fbpx

Днес при нас е Емануела Шахинян. Майка на две деца и доскорошен притежател на депресия. Иска ѝ се да сподели, защото нейният опит може да е полезен за някого. 

"Случиха ми се разни тежки неща. И тъй като съм емоционална, супер любопитна и много упорита, реших, че като няма как да променя света, ще променя себе си. От много години се занимавам с повишаване качеството на живот чрез практики за интелектуално, емоционално и духовно развитие", казва Еми и споделя какво е научила за себе си и за измъкването от тежки състояния в блога си mindful-mama.life.


Депресията е ад. Ад, и то самотен. Всеки има своите различни причини и поводи да се счупи в този живот. 

Моите бяха с натрупвания. В повече ми дойде. Генерална житейска промяна, любов и нов живот, цялото съпътстващо нагласяне, израствания на индивиди и връзки, аборт, бременност, жестоко напрежение в офиса, загубата на супер близък приятел, предателство и неадекватност от семейството въпреки дадените обещания, изкореняване от дома, пандемия… A някъде там обикаля и моето малко първо дете и търси подкрепа и устойивост.

Два месеца след раждането на втората ми дъщеря се оказа, че трябва да се изнесем от дома си. От на потънала в домашен уют майка животът ми се превърна в такъв на изстреляна из българската държавна администрация клетница. Битките на външния свят, и то точно този негов вежлив аспект, ме впримчиха наново твърде бързо.

Отчаяно имах нужда да се прибера вкъщи и да се приютя, ама, нали, неудобно се беше получило тук и вкъщи - то вече не беше там в този смисъл. Беше отчуждена територия, а новото вкъщи – обект на ремонт. Стресът може да разбере само преживелият наскоро ремонт в България.

Сривът

Разболях се от депресия. Мисля, че отключих следродилна, съчетана чаровно с житейско-битова, съвсем регулярна, общочовешка депресия.

Сривах се от всяко предизвикателство. Намирах се, учудващо за мен, срината на пода, хлипаща. С пълно всепроникващо усещане за безпомощност. Не мога, не мога, не мога, не мога да се справя. Това повтарях, навътре и навън. Това изпитвах, невъзможност да продължа.

Събирах се, продължавах. До след 6 минути, когато пак нещо ми идваше в повече. Исках всичко да свърши, да ме няма. Съвсем обективно и - мислейки си, че разсъждавам трезво - смятах, че децата ще са по-добре без мен. Не разбирах какво мога да им дам. Нямах сили да го дам. Дори да потърся сили. Нищо нямах. Най-вече мен ме нямаше.

Осъзнаването

Ясно помня обаче момента, в който осъзнах, че не знам кога съм спряла да бъда себе си, но ето сега избирам да бъда своята нова версия.

Припомних си стратегията и тактиката, които ме преобразиха в друга житейска криза. И със знанието, че сега е много по-страшно, тръгнах по пътя.

Най-важното е да има разбиране към процеса. Признание на факта - да, депресия. Практиките, които можете да прилагате, зависят изцяло от вас. Нищичко не отменя терапията, разбира се. Но в моя опит тренировка, медитация и съчувствие към себе си са базисните механизми за успокоение на съществото и изцелението му.

Изготвих си план.

  • Тренировки всеки ден. 
  • Пиши. Следвай си личните цели.
  • Практика на благодарността всяка вечер преди заспиване.
  • Медитация ежедневно. Откакто открих Джо Диспенза - с него, купих си курс.
  • Съчувствие към себе си.
  • Движение. Ходи. Тичай.

Промяната

Д-р Диспенза ни учи да бъдем единствено бъдещата версия на себе си, към която се стремим. Да усещаме мислите, които съпътстват настоящата версия, която вече е в миналото, и да не позволяваме те да контролират процеса. Да им кажеш “Промяна!” и да държиш контрола в медитация звучи страхотно. В живия живот означава провал на ежедневна база, неколкократно за денонощието.

Повтарях си, че това е път. Страшен, реален, самотен, кален и тилилейски, но път. И аз съм тръгнала и не спирам да правя крачките. Провали има и ще има, но те не дефинират мен, а процеса.

Изключително много ми помогна един аудио курс от любимия ми Mindfulness app. Воден от Джон Кабат-Зин и още трима водещи изследователи, курсът наистина емпатично и ефективно говори за майндфул практиките, които спомагат по естествен начин да преодолееш самоповтарящия се цикъл на депресията. Смесват смислено мъдростта на източните практики и когнитивната терапия.

