Текстът на Сирма Станева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
След като другия месец навъртам 15 години на едно работно място почти с едни и същи хора, част от които съжалявам, че познавам, разбрах, че съм си изгубила времето и започнах да търся. Викам си, детето ми вече голямо, разбира от дума, мога да си позволя лукса да направя нещо и за себе си.
Записах се на три онлайн курса, които се провеждаха непосредствено един след друг, като вторият и третият леко се застъпиха, ама викам си: "Аз съм печена, ще ги комбинирам”. Единият мина и замина и чак не можах да повярвам как за кратко време научих толкова нови неща за любимите илюстрации. Картинките и рисуването, които станаха част от ежедневието ми през последните три години.
После се потопих в света на обработката на снимки, която ми донесе известна доза смут - софтуерни закачки, но резултатът не закъсня. Междувременно изкарахме една семейна почивка на морето. Ей, всички като се юрнат на това море да ходят лятото... Не ги разбирам тия хора. Аз като съм си морско чедо, много не ме влече това занимание. И дойде времето на програмирането и дербите на Джавата. Дет са вика записвам се да следя.
Оставаха по-малко от две седмици до изпита и викам ей сега, ще ги начаткам: лекции, задачи, упражнения.
Оборудвана със всякакви джаджи и машинарии вкъщи, все пак разбрах, че мъжът ми се водил някакъв фул стак дот нет девелопър - я па тоя, ще ми се прави. Ама, всичко си имам инсталирано - работна среда, ала-бала. Мятам се и само джава!
Разбрах, че се иска време. Няма да стане така бързо, както бях планирала. И тез кила откъде се пиявиха през последните месеци. Хем за джавата мисля, хем за това. Попаднах на някакъв чай за детокс - такъв обикновен за шир потреба и непретенциозен. Вземам един пакет и запарвам и варя, варя и запарвам. Горе-долу спазвам алгоритъма. Започвам да въвеждам данни, кодове с променливи и всякакви такива.
Усещам, вече че джавата извира от мен. Ставам рано за работа и съм готова да заема безкомпромисна, както всеки ден, работното си столче. Пък и малко тоя мозък да си почине. Прибирам се след това вкъщи и пак се започва: лекции и упражнения. Задачи, синтаксис, шаблони и започвам по-лесно да се ориентирам в това, което правя. Все още нямам ясна представа за действията си, но все нещо ще излезе.
Изморена съм. Решавам, че тази вечер няма да стоя до късно да пиша код. Малко преди да изрека “Ще го счупя тоя телевизор”, си лягам също толкова безкомпромисна, както и когато заемам столчето си на работа рано сутрин.
Изслушала съм всичко възможно. Задачите, докъде можах. Решавам, че все пак след ден ще се явя на предварителен изпит. Тръпка ми е. Така съм свикнала да се предизвикавам. Наливам се с чай за детокс и само стоя и се моля да не ми гръмне кода.
Когато имам някое малко въпросче, любезно отправям запитване към дот нет човека, дето ми е под ръка вкъщи. А той спокойно ми отговаря:
- Пусни дебъгера.
- Ти индианец на дебъгер виждал ли си?!
Нещо си прави майтап с мен този. Нямам време за дебъгер. Джавата изисква смелост и дързост, че и красота.
Дъ биг дей. Предварителният изпит. С боядисана коса, готова да атакувам всички възможни софтуери, програми и джаджи за дистанционна проверка на кодове, ставам рано и пия кафе. Решавам две задачи от шест за по-малко от час. И толкова. Времето не ми стигна за останалите.
Викам си: “Желязна съм!” За шест дни и цели две задачи. Мале, само време ми дай, ще ги разпилея всички тия ми ти девелъпъри. Готова съм да мисля като машина! Да се пукат душманите и всички случайни, с които ме срещна животът!
Няколко деца са станали жертви на популярно в TikTok предизвикателство, известно като Blackout Challenge. Целта на въпросното предизвикателство е да успееш да се самозадушиш до припадане. И съответно да го заснемеш и качиш в социалната мрежа. Иначе не се брои.
