Представете си усещането как облакът, под който сте стоели дълго време, най-накрая се е разсеял и вече можете да видите ясно небе. В този случай – да видите наистина важните неща в живота.
На тази възраст осъзнавате, че сте била на този свят вече половин век и че едва ли ви остава още толкова. Усещането, което ви връхлита, е комбинация от чувство на свобода и спешност. Това е възможност радикално да анализирате живота си досега: в какво сте успяла и в какво - не, възможностите, които сте пропуснала, и тези, от които сте се възползвала, какво обичате в себе си и живота си, какво искате да промените, и най-вече - как искате да протече остатъкът от живота ви.“
Думите са на Фран Сорин, консултант и съветник по женски въпроси, автор на книгата „Digging Deep: Unearthing Your Creative Roots Through Gardening“. Фран е и водеща на новините в радио CBS. Решихме, че думите ѝ си заслужават прочита и превеждаме за вас някои от тях.
„Поглеждам назад в своите 20, 30 или 40 години и ми се иска някоя по-възрастна и мъдра жена да ми беше разказала своя опит, за да изживея по-смислен, по-творчески и по-радостен живот.
Това щеше да ми спести много загубено време, объркване, разстроени нерви, безпокойства и разочарования. Наместо това, щеше да ми даде яснота, усещане за спокойствие, концентрация и самоувереност в някои от най-трудните моменти от живота ми.
Направете себе си Приоритет 1. Ако вашето собствено добруване е на първо място, ще имате значително повече енергия, за да помагате на другите в нужда. Понеже жените по традиция са приели ролята на грижовния човек, да се грижим за другите е вече нещо, което ние правим по рефлекс. Помнете, че да се грижиш за себе си не е егоизъм. Това е необходимост, ако искате да водите богат и продуктивен живот.
Обещайте си и спазвайте обещанието да живеете здравословно. Макар нашата култура да говори непрекъснато за намаляване на стреса, повечето от нас водят наистина стресиращ живот. Когато осъзнаете, че 95% от болестите са резултат от натоварен и стресиращ начин на живот, с шок ще осъзнаете, че стресът, упражненията и спортът, храненето и връзките ни са колоните на здравословния начин на живот. Добрата новина е, че когато ги вплетете във всекидневието си, веднага ще усетите колко по-продуктивни, позитивни и здрави ще се чувствате.
Заобиколете се с роднини и приятели, които ви обичат и подкрепят растежа ви. Колко време сте прекарали и отделили на приятел или колега, който е негативен, критичен или направо ви изцежда енергията? Спрете да извинявате такива токсични хора и спрете да ги държите в живота си. Всеки, който постоянно е критичен и негативен, не ви подкрепя и винаги е намусен и мрънка, трябва да бъде изтрит от живота ви и трябва да бъде държан на разстояние. Не забравяйте, че петимата най-близки хора около вас са отражение на истинското ви самомнение. Внимавайте те наистина да притежават качества, които цените и уважавате.
Научете се да казвате „не“. Това е едно от най-трудните неща за жените. Без значение дали е когато ви възлагат допълнителна работа, или от училището на детето искат от вас нещо повече, или се отнася до очакванията на децата ви, партньора или приятелите ви към вас. Изисква се постоянство да се усетите, че се съгласявате по рефлекс, като по навик. Но веднъж усетите ли се, няма да казвате „да“ автоматично, а ще се научите да казвате „не“ по умел и тактичен, но твърд начин. Ще се изумите колко много енергия и време ще освободи това от програмата ви, които можете да вложите в неща, които са ви приятни и искате да правите.
Изтрийте „трябва“ от речника си. Всеки път, когато се чуете или си помислите как нещо „трябва“, спрете и си задайте въпроса „защо“. Хората, които запълват живота си с неща, които смятат, че „трябва“ да правят, рядко са щастливи и удовлетворени. Заменете „трябва“ с „искам“ или „избирам“, за да видите как се променя животът ви.
Заменете автоматичните негативни мисли с положителни. Да, това звучи като мантра от фентъзи книга, но не е толкова трудно и имагинерно. Жените наистина прекарват твърде много време в съмнения дали са достатъчно добри, достатъчно умни, достатъчно хубави, достатъчно поддържани, достатъчно добри майки и т.н. В момента, в който чуете вътрешния си критичен глас на съмнението, го заменете с фразата: „Аз съм достатъчна“ или „аз сама творя живота си“. Може да ви звучи като супер елементарно решение, но ви обещавам, че свикнете ли, ще усетите наистина забележителни резултати в самочувствието, самооценката и живота си.
