Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
Министерството на образованието публикува графика с почивките на учениците. Две дълги почивки през пролетта ще имат учениците – девет дни в началото на април (от 3 до 11 април) и десет около Великден и Гергьовден (от 30 април до 9 май).
Графикът на учебното време е утвърден и публикуван на сайта на Министерството на образованието и науката. От ресорното ведомство са решили 5 май и 7 май да са неучебни за учениците от 1. до 11 клас, след като са се съобразили със сигнали от родители и учители за накъсвания в почивките и възможността за сливане около празници.
Традиционно неучебен ще е 25 май.
Пролетната ваканция за 12. клас ще е от 8 до 11 април, за тях 5 и 7 май остават учебни. За зрелостниците учебна година е по-кратка (до 13 май).
Учениците от 1. до 3. клас ще приключат на 2 юни (сряда) вместо на 31 май (понеделник), а тези от 4. до 6. клас на 16 юни (сряда) вместо на 14 юни (понеделник). Учениците от 7. до 11. клас ще завършат вместо в сряда (30 юни), в петък (2 юли).
Националното външно оценяване по БЕЛ в края на 7. и на 10. клас в петък ще бъде на 18 юни. Изпитът по математика ще е в понеделник (21 юни). Тези дни са неучебни за всички останали ученици.
И идващата учебната година ще започне както досега – на 15 септември. Есенната и коледната ваканция остават без промяна от предложения в края на юли график – от 31.10.2026 г. до 02.11.2026 г. и съответно от 24.12.2026 г. до 03.01.2027 г. Между двата учебни срока почивни ще бъдат дните от 30.01.2027 до 02.02.2027 г. Без промяна остават и датите на държавните зрелостни изпити (19 и 21 май).
Какво ще правите с децата през лятото, когато не са на училище? Възможностите за курсове и летни лагери не са малко, но има един вариант, който съчетава почивка за вас, за тях, здравословно хранене, море и нови приятелства. Запишете и тях, че и себе си на специално училище за здраве.
Инициативата, която има дълга история – още от 2012 година – е организирана от Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.
28 юни – 5 юли 2026 г.
К.к. „Албена“, хотел „Малибу“ 4*
За деца от 6 до 12 години, за родители и учители
Целта на училището е освен всички да релаксират край морето, и да се запознаят с принципите на здравословния начин на живот – балансирано хранене, съчетано с физическа активност и пълноценен сън. Децата ще се научат сами да избират, предпочитат и приготвят здравословни и вкусни храни. Те ще се запознаят и с промените в тялото си. И понеже всичко това ще е съчетано със забавления, усвояването му става с лекота.
Ако желаете да се включите, е необходимо да се регистрирайте на: schoolhealthbg@gmail.com и да платите 50% от сумата като капаро. А цените са:
Хотел Малибу 4*
1 възрастен + 1 дете (6-12 г.) – 1014 евро
1 възрастен + 2 деца (6-12 г.) – 1084 евро
2 възрастни + 1 дете (6-12 г.) – 1371 евро
2 възрастни + 2 деца (6-12 г.) – 1441 евро
*Цената включва 7 нощувки, пълен пансион, лекции, кулинарни работилници и спортни занимания, игри.
Превод на капарото до: Централна кооперативна банка
IBAN: BG03 CECB 9790 14G5 1174 00
Титуляр: Българско сдружение за проучване на затлъстяването съпътстващите го заболявания (БСПЗСЗ)
При попълване на платежното, е нужно да напишете имената на родителя/ родителите и на детето/ децата!
Още не сме свършили, скрол надолу
В училището децата ви ще се срещнат не просто със случайни хора, а с водещи български специалисти в областта на детското здраве, развитие и образование.
За 6 дни те ще преминат обучение, заедно с родителите и учителите си за принципите на здравословния начин на живот. Предстои да разберат какво е балансирано хранене, съчетано с физическа активност и сън.
Ще се включат и в кулинарни работилници, както и в игри, свързани с балансираното хранене. Така могат да се научат сами да приготвят здравословни храни и да правят правилния избор за храните.
Деца, родители и учители ще консумират сутрин, обед и вечер здравословна храна, съобразена спрямо възрастта и националните препоръки за хранене. Денят ще започва с движение и спорт – сутрешна гимнастика на плажа, плуване в морето и басейна, както и приятни разходки. През деня са подготвени и други спортни игри и занимания.
За втора поредна година организаторите си партнират с онлайн платформата „Книговище“. Акцент тази година е и обогатяване познанията на децата и родителите за човешкото тяло и биологичните промените, които се случват по време на юношеството.
И на всичкото отгоре ще има време и за плаж! Как се изпуска такава възможност!?
Цялата програма вижте тук.
Родители, споделили историята си в TikTok, предизвикаха дебат относно решението си да заведат само едно дете на ваканция.
@gettingreadywithteddy Would you leave your child at home to take another one away? I wasn’t sure on the idea of it at first but im so glad we did it, it was so amazing to make those 1-on-1 memories with our second 🫶🏼 #secondtimemom ♬ Iris - Jada Facer
Родителите с повече от едно дете вероятно са се чудили как да прекарат качествено време насаме с всяко дете. Понякога това изглежда невъзможно. Различната възраст на децата предполага, че едното изисква повече внимание от другото – поне в определени моменти.
Появява се вина, както и страх, че едното не получава достатъчно внимание.
Една двойка намерила решение, което работи за тях. Завели бебето си на почивка, като оставили двегодишното си дете у дома при роднини.
