Сложете си ръка на сърцето и си признайте какви невъобразими тъпотии с тотален риск за живота сте правили като деца. Ако не сте – евала! В екипа на Майко Мила обаче (няма да посочваме кой!) е пълно с такива, които са играли на криеница по покриви на блокове, висяли са с краката навън от перваза на терасата на шестия етаж, палили са огън в тревите зад блока, пресичали са четирилентови булеварди за време (докато себеподобен седи отсреща и засича)… Изобщо, да не продължаваме, че почваме да се разтупкваме и ни хваща хем страх, хем срам.
Накратко – децата правят глупости. И ние като родители надали ще можем да ги спрем, но колкото повече знаем за начините, по които се забавляват и предизвикват един друг, толкова по-добре. Защото ще имаме едно наум какво да следим.
Ето например съвсем скоро се разбра за ново предизвикателство, което си отправят децата в TikTok – поглъщане на огромни количества парацетамол. Звучи като нещо, което никой с всичкия си не би направил. Само че при децата нещата не работят по този начин.
За онлайн предизвикателствата и как да разберем дали детето ни се е забъркало в нещо опасно, ще говорим днес с Мирела Христова и Антоанета Василева. Правим го в поредицата ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, която създаваме съвместно с Yettel и Националния център за безопасен интернет.
Антоанета Василева е експерт по онлайн безопасност, координатор на Националния център за безопасен интернет и част от екипа на Асоциация Родители. Антоанета е опитен обучител, консултант и експерт в мониторинга по темите, свързани с трафика на хора, миграцията и рисковото поведение в интернет. Има опит в директната работа с уязвими групи (като жени, деца, младежи, роми и др.) и подкрепа за жертвите на престъпления.
Мирела Христова е психолог и позитивен психотерапевт под супервизия. Завършила е бакалавърска степен по „Психология“ в Нов български университет и магистратура по „Социална психология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента продължава обучението си за магистър по „Детско-юношеска и училищна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Ето какъв родителски въпрос получихме преди време.
С ужас установих, че има някакви игри като предизвикателства, които децата играят онлайн. Четох, че в Америка деца са пострадали, изпълнявайки такива предизвикателства. Как да разбера дали продължава да има такива неща и за какво да говоря със сина си? Той е още малък, на 5 години, но искам да съм подготвена.
Номерът на интернет и на социалните мрежи в частност е, че когато нещо е тренд на хиляди километри оттук, може да се превърне в тренд и по нашите ширини за секунди. Така че, да, и българските деца попадат на онлайн предизвикателства, отправят си ги едно на друго и понякога, за съжаление, се стига до инциденти.
„В края на 2024 г. имаше дете, постъпило в болница след предизвикателство от TikTok. Децата се изтласкват с ръце едно към друго и доста често не успяват да се хванат, от което удрят лицата и главите си. В случая детето беше с мозъчно сътресение. В същия период дете беше ударено от волтова дъга, защото се качило на влак, за да си направи интересно селфи“, припомня психоложката Мирела Христова.
Опасности съществуват, опасни предизвикателства онлайн – също, но те не са единствените. Преди години, когато нямаше платформи като TikTok и Instagram, децата се предизвикваха едно друго и пак беше опасно. „В главата ми веднага се появява спомен как мои съученици се предизвикваха да сложат сол в ръката си, върху нея лед и да стиснат – реакцията на двата продукта може да причини много сериозни изгаряния и беше изключително популярно, а нямахме TikTok“, казва Мирела.
Важното, според специалистите, е да разберем защо децата изобщо приемат тези предизвикателства и на кого искат да се докажат. „С какво изпълнението на едно такова предизвикателство ще промени живота ти – по-популярен ли ще си, по-готин ли те прави и защо искаш да си по-популярен и по-готин? Има ли други начини да се постигне това? Тези въпроси биха замислили подрастващия реално какво цели с включването си в такива предизвикателства и какво може да загуби“, обръща внимание Мирела Христова.
Антоанета Василева добавя, че ако разберем, че детето ни гледа и обсъжда онлайн предизвикателства с приятелите си, на първо място трябва да реагираме с разбиране и да се опитаме да проведем спокоен разговор, за да съберем максимално много информация.
„Тази ситуация може да се превърне във възможност за изграждане на доверие и насърчаване на критично мислене. Родителят може да започне с въпроси, за да разбере какво е гледало детето, защо му е било интересно и какво е научило от това. Може и да опита, ако е подходящо, да направят предизвикателството заедно, по безопасен начин.
Пример за това е предизвикателството „Супермен“, което може да се пробва с дюшек, в обезопасена среда, с възрасни, така че детето да усети потенциалните рискове, без да се нарани и след това да разкаже на своите приятели и съученици защо не трябва да го правят. С подходящи за възрастта обяснения трябва да се посочи, че не всички видеа или игри в интернет са безопасни и че някои могат да доведат до сериозни последствия“, съветва Антоанета.
