Умни хладилници, още по-умни телевизори и роботи с изкуствен интелект, които хвърчат в помощ на всички по всякакви въпроси. Добре дошли в бъдещето!

Съвсем скоро се проведе последното издание на Consumer Electronics Show, където бяха показани продукти, специално измислени, за да създадат “едно по-добро нормално за всички”. 

“Домовете ни вече имат все по-голямо значение”, казва по време на събитието Себастиан Сонг, президент на Samsung Research, цитиран от foodandwine.com, и добавя: “Но какво ако този дом и технологиите в него, са създадени специално за вас?”.

И като отговор компанията представи прахосмукачка с LiDAR и 3D сензори, които ѝ помагат да не се блъска в мебелите, докато си чисти сама, и робота Bot Handy, който може да прави всичко - от събиране на мръсни дрехи до наливане на чаша вино.

“Bot Handy използва изкуствен интелект, за да разбере кой предмет какъв е, каква е формата му и материалът, от който е създаден, за да ви е доворен партнор”, обяснява Сонг. 

Оказва се, че това разкошно роботче може да сложи масата, да подреди покупките, да зареди миялната, да подреди цветя във вазата.

Освен че е симпатичен и може да го играе домашен иконом, роботът би могъл да е изключително ценен помощник на възрастни хора, хора с нарушено зрение или затруднено придвижване. 

Още няма официална дата, на която роботът ще бъде пуснат в продажба, но сме сигурни, че много от нас вече го слагат в списъците си с неща, които трябва да имаме.

Чували сме истории, граничещи с началото на хорър филм, в който майка влиза в стаята на тийнейджър (момче или момиче, няма значение) и изчезва безследно в купчина от чорапи, дезодоранти и остатъци от храна и продоволствия с неизвестен произход.

Винаги сме мислили, че това е силно преувеличено. Само че Кейти Бингам-Смит ни казва точно обратното: разхвърляните ви деца, които създават тонове мръсотия и оставят милиони мазни петна навсякъде, се превръщат в едни свъсени, мърляви тийнейджъри, които ръсят косми и кал навсякъде.

Кога идва моментът на нормално – не стерилно, чистата къща? Не ни отговаряйте, не смеем да питаме…

Спомням си, че когато децата ми бяха малки, си мислех (по около 100 пъти на ден), че ще е велико, когато вече могат да си мият ръцете и лицата добре и когато спрат да мажат храна по мебелите. 

Тук съм, за да ви кажа, че сега вече са тийнейджъри и мазането на храна все още е факт. Току-що седнах да работя и забелязах кисело мляко по подлакътника на стола.

Мразех сгъването и прибирането на огромните количества пране, така че в мига, в който реших, че са достатъчно способни, им завещах тази задача. 

Сега има разпадащи се кули от несгънато пране, сриващи се в стаите на децата, защото те решиха, че е много по-лесно да переш и да сушиш дрехите си и след това да ги трупаш на купчини, които да разпределяш на всевъзможни места.

На стола, на леглото, на перваза на прозореца, отгоре на скрина, точно пред вратата, за да не може да я отвориш… Наистина няма значение къде са дрехите, стига да не се налага да се сгъват и прибират.

Преди малко избърсах огромен сопол от стената на банята. После директно изхвърлих чаша, която беше завъдила нещо зелено по дъното си. След това търсих в Гугъл “Как да махнеш ръжда от душкабината”.

Децата ми са достатъчно големи, за да работят, да шофират и да плащат данъци. 

И да, достатъчно големи са и да си чистят – и го правят. Слагат прането в коша за мръсни дрехи и знаят как да избършат плота, след като си направят сандвич. Но не го правят добре и бъркотията е по три.

И не само това. Сега когато са големи, бъркотията е различна. Точно както рибата тон, която синът ми никога не мие от купата. Яде риба тон всяка вечер и всичко се оставя да засъхне в безкраен рибен цимент.

Никога не успяват да уцелят тоалетната чиния по-добре, отколкото преди години, когато се учеха да я ползват.

Няма мръсни отпечатъци, но пък дъщеря ми, която обожава маски с въглен и лилави шампоани, оставя черно-лилави следи из цялата къща. Все още не съм сигурна как тази смес се озовава по дръжката на хладилника, но вече нищо не ме изненадва.