Родителите на две момичета - на 8 и на 9 години, открити мъртви в домовете си през изминалата година, са завели дело срещу TikTok. Семействата съдят социалната мрежа, защото не е осигурила по никакъв начин ограничаване на разпространението на опасното предизвикателство. Напротив, алгоритъмът на платформата умишлено е продължавал да показва видеа с такова съдържание на децата.
Лалани Ерика Уолтън (8 години) от Тексас била запален фен на TikTok, като постоянно поствала свои видеа, в които пее и танцува. Надеждата ѝ била, че някаква част от съдържанието, което публикува, ще я направи известна в мрежата, пише Los Angeles Times.
В средата на юли 2021 г. семейството ѝ забелязало странни охлузвания по врата ѝ, за които момичето казало, че е получила вследствие на падане. Няколко дни по-късно Лалани била открита безжизнена в стаята си с въже около врата, опънато от леглото ѝ. Полицията иззела таблета и телефона на детето и после съобщили на родителите, че момичето е гледало постоянно видеа с предизвикателството за самозадушаване до припадък.
В иска, заведен от родителите ѝ, се казва: “Лалани вярваше, че ако изпълни това предизвикателство, ще стане известна. Но тя нямало никаква представа и разбиране за опасната същност на това, което TikTok я окуражавал да прави”.
9-годишната Ариани Джайлийн Аройо била открита от по-малкия си брат. Баща ѝ разказва как момчето слязло при него в мазето, където работел по нещо, и му казало, че сестра му не мърда. Когато бащата влязъл в стаята, видял момичето задушено с каишката на кучето.
Ариани стигнала до болницата, сложили я на командно дишане, но било прекалено късно, тъй като вече нямала никакви мозъчни функции.
“Продуктът TikTok и неговият алгоритъм са насочвали извънредно и неприемливо опасни предизвикателства и видеа към фийда на Ариани”, се казва още в подадения съдебен иск, “като са я окуражавали да участва в Blackout Challenge”.
Трагичните истории на двете малки момичета не са единствените. Найла Андерсън на 10 години е открита обесена, докато се опитвала да подражава на популярното съдържание. Нейната майка също е завела дело срещу TikTok.
Има и още деца на възраст между 10 и 14 години от Италия, Австралия и американските щати Колорадо и Оклахома, които са починали при подобни обстоятелства, докато са опитвали въпросното предизвикателство.
“Без съмнение от TikTok са знаели, че смъртоносното предизвикателство се разпространява в тяхното приложение и че алгоритъмът им е насочвал съдържание за Blackout Challenge към деца”, казват от Правния център за защита на жертвите на социалните мрежи. “Компанията е знаела или е трябвало да знае, че ако не предприеме незабавни сериозни мерки за спирането на разпространението на предизвикателството, резултатът ще е още повече наранени или мъртви потребители, и то деца”, добавят от организацията.
Преди време социалната мрежа отрича, че прословутото Blackout Challenge е TikTok тренд, като посочва, че и преди съществуването на тяхната платформа деца са умирали в т.нар. игра на задушаване. Пред Washington Post компанията казва, че хаштагът #BlackoutChallenge е блокиран в търсачката на платформата.
“Продължаваме да сме бдителни и ангажирани с безопасността на потребителите ни и незабавно ще предприемаме мерки по премахването на подобно съдържание, ако такова бъде открито”, казва говорителят на компанията.
Шестгодишната Мария от Бургас е оперирана по спешност в „Пирогов“ след като „на шега“ гълта магнитни топчета заради TikTok предизвикателство. Информацията разпространиха от детски магазин "Хиполенд", помолени от семейството на Мария, за да се алармира за опасността от уж безобидните топчета. Днес по темата имаше и репортаж на Вероника Димитрова в сутрешния блок на Нова телевизия.
Това е само един от зачестилите през последните месеци у нас случаи на поглъщане на магнитни топчета, опасни за здравето и живота на деца – от 5 до 15-годишни.
Шестгодишната Мария се сдобива с магнитните топчета от батко си, който пък ги получава в училище в урок за силата на магнитите. Тя поглъща топчетата в отговор на TikTok предизвикателство, в което трябва да имитира пиърсинг в устата, като слага на езика си топчета с диаметър между 3 и 5 мм.