Обичайте се и се приемете. Може невинаги да сте го вярвала, но имате красива душа, която заслужава обич. Вижте се в огледалото в банята всяка сутрин (наистина се погледнете и вижте) и си кажете „Добро утро!“, кажете си, че се обичате. Може да звучи адски детинско, но колкото повече го правите, толкова повече ще започнете да се цените такава, каквато сте.
Създайте си навик да сте благодарна. Буквално отнема само 5 минути. Можете да запишете в тефтер, можете и само да изброите на глас или наум всичко, за което се сетите, че сте благодарна. Тук не е важно какво изброявате, а да изпитате чувството на благодарност. Ето много прост пример: можете да сте благодарна за вкусната чаша кафе, която пиете въпросната сутрин – поемете си дълбоко въздух и усетете как наистина се наслаждавате и сте благодарна за това кафе и за чувството, което изпитвате, докато го пиете.
Опознайте се. Да познавате настроенията си, какво ви мотивира и най-съкровените си желания е от критично значение, за да изживеете продуктивен, смислен и удовлетворяващ живот. Вместо да се носите по течението всеки ден, няколко пъти на ден се вгледайте в себе си и се запитайте каква емоция изпитвате сега. Ако сте реагирала силно емоционално на нещо, опитайте се да откриете защо, какво ви кара да реагирате така? Това важи и за моментите на радост, щастие, смях и духовно израстване. Когато опознаете и овладеете емоциите си, ще можете да ги контролирате.
Поемете отговорност и контрол за живота си. Да обвинявате външни обстоятелства за това, че не сте щастлива, означава да сте винаги ядосана, мрънкаща и недоволна. Спрете да прехвърляте вината на другите и никога не използвайте репликата „Ако бях аз…“. Трябва да осъзнаете, че само и единствено вие сте отговорна за живота си и как го живеете.
Повярвайте в собствените си способности и умения. Щом веднъж осъзнаете, че у вас е силата и способността да създадете и водите живота, който искате, ще се шокирате на какво сте способна. Също така ще разберете и че всеки проблем има решение и вие сте в състояние да го намерите.
Спрете да се тревожите какво мислят другите за вас. От най-ранна детска възраст момичетата са учени да търсят одобрението на другите. Ако и вие се нуждаете от одобрението на останалите и от това да ви харесват, спрете този процес. Да отделяте време и енергия за такава тривиална дейност не само ви изтощава, но и ви пречи да извадите най-доброто от себе си. Да се опитваш да се харесаш на останалите наистина е ужасно безплодно занимание – хората са различни, а вие сте една. Единственият човек, когото трябва да впечатлите и да ви хареса, сте вие самата.
Научете се да слушате. Винаги научавате повече от слушане, отколкото от говорене. Дали от приятел, непознат, роднина или колега – научете се да слушате и да задавате само добре обмислени въпроси. Ако се превърнете в добър слушател, ще умеете да създавате по-смислени и дълбоки връзки с останалите. Ще имате и по-интересни разговори и умът ви ще се обогатява, защото винаги ще е зает да обработва нова информация.
Поддържайте ума си млад. Живеем във време, когато основният фокус и важност се възлагат върху експертността и ефективността. Ако искате да живеете обогатяващ, творчески и забавен живот, трябва да се излагате на нови преживявания – в които е нормално да сте новак. Дори сфера, в която сте експерт, може да ви предложи нови неща за научаване. Оставете настрани перфекционизма и стремежа да сте експерт във всичко и се научете как да поддържате ума си млад, като на новак. Ще откриете много нови възможности.
Прощавайте. Много от нас таят в себе си наслоена болка и обида – дори и след като са ни се извинили. Неспособността да простим на друг човек обикновено е знак, че не можем да простим на себе си. Когато правите критичен мисловен коментар към другиго или наум се ядосвате на някого, трябва да осъзнаете, че всъщност това е отражение на начина, по който мислите за себе си. С простото осъзнаване на този факт и волевото решение да го приемете и преживеете ще сте изненадана колко бързо ядът, гневът и критиката към вас самата и останалите ще останат в миналото. Вече няма да изпитвате болка, разочарование, обида, изолация, а вместо това – позитивна енергия, съчувствие и облекчение.
Вложете усилие и развийте творческата си мисъл. Смята се, че само част от жените притежават творческа мисъл и са артисти. Това изобщо не е вярно! Всяка жена се ражда с творческа мисъл! Открийте какво ви вълнува, дали е рисуване, писане, градинарство, майсторене на неща или друго и намерете време във всекидневието си за него.
