fbpx

ХИВ отдавна не е диагноза тип смъртна присъда. Медицината е напреднала толкова много, че вече няма нито един мит около хората с ХИВ, който да не може да бъде лесно оборен с редица положителни резултати. Какви точно - разказва Елена Биринджиева от Центъра за сексуално здраве CheckPoint София.


2022 г. В света върлува една пандемия, която ни уплаши много – Covid-19. Малцина обаче знаят, че вече 40 години в света е обявена пандемия – ХИВ. За ХИВ в България битуват различни митове. Едва 16% от българите са се изследвали за ХИВ, като в голямата си част това са жени в детеродна възраст и се предполага, че са го направили по необходимост.

Делът на осъзнато изследвалите се е изключително малък, както показва проучване на обществените нагласи по отношение на ХИВ/СПИН на изследователски център „Тренд“ по поръчка на Центъра за сексуално здраве CheckPoint. В същото време ранното диагностициране дава възможност за започване на навременна терапия, която позволява носителите на вируса да живеят дълго, да не заразяват партньорите си и да имат здрави деца. С тази възможност са наясно само 16% от българите показва още изследването.

Една от причините за страха е непознаването на съвременните терапии. Около половината от диагностицираните мислят, че носителите на вируса живеят малко. Другата е стигмата в обществото, което отказва да ги приеме. Според проучването на „Тренд“ едва 15% от българите са готови да имат приятел с ХИВ. Само една трета са съгласни да работят с ХИВ-позитивен (32%) или да общуват с носител на вируса (36%). Да създадат семейство с партньор с ХИВ са склонни 2%, да живеят с инфектиран – 7%. Все още всеки пети българин смята, че може да се зарази при ползване на общи тоалетни помещения, а всеки четвърти - че това може да се случи при разговор със заразен или при ползване на неизмити прибори.

ХИВ или СПИН

Много хора, включително лекари и здравни работници, не знаят разликата между ХИВ и СПИН. ХИВ е вирусът, който ако не се контролира със съвременната антиретровирусна терапия (АРТ), може да се развие до СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност).

Ако човек приема лекарствата си редовно, може да доживее дълбока старост, без да развие СПИН. Онези, които загиват от ХИВ-свързани състояния, не умират от СПИН. Те умират от заболяване, което е свързано с неконтролируемата ХИВ инфекция, която е нанесла сериозни поражения на имунитета и тялото.

Затова не е коректно да се казва, че някой е със „СПИН“, както и не е напълно коректно да се каже, че е загинал от СПИН. СПИН е синдром. Пациентите умират от сърдечна, белодробна или друга недостатъчност или от заболяване, предизвикано от СПИН-свързано състояние.

Как настъпва инфектиране с ХИВ

Специалистите, които работят в темата за сексуалното здраве и ХИВ, предпочитат да използват термина „инфектиране“, вместо „заразяване“.

Инфектирането с ХИВ настъпва в няколко случаи:

  • при необезопасен рисков сексуален контакт (най-често вагинален или анален секс без презерватив) с носител на вируса;
  • при интравенозна употреба на наркотици;
  • при използването на нестерилни игли и инструменти при манипулации, свързани с кръв (стоматологични процедури, татуировки и др.).

Рискът от инфектиране чрез необезопасен орален секс или от кръвопреливане в България се счита за минимален, дори нулев. Рискът от инфектиране с ХИВ от медицински работници при убождане с игла е 0,03%, а ако се спазват обичайните мерки за защита при хирургични интервенции (ползване на очила, маски, ръкавици) от лекарите – рискът е нулев. ХИВ не се предава от ползване на общи тоалетни, прибори, битови контакти и съвместно съжителство. 

PrEP и PEP – хапчетата, които предпазват от инфектиране с ХИВ

Науката напредна толкова, че вече съществуват „хапчета“ против ХИВ. Медикаментите се ползват преди или след рисков сексуален контакт.

PrEP e медикамент, който се ползва преди рисков сексуален контакт по определена схема. PEP e постекспозиционна схема и се приема 30 дни, като трябва да стартира до 72 часа след потенциален рисков контакт. PEP по същество представлява терапия, която приемат живеещите с ХИВ.

Терапията за предпазване от инфектиране преди или след рисков контакт е достъпна в България. В CheckPoint София може да се получи консултация с лекар и рецепта.

ХИВ-позитивните могат да имат здрави, неинфектирани деца

Благодарение на съвременната антиретровирусна терапия (която в България се предоставя безплатно от държавата) вирусът спира действието си в тялото и по този начин се стопира процесът по „разрушаване“ на имунитета. Когато няма какво да саботира имунитета, не се отчита и влошаване в общото състояние на човека.

Медикаментите „изчистват“ вируса от кръвта и спермата, благодарение на което живеещите с ХИВ не предават вируса на партньорите си и могат да имат здрави, неинфектирани деца. Състоянието, в което в кръвта и телесните течности не се откриват вирусни частици, се нарича „неоткриваем вирусен товар“. Той се постига, ако всеки ден живеещият с ХИВ приема своята терапия. Ако спре, вирусът става „откриваем“ и може да бъде предаден. Пациентите с ХИВ с неоткриваем вирусен товар не могат да предадат ХИВ и при медицински, стоматологични, козметични и други интервенции. 

Кой може да се инфектира с ХИВ

В България основният път за предаване на инфекцията е сексуалният. В Украйна и Русия, които са с най-много случаи на ХИВ в Европа, например, основният път за предаване е чрез инжекционната употреба на наркотици. Проституиращите мъже и жени също са в рисковата група, но не съвсем – те често се изследват и се грижат за сексуалното си здраве.

Не е напълно вярно, че ХИВ се предава основно между групата на мъжете, които правят секс с мъже. Сред тях се установяват много случаи, но това се дължи на факта, че групата на гей и бисексуалните мъже се изследват редовно. У нас има близо 2000 инфектирани с ХИВ, но реалният им брой е поне 3 пъти повече. Случаите в страната намаляват, защото много хора от рисковите общности приемат PrEP, а тези, които са с ХИВ и приемат терапия, не предават вируса. Уви, това е измамно – има много „скрити“ инфектирани, които не знаят и не се изследват.

Защо в България превенцията на ХИВ не върви

Държавата се проваля в превенцията на ХИВ. У нас за ХИВ безплатно и анонимно може да се изследва всеки човек в 13 РЗИ (бившите ХЕИ), стига да не му поискат лична карта на входа и да не го питат къде отива в административната сграда, или пък да не е затворен кабинетът заради липса на персонал или Covid-19.