А, и тази ръжда под душа е от флакони крем за бръснене – и не, не се маха. Човек би помислил, че ще излезе за времето, в което синът ми е в банята, но явно търкането на стени не е част от програмата, ако разбирате какво имам предвид. Имам и сметка за вода, която може да го докаже. 

И вместо стаите им да миришат на бебешка пудра и свеж въздух, всяка от тях си има своя отличитална миризма, която не мога да определя. (А и не искам.)

Знам само, че искам да си държат вратите затворени, за да не плъзва тази смрад из къщата и да не знам какво расте и - съответно - изгнива под леглата им.

И ако това не ви е достатъчно, ето още един дразнещ “тийнизъм”: изобщо не обичат чаршафи или оправени легла. Предпочитат да са свободни, да спят на гол матрак и да се търкалят в размъкнати завивки.

Освен това са страшни спецове по самоподстригването - по главата и в други области, така че ще е необходимо да инвестирате в прахосмукачка, която събира косми от домашни любимци, дори и да нямате домашни любимци. 

Вместо да събирам играчки от пода на банята, прахосмуча косми с различен произход. А понякога, когато не съм вкъщи, това подстригване се случва в хола. Виждала съм доказателства, но отказвам да питам.

Онзи ден си порязах пръста, защото стъпих на купчина нокти, които синът ми си е струпал на килима, но е забравил да изхвърли. Сигурно ще ми трябват шевове.

Къщата е осеяна с лакове за нокти и кола маска на места, които всеки път ме удивляват. Както космите в хола и зад дивана.

Пластмасовите бутилки преливат, защото тийновете не могат да живеят без витаминозната си вода и енергийните си напитки.

И това, че знаят как да използват четката за тоалетна, не означава, че го правят. Изобщо, някога.

Та исках да ви кажа нещо: ако чакате с нетърпение момента, в който детето ви може да си почиства само и да си прибира играчките или пък да зарежда съдомиялната (ще го прави, ако е правило), спрете - няма да е по-чисто.

Ще има бъркотии, достойни за кошмари.

Тийнейджърите могат да изцапат и разхвърлят вътрешността на хладилник по-бързо от три 3-годишни и не ме карайте да обяснявам колко кал вкарват с огромните си крака, дори когато се събуват пред вратата. Изобщо не знам как става, но буквално живея в пясъчник, след като влязоха в пубертета.

Мръсотията не се оправя - става по-зле. Постоянно си казвам, че трябва да свикна, защото в крайна сметка винаги правят това, за което ги помоля. Само че не го правят добре.

Дадох си сметка, че тийнейджърите не виждат много от нещата, които забелязват родителите (като например мократа диря, която остава, след като синът ми “изчисти” нещо разлято). Просто исках да ви подготвя психически, в случай че се надявате домът ви да стане по-подреден, когато децата ви пораснат.

Няма да стане по-добре. По-зле ще е. И ще изпадате в също толкова безпомощни състояния като преди (че даже и повече), и ще си мислите по няколко пъти месечно дали да не подпалите къщата.

Помнете, че в един прекрасен ден те ще имат свои къщи, които ще трябва да чистят. И тогава ще е удоволствие да гледате кармата на домакинската работа в действие.

Авторката, която ни изпрати тази изповед, пожела да остане анонимна, защото вярва, че в написаното ще се разпознаят стотици други жени. Жени, които искат да възпитават децата си и да се грижат за домовете си и живота си не просто задоволително, а да изпълват със смисъл всяка секунда. Време за това няма. Но може би има начин да се отървем от нещата, които ни го крадат и заради които искаме да се качим на покрива и да крещим с пълна сила...

Аз съм едно обикновено момиче на 32, с три малки деца, планирани и желани. Имам прекрасен мъж, който обаче работи много. Работи за себе си (и за нас), няма график, често отсъства от вкъщи и се прибира в час, в който аз вече съм нахранила, изкъпала, преоблякла, прочела книжка за лека нощ и приспала децата.

Някои дни, когато се събудя, откривам, че той вече е излязъл по задачи. Което, противно на очакванията, не го прави лош баща. Той е прекрасен и всеотдаен баща и съпруг. И след всички глупости, които сме преживели заедно, още го обичам. Не в това е проблемът.

Дните ми минават еднообразно – ставам, правя закуска, водя децата на градина, после с малкото шетам вкъщи, ходя на пазар, защото хладилникът е вечно празен, готвя, чистя, пера, простирам (скоро ми се счупи и сушилнята, това е втората за 3 години!). Слава богу, имам съдомиялна и прахосмукачка-робот. Кръстен е Григор, на Григор Димитров, защото се справя с променлив успех.

