Човешкият папилома вирус, по по-познат с абревиатурата си от английски – HPV, е един от най-разпространените вируси в света, засягащ около 80% от хората поне веднъж в живота им. Този вирус се предава предимно по полов път, но също така и чрез кожен контакт.
HPV обхваща над 200 различни типа, които се разделят на:
Човешкият папилома вирус и връзката му със сериозни заболявания е разпозната след дългогодишни изследвания, които променят из основи съвременната медицина и онкология.
Още през 19. век учените описват заболявания, предизвикани от заразни агенти, включително кожни брадавици. Въпреки това точната природа на тези агенти остава неясна до развитието на молекулярната биология през 20. век.
През 70-те години започват мащабни изследвания върху връзката между вирусите и раковите заболявания. Немският вирусолог Харалд цур Хаузен прави пробив, доказвайки, че определени типове HPV причиняват рак на маточната шийка. Неговите изследвания през 1983–1984 г. изолират HPV тип 16 и тип 18 като основни причинители на заболяването.
Това откритие представлява революция, тъй като променя разбирането за раковите заболявания, които преди това се считат основно за резултат от генетични мутации. През 2008 г. Харалд цур Хаузен е удостоен с Нобелова награда за медицина за своите открития.
С развитието на молекулярните методи в края на 20. и началото на 21. век става възможно директното изследване на ДНК на HPV. Това води до създаването на тестове, които идентифицират високорисковите щамове на вируса, както и до създаването на ваксини.
През 2006 г. е одобрена първата ваксина срещу HPV, която осигурява защита срещу основните онкогенни типове.
Изследванията върху HPV не само довеждат до създаването на ваксини, но и на нови подходи за превенция на рак чрез скрининг програми и обществени здравни кампании. Това е един от най-големите успехи на вирусологията и онкологията в съвременната история.
Научете повече за HPV и начините за предпазване от тази брошура:
Най-ефективната превенция срещу HPV е ваксинацията, която осигурява защита срещу най-рисковите щамове на вируса. Препоръчва се ваксинация в млада възраст преди започване на сексуална активност. Освен това, редовните гинекологични прегледи и цитонамазки могат да помогнат за ранното откриване на предракови състояния.
HPV е сериозен здравословен проблем, но с подходящите мерки, каквито са ваксинирането и скринингът, неговите рискове могат да бъдат значително намалени.
Така се случва в много страни по света. Пример е Австралия, където се предвижда, че ракът на маточната шийка ще бъде изкоренен до 2035 г. заради високото ваксинационно покритие. България, за съжаление, не може да се похвали с такава добра статистика. Ние сме на дъното на класациите. Но е добре да знаем, че имаме ваксина, която може да предпази от рак, и не е честно да я спестяваме на децата си.
В момента върви национална ваксинационна програма, която осигурява безплатното двете дози на ваксината за всички момичета на възраст между 10 и 13 години. А от 2026 г. право на безплатна ваксина вече ще имат и момичета от 15 до 18 ненавършени години, които не са били ваксинирани през предходните програмни периоди. За момчетата, както и за момичета и жени извън тази възрастова група, ваксината се поема от пациента.
Още не сме свършили, скрол надолу
Вирусът прониква в клетките, като променя тяхната ДНК. Това може да доведе до неконтролируем растеж на клетките (при рак) или доброкачествени израстъци (като брадавици).
Онкологични заболявания
Папиломатоза на дихателните пътища
В редки случаи инфекцията води до образуване на брадавици в дихателните пътища. Това състояние може да засегне гласа и дишането, а понякога е свързано с предаване на вируса от майката на бебето при раждането.
Проблеми с кожата
Някои щамове HPV причинява кожни брадавици, които обикновено са доброкачествени.
Не смятаме, че ви е необходимо още убеждаване, че човешкият папилома вирус, и по-конкретно неговите високорискови щамове, могат да бъдат изключително опасни за здравето. По-важното е някак като общество да си дадем сметка, че имаме възможност да се предпазим от това и да не губим никого от, да речем, рак на маточната шийка. Защото вече има ваксина, която работи и се е доказала през годините. Нима не бихме се ваксинирали, ако чуем за ваксина за който и да е друг вид рак?!
Ваксинацията и ранната диагностика са най-ефективните средства за превенция. Това е. Всичко останало са думи на вятъра и пропуснати възможности да защитим децата си от заболявания, които са на път да бъдат изкоренени в някои части на света.
Човешкият папилома вирус (ЧПВ), или по-познат като HPV, засяга милиони по света, като се смята, че почти 90% от сексуално активните хора ще се сблъскат с него в даден момент от живота си. Той е основният причинител на рака на маточната шийка – вторият най-често срещан рак при жените в България. Но това не е всичко: ЧПВ е свързан и с други сериозни заболявания, включително рак на пениса, рак на устната кухина и гърлото, както и някои случаи на рак на белия дроб. Въпреки че ваксината срещу ЧПВ е едно от най-ефективните средства за превенция, в България ваксинационното покритие е тревожно ниско – едва 3% за първата доза и под 1% за пълния курс с две дози.
Разговаряме с Пламена Николова, която е ръководител на направление „Ранно учене“ във фондация „Rise България“ и е част от българската HPV коалиция. С нея говорим откровено за митовете и легендите около заболяването и ваксините и за ниското ваксионационно покритие.
Човешкият папилома вирус обхваща множество щамове, от които най-опасните са 16 и 18. Те са свързани с развитието на рак на маточната шийка и други злокачествени заболявания. „Шансът да се заразите с ЧПВ е почти неизбежен, ако сте сексуално активни. Вирусът може да се предава дори при минимален контакт кожа в кожа“, обяснява Пламена Николова. Тя подчертава, че много от щамовете могат да останат незабелязани, тъй като невинаги предизвикват симптоми.