Една частна лаборатория предоставя анонимно и безплатно изследване за ХИВ и хепатит в национален обхват, но липсват услуги за подкрепа и придружаване след положителния резултат. Eдинственото място за анонимно и безплатно изследване за ХИВ, където пътят се преминава от тестването до стартирането на терапия и постигането на неоткриваем вирусен товар, е Центърът за сексуално здраве CheckPoint София. Държавата е финансирала безплатно тестване в 7 града, но липсва сериозна публична информация за достъпността и качеството на тези услуги.

За какво да се изследваме, когато имаме активен сексуален живот

В зависимост от сексуалните практики се препоръчва веднъж на половин година да се правят изследвания за ХИВ, хепатит В, хепатит С, сифилис, както и гонорея, хламидия и микоплазма. Последните три – хламидия, гонорея и микоплазма/уреаплазма, е силно препоръчително да се правят с PCR диагностика (с гърлен, ректален секрет, влагалищен секрет или урина), а не с кръвни тестове. Мъжете е добре веднъж годишно да си правят профилактичен преглед при уролог, а жените – при гинеколог и специалист по образна диагностика на гърда. 


Ако се нуждаете от консултация относно сексуалното и репродуктивното здраве, можете да получите такава в CheckPoint София. Вижте повече на www.checkpointsofia.info 

Който се е сблъсквал с цистит в живота си, се е убедил, че е болезнено, досадно и - като бонус - понякога много продължително. Знаем, че това заболяване може да е голям проблем за много от вас, затова решихме да се срещнем с уролога д-р Житиан Атанасов, д.м. и да му зададем всички въпроси, които ви вълнуват по темата. Тя, разбира се, е много голяма и може да се говори дълго по нея, но ни се искаше да посочим основните моменти при протичането на възпалението, лечението и превенцията. Надяваме се да ви е полезно.

Разговорът е осъществен с подкрепата на Bucconox.

След трагичния инцидент с починало 5-годишно дете вследствие на огнище на менингит в детска градина в София родителите започнаха да си задават хиляди въпроси. Да отговори на някои от тях помолихме педиатъра д-р Лора Бучукова. Ето какво ни каза тя за заболяването, протичането му и превенцията.


Какво представлява менингитът и от какво се причинява?

Менингитът е възпалително заболяване на обвивките на мозъка, които се наричат менинги. Може да бъде причинен от вируси, бактерии или гъбички. За една част от микроорганизмите, които могат да предизвикат менингит, имаме ваксини в задължителния имунизационен календар. 

Такива са пневмококите, хемофилус инфлуенце, морбили, паротит, рубеола, полиомиелит. Родителите, които решават да откажат поставянето на тези ваксини на детето им, едва ли осъзнават на какъв риск го излагат, но за съжаление и нямат желание да разберат, когато се опитваме да обясним.

Как се проявява при децата? Можем ли да разберем, че детето ни има менингит само по симптомите, които проявява?

Оттук нататък ще говорим за менингококовия менингит, който за съжаление стана обект на вниманието ни в последните дни.

Има различни форми на протичане.

Първата е локализирана - носителство и назофарингит, който се проявява с температура до 39 градуса, главоболие, болки в гърлото.

Втората форма е генерализирана и може да бъде сепсис, менингит и енцефалит.

Менингитът се проявява с висока температура до 40 градуса, главоболие, повръщане, хиперестезия (повишена чувствителност при допир), гърчове, вратна ригидност (съпротива при опит да наведем главата на детето към гърдите му), при кърмачетата се издува фонтанелата. 

Често менингитът е съпроводен със сепсис, за който характерен е и обривът, който е с характер на хеморагичен, но често преминава и в некротичен (червени петна като от кръвоизлив, които после стават тъмновиолетови до черни, бел.ред.).

Имаме и редки форми, които протичат със засягане на части на сърцето, ставите, белия дроб и очите. 

Вариант на менингококовия менингит е свръхострият такъв, който протича изключително тежко и бързо и смъртността при него е до 54%.

Какви специфични изследвания се правят, за да се докаже, че заболяването е менингит?

Наблюдават се отклонения в кръвната картина, в състава на ликвора (гръбначно-мозъчната течност). Самият причинител се изолира от гърлен секрет, както и от ликвора. А при прегледа на лекаря се използват поредица от тестове, с които се установява синдрома на менинго-радикулерно дразнене, сред които е споменатата по-горе вратна ригидност, както и повишена чувствителност към светлина. 

Вярно ли е, че при децата протича особено тежко и може да има съществени последици?

Да, най-възприемчиви са децата до 6-годишна възраст, най-вече поради особености в имунитета при тях. Но и при децата може да протече само като носителство или с назофарингит. Менингитът е с лоша прогноза, когато е с неправилно и късно започнато лечение, както и когато има сепсис.

Защо едни хора/деца са само носители, а други са засегнати по-тежко?

Това зависи от състоянието на имунитета на човека в момента на срещата с причинителя и от наличието на съпровождащи заболявания.

Какви са възможните изходи от болестта?

Изходите варират от пълно оздравяване през различни неврологични увреди - глухота, парализи, изоставане в психомоторното развитие, хидроцефалия, до смъртен изход.

Какво е лечението?

Лечението е в зависимост от формата на протичане. За щастие имаме антибиотици, които лекуват менингококовия менингит. При по-тежки форми се налага използването и на други медикаменти в зависимост от симптоматиката.

Има ли превенция?

Има създадена ваксина, която профилактира заболяването.

В някои страни ваксината за менингит е задължителна. У нас не е в задължителния ваксинационен календар, защото заболяването за щастие е рядко. Поставя се на възраст над 6 седмици. В зависимост от възрастта схемата е различна, но при децата най-често са две дози с интервал от два месеца.

В момента може ли всеки родител, ако прецени, да постави такава ваксина на детето си?

Всеки родител може след консултация с педиатър да закупи ваксината от аптека и тя да бъде поставена на детето му.

Има ли някакви по-особени страничните ефекти при ваксината?

Страничните реакции са както при другите ваксини - температура, оток на мястото на поставянето, главоболие, умора, сънливост, при кърмачета може да има и обрив.

Какво бихте искали да кажете на всички родители, които в момента са безкрайно притеснени във връзка със скорошните новини, свързани с менингит в детска градина в София и починало дете? Има ли с какво да ги успокоим?