„Оставяш първото си дете у дома, за да заведеш второто на първата му почивка, когато всичко може да бъде само за него, без голямото братче или сестриче“, споделя майката, Джорджия Браун, в свое видео в TikTok, на което тя и партньорът ѝ се наслаждават на почивка с бебето си.
В описанието на видеото тя обяснява, че първоначално е имала колебания по въпроса, но в крайна сметка се радва, че са го направили. „Беше невероятно да създадем такива специални спомени само с второто ни дете“, казва тя.
Не и според повечето коментирали, които критикуват родителите за решението им. „Ужасна идея! Не мога да си представя нещо по-лошо! Спомените трябва да се създават като семейство“, пише един потребител. Друг добавя: „Никога не бих завел едното без другото.“
Отрицателните реакции не спират дотук. Но има и защитници на майката. „И двете деца заслужават индивидуално внимание“, споделя един коментиращ.
„След като станах родител, напълно разбирам нуждата да покажеш еднакво уважение към всяко дете“, допълва друг. „Мисля, че това е доста внимателен подход.“
Не че семейството дължи обяснение на някого, но двойката разказва, че вече са водили първото си дете на пътешествие до Италия, когато е било бебе, и сега искали да осигурят подобно изживяване и на второто.
Те също така споделят, че отглеждането на двугодишното и постоянната нужда да тичаш след него отнема вниманието от бебето. А пътуването е позволило на бащата да се сближи повече с новороденото, което дотогава било по-привързано към майката заради кърменето.
Решението на родителите също не означава, че няма да има почивки за цялото семейство. Както майката уточнява – само три седмици по-късно са пътували всички заедно .
Качественото време с всяко дете е от съществено значение за неговото развитие и благосъстояние. Затова да имате специално преживяване (или да пътувате) с всяко дете поотделно може да бъде много полезно.
И това важи, дори ако детето няма да си спомня конкретния момент. Основна тема в коментарите е фактът, че бебето е твърде малко, за да има спомени от пътуването. Но родителите все пак трябва да създават специални моменти с децата си. Това укрепва връзката им и насърчава развитието на важни умения.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако индивидуална ваканция е вашият начин да изградите връзка с детето – не се чувствайте виновни. Както отговаря и майката в коментар под видеото: „Всеки има право да отглежда децата си по свой начин.“
Източник: Parents.com
Всички деца, независимо дали са продукт на хипарското поколение, родени са в зората на демокрацията, или са от ерата на електрическите автомобили, тръгнат ли за морето, задават един и същ въпрос. Него не го ловят политически доктрини, не го спъват разликите в родителския подход на отглеждане. Ехото му кънти през консервативни и либерални семейства...
Ако тръгвате от София за Синеморец, е възможно да чуете питанката около 234 пъти, защото при първото задаване още сте на „Цариградско шосе“. Следва втори път, точно когато ви посреща знакът за начало на магистрала „Тракия“. То пък една магистрала! Но не се отклонявайте, бъдете праволинейни като детето на задната седалка, което умее да трансформира ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС всякак, без да променя смисъла му.
В кратките паузи без нужда от отговор колко ча́са, превърнати в секунди, остават до морето, детето обикновено или си припява, или е гладно, или му се пишка. А е възможно и да следи скоростомера и аха да минете 140 км/час на магистралата, и до ушите ви достига: „МАЙКО МИЛА, тая жена с колко кара?!“
След има-няма стотина – двеста дупки по аутобана, сякаш изкопани от цял квартал варани, много „Ооооо, още много ли оставаааааааа?“ и около дузина ситуации с тирове, които изпреварват други тирове и запушват лявата лента на магистралата, разбира се, с „грижа“ за вашия комфорт и сигурност, СТИГНАХМЕ.
Оттук нататък почивката протича по различен начин в зависимост от годините на главния герой, а от съществено значение е и дали протагонистът е един. С други думи – зависи от децата и от броя им.
Когато синът ми беше на 2 години например, избрахме да симулираме почивка в Гърция, в спокоен къмпинг и на плаж, който виждахме от палатката. Мястото много скоро след нашето пристигане се сбогува с тишината, защото 2-годишният тайфун тичаше с крясъци към няколкото петела и кокошки от съседен двор, истерично отказваше да се къпе под душа след плаж, а нуждата от климатик и меко легло в стая със стени бяха също толкова крещящи, че това се превърна в последното ни къмпингуване.
Искахме да замажем лъжливите си опити за ваканция с потапянето в морските вълни и с лежерно четене на книга под чадъра. Но не бяхме предвидили, че желанията на детето ще се разминават драстично с нашите.
Търкалянето в пясъка, плискането на вода в повече от възможните посоки и бягството от слънцезащитното мляко катастрофираха в помпозното разрушаване на пясъчния замък на две 6-годишни момиченца, които аха да обявят имота за продан. Не щеш ли, две по-бързи от мисълта им крачета на 2-годишен щурак сринаха замъка с… пясъка. За издържането на ревовете после и разправиите с таткото на 6-годишните дами от строителния бизнес вече си беше нужно отварянето на една бира.
Още не сме свършили, скрол надолу
С годините нивото на ескалация спадна, а ходенето на море все повече се доближава до онова, което си спомням, че преди наричах почивка. Е, може би под „доближава се“ имам предвид, че до постигането ѝ отново остава горе-долу толкова време, колкото до завършването на магистрала „Хемус“.
Но пък значителните усилия в построяването на спокойствие и мир са налице. Ако преди 3–4 години детето преживяваше всяка сутрин на морето като своеобразен Джулай, събуждайки всички с изгрева, днес – на почти 7 – вече увещава възрастните да останем „още малко“ в емблематичния бар „Кораба“ в Синеморец. И под „още малко“ човекът визира да си легнем най-рано в полунощ.
