fbpx

Днес при нас е Катя Георгиева с кратък материал за предстоящата Коледа. Тя ни писа, че иска по-често да чете за прегряването на майките и какво може да се направим, за да си улесним живота. Особено около Коледа. Тя си е помогнала сама в хаоса от подаръци, приготовления и грижи за болно дете. Ако и вие искате да ни разкажете или да ни споделите нещо, пишете ни на editorial@maikomila.bg.


Всеки знае (Боже, надявам се да знае), че да си майка не е лесно. Безкрайно бързане за някъде, безкрайни задачи и само няколко момента за теб, разбира се, при добро стечение на обстоятелствата. Но като майка най-много „обичам“ зимата. Тя е прекрасно напомняне за всички видове лекарства, които фармацевтичните компании произвеждат, за всички нови уникални детски играчки, които Дядо Коледа произвежда (срещу не малка сума от мама и тате и често с единствена цел след седмица тези играчки основно да пречат на финансовите инвеститори, гореспоменатите мама и тате), и за времето с всички роднини, които с радост ти дават искани и непоискани съвети как да си отглеждаш детето, да завиеш сармите или просто как да живееш като цяло.

Ето това е моята Коледа номер три като майка. И изправяйки се пред гореспоменатото, реших тази година да направя няколко промени.

Порадъците са купени месец по-рано

Първо, защото обичам предварителната подготовка, успях да купя коледните подаръци месец по-рано. Не, не ме мразете, костваше ми една отпуска в комбинация с два вируса и един болничен. Но успях да подготвя подаръците за мен, за мъжа ми, за детето – у нас, в градината, от едните баба и дядо и от прабабата. Добре че другите роднини могат да се оправят и сами с тази нелека задача.

Възползвах се от черни петъци, кибер понеделници, книжни панаири и всякакви други нечестиви сили, до които успях да се добера. И да, знам, че вече е късно за много от вас да се възползвате от тях, но може да използвате идеята за догодина – просто си записах всичко, за което мрънкахме, и го купих.

Неприятните събирания са отказани

Второ – 15 дни преди празника отказах всички събирания, които биха изнервили мен, мъжа ми или детето. Ясно е, че ако те са криви, аз едва ли ще съм във възторг от семейната сбирка. Ами да, хубаво е с близки, но като се замисля – през последните три години, с малко дете, повече ме интересува спокойствието в почивните дни от това да видя леля си, която ще ми каже пет приказки, най-вероятно повечето от които дори няма да са нещо извън малки разговори и любезности. Вместо това реших да отделя времето и парите си за семейни изживявания – ден на приключения, ден на мързелуване, ден на вкусни коледни храни. Не всичко в един ден, не всичко на бързи обороти и най-вече не всичко задължително. 

Ще празнувам за себе си

Трето – тази Коледа искам да творя, да се смея и да празнувам живота. Тази Коледа искам да си спомня коя съм, защото, нека си признаем, че често се губим в майчинството, а по празниците е още по-лошо. Мисля, че очакванията към майките са не само завишени, а напълно нереалистични. Имаме толкова много задачи, оказва се, че и на работа не е толкова спокойно, макар и да ни се иска, за да отделим време за семейството. Но нали сме майки, нали сме жени, нали имаме 28 часа в денонощието и резервен чифт ръце в гардероба, та можем всичко.

Затова тази Коледа ще празнувам за себе си и се надявам да вдъхновя още майки да го направят.

Вие сте прекрасни и можещи, дайте си шанс да празнувате така, както искате. Тази година вие бъдете децата – вземете си адвент календар с шоколадчета и за вас (или с нещо друго, което обичате), украсете душата си със светлинки и си дайте това, от което имате нужда. Направете Коледата специална за вас и, повярвайте ми, семейството ви ще я запомни като една магична Коледа. Защото празникът идва отвътре и трябва да е за всеки. 

Това са моите три простички промени, които правя тази година. Не е нещо ново, бих казала донякъде банално, но ми се искаше да го прочета някъде. И след като не ми попадна, го написах. Най-вече за мен – да бъде едно хубаво напомняне. 

Пожелавам весели празници на всички! Празнувайте както на вас ви харесва!

Коледните празници са най-прекрасното време от годината.

Така поне пеят в разни популярни песни („Christmas is the most wonderful time of the year”), така ни внушават рекламите по телевизията, безкрайният списък от романтични коледни филми и далеч не на последно място – неизменното щастие, което споделяме в социалните мрежи под формата на снимки на елхи, трапези и семейства с коледни пуловери.

Изобщо, Коледата е едно истинско чудо – семействата се събират, веселят се, опаковат и разопаковат подаръци, споделят вкусни трапези, пеят коледни песни. Всички са усмихнати, спокойни, добри.

Да, ама не баш. Без да иска да влиза в ролята на Гринч, Деница Илчева споделя, че хич не преживява този ден така патетично.

И между другото, тя е психотерапевт и би следвало, или поне е желателно, да е в добро психично здраве. Но дори когато разчита на това, Деница държи да заяви твърдо и непоколебимо:

Напълно е ОК, ако не обичате Коледа! Даже си е съвсем приемливо да я мразите!

Любимият ѝ ден от годината е 2-ри януари, когато цялата празнична суетня най-после е приключила и може спокойно да се върне към нормалния ритъм на живот, където понякога ѝ е весело и радостно, понякога ѝ е нервно и кисело. Позволява си да ѝ е заспало и просто такова едно никакво. И никой не очаква от нея да е непременно щастлива.

Емоционална свобода!

Тоест, ако сме тъжни или нервни по време на коледните празници, това не означава автоматично, че сме в депресия, допълва тя.

„Депресията е сериозно психическо състояния, съпроводено с персистираща тъга, загуба на смисъл, празнота, тревожност и други симптоми, които дълбоко повлияват качеството на живот на човека. Всеки, който се чувства по този начин, без значение по кое време на годината, е важно да се консултира със специалист и да се погрижи за себе си.

Това, за което говоря дотук, касае изпитването на празнична меланхолия и тревожност. Или по-скоро се опитвам да нормализирам факта, че не всички хора са щастливи, защото е Коледа.“

По-скоро Деница свързва меланхолията и тревожността, която може да се появи по Коледа, първо със зловещото комерсиализиране на празника.
„Коледа ми прилича на един огромен маркетинг проект, който още от средата на ноември ни засмуква и ни превръща в пазаруващи зомбита.