Детето проявява първите симптоми – силни болки в корема, месец и половина след „играта“. Какъв е проблемът се разбира едва при рентгеновата снимка. Мария е откарана по спешност от Бургас в София и е оперирана от д-р Стефан Стоилов, завеждащ отделението по детска коремна хирургия в МБАЛСМ „Пирогов“. В момента детето се възстановява и предстои да бъде изписано.
За д-р Стоилов това е поредният „магнитен“ случай. През последните няколко месеца в „Пирогов“ зачестяват операции на деца, глътнали топчета по време на популярната игра в социалните мрежи.
„Преди Мария, оперирахме 7 часа друго дете на нейната възраст. Извадихме едно по едно 21 магнитни топчета и установихме, че те са предизвикали 14 перфорации на стомашно-чревния тракт“, разказва д-р Стефан Стоилов. „Тези топчета са невероятно опасни за живота на децата. Трудни са за диагностика, симптомите се появяват късно, а и доста лекари не осъзнават сериозността на проблема“, допълва той.
Произведените в Китай топчета са направени от много силна магнитна сплав. Когато попаднат в корема на детето, те залепват едно за друго, пробиват цялата чревна стена на близкостоящи чревни бримки и формират чревни фистули. Топчетата могат да бъдат извадени само чрез сложно оперативно лечение за възстановяване целостта на стомашно-чревния тракт.
В репортажа на Нова телевизия д-р Стоилов споделя за още инциденти с магнитни топчета: „Нашите колеги уролози оперираха деца, които си слагат перли на препуциума. При момичетата на малките срамни устни, също за пиърсинг. Тази мода е чудовищна и хората трябва да знаят, че това е страшно опасно”.
Родителите на пострадалото дете и лекарите в „Пирогов“ са категорични, че животозастрашаващите магнитните топчета трябва да бъдат забранени за продажба у нас – така както са направили вече в други страни като Великобритания например.
Призивът от страна на лекари и от екипа на детския магазин е да не се купуват такива магнитни топчета на децата – независимо от възрастта им, защото те представляват сериозен риск здравето им.
Разговаряйте с децата за това, че не на всяко предизвикателство в социална мрежа трябва да се отговаря, обяснете им за възможните сериозни и болезнени последици, се казва още в обръщението на "Хиполенд".
Не е нужно да си припомняме азбучни истини колко е важно да се спортува, как движението е здраве и колко добре се отразява на духа и ума ни едно тяло, дето си е на мястото – буквално и преносно. Но ако все пак имате нужда от допълнителна мотивация и предизвикателство, пробвайте да се предизвикате с кауза.
Точно “Предизвикай се с кауза” е инициативата на образователната организация “Заедно в час”, която иска да обедини чрез спорт и движение хиляди хора от страната и чужбина, знаещи, че образованието е висша ценност. Спортното предизвикателство е само провокацията, която започва разговора за това колко е важно всяко дете във всеки регион на страната да има достъп до качествено образование – каквато е и мисията на “Заедно в час”.
Как може да заявите подкрепата си: като се регистрирате на https://zaednovchas.bg/sport/, изберете спорт (може и просто ходене да е, стига да заявите някакви километри, с които искате да се предизвикате), изберете артикул или билет на стойност между 15 и 20 лв., с които искате да подкрепите организацията, и после започвате подготовка, за да изпълните предизвикателството на 30 май. Има една много симпатична подробност – всеки регистрирал се участва за над 100 награди, включващи най-различни активности, ваучери за спортни дейности, книги и още сума ти неща, които могат да бъдат разгледани за допълнително спортно настървение тук.
Наградите са допълнителен стимул, но най-важното е чрез нестандартното спортно събитие, което ще се случи едновременно в цялата страна на 30 май, да се даде гласност на идеята за качествено съвременно образование за всички ученици във всички краища на България.
“Заедно в час” не са сами в това и освен подкрепа от нас, получават такава и от много партньори и посланици на инициативата, които също ще се предизвикат. Част от тях са актьорите Алек Алексиев, Дария Симеонова, Георги Златарев, Валентина Каролева, Яна Титова и Ники Илиев, както и спортистите Александра Жекова, Краси Георгиев, Йордан Йовчев, Любо Ганев, Кубрат Пулев, Инес Субашка, Мария Кинкина и Илияна Стоилова. Всички те са измислили предизвикателство, което да изпълнят на 30 май, и вече се подготвят за него, споделяйки с последователите си в социалните мрежи какво точно правят.
