Едва ли има родител, който е успял от първото показване на четката за зъби да накара детето да я заобича и да чака с нетърпение часовете за миене на зъби. Или на единствения зъб, защото грижата започва именно с него, а с грижата започва и играта на нерви.
Има нещо в това миене на зъби, което явно се вижда много досадно за децата. Ако трябва да сме честни, то наистина не е много вълнуващо, но е в наш интерес да го представим за такова. Предимно за да ни е чиста съвестта, но и за да предотвратим превръщането на милото ни дете в беззъб несретник, който се изхранва с пюрета и супи, защото майка му навремето не е направила ДОСТАТЪЧНО, така че то да заобича четката за зъби.
И така, ако всяка сутрин и вечер играете всякакви етюди от пиесата ИЗМИЙ СИ ЗЪБИТЕ!, ако нонстоп трябва да измисляте различни похвати - медицински обяснения, заплахи, митове и легенди за буболечки и същества в разностранни цветове, които живеят в зъбите и ги рушат с чук и длето, и най-вече, ако вече ви е писнало и ви е все тая какво ще му порасне в устата на малкото диване – кактус, рог или огромен сладолед с фъстъци: ето няколко професионални съвета от специалистите от дентален център MEDICAL DENT как да научите детето да се грижи за зъбите си.
Специалистите там сигурно са виждали какво ли не из хорските усти и това е една от причините сега да се обърнат към родителите на малки деца с препоръка как да направят миенето на зъби по-лесно и желано от децата.
Едва ли е голяма изненада, че здравето на зъбите на детето зависи от здравната култура на родителите. Ако никой вкъщи не смята миенето на зъби за важно и четката се сменя един път на 10 години, то не можете да очаквате и детето да гори от желание да изтърка тия 20 зъба в устата.
Има и друго нещо - кариесът е заразен, а бактерията, която го причинява, се предава изключително лесно чрез слюнката. Така че, когато целуваме детето по устата, пием или ядем с едни и същи прибори или просто опитваме храната на детето, за да не се опари, лесно можем да предадем виновника за кариес и да заразим и детето.
В този смисъл добре е да посещавам 2 пъти в годината своя зъболекар за профилактични прегледи и професионално почистване на зъбите.
Подобно на брекетите, които са разумно решение за избягване на потенциални проблеми със зъбите на децата, така и силантите са вариант, който родителите е добре да обмислят, ако искат да осигурят максимална защита за децата си.
В устната кухина има зъби, които са труднодостъпни за почистване, като в резултат на това е много лесно да се натрупат микроби именно в дълбоките участъци на тези зъби. Точно така се образуват и кариесите и затова се препоръчва поставянето на силанти в ранна възраст – обикновено след като поникнат всички постоянни зъби или когато детето е навършило 13 години.
Процедурата е лека и безболезнена и по никакъв начин не притеснява детето. Течният силант се поставя в дълбокия участък на зъба, след което се втвърдява с помощта на ултравиолетова светлина и това е всичко.
Много е травмиращо – и за родителите, и за детето, когато на детето таман са му поникнали постоянните зъби и то вземе, че си избие някой от тях. Денталната травма се оказва глобален феномен, от който най-засегнати са децата. Те са и най-рисковата група, тъй като при загуба на зъб имплант може да бъде поставен чак след 23 годишна възраст, а липсата на зъб довежда до множество други проблеми.
Ако някога сте се чудили до колко време избит постоянен зъб при дете може да бъде върнат обратно в устата, отговорът е до 30 минути, защото в този диапазон резултатите са най-благоприятно. След 60 минути успеваемостта драстично намалява. Специалистите твърдят, че това може да стане и след 100 часа, като в такъв случай зъбът няма да бъде запазен, но пък ще бъде запазено развитието на челюстта, което също е важно.
Важно е всеки родител да знае, че първичната намеса при възникнала дентална травма може да помогне да бъде спасен зъбът на детето. Адекватното поведение и правилната диагноза са най-важни в случай на дентална травма. Винаги се обръщайте за помощ към специализиран център по дентални травми.
