fbpx


Току-що сте родила, а вече си мислите как да се върнете към нормалния си начин на живот. Всичко това е супер, само че за някои работи няма защо да се бърза. В този текст за Love to Know Сидни Стивънс обобщава съветите, които е получила от по-опитни майки.

Вашият лекар ще допълните списъка с други важни моменти като например да не вдигате нищо по-тежко от бебето и да не започвате с тренировките твърде скоро. Но ето какво може да се добави от първа майчинска ръка, дето се вика.


1. Не правете нищо, което другите могат да направят за вас

Сред най-полезните съвети, които някога съм чувала от колежка (и по-опитна) майка, попада простият съвет в следродилния период да избягвам всякакви задачи, които другите могат лесно да свършат за мен или вместо мен.

С други думи, ако сте родила току-що, трябва да вършите единствено задачите, които само вие можете да направите.

Кърменето, вземането на душ, грижата за шевовете (ако имате такива) и храненето са такива неща. (Въпреки че би било доста полезно, ако някой може да вземе душ вместо вас.) Чистенето, готвенето и дори някои от грижите за бебето като смяната на пелените например спокойно могат да бъдат поети и от друг човек.

2. Не се страхувайте да кажете от какво имате нужда

Прекарах четири дни в болницата, когато се роди дъщеря ми, и ми беше трудно да кажа дори на медицинските сестри от какво имам нужда. Накрая осъзнах, че медицинският персонал, съпругът ми и остналите членове на семейството ми не четат мисли.

Всички искаха да ми помогнат, но сама трябваше да им кажа какво ми трябва, за да го направят. Ако можех да върна времето назад, щях да изразявам всички свои нужди веднага щом се появят.

3. Не се притеснявайте за дребните неща

Кой биберон е най-добър? Какво ще стане, ако тази залъгалка бъде изтеглена от пазара през следващата година? Ако бебето спи повече от два часа, ще ми свърши ли кърмата?

Това са част от въпросите, които може да ви минават през главата в дните след раждането.

Много е лесно да започнете майчинството си с малки мании за вземане на правилното решение. Едно решение, за което със сигурност няма да съжалявате, е ако си наложите да не се тревожите за дреболии. Ако нещо няма да има значение след година, вероятно можете да пропуснете да се притеснявате за него и сега.

4. Не се вглеждайте прекалено в тялото си след раждането

Послушайте една майка, която вече е минала през това: не пробвайте – повтарям – НЕ ПРОБВАЙТЕ дрехите си отпреди бременността, преди бебето ви да може да се обръща само. Тялото ви след раждането идва с нови „придобивки“. И може да ви е необходимо известно време, за да се свикнете. И на тези тесни дънки ще им дойде времето.

Освен това тялото ви ще се променя много, докато хормоните се приспособяват и матката ви се свива. С други думи, не бързайте да закопчавате панталоните.

Бъдете мили с тялото си. То току-що ви е дало един от най-големите дарове на живота и това е невероятно. Отпуснатата кожа, стриите и по-закръглените бедра са доказателство за упорития труд, който същото това тяло е положило, за да доведе на бял свят чисто нов човек.

5. Не попадайте в капана на социалните медии

Когато прегръщате бебето в продължение на безкрайни часове, вероятно ще прекарвате доста време в скролване в социалните мрежи. Няма нищо лошо в това да се забавлявате с видеа в TikTok, но внимавайте.

Може да попаднете в капана на сравнението.

Не забравяйте, че идеалните детски стаи и майките, които показват коремната си преса само няколко часа след раждането, в повечето случаи не са истина.

НЕ СЕ СРАВНЯВАЙТЕ. Справяте се чудесно.

6. Не позволявайте на никого да пренебрегва нуждите или чувствата ви

Първата ми среща четири седмици след раждането беше смесица от добри и не толкова добри чувства. Лекарят ми с радост съобщи, че разрезът ми е заздравял и съм готова да шофирам, както и да правя много други неща, за които не се чувствах готова.

Понякога може да изглеждаме по-добре, отколкото се чувстваме. Затова, когато хората казват, че изглеждате така, сякаш се справяте добре, но вътрешно крещите за помощ, говорете открито.

Важно е да знаете следното

Не позволявайте на никого да омаловажава трудностите, които може да имате след раждането. Натрапчивите мисли, чувството на отчаяние, безсънието, болката по време на кърмене и всяка друга болка или психическа борба трябва да бъдат споделени с вашия лекар, с член на семейството или с приятел, на когото имате доверие.

7. Не бързайте да се върнете към нормалното си състояние

Спомням си ясно вечерта, в която се опитах да приготвя вечеря за семейството си само две седмици след цезаровото сечение. По време на задачата се чувствах предимно добре, но по-късно си платих. Получих страхотно възпаление и ме болеше доста от голямото натоварване.

Не е необходимо да бързате да се върнете към нормалния си начин на живот след раждането. Тялото и умът ви се нуждаят от време, за да се излекуват и да преработят случващото се. Дайте си необходимото време, за да се почувствате отново нормално.

Бърз факт

Някои млади майки следват правилото 5 – 5 – 5. То включва пет дни легнали, пет дни седнали в леглото и пет дни близо до леглото, докато се възстановяват.