Ако искате да подкрепите мисията на “Заедно в час”, регистрирайте се и стягайте маратонките, защото 30 май наближава.
Това е текстът на Яна Палагачева, който е един от трите наградени разказа в конкурса на FOX book cafè и People of Sofia по темата за жените, които ни вдъхновяват, променят нагласи или преодоляват истински предизвикателства. Другите две победителки са Виктория Викторова с нейния текст за нещата, които искаме да оставим след себе си, и Надежда Рангелова-Бояджиева за нагласите, които може да се опиташ да промениш.
Това няма да е история за това колко несправедлив е светът към модерната жена. Защото няма как да говоря за личните си предизвикателства като жена, без да оценя колко много имам поради факта, че съм се родила в тези времена и по тези географски ширини: право на глас, на образование, на избор на съпруг и изобщо дали искам такъв, на избор кога и колко деца да имам; право да изразявам мнението си, да имам профил в социална медия, да се облека както пожелая и да напусна дома си непридружена. Мога да имам семейство и кариера, на теория мога да имам и правя всичко.
И точно там е най-голямото ми предизвикателство като жена в наши дни – искам да имам всичко, да се справям добре с всичко, да се докажа навсякъде. Дали от лични амбиции или от натрапени ми стереотипи, дочути критики или наложени образи на перфектни жени, които се справят с лекота с всичко, често се чувствам сякаш не правя достатъчно в някоя сфера от живота си. Перфекционизъм, прегряване, mom-shaming – това са някои от най-големите предизвикателства, с които жената се бори в наши дни.
Ето няколко примера от моята камбанария:
Като майка на две деца искам, разбира се, да направя максимума за тях. Искам да кърмя бебето си по най-правилния начин и да се храня възможно най-добре. Искам да е спокоен, да спи добре, да му е винаги чисто и изпрано; да знам кога кои витамини трябва да му дам, кога му предстои имунизация и кога с какво трябва да се захрани и насън да ме бутнеш.
Искам да имам достатъчно време с по-голямото си дете за игри и разходки, за рисуване, учене на нови думи, учене на самостоятелно хранене и сядане на гърне. Да съм запозната с всички ясли около нас и да ми се изясни цялата мистерия около точки, срокове и документи.
Искам вкъщи да е чисто и подредено, да мога да сготвя за деца и големи, да направя с усмивка на уста някой интересен сладкиш или поне палачинки за закуска. Да е изпрано и да сме напазарували всичко необходимо.
Искам да продължа да работя като журналист на свободна практика въпреки децата вкъщи, да говоря с интересни хора и да пиша по любопитни теми. А след време искам да се върна на работа за постоянно, да се развивам и надграждам. Да се запиша на нови курсове и да придобия нови умения.
Искам да изглеждам добре. Да отслабна след раждането, да се грижа адекватно за кожата, косата и ноктите си. Да спортувам, да спя достатъчно и да се храня добре.
Искам да пътувам, да пробвам нови хобита, да ходя на театър, на концерти и по интересни заведения.
И не на последно място искам да имам достатъчно време за отдих, възможност да чета книга или да гледам някой интересен сериал.
Сега има дни, в които още на първата графа издишам. Не съм сигурна дали съм дала витамин Д на бебето или какво е обядвал брат му. Вкъщи е подредено максимум за 10 минути, а грижата за мен се състои основно в това да намеря време да се изкъпя. За да напиша този текст, ми бяха нужни откраднати минути дни наред и много усилия да си събера мислите. За палачинките дори няма да се обаждам.
И въпреки че осъзнавам, че всичко това е повече от нормално предвид новородено и 2-годишно вкъщи, доста често в мен се обажда една самокритичност, защото се сравнявам се с различни хора във всеки отделен коловоз. И, разбира се, избирам такива, срещу които нямам никакъв шанс за победа.
Дали ще е майката, която има толкова богата база данни по въпросите, свързани с деца, че се чувствам ужасно неинформирана в сравнение с нея – дори понякога се чудя как оцеляват децата ми. Дали ще е позната, която на моята възраст вече има успешен собствен бизнес, или пък приятелка, която обикаля света, гмурка се и пие коктейли, докато аз се опитвам да запомня кой витамин да дам на бебето.