Деветвалентната ваксина срещу ЧПВ, която е достъпна в България, е насочена към деветте най-опасни щама на вируса. „Това е една от малкото ваксини, които могат да предотвратят онкологично заболяване. Нейната ефективност е доказана в страни, които са успели почти изцяло да изкоренят свързаните с ЧПВ ракови заболявания“, подчертава Пламена.
Приемът на двете дози осигурява почти пълна защита. Въпреки това в България ваксинационното покритие остава катастрофално ниско. „Всеки ден у нас една жена умира от рак на маточната шийка – заболяване, което е напълно предотвратимо“, отбелязва Пламена.
Една от основните причини за ниското ваксинационно покритие у нас е липсата на доверие. През 2010 г. случаят на млада жена, която почина след поставяне на ваксината, предизвика паника, въпреки че смъртта ѝ беше доказано причинена от генетично заболяване, а не от самата ваксина. „Медийната истерия разклати общественото доверие и доведе до рязък спад в имунизациите“, обяснява Пламена.
Друг фактор е липсата на включване на ваксината в задължителния имунизационен календар. „Много родители смятат, че ако ваксината не е задължителна, значи не е толкова важна“, добавя тя.
Докато България изостава, страни като Австралия, Шотландия и Ирландия служат за пример. „Австралия е успяла почти изцяло да изкорени ЧПВ благодарение на систематична ваксинация на момичета и момчета“, казва Пламена Николова.
Въвеждането на полово неутрална ваксинационна програма е ключов фактор за успеха. „Мъжете често са резервоар на вируса и го предават, дори и да не се разболяват. Ваксинацията на момчета е важна не само за тяхното здраве, но и за ограничаване на разпространението на вируса“, обяснява тя.
В момента ваксината е безплатна за момичета на възраст между 10 и 13 години. Родителите трябва да се обърнат към личния лекар, който да я заяви. „За съжаление, програмата не включва момчета, което намалява ефективността на превенцията“, подчертава Николова.
За тези извън целевата възраст ваксината може да бъде закупена и поставена в медицинско заведение. „Дори хора, които вече са били изложени на вируса, могат да се възползват от ваксината, защото тя предотвратява бъдещи инфекции с високорискови щамове“, добавя тя.
Въпреки доказаната безопасност на ваксината дезинформацията продължава да е проблем. Един от най-разпространените митове е, че тя влияе негативно върху детеродните функции. „Това е напълно невярно. Не ваксината, а ракът на маточната шийка може да лиши жените от възможността да имат деца“, казва Пламена. Тя също подчертава, че ваксината не причинява сериозни странични ефекти и се поставя мускулно, подобно на други ваксини.
Ваксината срещу ЧПВ е първата линия на защита, но редовната профилактика остава също толкова важна. „Цитонамазката и таргетираните изследвания за ЧПВ са задължителни за ранното откриване на потенциални проблеми“, отбелязва Пламена.
Комбинирането на ваксинация и профилактични прегледи може да доведе до елиминиране на заболяванията, свързани с ЧПВ, дори в страни с по-ниско ваксинационно покритие.
Българската HPV коалиция работи активно за повишаване на осведомеността сред родителите и обществото. „Не само лекарите трябва да говорят за ползите от ваксината. Важно е и родителите, учителите и дори самите деца да бъдат информирани“, споделя Николова.
Коалицията си е поставила за цел ваксината да бъде включена в задължителния имунизационен календар, което ще намали съмненията и ще увеличи достъпа до нея.
Човешкият папилома вирус е сериозна заплаха, но разполагаме с ефективно средство за превенция. „Ваксината е шансът ни да защитим децата и да премахнем риска от рак, който може да бъде предотвратен“, казва Пламена Николова. Като родители имаме отговорността да направим информиран избор и да осигурим здраво бъдеще за децата си.
Какво е да преминеш през превантивна двойна субкутанна (подкожна) мастектомия и как протича възстановяването след интервенцията, споделя пред Майко Мила една жена, подложила се на нея.
Ще започна от там, че имах много голям, труден за обследване бюст в комбинация със сериозна фамилна обремененост – няколко случая на рак на гърдата в семейството по майчина линия, включително и при мъж. В допълнение, през 2021 г. ми правиха втора операция на гърдите, този път двустранна, за отстраняване на съмнителни образувания от лявата и дясната млечна жлеза. Въпросните образувания „светнаха“ неприятно на ехограф и скенер, а биопсията показа „суспектни за карциномни клетки“. За щастие, след това хистологията не показа рак, а един куп други промени и образувания. Обаче аз живях известно време с мисълта, че имам рак. И понеже ми писна при всеки преглед да се открива нещо, а аз да треперя кога това нещо ще се превърне в НЕЩОТО, реших да подходя към въпроса по-категорично.
Мога да кажа, че имах достатъчно информация. Първо защото имам страхотни лекари – д-р Славяна Ушева, д-р Йордан Спирдонов, д-р Николай Георгиев, които ме подготвиха и ми отговориха на всички въпроси, аз задавам много въпроси! И второ защото вроденото ми желание да знам всичко, което обикновено е адски досадно за околните, сега се задейства изцяло и ме подтикна да чета по темата. За съжаление, няма много информация от български източници и четох медицински издания на чужди езици, както и лични истории в чуждестранни форуми.
От физическа гледна точка – бързо и успешно, от психическа – не чак толкова лесно. Първо си като войник, боли доста (особено в първите дни), но се справяш. Пиеш си лекарствата, ходиш на рехабилитация, учиш се да си движиш наново ръцете, да ставаш от леглото, да си връзваш косата – в началото гръдният мускул, под който са поставени имплантите, боли много.