Изключително тежко е, когато се случи такъв инцидент. Аз мисля, че няма нужда от успокоение, а по-скоро има нужда да си дадем сметка за отговорностите, които носим. Имам предвид отношението към изпращането на болно дете на детска градина с оправданието, че няма кой да го гледа, отношението към ваксините, сроковете за тяхното поставяне, колко лесно родителят измисля причини да отложи ваксина от задължителните с най-различни обяснения, без да се интересува от мнението на педиатъра. Доколко сме дисциплиниране при спазване на правилата в детските заведения и в същото време не проявяваме ли понякога прекалена търпимост към неспазването им.


А ето и малко повече информация за ваксините от д-р Бояна Петкова:

Според последния доклад на НСИ за 2020, през последните 5 години в България е имало средно по 9.2 случая на менингококов менингит годишно. Това отговаря на честота от 0.2 случая на 100 000 души население годишно. Смъртността е 10-15% от всички заболели.За съжаление няма разбивка на умиранията по диагнози, а само по клас на заболяването.

От Клас 1 "Някои инфекциозни и паразитни болести" през 2020 са починали 17 деца до 19-годишна възраст, като това число включва и случаите на смърт от Covid-19 в тази възрастова група, но няма как да се разбере има ли починали деца от менингоков менигит в предходните години - последната иформация в медиите за смъртен случай, която успях да открия, е от 2006 година. (За съжаление при ПТП за същата година има 22 загинали деца...)

[...]

Менигококовият менигит не е особено често срещано заболяване в България, но понякога въпреки това може да доведе до епидемични взривове в малки общности. Тук има сравнителна таблица за имунизационната политика на различните държави в ЕС.

Виждаме, че ваксина не е въведена предимно в държавите от Скандинавския полуостров, вероятно защото менингококите не са ендемични за района, може би поради студения климат. Виждаме, че в някои държави като Франция и Германия поставят задължителна/препоръчителна ваксина само за щам С, а в други, като Литва - само за В.

Съществува вече и конюгатна ваксина против щамовете A, C, W, и Y (не включва щам В). Виждаме също, че в някои държави, като Австрия, ваксината не се поема от бюджета на здравноосигурителните каси, въпреки че е препоръчителна.

Това са ваксините Бексеро/Bexsero против менингококи от група В и Нименрикс/Nimenrix срещу А, С, W-135 и Y.

[...]

Всеки ОПЛ би следвало да е съгласен да постави ваксината. Опитът ми сочи, че тя не се понася по-тежко от всяка друга "убита" ваксина и може да се постави на хора от всяка възраст, вкл. на възрастни.

Никой не го е подтиквал да става лекар. За него от малък е било напълно ясно каква ще е професията му. Чудел се е само каква специалност да избере. Избира диететика и лечебно хранене. И така, след 6 години висше медицинско образование и още 4 години специализация д-р Даниел Димитров започва професионалния си път. 

Сигурно щеше да е му е по-лесно да посети някой и друг курс по диетология и да се опакова като диетолог на бърза ръка, но когато желанието ти е да си истински полезен, това определено не е достатъчно.

По тази причина основава през 2010 г. Celipharm – където, заедно с още професионалисти, влага клиничния си опит в разработването на хранителни добавки с оригинални формули от продукти от естествен произход. 

Как изглежда работата му, какво всъщност е "хранителна добавка” и защо храненето може да е най-добрата превенция – следва в интервюто с д-р Димитров.

Какво си мислят хората, че правят диетолозите и какво всъщност правят?

Хората си мислят, че диетолозите дават диета, от която те ще свалят желаните килограми и после ще се хранят по желания от тях начин, а диетолозите предлагат модел на хранене, който е подходящ за особеностите и възможностите (моментни и постоянни) на човека. 

С тях трябва да помогнат на човек, като изяснят как работи тяхното тяло, за да разберат защо е нужно да има по-дългосрочно планиране на хранителния режим. Това, при условие че искат чуят съветите на диетолозите, разбира се.

Притеснява ли ви, че все повече хора се занимават на “експертно” ниво с хранене и диететика?

Нормално е хората да искат да практикуват тази професия, защото тя дава отговор как може да си здрав и да осъзнаеш значимостта на храната като лекарство, но за съжаление повечето от тях избират да помагат предимно на хора с наднормено тегло, а лечебното хранене е важно за много други здравословни състояния. 

Лично мен не ме притеснява конкуренцията от такъв тип специалисти, защото при състоянията, за които са при мен пациентите ми, се изискват медицинско образование, социализиране на диететика и лечебно хранене, както и разбиране и прилагане на новостите в медицината, базирана на доказателства, а не интернет медицина. Всички тези знания на краткосрочни обучения не се получават, не дават ефект и хората спират да вярват и имат недоверие.

Как да отсеем тези, на които можем и би следвало да се доверим?

Средностатистически човек не може да отсее кой специалист е добър или не, защото хората използват субективни критерии за оценка на кого да се доверят. Такива фактори са: 

  • да имат добра външност;
  • да създават усещане за успешност чрез брой доволни клиенти в интернет страницата си;
  • да дават обещания от типа, че може да ти бъде лесно и без усилие следването на даден модел на хранене с определена цел, че ще ползваш и хапваш любимите си неща;
  • че предлагат индивидуални решения, които, ако се заинтересуваш повече за общи принципи в храненето, може и да не се отнасят за теб. 

Специалистите, които може да свършат работа не са медийно изявени, защото нямат време за изяви, а са с пациентите си и най-често приятелка ти е споделила, че даден специалист решил неин здравословен проблем.

Казахте, че доста хората, занимаващи се в момента с диететика, избират да правят хранителни режими за наднормено тегло, а работата ви не се изчерпва само с това. Какво още правите?

Основни направления, в които работим в момента в кабинета ми във Витея, са: чревен микробиом и свързаните с него здравословни състояния; затлъстяване, съпроводено с метаболитни и ендокринни отклонения; активирани състояния (психо-емоционални, сърдечно-съдови усложнения, дисбактериоза и др.), следствие на прекарана Covid инфекция и не на последно място работа с пациенти с психосоматични състояния. Това налага по-всеобхватен подход като лечение, което много често излиза от рамките на традиционното изписване на медикаменти.

Като казахте “медикаменти”, бихме искали да ни разясните какво всъщност е и “хранителна добавка”? 