Прекарвайте време сред природата. Това е най-лесният начин да се освободите от стреса, да си прочистите ума, да активирате творческата си мисъл и да се почувствате спокойна, жизнена и отпочинала. Дори да е просто разходка за 20 минути, която да разбуди сетивата ви, съвсем скоро ще усетите положителния ефект от времето, прекарано сред природата.
Бъдете внимателна. Втълпява ни се как трябва да мултитаскваме и да се занимаваме с повече от едно нещо от момента, в който се събудим, докато склопим очи вечер. Точно обратното. Когато забавите темпото и внимавате, изживявате всеки момент изцяло. Научете се да спирате въртележката, да поемате въздух и да осъзнавате какво се случва, а не да се движите по инерция.
Създайте живота на мечтите си. Дори и да имате моменти на съмнения, нека „по-умното“ ви „аз“, напомни на „по-неувереното“, че сте интелигентно същество и сами творите собствения си живот. Истината е, че ако се настроите да мислите така, вярвате в себе си и предприемате действия на практика, наистина ще създадете и водите изключителен живот.
Не се приемайте твърде насериозно. Животът е парадокс. От една страна да водиш смислен и значителен живот изисква сериозна работа, от друга – не е точно така. Ако се научите как да съчетавате забавното, смеха и закачлива нагласа във всекидневието си, това не само ще ви подейства като енергиен тоник, но и ще събуди всичките ви сетива, творчеството ви и ще се отрази на по-дълбоки и смислени връзки с останалите. Сигурно сте забелязали, че когато много сте се смели, се чувствате по-леко, по-щастливи сте и денят ви минава по-лесно.“
След текста на Александър Миланов “Децата трябва да си знаят мястото!” е мотото на родителите-насилници решихме да покажем и какво е да растеш като емоционално пренебрегвано дете. Много деца растат в обстановка, в която никой не обръща внимание на нуждите, копнежите, емоциите им. Това ги ощетява чудовищно и им причинява страдания през целия им живот като възрастни, тъй като те са научили грешните уроци за това как да бъдеш емоционално здрав и пълноценен човек.
Да пораснеш в дом, в който властва емоционално пренебрежение, взима своя дан. Когато си дете и никой не забелязва как се чувстваш или от какво имаш нужда, всъщност се учиш от скритите послания, които никой никога не казва директно, но които неминуемо ще ръководят живота ти в бъдеще.
Мълчаливи, ненарочни, обикновено невидими, тези послания пускат дълбоки корени. Докато минаваш през юношеството, те подкопават самочувствието и самопознанието, което би трябвало да изграждаш. Вече възрастен, те ти пречат да вземаш правилните решения. Когато създаваш отношения и се влюбиш, те ти пречат да се цениш високо. Когато имаш деца, тези послания ти тежат и оставят в теб объркване какво пропускаш и защо.
Единственият начин да намалиш въздействието на такива послания върху себе си е да осъзнаеш, че те са факт, да разбереш как са се вкоренили в съзнанието ти, да направиш съзнателен избор да спреш да им позволяваш да те спират и съсипват самочувствието и самооценката ти.
В природата на децата е да изживяват дълбоко всичко. Възторжени в един момент, изнервени в следващия – имали сте нужда някой да ви научи как да разбирате и овладявате емоциите си. Вместо това обаче сте научили скритото послание, че сте твърде емоционални. Погрешният урок, който сте научили, е да потискате и подценявате чувствата си, а не как да се справяте с тях.
Децата се разстройват по всякакви причини. Нормално и естествено е да сте се чувствали ядосани, когато сте наранени. Имали сте нужда гневът ви да бъде успокоен от любящ родител по начин, който да ви научи как да се успокоявате сами в бъдеще. Посланието, което сте получили, обаче, е че чувствата са слабост. Погрешният урок, който сте научили, е да съдите себе си за това, че изпитвате такива чувства.
Когато сте били дете, сте имали нужди, също като всички деца. Изпитвали сте неща, които за вас са били важни, смятали сте някои неща за хубави, а други - за лоши. Трябвало е някой да забележи това, да ви попита от какво имате нужда или какво искате, за да знаете, че имате значение, че сте човек и личност. Когато никой не ви е попитал, погрешният урок, който сте научили, е че сте маловажен и незначителен човек.
Всеки расте и се сблъсква с проблеми в училище, роднини и приятели. Имали сте нужда да знаете, че можете да говорите за това с родител, но вместо това сте разбрали, че по някаква причина те не искат или не могат да се занимават с вашите проблеми. Погрешният урок, който се е вкоренил в съзнанието ви, е че другите хора не могат да се занимават с вашите проблеми и че е най-добре да се оправяте сами.
