Георги Блажев изниква на хоризонта в Майко Мила с втората си книга "И заживели обидено" (изд. Пощенска кутия за приказки), която съдържа цели 18 хумористични и (често) политически некоректни разказа, които искат да ни разсеят от всекидневните трагедии и да ни дадат някакво време извън тях. Ето какво ни каза той за книгата си и за причините изобщо някой да иска да пише книги.

– Последно Майко Мила е говорила с Георги Блажев преди 2 години. Какво се промени оттогава за вас?
– Май всичко важно – брой биологични деца (1), брой издадени книги (2), брой успешно направени бърпита (7), брой левкоцити (нямам представа колко са, но все са мръднали нагоре или надолу). Започнах нова работа като панелист в предаването „На кафе“ и всяка сутрин едно мило момиче на име Силвия ми слага фон дьо тен, за да изглеждам така, сякаш ям достатъчно плодове и зеленчуци. Хората по улицата ме заглеждат, но аз все още не мога да свикна, че причината е, че ме дават по телевизията, и в първия момент се чудя дали съм изцапан, или им дължа пари.

– Как и защо намерихте време за втора книга и преди да се окаже, че сте номер 1 сред най-продаваните автори в „Хеликон" в последната седмица на март, изобщо мислехте ли си, че ще има кой да я чете?
– Ако не друго, то 2020-та даде на всички ни точно това – време. И докато повечето хора го използваха, за да се научат да готвят (не, наистина, понякога имам чувството, че съм единственият човек в Инстаграм, който не може да приготви домашен локум и веган майонеза от кашу), аз събирах истории. Дори превърнах собствения си сблъсък с Covid-19 в дневник и го поместих в книгата. Относно успеха ѝ – аз съм скромен човек от провинцията и като такъв ще ви кажа, че книгата е номер 1 не само в „Хеликон“, но и в „Сиела“ за първата седмица на април.

– Изобщо какви са причините, поради които човек иска да напише книга? Дайте пет.
– 1. Покупка на лек автомобил. 2. Екскурзия в страна, по-далечна от Румъния. 3. Его. 4. Нежелание да спортува, превръщащо всичко друго – от разглобяване и повторно сглобяване на напълно здрава пералня до написване на книга – в много атрактивна опция. 5. Опит да остави след себе си нещо по-трайно от смешен статус в социална мрежа.

– Каква книга е “И заживели обидено”, на кого я препоръчвате и кой трябва да я избягва много сериозно?
– Преди всичко „И заживели обидено“ е тънка книга. Ще ви отнеме не повече от 4 часа да я прочетете цялата. Тя е за много успешни и много готини хора, които нямат свободно време от всички готини неща, които правят, и затова търсят четиво, което, отворено на произвoлна страница, ще им поднесе нещо ГОТИНО още на 10-та секунда. Както казва моят издател Гери Турийска, „в тази книга всяко изречение е виц“. Имайте предвид, че тя изкарва пари от цялата работа, така че сте длъжни да подложите думите ѝ под съмнение. На втория ви въпрос, кой трябва да избягва тази книга, много сериозно, ще отговоря така: „Насекомите“.

– Ако искаме да ви обидим, как най-добре да постъпим - посъветвайте ни?
– Извикайте ме да играем футбол на малки вратички, погледнете ме пренебрежително и кажете „Tи ще си вратар“. Или направо ме пратете да ви купя солети и напитки, за да се подкрепите след мача.

– Как се подписват 2100 книги за една нощ и кому е нужно всичко това? 
– Преди да пуснем книгата в ozone.bg, Гери ми каза, че обикновено на предварителна продажба се купуват около 300 бройки. Съответно, аз реших да направя жест към читателите и да им обещая, че ще подпиша всяка една от тях. Когато разбрах, че сме продали 2100 книги, първата ми реакция беше съвсем естествена: „Копеле, ще карам BMW!” След това си дадох сметка каква тежка нощ ме чака, но обещанието си е обещание. Подписването продължи 12 часа и половина и приключи в 04:30. Прибрах се, изкъпах се и почти веднага заминах на жив ефир в „На кафе“. Както се казва – деца, моля ви, не правете това у дома си.

– С какво се занимавате в момента и какво да очакваме от вас в близко бъдеще? Един вид питаме за бъдещите творчески планове.
– Покрай изявите в телевизията ми се отварят много врати, и то автоматични. Онзи ден ми звънна Ваня Щерева и ме попита дали искам заедно да напишем новия моноспектакъл на Виктор Калев. Гледам и се радвам на Виктор Калев от дете! Какво значи „дали искам“?! Доскоро не ми се случваха такива неща. Благодарен съм. Искам да продължавам да разсмивам, било то от телевизора, от телефона или от страниците на книга. Мисля, че това е, което мога да дам на хората. Локум не ми се прави.