После обаче идва моментът, в който трябва да се погледнеш в огледалото, и тогава тия две нови гърди – макар много спретнати и хубави – не ти се виждат като твоите гърди. Онези гърди, които са си били твои цял живот – хубави или лоши; които са кърмили общо 25 месеца две деца; които може и да не са в най-блестящата си форма, ама са били с теб през целия ти живот и са част от това, което те прави жена. Новите са твърди в началото, странни като разположение, защото трябва да се наместят, нямат чувствителност известно време…
И ако се пуснеш по тази наклонена плоскост, много лесно се пада в кладенец от самосъжаление и цялата категоричност и смелост на решението, което си взела, може да отиде по дяволите. Издърпах се сама за косата от този казан, след като помрънках малко на д-р Ушева и тя ме изтърпя, за което ще съм ѝ благодарна завинаги.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако мога да дам съвет, то той би бил следният: намерете си добри лекари, на които имате доверие, преглеждайте се редовно и ако лекарите ви кажат, че тази операция е добра идея във вашия случай, въобще не се чудете. Ракът няма никакви притеснения. Не виждам защо ние трябва да имаме такива.
Допреди десетина години извършването на превантивна двойна субкутанна (подкожна) мастектомия при доказан риск от генна мутация, свързана с рака на гърдата, беше тема табу. Подобни случаи бяха крайно малко и представляваха въпрос, който не се обсъждаше в обществеността.
След случая на актрисата Анджелина Джоли от 2013 г. обаче темата за превантивното отстраняване на гърдите навлезе както в дневния ред на онколозите, така и на жените, които имат родственици с рак на гърдата. Разбира се, последваха крайни хиляди мнения – от „Каква е тази параноя, която те кара да се осакатиш, без да има защо?! до „Ще си махна всичко, ако трябва, стига да нямам рак!“. Както обикновено, изпадането в крайности не е най-доброто, което можем да направим, затова със следващата статия искаме да дадем малко повече информация за превантивната мастектомия, водейки се от златните стандарти на съвременната медицина. Ако искате да прочетете личната мотивация на жена, минала през подобна интервенция, можете да го направите тук.
По своята същност превантивната двойна субкутанна мастектомия представлява отстраняване на жлезистия паренхим, като се запазва надлежащата кожа. Самата операция бива два вида – със съхраняване на aреоло-мамиларния комплекс (зърното на гърдата и ареолата) или с неговото отстраняване. Едновременно с това се осъществява и реконструкция на гърдата, най-често с поставянето на силиконови импланти. Те могат да бъдат поставени над или под мускула, като са обвити в синтетична мрежа (платно), която предотвратява риска от разместване на импланта.
Независимо кой вариант се избере, в повечето случаи след извършването на интервенцията, жените са абсолютно работоспособни и тяхната двигателна активност не е възпрепятствана. Разбира се, известно време трябва да се следват някои препоръки, свързани с физическото натоварване. На практика операцията не представлява голям оперативен обем, който да налага дълъг период на възстановяване.
Интервенцията е показана за пациенти не само в случай на доказано раково заболяване, но и като риск редуцираща операция, гарантираща в голям процент онкологична сигурност и желан естетически резултат.
На този етап имплантите и останалите консумативи, използвани при превантивната двойна субкутанна мастектомия, не се поемат от НЗОК и се заплащат от пациента.
Двойната субкутанна мастектомия е подходяща не само за пациенти с доказано онкологично заболяване, но и при такива, които не са развили рак на гърдата, но попадат в рисковите групи. Това са жени, при които е доказано носителство на мутация на патогенен вариант на гените BRCA1 и BRCA2 (вижте повече за фамилната обремененост тук); жени с т.нар. плътни гърди (dense breast); с гигантомастия (много големи гърди); жени с доказана строга фамилна обремененост.
Наличието на всеки един от тези фактори обаче също не е категорична индикация за превантивно отстраняване на гърдите. Допълнителни причини са и други рискови показатели като консумацията на алкохол, прием на контрацептиви, наличие на изменения в тъканта на гърдите, които биха могли да се асоциират с по-висок риск от развитие на рак. Сред тях се нарежда и хормонзаместващата терапия, която се прилага при инвитро процедурите.
„Имаме все по-голям брой пациенти, които стават наш контингент вследствие на провеждане на различни инвитро процедури. Тоест в този случай винаги трябва да имаме едно наум и да следим състоянието на млечните жлези“, отбелязва д-р Славяна Ушева от Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Проучванията сочат, че предприемането на превантивна мастектомия като профилактика намалява с до 95% риска от развитие на злокачествено новообразувание. Наличието на патогенен вариант на някой от двата гена BRCA1 или BRCA2, както и на редица други невинаги обаче означава задължителна препоръка за подобна операция.
Също така, решението за превантивната двойна субкутанна мастектомия не може да се вземе само от един специалист и от пациента, а е нужно да бъде базирано на оценка и анализ на други рискови фактори. Сред тях са наличие на фамилна обремененост, наличие на предишно злокачествено новообразувание, някои по-особени анатомични характеристики на пациента.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Нужно е да има съвкупност от рискови фактори, които да ни дадат убеденост, че можем да препоръчаме тази стъпка като вариант за предпазване или редуциране на риска от развитие на карцином на млечната жлеза“, обяснява д-р Ушева. Категорично противопоказание за извършване на двойна субкутанна мастектомия обаче е инфламаторен карцином, считан за най-злокачествената форма на рак на млечната жлеза.