Не е лошо да се помисли и в посока предлагане на алтернатива – образователни или забавни занимания, които да стимулират детето както и онлайн предизвикателствата, но „доказването“ да има положителен резултат.
Много е трудно за нас като възрастни да си дадем сметка защо децата участват в подобни предизвикателства, но отговорът всъщност е много прост: защото е интересно, защото могат, защото и другите го правят. И, както отбелязва Мирела Христова, от малки ги учим да се състезават едно с друго, като ги питаме кой как се справя в училище и кой колко е изкарал на контролното, така че не е чудно, че се впускат и в други съревнования.
„Друга причина е нуждата да се докаже; да покаже, че може и че трябва да бъде харесван заради способностите си“, добавя Мирела.
Според Антоанета децата участват в онлайн предизвикателства, защото те им предлагат комбинация от любопитство, забавление и усещане за принадлежност. „Освен това, децата понякога не осъзнават напълно последствията от тези предизвикателства, тъй като все още развиват критичното си мислене и способността си да различават безопасно от опасно поведение и потенциално вредните последствия“, допълва Антоанета Василева.
За да ги предпазим, е важно да изградим открита и доверителна връзка с тях. Вместо да критикуваме или да забраняваме категорично, по-добре да се опитаме да обясним защо определени неща са рискови и какви могат да бъдат последствията – физически и емоционални.
„Установяването на ясни правила за онлайн активност, комбинирано с активен интерес към това какво детето гледа и прави в интернет, също е ключово. Насърчавайте детето да споделя, ако попадне на нещо необичайно или тревожно, и бъдете подкрепящи, когато има проблем онлайн“, подчертава Антоанета.
Онлайн има всичко – от примамливи изкушения, опасни предизвикателства, рисково общуване в социалните мрежи до възможност за учене на чужди езици, пробване на готини рецепти, онлайн игри и общуване с приятели. Въпросът е как да направим децата си достатъчно устойчиви на всичко това, което изглежда на един клик разстояние.
За да бъде устойчиво в онлайн среда (и не само), едно дете се нуждае от комбинация от знания, умения и подкрепа, които да му позволят да разпознава и избягва рисковете, докато извлича ползите от интернет.
Според Антоанета Василева първото и най-важно е постоянно развиване на дигитално-медийната грамотност. Това е съвкупност от умения да използва технологии отговорно, да комуникира позитивно, да умее да разрешава проблеми и конфликти, да различава надеждна информация от фалшива и да осъзнава рисковете от споделяне на лични данни. Децата трябва да знаят как да разпознават неподходящо съдържание, да реагират на кибертормоз и да съобщават за нежелани взаимоотношения и ситуации.
На второ място, казва Антоанета, е необходима емоционална устойчивост. Това е способността да се справят с негативни емоции, критика или натиск от страна на връстници. Родителите и учителите могат да помогнат, като учат децата на умения за критично мислене, самоконтрол и уверено отстояване на своите граници.
Третият елемент е семейната подкрепа и доверителна връзка. „Младежите имат нужда от базови знания за защита и доверени възрастни, които да са до тях при проблем – да ги изслушват, подкрепят, насърчават и помагат при затруднения или ситуация, в която са жертви на онлайн престъпление. Имат нужда да знаят, че има кого да питат и че този някой ще ги чуе, без да ги обвини или накаже“, добавя Мирела.
Мирела Христова и Антоанета Василева обобщават някои от признаците, по които можем да познаем, че с детето ни нещо не е както трябва и че проблемът е свързан с онлайн активността му.
Говорете с детето си – проведете открит и ненатрапчив разговор, за да разберете какво го привлича към тези действия и какво преживява. Ако ситуацията е по-сериозна или надхвърля вашите възможности, потърсете помощ от училищния психолог или друг образователен специалист, който има опит в работата с деца и онлайн поведение.
Родителите и децата могат да се обърнат и към Консултативната линия към Центъра за безопасен интернет на телефонен номер 124 123 или в чат модула на www.safenet.bg. На нея работят психолози, експерти на теми свързани с онлайн света – ще подкрепят обаждащия се и заедно ще намерят най-правилното решение.
Ако смятате, че детето е изложено на непосредствена опасност или става жертва на злоупотреба, незабавно се обърнете към правоприлагащите органи, като подадете сигнал към Горещата линия на Националния център или дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Разперила криле, при нас каца Петя Илиева-Желязкова. Философ, финансист, мениджър и... техник на газовотурбинни двигатели. А също така и майка на сладко малко бебе.
Желанието да учи обаче е по-силно от всичко и Петя изкарва alternative MBA в The Business Institute, после още един работилница пак там.
И понеже стана въпрос: The Business Institute и Майко Мила дават на трима от вас стипендии за придобиване на ключови бизнес умения в alternative MBA – програмата е съчетание от дисциплини за въведение в бизнеса и три надграждащи специализации. Две от стипендиите покриват 50% от таксата за програмата, а една – 90%.