Която от вас е била домакиня, знае какво е – цикли нонстоп.

Цикъл 1. Миеш продуктите – режеш ги – готвиш нещо – яде се – имаш мръсни тенджери, тигани, ножове, дъски за рязане – миеш ги – после ги сушиш – после ги прибираш и хоп! – Пак станало време за готвене.

Цикъл 2. Трупаш мръсни дрехи – пускаш пералня – вадиш ги – пускаш ги в сушилнята (ако имаш късмет) или ги простираш (ако нямаш) – вадиш ги и започва разпределяне по N на брой дестинации, където N=броя деца + броя родители в семейството. В нашия случай N=5.

Цикъл 3. Мръсните съдове – слагаш в миялната, вадиш, ползваш, пак ги слагаш…

Та, след като съм си свършила що-годе работата, става време за обяд, след което детето ляга да спи и тогава аз имам един час до два почивка. В това време се опитвам наистина да почина и или чета, или пиша нещо, или правя друго също толкова безсмислено нещо.

После отново машината се завърта – ходя да взимам децата, правя следобедна закуска, измислям им някакво занимание, те започват да се побъркват, аз трябва да правя вечеря, но децата са си деца и искат внимание и тук вече идва страшното.

Изнервям се, защото не съм успяла да си свърша всичките задачи през деня, защото не е останало време да изчистя тоалетната горе, защото имам дете, което ми ръмжи нечленоразделно и иска нещо, и то самото не знае какво, но го иска веднага и се бута между мен и плота, на който режа моркови, примерно.

Абсорбаторът ми надува главата, някой ми праща съобщения в WhatsApp, някъде някой уред пищи, защото чака да го обслужа, второто дете реве и казва „той ме оскуба”, третото се оправдава „защото тя ми развали замъка от Лего”, след което започват да крещят и да се бият.

Точно в този прекрасен момент ще ми звънне мъжът ми да ме подсети да му взема костюма от химическото утре, защото „вдругиден ми е важната среща с онези клиенти”. Същевременно ми се пишка от около два часа, но все забравям, заради всичките други неща, а и този проблем не е спешен, все пак, търпи отлагане.

На всичкото отгоре разсъждавам над фундаментални въпроси за детското възпитание, общочовешките ценности и липсата им в днешно време, за глобалните климатични промени, за това, че бензинът в световен план скоро ще свърши и съм крайно развълнувана от последните снимки от Марс, които гледах в Инстаграм.

Опитвам се и да преценя дали бях твърде крайна в онзи спор с онази жена във Facebook, но не, права съм, няма какво!

И ето тук идва преломният момент, в който аз съм на ръба. На ръба на нервна криза, на ръба на психично разстройство, на ръба на това да се кача на покрива на къщата и да крещя колкото ми глас държи, на ръба на това да се заключа в някой кенеф със слушалки в ушите и да не виждам и не чувам никого, а просто да дишам (последното съм го правила, действа временно, след третия-четвъртия път – не).

Обаче вместо да направя всичко това, аз си слагам покер фейса и складирам негативното в себе си, сгънато прилежно, разбира се, ред да има.

Животът ми е низ от избори, в центъра на които стои качеството. Такива са изборът да нямам телевизор, да използвам многократни пелени за децата, да не давам парацетамол до 38,5 градуса, да не купувам бутилирана вода, да пия кафето си без захар и с полуобезмаслено мляко, да не си обезкосмявам краката, да пиша коледни картички на ръка, да си гледам децата вкъщи докато дойде време за детска градина.

Информирани и осъзнати избори, не разчитам на случайността. За мен качеството на живот, на общуване, на хранене, на вещите въобще, на образованието, здравеопазването, безопасността и на хората е на първо място. Сама съм се вкарала в капана.

Просто моите избори не се вписват в очакванията на съвременното общество. И не мога да си отглеждам децата по начина, по който искам. Защо ли? Отговорът се помества в само една дума – време. Качеството и времето не са най-големите приятели.

Времето е такова, че нямаш време за нищо. Времето те кара да правиш най-смотаните родителски избори, за да си гледаш децата задоволително добре и да ти остава някакво време за теб самата.