Основният извод е да смениш стратегията на анализ. Когато дойдат мислите, ние сме склонни да стартираме аналитичен процес през мозъка – ама защо, защо пак, защо аз, имам това, това и това в живота си, благодарна съм за онова и онова, постигнах, преодолях, защо пак, трябва да спра, защо не спирам, как да спра… И се обвиняваш. А колкото повече се обвиняваш, толкова по-силен става вътрешният критик. А колкото по-силен е той, толкова по-малко ресурс имаш ти да се справиш със заплахата.

Нов фокус

А новата стратегия фокусира в тялото. Като усетите мислите, изключвате анализите на мозъка и включвате усещанията на тялото в осъзнанието си. Как ми е ръката, имам схващане във врата, колко е приятно да дишам, кракът ми потрепва, какво ли прави лицето ми, дали усещам напрежение в челюстта?

Идеята е да дадете на скапаните мисли техническото време, необходимо им да преминат през вашия хоризонт. Те са просто мисли като всички други, а мислите, знаем, това правят - преминават. Само вие имате властта да ги задържите, подхраните, увеличите. Ако ги оставите без внимание, отплуват. Идват следващите, и следващите, и следващите…

Тези, на депресията мислите, са си съвсем същите. И като се фокусирате в тялото и не ги подхранвате със страха на анализа, прекъсвате цикъла на влошаване на ситуацията, иначе неизбежно наличен. И, хоп, те са отминали.

Казвате "Промяна", както учи д-р Диспенза, така ги идентифицирате. След това фокус в тялото. В най-тежките случаи, мигом се изстрелвам да тренирам. Или поне да подскачам. Минимум да изляза и да ходя. А и да минимизирам шанса да излая адски гадости срещу мъжа ми или детето ми, които да активират нов цикъл на саботажен сценарий.

Резултатът

Следвах плана. Медитирах безотклонно. Когато не ми се занимаваше, пак медитирах. Когато не ми се тренираше, пак тренирах. Някак започнах да вярвам, че ще успея.

И в един чуден ден - да, като в приказките е тази история - усетих, че прокобата се е вдигнала. Това ми беше усещането, това ми беше мисълта. Чернотата се е оттеглила. Бях пак жизнена, ентусиазирана, силна по онзи начин, който познавам като истинно свой, не ожесточението на самотно-силното създание.

След това имах (и даже дори все още понякога имам) пристъпи. Но вече не са онези злостни, впиващи се мисли на депресията. Все по-рядко.

Ще стане. Ако сте болни от депресия, знайте, ще стане. Дишайте, ляв палец, дясна мигла, тялото, движение, освободете се от анализа, пуснете мозъка, тялото, дръжте усещанията във фокуса си и пакетът злостотворни мисли ще отмине.

Ще се проваляте, но все по-рядко. Пак да кажа, това не дефинира вас, дефинира процеса. Изградете си план и го изпълнявайте. Ако вие свършите своята работа, съществото ви ще си свърши неговата по изцеление.

Навръх Бабинден у нас стартира кампания под мотото „Да превърнем раждането в позитивно преживяване“ с основната цел да популяризира актуалните препоръки на Световната здравна организация за водене на неусложнено раждане. В тях СЗО показва аргументирано как хуманната и уважителна грижа може да допринесе за здравето на раждащата жена и нейното бебе не по-малко от високите технологични постижения на съвременната медицина.

Инициативата е на Мрежа за съвременна родилна грижа -
неформално сдружение от различни неправителствени организации и индивидуални активисти и журналисти, ангажирани с каузи в сферата на майчиното здравеопазване.

В продължение на два месеца на Facebook страницата на организацията ще бъдат публикувани визуални материали и текстове, свързани с препоръките на СЗО, които доказано подобряват както клиничния, така и емоционалния резултат от раждането.

На страницата на Мрежа за съвременна родилна грижа в интернет пък ще бъдат публикувани пълните 56 препоръки на български език, както и връзка към аналитичния доклад на СЗО на английски език.

Защо сега?

Голяма част от актуалните препоръки за водене на неусложнено раждане не са регулярно застъпени в българската система за родилна грижа, казва Мария Шаркова, адвокат по медицинско право.