За първи път тази година се наложи и да го убеждавам да ходим на плаж, тъй като на прага на училищната възраст той си науми, че е достатъчно голям, за да остане в стаята и да ни чака с часове там. Не му се получи.
Сякаш с годините децата започват по естествен начин да дават малко въздух на себе си, но и на на нас, големите. И един ден почивката с дете вероятно ще е почивка, каквато си я спомняме – с липса на технологии, с повече тишина, с много време за книги…
„Децата“ обаче ще са почти на 18, а редом с почивката ще носим носталгията по подвижната лудница, която са създавали на плажа като малки. Но бързо ще ни мине и ще си починем истински!
Ясно е, че децата са основната движеща сила през уикендите. Техните нужди са водещи, а съобразяването с желанието им обикновено е на първи ред. Така почивката обикновено прилича на натоварен работен ден, но… като сме си ги направили, ще си ги гледаме! И все пак, има няколко важни неща, на които е добре да обърнете внимание в двойката (да, двойката!). CNBC разчитат на професионалното мнение на Марк Травърс – психолог, специализиран във връзките. Ето какви ефективни съвети дава той, пък дали ще го слушате, ваша работа!
Ако работите на пълен работен ден, вече знаете колко време и усилия изисква постигането на баланс между работа и личен живот. Когато към това добавите и връзка, става още по-трудно.
Като психолог, който изучава двойките, и като съпруг на работеща жена, съм се сблъсквал лично с тези предизвикателства. За щастие, професията ми като изследовател и съпруг ме е научила колко важно е да бъдем съзнателни относно това как прекарваме времето си с партньора, особено през уикендите.
Ето как хората в най-щастливите и най-успешните връзки прекарват свободното си време:
Двойка, която прекарва много време заедно, но постоянно е разсейвана от съобщения, имейли или социални мрежи, вероятно не е толкова щастлива, колкото двойка, която прекарва по-малко време заедно, но без телефони.
Затова е толкова важно да си отделяте време един за друг без намесата на технологии. Как точно ще прекарате това време всъщност няма голямо значение. Не е нужно да е нещо специално или детайлно планирано. Важно е да присъствате истински.
Това може да е тиха сутрешна чаша кафе, в която споделяте мисли без задръжки, бавна разходка в мълчание или класическа вечеря с вино – стига телефоните и лаптопите да са прибрани.
След изтощителна работна седмица е напълно нормално, дори здравословно, да имате нужда от време насаме. Но често е трудно да изберете между „време за мен“ и „време за нас“.
За щастие, има начин да съчетаете нуждата от уединение с тази от близост. „Паралелната игра“, понятие от детската психология, описва ситуация, при която двама души се занимават с предпочитани от тях дейности поотделно, но в едно и също пространство.
При двойките това може да изглежда така: единият чете книга на дивана, докато другият играе любимата си видеоигра до него. Макар и да не общуват директно, те съзнателно споделят едно пространство и се отпускат чрез занимания, които им носят радост.
Това е като да кажеш: „Обичам те, но сега трябва и себе си да обичам за час-два. Хайде да го направим заедно.“
Връзките процъфтяват, когато имат свои ритуали. Да се прибереш у дома при партньора си и да знаеш, че уикендът ще донесе нещо познато – нещо, което е само ваше – носи усещане за сигурност и уют.
Проучвания показват, че ритуалите помагат на двойките да организират живота си така, че да съчетаят промяната със стабилността. Двамата партньори могат да се слеят в обща идентичност, различна от тази на всеки поотделно. Така се изгражда здрава основа, независимо от хаоса около тях.
Още не сме свършили, скрол надолу
Как ще изглежда вашият ритуал зависи изцяло от вас. Не се притеснявайте, ако е малко „банален“. Може да са палачинки в неделя сутринта, вечер на настолни игри с шантаво табло за точки на хладилника. Ако сте по-практични, може да е среща с чаша вино, на която планирате седмицата, или съвместно изпълнение на досадна домашна задача, докато слушате любимия си плейлист.
Проучвания показват, че двойките с удовлетворяващ сексуален живот са по-склонни да се чувстват щастливи във връзката си.
Но при безкрайните ангажименти и задачи у дома, уикендите лесно могат да се превърнат във „втора работна седмица“ – с почти никакво време за близост. Така сексът бързо започва да остава на заден план.
Затова целенасоченото включване на интимността в графика може да е нещо полезно. Много хора смятат, че това убива спонтанността, но в действителност по-скоро премахва умствената умора от опитите „да се случи нещо“.
Освен това е чудесен начин двойките да се свържат без разсейване и същевременно да се справят с емоционалното напрежение, натрупано от работата. Затова подхождайте съзнателно – уговорете си време и създайте пространство за близост.
Непринуденото поведение с хумор, според проучвания, е един от най-надеждните инструменти, които двойките могат да използват, за да укрепят връзката си. То повишава удовлетворението, смекчава конфликтите и разчупва усещането за монотонност, което често поражда недоволство между партньорите.
През седмицата несъзнателно се тренираме да търсим поводи за стрес. Но през уикенда трябва да свалим тези „очила“. Да се държите глупаво, да се шегувате и да получавате същото в отговор помага да се свържете отново с онова детско чувство на радост и удивление, което често се губи под тежестта на отговорностите.
Затова търсете радостта съзнателно. Може да извадите някоя щура игра с измислени правила или да се предизвикате на танцова битка.