Задоволително за кого, простете? Защото за мен не е задоволително да пльосна паница сварена паста на масата, 5 кренвирша или да отворя консерва боб с наденица и да кажа „Яжте, хора, мама е изморена!” Не е и задоволително да нахвърлям децата на диван и да им пусна да гледат детско в продължение на два часа, за да мога аз да сготвя на спокойствие или да си направя маникюр или да поцъкам във фейса, примерно. И още и още компромиси, които не искам да правя с децата си и себе си. Защото съм перфекционист, бе! Ама не в Инстаграм, а в живота.

Не искам да нямам време, за да изслушам децата си, защото въпросите им са супер интересни, това са ега ти яките въпроси, честно! Не искам да им казвам „млъкни/чакай малко/не сега” и т.н. Искам да съм пълноценен родител и човек. Еми, не става и се налага да правя тъпите компромиси!

Смятам се за много организирана, обаче осъзнах, че едно нещо изплъзне ли се от графика, "отиде коня у ряката". Един ден да не пусна пералня, после 3 дни наваксвам. Един ден да не изчистя, кочината става адска. Един ден да не подредя бюрото с документи, листчета и рисунки, после остава за другия ден, на другия ден го гледам и си викам „оф, не сега, имам толкова много работа” и така се трупа в продължение на седмици, някой път и месеци. Времето е ужасно!

Сега, по-предприемчивите сред вас ще ми намерят куп кусури и ще ми предложат куп съвети. Ето пример за това, какво си представям, със съответстващите им отговори.

„Наеми си чистачка!” – Нямам излишни пари, не искам да ми се рови някой в нещата и намирам за унизително някой друг да върши „черната” работа в моята къща.

„Купувай храна отвън!” – Ако щете вярвайте, готвенето ми доставя удоволствие. Харесвам качествената и вкусна храна и ми е драго да знам какво има вътре. Действа ми успокояващо да го правя и обичам да експериментирам и да изненадвам домочадието с нови неща.

„Дай детето на ясла!” – Смятам, че е моя отговорност да дам на децата максимума възпитание в тази крехка възраст, а и смятам за несправедливо да съм гледала другите двама до 3-годишни, а третото да захвърля в ясла.

„Отиди на масаж/излез със приятелки на шопинг/напий се/иди на кино/разходи се/отиди някъде за няколко дни!” – Тези са полезни и се опитвам да ги правя максимално често, но пак, когато се прибера, действителността ме удря по челото. Обикновено циклите, за които говорех по-рано, са били нарушени, докато ме е нямало, и се е събрала работа за две седмици напред. Но, да, старая се, сигурно затова още съм с всичкия си.

„Няма ли баби там наоколо?” – Не, наоколо няма, но и да има, не смятам, че трябва да стоварвам три деца на някоя възрастна жена.

„Иди на психолог, в депресия си.” – Това ми е любимо. Дай пари за психолог, защото аз нямам. А кой ще ми гледа децата? Ти ли? – Добре, ето, вземи тези три отрочета, аз отивам, приятно прекарване.

„А мъжът къде е?” – Работи. Изхранва семейство. Включва се в домакинството, когато може. Хвърля кофата, пуска пералня, мие съдове, сменя чаршафи, защото за мен е по-тежко, къпе децата, сменя пелени, мие дупета, чете книжки… Справя се с всичко, освен с готвенето. Просто няма работно време и един ден е тук, друг ден го няма, затова тръгвам от схващането, че съм сама и гледам да не го товаря и с това. Големи хора сме, разбираме се, обичаме се, говорим доста. Проблемът не е в него.

„Ама да не си правила три деца, бе, джанам!” – Следващият!

Пролемът, мили дами, освен в липсата на време, е в обществото, и в частност, в нас самите.

Вероятно на някои от четящите разказаното ще се стори като бели кахъри. Сигурна съм обаче, че има и други като мен – без помощ, без опции за почасово гледане, без обслужващ персонал, с едни нормални доходи, които да покриват нуждите на семейството и да осигуряват някакъв що-годе приличен живот. И те изпадат в същите състояния „на ръба” като мен.