„В България нямаме достатъчно гаранции и механизми за спазване на законодателството, засягащо информираното съгласие и гарантиращо информирания избор на раждащата жена", отбелязва още адвокат Шаркова. "Само преди месец за пръв път се въведе задължително съдържание на правилата за добра медицинска практика по отделни специалности, които да съдържат клинични насоки, консенсуси, основани на доказателства. Надяваме се това да гарантира в по-голяма степен прилагането на утвърдени международни стандарти в родилната грижа, съобразени с препоръките, за които говорим.”

Раждащата жена да приема лека храна и течности, да се движи свободно и да избира позата за раждане, да получава разбираема информация за всичко, което се случва, и да участва във взимането на решения – това са само част от дейностите, които можем спокойно да прилагаме и в момента, казва Йоана Станчева от акушерски кабинет „Зебра“, чиято цел е да постави жената в центъра на грижите за нейното здраве.

„Най-добрите грижи за жените и бебетата в България предстоят, казва още Йоана. "Хубавото е, че вече знаем накъде да гледаме – глобалните институции за качеството на майчиното здравеопазване посочват стъпките към нашето подобряване на статистиките.“

Защо „позитивно преживяване“?

„Всяка жена може да преживее раждането си по позитивен начин, независимо дали е естествено или секцио, ако усеща, че с нея се отнасят с уважение, ако получава информация за себе си и бебето в хода на раждането, ако се зачита избора ѝ“, обяснява психологът Доротея Панова.

Затова и СЗО акцентира в публичното представяне на документа върху мерките, които визират не толкова медицинското поведение на асистиращите екипи, а тези техни действия, осигуряващи на раждащата жена спокойствие, сигурност и подкрепа.

Мирослава Филипова от Асоциация на българските дули пояснява: „Дулите от асоциацията спазват етичен кодекс и в стандартите ни влиза това да подкрепяме жените емоционално само при наличието на медицински персонал, което за България са само болничните условия. Проучванията са еднозначни, че с подкрепа по-често раждането протича неусложнено, нужни са по-малко интервенции, секцио се налага по-рядко.“

По-доброто познаване от всички заинтересовани на съвременния, научен подход към раждането ще даде основа за промени, които реално да повишат качеството на грижите за раждащите жени и техните бебета.

Кампанията „Да превърнем раждането в позитивно преживяване“ е първа стъпка от поредица дейности, с които основателите ѝ се надяват да ускорят въвеждането на съвременен стандарт за родилна грижа, основан на научни доказателства и съответстващ на препоръките на международните професионални организации.


Още:

Дори да сме минали пътя от памперса към автономията на физиологичните нужди и детето вече се отправя към гърнето или дори тоалетната, има период, в който то продължава да се напикава нощем. Не изпитвайте вина за това, съветва ни една майка в публикация на ScaryMommy и споделя своите кошмари и надежди по въпроса:

О, здравейте! Не ви видях през огромните торбички под очите. Още се възстановявам от среднощната смяна на мокрите чаршафи на дъщеря ми – два пъти – преди няколко седмици. А също и предната нощ. Мислех, че съм приключила с ужаса "да научим детето на гърне''. Но имам чувството, че съм в капана на някакъв кошмар – само дето, ако наистина беше кошмар, щях да съм поспала...

После имах възможността да поговоря с д-р Хедър Уитънбърг, експерт по детско развитие. Само 5 минути след началото на разговора, тя взриви изтощения ми мозък. Имаше тонове прекрасни съвети за нощното напикаване и как да го обсъждаме с детето си, които се свеждат до следната простичка истина:

Не можете да обучите НИКОГО да прави нещо в съня си

„Съществува биологичен процес, които е различен при всяко дете и води до производството на хормон, който потиска събирането на урина през нощта – а това не може да бъде въпрос на обучение или поправка“, каза ми д-р Хедър. И ето каква е работата – нощното напикаване и пишкането в гърне са две различни неща.

Всичко зависи от хормона, от който се нуждаят децата, за да не се изпускат нощем - АДХ (антидиуретичен хормон). Малкият организъм не го произвежда в някакъв конкретен момент.

„Това се случва на произволен принцип“, обяснява д-р Хедър. „Когато мозъкът на детето реши да отдели хормона и настъпи този етап на мозъчно развитие… БУМ! Все едно някой е натиснал невидимо копче. Преди това обаче, децата произвеждат много урина през нощта."