Бъдете внимателни към себе си

Направили сте нещо невероятно. Прекарали сте девет месеца в създаване на живот и сте се потрудили здраво, за да го доведете на бял свят. Всичко, което трябва да правите (или да не правите), за да се възстановите след раждането, е нормално. Послушайте лекаря си за основните работи и следвайте инстинкта си за всичко останало.

Едва ли има смисъл да ви обясняваме за броя на жервите и мащаба на разрушенията от земетресенията в Турция и Сирия. Но ако искате цифри - загиналите са поне 36 000 и ще се увеличат. Ранените са над 85 000. Милиони са без дом. Така че всяка помощ, дори и малка, ще е добре дошла за оцелелите. Ето как можем да помогнем на тези хора, които ще трябва да започнат отново живота си в Турция и Сирия.

SMS

  • текстово съобщение DMS TRUS на тел 17777 и за трите мобилни оператора
  • текстово съобщение на 1466 и за трите оператора - това е номерът на БЧК

Банкови преводи

Национална асоциация на доброволците в Република България изпрати екип от 20 доброволци в Турция.

Можете да ги подкрепите на следната сметка:
Уникредит Булбанк АД
IBAN: BG11UNCR70001522200211
BIC: UNCRBGSF
Титуляр: Сдружение „Национална асоциация на доброволците в Република България“

Аварийно спасяване Пловдив има хора на терен. Те имат нужда от храна, медикаменти, екипировка за поне седмица.
Райфайзен Банк
IBAN: BG68RZBB91551012506770
BIC RZBBBGSF
Титуляр: Сдружение “Аварийно Спасяване Пловдив”
Основание: дарение за земетресението в Турция

Главното мюфтийство на Мюсюлманското изповедание в Република България приема дарения на банковата си сметка:
Търговска банка "Д"
IBAN: BG15DEMI92401000232957
BIC: DEMIBGSF DEMIBGSF
Трябва да посочите целта на дарението при превода на средствата.

Българския Червен кръст предостави резерва си и също има кампания за набиране на средства:
Уникредит Булбанк АД;
IBAN: BG64UNCR76301078660913
За пострадалите от земетресението в Турция
Титуляр: Български Червен кръст

Фондация „Гората.бг“
IBAN: BG74RZBB91551011840078
Основание: Земетресение
Приоритетно осигуряват най-нужното - одеяла, дъждобрани, храна, медицински материали, подкрепа за деца и нужното за спасителните екипи в това число и българските.

Издателят Манол Пейков също събира дарения.

Манол Пейков
BG39DEMI92405000305527
Търговска банка Д
BIC: DEMIBGSF
Титуляр: Манол Костадинов Пейков
PayPal: manolpeykov@yahoo.com

Младежкото сдружение YMCA – София
Уникредит Булбанк АД;
IBAN: BG07UNCR70001525204179
Титуляр: МЛАДЕЖКО СДРУЖЕНИЕ-ИМКА СОФИЯ
Основание: За пострадалите в Турция и Сирия

Платформи

Платформата.бг

Парите отиват към три валидирани от CAF International местни организации:

  • Temel Ihtiyac Dernegi (TIDER - Basic Needs Association) - Хранителна банка в Турция, която доставя храна и вода на пострадалите
  • MULHAM Gönüllüler YARDIM Dernegi (Molham Volunteering Team) - студентска доброволческа организация в Сирия
  • Toplum Gonulluleri Vakfi - мрежа от 16 000 доброволеца. Средствата ще покрият нуждите им при работа на терен

Национална мрежа за децата

НМД до края на февруари ще пренасочи всички дарения към пострадалите деца в община Aрсуз с директното партньорство на Ecpat International, които в момента им оказват хуманитарна помощ. Дарете тук

Каузи.бг

Средствата се събират за одеяла, спални чували, шалтета, спасително фолио, походни легла и всичко необходимо за помагане на пострадалите.

World Food Programme на ООН също събират дарения тук.

Къде може да занесете дарения

София

  • Посолството на Сирия в България, бул. Симеоновско шосе 13А, тел. 02 962 5742
  • Агенция "Маккан", ул. Шипка 23
  • Мария Тончина, Хуманитарен център в София, Младост 4, бл. 425А, тел. 0877 131 139
  • Езиково училище “Интелект”, филиал "Лозенец", бул. Черни връх 70-72, ет. 1, тел. 0878 794 231
  • Езиково училище “Интелект”, филиал "Младост", ж.к. Младост 2, бул. Андрей Ляпчев 261А, вх. 2, ет. 1, тел. 0876 977 966
  • Езиково училище “Интелект”, филиал "Борово", ул. Топли дол 1А, ет. 2, ап. 3, тел. 0878 305 930

Пловдив

  • Милена Найденова, ул. Цар Иван Александър 20, приземен етаж (срещу Дома на културата Борис Христов)
  • Манол Пейков, ИК Жанет 45, бул. Ал. Стамболийски 9, тел. 0889 377 723
  • Дениз Мутлу, ул. Трудовак 13, тел. 0893 906 404