Понякога драмите ми са много по-малко екзистенциални, даже направо тривиални, като например защо майка X успява всеки ден да сготви нещо различно на детето си, а аз без детска кухня бих била загубена. Или защо жена Y е с 10 кила по-слаба от мен един месец след раждането.
Не съм сигурна дали социалните медии седят най-сериозно зад това постоянно надпреварване, сравняване и надцакване. Все пак въпроси от старата генерация в стил „Няма ли да раждаш вече?“ със сигурност допринасят за стреса на тези, позволили си да не заченат все още, наближавайки 30-те.
Случайно дочути или прочетени коментари в стил „Всеки може да намери 30 минути за спорт/ за готвене/ за разходка/ за стартиране на проект“, „Лесно е да научиш детето на гърне/ да се храни само/ да казва по 50 нови думи на ден, стига да проявиш достатъчно упоритост“ също не помагат особено.
Натрапва се едно усещане за провал дори там, където го няма. Освен пустият биологичен часовник, сякаш има още 100, които тиктакат и ни напомнят за изпуснати възможности, за това, че можем по-добре да си разпределяме времето и да вършим още и още…
Затова винаги, когато усетя, че се давя в този кръговрат, упорито си повтарям великите думи на поета „По-полека, забави, забави“ и си припомням, че като жени в наши дни можем да направим всичко, но не е нужно да го правим сами, веднага и толкова перфектно, че да е подходящо за пост в Instagram.
Текстът на Боряна Хайнрикс е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Дортмунд, температурата е 8 градуса, има мъгла, но слънцето тепърва изгрява и озарява хоризонта с розовата си пелена. Караме към летището...
Мама не може да дойде, състоянието ѝ не позволява...
Часът е 8:45 и самолетът захожда към пистата... Нося FFP2 маска и ме задушава. Самолетът е претъпкан.
Това не е една от онези приповдигнати истории, тази история не е за подвизи, няма да впечатли с необичайна развръзка. Тази история е за мен, за теб, за моята майка, за твоята майка, за майката на моята майка и майката на твоята майка.
Това е историята на всички неизвестни, но изключителни жени, които винаги са били до нас. Това е историята на три поколения обикновени на пръв поглед жени, които в същността си са символ на стоицизъм и героизъм. Жените, които ежедневно водят борби с вътрешните и външните демони.
Жените, които оцеляват, въпреки обстоятелствата. И възпитават също толкова силни жени. Това не са кралици или принцеси, не са графини, не са актриси, не са привилегировани дами от висшето общество.
Това е продавачката в магазина на ъгъла, леля Роси – козметичката, жената, която пилотира самолет, и онази, която мете улицата рано сутрин. Това е моята майка, твоята майка, това съм аз или ти, това сме ние – силните жени.
Излитаме, това е най-хубавият момент на полета за мен. Когато усещаш, че сърцето ти лети.
Моята майка е висока и има тъмна матова кожа. Косата ѝ беше почти черна, много тъмна, гъста и знойна. Майка ми въпреки възрастта си е една от най-красивите жени, които познавам. Затова се гордея тайно, когато ми казват, че приличам на нея (а ако тя присъства, винаги реагирам със саркастичен коментар, защото ние с мама обичаме да се шегуваме, че сме грозотии).
В днешно време майка ми се подвизава като скинхед и има огромен белег от дясната страна на скалпа. Мама има мозъчен тумор и трябва да мине през препятствието, наречено рак...
Ако има някой, който да е подготвен за това, ей това е моята майка – защото притежава мъжество (поне, както аз си представям истинските мъже във въображението ми от дете). Майка ми е мъж по душа от доста отдавна, има-няма 30 години. Затова не се съмнявам, че тя ще успее, и то, както винаги – триумфално, така прави всичко – емоционално и победоносно.
Нейната история е обикновена, до болка тривиална – тя е майка и баща, откакто съм родена, грижи се за всичко, винаги сама. Майка ми е свикнала да взима нещата в свои ръце, да работи за всеки успех много упорито и да не се спира пред изречението „не можеш“ или тъпата фраза „не става“.