Хранителната добавка, както подсказва и името, е допълнение към храненето на човека, когато с храна не може да се постигне желаният ефект, но не замества храната. Хранителните добавки изпълняват различни функции:

  • Допълващи хранителния прием на нутриенти (витамини, минерали и микроелементи). 
  • Подкрепа на определени функции на тялото и органите (осигуряване на антиоксиданти или увеличаване собствените антиоксиданти на тялото).
  • Нормализиране на функционирането на органите (например стимулиране на недобре функциониращ храносмилателен процес).
  • Осигуряване правилното протичане на процесите в тялото по определен начин (ползване на средства, които успокояват превъзбудена нервна система).
  • Превенция на тялото от определени състояния (метаболитни и др.)
  • Корекция на микробиома (ползване на пре-, про- и постбиотици и др.)

Защо са ни необходими хранителните добавки, ако имаме нормално и пълноценно хранене? 

Въз основа на практиката си мога да кажа, че в момента няма човек, който, въпреки че се храни както пише по учебниците, да получава всички нужни за тялото му нутриенти от тези храни. 

Това се дължи на променения състав на храната, по-големи физиологични изисквания към тялото (не могат да се набавят с храна), „стресирано“ тяло, недостатъчно ефективно храносмилане и усвояване на приетата храна и нуждата от по-интензивна подкрепа с нутриенти при наличие на нужда от акцент на дадена функция или орган в тялото. 

Оттук е логично да се използва хранителна добавка, която да помогне за тази нужда, липса на тялото.

Вие лично защо решихте да се посветите на разработването на такива продукти?

Защото установих, че много често само с добро и пълноценно хранене не се постига желаният ефект и защото, за да променяш функция, трябва да използваш по-концентриран източник на дадено биологично-активно вещество. И това може да бъде само под формата на хранителна добавка. 

И не на последно място, липсата на определени хранителни добавки, което пречи да съм полезен за хората в работата си. В България липсват т.нар. предлагани само от лекари хранителни добавки, каквито има в САЩ. 

Те имат нужното количество активни вещества, правилно са комбинирани и точно когато е нужно, се използват. Затова голяма част от нашите хранителни добавки Celipharm са уникални по своя състав и формула – следваме тези принципи при изготвянето им.

Какво е най-предизвикателното във вашата работа?

Да успееш да разкриеш цялата картина на пациента, за да го разбереш най-добре, но и да можеш да избереш най-добрия подход за него. Да му обясниш процеса, който следва и че няма вълшебно хапче.

Много ни е интересно дали има хранителни добавки, които могат да помогнат за някои от най-разпространените “болести” на съвремието, които засягат и майките в частност, – стресът и тревожността?

Нервната система е най-натоварената система в днешни дни по редица причини – изискванията и очакванията на света към нас, спецификата и продължителността на умствения труд, който извършваме, собствените ни желания и амбиции, които ни мотивират да дадем максимума на възможностите си и, най-вече, вечно недостигащото време. 

Повечето хора не осъзнават, че нервната ни система не е безкраен ресурс, от който може да ползваме колкото и когато поискаме, без да ѝ даваме почивка и да предоставим на мозъка нужното, за да функционира нормално.

Затова главната ни задача е да се стремим да я поддържаме нормално функционираща, за да успеем да се предпазим от появата на състояния, свързани с превъзбудена нервна система. 

Повечето хора я възстановяват като  ѝ да дадат почивка – най-малкото нощем, практикуват различни методи и техники на  отпускане чрез медитация, дишане,  йога и др., или използват марихуана или алкохол. Но въпреки това стресорите като честота и сила са толкова големи, че започват да се появяват все по-осезаемо симптомите на повишен стрес. Това са трудно заспиване и/или събуждане нощем, повишена нервност без причина, дразнене от хората около нас, лесна избухливост, проблеми с концентрацията и все по-често чувство за тревожност и безпокойство. 

Тогава само почивка, релаксация и хубави емоции не са достатъчни, за да бъде подпомогната нервната система. Според съвременния подход за въздействие на нервната система се прилагат средства, които да я успокоят и намалят проявленията на свръхреакции от нейна страна, без това да затруднява и забавя функционирането ѝ.  

Ето защо, ако си работещ човек с предимно умствен труд, вече не се ползват средства като валериана, маточина и пасифлора заради силно седативното действие, което намалява умствените функции – концентрация, внимание и рефлекс.

Използват се биологично-активни съставки, които подкрепят важната ос хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези, за да има по-висок праг на стресорите и оттам – да се съхрани нервната система от излишни реакции на малки незначителни стресори или с други думи да не правиш от мухата слон.

Мозъкът се успокоява чрез неутрализирането на възбудните невротрансмитери – един такъв е адреналинът, без да потиска функционирането на нервната система. Затова е добре да се използват средства, които му помагат да релаксира и същевременно позволяват по-бързо достигане на фокус, внимание и задържане на концентрацията за по-дълго време.

Затова ние сме разработили хранителната добавка Анксиовер, отговаряща на тези изисквания, която може дългосрочно да осигури съхраняване и нормално функциониране на нервната система, а не само да намалява неприятните симптоми. 

Накратко целта ѝ е да си спомниш какво е да си спокоен и радостен.

Това звучи страхотно, но когато си родител, много често е пряко свързано със здравословното състояние на децата. Все повече говорим за подобряване и стимулиране на имунната система и търсим как да повишим имунитета на децата, за да боледуват по-малко. Какво може да споделите от опита си на диетолог като съвети към всички, които искат да укрепят имунната си система? 

Имунната система е деликатна система, която искаме да насочваме в някоя от двете  посоки: да я стимулираме при често повтарящи се заразни състояния или да я потискаме при алергии и автоимунни заболявания. 

При децата най-съществените фактори, които влияят на оптималното ѝ състояние, са: 

  • добър ритъм на активност и почивка – да не са като работници с 12-часов работен ден – училище, уроци и спорт…; 
  • адекватно хранене – разнообразно, сезонно и пълноценно, не само откъм макро и микронутриенти, допълващо през зимата с важните за имунната система нутриенти – витамин Д, цинк, селен, желязо и др., за да може тя да произвежда важните за имунитет имунни клетки 
  • и добър профил на микробиотата, защото и тя има значение за имунната система. 

Когато детето има особености в предразположението и протичането на инфекциозни състояния, трябва да ползва средства, които ще помогнат конкретно на него, а не защото са „най-добрият“ имуностимулатор. Важно е да се ползват в нужните количества и за правилен период от време имуностимулиращите средства, защото когато са в недостатъчно количество или се използват дълго време не помагат или вредят.