Ще завърша това километрично излияние с най-важното. Съвет. Вярно, непоискан, но пък изстрадан и искрен:

Намерете начин да идентифицирате нещата, които ви изнервят и стресират в ежедневието, помислете кое ви вреди най-много и го изхвърлете от живота си. Кое пречи на взаимоотношенията ви с децата, с мъжа ви, краде от времето ви или пък от парите ви. Ограничете го! Може да сте зависими от нещо, без дори да го осъзнавате – цигари, кафе, алкохол, телевизор, интернет, телефона ви (!), игри, пазаруване, хазарт… или кой знае още какво. След като го изолирате и ви остане малко повече време за размисъл, запитайте се какво искате да промените. Ако не знаете – поставете си краен срок да го определите.

Направете си план точка по точка, ако трябва обсъдете го с някого, хубаво е да имате подкрепата на близък човек, и го следвайте.

Обърнете внимание на това, което ви доставя най-голямо удоволствие и го правете по-често, ако е възможно. Спрете да се интересувате от това какво мислят околните за вас, трябва изобщо да не ви пука, и живейте както на вас ви харесва. Но най-важното, стига сте се оплаквали и обвинявали себе си или другите за положението си, защото файда няма. Не казвайте „искам да направя това”, направете го! Изхвърлете негативните мисли и вярвайте, че всичко ще бъде наред. Живеем тук и сега и трябва да се обичаме! И знайте, не сте сама, ето, аз съм пример.

По темата;

Майките на 3 деца са по-стресирани и от тези на 4 (и повече)

Общата брънка между майките с големи семейства? Къртовският труд!

Ако върнат казармата, първа отивам в нея!

Противно на очакванията, децата са най-големият приятел на мързеливите хора, смята Маша Павлова и ни разказва как е стигнала до този извод...

Седях си веднъж на една пейка и една приятелка ми се обади да сме ходели заедно на пазар в събота. При едни нормални обстоятелства, предложението, особено по време на разпродажби, е съвсем уместно, обаче ако имаш деца, невинаги ти се занимава през уикенда, когато можеш да си починеш, да ходиш и да хабиш излишно енергия в обикаляне, та мерене на дрехи, та чакане по опашки… И така, оправдах се, че имаме вече планирано излизане с децата за събота и отказах.

Понеже съм човек, който обича реда и предпочитам всичко да ми е номерирано или наредено по азбучен ред, цвят, година на производство или хронологична поредност на акостиране вкъщи, реших да взема да си записвам И ТОВА – всички онези моменти, в които децата могат да ни послужат за оправдание.

Може пък, информацията да послужи един ден на някой велик учен, решил да изследва родителския мозък и да опише нов вид сериозно психическо отклонение. И ето какво записах:

Както вече споменах, единият момент е този – когато ни повикат на пазар, на кино, на гости, на вечерно излизане или друг някакъв вид социална дейност, за която иначе всички родители се оплакваме, че ни липсва, обаче предостави ли се възможност, има навика да съвпада с краен моментен мързел.

Винаги можем да се оправдаем, че детето е получило разстройство, например. Не, по-добре стомашен вирус, явно от градината го е хванало (тук е моментът да се оплачем от лелките, хигиената и всички други неща, които следва да отегчат ответната страна). На всичкото отгоре, явно сме прихванали и ние, че нещо „от около час ми е доста отпаднало…” И нали, да не заразим и другите присъстващи на събитието, в името на всеобщото добро, един вид, е по-разумно да останем в леглото.

Обратното на това е да отпратим, по живо, по здраво, някой нахален роднина или друг натрапник, дръзнал да се самопокани в покоите ни. Идеална работа в такива случаи върши извинението: „ооо, много съжалявам, но точно за тогава имаме планиран детски рожден ден на едно детенце от училище/градината/…)”. Ако пък детето ви участва в някаква културна или спортна дейност, може да кажете, че имате концерт/участие/състезание в друг град и няма да сте си вкъщи тогава.

Случи ли се все пак човек по една или друга причина да се озове в прекрасния ни дом, в който прахосмукачка последно е минавала, за да събере бодличките от ланската елха, децата са перфектната защита срещу погледи тип „бомба ли е паднала тук?”. Можем да им припишем какво ли не, всички знаят, че те по природа са си палави и правят бели. Отпуснете фантазията си и разкажете как това петно на дивана е от киселото мляко, което щерка ви тъкмо е разляла, преди да дойдат гостите, а плътния слой прах по шкафа е резултат от таз-сутрешната борба с възглавници – варианти бол! Даже може да се окаже, че някои от нещата са самата истина, но кой ти помни…

Друга ситуация, в която децата вършат чудесна работа за оправдание е, когато дрехите ви са измачкани, косата ви е рошава, а гримът – размазан или липсващ. За да обясните окаяния си вид, е достатъчно просто да споменете, че сте родител. Хората всичко ще ви простят, дори лошия дъх!