Можете да кандидатствате тук и да си спечелите една от трите, за да получите реални практически знания, които да ви помогнат във всяко бизнес начинание или в настоящата ви работа.
Обучението е двусеместриално и включва 9 дисциплини. Първият семестър е Business Essentials – полагат се основите с най-важните за един бизнес теми: стратегия и позициониране; маркетинг мениджмънт; финансова грамотност; убедително представяне на проект.
Във втория семестър можете да изберете между три специализации: „Мениджмънт инкубатор“, „Процеси и проекти“ и „Иновации и промяна“. В общата за всички курсисти дисциплина „Холистично управление на бизнеса“ и в трите специализации има включена онлайн симулация на Харвард. В две от специализациите има и дисциплини, базирани на методологията LEGO® Serious Play®.
Аlternative MBA започва на 23 март 2023 г. Пролетният семестър се провежда в периода март – юни, а есенният от октомври до февруари 2024 г. Сесиите се провеждат онлайн и присъствено в удобно за работещи време.
Крайният срок за кандидатстване е 12 март – побързайте и кандидатствайте за стипендия за aMBA с Майко Мила и The Business Institute!
А ето я и Петя, която е минала през всичко това и има какво да разкаже.
Здравейте, казвам се Петя, на 32 години съм и съм родена и живея в София.
Най-общо казано, занимавам се с авиация. В момента съм трейнинг мениджър в компания, която предоставя обучения в областта на авиационните регулации. Но наскоро завърших професионален курс за авиационен техник, обслужващ самолети с газотурбинни двигатели. Ако някой ден едното ми омръзне, мога да го сменя с другото.
Нямам представа! Учила съм финанси и философия – ама комбинация, а? Но към средата на 20-те си години все още нямах никаква представа каква искам да стана, като порасна. Беше ми интересно всичко, но и нищо чак дотолкова, че да му отдам цялото си внимание. Всички ме питаха „Какво ще правиш с тази философия, след като завършиш?“, а аз вдигах рамене и си мислех „Ами, ще бъда сервитьорка с диплома“.
Истината е, че имах огромно желание да развивам алтернативното образование в България, тъй като смятам, че традиционният педагогически модел е остарял и системата създава зомбита, лишени от способността да раждат автентични идеи. Аз самата до голяма степен съм жертва на тази система, но в онзи момент все още нямах нито куража, нито самочувствието, за да се опитам да направя някакви качествени промени. От друга страна, летенето винаги ми е било гъдел в стомаха, и то не точно летенето, ами самите машини.
Съвсем на майтап през 2017 г. кандидатствах за стаж в „Луфтханза Техник“ София, откъдето пък не на майтап взеха, че ме одобриха. Когато ме разходиха за пръв път из хангара, вярвате или не, направо очите ми се насълзиха от вълнение. Тогава взех решението, че това ще е моята професия и така започна пътешествието ми в света на самолетите. Началото беше много трудно, но си заслужаваше, защото сега работя точно това, което харесвам – образование и авиация в едно.
Мениджър станах по неволя, но ми допадна.
Далеч не, но това е защото през 90-те летенето все още беше лукс по нашите ширини, тогава пътуването при нас се случваше предимно с влака или автобуса. Но вероятно, ако бях летяла като дете, сега може би щях да съм стигнала дори още по-далеч.
Като дете със сигурност обичах да бърникам в куфарчето с инструменти на баща ми и можех да поправям дреболии. Както казах, мениджър станах по неволя и не съм искала да бъда на ръководна позиция, защото ме плашеше отговорността. Иронично, сега точно това ми харесва в работата ми. Харесва ми да вземам решения и се радвам, когато ми се гласува доверие.
Реших да уча aMBA, защото липсват тоновете суха и неприложима в живия живот материя. Вярвам дълбоко в ученето чрез правене, а не чрез просто наизустяване и евентуалното припознаване на чужди идеи като свои.
Далеч не казвам, че четенето не е важно, тъкмо обратното, но са ни необходими и определени инструменти, чрез които да извлечем най-важното от прочетеното и да го приложим на практика, а това от своя страна е съвсем различно умение. Що се отнася до самата aMBA програма, смятам, че е абсолютно задължителен набор от дисциплини за всеки млад мениджър и лидер, който иска да опознае по-добре бизнеса и да разбере как той функционира отвътре.
За себе си намерих ограмотяване в областта на маркетинга, стратегиите и пазарното позициониране, както и управлението на екип – все елементи, неизменна част от успешното управление и развитие на бизнеса.
Програмата е много различна от останалите, в които съм участвала досега. Alternative MBA насърчава студентите да мислят абстрактно и чрез ролевите игри, симулациите на Харвард и реалния бизнес казус, пред който са поставени, те са провокирани да бъдат креативни и сами достигат до отговори на въпросите, които ги вълнуват. Разбира се под менторството на експерти (фасилитатори практици, бел. ред.) в съответната област.