Пример имаме когато детето има настинка – най-добре още в началото на симптомите да приема комбинация от витамин с и цинк, защото те пречат на разпространението на вируса и оттам – на тежестта на протичането на заболяването, а не да пие тепърва имуностимулатор.

Какво според вас означава “да слушаме тялото си” и в кои случаи е добре да се обърнем към диетолог?

За да може да слушаш тялото си, трябва да може да достигнеш до състояние, в което сигналите излизат „наяве“. 

Ако си с повишен тонус (висок адреналин), това няма как да стане, защото тогава тялото пренебрегва всички сигнали и е насочено към действие. 

Повечето хора си мислят, че всеки ден ще има сигнали, което не е точно така. Затова е трудно да различиш малкото пратени от тялото ти сигнали - дали всъщност не са пратени от твоя мозък като проявление на психо-емоционални подбудители. Тогава става още по-объркващо.

Към диетолог се обръщаш, когато искаш да си помогнеш за проявило се състояние, което има връзка с хранене или с цел превенция, за да може чрез храна и естествени средства да прекъснеш възможността от развитието на определено състояние. 

Втората причина е добра и за двете страни, защото в по-голяма степен лечението е успешно и пациентът е доволен, че не е в категория болен. За съжаление, превенцията в България е неразбран процес, макар да е по-успешен, по-евтин и ненарушаващ качеството на живот и принцип на лечение.

Това няма да е последният материал, свързан с домашното насилие, защото дори и една жертва да е останала на този свят, има смисъл да се говори. За съжаление сме много далече от изкореняването на тази пандемия. 

Тъкмо обратното след март 2020 г. и изолацията, в която попаднахме всички, проблемите с домашното насилие се задълбочиха в световен мащаб и за това алармират всички организации и институции, ангажирани с темата.

Хубавото е, че оръжията за борба с този враг са ни ясни – превенция и подкрепа за жертвите. А превенцията включва преди всичко информация, за да може да разпознаваме насилника, преди да станем негови жертви. А ако все пак сме попаднали в капана, е важно да има инструменти, които да ни помогнет бързо и сигурно да се измъкнем от него.

Такъв инструмент е новият Viber бот за превенция на домашното насилие в България, който се казва “Силна” и е разработен от фондация Future Perfect.

“Силна” е достъпен безплатно за всички Viber потребители без оглед на операционната система или устройството, на което ползват приложението за комуникация. Достатъчно е да посетите специалния адрес на бота или да изпишете “Силна” в търсачката на Viber.

Когато намерите канала, може да започнете комуникацията с бота по различни теми, свързани с домашното насилие. Има и обща информация под формата на полезни статии, както и важни телефони, контакти със специалисти, бърза връзка със 112. 

Домашното насилие е реална опасност за всеки един. Никой не е застрахован, че няма да попадне в капана му рано или късно. Затова всеки механизъм за превенция и подкрепа е добре дошъл.

Течащият нос е ежедневие и притеснение за много родители. В повечето случаи става дума за т.нар. остри инфекции, които продължават от седмица до 10 дни. Ако не се вземат навременни и адекватни мерки обаче, продължителността им скача в пъти, се казва във Фейсбук страницата на Военномедицинска академия.

От какво се предопределя податливостта към инфекции при учениците, особено при по-малките и каква е превенцията разказва доц. Дончо Дончев от екипа на клиника „Ушни, носни и гърлени болести” на ВМА.

Фактори

Основен фактор е промяната в ежедневието на децата, която настъпва след като започне учебната година. Те се събират на едно място, намират се в тесен контакт помежду си, прекарват продължително време в затворени пространства. Всичко това създава условия за предаване на всякакви инфекции на горните дихателни пътища.

Трябва да отчетем, че в момента доминира една основна заплаха от т.нар. респираторни вируси – коронавирусната инфекция. Въпреки всичко, не бива да забравяме, че като се съберат децата, има и други зарази, които могат да си предадат. Тези неща са неизбежни. Хубавата новина е, че покрай пандемията и възрастните, и децата свикнаха да спазват някакви противоепидемични мерки – да си мият ръцете често, да носят предпазни маски, когато се налага и т.н.

Хремата

Хремата е състояние на дискомфорт, което пречи на децата. За колко време това състояние преминава, какви могат да бъдат усложненията от продължителната хрема и как се разпространява тази инфекция?

Когато говорим за т.нар. остра хрема от неблагоприятни температурни условия, предаването на вируси или бактерии, които засягат горните дихателни пътища и преди всичко лигавицата на носната кухина, можем да споменем една крилата фраза: хремата с лечение минава за 7 дни, докато без лечение се влачи седмица. В момента на пазара има доста средства, с които можем да облекчим това състояние.

По отношение на учениците – носното дишане е много важно за доброто функциониране на главния мозък. Когато човек диша през устата, въздухът нито се овлажнява, нито се затопля, а кръвта се насища непълноценно с кислород. Децата стават по-разсеяни, по-трудно се концентрират, по-нервни са, а сънят им е по-неспокоен.

Лечение

Знаем, че хремата се лекува с капки за нос. По какъв начин и за колко време трябва да се използват? Да кажем за това, че не бива да се прекалява с този период... За острата хрема има все повече, все по-нови и по-малко дразнещи спрейове и капки, особено за пациентите в детска възраст. Но те не трябва да се употребяват повече от седмица, дори 5 дни са достатъчни. Ако се прилагат системно и по предписание, те ще окажат своя ефект върху запушването на носа и намаляването на секретите.

Трябва да знаем, че продължителното им използване може да бъде и нож с две остриета и да увреди носната лигавица. Затова не трябва да се прекалява с тях, а ако хремата е много честа и продължава повече от седмица, въпреки това лечение, задължително трябва да се потърси специалист.

Превенция

Най-добрата превенция е закаляването. За съжаление, не всички деца имат възможност да спортуват – по различни причини. Важна профилактична мярка е правилното и балансирано хранене, както и честото проветрябване на затворените пространства.

Полезно е при по-малките деца, които са предразположени към хрема, да провеждат един вид домашна физиотерапия – да се овлажнява носоглътката по естествен начин чрез инхалатори, за 5 до 10 минути вечер. Това ще допринесе за втечняване на секретите и отстраняването им от носоглътката.

