юнкер”, както и “Хоризонт 2020”, Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие.

Ако имате идея за свой проект, търсите възможности за европейско финансиране или имате други въпроси в тази област, можете да се получите повече информация от сайта на Представителството на ЕК в България, както и да се обърнете към Информационното бюро на Европейския парламент в България.

Ние пък очакваме вашите страхотни истории за бизнес идеята, зад която стоите, и с удоволствие ще разкажем за вас, жени, които имате собствен бизнес. Ако сте жени-предприемачи, и искате да ни разкажете повече за вас и проекта ви – пишете ни на имейл maikomilabg@gmail.com.

А тези, които още се чудят – рискувайте. Няма да съжалявате!

 

В Майко Мила!, знаете, се опитваме да говорим доста по темата за правото на жените да работят, да бъдат независими и да управляват сами живота си, а особено много ни интересуват примерите за успешни предприемачески проекти, основани и развивани от жени.

Майко Мила! също е един дързък предприемачески проект, направен от две жени – Елисавета и Красимира, които трябваше да родят, за да се съберат и да направят това, за което са мечтали. Година по-късно вече имаме още двама сътрудници, но проектът завинаги остава сърцето и душата на всичките ни усилия и работим буквално денонощно за неговото разрастване.

И точно защото лично сме изпитали сладостта от това да видиш как идеята ти се превръща в работещ бизнес, и знаем колко удовлетворителни са трудът и усилията, стоящи зад всичко това, искаме да дадем малко сила на всяка жена, която копнее да тръгне по своя път и да постигне всичко, за което е мечтала.

Съвсем логично, когато получихме предложение да пътуваме до Берлин и Анкона, за да се запознаем лично с няколко жени, развили свои бизнес проекти, не без помощта и на финансиране от ЕС, приехме без да се замислим.

Днес ще ви разкажем за тях – но не просто защото са интересни, а защото могат да бъдат пример и повод за много други жени да се осмелят, да рискуват и да опитат да реализират онова, за което мечтаят, но не смеят да започнат.

С този текст ще ви разкажем как от една простичка идея се стига до многомилионен бизнес и пазарен дял, съпоставим с този на големи играчи, като Amazon.
Ще ви разведем из историята на Tausendkind - онлайн магазин за детска мода, играчки и мебели, базиран в Берлин и създаден през 2010 година от Катрин Вайс и Анике фон Гагерн.

Срещнахме се с Катрин и Анике в офисите на Tausenkind, където разбрахме какво е да стартираш бизнес от нулата, как се осмеляваш да рискуваш и да си зарежеш сигурната работа и какво им коства да бъдат едновременно работещи бизнес дами и майки на децата си.

Как започва всичко?

Анике и Катрин дълго време работят заедно в една и съща компания – международната консултантска фирма МакКинзи. В екипите на компанията няма много жени и с течение на годините те стават близки.

През 2010 година, докато пият кафе и си говорят, Катрин повдига пред Анике въпроса, който я вълнува напоследък – мечтата ѝ за развие малък онлайн бизнес. Казва ѝ, че търси хора, които да работят с нея по проекта и я пита дали може да ѝ препоръча някого.

„Не исках да правя това сама, а в същото време търсех човек, с когото да ми е приятно, защото щях да прекарвам с него повече време, отколкото прекарвам с мъжа ми“, обяснава Катрин.

Тогава Анике, съвършено неочаквано и за нея самата, взима най-спонтанното решение в живота си до този момент и казва:

„Защо да не съм аз?“

Така, на една маса, в едно кафене, се ражда бизнес, който само след 7 години ще е толкова голям, че ще заема пазарен дял, съпоставим с този на гиганти в е-търговията, като Amazon.

Анике отдавна търси идея, която да развие като собствен бизнес, защото предприемачеството винаги я е вълнувало.

Катрин в офиса на Tausendkind.

„Доста от моите приятели имаха деца и все се налагаше да търся подаръци за тях по различни поводи. Моите подаръци винаги бяха най-скучните, а тези на опитните майки– супер интересни. Тогава ги попитах откъде намират толкова хубави и идейни подаръци, и се оказа, че в Германия не можеш да намериш хубави играчки онлайн. Нямаше такова място. Тогава си казах – това е бизнес идея! Да направиш възможно всички хора да пазаруват наистина яки неща онлайн, без да са експерти по детски подаръци, е много яка бизнес идея“, казва Катрин.