Изглежда толкова логично, когато до чуете, нали? Но на мен никой не ми го беше казвал.

Майки, не изпитвайте вина заради нощното напикаване

В крайна сметка, за нощното напикаване няма виновни.

„Много майки изпитват смазваща вина заради този проблем“, казва д-р Хедър. „Имат чувството, че това е „лош знак“ или че са допуснали грешка и са се издънили – защото културните норми ни пречат да говорим за истината."

И сега какво? Първата стъпка, която трябваше да направя, беше да променя собствената си нагласа. Нощното напикаване просто не е нещо, което дъщеря ми може да контролира – затова трябваше аз да спра да се опитвам. Но д-р Хедър ме увери, че има мерки, които мога да взема като майка, за да не бъда нощното изпускане толкова голям проблем.

„Опитът ми като експерт по детско развитие сочи, че постоянството и предвидимостта могат да са от полза на децата“, казва д-р Хедър. „Включването на нощни пелени в ритуала преди лягане може да редуцира стреса, тъй като елиминира нуждата родителите да водят с децата си същия неудобен разговор всеки божи ден – бельото просто става част от установения ред.“

Ето как да говорите с детето си за нощното напикаване

Знаем, че е малко вероятно родителите да говорят помежду си за нощното напикаване, но защо да не го обсъждат с децата си? Д-р Хедър има някои доста конкретни съвети по темата. Тя предлага да започвате разговора с въпроси като:

„Какво предпочиташ – първо да ти прочета приказка, или първо да се изкъпеш; да отидеш до тоалетна, преди да си легнеш, или да си измиеш зъбите? Кога искаш да си обуеш нощното бельо? Коя ти е любимата пижама?“

Знам какво си мислите – създаването на ритуали преди лягане изглежда като нереалистична и непостижима цел. Повярвайте, разбирам ви, но някои неща се променят, затова ще направя всичко необходимо да облекча този хаос. Уверявам дъщеря си, че нощното напикаване не е нещо фатално и че има начини тя да остане суха и да се чувства комфортно. Засега установените практики тотално промениха нейния сън и спасиха моя разсъдък.

Нещата ще стават все по-сухи

Най-сетне имам надежда, че среднощните премеждия ще приключат. Все пак нищо – дори нощното напикаване – не е вечно. Няма да се изпуска до постъпването си в колеж, нали? НАЛИ?!

Още по темата:

„Да научим детето на гърне в 22 стъпки“ (след като се изнервим максимално)

Някои размисли по ОНЗИ въпрос с гърнето

Може би е простимо да се интересуваш от змийски кремове за вечна младост, пиявици, които изсмукват токсини от тялото ти или сладолед с вкус на кал, който, ако не друго, лекува вечната тревога дали теглото ти е в норма. Не е нормално обаче зад цялата тази индустрия да стоят популярни лица като Гуинет Полтроу, на които немалък брой объркани жени желаят да подражават.

Вероятно вече сте чули новината за холивудската актриса, която ще плати 145 хил. долара в извънсъдебно споразумение след обвинения, че няма научни данни за ефекта на продаваните от сайта ѝ Goop нефритени вагинални яйца. Тя ще върне парите на клиенти, купили тези продукти в периода между януари и август 2017 г.

TomoNews

Полтроу лансира тяхната чудотворност през януари миналата година, обяснявайки, че те помагат за балансиране на хормоните, регулират менструалния цикъл, предпазват от маточен пролапс, увеличават контрола върху пикочния мехур - и това са само част силите им.

Носителката на "Оскар" и антуражът ѝ от проповедници на алтернативната медицина се опитваха да убедят жените, че вагината и шийката на матката са хранилище за интуиция и източник на "сила" и "мъдрост", изброявайки още и още магични свойства, които нефритените вагинални яйца притежават:

- култивират сексуалната енергия

- прочистват пътищата на енергията чи в тялото

- засилват женствеността 

- възобновяват жизнената сила

През последните години промотираните от холивудската звезда вълшебни продукти и услуги (от вагинална парна баня до змийско олио) изградиха имиджа ѝ на шарлатанка, която всеки момент ще поиска публично да ѝ донесат отровна змия, за да покаже върху самата себе си действието на измислена от нея противоотрова.