Във времена, в които човечеството се чуди накъде по-напред да поеме – към Луната или към Марс; когато се изработват нови ваксини, които да се справят със световна пандемия за нула време; и когато имаме достъп до толкова много информация, която да ни направи малко по-отговорни към здравето ни, ние продължаваме да си казваме “Сега нямам време за преглед” или “На мен няма да ми се случи точно това”. Всички понякога го правим и е абсолютно разбираемо.

Има някои заболявания обаче, които не търпят отлагане и не минават с позитивно мислене, колкото и прекрасно нещо да е то само по себе си. Но има начин да се справим с профилактика, скрининг и адекватно лечение. Едно такова заболяване е ракът на маточната шийка, който, за съжаление, е четвъртата най-разпространена злокачествена диагноза сред жените в България. 

Какво означава това?
Означава, че всяка година нови 1300 жени чуват тази диагноза, а сред тях преобладават жените между 30 и 44 години.

Световната здравна организация си е поставила за цел до 2030 г. ракът на маточната шийка да е рядко срещано заболяване. Засега обаче това не изглежда съвсем постижимо у нас, където под 10% от подлежащите на имунизация момичета са обхванати с ваксина срещу основния причинител на заболяването – човешкия папилома вирус. Национална програма осигурява безплатна имунизация срещу заболяването за момичетата на 12 и 13-годишна възраст, като всеки родител, който желае да имунизира дъщеря си, следва да се обърне към личния си лекар.

По тази причина Националната пациентска организация заедно с Националното сдружение за профилактика на рака на маточната шийка и лаборатории Синево започват информационна кампания Намали риска. Предпази се. Живей! за превенция на заболяването, която включва и безплатен уебинар

Той ще се проведе на 21 февруари 2021 г. (неделя) от 11:00 часа. Това е линкът, през който можете да се включите в уебинара: https://bit.ly/3jPzQid, а ето и линк към Фейсбук събитието, което можете да споделите с приятелите си: https://fb.me/e/k9giU8bpJ

Линкът за включване в уебинара е със свободен достъп и се отваря или през браузъра на устройството ви или директно през програмата Teams на Microsoft, в случай, че работите с нея и е свалена на компютъра или телефона ви.

Гост-лекторите на уебинара са изтъкнати специалисти, занимаващи се с диагностициране и профилактика на рака на маточната шийка. 

Д-р Маргарита Таушанова, д.м.н., онколог от УМБАЛ "Царица Йоанна" – ИСУЛ ще говори за заболеваемостта от рак на маточната шийка в контекста на пандемията и ще включи подробности за най-важните статистически данни около заболяването. Сред темите, които ще засегне д-р Таушанова са и спецификите на този вид рак и кои са рисковите фактори.

Един от доказаните е тютюнопушенето – смята се, че при жените, които пушат, вероятността да се развие цервикален карцином е два пъти по-голяма. Сред темите в първия панел на уебинара е и запознаването със симптомите, протичането и възможностите за лечение на заболяването. 

Важно е да се знае, че при ранно откриване туморът може да бъде радикално излекуван с операция. На по-късни етапи терапиите са по-сложни, а прогнозите – по-несигурни. Подробности ще можете да научите на 21 февруари от д-р Таушанова.

Във втората част на онлайн събитието д-р Калина Цонева, акушер-гинеколог в Неоклиник с 16-годишен опит в оперативната гинекология и онкогинекология, ще разкаже повече за профилактиката и превенцията на рака на маточната шийка, включително всякакви детайли около ваксината. Ще обясни подробности за диагностицирането на човешкия папилома вирус, както и какви видове диагностични методи и нови технологии се прилагат в тази област.

И накрая Лили Асенова, председател на Националното сдружение за профилактика на рака на маточната шийка, ще даде повече информация каква следва да бъде грижата за пациентите с това заболяване. Личната история на Лили е изключително показателна и ценна, защото самата тя се сблъсква с този вид рак едва 24-годишна и успява да го надвие, за да може днес да е в помощ на редица пациенти с тази диагноза.

Скъпи родители, уважаеми жени, ще се радваме да ви видим на уебинара, за да поговорим по важните въпроси осъзнато и информирано. Водещи и модератори на събитието ще бъдем ние, Красимира и Елисавета, така че – чакаме ви! 

Грижете се за себе си.

През последните години новините за домашното насилие с фатален край зачестяват не само у нас, но и в страни като Австрия, където психотерапевтът Диана Карабинова живее и работи. Това усилва разговора по темата и дава сигнали на подложените на тормоз жени, че имат друг избор. Публикуваме със съкращения анализа на Диана Карабинова за домашното насилие с разрешението на здравния сайт на българите в Австрия Sanus et Salvus, където е оригиналният материал.

Диана Карабинова е семеен психотерапевт. Учила е във Виена, в австрийския работен колектив за системна фамилна терапия и системни изследвания.
В момента работи в Института за партньорска и семейна терапия (Institut für Paar und Familientherapie) към Виенските социални грижи. Специализирала е в работата с бежанци и интервенции при кризи, както и при работа с двойки при проява на насилие.

-- Г-жо Карабинова, защо зачестяват убийствата на жени, извършени от съпрузи и партньори (любовници)?

Бих поставила въпроса така: защо убийствата на жени, извършени от партньори, получават по-голямо покритие в медиите отпреди и защо се говори по-открито за насилието срещу жените?

От началото на нашия век има вече редица социологически изследвания в САЩ и много европейски страни по темата, публикуват се резултати и се обсъждат в медиите.

Не всяка 7 или 8 жена, както се предполагаше преди, а всяка четвърта жена споделя, че поне веднъж в живота си е преживяла домашно насилие от партньора си.

Според изследвания на немски учени за насилието в двойките, количествено насилието от мъже към жени и от жени към мъже е съпоставимо, но насилието от мъжете спрямо жените е много-по брутално и контролиращо и с много по-големи последствия като трайни наранявания, травми и убийства.

Средно, 25 до 30% от мъжете от всички възрасти и от всички социални слоеве упражняват физическо насилие върху партньорките си. Сексуалното насилие във хетеросексуалните връзки е, с много малки изключения, извършвано само от мъже върху жени.

Европейското общество и еманципацията на жените вече са стигнали до този етап на развитие, когато вече се говори открито за насилието и то не се толерира – поне на ниво обществен дискурс. Има дискусия за това, има организации за защита на жените. Когато се случи насилие в семейството, жената знае, че има към кого да се обърне.

