Вече сме говорили колко е необходимо сексуалното образование и как ако темата за секса се превърне в като табу, това може да породи насилие, основано на пола. Да, всички знаем, че е важно, но е факт, че част от подрастващите се учат за любовта и секса в движение, и най-вече от филмите за възрастни. Попаднахме на интересен материал от El País с испански психолог, който обяснява как въздейства порното на тийновете. Според експерта да гледаш порно и да се учиш от него как се прави секс е все едно да гледаш „Бързи и яростни“ и да се учиш от филма как се шофира.
Седем от всеки десет тийнейджъри в Испания гледат порно редовно, а 53,8% от младежите на възраст между 12 и 15 години твърдят, че са гледали за първи път между 6 и 12 години, според данни на Save the Children. И тези данни показват, че потреблението на порно започва твърде рано. Луис Мигел Реал е на 33 години, психолог, експерт по лечение на зависимости, обяснява, че „за съжаление, в наши дни потребяването на порно в много ранна възраст става все по-често срещано (макар и да не е желателно)“.
„С интернет на мобилния телефон още от 10–12-годишна възраст е много лесно децата да попаднат на порнография, преди да разберат добре какво всъщност гледат“, добавя още той. Психологът твърди, че в началото тийнейджърите не я търсят с похотливо любопитство, типично за възрастните. „Много често става дума за чисто любопитство или за линк, пратен от съученик“. „Но тогава се посява семето“, добавя той. Ето какво разказва още в интервюто:
Какво въздействие оказва върху мозъка гледането на порно в толкова ранна възраст?
Голямо и доста отрицателно. Все едно да се учиш да шофираш, като гледаш „Бързи и яростни“. Дава ти изкривена представа за секса – нереалистични тела, механични движения, пълна липса на нежност или емоционална връзка и сюжет, съсредоточен почти изцяло върху мъжкото удоволствие.
Мозъкът на тийнейджъра все още е в процес на изграждане – буквално. В този етап се изграждат убежденията за света, за връзките, за собствената идентичност… Ако порнографията се превърне в първия „урок“ по сексуално образование, се затвърждават много проблематични идеи: че съгласието на партньорите не е задължително, че жените са за да задоволяват (почти винаги в ролята на робини), че сексуалното удоволствие е просто представление.
Порното носи бърза и лесна награда. Какво става, ако свикнеш да получаваш визуално удоволствие без усилие, без връзка, без чакане?
Когато настъпи реалният секс с истински човек, мозъкът ти казва „уф“. Защото порното е вдигнало летвата изкуствено и е създало нереалистични очаквания. Истинските връзки изглеждат скучни или много мудни в сравнение с порнографията. Освен това много тийнейджъри се опитват да имитират някои от рисковите практики, които виждат в порното – шамари, задушаване, анален секс без съгласие, или се съсредоточават изцяло върху собственото си удоволствие, без изобщо да мислят за другия човек. Резултатът? Тревожност, сексуално неудовлетворение, проблеми с ерекцията при момчета на по 20 години. Един вид коктейл „Молотов“, който не се забелязва веднага, но избухва няколко години по-късно.
Пристрастяването към порното води ли до психични разстройства?
Да. На първо място може да се появи тревожност, свързана с представянето. Ако мозъкът ти свикне с идеята, че „истинският“ секс трябва да изглежда като порното, идва драмата: „Ами ако не я накарам да крещи като в онова видео?“, „Ами ако не издържа толкова дълго?“, „Ами ако тялото ми не изглежда така?“. Тези „ами ако“ са гориво за тревожността.
След това може да се появи и емоционално откъсване. Порното се фокусира върху бърза, интензивна стимулация без нужда от емоционална връзка. Ако свикнеш да се възбуждаш само по този начин, после една милувка, поглед или целувка ще ти се струват недостатъчни. Това води до празнота, неудовлетвореност, отчуждение от партньора… Всичко това те съсипва емоционално и се отразява негативно на бъдещите ти връзки.
Има също вина и срам, особено при хора, израснали в среда с табута или религиозна вина, които чувстват, че гледането на порно ги прави лоши хора. То не само поражда тревожност, а и подкопава самочувствието.
Освен това хората често се изолират социално, ако порното се превърне в основен или единствен източник на удовлетворение. Започват да пренебрегват реалния живот – срещи, връзки, приятели...
И накрая, както всяко поведение, стимулиращо системата за възнаграждение в мозъка, порнографията също води до развитие на толеранс. Тоест, с времето ти трябва все повече стимул, повече съдържание, нещо по-грубо, за да постигнеш същия ефект. А когато го няма, се появява неудържима нужда – онази спешна, неспокойна нужда, която е като умствен сърбеж. Каква е причината? Тревожност, раздразнителност, безсъние и силно желание да се гледа порно възможно най-скоро, за да се облекчи временно дискомфортът.
Още не сме свършили, скрол надолу
Какво е първото, което трябва да направят родителите, ако мислят, че детето им има проблем с порнографията?
Първото нещо е да не създават драма. Да не крещят, да не шпионират телефона му и да не блокират всичко сякаш е престъпник. Това само поражда повече срам, повече прикриване и повече дистанция. Трябва да се разбере, че достъпът до порно днес е лесен, мигновен и в много случаи – неизбежен.
Това, от което имат нужда децата, не е наказание, а контекст. Ключът е да се говори, но откровено. Не с осъдителен тон от типа „това е ужасно“, а по-скоро с отношението на някой, който обсъжда реалността. Нещо като: „Да, порното е навсякъде и разбирам, че си любопитен, но бих искал да чуя какво мислиш ти за това“. Целта не е да им четем морал, а да отворим пространство за разговор. Да слушаме, вместо да съдим.