Има и доста сериозни ситуации, като например когато забравите да платите наема и видите номера на хазяина, изписан върху телефона ви; когато ви спрат от КАТ, а вие дори не помните кой месец точно трябваше да минете технически преглед; когато ви се обади шефът, когото е трябвало да посрещнете преди час от летището...

Родителите и особено майките, и особено бременните, се славим с разсеяността си. Този феномен е изключително удобен и веднъж овладян, не трябва да се изпуска. Както се казва, бременният мозък е за цял живот.

Непростими неща като това да не слушаш някого по време на разговор, а вместо това да мислиш за гореща вана, последвана от 10-часов непрекъснат сън, сега изглеждат съвсем обясними и оправдани. Забравили сте името на колега, няма проблем – наречете го Николай, Пешо или Сашо. Ако не уцелите, винаги можете да се оправдаете с недоспиване и разсеяност и да замажете положението.

За финал оставих и няколко по-пикантни ситуации, които ми беше неудобно дори да спомена, но все пак, нАуката би страдала, ако останат несподелени, затова ето ги.

-- Когато изпуснеш газ на обществено място, винаги може да направиш възмутена физиономия към детето си и да се извиниш на околните, усмихвайки се свенливо, сякаш казваш „дете е, не разбира още”. Никой не се сърди на деца за такива неща.

-- Когато счупиш буркан лютеница в магазина, може спокойно да кажеш, че детето го е бутнало без да иска.

Въобще, детето може да бъде прекрасно оправдание за почти всичко – от счупен прозорец през двучасово закъснение до това да забравите рождения ден на роднина.

Но внимавайте, има голяма вероятност да попрекалите с оправданията или да се оплетете в собствените си лъжи и рано или късно да ви спипат.

А тогава, е, тогава… просто ще се извините и отново ще се оправдаете, че го правите, защото сте родители и животът ви и без това е тежък.

Още от Маша Павлова:

Чуждестранни раждания: Анестезиологът влезе и почна да прави йога!

Защо майките непрекъснато се чувстват виновни?

Защо не купувам играчки на децата си

Майка – професията на всички професии

Стефка Бонева наскоро е правила ремонт вкъщи и така хубавичко ѝ е дошло цялото вълшебно изживяване, че много иска да сподели няколко ценни съвета с вас. Така че, когато наближи моментът, в който трябва да започнете РЕМОНТ, ЗАЩОТО ЧАКАТЕ БЕБЕ, да знаете какво да правите и да няма после хън-мън.

*****************************

Ще имате дете? Ще правите ремонт? Нали, щото трябва всичко да е лъснато и ново за малкото, сладко същество. Е, добре! Ето ви няколко съвета от опита, който натрупах за краткото, но пък за сметка на това пълноценно уплътнено време.

1. Свържете се незабавно с вносител на препарати, звукозаписно студио, промишлени мазилки, ВиК майстори, производители на машини. Защо? Ще обясня по-долу.

2. Сложете на пода, стените и тавана шумоизолираща мазилка, плоскости или каквото имат в студиата, работещи с траш метъл банди.

3. Покрийте стените с промишлен силикон или нещо подобно, което би издържало напоително поливане с маркуч, водоструйка или пароструйка, или трите едновременно, и не би наводнило съседите.

4. Пода покрийте с плочи и/или промишлена замазка. За по-префърцунените - оцветете я, за да не ви вади очите в следващите 6 години. Подът трябва да ви е с лек наклон задължително. На всеки 10 м2 сложете по един сифон с добра решетка, за да не се запушва често.

5. В стените вградете на всеки 5 метра тръби за промишлена прахосмукачка, с достатъчно широка тръба за да поема средно големи конструктори, играчки и други търкалящи се по пода НЕЩА.

6. От някой строителен обект наемете за срок от 2 години тунел за отпадъци и го вържете от балкона до контейнера на улицата - така по-лесно ще хвърляте хилядите памперси до контейнера.

7. Направете осветлението да се пали и гаси при команда, но само на вашия глас, така като се събуди по никое време отрочето, да можете да го залъжете, че е тъмно и вие въобще, ама въобще не се забавлявате с чаша вино в ръка!