Само във Виена има около 20 организации в една мрежа, наречена Netzwerk gegen Gewalt an Frauen, Mädchen und Buben (Организации срещу насилието към жени, момичета и момчета). Обучават се специално полицаи за работа с жертви на насилие, отделя се голямо внимание на работата и с мъжете след насилието, както и на превенцията.

В България също вече има организации, които се грижат за жени жертви на насилие. И мъжете също знаят това. Знаят, че ако упражнят насилие, партньорките им вече имат избор и той е, че може да не останат вкъщи след насилието. Поколението на нашите майки и баби са нямали възможност да избягат от съпруг, който упражнява насилие. До ден днешен един добър български мъж се окачествява като такъв, ако „не я бие и носи пари вкъщи”.

-- И почти винаги агресията става вкъщи…

Домашното насилие или убийството става най-често в дома, защото жената там е най-малко защитена. В дома, в най-интимното място на партньорите, няма социален контрол. В дома стават най-често конфликтите, в резултат на които мъжът в афект може да посегне върху партньорката си – често пред очите на децата.

В моята практика на психотерапевт работя с жени, жертви на домашно насилие, които са били спасени от децата си. В един от случаите 9-годишният син се затваря в стаята си и вика полиция да спаси майка си, в друг случай – 7-годишната дъщеря разказва разплакана на следващия ден в училище, че майка ѝ има нужда от помощ и учителката ѝ активира полицията.

Страшното е, че и децата стават свидетели, и това има и за тях последствия.

За синовете това може да означава, че насилието от страна на бащата е нещо нормално, това е част от мъжествеността и те също във връзките си впоследствие могат да използват насилие за решаване на проблеми. Или да се отчуждят завинаги от бащите си.

Дъщерите биха били склонни да търпят насилие – ако майките им са го понасяли безмълвно, тогава за тях женски модел на поведение остава безсилието, слабостта, подчинението.

Според цитираните изследвания, деца, които са станали свидетели на домашно насилие са изложени на висок риск да станат жертви на насилие като възрастни.

-- Какво се промени в обществото, че мъжете посягат все по-често на жената до себе си?

Жените в днешно време имат повече свобода и възможности. Концепцията за семейството и брака се променят, разводите стават все повече, все повече партньорите избират да не сключват брак. В постмодерното общество мъжете губят позициите си на глава на семейството, решенията се вземат от двамата партньори.

Някои мъже се чувстват безсилни – насилието от мъжете към жените и убийствата в афект са често израз на безсилие за справянето с определена ситуация при двойката.

Насилието и в краен случай убийството – посягането на най-съкровеното право на нас хората да съществуваме - е за извършителите вид решение на проблема, който те не могат да разрешат по друг начин.

Насилието като феномен е упражняване на власт и контрол и може да се разглежда като стратегия за разрешаване на определен проблем – всички войни могат да се разглеждат като насилствен опит за разрешаване на конфликт. Насилието във връзката, погледнато като психодинамика, е реакция при субективното усещане на мъжа за застрашаване на властта и контрола върху партньорката му и реакция на безпомощност.

Мъжът се чувства в определена ситуация притиснат до стената, безсилен, без изход. Чрез упражняването на физическо насилие, побой, неговата цел е да си възвърне контрол над ситуацията.

-- Ако един мъж посегне веднъж на жената до себе си, трябва ли тя да приключи връзката си с него, преди да е станало прекалено късно, с фатален за нея край?

В повечето случаи, посегне ли веднъж мъжът на партньорката си, това се превръща в повторяем модел на поведение. Американската психоложка Ленор Уолкър работи през 80-те години на миналия век с жени, които живеят дълго във връзки с домашно насилие и въвежда като модел кръговрата на насилието.

Когато за първи път мъжът е извършил над партньорката си масивно телесно, психическо или сексуално насилие в ситуация на афект, след това двамата партньори преживяват една фаза на интензивна свързаност. Мъжът насилник съжалява искрено за случилото се, извинява се от дъното на душата си, компенсира поведението си с подаръци и романтични жестове. Уолкър нарича тази фаза „меден месец”.

След това двойката отново се връща във всекидневието, където често много бързо се усеща напрежение от скрит конфликт между партньорите. Тази фаза тя нарича „изграждане на напрежение”. В тази фаза и двамата партньори са в готовност за борба, докато не се случи отново насилието (с надеждата, че вторият път също не е директно застрашаване на живота). Отново извършителят се разкайва, срамува се от поведението си и приема вината за постъпката си. В края на тази фаза често жертвата на насилието дори успява да си внуши, че такова нещо е нея никога не се е случвало.

Ако този кръговрат не се прекъсне след втория път, значи жената е склонна да остане във връзката и да приеме поведението на партньора си за нормално. Тя започва да крие следите от насилието, да защитава партньора си пред близки, приятели и роднини и става част от кръговрата на насилието.

Често точно тези случаи завършват с фатален край – тъй като партньорът е наясно, че няма санкции за неговото поведение, той става все по-брутален и изобретатателен в извършването на насилие. Затова жената, чийто партньор е употребил веднъж насилие (физическо, психическо или сексуално) трябва веднага да уведоми полицията.

-- Как се променя животът на жената след мъжка агресия срещу нея?

Радикално. Тя ограничава социалните си контакти, живее в постоянен страх за себе си и за децата си. Нейната увереност и вяра в себе си са понижени или са под нулата, тя често търси вината в себе си и понякога дори смята, че е заслужила насилието. Една моя пациентка дори твърдеше, че тя е виновна за ескалирането на ситуацията.

-- Как обществото и институциите трябва най-адекватно да реагират? В Австрия, в България?

На първо място, обществото в България и Австрия трябва да реагира с ясна позиция срещу насилието върху жените, че това е недопустимо поведение. Важно е да се заделят средства за превенция и за работа с извършителите. Както училището, но също родителите и бабите и дядовците може да допринесат за развиването на атмосфера на нулева толерантност към поведение с насилие срещу жените.

Важно е да се обсъжда този въпрос в семейството – децата да имат ясни модели на поведение, които показват мъжественост без проява на насилие и женственост, без проява на подчинение спрямо мъжкия пол във връзката.

В Австрия се работи по тези принципи от години и въпреки това нацията беше разтърсена от зачестилите случаи на убийства на жени. Важно е с такъв момент отново да се потърси съдействие от обществото, да се подкрепят кампании срещу насилието и превенционни програми с младежите.