Още през 2015 г. тя се опита да популяризира вагиналната парна-баня, която, по думите ѝ, помага на жените да освободят енергията си, балансира хормоните им, помага за следродилна депресия и други. 

После бяха нефритените вагинални яйца, за които акушери и гинеколози предупредиха, че могат да внесат в тялото бактерии, които да доведат не само до бактериална вагиноза, но и до изключително опасния синдром на токсичния шок.

В началото на 2018 г., сайтът на Полтроу популяризира и клизмата с кафе за прочистване на дебелото черво от токсини. Интересен момент в промоцията на тази клизма бяха съветите на някой си доктор Алехандро Юнгер. Той не стига, че се опита да пробута на почитателките на Полтроу псевдонаучния термин „мукоидната плака“ (токсичната слуз, която се образувала в дебелото черво), ами  и ги посъветва да разберат повече за нея в Google.

Е, потърсихме в Google и ето какво разбрахме: такава плака не съществува. Освен в рекламните брошури, продаващи продукти и процедури за „детоксикация“ като клизмата с кафе.

Въпреки редовните опити на издания като The Guardian да опровергават полезността на „уелнес“ индустрията на Полтроу, публикувайки мнения на специалисти, актрисата продължи да рекламира десетки илачи и терапии.

На Goop.com, където нефритените яйца се продават за по 66 долара, ще откриете още много потенциално опасни неща, които не бива да влизат в никакъв, ама в никакъв друг отвор, освен в този на кофата за боклук:

кристали срещу безплодие, парфюм, който подобрява паметта (и действа като антибиотик!), етерични масла, които помагат при депресия и мигрена и, забележете: МЪГЛА ЗА УСПОКОЯВАНЕ НА ДЕЦА!

Още миналото лято сайтът на Полтроу Goop беше погнат от неправителствената организация Truth in Advertising (TINA.org), която се бори срещу фалшивата реклама. Организацията заяви, че е провела разследване (изобщо не искаме да си представяме как е протекло), според което продуктите и насърчаваните от сайта практики имат измамен за здравето ефект.

В същото време Goop публикува официално писмо, в което посочи, че най-опасната практика всъщност е пренебрегването на вярата, която жените имат в алтернативните здравословни продукти...

Популяризирането на неортодоксални терапии за красота и здраве обаче не свършва с Полтору. Брандът WelleCo на бившия супер модел Ел Макферсън също продава уелнес глупости от години (срещу 200 евро може да се сдобиете с буркан със зелен прах, който поддържа алкално-киселинния баланс в тялото ви, например).

Самата манекенка пък обяви през 2010 г. своята невероятно умна рецепта за красота: консумация на прах от рог на носорог.

Стана ѝ малко неудобно, когато природозащитници ѝ напомниха, че носорозите са застрашени от изчезване. И ѝ се наложи да се извини, че не е сметнала правилно цената на красотата.

Колкото до 45-годишната Полтроу, тя явно е изморена от цялата псевдонаука, която стои зад марката ѝ. Миналото лято призна в телевизионно предаване, че и самата тя понякога е объркана от нестандартните практики, които популяризира, и в крайна сметка изпусна репликата: "Не знам за какво, по дяволите, говорим!"

И ние, и ние.

Още по темата:

Какво научих от майките на София

Знаем до болка, че образователната ни система тъне в криза и като че ли от години боксува на едно място. Новото поколение, наречено алфа, което тепърва ще влезе в класните стаи, ще има още по-ярко изразена необходимост от промяна.

Това кара група хора да създадат нов проект, с който да търсят решение на този така осезаем проблем, но не с порицание, а с поощрение. Teaching Alpha търси учителите, които знаят, че трябва да дадат нещо ново на процеса, за да постигнат по-добри резултати. Проектът всяка година ще насърчава образователните новости, въведени от учители в държавните училища в България и ще разпространява техните идеи и истории.

Ако сте ученик или родител, може да номинирате учител с иновативни, специфични и успешни методи на уеб страницата на проекта до 24 май. Екипът на Teaching Alpha ще избере финалисти, с които ще събеседва, а на 15 септември най-отличаващите се добри практики ще бъдат наградени.