Варна

Дворец на културата и спорта във Варна, вход 6, между 8:00 и 19:00

Добрич

Корпус-3 (бивш партиен дом) на пл.“Демокрация“

Асеновград

ул Цар Иван Асен II 34 (Стария съвет), ет.3 офис на Център за местни инициативни и развитие

Какви да са даренията:

  • нови топли детски, дамски и мъжки дрехи и обувки
  • ново спално бельо
  • одеяла
  • хигиенни материали за лична хигиена
  • памперси
  • семейни палатки
  • отоплителни уреди за палатки
  • фенери и батерии
  • обувки
  • консервирани храни (без свинско месо)

Домашното насилие е една от най-разпространените форми на насилие. Според ООН една трета от жените по света са преживели насилие от интимен партньор, като за 18% това се е случило през последните 12 месеца. Проучванията за домашното насилие често пренебрегват транссексуалните хора, но доклад от 2015 г., който анализира 42 предишни изследвания, заключава, че те са по-потърпевши от домашно насилие, отколкото общото население.

Едно от основните предизвикателства, когато става дума за подобни ситуации, е, че насилието – и физическото, и психическото – се случва зад затворени врати. Поради стигмата около малтретирането и динамиката на подобни взаимоотношения хората, подложени на домашно насилие, често изпитват трудности да се отворят пред близките си, камо ли да отидат при властите. Това е и причината толкова много случаи да остават недокладвани.

Т.е. има голям шанс да познавате някого, който в момента е подложен на насилие у дома. Но е много трудно да му помогнете, без да влошите нещата. Журналистката Джанлиса Принхелс от VICE Нидерландия разговаря с Кирстен Регтоп, социален работник и съветник, която работи с жертви на домашно насилие. В разговора Регтоп се опитва да очертае някои от стъпките, които можете да предприемете, за да подкрепите приятел в подобно положение. 

Как да разберете дали ваш близък е жертва на насилие

Всяка връзка е различна. Понякога, когато гледате отвън, е трудно да прецените каква точно е връзката на вашите приятели, защото не я разбирате напълно, или тъкмо обратното - защото правилно идентифицирате знаците за опасност.

Регтоп казва, че хората често се държат различно, когато станат жертви на насилие. Рязко променят гардероба си? Избягват да излизат с вас или с други хора, с които са излизали преди? Спрели са да отговарят на съобщения? Сменят внезапно темата, когато говорите по телефона с тях? Всичко това може да са признаци, че във връзката на вашия приятел или приятелка има насилие. Регтоп смята, че най-важно е да се доверите на инстинкта си.

Нещо, което тя съветва да не правим, е да търсим физически доказателства за насилие. Хората лесно могат да прикрият синини и драскотини, а освен това отношенията могат да бъдат насилствени и без физическо насилие. „Веднъж един полицай ми разказа за жена, чийто партньор заплашвал кучетата ѝ“, казва Регтоп. „Това е ужасен тормоз, но не ти причинява синини.“

Тя добавя, че представите ни какво представлява домашното насилие са твърде тесни. „Трябва да оставим зад гърба си клишето за плахата жена с насинено око“, обяснява Регтоп. „Има толкова много високообразовани мъже и жени, които работят на високо ниво и са подложени на насилие от страна на интимния си партньор.“

Приемете, че няма да е лесно да им помогнете 

Според Регтоп повечето хора, претърпели насилие от интимния си партньор, ще останат с насилника си години, преди да си тръгнат. В повечето случаи след опасен епизод жертвата казва, че иска да прекъсне нещата, но скоро след това е твърде вероятно да промени решението си. „Може да си мисли, че партньорът ѝ най-накрая е готов да получи помощ, или се чуди дали не преувеличава ситуацията в главата си“, казва тя. „Когато влетите, за да помагате да прекъснат връзката си, често двойката вече е в процес на сдобряване.“

Това може да бъде твърде разочароващо. Ключово е да бъдете търпеливи и да приемете, че ще отнеме известно време.

Поставете се на тяхно място

Една от първите стъпки към подпомагане на приятел в подобна ситуация е наистина да се опитате да разберете неговата гледна точка и динамиката на връзката. Регтоп казва, че хората, претърпели насилие, са твърде чувствителни. Партньорът им често се възползва от тяхната емпатия и ги кара да повярват, че всъщност сами са отговорни за насилието. „Те не мислят за себе си като за жертва, а като за виновник за насилието“, казва тя.

Ако човекът смята, че сам си е виновен, ще повярва, че насилието ще спре, след като адаптира поведението си към изискванията на партньора. Въпреки че за вас може да изглежда безсмислено, от негова гледна точка е напълно нормално. Важно е да не съдите, а по-скоро да вземете предвид сложната динамика в тяхната връзка.

“Подобни връзки често стартират на висока скорост“, казва Регтоп. Обикновено са много интензивни от самото начало. Приятелят или приятелката ви вероятно са скочили в тези взаимоотношения, без да се замислят. Съотвено са инвестирали много емоции. “Партньорите, склонни към насилие, могат да се възползват от това по коварен начин.“

Например, за да упражнява повече контрол върху живота на вашата приятелка, въпросният партньор ще се опита да я изолира от хора, които се противопоставят на връзката им. „Може да се чуе: „Обичам те толкова много и ако ти изпитваш същите чувства, ще спреш да излизаш с тези приятели“, казва Регтоп. Влюбената и сляпо вярваща ваша приятелка ще се подчини и ще се приспособи, губейки границите си. Изолирана и несигурна какво наистина иска, ще започне да зависи изцяло от партньора си.