България също е на прав добър път, но домашното насилие продължава да се премълчава, както от жертвите, така и от извършителите. Няма мъж, който би признал че „пердаши” или „ступва” жена си – това е тема табу. Но насилието във връзките е факт в България. Просто вече имаме малко повече осъзнатост за това. Идеално би било да има министерска програма, която подкрепя работата с училищата!

По темата:

"Заслужила си го е..."

Насилието - причината да съм самотна майка

„В оковите на травмата“ или защо жертвите на домашно насилие не си тръгват"

Денят, в който получих видео с домашно насилие

Ако се интересувате от списания, знаете, че най-важният момент са дизайнът и цветовете на корицата, които да те отличат от конкуренцията. Този месец обаче 7 български женски списания се обединяват в обща кампания срещу насилието, излизайки с оранжеви корици.

Поводът е Международния ден за прекратяване на насилието срещу жени, който е на 25 ноември и който с оранжев цвят на кориците си отбелязват списанията Cosmopolitan, „Журнал за жената“, „Жената днес“, AMICA, Grazia, DIVA и ELLE.

Идеята за кампанията е на Мария Милушева, творчески директор на агенция Noble Graphics.

Ролята на медиите не е просто да информират, но и да бъдат морален компас и проводник на ценности, вярват редакторите на женските списания, които застават зад кампанията.

Ето тяхното послание: Проблемът с насилието, жестокостта и агресията засяга всички ни и не живее само в домовете на непознатите, но и на спирките на улицата, в училищата, по магистралите. Наш обществен и човешки дълг е да го осъдим, посочим и спрем.“

Под надслов Orange the World: #HearMeToo, ООН окуражава държави, организации и граждани да създават и насърчават обществен диалог по темата. Както и в предходни години, оранжевият цвят ще бъде символът, обединяващ всички инициативи – от изложби до маршове, включително осветяването и декорирането на емблематични сгради и забележителности в оранжево за привличане на международно внимание към проблема.

Оранжевото е цвят на кампанията като символ на оптимизма и стремежа към по-добро бъдеще без потъпкване на човешките права и без ежедневна заплаха за здравето и живота на жените и момичетата в цял свят.

Само от началото на 2018 г. у нас 28 жени са убити от своите бивши или настоящи съпрузи/партньори или от свой близък. 3 деца за убити от своите бащи.  Статистиката е по данни, събирани от медиите. Българската държава не събира никакви данни и не прави официална статистика за насилието над жени у нас. 
Отговорните институции да започнат да провеждат проучвания и да събират статистики за причините и размера на насилието над жени и домашното насилие в България е едно от основните искания, които ще отправи Протестът срещу насилието над жени, който ще се проведе на 26 ноември от 18:00 ч. на пл. "Орлов мост". С всички искания на протеста може да се запознаете тук.

Попаднахме на тази статия и въпреки че е отпреди няколко години, решихме да я споделим с вас, защото добрите практики трябва да се популяризират. Този прекрасен пример идва от развиващата се Кения и е практика, от която целия свят може да почерпи опит. В африканската държава изнасилванията са с епидемичен характер, затова група хора създават инициативата No Means No Worldwide, която има иновативен подход и изключителна ефективност в превенцията на сексуалните посегателства.

-----

Дълги години в Кения се вихри епидемия от сексуално насилие.

Едно на всеки читири и момичета, живеещи в Найроби, са били обект на сексуално насилие. Ученички често са били изнасилвани от приятели и партньори. Дрехи са били разкъсвани върху женските тела на публични места.

Ето какво правят, за да променят това.

През 2010 г. групата „No Means No Worldwide“ започва да провежда обучения за самозащита на ученичките в Найроби, като ги учи как да се противопоставят на изнасилване.

В ранните си етапи програмата се съсредоточава върху обучения по самозащита на жени в най-бедните части на Кения и обръща внимание на даването на сила на жените, а не върху вменяването на срам.

След стартирането основателите на програмата разработват „Your Moment of Truth“ – отделна програма за момчета.

В началото на срещите на „No Means No“ момичетата споделят с инструкторите, че най-големият проблем са самите момчета. Най-често нападателите са били партньорите им.

Става ясно, че много момчета вярват, че е оправдано да изнасилват момичета, които са излезли сами след залез слънце, носят къси поли или са извели на луксозни срещи.

„No Means No“ разработва „Your Moment of Truth“, за да обърнат внимание на трудните избори, които правим в живота си, които в този случай включват въпроса дали е добре да изнасилим някого. Програмата има огромен успех.

Изнасилването от приятели и гаджета е спаднало с 20% в училищата, които преподават програмата „Your Moment of Truth“. „Journal of Interpersonal Violence“ публикува проучване, което изтъква положителния ефект, който това обучение има върху момчетата.

Изследването установява, че момчетата, които преминават през обучението, са по-склонни да се намесят, когато станат свидетели на нападение над момиче, и по-рядко упражняват тормоз над противоположния пол. Освен това училищата с тази програма установяват драстичен спад в броя изнасилвания, извършени от приятели и партньори на момичетата.

До 2017 г. всеки гимназист в Найроби е преминал обучение за превенция на нападенията.

Когато децата биват научени в по-ранен етап, пред тях се откриват повече възможности за бъдещето. Обучението на младите поколения е от ключово значение за осъществяването на дългосрочни социални промени.

В много части на света превенцията на атаките започва и завършва с това, което жените могат да направят, за да избегнат високорискови ситуации. Този подход не е ефективен.

Изследователи тестват двата метода – една група жени се обучават по „No Means No“, докато друга минава подготовка за житейски умения. Момичета, които от групата „No Means No“ са забелязват 40% спад на изнасилванията в годината след програмата. При другата група не са наблюдавани промени.

Не само че предпазването от високорискови ситуации е неефективно, но прехвърля вината върху жертвата на изнасилване, вместо да я остави на насилника.

Извършването на престъпление е избор, а програмата „No Means No“ дава възможност на младите момчета да изберат да не го правят.

Светът трябва да се поучи от Кения – да даде възможност на момичетата и да научи мъжете да не изнасилват.

Това е програма с доказана ефективност и е време да се разгърне по света. Предположението, че жените някак „си го търсят“, заради нещо, което носят или нещо, което правят, няма да помогне да спрем изнасилването. Подходът на Кения е чудесен, защото дава правомощия и възпитава, вместо да обвинява и да засрамва.

Ако има надежда за изтръгване на сексуалното насилие от света, то трябва да започнем с ранно обучение по темите за съгласие и нападение.

Вижте и видеото на „No Means No“, за да научите повече за тяхната програма за момчета:

cross