Днес отново ни гостува Дарина Рангелова, която се подвизава далеч на север, в Онтарио, и не спира да споделя с нас различните аспекти на живота там, което адски ни радва. Причината да напише днешния си разказ е недопустимата случка отпреди няколко седмици, когато майка на дете със специални образователни потребности е била помолена то да не участва в тържеството в градината по повод Международния ден на жената. Споделихме разказа ѝ с вас в текста Няма дете, няма проблем. Дарина решава да пише на учителката на сина си, за да попита какво правят те там, в Канада, когато някое дете има нужда от специално внимание и занимание, както и при проблеми с поведението, каквито е имало и нейното дете. Ами, във всеки случай не ги набутват в ъгъла – а просто дават шанс всекиму. Сигурни сме, че има и много други държави по света, където децата със специални нужди са третирани като личности - чакаме да доживеем това да се случи и тук.

***

Получих въпроси какво се прави тук с децата с проблемно поведение. Тъй като не съм съвсем наясно, писах имейл на учителката на Тони със запитване относно обучението на деца със специални образователни потребности или просто с проблеми в поведението.

Децата бяха във ваканция, така че не очаквах отговор преди първия учебен ден, още повече, че имейлът е служебен. След два дни получих отговор с извинение, че чак сега го вижда, защото е била на посещение на възрастния си баща. Пишеше, че не може да отговори на въпросите ми и ще ги препрати на учителката, която е в този ресор. И в неделя получих имейл с отговорите.

Честно, доста се впечатлих от това, че... че просто отговориха на въпросите ми през почивните си дни.

И така, ето какво ми е написала учителката:

Обикновено всеки случай първо се разглежда индивидуално, няма общ протокол, стремим се всяка програма да задоволява индивидуалните нужди.

Въпрос 1: Какво се случва, ако ученик не желае да учи и не постига минималните образователни стандарти?

Отговор: На първо място ние вярваме, че децата желаят да учат, когато материалът и програмата са базирани на техните индивидуални нужди. Понякога отнема време и се налагат многократни обследвания от различни специалисти, докато стане ясно какви са индивидуалните нужди на детето.

Въпрос 2: Има ли „специални“ класове или индивидуални асистенти?

Отговор: Има специални занятия, насочени към индивидуалните нужди, като поведение, социални или емоционални нужди, проблеми с ученето и т. н. Всеки борд е различен в начина, по който предлага подобна подкрепа. Нашият борд ще предостави асистент, ако детето има нужда от помощ, също ако има проблем със самодисциплината и може да нарани себе си или другите.

Въпрос 3: Какво се случва, ако ученик е агресивен и родителите не съдействат? Какви санкции се прилагат?

Отговор: Отново всичко е индивидуално. Ако е достатъчно тежко провинение, може да се отстрани от училище за един, два или няколко дни. Може дори да се изключи от училище.

Въпрос 4: Има ли санкция „преместване“ в друго училище?

Отговор: Не можем да преместим ученик без съгласието на родителите.

(Това не е точно така, но аз съм задала въпроса по този начин, тъй че отговорът е коректен. По-надолу ще поясня.)

Въпрос 5: Кое мислите, че е важно за децата със специални образователни потребности и как се интегрират те?

Отговор: Зависи от нуждите на учениците. Има напълно интегрирани, полу-интегрирани и частично интегрирани. Нашата мисия е да им помогнем да бъдат независими, колкото се може повече.“

Разбира се, не всичко ми се изясни и потърсих програмите на сайта на Министерството на образованието. Тук поне всичко лесно може да се намери. Както стана ясно и от имейла, за децата със специални образователни потребности се изготвят индивидуални програми и се интегрират в различна степен, в зависимост от възможностите им.

По-интересното за мен бе какво се прави и как се санкционират децата с чисто поведенчески проблеми. Прилага се прогресивна дисциплина.

Знаете, че Тони имаше проблеми с поведението. В началото, още като не знаеше английски език, положението беше тежко. Всъщност нищо кой знае какво не е правил по българските „стандарти“. Гъделичкаше децата доста грубо, буташе ги, веднъж хвърлил нечия шапка в локва. За тези неща непрекъснато ми се обаждаха, тъй като те нямаше как да се разберат.

След като забраних на Тони да докосва децата, той започна да плюе. Тук вече ни извикаха на среща, като искаха и двамата с баща му да отидем. Присъстваха учителката, психологът и директорът. Казаха, че това не може да продължава така, има оплакали се родители, и следваща санкция ще е отстраняване от училище за по ден – два. Предвид ситуацията, че Тони беше в стрес от преместването и невъзможността да говори на английски, ни влязоха в положението и проявиха търпение.