Майка ми винаги е била пример за мен и е без да осъзнава това, което в днешно време наричат, едва ли не, обидно „феминистка“. Тя винаги ми е казвала: „Боряна, една жена трябва да може всичко, защото не знаеш в каква ситуация ще изпаднеш. И да заковеш пирон, и да сготвиш мусака, и да играеш карти“.
Ако ме попита някой кой е твоят идол, без абсолютно колебание бих казала: „Мама!!!“. Майка ми е опора, тя е стълб, майка ми е непоклатима скала, която от ударите на времето получава все по-изящна форма. Мама е живот, сила и радост, тя е енергия и смях, от мама аз черпя вдъхновение, мощ и издръжливост.
Турбуленция – оглеждам стюардесите за знак за паника, те обаче, са непоклатими – няма да умрем днес.
Мама Карола e висока и има къса руса коса и зелени очи, съпругът ми има нейните очи. Майката на моя съпруг е огън. Клишето е, че германците са студени. Не е вярно, ако съдя по нея. Тя е винаги навсякъде и може всичко, широко скроена и отворена.
Много хора казват, че имат само една майка, затова им е обидно да наричат свекърва си „мамо“. Аз обаче припознах бързо и лесно моята като такава. Спомням си, запознахме се на 90-годишнината на нейната майка – тя кръжеше като орел, пазещ малките си, около мен. Накрая ми даде няколко кутии с храна и каза:„Една седмица няма да има нужда да готвиш“, като типична българска майка, заобичах я лесно.
Мама Карола е енергична, дейна и има много таланти. Нейната супер сила е правенето на торти. По-вкусни сладкиши през живота си не бях яла. Мама Карола може от пиле мляко да намери. С децата се държи като обер генерал – моите зверове пред нея са като гальовни котета. Тя има таланта да знае винаги какво да каже и то да е на място.
Капитанът отива до тоалетната, стюардеса влиза в кокпита, предполагам това е протокол, откакто самолетът на Джарман Уингс от Дюселдорф до Барселона се разби във френските Алпи.
Притеснявам се, защото капитанът го няма, но нищо, аз няма да умра днес, не го чувствам така.
Майката на моята майка или както ние, децата, я наричахме – баба Цеца, беше пожар! Моите съвременници биха я нарекли power woman. До ден-днешен се чудя как баба успяваше да се грижи за три деца, да готви, пере, глади, чисти, да се грижи за градина и да намира своето време, в което седеше вечер на пейката с другите баби.
Баба в златните си години е символ на дотук най-щастливото и волно време в моя живот. Никога няма да забравя с какво нетърпение отивах при нея на село и знаех, че ме чакат три страхотни месеца! Баба ме научи да беля боб, да вадя картофи, да прекопавам нива, да бера сливи, да плета на една кука, да преда, да бия масло, да оправям леглото си като войник и колко боли като те ущипят тайно.
Баба знаеше 2 и 200 и винаги ми слагаше тайно стотинки в ръката – „да си ме спомняш един ден“. Баба можеше да те накара да изтръпнеш с една дума, и да те усмири с един жест. Та тя дори не знаеше колко много е направила за мен. Баба беше вторият най-важен човек в живота ми и дори не познавам думите, които могат да опишат милите чувства към нея.
Cabin crew start to descend.
Усещам, че нещо ме задушава, не е маската. Не съм плакала от години, не знам какво ми става. От лявата ми страна нервничи непознат, от дясната спи съпругът ми.
Cabin crew prepare for landing.
Колесникът се отваря, сълзите ми потичат, виждам Александър Невски някъде в далечината, вече сме под облаците. Кацаме меко, това го могат само българските пилоти, летяла съм много.
„Добре дошли в София, където часът е 12:15 местно време, температурата е 2 градуса...“
Прибирам се...
Прибирам се по изключение по това време. Оставила съм мама и мама Карола с децата. За да се сбогувам за последно с майката на моята майка...
Благодаря ти, бабо, за всеотдайността, топлотата и уюта, обичта и ласката, за това, че ме научи как да квася мляко, а и за стотинките, които тайно слагаше в шепата ми. Благодаря ти, че беше изключителен човек, изключителна жена, отгледала толкова много деца и внуци! Благодаря ти, че те имаше! Ще се видим от другата страна...
В памет на баба Цеца (13.04.1933 - 04.03.2021), а и на всички изключителни жени!