Всички хора плачат, понякога и без причина. Плачът е начин човек да се освободи и да обработи емоциите си. Като дете сигурно сте плакали, може би по-често от сега. Имали сте нужда да знаете, че това е ОК. Вместо това, обаче, семейството ви не е знаело, че има причина да се плаче и са игнорирали сълзите ви или са ви засрамили за това, че плачете. Вероятно те самите никога не пускат сълза. Погрешният урок, който сте научили е, че плаченето е отрицателно и трябва да се избягва, а когато е невъзможно – да се случва насаме и тайно.
Подигравали ли са ви се като малки, защото сте показвали чувствата си? Такова отношение се вдълбава много дълбоко, особено в съзнанието на момчетата – "момчетата не плачат!, „крий си чувствата от другите“, „не показвай какво ти е“, „хората няма да те харесват, ако си толкова емоционален/на“. Всичко това са погрешни уроци, които научаваме, наред със страха, че ако покажем чувствата си, някой ще се „възползва“ от тях.
Всяко дете се гневи и ядосва, и това е част от естественият ход на нещата. Децата имат нужда някой да им помогне да назоват, разберат и овладеят яда си. Вместо това може би вашия детски гняв е бил смачкан и потиснат от раздразнението на друг човек. Може би дори са ви наказали заради това, че сте се ядосали. Погрешният урок, който сте научили е, че гневът е лошо чувство и трябва да се потиска.
Децата имат нужда от помощ и това е факт. Както и възрастните. Детето има нужда от напътствия, подкрепа, съвети и помощ. Но като дете сте виждали, че на родителите ви не им е до това. Нямали са време, или най-често търпение, или са смятали, че ги занимавате с глупости. Това, което сте запомнили, е погрешният урок, че човек най-добре да не търси помощ, защото сам ще се оправи най-добре и няма да го разочароват.
Като дете сигурно сте имали милиони въпроси за света около вас. Докато сте порастнали, сигурно е имало безкрайно много неща, които сте искали да попитате или да споделите. Да се говори обаче на абстрактни теми извън злободневието и битовите теми от всекидневието от членовете на семейството е считано за „загубено време“ и никой не ви е слушал. Научили сте погрешния урок, че въпросите и мнението ви са тъпи и най-добре да си ги пазите за себе си.
Детето има нужда да усеща, че зад гърба му има възрастен, който го подкрепя без значение какво се случва – просто този човек винаги ще е източник на помощ, подкрепа и съвет. Вместо това, когато ви е трябвало нещо, сте открили, че възрастните са заети, претрупани с работа, изнервени от работа, заети с „важни“ неща или не знаят. Лошият и грешен урок, който сте научили е, че сте самички на този свят и няма никой до вас.
Всички тези научени уроци изглеждат съвсем в реда на нещата, като нещо обичайно и съвсем нормално, когато едно дете расте. Не забравяйте, обаче, че това не са истини, а уроците и традициите на вашето собствено семейство. Фактът, че сте ги научили по трудния начин, не ги оправдава и не ги прави правилни и верни.
Истината е, че силните емоции ни свързват един с друг и умението да изпитваме чувства и емоции е знак за здраве и сила.
Както и умението да познаваме собствените си нужди и желания, и да ги изразяваме, е ключът към щастливия, пълноценен живот. Обсъждането на проблемите е за да помогне за разрешаването им. Плачът е здравословният метод да се справим. Това да позволиш на другите да видят емоциите ти им помага да те опознаят по-добре. Гневът е важно послание от тялото ти, което ти дава сила и мощ. Взаимовръзката и това да разчитате един на друг е форма на екипна рабта и заздравява връзката ви. Мнението, мислите ти са важни и е задължително да ги казваш.
И накрая, но не по важност – не забравяйте, че сте човешко същество. Всички сме свързани и всички сме важни и по никакъв, ама никакъв начин, никога и в нищо не сте сам-самички.
.......
Автор Йонис Уебб, доцент по клинична психология и автор на книгата „На празен ход: Преодоляване на емоционалното пренегребване в детството.“ Вестник Chicago Tribune често цитира нейни думи като експерт по клинична психология. Тя е автор и на онлайн програмата за възстановяване от емоционално пренебрегване от детстовото emotionalneglect.com. Можете да попълните въпросника за емоционално пренебрегнати деца Emotional Neglect Questionnaire.