В случай че се предприеме подобна хирургическа намеса с цел превенция, не се налага по-често проследяване, като прегледите следват своята ежегодна рутинност. Ако обаче е налице някоя съмнителна лезия или друг фактор, който да привлече вниманието на специалистите, е нужно по-често проследяване – обикновено на шест месеца.
„Докато в миналото почти всяко заболяване на млечната жлеза се е лекувало с нейното цялостно отстраняване, в днешно време можем да осигурим излекуване или профилактиране с достатъчно запазване на психоемоционалното състояние на жената“, обобщава д-р Ушева.
ХИВ отдавна не е диагноза тип смъртна присъда. Медицината е напреднала толкова много, че вече няма нито един мит около хората с ХИВ, който да не може да бъде лесно оборен с редица положителни резултати. Какви точно - разказва Елена Биринджиева от Центъра за сексуално здраве CheckPoint София.
2022 г. В света върлува една пандемия, която ни уплаши много – Covid-19. Малцина обаче знаят, че вече 40 години в света е обявена пандемия – ХИВ. За ХИВ в България битуват различни митове. Едва 16% от българите са се изследвали за ХИВ, като в голямата си част това са жени в детеродна възраст и се предполага, че са го направили по необходимост.
Делът на осъзнато изследвалите се е изключително малък, както показва проучване на обществените нагласи по отношение на ХИВ/СПИН на изследователски център „Тренд“ по поръчка на Центъра за сексуално здраве CheckPoint. В същото време ранното диагностициране дава възможност за започване на навременна терапия, която позволява носителите на вируса да живеят дълго, да не заразяват партньорите си и да имат здрави деца. С тази възможност са наясно само 16% от българите показва още изследването.
Една от причините за страха е непознаването на съвременните терапии. Около половината от диагностицираните мислят, че носителите на вируса живеят малко. Другата е стигмата в обществото, което отказва да ги приеме. Според проучването на „Тренд“ едва 15% от българите са готови да имат приятел с ХИВ. Само една трета са съгласни да работят с ХИВ-позитивен (32%) или да общуват с носител на вируса (36%). Да създадат семейство с партньор с ХИВ са склонни 2%, да живеят с инфектиран – 7%. Все още всеки пети българин смята, че може да се зарази при ползване на общи тоалетни помещения, а всеки четвърти - че това може да се случи при разговор със заразен или при ползване на неизмити прибори.
Много хора, включително лекари и здравни работници, не знаят разликата между ХИВ и СПИН. ХИВ е вирусът, който ако не се контролира със съвременната антиретровирусна терапия (АРТ), може да се развие до СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност).
Ако човек приема лекарствата си редовно, може да доживее дълбока старост, без да развие СПИН. Онези, които загиват от ХИВ-свързани състояния, не умират от СПИН. Те умират от заболяване, което е свързано с неконтролируемата ХИВ инфекция, която е нанесла сериозни поражения на имунитета и тялото.
Затова не е коректно да се казва, че някой е със „СПИН“, както и не е напълно коректно да се каже, че е загинал от СПИН. СПИН е синдром. Пациентите умират от сърдечна, белодробна или друга недостатъчност или от заболяване, предизвикано от СПИН-свързано състояние.
Специалистите, които работят в темата за сексуалното здраве и ХИВ, предпочитат да използват термина „инфектиране“, вместо „заразяване“.
Инфектирането с ХИВ настъпва в няколко случаи:
Рискът от инфектиране чрез необезопасен орален секс или от кръвопреливане в България се счита за минимален, дори нулев. Рискът от инфектиране с ХИВ от медицински работници при убождане с игла е 0,03%, а ако се спазват обичайните мерки за защита при хирургични интервенции (ползване на очила, маски, ръкавици) от лекарите – рискът е нулев. ХИВ не се предава от ползване на общи тоалетни, прибори, битови контакти и съвместно съжителство.
Науката напредна толкова, че вече съществуват „хапчета“ против ХИВ. Медикаментите се ползват преди или след рисков сексуален контакт.
PrEP e медикамент, който се ползва преди рисков сексуален контакт по определена схема. PEP e постекспозиционна схема и се приема 30 дни, като трябва да стартира до 72 часа след потенциален рисков контакт. PEP по същество представлява терапия, която приемат живеещите с ХИВ.
Терапията за предпазване от инфектиране преди или след рисков контакт е достъпна в България. В CheckPoint София може да се получи консултация с лекар и рецепта.
Благодарение на съвременната антиретровирусна терапия (която в България се предоставя безплатно от държавата) вирусът спира действието си в тялото и по този начин се стопира процесът по „разрушаване“ на имунитета. Когато няма какво да саботира имунитета, не се отчита и влошаване в общото състояние на човека.
Медикаментите „изчистват“ вируса от кръвта и спермата, благодарение на което живеещите с ХИВ не предават вируса на партньорите си и могат да имат здрави, неинфектирани деца. Състоянието, в което в кръвта и телесните течности не се откриват вирусни частици, се нарича „неоткриваем вирусен товар“. Той се постига, ако всеки ден живеещият с ХИВ приема своята терапия. Ако спре, вирусът става „откриваем“ и може да бъде предаден. Пациентите с ХИВ с неоткриваем вирусен товар не могат да предадат ХИВ и при медицински, стоматологични, козметични и други интервенции.
В България основният път за предаване на инфекцията е сексуалният. В Украйна и Русия, които са с най-много случаи на ХИВ в Европа, например, основният път за предаване е чрез инжекционната употреба на наркотици. Проституиращите мъже и жени също са в рисковата група, но не съвсем – те често се изследват и се грижат за сексуалното си здраве.