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
Всеки ден от милиарди телевизори, компютри, радиоприемници и всякакви други устройства кънтят гласовете на щабове, политически лидери, държавни глави.
Речта на кралица Елизабет II към британците обаче, отекна по-особен начин с човешкото си послание, искрената си благодарност и топлите думи, които развълнуваха страшно много хора по света, без значение дали са поданици на кралицата, или не. Може би просто имаме нужда да ни се говори точно така в кризисни ситуации.
Публикуваме превод на речта на Елизабет II без съкращения и без претенции за художествената му стойност.
Обръщам се към вас в този момент, изпълнен с все повече предизвикателства. Момент на голяма разрив в живота в нашата страна. Разрив, който донесе скръб на едни, финансови трудности на много други и огромни промени във всекидневието на всички ни.
Искам да благодаря на всеки един човек от системата на здравеопазването ни, намиращ се на първа линия, както и на всички онези хора с изключително важна роля в обществото, които жертвоготовно продължават да изпълняват всекидневните си задължения извън домовете си в грижа за всички нас. Убедена съм, че нацията ни ще ме подкрепи, когато казвам, че сме благодарни за всичко, което правите, и че всеки час от вашата изключително трудна работа ни приближава към едни по-нормални времена.
Искам да благодаря и на онези от вас, които си остават вкъщи, и така помагат да предпазим уязвимите и да спестим на много семейства болката, която други вече изпитаха, изгубвайки любимите си хора.
Заедно ще спрем тази болест и искам да ви уверя, че, ако останем обединени и непоколебими, ще преодолеем всичко.
Надявам се, че в идните години всеки един от нас ще се гордее с начина, по който е отговорил на това предизвикателство.
А тези, които ще дойдат след нас, ще си кажат, че британците от това поколение се били изключително силни. Че качества като самодисциплина, тих кураж в добро разположение на духа и съпричастност все още характеризират тази страна.
Гордостта ни кои сме не е част от миналото ни, тя определя настоящето и бъдещето ни.
Моментите, в които Обединеното кралство се сплотява, за да аплодира здравните работници и всички, които се грижат за нас, ще бъдат запомнени като израз на националния ни дух, а емблема на това ще са дъгите, които рисуват децата.
Из цялата британска общност по света виждаме истории, топлещи сърцето, за хора, които се обединяват, за да помогнат на другите, без значение дали с доставка на храна и лекарства, с наминаване да видят как са съседите им, или с промяна на бизнеса си, за да подпомогнат възстановяването.
И макар самоизолацията да е трудна на моменти, много хора от всяка една религия или без такава, откриват, че тя ни предоставя възможност да забавим темпото, да натиснем пауза и да помислим - в молитва или в медитация.
Това ми напомня за първата ми реч през 1940 г., когато ми помагаше сестра ми. Тогава като деца говорихме оттук, от Уиндзор, на децата, евакуирани от домовете им или пратени далеч за тяхна безопасност.
Днес отново мнозина изпитват болезненото чувство на раздялата с най-обичаните си хора. Но и днес, както и тогава, знаем дълбоко в себе си, че това е правилното нещо.
И макар да сме се изправяли пред предизвикателства и преди, това е различно. Този път се обединяваме с всички народи по целия свят в общо усилие, използвайки напредъка на науката и вроденото си състрадание, за да се излекуваме.
Ще успеем. И този успех ще принадлежи на всеки един от нас.
Трябва да сме спокойни, че въпреки трудните моменти, които предстоят, ще завърнат и по-добрите дни: отново ще бъдем с приятелите си; отново ще бъдем със семействата си; отново ще бъдем заедно.
А засега изпращам благодарностите си и най-добрите си пожелания до всеки един от вас.
Животът постоянно ни среща с великолепни жени, които ни смайват със силата на духа и възможностите си. Два такива много качествени екземпляра са акушерките Йоана Станчева и Илона Нешкова от акушерски кабинет “Зебра”. Освен изключителни професионалисти в своята област, двете са и истински таланти в писането, доказвайки го с историите си в книгите ни “Да оцелееш като родител”.