Храни, подаръци, украси, пак манджа, пак подаръци, още и още. Това, наред с всичко друго, си е стресор и от чисто финансова гледна точка.

А и на фона на така „спокойното“ ни всекидневие, какво пък толкова, че списъкът със задачи се увеличава поне двойно през този период? Стрес? Ами! Всичко е шест, Коледата е най-хубавото време през годината. Предупредих, че съм яко Гринч!“

Другото, което често може да ни се отрази зле на емоционалното състояние, е, че по празниците заменяме тренировките и движението за здраве със седене на маса, прекомерно ядене и употреба на алкохол.С всяка следваща лична година това става все по-неподходящо решение.

Самотата по Коледа също е фактор за тъгата.

Чест гостенин, макар неканен и неуместен.

За тези, които не са във връзка или са далеч от близките си, празниците могат да бъдат много труден период. Самотата боли най-много, когато постоянно ти се струва, че всички други са щастливи заедно.

Но дори и в огромни фамилии, където кипи от хора и събирания, пак може да се чувстваш самотен. Това, че човек не е сам, не изключва самотата. Често събирането на разширените семействата слага на масата до тиквеника заровени конфликти, недоизказани истини, стари спречквания. И вместо любов и радост бликват критични подмятания, скандали и обиди. И в това има самота.

И не на последно място – празниците често извикват и тъгата ни по близките, които вече не са с нас. Опитваме да я изгоним, но тя току се промъкне през някой отворен прозорец на спомените. Но нека тя не ни плаши, нека не я гоним. Коледата е и за да си спомним любовта на тези, които ги няма.

Реалистични очаквания

Като наближи Коледа, Деница Илчева има реалистични очаквания. Приема, че тези празници са такива, каквито са, и не се стреми да ги прави идеални.

„Старая се да се грижа за тялото си – да се движа достатъчно, да не преяждам, да не прекалявам с греяното вино. Ама само се старая, не казвам, че успявам.“

Не очаква нито от себе си, нито от близките си да са все щастливи и перманентно усмихнати. Приема, че, както във всеки друг момент от годината, и по Коледа всеки може да е тревожен, кисел и потиснат.

Гледа да не попада в капана на сравнението с възторжените споделяния в социалните мрежи на прекрасния празник. Добре си дава сметка, че на всеки може да му прегори питката, да му реве детето, да повръща котката, да не се размине със задължителната среща с мърморещи роднини, ама тези неща няма да ги сподели в мрежата.

Деница споделя, че за нея Коледа е и време, в което тъгува за онези, които е изгубила, за любимите хора, които вече ги няма. Почита паметта им, като прави някои от техните любими неща. И си плаче, когато ѝ се плаче. Дори и да е баш в коледната сутрин.

Скъпи приятели, наближават едни от най-хубавите дни в годината, а началото на цикъла рождественски празници започва още утре с Игнажден.

Какво се е правело на Игнажден, на Бъдни вечер и на Коледа преди векове; какво са слагали на трапезата си старите българи; какви гадания са правели и какви традиции са спазвали - за всичко това си говорим с нашия любим събеседник проф. Маргарита Карамихова от Великотърновския университет.

Видеото се излъчва с подкрепата на нашите партньори и приятели ФАНТАСТИКО, които са ни най-верен помощник по празниците, защото при тях може да се открие всичко за една красива и вкусна празнична трапеза.

Това е първата част от видеото, в която си говорим за Игнажден и късмета на къщата, а утре във втората ще разберем повече за традиционното празнуване на Бъдни вечер и Коледа. Приятно гледане!

Не искам да ви разочаровам от самото начало, но истината е, че НИКАК. 

Никак не можете да отслабнете след празниците, защото у нас празниците се прескачат и след единия веднага идва друг, а разстоянието между тях е прекалено кратко.

Таман човек свикне да не закусва със сарми и щрудел и оп – станало пролет и отвсякъде започват да те обстрелват с козунаци, а докато се научиш да ги отбягваш и да не ти влизат в устата, вече е станало време да се съблечеш по бански на плажа. 

Тогава обикновено хората започват да плачат, депресират се, крият се в гардероба и си бършат носа в рокля с изрязан гръб и презрамки (повече жените, но може и някои мъже), а след това хукват да се тъпчат напосоки, защото са чували, че депресията се лекува с ядене.

Започват се едни пържени картофи, сафрид, сладолед и френски селски торти, търкаляне по пясъка и топене на месата в хладната морска вода, където е известно, че телата изглеждат и се чувстват по-леки (усещането е измамно!)

След това идва есента, телата се увиват в дебели палта и пуловери до глезените, отвсякъде започва отново да мирише на зеле и боб, и цикълът се затваря, образувайки огромен кръг – по подобие на нас самите.

Но означава ли това, че трябва да се примирим? Означава ли, че до края на живота си ще растем под напора на пълнени чушки и мусака, докато заприличаме на преял овцебик, който се тътрузи с огромни колене и висящо шкембе към залеза на своя живот?

Не, не означава. Наистина в началото казах, че не можем да отслабнем, защото отчаянието понякога кара човека да ослепее за възможностите и да вижда пътя осеян единствено с пържени кюфтета.

В действителност обаче не е невъзможно да спрем да се тъпчем и да възвърнем продълговатата си форма, ако следваме тези няколко непопулярни, но прости стъпки.

Първо

Седнете (изтъркаляйте се) върху дивана и си поговорете едно хубаво сами със себе си. Попитайте се:

Елеонора, наистина ли искаш да отслабнеш? Това ли е най-голямата ти мечта в живота? Да не би ВСЪЩНОСТ да искаш да се разведеш или да си купиш ботуши (не непременно в тази поредност)?

Защото понякога човек след толкова мъчения, тренировки, пот и диета с шишарки и люспи, вземе, че свали ПЕТ КИЛА, и изведнъж осъзнае, че е все така нещастен. Едва тогава подава молба за развод, и от целия зор качва 10 килограма, да не дава Господ.  

От друга страна, ако започнете диета ПРЕДИ развода, ще сте спестили от ементал и мъфини, и ще може да си позволите адвокат. Затова признайте си какъв реално ви е проблемът и ако не е в областта на ханша, идете си купете ботуши (АКО ВИ СТАВАТ НА ПРАСЦИТЕ) и след това се разведете.

