Раждането на детето в семейството променя всичко. Ама наистина ВСИЧКО. Жената става майка, мъжът вече е “тате”, отговорността е огромна, грижите са непрестанни, емоциите бушуват, ежедневието е ново, непознато, понятието за време вече не е това, което сте си мислили, че е до момента, а двойката, която сте били, изхвърча през прозореца.
Появата на дете (или деца) в семейството е радост и променя динамиката. Хубаво събитие, което често носи след себе си не толкова положителни промени.
Това, което най-често започва да страда, е интимността между партньорите в двойката. До сега сте били двама, цялото време е било за вас, а сексът се е случвал, когато си пожелаете. Но как се променят нещата след появата на детето? Отговори ни дава психотерапевтката Цветелина Чобанова.
Да, естествено е да се промени. Особено след появата на първото дете е необходимо известно време, докато родителите се пренастроят за новата ситуация. Това е още един човек в къщата с различни нужди от нашите. С поява на следващото дете, макар да има опитност, също ще бъде необходимо двойката да си даде време да се пренастрои и намести семейната система. Това ще зависи и от разликата в годините между двете деца.
Всяка една промяна води до друга, няма как да очакваме, че ще има ново и значимо събитие, каквото е появата на детето и ще се запази по старому нашият начин на живот. Всеки един от родителите ще има по-малко лично свободно време. Вниманието, което ще бъде необходимо на детето, задоволяване на физическите и емоционалните му нужди, които в началото на жизнения си път то не може да задолови самостоятелно. Всичко това променя динамиката между партньорите.
След това се появява още едно същество, което има потребност от храна, грижа, топлина, гушкане, но само как да си ги осигури? Има нужда от нас. Така остава по-малко енергия за нас самите, за партньора. След първата година, година и половина от появата на детето /от психологическа гледна точка времето не е конкретно, точно и строго понятие за всички хора/ може лека полека да си спомним, че ние не сме само родители, а сме и партньори, любими както и самостоятелни същества. Да се върнем обратно към света и да отместим фокуса си от детето.
Да разгледаме дали сексуалните или интимните взаимоотношения между нас са се променили. В интимността се включва сексуалността, но има и много повече аспекти. Там е дома на споделеността, разговорите, доверието помежду ни, уязвимостта, цялата палитра от емоции, способността ни да си казваме истини, автентичността.
Интимността между двамата партньори може да съществува непрестанно. А тя е спойващия елемент и прелюдия към събуждане на сексуалното ни желание. За да я има е важно да отделяме време, да я търсим, развиваме и отглеждаме във връзката си.
Всичко може да разглеждаме като преди и след. Преди и след събирането ни да живеем заедно, преди и след сватбата, преди и след 30-те, преди и след първото, второто, третото дете. Преди и след домашните любимци. Преди и след кариерното ни развитие. Преди и след лятото.
Дори преди и след като отидем на фризьор, ако помислите. Ние по-лесно мислим в категории и сравнения, но дали те описват точното състояние на действителността, едва ли. По скоро ограничават и слагат тесни рамки на широката житейска действителност. Едно дете не може да бъде причината, но може да бъде повода, за да не погледнем истината какво се случва с нашите взаимоотношения. Може да е повода да си позволим да се отдалечим. Да кажем на другия – „нямам време за теб, защото сега обръщам внимание на детето си“. Но дали това е истината?
Може би първо обвързването и след това появата на детето са важни моменти да си зададем въпроси като – как разбирам аз семейството, какви са здравословните взаимоотношенията в него, какво е било в моето рождено семейство и какви са били взаимоотношенията между моите родители, какъв е примера, в който съм израснал. Дали искам този модел да го променя по моите вярвания, ценности, мечти или ще се движа от миналото.
Влизаме заедно с нашите родители, понякога баби и дядовци, ако те са били активни участници в отглеждането ни. По същия начин пристъпва партньора през вратата на нашата връзка. И така още от началото ние не сме двама, а няколко човека, макар и невидими. Как ще изградим нашата връзка обаче в нашите ръце, наше решение и избор. Като целта не е да променяме другия, а себе си и от там връзката си.
По време на бременността, в тялото на жената, започва увеличаване на хормона пролактин. След раждането той отговаря за секрецията на млечната жлеза и производството му се стимулира от сукането. Пролактинът е хормонът, който подпомага процеса на грижа и привързване между майката и детето. Хормоните, които се грижат за сексуалното либидо са тестостерон и допамин. Но когато имаме повишени нива на пролактин в тялото, нивата на тези два хормона намаляват и понижава нашето либидо.
Природата прави така, че за определен период и двамата родителя да са повече фокусирани върху детето и отглеждането му, отколкото към своите сексуални нужди. Това е естественият ритъм на живота. След периода на активно кърмене, тялото на жената възстановява своя хормонален баланс и либидото се възвръща. Тук отварям голяма скоба, че е възможно да има чисто физически или здравословни причини за липса на либидо. Тогава е добре да се отиде на лекар и да се изследва хормоналния баланс или сексуалната дисфункция. Да потърсим помощ от квалифицирани специалисти.
Индивидуално е за всеки мъж, както и за всяка жена. Но бих описала някои причини, като съвсем не твърдя, че ще изброя всички.
Още не сме свършили, скрол надолу
За да бъдем сексуален обект за другия, има нужда от малко потайнство, малко несигурност, непредвидимост, загадъчност и любопитство към нас. Партньорът не ни е даденост. Това, че сме семейство и имаме деца не означава, че другият е наша собственост или, както казваме, „в кърпа ми е вързан“. Да бъдем заедно е избор. Избор, който непрестанно правим. Всеки ден. Да се стремя да виждам човека до себе си с различни очи днес, утре, означава да искам да виждам, да търся, да съм любопитен, да се възхищавам, да оценявам това , което е той, да му го казвам понякога, но и да развивам себе си. Той не е фикусът в стаята. Аз не съм тенджерата на котлона.
Директно и откровено. Като споделим как ни кара да се чувстваме тази липса. Не като обвиняваме другия, а като поемем отговорност какво преживяваме ние, какво се случва вътре в нас. В психотерапевтичния метод, под който практикувам, разглеждаме пирамида на потребностите в двойката. Сексуалната потребност е на върха й. За мен това има двояко значение – без основи не можем да имаме здрава конструкция и да сложим последната, върховата част. Но без последната потребност също не можем да имаме завършена форма, нямаме важна част, нямаме връх. Знаем, че пирамидите са използвани в древността за храмове, защото имат свещена форма. Така и двойката символизира тази форма на завършеност – можем ли да изградим тази свещеност, можем ли да сме храм.
Да поговорим. Как ще знае партньорът ни, че имаме желание за секс, ако не му го кажем? Никой не може да се досеща ние от какво имаме нужда. Това се случва, само когато сме малки бебета. Тогава е периодът, в който мама знае или се опитва да отгатне кога и от какво имаме нужда. След това порастваме, придобиваме знания за себе си, научаваме се да говорим и е добре да започнем да казваме какво искаме, какво харесваме, от какво имаме нужда. Ако чакаме другите да сетят за нашите нужди, това е „характеров белег, травма“. Едно необгрижено дете, което изпитва цял живот другите – „ако ме обичаш, ще се сетиш, ще знаеш от какво имам нужда в момента“. Само че ние вече не сме деца. Хубаво е да не го забравяме и да поемем отговорността за нас, която идва с това порастване. Отговорността за щастието ни и удовлетворението в двойката.