Не е напълно вярно, че ХИВ се предава основно между групата на мъжете, които правят секс с мъже. Сред тях се установяват много случаи, но това се дължи на факта, че групата на гей и бисексуалните мъже се изследват редовно. У нас има близо 2000 инфектирани с ХИВ, но реалният им брой е поне 3 пъти повече. Случаите в страната намаляват, защото много хора от рисковите общности приемат PrEP, а тези, които са с ХИВ и приемат терапия, не предават вируса. Уви, това е измамно – има много „скрити“ инфектирани, които не знаят и не се изследват.
Държавата се проваля в превенцията на ХИВ. У нас за ХИВ безплатно и анонимно може да се изследва всеки човек в 13 РЗИ (бившите ХЕИ), стига да не му поискат лична карта на входа и да не го питат къде отива в административната сграда, или пък да не е затворен кабинетът заради липса на персонал или Covid-19.
Една частна лаборатория предоставя анонимно и безплатно изследване за ХИВ и хепатит в национален обхват, но липсват услуги за подкрепа и придружаване след положителния резултат. Eдинственото място за анонимно и безплатно изследване за ХИВ, където пътят се преминава от тестването до стартирането на терапия и постигането на неоткриваем вирусен товар, е Центърът за сексуално здраве CheckPoint София. Държавата е финансирала безплатно тестване в 7 града, но липсва сериозна публична информация за достъпността и качеството на тези услуги.
В зависимост от сексуалните практики се препоръчва веднъж на половин година да се правят изследвания за ХИВ, хепатит В, хепатит С, сифилис, както и гонорея, хламидия и микоплазма. Последните три – хламидия, гонорея и микоплазма/уреаплазма, е силно препоръчително да се правят с PCR диагностика (с гърлен, ректален секрет, влагалищен секрет или урина), а не с кръвни тестове. Мъжете е добре веднъж годишно да си правят профилактичен преглед при уролог, а жените – при гинеколог и специалист по образна диагностика на гърда.
Ако се нуждаете от консултация относно сексуалното и репродуктивното здраве, можете да получите такава в CheckPoint София. Вижте повече на www.checkpointsofia.info
Който се е сблъсквал с цистит в живота си, се е убедил, че е болезнено, досадно и - като бонус - понякога много продължително. Знаем, че това заболяване може да е голям проблем за много от вас, затова решихме да се срещнем с уролога д-р Житиан Атанасов, д.м. и да му зададем всички въпроси, които ви вълнуват по темата. Тя, разбира се, е много голяма и може да се говори дълго по нея, но ни се искаше да посочим основните моменти при протичането на възпалението, лечението и превенцията. Надяваме се да ви е полезно.
Разговорът е осъществен с подкрепата на Bucconox.
След трагичния инцидент с починало 5-годишно дете вследствие на огнище на менингит в детска градина в София родителите започнаха да си задават хиляди въпроси. Да отговори на някои от тях помолихме педиатъра д-р Лора Бучукова. Ето какво ни каза тя за заболяването, протичането му и превенцията.
Менингитът е възпалително заболяване на обвивките на мозъка, които се наричат менинги. Може да бъде причинен от вируси, бактерии или гъбички. За една част от микроорганизмите, които могат да предизвикат менингит, имаме ваксини в задължителния имунизационен календар.
Такива са пневмококите, хемофилус инфлуенце, морбили, паротит, рубеола, полиомиелит. Родителите, които решават да откажат поставянето на тези ваксини на детето им, едва ли осъзнават на какъв риск го излагат, но за съжаление и нямат желание да разберат, когато се опитваме да обясним.
Оттук нататък ще говорим за менингококовия менингит, който, за съжаление, стана обект на вниманието ни в последните дни.
Има различни форми на протичане.
Първата е локализирана – носителство и назофарингит, който се проявява с температура до 39 градуса, главоболие, болки в гърлото.
Втората форма е генерализирана и може да бъде сепсис, менингит и енцефалит.
Менингитът се проявява с висока температура до 40 градуса, главоболие, повръщане, хиперестезия (повишена чувствителност при допир), гърчове, вратна ригидност (съпротива при опит да наведем главата на детето към гърдите му), при кърмачетата се издува фонтанелата.
Често менингитът е съпроводен със сепсис, за който характерен е и обривът, който е с характер на хеморагичен, но често преминава и в некротичен (червени петна като от кръвоизлив, които после стават тъмновиолетови до черни, бел.ред.).
Имаме и редки форми, които протичат със засягане на части на сърцето, ставите, белия дроб и очите.
Вариант на менингококовия менингит е свръхострият менингококов менингит, който протича изключително тежко и бързо и смъртността при него е до 54%.
Наблюдават се отклонения в кръвната картина, в състава на гръбначно-мозъчната течност (ликвор). Самият причинител се изолира от гърлен секрет, както и от ликвора. А при прегледа на лекаря се използват поредица от тестове, с които се установява синдрома на т.нар. менинго-радикулерно дразнене, сред които е споменатата по-горе специфична скованост на врата (вратна ригидност), както и повишена чувствителност към светлина.
Да, най-възприемчиви са децата до 6-годишна възраст, най-вече поради особености в имунитета при тях. Но и при децата може да протече само като носителство или с назофарингит. Менингитът е с лоша прогноза, когато е с неправилно и късно започнато лечение, както и когато има сепсис.
Това зависи от състоянието на имунитета на човека в момента на срещата с причинителя и от наличието на съпровождащи заболявания.
Изходите варират от пълно оздравяване през различни неврологични увреди – глухота, парализи, изоставане в психомоторното развитие, хидроцефалия, до смъртен изход.
Лечението е в зависимост от формата на протичане. За щастие, имаме антибиотици, които лекуват менингококовия менингит. При по-тежки форми се налага използването и на други медикаменти в зависимост от симптоматиката.