Второ

Проблемът ви е в областта на ханша, бедрата, подбедриците, прасците, шията и въобще навсякъде.

Вие сте една ходеща административна област от проблеми, която се тресе като малеби на силен вятър и когато види огледало, тича покрай него (доколкото е възможно да се тича, разбира се).

Психолозите в такива случаи съветват да приемем реалността с цялата ѝ грозота, да заставаме пред огледалото и да си говорим всякакви небивалици от рода на „аз съм красив славей, който трябва да бъде обичан такъв, какъвто е“.

Съветвам ви да не се поддавате на тези простотии. Вместо това застанете пред огледалото, погледнете се (или тази част от тялото, която се побира в огледалото) и си кажете: 

„Аз не съм славей, защото славеите не тежат 78 килограма, и дори някой ден да се роди 78-килограмов славей, това не е за поощрение. Славеите нямат двойна гуша, трипластов корем и желе на доктор ЙОТКЕР по вътрешната част на бедрата. Славеите са фини и нежни същества, чийто глас ромоли като пролетен поток, а не грухтят като гигантска горска свиня, която току-що е видяла тава с гювеч“. 

Прегърнете образа в огледалото – доколкото е възможно, но го приемете реалистично. Говорете му нежно, кажете му, че е посвоему красив с новия си коледен пласт сланина по гърба, но в никакъв случай не го наричайте лебед или славей.

Пътят към промяната започва от приемането на истината, а истината е, че от тия празници сме заприличали на... (не се чува от силния плач).

Трето

ДЕ ФАКТО, започнете тая диета. Какво означава това? Означава да изплюете веднага сухата паста, която току-що си натъпкахте в гърлото, и да я заместите с морков и извара. 

Знам, че е пълно с мотивационна литература от сорта на „ЯЖ КОЛКОТО ИСКАШ И СТАНИ СЛАБАТА КУЧКА, НА КОЯТО ВСИЧКИ ДЕБЕЛИ ЖЕНИ ЗАВИЖДАТ“, но това е диетологичният еквивалент на „50 нюанса сиво“.

Хората четат и започват да мечтаят да могат да се тъпчат с хамбургери, и да бъдат 49 килограма, но всъщност стават 89 килограма, защото в заглавието на книгата има печатна грешка. 

По същия начин жените четат „50 нюанса сиво“ и си мечтаят да бъдат с милиардер-еротоман, който има хеликоптер и камшик, но всъщност са със счетоводител, който има елка и абонамент за „Български законник“.

Преди да започнете легендарната диета, която НАЙ-НАКРАЯ ще ви вкара във геометрично желана форма, трябва да извършите и един почти религиозен ритуал.

Застанете пред тавата с баклава, тенджерата с пържени кюфтета или каквото там друго обичате да поглъщате денонощно, и кажете отчетливо и на висок глас:

ОТРЕЧЕ ЛИ СЕ ОТ БАКЛАВАТА?

ОТРЕКОХ СЕ!!!

ОТРЕЧЕ ЛИ СЕ ОТ БАКЛАВАТА?

ОТРЕКОХ СЕ!

ОТРЕЧЕ ЛИ СЕ ОТ БАКЛАВАТА??

ОТРЕКОХ СЕ!!!!

(Тук на някои от по-нестабилните сред нас им се случва да се свлекат над баклавата, да започнат да плачат и да я галят, но това е съвършено нормална реакция, част от изцелителния процес).

След това диетата може да започне.

Имайте предвид обаче, че освен да бъде започната, тя трябва да бъде продължена и завършена. Това е една много екзотична особеност на диетите.

Те не са заклинание на Хари Потър, което казваме във вторник сутрин, когато се опитваме да си обуем дънките, и започваме да плачем, а сълзите се стичат по лицето, планината от гърди и трите пласта корем, и оттам се разбиват с грохот върху огромните ни, подпухнали крака в джапанки.

Диетата е нещо, което започваме и УДЪРЖАМЕ в последващите дни на така наречения ни живот. Не я спираме понеже е Йордановден и трябва да опустошим два килограма руска салата, нито защото третата ни братовчедка има рожден ден. 

Просто преставаме да се виждаме с хора, изключваме си телефона, изкопаваме си землянка в някоя гора и шест месеца ядем собственоръчно уловени яребици (без кожата и попивайте мазнината със салфетка или листо от дъб).

Връщаме се в цивилизацията едва когато ни заболи зъб или дрехите, с които сме отишли в землянката, започнат да ни падат. 

Четвърто

Ако диетата не помага и същевременно нямате особени амбиции за живота си, започнете да взимате наркотици. Имайте предвид, че не всички наркотици действат отслабващо. 

Кокаинът например закръгля фигурата, оформя ханша, изкривява устата и придава една ленивост, която те кара да стоиш денонощно с тъмни очила и да се тъпчеш с пържени картофи, въобразявайки си се на Джаки Кенеди. Освен това е скъп и накрая резултатът е, че си едновременно беден и дебел – нещо, което Джаки Кенеди никога не е била.

Хероинът, от друга страна, е евтин и доказано забързва метаболизма. Ако наистина ви е толкова важно да сте слаби и не държите толкова на жилището и златните обеци на баба си – давайте смело.

И пето

Ако не става, не става. Ма майната му, бе. Да не е само слабостта в тоя живот? Да не живеем само за едните трохантери, стърчащи от корема ни?

Не, разбира се, че не живеем само за това. Живеем за изкуство, музика, любов, пътувания, технологии, свят, красоти, постижения, изкачване на върхове, пари, професия, ех, за колко много други неща си струва да живеем!

ПРОСТО ЩЕШЕ ДА Е ЧУДЕСНО ДА СМЕ СЛАБИ, ДОКАТО ЖИВЕЕМ ЗА ТЯХ!!!

Но не сме. Просто някои неща ар нот мент ту би, както казала една жена, която все искала да отслабне след празниците, но празниците били прекалено нагъсто и ѝ пречели.

 


След видовете коледни майки Красимира е тук с още едно много ценно обобщение: видовете ХОРА според това как украсяват за празниците. Признайте си, вие от кои сте?


Коледа мина, но коледните дръвчета са още тук, за да посрещнат редом с нас Нова година. Всеки свързва празниците с различни символи – белобради старци, морни Снежанки (с пресен чесън), елени, шейни и елхи.