Както и при възрастните, и за децата това е гарантиран начин да бъдат предотвратени нежелани проблеми със зъбите. Опитайте се колкото се може по-рано да помогнете на детето да свикне със зъболекарския стол - така следващите посещения при стоматолога ще са лесни. А когато става въпрос за разместени зъби или проблем със захапката, то е добре да се установи колкото се може по-рано.
Брекетите не са единственото решение за проблеми с положението на зъбите. Invisalign например е система за изправяне на зъбите - пластмасови шини, невидими с просто око, постепенно преместват зъбите, за да се получи перфектен краен ефект за усмивката.
Шините трябва да се сменят на всеки две седмици, като е препоръчително това да се прави от специалист. Invisalign също така позволява на детето ви да яде, пие и мие зъбите си нормално.
Това наистина е важно. Детският зъболекар трябва да умее да се сприятели с детето ви, защото така то с лекота ще изпълнява всичко, което му се препоръчва. Изберете тясно специализиран стоматолог, който има опит зад гърба си и ще предложи най-доброто лечение, съобразено с индивидуалния случай.
Родителите обикновено се колебаят дали да присъстват в кабинета по време на лечението. Важно е да подкрепяте децата си по време на манипулациите и да ги окуражавате. Дългите разговори между стоматолога и родителите в кабинета трябва да се избягват, защото влияят върху възможността на детето да сътрудничи.
По време на лечението родителите трябва да запазят тишина, като същевременно и да напомнят на детето за присъствието си (чрез държането на ръчичка или дори крачето на детето), но все пак позволявайки на стоматолога да контролира поведението, да изисква съгласие, да наблюдава позата или да провокира разговор.
При всяка визита трябва да се даде възможност на детето да се запознае със стоматологичния кабинет, инструментариума и стоматологичния екип - по този начин се намаляват до минимум страховите реакции.
За да не се стига до вадене на зъб още в детска възраст, трябва да научим децата да си мият зъбите правилно. Редовното и правилно почистване на зъбите му гарантира здрава усмивка за цял живот, защото профилактиката на всяко заболяване е в пъти по-евтина от неговото лечение.
Най-добрият начин детето да следва с готовност и внимание съветите как да почиства зъбите си е тези съвети да дойдат от дентален специалист.
Има огромна разлика между хигиената на зъбите в кабинет и в домашни условия. Едното не замества другото и посещенията два пъти в годината за професионално почистване на зъбите трябва да са част от денталната хигиена - както на родителите, така и на техните деца. Когато зъбите се почистват професионално, се премахва плаката и зъбният камък, които са основните причинители на зъбните проблеми.
От зъбите се отстраняват бактериите, премахват се всички замърсявания, полират се и крайният ефект е хубава, здрава, бяла усмивка и свеж дъх. Когато детето има брекети, това почистване са прави по специален протокол и е още по-важно за здравето на зъбите му.
Освен прекомерната употреба на захари, влошеното дентално здраве при децата се дължи и на липсата на минерали и неусвояването им от детския организъм.
За да бъдат оптимално полезни минералите за организма, те трябва да бъдат активирани, а това е възможно само при наличието на мастноразтворими витамини А, D и К. Такива витамини се съдържат най-вече в продукти от пасищни животни, дива риба и естествено ферментирали храни. Спазването на добра зъбна хигиена и редовните посещения при стоматолога трябва да са съчетани пълноценно хранене, за да се гарантира добро дентално здраве и блестяща усмивка.
А ако още не сте водили детето си на зъболекар и въобще нямате представа какво се случва в устата му, сега имате възможност да го направите по време на уикенда, посветен на БЕЗПЛАТНАТА детска консултация в клиника MEDICAL DENT.