Има създадена ваксина, която профилактира заболяването.
В някои страни ваксината за менингит е задължителна. У нас не е в задължителния ваксинационен календар, защото заболяването, за щастие, е рядко. Поставя се на възраст над 6 седмици. В зависимост от възрастта схемата е различна, но при децата най-често са две дози с интервал от два месеца.
Всеки родител може след консултация с педиатър да закупи ваксината от аптека и тя да бъде поставена на детето му.
Страничните реакции са както при другите ваксини – температура, оток на мястото на поставянето, главоболие, умора, сънливост, при кърмачета може да има и обрив.
Изключително тежко е, когато се случи такъв инцидент. Аз мисля, че няма нужда от успокоение, а по-скоро има нужда да си дадем сметка за отговорностите, които носим. Имам предвид отношението към изпращането на болно дете на детска градина с оправданието, че няма кой да го гледа, отношението към ваксините, сроковете за тяхното поставяне, колко лесно родителят измисля причини да отложи ваксина от задължителните с най-различни обяснения, без да се интересува от мнението на педиатъра. Доколко сме дисциплиниране при спазване на правилата в детските заведения и в същото време не проявяваме ли понякога прекалена търпимост към неспазването им.
А ето и малко повече информация за ваксините от д-р Бояна Петкова:
Според последния доклад на НСИ за 2020, през последните 5 години в България е имало средно по 9.2 случая на менингококов менингит годишно. Това отговаря на честота от 0.2 случая на 100 000 души население годишно. Смъртността е 10-15% от всички заболели.За съжаление няма разбивка на умиранията по диагнози, а само по клас на заболяването.
От Клас 1 "Някои инфекциозни и паразитни болести" през 2020 са починали 17 деца до 19-годишна възраст, като това число включва и случаите на смърт от Covid-19 в тази възрастова група, но няма как да се разбере има ли починали деца от менингоков менигит в предходните години - последната иформация в медиите за смъртен случай, която успях да открия, е от 2006 година. (За съжаление при ПТП за същата година има 22 загинали деца...)
[...]
Менигококовият менигит не е особено често срещано заболяване в България, но понякога въпреки това може да доведе до епидемични взривове в малки общности. Тук има сравнителна таблица за имунизационната политика на различните държави в ЕС.
Виждаме, че ваксина не е въведена предимно в държавите от Скандинавския полуостров, вероятно защото менингококите не са ендемични за района, може би поради студения климат. Виждаме, че в някои държави като Франция и Германия поставят задължителна/препоръчителна ваксина само за щам С, а в други, като Литва - само за В.
Съществува вече и конюгатна ваксина против щамовете A, C, W, и Y (не включва щам В). Виждаме също, че в някои държави, като Австрия, ваксината не се поема от бюджета на здравноосигурителните каси, въпреки че е препоръчителна.
Това са ваксините Бексеро/Bexsero против менингококи от група В и Нименрикс/Nimenrix срещу А, С, W-135 и Y.
[...]
Всеки ОПЛ би следвало да е съгласен да постави ваксината. Опитът ми сочи, че тя не се понася по-тежко от всяка друга „убита“ ваксина и може да се постави на хора от всяка възраст, вкл. на възрастни.
Никой не го е подтиквал да става лекар. За него от малък е било напълно ясно каква ще е професията му. Чудел се е само каква специалност да избере. Избира диететика и лечебно хранене. И така, след 6 години висше медицинско образование и още 4 години специализация д-р Даниел Димитров започва професионалния си път.
Сигурно щеше да е му е по-лесно да посети някой и друг курс по диетология и да се опакова като диетолог на бърза ръка, но когато желанието ти е да си истински полезен, това определено не е достатъчно.
По тази причина основава през 2010 г. Celipharm – където, заедно с още професионалисти, влага клиничния си опит в разработването на хранителни добавки с оригинални формули от продукти от естествен произход.
Как изглежда работата му, какво всъщност е "хранителна добавка” и защо храненето може да е най-добрата превенция – следва в интервюто с д-р Димитров.
Хората си мислят, че диетолозите дават диета, от която те ще свалят желаните килограми и после ще се хранят по желания от тях начин, а диетолозите предлагат модел на хранене, който е подходящ за особеностите и възможностите (моментни и постоянни) на човека.
С тях трябва да помогнат на човек, като изяснят как работи тяхното тяло, за да разберат защо е нужно да има по-дългосрочно планиране на хранителния режим. Това, при условие че искат чуят съветите на диетолозите, разбира се.
Нормално е хората да искат да практикуват тази професия, защото тя дава отговор как може да си здрав и да осъзнаеш значимостта на храната като лекарство, но за съжаление повечето от тях избират да помагат предимно на хора с наднормено тегло, а лечебното хранене е важно за много други здравословни състояния.
Лично мен не ме притеснява конкуренцията от такъв тип специалисти, защото при състоянията, за които са при мен пациентите ми, се изискват медицинско образование, социализиране на диететика и лечебно хранене, както и разбиране и прилагане на новостите в медицината, базирана на доказателства, а не интернет медицина. Всички тези знания на краткосрочни обучения не се получават, не дават ефект и хората спират да вярват и имат недоверие.
Средностатистически човек не може да отсее кой специалист е добър или не, защото хората използват субективни критерии за оценка на кого да се доверят. Такива фактори са:
Специалистите, които може да свършат работа не са медийно изявени, защото нямат време за изяви, а са с пациентите си и най-често приятелка ти е споделила, че даден специалист решил неин здравословен проблем.