По това време, и двете нямат деца. Сега, през 2017-та, имат общо пет.

Същата вечер Анике се прибира вкъщи и хвърля бомбастичната новина, че напуска перспективната си работа в МакКинзи, за да развива... онлайн магазин за детски стоки.

„Ти луда ли си? Защо???“, каза мъжът ми, а аз му отговорих:

„Мисля че това е правилното решение“.

И двете признават, че получават непрекъсната и безрезервна подкрепа от мъжете си. Разчитат много на човека до тях, за да могат да организират добре всекидневните задачи.

„Когато едновременно раждаш пет деца и основаваш компания, нали разбирате, че имаш нужда от подкрепа от тези, с които споделяш живота си?", казва Анике и допълва, че в живота им има доста напрегнати моменти и проблеми във всекидневен план. Като например дните, в които бавачката е болна, единият трябва да пътува до Южна Германия, а другият има спешна среща с инвеститори.

Тогава се стига до приоритизиране на задачите и двамата спешно трябва да преценят кой може да си отложи срещите и да остане вкъщи.

„Понякога това е той, друг път – аз. Винаги опира до това да се правят компромиси в трудни ситуации“, обобщава Анике.

Анике сред дрехите и колегите ѝ в Tausendkind.

В безоблачните дни пък 4-годишната ѝ дъщеря отива на градина, а по-малката, която е на 1 година, остава вкъщи с бавачката, тъй като в Германия е трудно да намериш ясла за много малки деца и се налага наемане на бавачка. За чистенето вкъщи също се грижи друг човек.

С какво предприемачеството се различава от работата като служител?

И двете признават, че основаването на компания не е най-правилният път, ако си решил да оптмизираш живота си и да живееш по-лесно. Анике споделя, че работи повече отпреди, но, за сметка на това, е много по-гъвкава в режима си – работи, когато предпочитам да го прави, и фактът, че може да си тръгне, когато реши, за да изкара няколко часа с децата си, е много важен за нея.

„Това нямаше да ми е възможно в консултанския бизнес или в която и да било друга работа. А сега никой не ме пита „Ти наистина ли си работила 10 часа днес?“. Това ме прави щастлива“.

Разбира се, работата и бизнесът се отразява и на децата им.

„Ако не работехме нищо, щяхме да имаме повече време за тях, а ако работехме нещо друго – нямаше да сме толкова щастливи“, обобщава ситуацията Катрин, но за нея важното е, че сега децата им виждат родителите си щастливи и разбират, че работата е важна за тях.

„Децата чувстват дали родителите им са щастливи и наистина не е чак толкова важно колко време прекарваш с тях (стига наистина да не е прекалено малко), а това време да е пълноценно, и детето да вижда, че родителите му са щастливи и спокойни. Защото те усещат, когато майка му и баща му са неудовлетворени, обяснява Катрин.

Според Анике времето, прекарано с децата, наистина трябва да бъде такова – посветено изцяло на тях. Без телефони, без лаптопи и работа.

„Това са 2 часа сутринта, и два часа вечер – малко време е и искам наистина да съм с тях. От друга страна дори не мога да си представя да не работя! Така че се научих да приоритизирам“, казва тя.

Бизнесът – от малка демо версия на сайт до мащабен онлайн магазин

Tausendkind стартира с двама души персонал и офис, поместен в дома на Анике. Сега имат голям офис, в който работят над 100 човека, а за последните 12 месеца сайтът има 21 милиона евро оборот.


Основателките му смятат, че все още имат място за растеж в Германия, тъй като броят на децата там расте, растат и разходите по тях, а пазаруването онлайн се увеличава.

Финансирането на идеята им отнема около 10 месеца и доста разговори с различни типове инвеститори - бизнес ангели, институционални инвеститори, хора, които никога не са инвестирали, но смятат идеята им за работеща.