Идеята за доминиране и подчинение всъщност е централна за взаимоотношенията с насилие. Насилникът иска да запази контрола, но може да го загуби, когато силата му бъде оспорена. Това всъщност е най-важната причина, поради която не можете просто да очаквате вашата приятелка да си тръгне – най-малкото може да е опасно. В повечето фатални случаи на домашно насилие насилниците убиват партньорите си, след като са дръзнали да прекратят връзката.

Останете приятели независимо от всичко

Изолацията е един от основните инструменти, които насилниците използват, за да контролират. Това означава, че все повече хора биват откъсвани от живота на партньорите им. Просто бъдете приятел, това може да се окаже ключово. Регтоп смята, че добра първа стъпка е да се срещнете с приятеля или приятелката си извън дома им. „Отидете на разходка“, предлага тя. „Важно е да се намери безопасно място за разговор.“

Тук важен момент е „сигурното пространство“. „Първоначално може и да ви се иска да задавате много въпроси, но трябва да внимавате“, казва Регтоп. Човекът срещу вас вероятно е индоктриниран да защитава партньора си. „Докато вашият приятел вярва, че е отговорен за контролиращото, доминиращо и манипулативно поведение на партньора си, той също ще се чувства виновен, когато партньорът му бива описван в лоша светлина.“ И ако се почувства неудобно, няма да ви каже.

Също така е важно да забравите егото си. Ако постоянно повтаряте, че се тревожите или че чувствате, че трябва да направите нещо, само ще увеличите натиска. Вашата работа е да дадете важна информация, без да карате приятелката си да се чувства още по-отговорна за ситуацията. Например, ако има замесено дете, Регтоп смята, че не е добре да се казват неща като: „Трябва да го напуснеш заради детето“, а по-скоро: „Партньорът ти трябва да спре да се държи така заради доброто на вашето дете”.

Целта е да поддържате отворена линия на диалог, да станете човек, на когото вашият близък може да довери най-дълбоките си, най-тъмни чувства. След като изградите известно доверие, Регтоп предлага да започнете с простото „Как се справяш изобщо?“. Ако усещате, че има спестяване на истината, попитайте отново. 

Регтоп добавя, че е изключително важно човекът, на когото искате да помогнете, сам да разбере, че това, което се случва, е грешно. Потърпевшият трябва да говори – може да бъде изключително полезно и освобождаващо просто да казва нещата на глас. Дори не е нужно да давате съвети. Ако не е готов да говори, кажете, че разбирате и ще бъдете насреща, когато това се промени.

Бъдете подготвени за извънредни ситуации

Супер, проведохте разговор. Но какво правите, ако ситуацията ескалира? Регтоп съветва да се обадите на горещата телефонна линия за жертви на насилие или на организация, бореща се с домашното насилие, и да поискате съвет, ако смятате, че случаят на вашия приятел или приятелка трябва да бъде отнесен към органите на реда. „Най-важното е да проучите предварително възможностите. Когато човекът ви се обади, е полезно да сте готови за всичко.“

Бъдете силни

Ще има моменти, когато ще искате да се откажете или когато усещате, че каквото и да правите, не помагате. Но както казва Регот, „Не позволявайте на собствените си съмнения да ви пречат. Не се страхувайте, че ще влошите ситуацията или че си пъхате носа в чужди работи.“

Въпреки че може да ви е трудно да гледате как пак и пак приятелката ви се връща при насилника си, трябва да бъдете мили и да се отнесете с разбиране. И да помните, че повечето хора в нейното положение правят точно това. Въпреки че е трудна битка, напускането на партньор насилник е по-лесно, когато потърпевшият знае, че може да разчита на безусловна подкрепа.

„Когато някой ви каже, че се страхува и вие приемете това сериозно, е по-вероятно той да се придържа към решението си да прекъсне връзката“, казва Регтоп. С други думи – когато вашият близък човек осъзнае, че има нужда от помощ, е много важно да сте насреща.


Ако вие или ваш близък сте жертви на домашно насилие и имате нужда от помощ, звъннете на горещата денонощна линия на „Асоциация “Анимус”:
0800 1 8676
02 981 7686

Текстът на Михрибан Мюмюн е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 15 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


Аз съм голямо, непораснало момиче, не мога да седя мирно и да пазя тишина. Нуждая се от движение, предизвикателства, приключения и да участвам във всичко с цялото си тяло. Да играя. Та нали лятото е сезонът на летните ни емоции и щури, забавни игри и лудории. Така започна и моята история, която ще ви разкажа.

Лятото беше току-що започнало, аз и моето семейство щяхме да ходим на море в края на сезона.

Но махалата беше пълна с приятели, пристигнали при бабите си на гости през ваканцията. Всяка сутрин се събирахме на нашето определено място в парка на селото. Седяхме, говорихме си, след това играехме футбол, после на телефоните, карахме колела.