Основни направления, в които работим в момента в кабинета ми във Витея, са: чревен микробиом и свързаните с него здравословни състояния; затлъстяване, съпроводено с метаболитни и ендокринни отклонения; активирани състояния (психо-емоционални, сърдечно-съдови усложнения, дисбактериоза и др.), следствие на прекарана Covid инфекция и не на последно място работа с пациенти с психосоматични състояния. Това налага по-всеобхватен подход като лечение, което много често излиза от рамките на традиционното изписване на медикаменти.
Хранителната добавка, както подсказва и името, е допълнение към храненето на човека, когато с храна не може да се постигне желаният ефект, но не замества храната. Хранителните добавки изпълняват различни функции:
Въз основа на практиката си мога да кажа, че в момента няма човек, който, въпреки че се храни както пише по учебниците, да получава всички нужни за тялото му нутриенти от тези храни.
Това се дължи на променения състав на храната, по-големи физиологични изисквания към тялото (не могат да се набавят с храна), „стресирано“ тяло, недостатъчно ефективно храносмилане и усвояване на приетата храна и нуждата от по-интензивна подкрепа с нутриенти при наличие на нужда от акцент на дадена функция или орган в тялото.
Оттук е логично да се използва хранителна добавка, която да помогне за тази нужда, липса на тялото.
Защото установих, че много често само с добро и пълноценно хранене не се постига желаният ефект и защото, за да променяш функция, трябва да използваш по-концентриран източник на дадено биологично-активно вещество. И това може да бъде само под формата на хранителна добавка.
И не на последно място, липсата на определени хранителни добавки, което пречи да съм полезен за хората в работата си. В България липсват т.нар. предлагани само от лекари хранителни добавки, каквито има в САЩ.
Те имат нужното количество активни вещества, правилно са комбинирани и точно когато е нужно, се използват. Затова голяма част от нашите хранителни добавки Celipharm са уникални по своя състав и формула – следваме тези принципи при изготвянето им.
Да успееш да разкриеш цялата картина на пациента, за да го разбереш най-добре, но и да можеш да избереш най-добрия подход за него. Да му обясниш процеса, който следва и че няма вълшебно хапче.
Нервната система е най-натоварената система в днешни дни по редица причини – изискванията и очакванията на света към нас, спецификата и продължителността на умствения труд, който извършваме, собствените ни желания и амбиции, които ни мотивират да дадем максимума на възможностите си и, най-вече, вечно недостигащото време.
Повечето хора не осъзнават, че нервната ни система не е безкраен ресурс, от който може да ползваме колкото и когато поискаме, без да ѝ даваме почивка и да предоставим на мозъка нужното, за да функционира нормално.
Затова главната ни задача е да се стремим да я поддържаме нормално функционираща, за да успеем да се предпазим от появата на състояния, свързани с превъзбудена нервна система.
Повечето хора я възстановяват като ѝ да дадат почивка – най-малкото нощем, практикуват различни методи и техники на отпускане чрез медитация, дишане, йога и др., или използват марихуана или алкохол. Но въпреки това стресорите като честота и сила са толкова големи, че започват да се появяват все по-осезаемо симптомите на повишен стрес. Това са трудно заспиване и/или събуждане нощем, повишена нервност без причина, дразнене от хората около нас, лесна избухливост, проблеми с концентрацията и все по-често чувство за тревожност и безпокойство.
Тогава само почивка, релаксация и хубави емоции не са достатъчни, за да бъде подпомогната нервната система. Според съвременния подход за въздействие на нервната система се прилагат средства, които да я успокоят и намалят проявленията на свръхреакции от нейна страна, без това да затруднява и забавя функционирането ѝ.
Ето защо, ако си работещ човек с предимно умствен труд, вече не се ползват средства като валериана, маточина и пасифлора заради силно седативното действие, което намалява умствените функции – концентрация, внимание и рефлекс.
Използват се биологично-активни съставки, които подкрепят важната ос хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези, за да има по-висок праг на стресорите и оттам – да се съхрани нервната система от излишни реакции на малки незначителни стресори или с други думи да не правиш от мухата слон.
Мозъкът се успокоява чрез неутрализирането на възбудните невротрансмитери – един такъв е адреналинът, без да потиска функционирането на нервната система. Затова е добре да се използват средства, които му помагат да релаксира и същевременно позволяват по-бързо достигане на фокус, внимание и задържане на концентрацията за по-дълго време.
Затова ние сме разработили хранителната добавка Анксиовер, отговаряща на тези изисквания, която може дългосрочно да осигури съхраняване и нормално функциониране на нервната система, а не само да намалява неприятните симптоми.
Накратко целта ѝ е да си спомниш какво е да си спокоен и радостен.
Имунната система е деликатна система, която искаме да насочваме в някоя от двете посоки: да я стимулираме при често повтарящи се заразни състояния или да я потискаме при алергии и автоимунни заболявания.
При децата най-съществените фактори, които влияят на оптималното ѝ състояние, са:
Когато детето има особености в предразположението и протичането на инфекциозни състояния, трябва да ползва средства, които ще помогнат конкретно на него, а не защото са „най-добрият“ имуностимулатор. Важно е да се ползват в нужните количества и за правилен период от време имуностимулиращите средства, защото когато са в недостатъчно количество или се използват дълго време не помагат или вредят.
Пример имаме когато детето има настинка – най-добре още в началото на симптомите да приема комбинация от витамин с и цинк, защото те пречат на разпространението на вируса и оттам – на тежестта на протичането на заболяването, а не да пие тепърва имуностимулатор.
За да може да слушаш тялото си, трябва да може да достигнеш до състояние, в което сигналите излизат „наяве“.
Ако си с повишен тонус (висок адреналин), това няма как да стане, защото тогава тялото пренебрегва всички сигнали и е насочено към действие.