Днес една от тях - акушерка Илона Нешкова, е в Майко Мила, за да ни разкаже няколко неща за раждането през професионалния си поглед. Но не как протича то физиологично - това се предполага, че го знаем или поне - можем да го научим, а как то преминава като стихия през всяка жена и как тя успява да овладее (или съответно да не овладее) тази стихия. В раждането всичко е възможно - особено загубата на контрол.
Работата на акушерките е такава, че постоянно ни среща с различни хора - жени и мъже. Но има някои неща, много характерни за жените, на които им предстои първо раждане, и те могат да се обединят под общия знаменател - ЗНАМ КАКВО ПРАВЯ, когато всъщност не знаеш.
Безброй пъти съм водила този разговор с чудесни момичета, за които нямам никакво съмнение, че се справят страхотно с всичко в ежедневието си, и които са убедени, че раждането е просто поредното предизвикателство, което имат да преминат, и няма никакъв начин с много желание и ентусиазъм, любов и жертвоготовност да не надвият стихията му и да не възтържествуват, преминали на другия бряг като победители. КОЛКО МНОГО БИХ ИСКАЛА ДА БЕШЕ ТОЛКОВА ПРОСТО!
НО! Има едно нещо в раждането, за което сякаш никой не ни подготвя и много често се оказваме абсолютно сащисани от мащабите му, а именно - ТОТАЛНАТА ЗАГУБА НА КОНТРОЛ. Всяка логика и взаимообвързаност между действия и следствие, с които сме свикнали, не могат да бъдат открити в този, уж познат ни на теория, физиологичен процес в женското тяло.
Свикнали сме, когато се готвим за нещо и сме наистина старателни и упорити, то да ни се отплати с триумф. Образование, работа, хоби, спорт - няма начин да не успеем, ако се раздаваме! Но нищо подобно не можем да очакваме от раждането, като гарантиран краен резултат. И това е най-трудното нещо, за което имаме да се готвим и да научим. (Родителството е същото, но то е доживот и не се наемам да го коментирам.)
И понеже всеки ден виждам най-неочаквани обрати в раждането - жени, за които съм била убедена, че няма начин да не се справят, пропадат в огромната бездна на невъзможното, или обратното - жени, за които съм била готова да се закълна, че още по средата на пътя ще се откажат, са ми скривали шапката с потапянето във вихъра на преживяването и изплуването като супергерои, бих искала да ви кажа няколко неща:
• Поставете се в центъра на това, което ви предстои! Ако по принцип сте склонни да правите жертви и да пестите на околните труд и ресурс - раждането не е такъв момент!!! Поискайте всичко и бъдете безкомпромисни!
• Не разчитайте на случайността и добрия късмет! Ако някой започне да ви натрапва личния си успех с тази стратегия, подминете го! Гответе се, четете, посетете наистина доказано добър и полезен курс за подготовка за раждането и грижи за бебето (най-вече кърмене!!!), търсете активно информация за болници, лекари, екипи и питайте за цифри - щом някой твърди, че е успешен в нещо, нека го докаже с резултатите си! Ако ви мотае, значи най-вероятно няма с какво да се похвали.
• Въвлечете партньора си наравно с вас в това! Кой и къде е втълпил на българските мъже, че имат правото и привилегията да избират дали да бъдат там, когато децата им се раждат! Не бъдете неразумни, като се съгласявате с тази привилегия! Раждането на дете е работа на двойката и това трябва да се обсъжда още преди вземането на решение да имате дете - всичко в семейството е обща отговорност, още повече - всичко около децата!
• Ангажирайте си дула! ГОСПОДИ!!! Няма по-смислено и важно нещо от професионалната подкрепа за двойката по този супер неравен и тегав път! Няма двойка, която да сме убедили в тази нужда, която после да е съжалила!!!
• Направете си план за раждане, който включва загубата на контрол!
Какво да кажа за финал…
Знам, че заслужавате всичко! Остава и вие да го повярвате!
Изглежда, че популярното в социалните мрежи предизвикателство #10YearChallenge вдъхновява все повече хора да показват не само промените, които лично са ги сполетели (или пък не са и тънат във вечна младост и благоденствие), но и какво като цяло се е случило около тях за 10 години. Bored Panda събира накуп някои от най-саркастичните мемета в # 10YearChallenge, които показват, че ако някои не са мръднали на килограми, други изобщо не са мръднали на никъде или пък, като пластмасата, буквално копаят дъното.