Един ден по пътя към парка, пред хранителния магазин, забелязах документи. Оказаха се лична карта, талон и шофьорска книжка. Влязох вътре в магазина и попитах магазинерката дали познава този господин, чиито документи съм намерила. Да, тя го позна и каза, че това са документите на чичо Мехмед от селото. Който, не щеш ли, влезе в този момент в магазина да ги търси. Така леля Гюлбие каза, че аз съм намерил неговите документи. Като тя ги държеше в ръката си. Тогава видях как светнаха очите на чичо Мехмед от радост, скочи и ме прегърна. Попита ме какво да ми вземе за награда. Но аз му отговорих, че няма нужда.

Моята голяма награда беше това, че той беше доволен и вече спокоен, че е намерил документите си.

Аз отидох при приятелите си и им разказах какво ми се е случило. В същото време чичо Мехмед пристигна при нас с една голяма кутия сладолед. Чувствах се много горда от стореното пред приятелите си. Когато той каза, че съм героят на деня, душата ми се изпълни с радост. Чичото ни каза да помним тази история и винаги да помагаме на хората. Една поучителна история, която беляза лятото ми и изпълни цялото ми тяло с вълнение.

Всяко лято е белязано от инциденти в морето. Доста хора са изложени на опасност от удавяне, а някои и губят живота си. В последните дни също имаше такива фатални случаи. Това ни подтикна да споделим статия на колегите ни от Наука OFFNews, която те публикуват още през 2019 г. Оттогава цитати от този материал циркулират в социалните мрежи, но без източник и без контекст.

Тъй като материалът е изключително полезен, а и актуален, в летните месеци, когато всички сме покрай басейни, морета, реки, езера и пр., е добре да го видим в оригинал - така, както е преведен и публикуван в Наука OFFNews, за да получим пълната информация.


Един отрезвяващ факт: удавянето не изглежда така, както повечето хора си го представят. Размахване на ръце, пляскане и пръски във водата и викове за помощ - това са все неща, които може да се видят във филмите. Но така не се случва в реалния живот.

Представяме ви статията „Drowning Doesn’t Look Like Drowning” от блога на Марио Витоне.

Марио Витоне (Mario Vittone) е водещ експерт по спасяване от хипотермия, удавяне, по оцеляване и безопасност в морето. Разработил е курсове за спасителни екипи и военни по тактики за търсене, спасяване и оцеляване в океана. Получава наградата "Алекс Хейли" за журналистика през 2009 г.

Без да сваля дрехите си, капитанът - бивш спасител - скача във водата и бързо заплува, без да откъсва очи от давещия се, насочвайки се право към двойка родители, плуващи между лодката и плажа.

"Той си мисли, че се давиш", казва съпругът на жена си. Преди минута те се забавляват и се пръскат във водата, но сега стоят тихо и наблюдават капитана. "Ние сме добре, какво прави той?" - пита тя раздразнено. - „Добре сме!” - вика съпругът и маха с ръка, но капитанът продължава да плува, без да спира.

"Махнете се от пътя!", извиква той, минавайки край изненадваните родители. Точно зад тях, на разстояние не повече от три метра, едно деветгодишно момиче, дъщеря им, се дави. 

Как капитанът, отдалечен на 15 метра от давещата се вижда, че момичето се нуждае от помощ, докато баща ѝ не може да разбере това на няколко метра от нея?

Признак за удавяне не е силният вик за помощ, както мнозина може да мислят. Капитанът е преминал професионално обучение и има опит, който му помага да разпознава удавянето и да реагира бързо, докато познанията на бащата са от телевизионния екран. Хората, които прекарват много време в близост до водоеми или във водата познават признаците в поведението на хората, които показват, че ситуацията е критична.

Преди момичето да се озове в ръцете на капитана и да извика "Татко!", то не издава нито звук. Имайки опита на спасител от бреговата охрана, не бях изненадан. Знаците, че човек се дави и се нуждае от помощ, почти никога не са тези, които повечето предполагат - размахване на ръце, пръски и викове за помощ. Това се вижда във филмите и явно се очаква от човек, който се нуждае от помощ във водата, но много рядко се наблюдава в реална ситуация.

Инстинктивна реакция при удавяне

Инстинктивната реакция при удавяне, наречена така от доктора на науките Франческо А. Пиа (Francesco A. Pia), е това, което се случва, когато хората се задушават във водата. И не изглежда така, както си я представяме. Много малко плискане, никакво размахване на ръце, нито писъци или призиви за помощ. Така тихо и на пръв поглед недраматично изглежда удавянето.

Малко статистика: удавянето е втората причина за инцидентна смърт на деца до 15 години (първата причина са пътнотранспортните произшествия). От 750 деца, които ще се удавят през следващата година, около 375 ще го направят на 25 метра от своите родители или други възрастни. В 10% от случаите възрастен вижда как детето се дави и не разбира какво се случва.