Сега няма да обсъждаме колорита и разнообразието на всички коледно-новогодишни асоциации, а ще се спрем само на една от тях и придружаващите я дейности.

Елхата. Празничното дръвче. Временната иглолистна флора, която всеки забучи вкъщи тези дни. Може и да не сте забелязали, но изборът на дървото зависи от собствения ви натюрел. Ето как.

Вие сте:

Романтик

Десет дни преди Коледа започвате да проучвате пазара. Обикаляте всички кьошета из града, оглеждате зорко и акуратно всяко дръвче. Говорите си с продавачите, питате ги откъде са, добра ли е реколтата и как е баба им.

Накрая, ако сте доволни от чутото и видяното, закупувате най-чутовната, китна, ароматна и яркозелена елха. Препоръчителни размери – 5-6. Метра. Височина, ширина, обем, гравитационно ускорение и прочие физични величини.

Стоварвате природната даденост насред хола и в продължение на тридесет минути я съзерцавате в кататоничен ступор.

След това изваждате четири кашона с играчки, три торби с гирлянди и два пакета медицински хигроскопичен памук /50 стинки пакетчето в кварталната аптека/.

Малко уточнение за не-романтиците – памукът се ръси с апломб върху това, което е останало от клоните, след като елхата е цялостно и всеобхватно закичена с камбанки, топчици, орехчета, ошав, камъни Сваровски, чушки, краставици и каквито още провизии намерите в хладилника и фризера /гювеч и кьопоолу не са подходящи за украса поради течната им консистенция и кратък срок на годност/.

Разбира се, елхата далеч не е всичко.

Във всеки ъгъл щедро ръсите миниатюрни фигурки, изобразяващи Рождество Христово, като не пестите нито слама, нито овце - така, да има.

На всеки голям прозорец окичвате лампички, които включвате всяка вечер точно в 7, така че отдалеч домът ви заприличва на летище София в редките му моменти, когато не е скрито от мъгла, смог, сняг или друг природен катаклизъм.

А на всяка стена пък, за да не ви е постен интериорът, закачате по един чорап, който напълвате с фъстъци, станиол и памук.

С това украсата ви е почти завършена и сте готови да посрещнете Коледа с радост в сърцето.

Чукундур

Тва Коледа, Нова година, Ивановден, Великден, Никулден и разни други простотии ги нямате за нищо.

Баба ви е разказвала, че хората си купуват некви храсти по Нова година, но вие не робувате на модата пък и тя отдавна умря. Баба.

Все пак, докато гледате централната емисия новини и елхата, която се вижда на заден фон в студиото, капчицата човещинка, дремеща някъде зад лявата ви сърдечна камера, се събужда.

В безумието си връзвате оръфана червена панделка на бръшляна и, удавени във внезапен изблик на спонтанност, купувате на кучето пилешки трътки, вместо обичайните биволски тазобедрени стави, които му хвърляте на двора, когато се сетите.

С това жизнерадостното ви коледно настроение се изчерпва и се връщате към нормален ритъм на живот.

Екоактивист

Значи, след застрояването на Черноморската ивица и изтребването на китовете в канадската акватория, най мразите изсичането на елхи.

Още през ноември сте напълнили пощенските кутии на съседите си с природозащитни позиви, а за най-отчайващите случаи сте прибегнали до заплахи в епистоларна форма, от типа „купувайки си жива елхичка, обричате планетата и себе си на бавна и мъчителна смърт“.

За себе си взимате изкуствена елхичка в жизнеутвърждаващ розов цвят и демонстративно я внасяте във входа на кооперацията в момент, в който знаете, че ще ви видят най-много комшии.

Слагате я на циментовия под и не я украсявате с нищо. Нямате дори и лампички, тъй като всъщност не употребявате електрическа енергия.

На Бъдни вечер хапвате малко коренчета от целина, морковчета и соя, пийвате айран, направен от био кисело мляко, и, пеейки си "Ой, Коледо, Коледо", лягате в спалния чувал.

На 25 декември ставате в 5 сутринта, обувате туристическите обувки и правите редовното си годишно изкачване на Понор планина, въоръжени със заострена пръчка и две торбички /произведени от рециклирани консерви/, в които събирате органични и неорганични отпадъци. Съвестта ви е чиста, природата – също.

Реалист

Всяка година едно и също, обаче пак ви е кеф. Купувате си средна по размер елхичка, може и борче, пък ако много го закъсате, кълцате с брадва няколко клонки от околния ландшафт и сте готови.

Не помните колко здрави играчки ви останаха от миналата година. Сигурни сте в едно – гирлянди нямате, щото котката ги изяде и след това ги издрайфа зад пердето. Още си личи петното, въпреки че упорито го поливахте с белина, антифриз и Каналин. 

Окичвате килната камбанка на входната врата, а в хола слагате купа с неузрели мандарини и един банан, така, за колорит.

На 24 вечерта изяждате петнайсет сарми и две парчета питка, последвани от ошав, три портокала и парче саздърма, щото иначе не се издържа.

Преди да заспите си мислите как на следващия ден сте на гости у пет вида роднини, което предизвиква у вас силни стомашни киселини и налага спешен перорален прием на Мезимфорте.

По-нататък не помните. В просъница чувате, че котката пак драйфа. Мамка ѝ.

Резултати:

Припознали сте се като Романтик. Нашите препоръки – пробвайте да увиете елхата в розов балдахин. Ще ѝ придадете сластно-кахърен вид.

Припознали сте се като Чукундур. Нашите препоръки – сварете пилешките трътки, поне на Коледа не ги давайте на кучето сурови.

Припознали сте се като Екоактивист. Нашите препоръки – на Коледа се отпуснете и хапнете малко свинско. Най-много да ви хареса.

Припознали сте се като Реалист. Нашите препоръки – нямаме такива. Повечето хора имат вашите проблеми. Стиснете зъби и това е. Догодина ще свикнете.