Динамиката и фактът, че ученето никога не спира, определено са плюс за мен – винаги има накъде още да се расте. Като лоша страна, персонално за мен, бих отчела, че в авиацията, от гледна точка на сигурността и безопасността, е добре всичко да бъде двойно и тройно застраховано, има много правила и процедури, които трябва да бъдат стриктно следвани и това прави системата доста тромава. За нетърпеливи хора като мен това е истински кошмар, но се налага, защото така е правилно.
Да, имам едно много желано и мечтано бебче, което съвсем скоро ще навърши една година. Беше изключително важно за мен по време на отпуска ми по майчинство да ангажирам активно ума си с учене, защото не исках да губя тренинг, а и като превенция срещу следродилна депресия. Оказа се, че работи. Съчетавам всичко доста трудно, но с добро планиране и с приемането на факта, че от време на време ще има и провали – успявам.
Принудително си почивам (смее се). Рядко ми остава време за почивка в истинския смисъл на думата. Почивам си, когато изляза на разходка с детето, а когато съм наистина напрегната и искам да остана сама, излизам с колата и шофирам безцелно из града.
Допреди детето, имах завиден спортен ентусиазъм и обожавах да изтичвам по няколко километра всеки ден, както и да карам колело. Планирам да възобновя тези дейности съвсем скоро, тъй като са жизненоважни за доброто психично, емоционално и физическо здраве, а и искам да възпитам същото у детето си.
Все още не съм съвсем сигурна какво значи да си успял. Ако означава да си удовлетворен и сутрин да ставаш с усмивка на лице, то тогава съм успяла.
Ами аз пробвах aMBA с The Business Institute Бизнес института и след това пробвах и работилницата „Управление на проекти: холистичен подход“. А сега планирам и трети курс. Оставям изводите за тях (смее се).
Обичам да следвам естествения ход на нещата, не си поставям крайни и категорични цели. Имам някои стартъп идеи и при всички положения, ако ми се отдаде удобна възможност да реализирам някоя от тях, ще се възползвам. Ще видим накъде ще задуха вятърът.
Но е сигурно, че следващото предизвикателство ще е майсторският клас Leadership Excellence с The Business Institute, който ще надгради някои от вече придобитите знания по време на aMBA програмата. Нямам търпение!
Чували ли сте латинската сентенция, че трябва да се учи не за училището, а за живота? Е, и да не сте, сигурно ви се е случвало да се зачудите защо ви е трябвало в училище да учите валентността на водорода, но никой не ви е обяснил някои далеч по-практични неща като например как да си платите данъците, защо е важно да си здравноосигурен, защо е важно да разбирате бизнес модела на организацията, в която работите, нищо че сте още асистент, или пък да сте запознат с базови концепции в бизнес финансите.
Балансът на знания “за училището” и “за живота” е това, което прави едно образование качествено и смислено. И ако до един момент всички трупаме академични знания, които после да приложим в дадена област, то после практиката е къде-къде по-важна.
И точно към зажаднелите за практика е поканата ни да кандидатстват за три стипендии за alternative MBA от Майко Мила и The Business Institute. Конкурсът вече стартира, а 18-ият випуск aMBA на The Business Institute търси своите нови попълнения, които са готови да получат практични основни знания за бизнеса, за да реализират най-смелите си бизнес идеи или професионално развитие. И по този начин да научат някои работи тъкмо “за живота”, а не единствено с цел придобиване на диплома. Не ни разбирайте погрешно - няма нищо лошо в дипломите и академичните знания. Но ако не знаеш как да приложиш знанията, които стоят зад нея, тя си остава просто една хартия.
В обучението по alternative MBA всичко е насочено към практиката. Целият обучение включва множество силно интерактивни работилници, които развиват реални умения от ден 1. Областите са следните: основи на стратегия и позициониране, маркетинг, финанси и убедително представяне на проект за 1-ви семестър; след това във 2-ри семестър заедно да управляват компания в онлайн симулация на Харвард и да изберат желана специализация през втория семестър.
Alternative MBA (aMBA) следва подхода на класическите MBA, но адаптиран към бизнес средата в България. Това е интерактивна 9-месечна програма, обединяваща хора с различни умения, бизнеси и гледни точки. Програмата цели изграждането на комплексни бизнес и мениджмънт умения, директно приложими в практиката.
Съдържанието е базирано на международни и авторски методологии и инструменти и реални български или бизнес казуси, както и реалистични казуси от симулации на Харвард. В рамките на целия курс на обучение се разглежда реален бизнес казус на някоя компания и така курсистите имат възможност да стигнат до конкретни решения и да проверят всичко, което учат, “в движение”.