Предложиха разни стратегии, например да му дават някакви карти, като награда за добро поведение. След като проговори езика, нещата доста се подобриха. Но недостатъчно.

В първи клас посещаваше занятия за овладяване на емоциите и позитивно поведение. Тогава се ядосах, че не са ме питали, а направо получих писмо. В крайна сметка осъзнах, че това е само в негов интерес, защото той наистина не умее да изразява емоциите си.

Тази година не посещава такива занятия, въпреки, че ми се щеше, но учителката преценява. Засега няма оплаквания. Имаше само едно – замерил с обувка едно дете и то се стресирало. Много ми стана смешно, защото ако беше в което и да е българско училище, едва ли щяха да ме уведомят за такава незначителна случка.

Какво се случва обаче, ако няма подобрение и детето тормози другите?

Отстраняване – за леки провинения до 5 дни, за по-тежки - до 20 дни. Това си е наказание и за родител. Все пак, ако детето е под 12 г. трябва да го гледа някой. Ако ученикът е отстранен за повече от 5 дни, се прави индивидуална програма, академична, за да не изостава с материала, и такава за коригиране на поведението, според случая. Отстраняването за самите деца е срамно.

Тони не е стигал до отстраняване. Но той някак сам взе решение да не е насилник. Повлиян от средата, предполагам. Помня първата година, веднъж, като го взимах и чаках до шкафчетата, едно момиченце от класа му дойде и ми каза, че Тони се държи неприемливо. Въобще не можах да реагирам, толкова неудобно се почувствах. Едно дете на 5 г. ме засрами.

За побой, притежание на оръжие и други, ученикът може да бъде изключен. Първо се отстранява, защото директорът няма право да реши сам. Директорът предлага на борда (училищата се управляват от борд), свиква се среща, на която се разглеждат всички гледни точки. Родителите и ученикът също присъстват и могат да се защитят. Бордът решава дали да бъде изключен, и ако да – дали само от това училище или от всички, управлявани от борда. Както отстраняването, така и изключването може да се обжалва.

Ако е изключен само от конкретното училище, просто го записват в друго. Това реално е „преместване“ в друго училище. Ако обаче е изключен от всички, бордът трябва да предостави академична програма и задължително програма за работа относно поведението, пак според случая. Има и разни срещи с родителите. Ако ученикът изкара успешно програмата, може да се върне в училище. Това е обаче, ако ученикът е съгласен и съдейства. Ако не – си остава изключен и отпада от образователната система.

Не знам какъв процент отпадат от училище, но има възможност, ако след няколко години се осъзнаят, да си завършат средното образование. Към борда има центрове за алтернативно обучение за хора над 18 г., отпаднали от училище и решили все пак да го завършат. Аз ходих на един курс там - струва $25 на година и можеш да учиш каквото си искаш, а за тези, които искат диплома за средно образование, си има и задължителни предмети - както си е в едно истинско училище за средно образование.

От 16 до 24 февруари всички желаещи да се запознаят с разнообразни световни практики на преподаване и учене ще имат този шанс в рамките на „(не)Възможното образование“ - фестивал, в който за първи път ще видим различнитее начини, по които образованието може и реално се случва по света.

Майко Мила! с радост се включи като медиен партньор на събитието, което е организирано от „Общност за демократично образование“ и включва 11 документални филма, представящи успешни практики на преподаване и учене от България, Германия, Франция, Израел, САЩ, Латинска Америка, Индия и други държави.

Публични дискусии ще съпътстват всяка прожекция, както и работилници за учители за предаване на практически умения в областта на алтернативното и иновативно образование.

 

„(не)Възможното образование“ ще продължи до 24 февруари включително, а всички документални филми можете да гледате в Център за култура и дебати „Червената къща“ и Чешки културен център.

Цялата програма на фестивала можете да видите на уеб страницата на Общност за демократично образование, както и във Фейсбук страницата на събитието.

Входът за всяка прожекция е 3 лева под формата на дарение, направено на място. Всички постъпления от фестивала са предназначени за създаване и безплатно разпространение на сборника „(не)Възможното образование“.

Всички са добре дошли да видят и чуят как учат децата в други части на света и да се запознаят с методи на преподаване и обучение, които не са популярни у нас.

cross