Поли и Дани продължават да ни приготвят храни, които традиционно си хапваме покрай празниците, за да видим колко калории всъщност включват те и да отдъхнем малко с облекчение, че не е чак толкова страшно да отпуснем душа понякога. След баницата от миналата седмица днес сме на джинджифилови сладки. Страхотни са за закуска, а приготвянето им е забавление за цялото семейство.
Ето как ще си ги направим ние:

ДЖИНДЖИФИЛОВИ ЧОВЕЧЕТА

Калории 210
Протеин 5 г (за 5 бисквити)
Време 1 час (за 50 броя)

С пасатор на ниска скорост разбърках 75 г масло, докато стане кремообразно. Добавих 75 г кафява захар, 100 г меласа и разбърках добре. След това добавих 1 яйце и пасирах за още 1-2 минути на висока скорост.

В друга купа смесих 220 г пресято брашно, 30 г сурватъчен протеин, 1 с.л. джинджифил, ½ с.л. канела, 1 ч.л. бахар, 1 ч.л. карамфил, ½ ч.л. сода и ½ ч.л. сол.

Постепенно прибавях течните съставки в купата при сухите и бърках до постигане на хомогенно и лепкаво тесто. След това го увих във фолио и го сложих в хладилник за няколко часа, за да се стегне.

Извадената директно от хладилника смес разточих върху набрашнена повърхност до дебелина от 4-5 мм. С формички за сладки изрязах човечета и други форми, които изпекох за 8-12 минути на 180 градуса.

По желание могат да се украсят със захарна глазура или да се слепят по две със сладко.

Празниците са най-разобличаващите човека дни през годината. Може през останалата част да се правим на нормални и да не даваме израз на отклоненията си, но истината е, скъпи приятелки, че по празниците маските падат, задръжките – също, и всичко става ясно, няма шест-пет, и въобще – сещате се какво искам да кажа.

Празниците са времето, когато си ПОКАЗВАМЕ РОГАТА.

Разбира се, по Коледа това е най-видно – първо, защото е краят на годината, вече прекалено дълго време сме се крили и престрували на нормални, и сърце юнашко не издържа. И второ – истерията по Коледа е като нито една друга празнична истерия.

Помислете си само – вие виждали ли сте такава натопорченост по Великден? Или по Петровден? Не сте виждали, разбира се, няма и да видите.

На Коледа обаче става страшно и която от нас е успяла криво-ляво да се покрие през останалата част от годината, сега вече не издържа, казва си МАЙНАТА МУ!!!, и му отпуска края в подготовката и празнуването.

И ето сега, в навечерието на Коледа, настъпи моментът да се запознаем с основните типове майки (и въобще жени) според това как се подготвят и празнуват Коледа.

Създала съм един кратък и стегнат списък, по който да се ориентираме с кого си имаме работа тази Коледа, та когато отидем на гости у някоя приятелка, която до вчера е била нормална, а днес се държи като улава, да не се изненадваме много.

МАЙКА-ЕНТУСИАЗИРАН ТРАДИЦИОНАЛИСТ

Доста често разпространен тип. Имат малко календарче в портмонето си и на него още на 3-ти януари отбелязват в кървавочервено датите 24, 25 и 26 декември – не че на самия календар датите не са отпечатани в друг цвят, но тези майки държат празникът да придобие една твърда категоричност.

На 1 ноември къщата им осъмва украсена, елхата е забодена тържествено в средата на хола, подаръците са опаковани в луксозна хартия, завързани със златиста връв и разположени под елхата във формата на коледна звезда, на вратата е закачен елхов клон, а музикалният фон вкъщи е ненатрапчив, но постоянен, с преобладаващ звук на звънци, и припеви за любов, ангели и коледен дух.

Къщата на тези майки винаги мирише на ябълки, канела и портокалови корички за ужас на всички останали нормални хора, у които мирише на каквото са си сготвили предната вечер.

На Бъдни вечер на масата има ТОЧНО 7, 9 или 11 ястия, и в никакъв случай – 2 или 8. Във всеки ъгъл е поставена сурвачка с вълна, пуканки и суха чушка, които майката сама е низала, прозорците са облепени с лампички, по фасадата отвън е закачен катерещ се Дядо Коледа, колата на тази майка има поставени рога, нос и еленска козина, децата са облечени в коледни пуловери, и въобще, всичко навява на мисълта, ЧЕ В ТОВА СЕМЕЙСТВО ЩЕ СЕ ПРАЗНУВА КОЛЕДА, ЯСНО ЛИ ВИ Е???

БИО-ЕКО-ВЕГЕТАРИАНСКА КОЛЕДНА МАЙКА

Набиращ сила тип майки, въпреки че никой не разбира откъде имат толкова сили, като ядат само корени и люспи. Подготвят се почти в последния момент за празника главно поради факта, че пазаруват само био-еко-органични храни, чийто срок на годност е около тринайсет минути, след което продуктите излизат на собствен ход от хладилника и си тръгват по живо, по здраво, и трябва да ги гониш по улицата.

Трапезата е скромна, тъй като био-майката е теглила потребителски кредит, за да приготви ошав от кюстендилски био сливи, както и за екологично чист лимец, поливан със сълзи от кошута, от който е омесила скромна погача с размерите на монета от 20 стотинки.

Останалите трийсет лева е инвестирала в коледни салфетки от рециклирани чорапи, носени от трудово експлоатирани шивачки в Шри Ланка.

В къщата на био майката всички постят целогодишно, дори и котката, която само така се нарича, защото повече прилича на изпосталял от глад плъх.

Гостите на тази майка получават подарък с кауза – зърна пшеница, които да посеят заедно напролет, лятото да си я ожънат и смелят, и на следващата Коледа да си донесат сами коледния хляб, защото по това време био-еко майката още ще изплаща кредита от предната Коледа и въобще вече ще вижда органична пшеница на куково лято.

МАЙКА-ЕКСЕЛ

Майката-ексел, както подсказва и името, е майка, която живее в Ексела, и той също живее в нея. И наред с всички формули и сметки за месо, кисело мляко, бензин, детска градина, калории и витамини, вътре има и КОЛЕДНА ФОРМУЛА.

По нея майката смята точното количество продукти, необходими за коледната трапеза, сметнала е колко ток ще похарчи, за да светят лампичките на елхата от 9 до 11 вечерта и най-важното – следвайки сложен математически модел, е изчислила кога през годината има най-малко хора по моловете, за да иде тогава и да купи коледни подаръци на спокойствие.

Според формулата този ден е 13 август, така че майката-ексел, за разлика от всички останали майки-нещастници, е готова с Коледа малко след Преображение, и веднага след това отива да си прави таблиците за Великден, докато вие се печете на плажа и тънете в блажено неведение, че ви се купуват коледни подаръци посред лято.