Повечето хора си мислят, че всеки ден ще има сигнали, което не е точно така. Затова е трудно да различиш малкото пратени от тялото ти сигнали - дали всъщност не са пратени от твоя мозък като проявление на психо-емоционални подбудители. Тогава става още по-объркващо.
Към диетолог се обръщаш, когато искаш да си помогнеш за проявило се състояние, което има връзка с хранене или с цел превенция, за да може чрез храна и естествени средства да прекъснеш възможността от развитието на определено състояние.
Втората причина е добра и за двете страни, защото в по-голяма степен лечението е успешно и пациентът е доволен, че не е в категория болен. За съжаление, превенцията в България е неразбран процес, макар да е по-успешен, по-евтин и ненарушаващ качеството на живот и принцип на лечение.
Това няма да е последният материал, свързан с домашното насилие, защото дори и една жертва да е останала на този свят, има смисъл да се говори. За съжаление сме много далече от изкореняването на тази пандемия.
Тъкмо обратното след март 2020 г. и изолацията, в която попаднахме всички, проблемите с домашното насилие се задълбочиха в световен мащаб и за това алармират всички организации и институции, ангажирани с темата.
Хубавото е, че оръжията за борба с този враг са ни ясни – превенция и подкрепа за жертвите. А превенцията включва преди всичко информация, за да може да разпознаваме насилника, преди да станем негови жертви. А ако все пак сме попаднали в капана, е важно да има инструменти, които да ни помогнет бързо и сигурно да се измъкнем от него.
Такъв инструмент е новият Viber бот за превенция на домашното насилие в България, който се казва “Силна” и е разработен от фондация Future Perfect.
“Силна” е достъпен безплатно за всички Viber потребители без оглед на операционната система или устройството, на което ползват приложението за комуникация. Достатъчно е да посетите специалния адрес на бота или да изпишете “Силна” в търсачката на Viber.
Когато намерите канала, може да започнете комуникацията с бота по различни теми, свързани с домашното насилие. Има и обща информация под формата на полезни статии, както и важни телефони, контакти със специалисти, бърза връзка със 112.
Домашното насилие е реална опасност за всеки един. Никой не е застрахован, че няма да попадне в капана му рано или късно. Затова всеки механизъм за превенция и подкрепа е добре дошъл.
Течащият нос е ежедневие и притеснение за много родители. В повечето случаи става дума за т.нар. остри инфекции, които продължават от седмица до 10 дни. Ако не се вземат навременни и адекватни мерки обаче, продължителността им скача в пъти, се казва във Фейсбук страницата на Военномедицинска академия.
От какво се предопределя податливостта към инфекции при учениците, особено при по-малките и каква е превенцията разказва доц. Дончо Дончев от екипа на клиника „Ушни, носни и гърлени болести” на ВМА.
Основен фактор е промяната в ежедневието на децата, която настъпва след като започне учебната година. Те се събират на едно място, намират се в тесен контакт помежду си, прекарват продължително време в затворени пространства. Всичко това създава условия за предаване на всякакви инфекции на горните дихателни пътища.
Трябва да отчетем, че в момента доминира една основна заплаха от т.нар. респираторни вируси – коронавирусната инфекция. Въпреки всичко, не бива да забравяме, че като се съберат децата, има и други зарази, които могат да си предадат. Тези неща са неизбежни. Хубавата новина е, че покрай пандемията и възрастните, и децата свикнаха да спазват някакви противоепидемични мерки – да си мият ръцете често, да носят предпазни маски, когато се налага и т.н.
Хремата е състояние на дискомфорт, което пречи на децата. За колко време това състояние преминава, какви могат да бъдат усложненията от продължителната хрема и как се разпространява тази инфекция?
Когато говорим за т.нар. остра хрема от неблагоприятни температурни условия, предаването на вируси или бактерии, които засягат горните дихателни пътища и преди всичко лигавицата на носната кухина, можем да споменем една крилата фраза: хремата с лечение минава за 7 дни, докато без лечение се влачи седмица. В момента на пазара има доста средства, с които можем да облекчим това състояние.
По отношение на учениците – носното дишане е много важно за доброто функциониране на главния мозък. Когато човек диша през устата, въздухът нито се овлажнява, нито се затопля, а кръвта се насища непълноценно с кислород. Децата стават по-разсеяни, по-трудно се концентрират, по-нервни са, а сънят им е по-неспокоен.
Знаем, че хремата се лекува с капки за нос. По какъв начин и за колко време трябва да се използват? Да кажем за това, че не бива да се прекалява с този период... За острата хрема има все повече, все по-нови и по-малко дразнещи спрейове и капки, особено за пациентите в детска възраст. Но те не трябва да се употребяват повече от седмица, дори 5 дни са достатъчни. Ако се прилагат системно и по предписание, те ще окажат своя ефект върху запушването на носа и намаляването на секретите.
Трябва да знаем, че продължителното им използване може да бъде и нож с две остриета и да увреди носната лигавица. Затова не трябва да се прекалява с тях, а ако хремата е много честа и продължава повече от седмица, въпреки това лечение, задължително трябва да се потърси специалист.
Най-добрата превенция е закаляването. За съжаление, не всички деца имат възможност да спортуват – по различни причини. Важна профилактична мярка е правилното и балансирано хранене, както и честото проветрябване на затворените пространства.
Полезно е при по-малките деца, които са предразположени към хрема, да провеждат един вид домашна физиотерапия – да се овлажнява носоглътката по естествен начин чрез инхалатори, за 5 до 10 минути вечер. Това ще допринесе за втечняване на секретите и отстраняването им от носоглътката.