„В началото, когато почти няма какво да покажеш, освен бизнес план и идея, най-важното беше екипът. Разбира се, инвеститорите гледат и идеята, както и пазара. Но екипът е много важен“, разказва Катрин.

Първите фрийлансъри, работещи в компанията, са финансирани с техни лични средства, с които Катрин и Анике плащат заплати и купуват първия инвентар.

След това двете отиват при кандидат-инвеститорите и показват какво са постигнали до момента – малка демо версия на онлайн магазина и двама-трима души персонал.

„Те видяха, че сме сериозни, че работим, и вече имаме нещо направено“, обяснява Катрин.

И двете професионално идват от среда, в която има предимно мъже, и смятат, че това им е помогнало да бъдат много по-уверени, когато започват да търсят инвеститори за Tausendkind.

Финансирането от Европейския съюз пък получават през Европейския регионален фонд за развитие, и в частност през IBB (Берлинската инвестиционна банка), която е държавна и 50% от фондовете ѝ идват от ЕС.

Банката е много голям и надежден инвеститор в Берлин, и осигурява не само финансиране, но и допълнителна ценна логистика – помощ в намирането на конкретен експерт, одитор и т.н. Като размер на инвестицията, банката прави това, което правят и частните инвеститори, тоест не инвестира свръхголеми суми, но пък, за сметка на това, е стабилен и надежден партньор.

Сред останалите инвеститори има както големи фондове, така и отделни хора, включително и служител на компанията, който инвестирал част от наскоро получено наследство.

Към момента Катрин и Анике притежават само част от компанията, но не мажоритарния пакет. Това теоретично означава, че инвеститорите биха могли да ги изключат от бизнеса, но, както те самите обясняват, „истината е, че след 7 години, в които се занимаваме с Tausendkind, всички са наясно, че компанията се движи от основателите си“.

„Не искам да кажа, че няма да има Tausendkind, ако нас ни няма, но ние до такава степен стоим зад идеята, че инвеститорите винаги ни питат какъв е нашият план и колко дълго възнамеряваме да стоим в този бизнес. Мисля, че силата ни е в начина, по който ръководим компанията и в експертизата ни“, казва Анике, а Катрин допълва, че всеки служител в компанията им знае много повече от тях в конкретната си област.

„Ние нямаме големи знания в нещо определено, просто знаем достатъчно от всичко и го събираме“, обяснява тя.

„Инвеститорите не искат да притежават компанията за векове напред, така че нещата могат да се обърнат – може да изкупим техните дялове или пък да дойде трети инвеститор и да купи всичко. А и компанията може и да бъде продадена, но това не означава, че ние ще си тръгнем. Просто истината е, че този бизнес нямаше да е възможен без инвеститори“, допълва тя.

Засега основателките на Tausendkind не планират голямо разрастване навън, въпреки че магазинът действа също на територията на Австрия и Швейцария. Обмислят евентуално отваряне на онлайн магазин във Финландия, но генерално смятат да инвестират в развитието си в Германия.

„Ние непрекъснато търсим инвеститори, защото почти никога не получаваш цялата необходима инвестиция наведнъж. Ако искаш растеж, трябва да финансираш растежа, особено в електронната търговия – това означава разрастване на екипа, техническо оборудване, инвентар“, казва Катрин.

По думите ѝ, има три фактора, на които дължат разрастването си: инвестицията в разработване на собствена система за проследяване на потребителско поведение и събиране на данни (тоест, какво прави потребителят, когато влиза да пазарува, кои са предпочитаните секции, които посещава и какво е поведението му в сайта), силният маркетинг и партньорите – брандовете, които представят в сайта си.

Освен че представят стотици известни и по-малко известни марки, след внимателно анализиране на предпочитанията на клиентите Катрин и Анике решават да създадат и свой собствен бранд за детски дрехи, които хората търсят целогодишно.

Имат собствен екип от дизайнери, както и супер професионално оборудвано фотографско студио в офиса, където техният фотограф снима всеки продукт, за да осигури еднакво качество на снимките.

Сега двете са насочили поглед към разработване и на собствена линия детски мебели и развиват нови категории продукти в Tausendkind.

А какво означава Tausendkind ли?