Няма правилен или грешен начин да бъдете с по-щуро поведение. А и най-вероятно вече знаете как да разсмеете партньора си. Просто трябва да си го припомните… и да го правите по-често.
Източник: CNBC
Тя е супер естествена и понякога ни показва себе си току-що събудила се или ненаспала се. Разбира се, заедно с това я виждаме и в изряден вид, лъчезарна и много щастлива. На фона на повечето инфлуенсъри, които демонстрират помпозна лъскавина, за Мона Гочев да е истински човек изглежда като мисия. Която, разбира се, ние прегръщаме с две ръце, пълни с пазарски чанти! Животът на Мона в социалните мрежи изглежда като живота на повечето от нас офлайн. Затова много я харесваме и се радваме, че днес е в Майко Мила.
Каква е Мона Гочев, която искате хората да познават?
Това, което споделям в социалните мрежи, е само малка част от ежедневието ми и от мен самата. Но винаги съм искрена и автентична – не създавам изкуствен образ. Аз съм зодия Близнаци и често се усещам различно всеки ден, но като цяло съм социален, усмихнат и активен човек.
Промени ли се философията Ви за живота, след като станахте майка?
Целият ми живот се промени. Станах по-организирана, приоритетите ми се пренаредиха и осъзнах, че вече не съм центърът на вселената – и това е прекрасно. Майчинството е голямо предизвикателство, но и невероятно ново начало.
Кои са трите неща, които вече не можете да правите, защото сте родител?
1. Да спя след 8:00 – не ми се е случвало от 6–7 години.
2. Спонтанни пътувания с мъжа ми – с деца всичко изисква сериозна организация.
3. Уикендите – вече не са за почивка, а за игри, разходки и безкрайно тичане след децата.
А кои са трите неща, за които дори не сте подозирала колко са прекрасни, преди да станете майка?
1. Първите думи, първите стъпки, искреният детски смях.
2. Възможността да преоткриваш света през техните очи.
3. Усещането, че всичко ще бъде наред, когато децата ти са щастливи и спокойни.
Колко по-сложно е да си майка на две деца в сравнение с едно?
Всичко е по две – радостите, предизвикателствата, умората. Понякога ми се иска да се клонирам – докато рисувам с едното, да приготвям палачинки на другото. Трудно е, но любовта, която получаваш в замяна, прави всичко да си струва.
Следвате ли определен модел на родителство?
Следвам интуицията си. Моите родители са пример за мен – най-важното, което искам да предам на децата си, е да бъдат добри хора. Да уважават, да помагат, да са състрадателни и смели. Да не се страхуват от провал и да преследват мечтите си.
Кои са посланията, които предавате на децата си и които сте приели от Вашите родители?
Родителите ми са заедно повече от 34 години и това е най-важният пример за мен – да бъдем семейство, което се подкрепя в добро и лошо.
Още не сме свършили, скрол надолу
Вие сте от популярните хора, които не се притесняват да се показват без грим, в съвсем естествена среда. Защо е важно да се приемаме такива, каквито сме?
Защото социалните мрежи създават илюзии, които влияят негативно на младите момичета и на майките. Те виждат перфектни тела, подредени домове, безупречен живот – и започват да се съмняват в себе си. Аз избирам да показвам реалността – защото хиляди жени ще се припознаят в нея.
Как възприемате естетическите процедури и кога те престават да бъдат „естетически“?
Аз съм „за“, ако една жена се чувства по-уверена и го прави за себе си, а не за внимание. Проблемът идва, когато младите момичета стигат до крайности, за да бъдат харесани. Във всичко трябва да има баланс.
Как се справяте с емоциите си, когато Ви идва в повече?
Наскоро осъзнах, че почивката е жизненоважна. Майките не сме роботи – не можем винаги да даваме 100% от себе си. Има дни, в които даваме 50%, дори 10% – и това е напълно нормално.
Кое е успокояващото изречение, което си казвате, когато нещо Ви стресира?
„И това ще мине.“ Често си го повтарям. Важно е да не се взимаме твърде насериозно и да се запитаме „Това наистина ли е толкова важно?“. Така животът става по-спокоен.
Поздрави от Габрово и околията с текста на Елена Пенкова. Който е ходил скоро в Габрово, знае колко готин град е и какви страхотни музеи и екопътеки има наоколо. Който не е – веднага да се поправи, защото в района определено има много за гледане и правене.
С този разказ Елена се включва в конкурса ни с Yettel и Българския туристически съюз за разказ от 100-те национални туристически обекта.
Всеки месец до края на лятото ще награждаваме трима от вас с цели комплекти страхотни награди от Yettel и ще подаряваме нашия семеен пътеводител „Стигнахме ли вече?“.
От вас очакваме истории, свързани с посещенията ви (минали или скорошни) на някой от 100-те национални туристически обекта, както и регистрация в приложението на Yettel, където можете да събирате дигитални печати от обектите, да гледате видео истории за много от тях и да се включите в игра за брой събрани печати със страхотни технологични награди. (Не се изисква да сте абонат на телекома, за да се регистрирате.)
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com. Нямаме търпение да четем!
Три коли потегляме из България. Приятели с деца – вече пораснали, но още помнещи как едното хапе другото, докато същото това друго удря първото с количка по главата. Такова приятелство расте, откакто тези двамата бяха на по годинка, а нашето оцеляване като родители придоби съвсем друго измерение.
Едно от семействата вече живее в чужбина, но всяка година сме заедно на море през лятото, на планина през зимата, а сега – решени да видим как е и в центъра на страната. Посоката е Габрово.