С фурията Турийска вече сме ви срещали. Сега пак ѝ изскочихме от засада и докато плюеше от стрес в пазва, я заставихме да ни разкаже как стана така, че след като издаде книги на целия свят със своята Пощенска кутия за приказки, най-накрая успя да издаде и своята собствена стихосбирка. Това е малко като "Обущарят ходи бос", но в издателския смисъл, което сигурно звучи "Издателят ходи неиздаден". Е, уважаеми читатели, любители на добрата поезия, Гери Турийска е издадена! Някои от най-прекрасните ѝ стихове са събрани в книгата Когато живееш с котка и днес самата Гери е в Майко Мила!, за да ни обясни каква е тая работа с котките, стиховете, пощенските кутии и всичко останало, с което жонглира напоследък.

Здравей, Гергана. В какво разположение на духа и тялото те намираме? 

Здравейте, Красимира и Елисавета! Току-що се завръщам от световната столица на ракията – Белград, където гостувах по покана на тамошното литературно общество. Скоро ще ви разкажа в какви приключения ще се забъркам с левия крак - тук и десния - там. Иначе, благодарение на страхотната сръбска кухня, тялото ми се намира в своя горен праг на обемност – топло и щастливо.

Издаде стихосбирка съвсем наскоро. Защо? 

Защото вече наистина се налагаше да го направя. Говоря за тази книга от 7 години и от десетилетие мисля за нея. Най-после намерих удобен момент да я извадя от компютъра си. Олекна ми. Тук основна вина носи страхотният поет Елин Рахнев, който направи селекцията на тези 27 стихотворения. Не му беше лесна работата, защото го засипах с трицифрен материал. Адски съм му благодарна! Направи една нежна селекция, която се надявам да стопли бъдещите читатели на Когато живееш с котка.

Какво те кара да пишеш стихове? Откъде тази любов към тях? 

Имах щастието да срещна вдъхновители още в ученическите си години – на живо и в книгите. Един от тези вдъхновители завинаги ще си остане Петя Дубарова, която беше с мен в онези най-мрачни тийнейджърски години. Щé ми се да вярвам, че съм взела от творчеството ѝ най-вече любовта към живота и любовта към самите думи.

Спомням си, че в десети клас разбрах, че е намерила над 1200 рими на думата „ден“ в българския език. Прекарах няколко месеца по следите на това нейно търсене и то, колкото и особено да звучи на хората, си остана моя голяма лична гордост. В този процес открих колко богат и пъстър е родният ни език и колко несравним с нито един друг, който съм учила. И вижте как се завърта колелото – догодина ще излезе филм, посветен на Петя Дубарова, и част от поезията в него написах аз. По някакъв начин аз съм Петя на моята Петя.

Какво е да живееш с котка? Ти живяла ли си с котка? 

Живяла съм с котки. Научих се на много женски качества от тях. Чувствам се котка не защото съм зодия Лъв. По-скоро защото се усещам като „женска жена“, с всички възможни плюсове и минуси. Знам си мъжката енергия, но другата е моята сила. Да бъдеш жена е красиво, споделено енергийно усещане. Това е една особена връзка с природата. И метафората на котката в книгата е точно тази. На мен ми костваше много усилия и себеопознаване, за да се науча да оставям вратите леко отворени.

Каква е равносметката ти за тази година? С колко котки и деца я завършваш? 

Беше луда година. С Пощенска кутия за приказки направих над 90 събития в цяла България. Посетихме за първи път и българите във Виена. Родиха се книгите Лейди Гергана на Цветелина Цветкова, 158 удара в минута на Димитър Калбуров, До луната за шишарки на Васил Русев, моята Когато живееш с котка и Животът от нещата на Красимира Хаджииванова, която ще представим на 11 декември в Carrusel club.

В процес на планиране сме на страхотни нови събития и заглавия, както и приключения извън границите на България, които ме сърбят пръстите да ви опиша в момента, но някакси ще издържа и ще почакам още малко.

Децата са си все същият брой. И стават все по-яки! 

Какво остана недонаписано, недоорганизирано, недоизпито, недоизядено и т.н. – разбираш ни мисълта – и ще прескочи за следващата година? 

О, много остана, но знаете ли – така е по-добре. Когато живееш в този мой бърз ритъм, трябва да се научиш да си оставяш време за въздишки. Важно е да можеш да спираш галопа, за да се насладиш на случващото се. Защото иначе… ами, животът е само сега. Не е вчера или после. Всичко е само сега.

Къде да се оглеждаме за теб, за Пощенска кутия за приказки и за стихосбирката ти?

Заповядайте на Панаира на книгата в НДК тази седмица! Нашият щанд е на партера, крайно ляво, точно пред вратите на Перото. Всеки ден ще срещнете различни артисти и автори там, подаръци, ще има и билети за предстоящите ни събития, изобщо… В петък, на 13-ти, ще представя Когато живееш с котка на сцената на Панаира на етаж 4 от 17:00. Ще се радвам да се видим и да си поговорим за поезия. Или за зеле. Просто елате да си говорим.

Фотография: Диляна Флорентин