Най-голямото разочарование за тази майка е когато някой вземе, та умре непредвидено баш преди Коледа и ѝ оплеска цялата таблица, и тя трябва да седне и да пренапише цялата формула за преразпределение на порциите ошав и тиквеник. Ма умирайте по-организирано и планирано, бе, хора, каква е тая спонтанност!!

МАЙКА-РАБОТОХОЛИЧКА-НЕВРОТИЧКА

Коледа ли? КАКВА КОЛЕДА, БЕ?? Какво като е Коледа, бе, алооо, мързеливи лентяи, като тая майка има работа за целия китайски народ, и ще работи до седем вечерта на Бъдни вечер, и на Коледа, и на Великден, и на всички рождени дни на децата си, братовчедите си, родителите си, и на своя собствен рожден ден (въпреки че тя дори не помни кога има рожден ден), та затова е навила надве-натри сармите в 1 през нощта на 23-ти, натъпкала е няколко чушки с полусварен боб и си е легнала в 3, за да стане на другия ден в 7 и да работи, работи, работи, защото какво друго има да прави човек в тоя живот освен да се бъхти като вол, да оре, и да мъкне торби с кисело мляко и тоалетна хартия, а на Коледа – и с туршия, фъстъци и свинска плешка, понеже един път е Коледа и не върви всички вкъщи да ядат кюфтета от Лидъл И тогава, и защо всички се бутат така в магазините, като че ли им е за последно, и какви са тия задръствания по улиците, бе, АЛООООООООООООООООООО, кога ще си идете на село, бе, тъпаци, кой ви дава книжки, бе, защо не пукнете всички с гадните ви празници, освинване, преяждане, тъпчене, блъскане, ръчкане, пиене, пуцане, изпреварване и идиотските ви коледни пожелания, изпращани по имейли, телефони, съобщения, и кога ще започнете да работите и да вършите нещо в тоя живот, ше му * /=%%!!!! (не се чете)

СРАВНИТЕЛНО НОРМАЛНА, ЛЕКО НЕРВНА И ЦИНИЧНА, НО ЧУВСТВИТЕЛНА МАЙКА (накратко СНЛНЦЧМ)

СНЛНЦЧМ е тази майка, която до последно търчи по задачи, и си казва, че има още четири дни до Коледа, и ще напазарува всичко тогава, щото за кво да бърза, то времето е пред нея, хахах, да не е луда да ходи да пазарува една седмица по-рано, като някаква кокошка?!?

За всичко си има време: подаръци - на 20-ти, вино и плодове – на 21-ви, кисело зеле, чушки, боб и ошав – на 22-ри, остатъкът от забравените подаръци – на 23-ти, и на 24-ти – кротки занимания със семейството вкъщи, може да направи и коледни сладки с канела и един път в тая къща да замирише и заприлича на Коледа.

Изведнъж обаче майката установява, че ВЕЧЕ е 23-ти и графикът, абсолютно неусетно, ДОСТА се е сгъстил, което означава само едно – ГАЗ КЪМ МАГАЗИНИТЕ, при това с децата, защото детската градина вече е във ваканция, и… положението рязко преминава в кресчендо от типа какво стана, къде отиде това време, бе, защо пак нищо не успявам да свърша като нормалните хора???

Вследствие на това бързане се случват няколко неща: чорбата от киселото зеле залива подаръците за бабата и дядото, защото в бързината всичко се е озовало в една и съща торба, и сега шалът и чорапите смърдят на бидон със зеле.

Децата пък НЯМА да получат тези подаръци, които искат, защото човек не може да се добере до точно тези играчки в магазина без тълпата да му отскубне крак или ръка, затова ще получат ДРУГИ играчки и писмо-извинение от Дядо Коледа, че не е намерил това, което те са искали (защото майка им е тъпачка!), но догодина се заклева, че всичко ще е както трябва.

Бъдни вечер минава разкошно.

Дядото и бабата си получават вмирисаните на чорба подаръци, децата се тръшкат, ММ (моят мъж, бел. авт.) получава киселини от погачата и отива да се тъпче със сода бикарбонат, а майката се напива от нерви и зор, и се разревава на рекламата на Джъмбо. Дори механикът Христо се справя по-добре от нея, егати!!!

ХЕНДМЕЙД МАЙКА

Леко досаден тип майки, които ПРАВЯТ ВСИЧКО РЪЧНО и карат останали майки да се чувстват като пълни дебили, които не могат и една пуканка да нанижат на конец, ако щé от това да им зависи животът.

Тая майка сама шие коледната си покривка, сама си прави коледната посуда от глина, рисува си коледни играчки от дървен материал, облечена е в ръчно ушита рокля, има ръчно правени бижута, черпи гостите с ръчно правени сладки, сама е измайсторила подаръците и ги е опаковала в най-оригиналния вид опаковка, която не би хрумнала на никой друг, и накрая на всички им идва собственоРЪЧНО да ѝ извият гръцмуля, но не го правят, защото е Коледа, а и не е възпитано да удушаваш домакинята си само защото те дразни с уменията и талантите си.

************************

Ето това, съвсем грубо представени, са видовете майки, обобщени по начина, по който преживяват Коледа. Както казах и в началото, всички ние може да сме напълно нормални през останалата част от годината или по-скоро така да си въобразяваме, но дойдат ли светлите християнски празници, истината излиза наяве. Ми кога да си покажем магариите, ако не по Коледа, бе?? Затова не се притеснявайте, ако сте се открили в някой или повече от един от видовете - в края на краищата, хора сме, ще се приемем и разберем. Весела Коледа и важното е да сме живи и здрави (включително и психически)!

P. S. Сарми може да си направите и след Коледа, няма нужда да изяждате осемнайсет наведнъж.

P. P. S. Баклава - също.

Познавате адвокат и медиатор Юлия Раданова с текста ѝ Медиатор – третият в развода, който помага да запазим човешки облик, посветен на способността на медиатора да превърне и най-ужасяващата раздяла в нещо сравнително нормално, както и с другия си текст по темата - Битка, която не могат да гледат – това е разводът за децата.

Тя отново е в Майко Мила! с няколко препоръки за справяне с неминуемите и супер досадни семейни скандали, които възникват и в най-изрядните семейства баш по Коледа! Пожелаваме ви приятно четене и приятни... ъъъ... скандали!