Настаняване късно вечерта, посещение на местно заведение, а на следващия ден започва обиколката из музеите. Първата спирка е Домът на хумора и сатирата.
Криви огледала, котки с резнати опашки, разхвърляне на боклук и после разделното му прибиране, говорещ телефон с издайнически подробности за спестовността на габровци, карикатури, впечатляващата история на Сава Попов (създателят на в. „Стършел“) – всеки, според възрастта и интереса успя да намери нещото, което да му хареса.
Той в три етажа проследява развитието на града от времето преди комунизма, по време на соца и в наши дни.
И за разлика от музеите от детството ни в този всеки има право да натиска копчета, за да „прелисти“ екран, проследяващ етапи от историята на града. Надпреварвахме се да пипаме инструментите от миналото и да тъчем на стан. Изредихме се и да „хвърляме“ бомба към близката църква, като първият път, докато все още никой не очакваше какво ще стане, си беше доста изненадващо.
Останахме доволни от виртуалната разходка от първия етаж из калдъръмените търговски улици и дюкяните. Спомените нахлуха с дълбоко забравените артикули от соца. Големите се върнахме в детството (за добро или не) с познатите пластмасови камиони, на които почти всяко дете беше горд собственик. Последният етаж изненада дори тийнейджърите, които, като разбраха, че може, веднага скочиха в симулатор да изпробват какво е да си шофьор от Формула 1.
Чудесна почивка с вече пораснали деца, които не мрънкат отегчено, не молят да ги носиш на конче, защото са се уморили. Пълен кеф от разговорите с тях, от смеха, похапването на горски плодове по пътя за Боженци.
По колите всеки се преразпределяше както си иска и децата пътуваха кой с когото му харесва. Така някой път се озовавахме с мъжа ми без деца, друг път – с три наведнъж.
Необезпокоявани от нищо и в пълна хармония, се насочихме в един от дните към Етъра. Разпръснахме се по различните занаятчийски работилници. Всеки слушаше и се спираше на това, което му е интересно.
Ковачница, дървообработване, златарство, куюмджийска работилница, кожарство, музикални инструменти... Какви ли не съоръжения от миналото могат да се видят, често придружени и от прожектирането на кратки филми, допълващи в детайли информация за занаятите.
Помахахме си, че ще се видим след малко в Габрово и всеки се качи по колите. Тръгнахме. Почти излязохме от паркинга. Стори ми се тихо. Поне до момента, в който не извиках: „Забравихме децата!“
Този път не помня да се бяхме уговаряли нашите да се качват по автомобилите на приятелите ни. „Голям късмет“ точно тук да използваме строгостта си на родители, като кажем на децата да оставят телефоните в колата, за да се настроят към миналото и да усетят по-силно автентичната атмосфера на мястото.
И в едната видях познатите физиономии на двамата ми сина, загледани в поредното филмче. Като никога застанали кротко един до друг. Дори не бяха забелязали, че ни няма.
Оставих ги да си дзенват, писах на мъжа ми, че всичко е наред и като им се затръгва, спокойно се насочихме към колата.
Наситени от емоции, от добро настроение и кратка паника, все пак си тръгнахме и с едно наум – да се преброяваме преди тръгване, колкото и големи да са децата, колкото и голяма да е компанията.
На каравана или на палатка вместо затворени в хотел е избор, спестяващ ви какво ли не, особено ако сте с деца. Не гоните точен час за закуска, не се тревожите, ако детето тича с повишена скорост. Няма опасност да му отеснее стаята. Подобен род почивки имат предимства заради близостта до природата, изгревите и залезите на плажа, унасянето от звуците на насекоми, птици и треви, свободата, която само животът на открито дава.
В днешно време местата за подобни изживявания са кът по Черноморието. Оказва се истинското предизвикателство да се намери пространство, в което човек да не се чувства като в презастроен столичен квартал тип „Манастирски ливади“.
Предлагаме няколко любими места за къмпингуване, където смело да се насочите, ако ви натоварват прекалено заселените плажове. Там и домашният ви любимец би се чувствал перфектно и би тичал с децата на воля.
Ако тръгнем от най-северната точка по морето, съвсем близо до границата ни с Румъния, е къмпинг „Космос“. Намира се на около 2 км от Дуранкулак и е в съседство с природната и историческа забележителност Дуранкулашко езеро. Къмпингът разполага с детска площадка, паркинг, игрище, ресторант и бар. Има сенчеста горичка до морето, където са бунгалата. В близост до брега се поставят караваните или палатките.
Плажната ивица е дълга и дава възможност да не се струпват плажуващите един до друг. Топла, вода и добре поддържани санитарни помещения са сред положителните отзиви на посетителите. Няма прекалено шумни компании, което прави къмпинга подходящ и за хора с малки деца.
Къмпинг „Крапец“ е на пешеходно разстояние по 6-километровата плажната ивица, обща с Дуранкулак. Разположен е в гората, която предлага ценна сянка и хладинка през летните жеги.
Къмпингът се разширява всяка година и има различни възможности за настаняване. Предлага пет вида бунгала – от луксозни до бюджетни. Има си място за палатки и каравани, а дърветата са много подходящи за опъване на хамаци. Санитарните помещения също са на ниво, с постоянно топла вода, и се почистват два пъти на ден. Има хранителен магазин до къмпинга, чиито цени са по-високи от тези в селото.
А в центъра на селото може да се набавят вкусни сезонни плодове и зеленчуци. Като бонус са разходките около къщите, пред чиито дворове се предлагат сутрин краставици и домати, откъснати преди часове от градината на някоя баба.