На 20 и 21 март, събота и неделя, специалистите от клиниката ще ви очакват и ще предложат минимално инвазивен подход, иновативно лечение и индивидуална грижа и внимание за всички деца. Всичко това – с настроение, музика и весели игри, така че детето ви да има едно различно дентално изживяване, което ще възпита у него любов към грижата за зъбите.
Необходимо е да запишете своя час предварително, защото местата са ограничени.
Телефон за записване на час: 02/473 87 98, както и в сайта на MEDICAL DENT.
Много е вероятно мъжете, които четат Майко мила!, сега да подскочат обидени и да ни охулят, но преди да сте го направили, моля:
1. Имайте предвид, че проучването, за което говорим по-нататък в текста и върху което е базирано нашето заглавие, е направено сред 52 хетеросексуални двойки, които живеят в Охайо, САЩ, повечето от тях - добре образовани.
2. Проучването е направено от професор доктор по антропология в Държавния университет в Охайо.
3. За да ни опровергаете, ни изпратете снимки на 52 хетеросексуални двойки, които чистят заедно и по равно през уикенда, или жената си почива, докато мъжът чисти.
Родителите на малки деца вероятно може да не са изненадани от резултатите от скорошно проучване, което показва, че татковците на бебета и малки деца прекарват повече време в почивка, отколкото майките.
Изследването е публикувано в научния журнал Sex roles.
Резултатите от изследването показват, че в домакинство, в което и двамата родители работят, мъжете отделят повече време в неработните си дни за собствената си почивка, за разлика от жените, които прекарват почивните си дни в грижа за децата и чистене на дома.
Учените са проследили и записали всяка минута от почивните дни на двойките и са установили, докато жените са заети с децата или почистване на къщата, мъжете си почиват или "са заети" с някаква релаксираща дейност. Мъжете са помагали с домашните задължения, но в далеч по-малка степен, а и когато са го правили, то е било редом до жената, която също е чистела до тях.
Проф. Д-р Клеър Камп Дъш, научен ръководител на изследването, казва, че самата тя е била изненадана да види, че дори в семейства от средната и по-висша класа разделянето на тежкия физически труд (домакинска работа и грижа за децата) е толкова непропорционално.
Професорът и екипът от учени са установили, че три месеца след раждането на бебето мъжете прекарват общо 101 минути в почивка в неработния си ден, докато в това време жените им се занимават с децата или вършат някаква домакинска работа.
Жените в изследваните 52 семейства са записали между 46 и 49 минути, прекарани в почивка или релаксираща дейност, докато в това време мъжът им е бил зает с дома или децата.
Времето, прекарано от мъжете и жените в грижа за дома и децата в работни дни е горе-долу еднакво, макар мъжете отново да прекарват малко повече време в почивка от половинките си. В събота и неделя, обаче, тази пропорция рязко се променя, когато от жените се очаква да продължават да работят, докато мъжът се възползва от възможността за почивка.
Проф. д-р Камп Дъш заявява, че ще проведе допълнително проучване за възприемането от страна на съпрузите на концепцията за това колко работа вършат спрямо количеството работа на половинката им. Това ще покаже дали мъжете смятат вложеното от себе си за еднакво, като количество и стойност, спрямо това, което влагат жените им.
Жените в изследването вероятно също са допринесли за неравното разпределение на задължения, тъй като не са разрешавали на мъжете си да поемат определени отговорности, тоест „кръжали са“ около мъжа си, за да са сигурни, че той върши определена работа както трябва. Вероятно и в някакъв момент са предпочитали те да вземат детето в ръце, да му сменят памперса, да го нахранят и преоблекат, вместо да оставят мъжа да се научи да го прави сам.
Интересното е, че резултатите от изследването показват, че мъжете са записали два пъти повече време, прекарано в почивка в неработния им ден, след като детето се е родило, отколкото са записвали преди да имат дете.
Вероятно е резултатите от това проучване да не ви изненадат и да възкликнете с лека досада, че е можело това да ни го кажете и вие, без да четем чуждоезична научна литература, но друго си е да има и официално изследване на този феномен.