Новогодишните празници не може да дойдат без „Сам вкъщи“, „Наистина любов“ и „Ваканцията“. Нека не живеем в заблудата, че може да има празник без в него да са намесени Хю Грант, Джулия Робъртс или поне Колин Фърт. Коледата, Новата година и въобще - животът ни, биха били неВЪЗМОЖНИ.

Новогодишните празници биха били също така неВЪЗМОЖНИ и без един пресен семеен скандал, подправен с малко лук и много чесън. Така, де – ако не можем с близките си да се скараме подобаващо като за празник, то с кого? И най-важното – за да е празникът празник, трябва тема на скандала да е нещо важно, смислено и голямо.

Като например – да си пуснем концерта на Веско Маринов (защото без него Коледата също не иде) или да гледаме Адел, да купим на детето нов смартфон или да му подарим самоучител по китайски, да поканим любимата свекърва или да заминем горе в планината и да забравим за светските обноски?

Все въпроси, поставящи семейната единица в състояние на избор. А конфликтът се крие там, където има място за избиране. Празниците определено оставят такъв простор, в който спорът започва да вирее като инфекция преди срещата си с антибиотик.

Има ли лек за конфликта по празник и следва ли активно да му противодействаме? Не е ли по-ефективно да встъпим в спора с любопитството на изследовател, дисектиращ жаба, и да останем отворени към урока, който ситуацията идва да ни покаже?

Експертите по преговори и медиация определят състоянието на спор като ефективна форма на общуване, която, при условията на добро управление, може да ни отведе към по-пълното разбиране на другия и на силите, движещи или мотивиращо дадено поведение.

Естествено, трудно е, когато сме в окото на бурята, да останем „сухи“ от воднистата субстанция, която сякаш извира от спора и често ни залива без опция да изплуваме.

Ето няколко кратки, прости и ефективни съвета за опазване от заразата, наречена деградивен конфликт.

Използвайте според ситуацията, макар учените да не са установили отрицателни странични ефекти в случай на предозиране:

-- Установете собствените си емоции, провокирани във вас в резултат на дадено поведение – от сорта на ревящо хлапе, недоволно от коледния си подарък; препечената пържола, над която мъжът ви злорадства; забавните ви роднини, решили да ви дават тон кое и как се прави правилно. Дайте им имена на тези ваши забушували чувства и ги прегърнете. Те са там и са си част от вас. Искате или не.

-- Изразете емоциите си към близките си с неутрален език, без назидателен тон. Те не са виновни за това, което се случва във вашата глава, колкото и на вас да ви се иска да не е така. Причинно-следствена връзка между разлятото червено вино върху бялата покривка и чувството ви на бяс при вида ѝ просто няма. Затова може да реагирате с нещо в стил „Чувствам се ядосана, защото ми се искаше всичко да е красиво за коледната нощ, а петното, което и прахът за пране не изпира, ми пречи за това“.

-- Слушайте активно и възприемайте и малките невербални знаци, които вашите близки ви дават. Слушането обаче се различава от чуването. Затова, когато разчетете дадено поведение като сигнал за нещо – споделете това с човека, с когото общувате. Не предполагайте, че разбирате другия повече, отколкото той себе си. Винаги сверявайте дали това, което сте разбрали от дадено поведение, действително отговаря на реалността в чуждата глава. Бъдете любопитни – другият е цяла вселена, която вие може единствено да изследвате и откривате.

-- Проявете емпатия. Да, модерната думичка „емпатия“ доста често е изпразнена от смисъл. Но да си емпатичен не означава да си симпатичен. Нито пък е равно на съчувствието, което може да изкажете примерно към сина си, разреван от това, че не е получил желания таблет под коледното дръвче.

Емпатията е форма на телепортация. И като всяка телепортация чрез нея влизате в друго измерение, в друга вселена – вселената на друг индивид. Затова внимавайте за процесите – не искате да останете да живеете в този чужд нечий свят. Искате единствено да се докоснете до него, да го усетите, да покажете какво сте усетили и да се върнете на мястото си. Защото всеки си има място. И както са ни учили в училище – командатата „Седни си на мястото“ има и друг, метафизичен план.

-- Отделете привидния проблем от отношението ви с дадения човек – конфликтът създава у нас една външна и привидна цел. Цел, която ни свързва с другия и която предопределя съвместната ни работа с този друг за постигане на определен резултат. Неразбирането на повърхността няма отношение към връзката ви с този човек.

Затова когато съпругът ви не е купил точния вид майонеза, която ви е била нужна за вашата специална руска салата – не бързайте с генерализацията. Реакция от типа „Ти никога не ме чуваш!“ или „Аз за едно нещо те пратих, а ти и това не направи!“ вероятно няма да спомогне за хармоничността с партньора ви. Заменянето му с изречение от вида „Явно не сме се разбрали. Какво можем да направим, за да набавим нужната ми майонеза? Знам, колко я обичаш тази салата...“

Всяка форма на преформулиране на езика, който използваме, има силата на магия, която твори чудеса и решава проблеми.

-- Бъдете готови да излезете извън представата, която имате в главата си за правилно и редно. Вариантите за намиране на решения са безгранични. И конфликтът е онзи наш верен съветник, който идва да ни каже, че още има неизследвани варианти, чието решение е много вероятно да отрази нашите и чуждите интереси в по-висша степен. Готови ли сте за пътешествие, изследващо това?

-- И най-важното. Бройте! Бройте до 10! Бройте до 20! Въобще – бройте докато не ви мине. Дето се вика, накрая ако не друго, ще ви писне да броите!

Много семейства решават за празниците да отидат на пътешествие или почивка, или пък просто роднините им са толкова далеч, че са нужни три дена път с камили. Решихме да споделим съветите на Baby Budgeting, ако сте тръгнали на път с децата, за да може да изкарате най-доброто от преживяването.

*******

Семейните празници са забавни, но не и кротки преживявания. Вероятно повечето родители вече знаят това. Независимо къде отивате, трябва да очаквате, че нещата понякога са малко трудни.

Дори и с цялото планиране на света, вероятно няма да върви гладко. Това не означава, че трябва да се ядосвате или да сте унили. В края на краищата това е семейна почивка, което означава, че трябва да се чувстваме добре и да се забавляваме.