Допреди няколко години бар „Изгрев“ в къмпинга носеше с достойнство името си и често хората там оставаха до посрещането на слънцето. С опитните си и симпатични барман(к)и той беше сред най-силните заведения по Черноморието, привличащо туристите от близките околности с концерти на Котарашки, Таралежков и други ъндърграунд артисти. Прожектираха се филми, включително и детски, та мястото беше съвсем на ниво.
Друга подробност е, че на този плаж режисьорът Драго Шолев снима последния си игрален филм „Рибена кост“, именно защото плажната ивица е сред най-обширните, оцелели без строежи по Черноморието.
От опит казваме, че в къмпинга е добре да се ходи в средата на седмицата, ако човек е на палатка с по-голяма компания. Само така можете да си намерите място в близост един до друг.
От време на време през уикенда има опасност да изникнат до вас малки палатки на румънци, дошли да отмарят за почивните дни. Но те са дружелюбни и искрено ценят плажната ни ивица, така както и ние гръцката. Извън къмпинга има и диво къмпингуващи, които също успяват да се устроят на сенчесто място. А между Дуранкулак и Крапец пространството е достатъчно и за нудисти.
Крапец е и на 10-ина км от Шабла, където се намира местността Тузлата, от която често изкачат черни хора, възползвали се от качествата на лечебната кал.
Може би последният толкова див плаж у нас, където човек може да остане за няколко месеца и да забрави за живота извън това място. Намира се между град Бяла и село Горица, наблизо са и северните склонове на Стара планина. До него се стига по черни пътища, като след дъжд проходимостта е по-сложна.
Повечето заселници през лятото са едни и същи всяка година. Познават се, децата им растат заедно. Биваците са сериозни – на хора, които знаят как да оцелеят в по-екстремни условия без течаща вода и ток. Общуването на това място е различно. Цени се спокойствието и личното пространство.
Всички хем са заедно, хем си дават свободата, за която са дошли, и гледат да не влизат в зоната на комфорт на съседа си. Палатките в жегите могат да стигнат и до 200, а плажната ивица е чиста и без камъни. Вятърът е достатъчен, за да привлича и хората, запалени по сърфа.
Иракли е до село Емона, на 3 км от село Баня и на 9 км от Обзор. Има всички природни дадености, за да примами с кристална вода, ситен пясък, дълга плажна ивица и гъста горска сянка. С тези си предимства изкуши и по-сериозните концесионери да предлагат по-тузарска зона в къмпинга с басейн пред къщичките.
„Менюто“, което сега се предлага на охраняемата зона, е с цени, достойни за почитателите на по-комерсиални курорти.
В къмпинга не се позволява достъпа на домашни любимци, както и вдигането на шум „от всякакво естество“ между 14:00 и 16:00 часа. Имайте едно наум, ако ходите с деца, че е добре някак да ги накарате да са тихи в този часови пояс.
Има още един къмпинг Див, който се стопанисва от младо семейство.
Охраняемата зона свършва около реката. След нея има и свободна зона за чадъри и кърпи, както и табела, която обозначава докъде може да се ползват услугите на спасител. Палатките на диво къмпингуващите са разположени в гората, където могат да се видят и домашни любимци.
Голям проблем на Иракли е изхвърлянето на отпадъци. Преди години на разклона с Емона имаше голям метален контейнер, но вече кошчета за боклук се откриват само на охраняемата зона. Изхвърлянето на боклука е отговорност на къмпингуващите, като повечето наистина пазят пространството. Но се появяват и такива плажуващи през уикенда, които оставят неприятни следи след себе си.
Къмпинг „Градина“ е един от най-старите и известни по южното Черноморие, само на метри от плажа. Все още се намират и по-бюджетни каравани, има място и за палатки. На линия са и доста луксозни помещения, далеч от някогашните хипарски времена, когато се пееше до зори, а плажуването беше почти без пари.
Удобствата обаче са видими – хладилник, котлони, съдове, спално бельо. Наблизо има ресторанти и барове, а само на около километър по̀ на юг е и плажът на друг къмпинг от едно време – „Златна рибка“. Съвсем наблизо е до Равадиново, където по-любопитното не е замъкът, а фактът, че там е къщата на един от най-топлите бургаски поети Христо Фотев.
От другата страна на Созопол е истинската класика – къмпинг „Смокиня“ и „Форт Нокс“ – между „Каваци“ и „Веселие“. Там се предлагат много места за палатки и каравани. Има и бунгала, някои от които са със собствен санитарен възел и лятна кухня. В къмпинга има заведения за хранене.
Още не сме свършили, скрол надолу
Плажната ивица е широка, златиста и привлекателна. В близост е резерват „Пясъчната лилия“ – сред най-големите находища на пясъчна лилия върху дюни в страната.
Ако сте с деца, може да стигнете с влакче до Созопол, където да се разходите из тесните улички на Стария град. В близост е и река Ропотамо, където може да си направите разходка с лодка.
Къмпинг „Корал“ е до село Лозенец. Граничи с къмпинг „Юг“. Плажът още носи славата на един от най-дивите по южното Черноморие. Отново е в близост до гора, която привлича от години любителите на дивата природа. Палатки и кемпери се поставят както на плажа, така и в сенчестата част при дърветата. Има охраняема и неохраняема плажна зона, а също и училище за водни спортове. Проблемът с инфраструктурата носи своите последствия и боклукът и събирането на отпадъци са съществени недостатъци.
Това място си носи славата на "ябълка на раздора" на община Царево, която разрешава с лекота застрояването, докато гони къмпингуващите.