8. Претапицирайте всички, повтарям, ВСИЧКИ мебели и врати на шкафове, с мушамено или подобно покритие. Още на първо захранване ще сте ми благодарни.

9. Винаги имайте под ръка перилен препарат, препарат за петна, за под, за стени, за прозорци, за под, веро, за под, за пране, кашони с мокри кърпи и кашони със сухи кърпи.

10. Пералнята я наградете със златен медал и пишете по всички форуми, ако след пет години пак продължава да пере. Това се отнася и за прахосмукачката.

11. Не на последно място - намерете си оградка. ТОВА е едно от най-удобните неща, които може да измислите и да ползвате, нищо, че не се гледа с добро око, ако ограждате отроците с нея.

12. Поканете съседите! Подгответе ги психически с какво ще се сблъскат. Аз просто имам огромен късмет с моите.

13. Фатален номер, но без да искам - не си признавайте за нищо на света, че мъжът ви може би е бил прав за идеите за сифон!

14. Ако живеете на партера, бихте могли да се споразумеете с етажната собственост да отглеждате няколко кокошки и да давате пресни яйца на съседите. Не се притеснявайте - ВИНАГИ ще има с какво да ги храните, децата ще се погрижат самоотвержено за това.

15. Благодарение на кумата ми - и тя с добър троен опит, допълвам:  тапи за уши и ароматизатори за стая!

Май това е! Аз отивам пак да чистя, че след малко идват хуните и ми се ще да им е хубаво и подредено. А, и не се плашете - те все някога ще пораснат, а и е толкова хубаво да ги имате!

Мили ни приятели, сигурно вече сте съвършено наясно с нашия домакински ентусиазъм (или по-точно - липсата му) и колко ужасно и досадно ни се струва безкрайното готвене и чистене.

Затова днес ще ви запознаем отблизо с едно устройство, способно да облекчи живота на всяка клета майка, която при вида на прахосмукачка получава обрив по врата и плешките. Веднъж вече ви описахме какво може това сговорчиво НЕЩО, но сега искаме да ви покажем нагледно как ТО може да ви отмени в преследването на косми и трохи по пода, и да ви остави да правите други, много по-приятни работи.

Така че - сипете си едно кафе, седнете удобно и приятно гледане!

Едно от нещата, които Майко Мила наистина, ама НАИСТИНА смята за много досадна част от всекидневието, е чистенето. Намираме го за труд, който никога не се отплаща – на следващия ден, особено след прохождането на детето, по пода отново има котешки косми, човешки косми, трохи, натрошени солети, макарони, а зад огромния и тежък диван - съсухрени маслини, които котката някога подло е откраднала от масата, както и някой и друг сбръчкан фъстък, останал от Нова година.

Не ни разбирайте погрешно – разбира се, че чистим, но не сме от жените, на които тази дейност им доставя удоволствие и които изпадат в стрес, ако не са пуснали прахосмукачка два дни. В нашите къщи прахосмукачките стоят затворени в някой тъмен гардероб, като онези злобни джуджета от приказките на Братя Грим, и излизат на дефиле горе-долу един път седмично. За това време, естествено, се е натрупало достатъчно за чистене, което още повече ни изнервя и задълбочава усещането за безкрайна и тежка досада. Разбира се, ако се чисти ВСЕКИ ДЕН, нещата няма да са толкова зле, но, честно – кой нормален човек иска да сглобява и управлява прахосмукачки на всеки 24 часа? Ние със сигурност не искаме.

Затова приехме повече от радушно идеята да тестваме нещо, което звучи като да има потенциала да ни отърве завинаги от тази ужасна тегоба. iRobot Roomba 616 e робот с размерите на средно голяма купа за салата, с копче по средата, който е създаден да изпитва удоволствие от чистенето (ето, само изкуствен интелект може да изпита удоволствие от това!). Според описанието, трябва да можеш да го пуснеш на пода и да му пожелаеш приятен ден, а ти да се изнесеш да правиш по-приятни работи.

Майко Мила се сдоби с това чудо на технологията (защото ние сме старомодни в това отношение и още се мъчим с античните прахосмукачки с тръби, които падат, и кабели, в които се спъваш и се чудиш къде да включиш) и зловещо потри ръце – да видим сега как ще се справиш с килима, дали ще успееш да влезеш под леглото, ще ни освободиш ли от десетките стафиди по пода и други съществени проблеми от хигиенно естество.