„Нищо! Това е комбинация между „хиляди“ и „деца“. Измислихме името на Коледа, на 26-ти декември. Седяхме вкъщи със семейството, всички бяха уморени, преяли... и в този момент аз обявих: „Сега е моментът да измислим име на проекта ни!“. Казах им какво искам да съдържа името и така се появи Tausendkind”, връща лентата Катрин.

И двете признават, че Tausendkind е променил живота им, но, за съжаление, доста жени в Германия нямат този шанс. Смятат, че несигурността, страхът от поемане на риск, излизането в несигурна среда и незнанието какво те чака там спира много жени от това да се хвърлят в нещо ново и свое.

„Ние имахме 8 години топ опит в предишната ни компания. Имахме и лични пари, и бяхме сигурни, че ако не се справим, ще си намерим работа някъде. Мисля че е привилегия да имаш възможността на някакъв етап в живота си да кажеш „Ще пробвам, ще рискувам!“, и да инвестираш в това“, завършва Катрин.

*********************

Жените съставят 52% от европейското население, но само 30% от тях се наемат да започнат свой предприемачески проект. Европейската комисия се стреми да стимулира потенциала на жените предприемачи, като инвестира в тяхната креативност и предприемачески дух. Повече примери и информация за иновативни проекти, финансирани и подкрепени от ЕС, както и за жените (и мъжете) зад тях, можете да откриете в страницата на кампанията investEU.

Европейският съюз непрекъснато се опитва да създаде правилните условия за генериране на работни места, да стимулира икономически растеж и да създава всякакви възможности за развитие на гражданите в страните-членки. Един от начините това да се случи е инвестицията в местни проекти, които имат потенциал да бъдат ефективни за страната, в която се развиват. Тези проекти получават подкрепа през различни програми, като Инвестиционния план за Европа - така нареченият "План Юнкер", както и "Хоризонт 2020", Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие.

Ако имате идея за свой проект, търсите възможности за европейско финансиране или имате други въпроси в тази област, можете да се получите повече информация от сайта на Представителството на ЕК в България, както и да се обърнете към Информационното бюро на Европейския парламент в България.

Ние пък очакваме вашите страхотни истории за бизнес идеята, зад която стоите, и с удоволствие ще разкажем за вас, жени, които имате собствен бизнес. Ако сте жени-предприемачи, и искате да ни разкажете повече за вас и проекта ви - пишете ни на имейл maikomilabg@gmail.com.

А тези, които още се чудят – рискувайте. Няма да съжалявате!

Познавате ли човек с предприемачески дух и силна мотивация, който броди насам-натам и се опитва да внася ПРОМЯНА в живота на децата в България? Или пък може би вие сте един такъв човек и само се щурате и се чудите къде да посеете семето на цялата тази енергия и идеи за промяна?

Ако случаят е такъв, седнете мирно за 5 минути и прочетете това.

За четвърта поредна година фондация Reach for Change България и Нова Броудкастинг Груп търсят под дърво и камък точно този човек.

Да, инициативата ПРОМЯНАТА започна и точно ей сега е моментът да кандидатствате в конкурса.

Това става супер лесно – трябва само да попълните онлайн формуляра тук!

Конкурсът е отворен и за физически лица, а за юридическите лица няма изискване за определен брой години дейност или обем управлявани средства!

Крайният срок за кандидатстване е 18 юли - на пръв поглед има време, но препоръчваме да не оставяте всичко за последния момент.

Разбира се, какво е конкурс без награда – в случая наградният фонд е 60 000 лв!

Eдин абсолютен победител и четирима финалисти в конкурса ще спечелят място в Инкубатора на ПРОМЯНАТА за една година.

Той включва:

Финансова подкрепа: ПРОМЯНАТА ще осигури начален капитал от 30 000 лв. за абсолютния победител и по 15 000 лв. за двамата финалисти с най-много гласове от онлайн гласуването.

Професионални съвети и насоки: Победителят и финалистите ще получат менторство, обучения, консултации и инструменти за стратегическо планиране, измерване на социални ефект и ефективно лидерство.