Участниците в тази aMBA програма ще могат да изберат специализация във втория семестър. Това е нововъведение от тази година, като досега изборът беше между тематичните области „Хора и екипи“ и „Проекти и процеси“. От новия випуск 18 към тях се включва и още една област - “Иновации и промяна”.
Съвсем спокойно можем да се измъкнем, като кажем “за всички”, но няма да го направим. Но, да, за всички, наистина.
За всеки, който от години иска да направи нещо свое, но все не му достига:
А) време - защото винаги трябва да се прави нещо друго по-важно;
Б) средства - защото парите винаги трябва да отидат за нещо по-съществено;
В) смелост - защото не знаеш откъде да го подхванеш и как да го завъртиш.
Обучението по aMBA е подходящо и за всички настоящи професионалисти в света на бизнеса, които имат нужда да надградят, обогатят, раздвижат, опреснят – и каквото друго се сетите – знанията си, за да станат по-бързи, смели и сръчни във всекидневните оперативни предизвикателства.
Alternative MBA е и за онези, изгубили тръпката от “играта”, но имащи желание да я преоткрият, за да доразвият уменията си и да продължат към нови начинания със свежи сили.
Стипендиите са три. Една, покриваща 90% от пълната такса за обучение, и две, покриващи 50% от пълната такса за обучение. Кандидатстването вече тече с пълна сила и ще продължи до 5 октомври. Става в специалната платформа на сайта на The Business Institute, където ще искаме да ни разкажете малко за себе си, за професионалния си и/или предприемачески опит и, изобщо, за творческите ви планове - сигурни сме, че имате такива.
Ще се радваме да прочетем малко повече за вас и да изберем трима, които ще могат да се включат в 18-ия aMBA випуск на The Business Institute. Ще обявим победителите на 10 октомври, а учебната година започва на 20 октомври. Един вид, ще ходите на училище заедно с децата, което е страхотно, защото те съвсем резонно могат да ви питат (с лека истерия) “Написа ли си домашното?!”, а вие хлъднокръвно да ги мятате по тополите с небрежното “Днес нямаме домашно”, защото си знаете, че в aMBA се учи не за домашното, а за живота.
Ангелина Ангелова е от хората, които са си мечтали нито един работен ден да не си прилича с вчерашния, и животът я е възнаградил именно със здраво бачкане.
Тя е на 30 години, завършила е "Пространствен дизайн" във Варненския университет "Черноризец Храбър", има магистратура "Начална педагогика" към Софийския университет, а после е продължила образованието си с магистърска програма по "Журналистика, продуцентство и финанси" във Висшето училище по застраховане и финанси.
Била е учителка, репортер, редактор, автор е на романа "Последен залог", а в момента е директор PR и комуникации на туристическия холдинг Victoria Group и административен директор на благотворителното сдружение “Маринела“. Справя се с отглеждането на сина си сама.
Днес Ангелина ни гостува в рубриката „Жените могат всичко“, за да ни разкаже за професията си и за това какво е да си общуваш корпоративно и не толкова със световноизвестни барабанисти, за оперативките на тема „страх ли ги е мъжете от самостоятелни жени“ и за да даде кураж на всички, които са избрали същия път.
- Как въобще се стига на тази възраст до това място? Може би ще трябва да ни разкажете малко повече за предишния си опит и какви сте ги вършила, преди да заприпкате по мокета на хотел Маринела.
- Първата ми „работа“, докато бях студентка по дизайн, бе продавач-консултант в магазин за диаманти в търговски център във Варна. После станах помощник-управител. Кариерата ми в сферата на диамантите приключи, след като се преместих в София. Родих сина си Георги (Гогата) и по време на майчинството се „разписах“ – получиха се два романа. Записах и магистратура по педагогика в Софийския университет. Така се случи, че почти веднага ме поканиха да преподавам по заместване в едно училище в квартал „Дружба“ – имах 25 деца в класа и им преподавах по ВСИЧКО, включително и по физкултура (а съм абсолютно дърво). Това продължи около половин година и беше позитивен професионален опит в живота ми, но заплатата на българските учители е обидно ниска. Усещах, че този романтичен период ще приключи бързо, а и все още, за ужас на околните, продължаваше да ми се „учи“ още нещо.
Тогава съдбата „удари“ решаващо рамо и получих предложение да издам криминалния си роман. С парите от продажбата на правата му записах „Журналистика, продуцентство и финанси“ и няколко месеца след началото на магистратурата ме изпратиха на стаж в bTV, където се запознах с великата Марта Евтимова, която видя качества у мен и ме назначи на работа. След това работих и в продукцията Big/VIP brother. За известен период бях главен редактор на списание Hello.