Удавянето не изглежда като удавяне

Това твърди д-р Пиа в статията "На местопроизшествието" в списанието "Бреговата охрана". Той описва инстинктивната реакция на удавяне:

  1. С изключение на много редки случаи, давещите се психологически не могат да поискат помощ с викове. Дихателната система е създадена основно за дишане. Говорът е по-маловажна и следователно вторична функция. Ето защо, когато се дави, човек на първо място се опитва да диша, а не да вика за помощ.
  2. Устата на човек, който се дави, сменя позицията си оказвайки се ту над, ту под водата. Устата не е над водата достатъчно дълго, за да могат хората да издишват, вдишват и призовават за помощ. Когато устата е над водата, хората издишват и дишат много бързо, а устата им отново попада под водата.
  3. Давещите се не могат да махат с ръце. Естествената реакция ги кара да изправят ръцете си настрани, натискайки повърхността на водата. По този начин имат възможност да се отблъснат от повърхността на водата и да вдишат.
    Поради инстинктивната реакция на удавянето, хората не могат да контролират движенията си, така че им е трудно да достигнат и да се хванат за нещо (например спасителен пояс).
  4. През цялото време, когато човек се дави, тялото му е във водата във вертикално положение, без никаква опора или подкрепа. Ако не се притече на помощ спасител, давещият се може да се задържи над водата само 20-60 секунди, преди тялото му да потъне напълно.

Това не означава, че човек, който крещи и моли за помощ, извършвайки резки движения във водата, не е в опасност. Той може да е в състояние на шок. То невинаги предхожда инстинктивната реакция на удавяне и не трае дълго, но в сравнение с истинското удавянечовек може сам да си помогне. Може да хване въже, спасителен пояс и др.

Бъдете бдителни и се научете да разпознавате следните признаци на удавяне:

  1. Главата е под водата, а устата - на нивото на водата;
  2. Главата е отметната назад и устата е отворена;
  3. Очите гледат в една точка, човекът не може да се съсредоточи;
  4. Затворени очи;
  5. Косата закрива челото или очите;
  6. Краката не мърдат, тялото е вертикално във водата;
  7. Човекът се задушава;
  8. Опитва се да плува в някаква посока, но почти никак не се движи;
  9. Мъчи се да се преобърне;
  10. Движи се сякаш изкачва стълби, но под водата

Ако някой от компанията ви падне от лодката и всичко изглежда нормално - не е сигурно, че всичко е наред. Понякога най-честият знак, че някой се дави, може да е именно липсата на викове и зов за помощ или размахване на ръце. Може да изглежда, че човекът е спокоен и просто гледа към лодката. Има само един начин да проверите това: попитайте дали всичко е наред. Ако ви отговори, тогава всичко наистина е добре. Но ако мълчи и ви гледа със странен поглед, имате само 30 секунди, за да доплувате до него и да го спасите.

И накрая, един съвет към родителите. Децата във водата обикновено вдигат шум и се забавляват. Ако са тихи, доплувайте до тях, за да разберете какво става.

Снимките горе и тези, които ще видите по-надолу в този текст, може и да ви се струват като декор за филм, разказващ някаква постапокалиптична и/или следвоенна история, но всъщност са кадри от дома на Таня от София и 17-годишния ѝ син Петър. Таня страда от множествена склероза и има ТЕЛК с 95% инвалидност. Тя е абсолютно обездвижена. Единственото движение, за което все още отговаря сама, е частичната подвижност на едната ѝ ръка. Интелектуално Таня е абсолютно съхранена и с пълно съзнание възприема ужаса, в който се налага да живее с детето си.

Тя е на 55 години, живее в кв. Люлин и освен Петър, има и голяма, 33-годишна дъщеря, както и 80-годишна майка, работещ пенсионер, живееща в друг град. И двете жени ѝ помагат финансово, но тази помощ е крайно недостатъчна. 

Какъв е проблемът

Да, състоянието на жилището, в което живеят майката и синът, определено е проблем. Но нещата са по-дълбоки.

От години Таня се бори с община “Люлин”, за да ѝ бъде назначен личен асистент. Позволете ни кратко отклонение: удивителен е фактът, че много често се налага да използваме думата “бори” във връзка с работата на институции, които са създадени само и единствено с цел да са полезни за хората. Та, борбата явно е безмилостно жестока, но все пак тече комуникация. Има служителка в социалната служба към община Люлин, отговаряща за подобни казуси, която е напълно запозната със случая, но въпреки цялата му сериозност не успява да помогне и до ден-днешен.  

Петър и Таня

Когато Петър става на 17 години, решава да кандидатства, за да стане личен асистент на майка си. Жената от общината изпраща фирма за установяване на условията, в които момчето ще работи. Въпросната служителка е била много пъти в дома им и знае точно какви са проблемите. 

В един момент става ясно, че фирмата проверява тока, но се оказва, че има проблем с електрическата инсталация, дават предписание да се оправи и заявяват, че след това ще издадат решение. На следващия ден от общината изпращат отговор, че условията в жилището не са безопасни за работата на Петър и затова няма да бъде назначен. Хората от въпросната фирма твърдят, че нищо не са подавали като документ към общината.

Средата явно не е подходяща за работа на непълнолетен, но той безгрижно може да продължи да си живее в нея. Защото то работата е едно, а живеенето съвсем друго, нали така...