Наистина се надяваме тази статия и изследването да накара повече двойки да обърнат внимание и да поговорят за ролите и отговорностите, които всеки в порасналото семейство поема, така че домакинските задължения да не са делегирани само на един.
Най-лесното - това за мъжете, е вместо да цъкате на телефона, докато половинката ви (без значение от какъв пол е) играе с детето или го къпе, а да се хванете и вие да вършите нещо, за да почивате после всички заедно.
Едно от нещата, които майките много „обичаме“, са клишетата и заучените фрази на тема майчинство, например „децата растат като гъби – гледай ги сега“, „който щади дървото днес, не щади детето си утре“ (любима сентенция на тема домашно насилие, прикрито умело зад фолклорни мотиви), „добрата майка има лепкав под и мръсна фурна“.
Явно рецептата за щастливи деца е мръсната фурна и лепкавият под. Сто процента сте чували и израза „извинете за бъркотията, децата си създават спомени“. Това значи да сте в ситуация, в която, като ходите на гости на майка с малки деца, да сте готови да седнете на възглавница, омазана с пластелин, в чашата ви с кафе да плуват косми от котката, а по стените да има нарисувани човечета с червилото на мама.
Истина ли е това обаче? Всички знаем, че малките деца не притежават умението да подреждат след себе си и да вдигат, каквото са изпуснали, което превръща повечето майки в някакъв автомат за чистене, който никога не се изморява. Нещо като перпетуум клининг мобиле мама. Майката дори полусънно състояние е способна да хване гъбичката и да изтърка плочките в банята, а след това да се отправи към кухнята да събира разхвърляните играчки. В по-добрите дни подът дори не лепне!
Истината е, че майките наистина трябва да се справят на ден много с повече задания от това просто да си играят с детето, да му четат книжки и да му дават да папка. Много майки обичат да поседнат на земята до детето и заедно да строят кула от блокчета, след което да почетат Алиса в страната на чудесата за 27-ми хиляден път и после детенцето да си легне да поспи. За фон на тази идилия обикновено звучи детска песничка, която майката слуша за 48-ми път днес.
Обаче основната дейност на майките не е да са клоуни и аниматори на децата си. Хлапетата от малки се налага да разберат, че те са дошли в света на майката, а не обратното, и трябва в някакъв момент да започнат да се съобразяват с домашните порядки. И, колкото и да е досадно и гадно, една от тях е почистването и разтребването на дома.
И ето тук е уловката. Реплики като „добрата майка има разхвърлен дом и щастливи деца“ внушава какви трябва да са „правилните“ приоритети на добрата майка. Изразът намеква, че тя не обръща внимание на преливащата купчина мръсно пране на пода на банята, защото гледа в пъзела с 2000 части. Не я интересува лепкавият под, по който се влачи прохождащото ѝ дете, защото тъкмо са започнали да играят с него на криеница. Добрата майка смята за най-важно да играе с децата, за да удовлетвори стремежа им към щастие и пълноценно детство. Добрата майка знае, че детството е кратко, бебетата растат като гъби и прането може да чака.
Което, де факто, наистина е така - освен ако не живеете в някаква нудистка комуна, прането може да почака (до известно време).
Това схващане има и обратна страна, според която, ако домът на една майка е разтребен, чист и подреден, очевидно тя не е добра майка. Най-вероятно заключва невъзпитаните си, нещастни и смачкани деца в килера с комат твърд хляб и молитвеник в ръка, докато тя пуска прахосмукачка за 35-ти път днес и мие отново прозорците на кооперацията.
А дали е възможно да е заредила миялната машина, докато детето си играе с конструктора? Може ли да е измила пода, докато детето е дъвчело сандвич за обяд? Абсолютно невъзможно!
Явно няма начин хем къщата да е чиста, хем децата щастливи. Някакси е очевидно, че тази майка не знае какви ги върши! Знаете поговорката за седенето на два стола - точно същото е и с чистенето и гледането на деца.