Преди около две години получих предложение от Маринела Арабаджиева да заема длъжността Административен директор на благотоворителната ѝ организация Сдружение „Маринела“. С времето изградихме силно доверие помежду си и преди година оглавих и PR отдела на холдинг Victoria Group. Както се разбира – не се страхувам от предизвикателства, напротив. Но не се лишавам и от голямата си любов – писането. От три години съм автор в любимото ми списание L`Еuropeo, а от около половин година правя и интервюта за мъжкото списание Playboy.
- Тъй като работите в хотел, и то огромен, длъжна сте да ни разкажете някоя смешна история от работата си.
- В по-голямата си част моята работа е строго конфиденциална и отговорна, но мисля, че мога да разкажа една случка, за която винаги ще се сещам с усмивка. В нашия хотел често спят световни звезди – актьори, музикални изпълнители, спортисти. Предстоеше концерт на Foreigner – любимата на поколения група, включително най-любимата на баща ми. Преди да дойдат с асистентката ми поровихме за техни снимки, за да можем да ги разпознаем. Не се случва често да имаш честта да посрещаш банда, продала над 80 милиона албума.
Не успях да отида на концерта, защото детето ми имаше температура. На следващия ден предстоеше да ги изпращаме и реших лично да ги помоля да ги снимаме. Слезе вокалистът и каза, че няма проблем, само да се съберат всички. Започнаха да слизат един по един и аз търпеливо си чаках - трябваше да се съберат шестима. По едно време до мен се доближи човек с бейзболна шапка и ми казва „Hello”. Усмихнах се КОРПОРАТИВНО и се върнах на „дебненето“. Оставаха 5 минути до тяхното заминаване и бях доста напрегната, че „шестият“ ще слезе твърде късно и няма да се справя със задачата.
Човекът с шапката продължаваше да стои до мен. Преместих малко встрани, но той отново реши да ме заговори. Интересуваше се дали работя в хотела, аз потвърдих и той продължи с въпроса дали съм била на концерта снощи. Вгледах се в странника и установих, че това е Chris Fraizer – един от най-добрите световни барабанисти, бивш член на Whitesnake и oчевидно настоящ такъв от Foreigner. Окопитих се бързо и така се заговорихме, че се наложи шофьорът на колата да ни прекъсне, защото бе станало време групата да тръгва. Успяхме да направим снимката, а Chris ми подари една от палките си и каза да я дам на Гоги. Това е веселата страна на моята работа.
- Освен позицията, която заемате, знаем, че гледате детето си сама. Как се справяте с това предизвикателство?
- Истината е, че Гоги добре познава работното ми място, и съм го взимала доста често след училище при мен на работа, когато е имало нещо за довършване. Или пък, когато е имал лека настинка, съм предпочитала да не го пускам сред други деца и пак е бил около мен в офиса. Той си има скицник и моливи и обича да идва, защото колегите му се радват – кое дете не обича да е център на внимание? Нашите баби живеят на морето – моята майка е във Варна, а майката на бащата на Гоги е в Созопол – и на тяхната помощ може да се разчита в определени периоди през зимата. Татко му също отсъства често, но когато е тук, Гоги прекарва някои от уикендите с него. Кръстницата му Цвети, която ние страшно много обичаме, също ми е помагала в някои вечери, в които има събитие, на което трябва да присъствам. Никога не съм прибягвала до услуги на гледачки, но не съдя майките, които са намерили своя човек.
- „Образцова“ майка ли сте или все пак си позволявате иху-аху от време на време? На тази възраст човек все още му се весели. Ние вече сме малко попреуморени.
- Станах майка значително рано (на 22 години) и доста време посветих на студентство и здраво бачкане. Детето вече поотрасна и се случва да излизам вечер, но по-често заради работни ангажименти. С приятелите се събирам на вечери, на които взимам и Гогата. Той обича да излиза с мен навън.
- Смятате ли, че мъжете ги е страх от силни жени, които искат да зависят само от себе си?
- Често имаме ”оперативки“ по този въпрос с моите приятели. Вярвам, че всеки интелигентен мъж би желал да общува с интересни жени, като под „интересни“ далеч нямам предвид стил на обличане или прическа. Визирам жена с житейски опит, със свой поглед и начин за справяне с живота. Мен като ме пита някой непознат с какво се занимавам или какво съм учила, понякога виждам как срещу мен се повдигат вежди и някъде там съм срутила нечия неправилна първа преценка. Но това е и част от статуквото, което желаем да разбием, нали така? Че жените, които се „справят“ с живота и бачкат много, също биха могли да бъдат добре поддържани. В заключение ще кажа – неинтелигентните мъже се страхуват от силни жени.
- Дайте няколко истински и практични съвети на момичетата, които мечтаят да имат вашата професия.
- Със сигурност се иска издръжливост на стрес и висока доза парламентаризъм. Щастлива съм да имам възможност да работя по различни видове проекти – от организация на Седмица на модата до провеждане на Световно първенство за незрящи шахматисти. Хотелът бе и официален домакин на Европредседателството – това бе огромно предизвикателство и екипът ни се справи зашеметяващо! Мечтата ми като тийнейджър бе никога работните ми дни да не си приличат един с друг – е, сега мога да кажа, че това се сбъдна!