Как трябва да им се обясни разликата между сексуалното желание и това, което продава порното?
Трябва да им се обясни, че едно е сексуалното желание – което е нормално, здравословно и част от порастването, а съвсем друго е порнографията, която не е сексуално образование. Това е фантазия, като екшън филм, която изкривява реалността и ти оставя представа за секса, която няма нищо общо със случващото се между двама души, които се обичат и уважават.
Защо според Вас тийнейджърите гледат порно?
Понякога порното не е просто любопитство, а е начин за бягство от фрустрация, скука или несигурност.
Затова е важно да помогнем на децата да разберат какво чувстват и да им дадем инструменти да управляват тези емоции, без да се крият зад екрана.
Разбира се, трябва да се поставят и граници, но без домът да се превръща в затвор. И най-вече – да им се предложат други начини за учене за сексуалността: книги, профили в социалните мрежи на сексолози, разговори с родител, дори и да е неудобно. Те все някога ще правят секс, рано или късно, харесва ли ни, или не. Ако не се включим ние, цялото им „знание“ ще дойде от Pornhub. И после се чудим защо е такова положението...
Източник: El País
Така зададен въпросът от заглавието не предполага кой знае колко различни отговори. Авторката на този текст, която предпочита да е анонимна, също стига до тях. Общо взето, когато човек реши да си усамоти с телефона си, той едва ли ще коментира причините за това с половинката си. И макар дамата да знае, че сигурно това поведение е нормално, от един момент нататък всяка промяна в отношенията в двойката може да се възприема като личен упрек от всеки един от двамата. И безобидното усамотяване да бъде интерпретирано като нехаресване, неразбиране, липса на желание, интерес, страст, че даже и на любов. Въпросът е как партньорите се справят с тази несигурност, без да навлизат в личното пространство на другия, и как взаимоотношенията да се запазят възможно най-здрави, без да искаме обяснения един от друг какво правим, когато сме насаме със себе си.
Мъжът ми гледа тайно порно. Как разбрах е ясно. Защо разбрах - интересно. Започнах да забелязвам промени в държанието му отдавна, на които известно време не обръщах внимание. Затварянето в банята с телефона прекалено дълго време беше на второ място.
Няма реплики от сорта "Спри се жено!", с които обикновено ме вкарва в пътя в определени дни от месеца. Или "Стига изяжда тоз шоколад на децата в единайсе и половина вечерта!".
А каква жена съм, още майка, ако не спретна едно хубаво мърморене, на което да се получи подобаващ спор, който аз неминуемо спечелвам? Каква жена съм, ако мъжът ми не офка защо още не съм облякла себе си и децата, готвейки се да излезем някъде, докато той фино се оглежда в огледалото, отдавна нагласил се и сменил три чифта обувки? Та така. Седя аз на вратата с две облечени деца и чакам да се появи след неколкократно подканяне от моя страна.
Нарочно се разхождам полуоблечена след баня по чисто ново и неприлично бельо. Никакъв интерес, дори опит за попипване дали всички части от тялото ми са си на мястото. Ще кажете "Ами две деца, повече от 10 години съвместен живот...". Обаче аз се имам за жена, която се поддържа, въпреки 40 и някоя година, харесват ме, забавна съм, още саркастична на моменти. Имам някой и друг килограм тук-там, но влизайки в размер 38, за мен си е направо бомба.
Първоначално си помислих, че може би ми изневерява. Така или иначе бях забелязала и скорошния му интерес и поведение към наши познати и непознати жИни (влизащи в размер 36, мамка им, и то по много впити клинчета, Господ да ги умори!). Та, викам си, чакай малко да го изчакам да заспи и да видя какво има на тоз телефон? И видях. Мисля, че левият ми клепач и до днес играе. От една страна се успокоих, че не ми изневерява, от друга - осемнайсет годишни китайки?!?!?! Бегай оттука! Върви, че се мери с тях.
Мъжката аудитория веднага ще възкликне: "Ееееее, всички мъже гледат порно! Кво толкоз! Успокой се жено!". Но... Аз като уважаваща себе си и мъжа си никога не съм изпитвала необходимост да зяпам чужди мъже, камо ли да правя сравнение с тях, да казвам колко са готини, как искам да ходя с тях някъде, да им се възхищавам и прочие. Неща, които съм чувала. (Австралийските пожарникари не ги броя.)
Мога да режа със зеге, да шкуря греди, да пробивам с бормашина. Имам 6 нюанса на червено червило. Прибирала съм 4 кубика дърва сама. Никой не ми е казвал "Браво". (Първата Коледа заедно ми подари тиган. За всеки Осми март ми подарява саксия с цвете, щото букетът бил разхищение. Аз цветя в саксии редовно ги уморявам.) Също не умея да си правя селфита с нацупени устни и фрактура на врата, да си снимам задника на фона на планина или да се правя на разсеяна, все едно съм си загубила нещо на земята, заради много яка снимка за Инстаграм.
Чела съм Стайнбек, Вонегът, Джойс, Джером, Достоевски и т.н. Там тези неща ги няма. Не умея да се халосвам пред много хора и да претендирам, че съм специална. Радвам се, че успях да науча и дъщеря си на това. Здраво стъпила съм на земята. (Изключвам ходенето на солариум през зимата.) Как се усвояват тези номера никога не ми е било приоритет. Четох за кризата на средната възраст при мъжете. Идеално отговаря на симптомите! Само не разбирам как, ПО ДЯВОЛИТЕ, да вляза в размер 36?!