Непосредствено до „Корал“ е и къмпинг „Юг“, до устието на р. Караагач. Чудесен избор за хора, обичащи лятото на открито. Плажната ивица е и до „Якото място“, като в района има хотел, бунгала с веранди и каравани. Минус за почиващите на палатки е, че трябва да си намерят място измежду останалото не голямо пространство.
„Якото място“ предлага почивка на каравани, палатки и бунгала. В него има ресторант, в близост са изградени и детски кът и магазин. Паркингът се намира в близост до къмпинга, но вътре автомобили не се допускат. При наставянето се използват голф колички на ток. Условие за домашните любимци е да са на повод, а боклуците се събират в контейнери до паркинга.
С баните въпросът стои по следния начин: топлата вода се пуска от автомат с импулси – 1 лв. за 10 минути, така че е добре да сте експедитивни. Може да не звучи съвсем яко, но пък сигурно е еко.
Отиваме към най-южната точка – до Резово. Къмпинг „Силистар“ е спокоен, с кемпери, каравани и палатки. Има обособено пространство за барбекю, сенчеста гора и поляна за игри с децата. Силистар се намира на около 5–6 км от Синеморец. До там може да се стигне и през дълбока гора, която минава през живописния залив при плаж „Листи“ – между Силистар на юг и „Липите“ на север.
До мястото се стига само пеша, което го прави малко населено и предпочитано от нудисти. „Силистар“ е отдалечен от магазини, затова продуктите на почиващите в къмпинга могат да се охлаждат в общи хладилници. Разположението му дава шанс за уединеност и пълноценна почивка, далеч от тълпите хора и градската суета.
Имайте предвид, че дивото къмпингуване в България не е нормативно регламентирано.
Диана Стоева ни разказва за една много хубава почивка в Турция с три деца, много храна и почти никакви изцепки.
Споделете ни и вие вашите летни истории и участвайте в конкурса ни.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com и спечелете за страхотни награди.
Тази година основен партньор на конкурса „Истории от лято 2023“е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!
Още като приключи тържеството по случай завършването на училище и детската градина вече предусещах че това лято ще бъде... предизвикателно. Хубаво направих, че напуснах работа, няма що. Сега вече нямам никакви оправдания и ще трябва да се занимая с анимацията на трите ни момчета за цели четири месеца.
Казах на мъжа ми, той се съгласи на мига. Все пак той не се занимава с такива дребни решения като къде ще ходим на почивка, на какъв спорт ще запишем децата, какво ще вечеряме... Мъжете обикновено мислят само за истински значими теми като да влизаме ли в Шенген, има ли смисъл от референдума за мир, да пращаме ли ракети до Марс и т.н.
След като отделихме немалко време да обясним на децата, че турското робство отдавна е минало и сега сме в добри междусъседски отношения, събрах набързо три-четири куфара и хванахме чартъра до Анталия.
Всичко това дължим на баща ми. Той много говори с тях за Руско-турската война и, нали не е имал синове, сега му дай да реди стотинки във военен строй и да им показва различните видове пушки.
Но да не се отплесвам. С пристигането в хотела нашите наследници, разбира се, най-много се впечатлиха от храната и напитките в лоби бара. Близнак номер едно започна да яде сушени плодове директно от общото плато, видимо пренебрегвайки сложената за целта щипка. Казах му да не яде с ръце и той обеща, че ще ползва щипката.
Когато се обърнах след малко, с умиление видях, че той наистина я ползва. Само че вместо вилица. Хваща кайсия, слага си я в устата и доволен преглъща. До него другите двама бяха устроили истинска вакханалия при каните с различни лимонади и щастливи, че никой не ги гледа, пиеха по трета чаша. Събрах ги тримцата и побързах да изчезнем оттам, преди да са ни казали, че е имало дублиране в резервациите и всъщност нямаме стая при тях.
Чувствах, че дебелея с всеки изминал ден. Децата постоянно ми предлагаха храна, аз им казвах че съм дебела и съм качила поне два килограма. Те ме успокояваха, че само съм станала по-тежка, а не по-дебела и пак ми предлагаха. Момчетата ми са обратното на злояди. Когато ги водим на олинклузив, най-много от всичко обичат да си взимат сами храната и да си правят невероятни комбинации, на които държат, и аз не им се бъркам. Наденичка, парче кекс, кисела краставица, домат, фурми, каперси, картоф и лъжичка мед – всичко в една чиния. Иначе и тримата са с клечки вместо крайници.
Още не сме свършили, скрол надолу
Дойде последната вечер и решихме да погледаме шоу програмата в „антитеатъра“. Беше детско парти и викаха на сцената деца от публиката за изпълнение. Имаше и други българчета. Извикаха и един от моите синове, който показа подобие на брейк танц. След края на изпълнението водещият го заразпитва как се казва, на колко е години, с кого е тук и т.н. Накрая го пита дали му харесва в Турция. Синът ми хвана микрофона и каза:
- Да, хубаво е в хотела и храната и басейните са супер. Но съм ви сърдит за Левски.
И така, ще трябва да имам разговор с баща ми.
Колкото и романтично да си представяте почивката на море с три деца, от които най-малкото на една година, все няма да ви се получи съвсем като в реалността. Пак е романтично, но по-скоро като епизод от „Сървайвър“, а не като по Розамунде Пилхер. Радост Димитрова ни разказва за своята ваканция и участва с този текст в конкурса ни „Истории от лято 2023“.
Включете се и вие, като ни изпратите текст на konkursmaikomila@gmail.com до 1 септември.