Само че, за да сме честни, ако щастието на децата ни е мерилото за добро майчинство, нещо не е наред. Колкото пъти постъпим правилно във възпитанието на детето, толкова пъти детето няма да е съгласно и далеч няма да е щастливо. Ако не вярвате, пробвайте да му вземете таблета за месец, да го накарате да чете книги всеки ден, да го връщате в банята докато се научи самó да си реже ноктите на краката и да си мие зъбите наистина по 2 минути.
Сред майките с чистите подове, има и такива, които не търкат като замаяни плочките, защото са вманиачени на тема микроби и хигиена. Просто това е част от урока за работна етика на децата и колкото по-рано включим децата в този процес, толкова по-добре. От ранна възраст децата, без значение от какъв пол са, е добре да разберат, че домашната работа също е работа и да се поддържа дом отнема време и усилия. Топките с котешки косми в ъгъла и мръсната посуда няма да изчезнат от само себе си чрез силата на позитивното мислене и редене на пъзели.
Както всяка работа, поддържането на дома изисква дисциплина, ангажимент и отделено време. Не е задължително чистенето на дома да е тегоба и наказание – ако прахосмучете на фона на любима песен, ако танцувате или се състезавате кой първи ще стигне до средата на шкафа, докато бърше прах, или кой може да прибере най-много играчки за 10 секунди, почистването на дома ще е забавно и в него ще участва цялото семейство.
Сгъването на прането отнема три песни. Важното е това да не се случва инцидентно, а редовно, защото така детето се учи на постоянство, става все по-добро с повторението и връзката със семейството се укрепва.
Децата не са на гости, те също живеят в този дом.
А освен че ги учи на работа, разтребването на дома учи децата на един много важен урок. А именно – че Вселената не е длъжна и не се върти около несъмнено сладките им личица и никой в този живот не е длъжен да ги забавлява и да отговаря за щастието им.
В това число и майка им. (Да, знаем колко скандално звучи това).
Може децата да са причината да се буди всяка сутрин, включително и в буквалния смисъл, но децата, все пак, не са единствената причина за съществуването ѝ.
Порасналите деца трябва да могат да погледнат назад в детството си и да си спомнят моментите на смях, игри и лежерни летни следобеди, хубаво е да могат да си спомнят майка си като добра майка – но най-хубаво ще е ако си спомнят как са се научили да се забавляват сами, как са измисляли игри и са участвали в свои приключения, без да са били непрекъснато зависими от джаджи, таблети или възрастен (писали сме по темата - вижте текста Как да научим детето да си играе самичко).
Ако помнят детство на приключения, открития, сбъднати мечти и игри, ако помнят как са откривали света и са си играли без майка им, баща им или друг възрастен непрестанно да са ги надзиравали и да са участвалаи в игрите им - значи всичко е наред.
Уверените и наистина пораснали възрастни (защото всички познаваме възрастни хора, които всъщност не са пораснали и имат дразнещото поведение на деца) от малки са се научили на независимост и са развили вяра в себе си и собствените си способности (разбира се, подкрепяни от възрастните в необходимите моменти).
Ако погледнем нещата в по-широка перспектива, наистина ли е толкова важно къщата да е чиста? Или да не е?
Не. Всъщност няма никакво значение – еднакво можем да сме добри майки със супер чист и изряден дом, както и да сме отвратителни майки, които живеят в коптор – важното е на какво учим децата си.
Ако игнорираме всекидневните си задължения, за да са щастливи децата ни и да не скучаят, докато ние въртим парцала, на какво ще ги научим? Ако игнорираме децата, за да излъскаме дома, какво им показваме и на какво ги учим?
В крайна сметка, това, което е важно, са житейските уроци, които те научават благодарение И на всекидневната, досадна рутина - като подреждането или извеждането на кучето, или почистването на фурната.
Дори и това да не прави детето ни щастливо точно в този момент.