- Налага ли ви се да жертвате нещо, за да работите това, което работите?
- За съжаление, виждам родителите си все по-рядко, но това е свързано и с факта, че Гоги стана ученик и пътуванията ни до Варна са съсредоточени около неговите ваканции. С годините истински близките ми хора видяха, че когато имам възможност, реабилитирам пропуснатите ни моменти и наваксваме. Моят работодател винаги е бил окей с това да отсъствам от офиса, за да отида на важни за детето концерт, мач или да го заведа на лекар, когато е имало нужда. За това нямам никакво право да мрънкам.
- Посъветвайте и мъжете как да подкрепят една жена, за да постигне тя истинския си потенциал. Трябва ли да могат да готвят, да мият пода или да изслушват вечер половинката си, докато тя пие вино, яде домашни сладки и се оплаква?
- Имам приятелки, чиито партньори много ги подкрепят, и съм благодарна, че има такива мъже. Най-вярната ми приятелка Младена е на 28, офталмолог, докторант, с прекрасно дете на годинка и половина, преподава в Медицинския университет на студенти и е наистина супержена! Но мъжът ѝ Слав е плътно до нея и ѝ помага с детето и с домакинството, защото е разбрал, че кариерата ѝ е важна за нея, и най-вече, че ѝ е призвание. Няма как да не се възхищавам на подобно партньорство.
Но за мен всичко това е възможно да се случи само на интелигентни и развити в своята сфера личности. Когато единият от партньорите е нереализиран, обикновено се случват конфликтите, неразбирателствата и поставянето на ограничения.
- Имате ли си хоби? Като например да строите кораби от кибритени клечки. Или … кой, по дяволите, има време за хоби?
- Хобито ми е свързано с голямата ми любов – писането. Когато не съм ангажирана с PR или дейностите по благотворителното сдружение, сядам и пиша темата си за L'Europeo или планувам интервютата си за Playboy.
- Има ли нещо у хората, което искрено ненавиждате?
- Не обичам дребнави и жестоки хора, не обичам и страхливи души. Всичко останало мога да приема.
- А нещо, което безкрайно много обичате?
- Детето (разбира се), гордостта в очите на родителите ми, когато им дам повод, и работата си.
- Тъй като сме се събрали жени, кажете ни кой е любимият ви актьор, любима книга, любима група или изпълнител?
- Актьорът е Венсан Касел; книгите - „Шантарам“, „Дневникът на Ане Франк“ и „Таралежите се раждат без бодли“. В момента съм на класическа музикална вълна – препоръчвам един съвременен руски композитор – Евгени Гринко. Мисля, че ще успея да му организирам концерт догодина. Ако ви харесва, ще ви поканя!
- Отделете няколко думи, за да дадете кураж на майките, които сами гледат децата си.
- Най-доброто, което можем да направим за децата си, е да сме добър пример и да се постараем да им създадем уют (като това невинаги означава да живеем с друг човек). Да им отделяме повече внимание, за да се чувстват забелязани и значими, да ги изслушваме, защото понякога проблемите, които ги мъчат, са нищожни – и можем да разсеем тъмните сенки на страх в сърчицата им дори с един разговор.
Да се стараем да бъдем приятели с тях, защото всъщност времето се движи демонично бързо и най-много горчат пропуснатите мигове. Аз бях много боязлива и притеснителна като дете и майка ми винаги ми е давала кураж, нейната прегръдка ми е била най-силната защита от всякакви тревоги. И до ден-днешен е така. Мамо, обичам те!
Ваня Савкова ни прати преди време този разказ, в който доста от вас ще се разпознаят - онези, които много, ама много искат да дадат най-доброто на своето дете, а именно - кърмата, обачееее.... животът нещо не го мисли по същия начин. Или кърмата ще спре, или пък ще се лее като из ведро, обаче нещо друго няма да е наред. А какво - ще разберете от разказа на тази твърдо решена да кърми майка! И не забравяйте да прочетете и някои от другите ни текстове на тази тема - Кърмене, amore mio, За жените, кърменето и правото на избор и Възхвално слово за кърменето.
**********************
Неонатоложката, която доведе сина ми, се опита да ми окаже някаква помощ, но в това състояние кърменето беше невъзможно. Ставанeто от леглото ми отнемаше около 15 минути и то благодарение на механизма му за повдигане.
Както казваше една баба в популярна реклама по телевизията „Не можем ни да легнем, ни да лежим“. Пък какво остава да кърмим.
А през това време бебето реве. Слагам го на гърдата, не иска и не иска да засуче. Сестрата седи до мен и клати глава „Ми то едното зърно е малко плоско!“
Плоско е. Сега се сети да бъде плоско. А през годините, в които имах смелостта да си сложа сутиен или бански без твърда чашка и изпъкваше срамно, и ме караше да се червя пред хората, тогава не беше плоско, нали?