Тази година основен партньор на конкурса е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!
През юли тази година няколко семейства с ДЕЦА се събрахме, за да отидем заедно на море и да се отдадем на заслужена почивка и така дългоочакваното слънчево приключение. Бяхме оживен екипаж с деца от различни възрасти и споделена любов към морето, което смятахме, че е рeцепта както за веселие, така и за незабравими спомени.
Аз – майката от типа „нищо не може да ме спре, само да съм на море“, още с пристигането хукнах към плажа, за да реализирам целогодишните си блянове за коктейл в ръка, крака в пясъка, гледка към морето, усещане на морски бриз и любимите същества до мен. Страхотно, нали? Съпругът ми, моят най-верен помощник, винаги готов със слънцезащитен крем, закуски и привидно безкраен запас от надуваеми играчки, естествено ме придружаваше. Неговият ентусиазъм изглежда почти колкото моя. Представете си ни на плажа, влюбени, споделящи еднакви желания и вкусове за живота...
Към тази прекрасна картинка е редно да добавим и Мишо, най-големият от трите ни деца на почти 6 години, който е припознал себе си във вид морж или делфин и непрестанно се намира във водата без значение дали целият е в нея, или леко-полеко се присламчва с някоя част от тялото си към морето, понеже сто пъти съм казала да излезе от водата.
Четиригодишната Кари непрестанно се върти около батко си, но някак по-елегантно, по-плахо и по-грациозно. Тя е нашата красива и умна русалка, пристигаща на плажа винаги в тон с тенденциите и играеща тихо и кротко без значение във водата или на пясъка. Тя описва мечтата на всяка майка, когато си кажеш „искам да имам момиченце“.
И накрая последното попълнение в нашето семейство, малката Елена, едногодишното динамо, чието любопитство не знае граници.
Тя беше решена да вкуси всяка песъчинка за голямо наше забавление и огорчение. Всеки път, когато баща ѝ загребваше шепа пясък от малките ѝ ръчички, тя се кикотеше палаво, сякаш всичко това беше голяма игра.
Следващото кулинарно приключение на Елена включваше морска вода. Непрестанните ѝ опити да я пие се увенчаха в крайна сметка с успех. Не успявах да я наблюдавам постоянно, въпреки че я бях позиционирала близо до мен в едно малко басейнче, заблуждаваща сама себе си, че стои ли в него с няколко играчки, всичко ще бъде „цветя и рози“. Е да, ама не.
Единственото, което успях да опитам, беше коктейл с пясък и мрънкане. Пясъка от Елена, а мрънкането от другите двама, че не съм отишла, видиш ли, и аз да се цамбурна в морето с тях... Къде ти?! Това мое трето постъпление ме държеше толкова заета, че едва се сещах, че имам и други две деца.
Преживяванията обаче далеч не се сведоха само до плажа. Тъй като имахме изключително умната идея да наемем къща с басейн с току-що прохождащо дете, се наложи да усетим пълната сила от резултата на нашите решения. С течение на дните новооткритите умения за ходене на Eли превърнаха ваканционната къща в трасе за препятствия за малки деца. Тя се скиташе наоколо с решителност, преследваше чайки и изследваше всяко кътче на ваканционната къща.
Басейнът се превърна в магнит за безграничното ѝ любопитство и никой не можеше да я държи далеч от „големия син леген“. При всяко нейно самостоятелно приближаване към басейна естествено у мен се пораждаха наченки на инфарктни състояния и не успявах да се отпусна дори за секунда.
Той се зае с не леката задача да обгрижва по-големите деца, и да играе с тях, тъй като и те непрестанно искаха нещо или тичаха нанякъде с другите деца. Нищо че могат да ходят сами и не всяка тяхна стъпка е опит за самоубийство, и те са деца и имат собствен устрем за бели и забавления. Всяка секунда някой от родителите в компанията ни беше нащрек кой къде какво прави, има ли паднали деца, кой къде играе, чие дете плаче и всички ли са цели.
Един ден, вдъхновена от по-големите деца, които се пръскат наоколо, Елена поиска да влезе в басейна с пояса, който дотогава отказваше категорично. С радостен писък тя се втурна в плиткия край на басейна с размахване на крайници, които направиха така, че да изглежда, че се опитва да завладее самото море. „Плуващите“ приключения на Елена продължиха и през останалите дни и всеки път, когато тя се впускаше във водата, сякаш беше на мисия да завладее басейна.
В тези моменти забравях за изтощителното си тичане насам-натам покрай някое дете и се чувствах горда, че и това човече пораства, а аз, видиш ли, един ден ще се радвам на тези спомени и ще се тупам по рамото, че съм майка героиня. (Ще вметна само, че по принцип обичам да гледам на себе си като The Mother of Dragons.)
До края на петдневната ни почивка ваканционната къща, а и самият плаж, бяха видели своя справедлив дял от пясъчни закуски, глътки морска вода, викове на поизнервени майки, щастливи детски писъци и очарователни лудории в басейна. Всички семейства се смеехме, поплаквахме (сами разбирате, че и другите семейства с деца са усетили пълната сила на израза „с деца на море“) и създавахме спомени, които щяха да бъдат споделяни и ценени за години напред. В последния ни ден, когато слънцето залязваше, се събрахме, за да направим групова снимка, улавяйки радостта, любовта и чистия хаос, които определиха ваканцията ни.
Не ме разбирайте погрешно, обожавам децата си, но на море с три малки деца в компанията на семейства с други малки деца си е по-скоро приключение в режим „Сървайвър“, отколкото почивка.