Пуснахме робота и започнахме да го гледаме така, както навремето са гледали първия фотоапарат – скептично и с недоверие. За всички, които като нас са свикнали САМИ да управляват процеса на почистване, iRobot може да им се види малко странен в началото. Той сам си избира маршрута, по който да минава в стаята и неговата логика няма да съвпадне с вашата. За нас беше доста мъчително да гледаме как подминава някоя троха, отпрашвайки към по-далечна дестинация, като ъгъла на леглото - даже на третото подминаване започнахме да се обзалагаме кога и дали въобще ще я глътне. Е, няма да си кривим душата - изяде я тогава, когато сам прецени. Опитахме се да разшифрираме логиката му на движение, но естественият интелект се пречупи пред изкуствения и не успяхме. Преценихме обаче, че това няма никакво значение - в края на краищата, идеята му е да го оставиш той да върши работата и ти да идеш да си направиш кафе, а не да му стоиш на главата и да го гледаш укоризнено.

Машината умее няколко неща, които ни харесаха - когато чистенето приключи, казва сама, че е време да я пренесеш на друго място и отново да я пуснеш на свобода. Направена е така, че да се пази от падане - нещо, което нито една аналогова прахосмукачка не може. Тя ще се сгромоляса с гръм и трясък, и то ще гледа да е върху малкия пръст на краката ти. За разлика от тях, iRobot-а си има вградени сензори, които го карат да се дърпа като ощипан от всякакви прагове и стълби.

Ето и какви други чудесни неща открихме за робота:

- Не плаши домашните любимци. Котката на Красимира изпитва неописуем ужас при пускането на прахосмукачка и е готова да счупи прозорци, да скача и да се люлее върху лампи и да събаря чаши, само и само да запази кожата цяла. С i-Robot-а котешки истерии няма.

- Чисти методично и последователно, самостоятелен е. Не иска да му приготвяш вечеря или да му сипваш бира.

- Казва си какво иска и какво не му е наред (зареждане на батерия, пренасяне в друго помещение)
По-новите модели (ние тествахме базов) имат опции за отложен старт, командване от разстояние, а екстрата „създаване на виртуална стена“ (която спира робота от влизане в стая, в която не искате да се чисти в момента, дори и при отворена врата) дори да не е включена в модела, избран от вас, може да бъде инсталирана при заявка от клиента. Представете си, че се връщате след двуседмична почивка и можете няколко часа преди влизане в къщата да кажете на робота - „Я иди да почистиш, ако обичаш!“ и той, вместо отегчено да ти отвърне - „Оф, сега ме мързи“ или „Добре, но по-късно“, възпитано да примигне и да тръгне да смуче акари.

- Почиства идеално постелки от типа на „мокети“ или късокосмести килими

- Забавно е, обикаля и прилича на Закс от Бенджи, Закс и Звездния принц, та можете да му говорите в самотните следобеди, да му споделите мечтите и тревогите си.

С какво може да имате проблеми:

- Килими и настилки с дълги ресни. В нашите се случи два пъти да се оплете и да спре

- Прагове и стълби, които го възпрепятстват да отиде сам в друго помещениe.

- От време на време се блъска се в стени и по-големи мебели, но вероятно това не му се отразява на изпълнението.

- При наличието на множество малки мебели и вещи по земята (масички, столчета, разклонители), може да не успее да се добере качествено до всяко кьоше, така че все пак ще се нуждаете от някаква предварителна подготовка, като например да вдигнете столовете тук-там и да му направите място да се промуши.

- Контейнерът е по-малък от на обикновена прахосмукачка и изглежда като да трябва да се изпразва по-редовно.

- Не успя да се справи с няколко МНОГО ГОЛЕМИ солети и упорито игнорира две костилки от череши, така че може да се наложи да минете след него, за да съберете някои доста едри неща.

В заключение –чудесно технологично изобретение, което може да те отърве веднъж завинаги от досадата да вадиш, сглобяваш, включваш и мъкнеш тежка прахосмукачка, която вие като параход и плаши котките. Интелигентна машина, благодарение на която човек може да се похвали, че чисти всеки ден - защото няма да го прави лично! На Майко Мила това ѝ е повече от достатъчно! Все пак, трябва се отбележи, че не мие чинии, не приспива деца и понякога се оплита сред краката на масата, но след един-два опита започвате да се опознавате взаимно и да се харесвате истински.