Таня все пак е имала личен асистент за няколко месеца през 2021 г. Асистентът трябвало да напусне по лични причини през август. Тогава Таня се обадила в общината, за да прекратят договора. Потвърдили са, че ще го направят. Впоследствие се оказва, че договорът не е прекратен, но нито асистентът е получил пари за август, нито Таня е получила добавката си, която ѝ се дължи, ако не ползва личен асистент. Пари няма, а жената в общината твърди, че не е уведомена за прекратяването на договора.

Какво е състоянието на семейството в момента

Таня продължава да има нужда от личен асистент, а апартаментът все така се нуждае от спешен ремонт и подмяна на инсталация и електроуреди. Междувременно Петър учи и се явява на изпити в края на учебната година, тъй като не посещава училище, за да е с майка си. Доходите, с които разполагат Таня и синът ѝ, се формират от финансовата помощ от дъщеря ѝ и майка ѝ плюс пенсията на Таня от 600 лв., добавката за чужда помощ – 110 лв., и 123,90 лв. – добавка интеграция.

Твърдите месечни разходи възлизат на:

- 300 лв. за жена, която я обгрижва всеки ден (обличане, къпане) 

- 700 лв. за жена, която помага в домакинството (пазаруване, чистене, готвене) 

- 200 лв. пелени за възрастни 

- 300 лв. рехабилитатор (които са крайно недостатъчни, защото в случая на Таня има нужда от много повече посещения и работа) 

- лекарства

- сметки 

До момента семейството няма никакви задължения и всички сметки са плащани навреме. Дори са си сложили слънчев колектор, за да не ползват услугите на Топлофикация.

От какво имат нужда Таня и Петър

Очевидно от спешен ремонт на жилището, в което живеят. По първоначални сметки той би излязъл около 40 000 лв., в това число и уреди, мебели, посуда и специален матрак, възглавница и други консумативи, подходящи за човек в състоянието на Таня. 

Хубавото в тази история е, че покрай Таня и Петър има добри хора, които са готови да им помогнат и да отделят време, за да се организира и следи извършването на целия ремонт. Остава да се съберат пари за него. Ще сме много благодарни, ако имате възможност да се включите в кампанията за набиране на средства, като дарите или споделите за случая на Таня и Петър.

Фондация Майко Мила открива специална дарителска сметка, която ще бъде отворена само и единствено за средства, предназначени за тази кампания. При достигане на сумата кампанията ще бъде преустановена и отчетена, като ще споделим с всички вас как са разходвани средствата и какъв е резултатът от ремонта. Всички неразходвани за ремонт и подобрения в дома средства ще бъдат инвестирани в качествена рехабилитаторска грижа и необходими прегледи за Таня.

Дарителска сметка за Таня и Петър:
IBAN BG57FINV91501217589272
BIC/SWIFT код: FINVBGSF
Титуляр Фондация Майко Мила

Благодарим ви за добротата и щедростта и си позволяваме да го направим предварително, защото знаем, че сърцата ви са си точно на мястото.

Благодарим на Зорница Христова и "Книговище", че позволиха да споделим с вас текста ѝ с кратки и много човешки съвети, които бихме могли да дадем на децата си, когато по новините говорят постоянно за война.


Много деца може би се чудят какво да правят, когато по новините говорят за война.
Това са съветите, които бих дала на собственото си дете и неговите приятели. Надявам се да са полезни и на теб.

1. Пиши си домашните. Виждай се с приятели. Чети книги. Гледай детски филми. Яж си закуската и си прибери стаята.

Да, интересувай се от това, което става, но не преставай да бъдеш дете
Не са твои вината и отговорността за това, което се случва. Не спирай да живееш.

2. Споделяй с родителите си - или с други близки възрастни.

Не оставяй въпросите и тревогите в себе си. Възрастните сме за това.

3. Ако можеш, помогни.

Можеш да говориш с родителите си дали да не съберете помощи за бежанците. Със сигурност ще се почувстваш по-добре.

Има много пунктове за дарения - проверете от какво има нужда. В някои класове децата събират помощи - ако при вас има такава инициатива, включи се. А може и ти да предложиш.

4. Не се карай с другите деца на политическа тема.

Всъщност добре е да не се караш на никаква тема, но особено в този момент би било твърде жалко децата да воюват помежду си, макар и с думи. Разбира се, можеш да изразиш мнение, да споделиш информация и т.н. Но не се ожесточавай, ако някой мисли различно. Децата не са виновни.

5. Ако познаваш дете, чиито близки са въвлечени във войната, прояви към него внимание и търпение.

Попитай как можеш да помогнеш. Украинчетата вероятно са много тревожни за своите семейства, може би имат роднини на фронта. Ако познаваш руски деца, имай предвид, че не те са виновни за войната. Може да са против нея. Недей да съдиш някого само по това къде е роден.

6. Грижи се за себе си. 

Яж здравословно, спортувай, прекарвай време с хората, които обичаш. Напомняй и на тях да не стоят непрекъснато пред новините, а да се информират веднъж дневно, например като проверят сайта на някоя световна агенция. Обратното всъщност не помага на никого, само вреди на тях. Дай им за всеки случай прегръдка.

Прегръщаме те и ние и сме с теб.

Във връзка с повишената заболеваемост от коронавирус при децата от Министерството на здравеопазването уточняват, че родители на деца, върнати от детска градина заради карантина, имат право на болничен лист, пише dnews.bg.