За дните, в които бях в болницата, не успях да накърмя сина си нито веднъж. Мислех си, че като си отида вкъщи, където ще ми е спокойно, като си намеря най-удобната поза, и всичко ще се нареди. Е да, ама не.
Всеки път, когато се опитвах да го накърмя, той започваше да реве неудържимо, сякаш искам да го задуша с тези огромни гърди, пльоснати на малкото му личице. Какво стана с онези спокойни обяснения, за които четох и гледах в клипчетата?
„Поднесете гърдата на детето, леко докоснете със зърно устата му. То ще отвори устица и вие ще му дадете да засуче.“ Да, отвори устица, но само за да се раздере от рев. Не издържах и му дадох шишето с мляко. И така и следващия път, и по-следващия.
Един месец опитвах. В някакъв момент засука и си мислех, че почти съм успяла, но после кърмата просто изчезна. Опитах и с помпата, опитах да се цедя и ръчно, но всичко, което успявах да събера, бяха няколко капки, които дори не можеха да покрият дъното на шишето.
След този неуспех и травматичното раждане, съветите на хората около мен какво трябва и не трябва да ям, какво трябва и не трябва да правя, съветите на старата школа и новата школа в кърменето бяха на път да ме побъркат.
Кърмата си отиде безвъзвратно, а аз трябвапе да се примиря, че съм лоша майка, неспособна да накърми детето си. Непълноценна, майка, която го лишава от най-ценното за всички деца, пази ги от болести, помага им да растат и да са жизнени и здрави.
Чувството е ужасно. И дори самоиронията как близо 20 години мъкна тези огромни гърди, заради които съм отнасяла куп подигравки и подмятания, включително „млекоцентрали“, както момчетата наричаха едно време големите гърди, не помага.
Такъв е животът. Примирих се. Храних бебето си с адаптирано мляко и се чувствах виновна всеки път щом се разболее, мислейки си, че ако го бях кърмила, нямаше да е така. Е, той вече е на три години и половина и изобщо няма значение, че не е бил на кърма, а на мляко.
Част 2: Ей сега вече ще видите как се кърми
Когато забременях с второто си дете, бях напълно сигурна, че то вече ще суче. То не бяха масажи на гърдите, повторно четене и образоване за кърменето, търсене на съвети от майки, които вече са минали по този път.
Бях решена.
Жива, полужива, разполовена, срязана, лежаща – тази майка ще кърми и няма да се откаже за нищо на света.
Отново раждам със секцио, но няма вече размотаване, от първия ден съм на крака и чакам бебето да дойде. Веднага го слагам на гърдата, коластрата е тръгнала, а след ден-два дойде и кърмата.
Момиченцето ми засука веднага, макар че трябваше да я дохранвам и с адаптирано мляко, защото се роди много малка и не наддаваше много. Но в момента, в който се прибрахме вкъщи, минах само на кърмене. Бебето си сучеше, а всичките ми нощници и блузи постоянно бяха мокри от течащите ми гърди.
„Няма как да не е достатъчно тази кърма, тече като река“, казвах си. Заслужавало си е значи да ги мъкна толкова време тези гърди, да им купувам сутиени. Ще си заслужава даже и когато след няколко години увиснат като мокри чорапчета и доволно започна да ги загащвам в кюлотите си. Ще си заслужава, защото са изпълнили своята главна функция – да кърмя.
И така първите две седмици. На третата отиваме при педиатърката, за да прегледа бебето, да види как наддава, а и тази жълтеница нещо се проточи много. Оказва се, че от изписването до прегледа малката е наддала само 140 грама, което е нищо, много зле. На всичкото отгоре жълтеницата изобщо не преминава, което е притеснително.
Правим нужните изследвания и се оказва, че билирубинът в кръвта ѝ е „завидните“ 217 µmol/l, което никак, ама никак не е добре. С други думи жълтеницата е (най-вероятно) от майчината кърма и ако не се овладее положението, тя може да доведе до доста неприятни неща. Няма да ги изреждам сега, но всяка майка, която се е сблъсквала с този проблем и е прочела до какво може да доведе тази жълтеница, ще се хване за главата и ще ѝ се иска да си оскубе и малкото здрава след раждането коса.
Представяте ли си какъв парадокс?! Значи това безценно благо, тази манна небесна, това целебно средство срещу всички бебешки болки – майчината кърма, изведнъж се оказва, че можело и да навреди на бебето.
Цялата работа е там, че пречела (по някакъв начин) билирубинът да бъде „изведен“ от тялото на бебето и затова жълтеницата му продължава много повече от обичайното, което пък има лоши последствия. Педиатърката ме посъветва да спра да кърмя дъщеря си 2-3 дни, за да ѝ мине жълтеницата и после да продължа.