Достъп до нашата мрежа: ПРОМЯНАТА ще свърже петимата финалисти с корпоративни партньори и глобална общност от социални предприемачи в 18 държави на 3 континента.

Медийно отразяване: Петимата финалисти ще бъдат популяризирани през широката мрежа от медийни канали на Нова Броудкастинг Груп.

Като част от процеса на селекция най-добрите 10 кандидати в конкурса  ще бъдат поканени в Акселератора на ПРОМЯНАТА и ще получат безплатни обучения и индивидуални консултации, чиято пазарна стойност е 2000 лв. на човек!

Акселераторът ще им помогне да развият своя бизнес план, да подобрят цялостно своя проект и планирането на неговия социален ефект. Участниците в него стават част от селектирана общност от изключителни социални предприемачи!

Ето и график на конкурса ПРОМЯНАТА 2017/2018

Изборът на победителя и финалистите в ПРОМЯНАТА 2017/2018 ще приключи през февруари 2018 г. и ще премине през няколко етапа. Етапите на оценка, сроковете и формалните изисквания са подробно описани в Общите условия на конкурса. Ако сте решили да участвате, добре е да ги прочетете внимателно!

За повече информация, вижте тук и тук.

А Майко Мила! съвсем скоро ще започне да ви запознава с някои от най-интересните участници и победители в предишните издания на конкурса – гарантираме ви, че не само ще ви бъде интересно, но и ще ви подейства мотивиращо за вашето собствено участие!

ПРОМЯНАТА е най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп, която се осъществява в партньорство с фондация Reach for Change България. Тя цели да подобри трайно живота на децата в България, като открива мотивирани социални предприемачи и им помага да реализират по устойчив начин идеите си за по-доброто и сигурно бъдеще на българските деца.

Мая Цанева, която вече е от гостите-ветерани в Майко Мила (Как оцеляхме през първата година на ясла и Еволюцията на една чанта), днес ни е подготвила един почти научен труд на тема "Детската площадка - университетът на живота". Казано с други думи - ще научите, че няколкото квадратни метра територия, на която всеки ден общуват децата ни, е арена на бурна споделена икономика, в която червената кофичка често се търгува за розова количка, а топчетата имат доста висок курс спрямо греблото. Приятно пътуване в света на детското предприемачество!

Всяка или почти всяка майка (някои деца имат баби) и добре да живее, стига до детската площадка. Обикновено тя се превръща в любимо място на детето, където пада, става, реве, смее се, обича и мрази, накратко възприема го като университета на живота.

За майките (бащите по-скоро са посетители, които оценяват хубавата сянка до пързалката привечер), площадката е възможност за социален живот, докато битието им се събира в работния цикъл на млеконадойна крава. По-късно, когато жените слязат поне малко от поточната линия „майка и домакиня“, градинката става социална платформа. За мен детската площадка се оказа вдъхновение за нови академични търсения в областта на икономиката и предприемачеството. Наблюдателността ми на филолог към детайлите и езика ми помогнаха да разбера, че всичко, дори и детските игри, са подчинени на пазарни принципи.

Както някои от вас вероятно знаят, споделената икономика е хит в момента. Според определение, което намерих в публикация на Института за пазарна икономика, този икономически модел се основава (импровизирам), на споделената собственост на различни активи, чиито собственици "не го използва(т) пълноценно или през цялото време".

Както вече писах, по друг повод, всяка майка може и носи всичко – това е т.нар. актив (познат и като торбата на желанията). Той включва от кофичка и гребло, през топка, до тротинетка, колело, мотор и продоволствия за оцеляване. Активите рядко са интересни на собственика им, освен когато не води борба точно и само за червената количка или за куклата с букли.

Споделянето е първото умение, което родители и деца овладяват, щом станат част от градинското общество. Щом играчките се озоват на площадката, те стават част от споделената, но не обща собственост. Синият камион е на Митко и той ще си тръгне с него, но в границите на площадката важи принципа „споделяй и (не) владей“.

Собствеността се гарантира от майките, които бързо възстановяват правата върху желаната вещ с убеждаване, а понякога физическо отделяне (опитайте се да убедите 2-годишен хлапак да слезе от мотор – той се вкопчва с желязна хватка за седалката и се изискват сериозни усилия, вероятно заемка от кеча, да го отскубнете). Понякога работи и методът на замяна –от торбата на желанията излиза... Спайдърмен и хлапето си тръгва щастливо!