И още - родителите на ученици до 14 години, които не посещават училище поради въведените противоепидемични ограничения, имат право на месечна целева помощ. Те могат да кандидатстват за нея, ако са в неплатен отпуск, защото не могат да работят от дистанция, нямат възможност да ползват платен отпуск и не са в болнични.

Друго условие за отпускане на помощта е средният доход на член от семейството да е по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата, което се равнява на 975 лева.

За да получи помощ от държавата, доходът на семейство с едно дете не трябва да надвишава 2925 лева, а на семейство с две деца доходът не трябва да е по-висок от 3900 лв.

Помощта за семейства с едно дете е 650 лева, а за семейства с две или повече деца 975 лева.

Скъпи приятели, ето че за пореден път се обръщаме към вас с призив заедно да помогнем на хора, които имат нужда от това. Защото добрината и щедростта са едни от малкото неща на този свят, които стават все по-големи, колкото повече черпим от тях.

В Харманли от години живеят три многодетни майки бежанки - две от тях с по 3 деца, а една с 4. Тези деца са страхотни, говорят български, ходят на училище и имат приятели.

Майките им са работливи и смели жени, които искат да живеят спокойно, далеч от война и насилие. Трябва им работа, за да могат да издържат децата си. Защото път обратно към страните, от които бягат няма. Там те са осъдени на смърт.

Тук обаче, засега, част от тях са осъдени на живот в институционален вакуум, защото години наред не получават бежански статут, който би им дал възможност да работят и да установят истински качествен живот в България. Това тежи и на децата им, които също страдат от липсата на бежански статут на майките им, тъй като този статут е важен и за тяхното развитие.

На снимката горе е една от тези прекрасни жени. Казва се Кубра и е от Афганистан. Има 3 деца и работи като шивачка за 550 лв. Жертва е на домашно насилие от години и много иска да се разведе с този човек, който системно тормози нея и децата ѝ, за да могат най-сетне да заживеят спокойно. Тук, в България, където все пак са успели да намерят някаква закрила.

Ние във фондация “Майко Мила” ще сме ви изключително признателни, ако заедно успеем да съберем средства, с които да бъдат закупени храни и лекарства от първа необходимост за тези жени и децата им. Всеки разход, направен с вашите дарени средства, ще бъде отчетен и споделен с всички вас. 

Сметката, по която можете да направите дарение, е следната:

IBAN: BG48FINV91501017503751

Титуляр: Фондация Майко Мила

Другите спешни и важни неща, от които имат нужда всички бежанци в Харманли (над 1500 души), са зимни дрехи (якета, панталони, пуловери) за деца и възрастни, както и одеяла, чорапи, бельо. Би било страхотно, ако можете да дарите такива здрави и нови или много добре запазени дрехи. И, молим ви, скъпи приятели, нека дрехите и всичко, което изпратите, да бъде такова, каквото вие бихте ползвали или бихте облекли на вашите деца. За да има смисъл.

Можете да ги изпратите до офиса на фондация “Мисия Криле” в Харманли на бул. “България” 11, вх. В, ап. 2, ет. 1.

Благодарим ви от сърце за съпричастността и добрината!

Дайте света на коалиция от баби и ще го оправят. Сериозно ви говорим. Ако не ни вярвате, прочетете текста на Димитър Георгиев и след като спрете да гледате екрана просълзено (защото сълзи ще има!), пак ще си говорим.


Петък, 7 сутринта, линия U4 на виенското метро. На седалката до мен седят баба и внуче. Влакчето спира и бабата се втурва към вратата. Помага на млада жена с двойна детска количка да се качи. Връща се при внучето и започва да му говори на сръбски. Завършва всяко изречение с "razumiješ?", "shvataš?" или "znaš?" (разбираш ли?, схващаш ли?, знаеш ли?).

"Помагай, винаги помагай. На всички помагай. Нито по-бавно ще стигнеш, нито имаш по-важни неща за вършене. Болни стари, сакати, натоварени, всички имат нужда от помощ. Запомни, най-много нужда имат майките. На тях трябва ВИНАГИ да им помагаш.

Жена с малко дете е най-чупливата част на обществото ни. Ако тя се прекърши, с нея се чупи и детската душа. Видиш ли майка, дори да няма нужда от помощ, просто ще я погледнеш. Ще се усмихнеш, ще ѝ покажеш, че я виждаш, че я има.

Малък си, но като пораснеш, ще ме разбереш. Ще я гледаш. Нагло, с желание. Да се почуства желана, дори от непознат. Не вярвам сега да ме разбираш, но поне запомни - всяка жена има нужда да бъде заглеждана, желана, красива в нечии очи. А всяка наскоро родила жена се усеща грозна. Няма да пипаш, но ще гледаш. РАЗУМЙЕШ?"

Метрото наближава централната спирка по линията и майката с двойната количка се подготвя за слизане. Почти едновременно се случват няколко неща: поне 5 човека посягат да ѝ помогнат, майката отначало се оглежда леко изплашено, после се усмихва.

Вагонът изригва в смях.

Чувам глас: "То си ясно рекла. Сви смо разумели."

cross