Много често родителите се фокусират толкова много върху това децата им да са щастливи, че забравят самите те да се забавляват. А трябва да имате предвид и пътуването до и от вашата дестинация. Може да звучи клише, но „стигнахме лииии“ и „още колко остава“ са абсолютно реални и всеки родител трябва да се подготви за мрънкането.

Може не всичко да е смях и забавление, но семейните пътешествия са нещо, което всяко семейство трябва да изживее. Ще изградите по-силни взаимоотношения помежду си и ще създадете спомени, които ще пазите години напред.

Позволете ми да ви запозная с моето ръководство за оцеляване по празниците.

Планирайте отрано

Спонтанните пътешествия са забавни, вълнуващи и романтични, но когато става въпрос за семейни почивки планирането е от ключово значение. Вие ще искате да резервирате възможно най-рано, за да си осигурите достатъчно време. Не забравяйте също, че трябва да вземете предвид и ваканциите в училище, и не запазвайте нищо, докато не сте сигурни, че всеки ще бъде свободен.

Бъдете практични

Семейните празници трябва да бъдат нещо, на което цялото семейство може да се наслаждава, независимо от възрастта. Може да звучи просто, но на практика е малко по-труднопостижимо. Ако смятате да ходите на почивка заедно и наистина не можете да се сетите за нещо, подходящо за всички, потърсете семейни ваканционни курорти или помислете за пътуване до ваканционен комплекс вместо това.

Уверете се, че имате всичко, от което имате нужда

Независимо от начина, по който стигате до дестинацията си, независимо дали шофирате или се движите с обществения транспорт, уверете се, че сте опаковали всички важни неща. Това може да включва седалка за кола, облегалка, пелени, леки закуски и много други.

Ако планирате да шофирате до вашата дестинация, се уверете, че имате редовни спирачки. Ако направите някои проучвания предварително, може да прецените грубо колко време ще ви отнеме пътят.

Технологиите правят чудеса

Разбираемо е и всъщност разумно, че като родители може да искате да държите децата далеч от устройства като смартфони и таблети. Или поне да сте сигурни, че не са на тях непрекъснато. Но когато става въпрос за пътуване, технологиите наистина могат да помогнат много. Те дават на децата нещо, върху което да се съсредоточат, с което да играят и предлагат такова разнообразие, че децата едва ли ще се отегчават.

Помислете за дейностите

Няма нищо по-лошо, от това най-накрая да стигнете до вашата ваканционна дестинация и след това да не знаете какво да правите. Ако посещавате чужда страна или място, където никога преди не сте били, направете проучване какво може да се види и прави там.

Поглезете се

Семейният празник трябва да бъде нещо, на което цялото семейство ще се радва и това включва и мама и татко! Е, в този случай да зарежете децата, за да се насладите на романтична вечеря вероятно не е най-добрият избор, но това не означава, че не можете да се забавлявате и да се поглезите.

Триш Самър от Scary mommy подарява чуден коледен подарък на всички майки по света: Националният почивен ден на майката - 26 декември!

Вълнувате ли се?

Триш отбелязва този празник вече 8-ма поредна година, или поне се опитва. Тя разказва, че е създала този празник, когато осъзнала, че между 22 декември и 25 декември е успяла да седне общо около 3 пъти. А на 26-ти декември вече направо била размазана.

Първият път, когато се е опитала да празнува Националния почивен ден на майката, Триш е имала бебе на 13 месеца и 6-годишно дете (и съпруг, който вероятно е бил някъде из къщата).

Отнело ѝ е буквално 4 часа и половина да изгледа филма "Джули и Джулия", но въпреки това си спомня този ден като един от най-страхотните в живота. Този филм даже е успял да създаде в нея нещо като рефлекс на Павлов - като види дори и кадър от него, веднага почва да се оглежда за чаша вино.

Ако искате да се присъедините към честванията на Триш по повод 26 декември - Националния почивен ден на майката, ето какво трябва да направите - следвайте тези правила:

1. Мама е Върховният Лорд и Господар на дистанционното от момента, в който се събуди до времето за лягане (най-вероятно и след това, тъй като е напълно приемливо мама да заспи на дивана).

2. Колата не напуска гаража.

3. Вино може да се консумира от 11:30 преди обяд. (Всъщност, още от 11).

4. Няма да бъде приготвяна нова храна. Менюто ще се състои от останалото от предните дни и всичко, което не се нуждае от готвене. (Може да се отнемат храни от малки деца, ако е наистина наложително. Опитайте се да го избягвате, но ако се налага - позволява се.)

5. Не се обличат дрехи. (Триш особено стриктно спазва това правило, даже една година е отишла на семейно събиране по пижама и пантофи.)

6. Дрямки. Дремва се и се поспива навсякъде и по всяко време.

7. Никой освен мама няма право да мрънка по никакъв повод. (Обикновено това правило е най-често нарушаваното.)

На въпроса дали и татковците могат да се присъединят към националните чествания, Триш отговаря, че е опитва да следва политика на интеграция, но е малко скептична към пълното включване на бащите. Има татковци, които помагат, но има и други, които не помагат кой знае колко.

Затова, ако разполагате с татко, който е свършил всичко, което са го помолили, и е помогнал с подготовката на празниците, въпросът е дали наистина го е направил или той си мисли, че го е направил.

Много подвеждащ въпрос, нали?

Отговорът всъщност е че таткото е трябвало да поеме собствена инициатива да помогне, вместо да се държи така, все едно е кацнал на Планетата Земя преди четири седмици и не е запознат с концепцията на това какво има да се прави по време на декемврийските празници.

Ако таткото все пак по своя воля незаслужено си паркира задника на дивана до майката на Националния ѝ почивен ден, заклеваме се, тя ще фантазира как да го удуши в съня му.

А ако някое дете на 26 декември извика "Мамо?", трябва да преведете този повик на бащата, защото всяко "мамо?", изречено на 26-ти декември, е непреводимо за майката и може да бъде разбрано само от бащата.

За съжаление, вече изпуснахме Националния почивен ден през изминалия декември, но предлагаме всички да се подготвим за следващия! Освен това, в България януари също е пълен с празници и имени дни, на които майките се бъхтат, та може просто да си изберете един почивен ден от месеца и да си го самообявите за Национален почивен ден на майката!

cross