Децата бързо се научават да управляват детската площадка – в зависимост от възрастта и уменията се появяват ментори и специалисти (Петър кара колело най-бързо и учи по-малките), доставчици (майката на Мими ѝ носи бонбони), мениджъри (Тони знае как да събере малки и големи в интересни игри), дизайнери и иноватори (двете близначки правят сладолед от пясък и тревички) и т.н. Така в споделеното пространство всички откриват своите силни и слаби страни и играта започва.

Площадката е благодатно пространство и за предприемачество – миналото лято децата на видима възраст 5-7 години организираха благотворителен базар в полза на кварталното коте (поне така твърдяха). Те продаваха ръчно изрисувани камъчета, гривни, играчки от шоколадови яйца и всички си купихме по нещо. Очаквам тази година да ни предложат лимонада, а ние ще подкрепим новостартиращото предприятие с удоволствие.

Родителите също са доволни от споделеното пространство – майките пушачки могат да се отпуснат в един фас пауза, докато техните колежки въздържателки наглеждат всички деца. След това г-жа Х ще изтича до магазина, за да напазарува за вечеря и ще остави детето в кооператива. Тя знае, че г-жа У ще напръска коляното на сина й със сребърна вода, ако падне, а г-жа Z ще му даде солета при крайна нужда.
Разбира се, системата на споделена отговорност има и недостатъци.

Трудно ще удържите контрола над достъпа до царевични пръчици, шоколадови бисквити преди вечеря или друга junk храна, докато всички останали деца хапват сладко. Пожелавам ви търпение, ако имате намерение да предлагате само ядки и сушени плодове на хлапето си.

Друг недостатък е недостигът на някоя от хитовите за възрастта играчки или транспортни средства. Ето задача за родители. Как ще разделите три мотора между пет деца? Отговорът е в торбата на желания на нечия майка. Там има запас от играчки, достоен за детска градина!

Миналото лято всички деца, без оглед на пол, се сдобиха с розови детски колички за кукли бебета от по 5 лева, защото в началото на лятото само Ина имаше такава. Момчета и момичета се редяха на опашка кой да вози куклата. От нишовото търсене се възползва кварталното магазинче тип „за левче“, което кампанийно продава бомбички за пукане, въжета за скачане, кофички и други безценни за споделеното пространство активи.

Всички пазим по едно оцеляло въже, количка или тебешири, които изскачат като заек от шапка при нужда. Така специализацията откъм ресурси ни спасява от гневни изблици на наследниците, които винаги искат нещо различно или чуждо.

Положителното в случая е и че дори и родителите с големи финансови възможности се научиха, че няма нужда да купуват скъпи играчки, защото те стават споделени и ценни за всички , но има и опасност от бърза амортизация. За децата на хората с по-ограничени средства, площадката предоставя възможност да поиграя на воля с разнообразие от желани съкровища.

В заключение – не подценявайте детската площадка. Децата не играят, а се учат и ни учат как да управляваме кариерата и парите си в един динамичен свят, който се различава много от това, което сме учили в университета. Кварталната градинка може да се окаже инкубатор за първите бизнес начинания както на децата ни, така и на нас. Затова споделяйте игрите навън– времето е пари, дори и когато играем. Един ден с умиление ще си спомняме как Пепи, Марти и Ивчо са споделяли солетите си, а сега, например, управляват собствена компания в Силициевата долина. Каква история, а!

------------------------
Свещените и любими на децата и на родителите детски градинки, уви, не навсякъде изглеждат добре и във форма. Често можем да видим изпочупени люлки, ръждясали пързалки, дупки в настилката и какво ли още не. Затова нашата авторка Мая Цанева не само им отдели специален текст, но и инициира кампания за възстановяване и обновяване на детските площадки в София, която набира сила и търси още повече съмишленици. Ако искате да се присъедините към нея, влезте във Фейсбук групата Безопасни детски площадки и вижте как можете да съдействате за каузата във вашия район. 

cross